Писателският блог на Тишо

юни 14, 2007

За масовото затъпяване

Налице е масово затъпяване. Хората стават все по-посредствени. Използвам думата „масов”, тъй като тази тенденция се отнася за широките маси по принцип, от които ти, читателю, правиш изключение, надявам се. Продължавам да живея с убеждението, че предимно не-случайни и култивирани хора четат «Писателския блог на Тишо», така че, хайде заедно да се надсмеем над другите и да видим защо те са толкова тъпи, а ние не сме :-)))) Кои са симптомите на масовото затъпяване ли?. Ето ги:
Българското училище се превърна в развъдник за напушени аутсайдери. Писал съм какава благинка е тревичката в миналото, но там поставих и едно условие, ако си в девети клас, джойнта буквално ти разкапва съзнанието. Наркотиците, подобно на алкохола, хазарта и проституцията са забавления, позволени само на възрастните и техният достъп до непълнолетни изобщо не го толерирам. На всичкото отгоре напоследък става все по-модерно да ходиш нашмъркан и пиян на училище. Голям кеф. Да говориш по мобилния по време на час и да се ебаваш с даскалицата, защото баща ти е мутра. Да караш съученичките ти да се събличат и да ти правят свирки в голямото междучасие, а после да качваш клиповете във vbox7. Аре стига бе. И това е «бъдещето» на нацията?
За мотивацията на учителите няма какво да говорим. За качеството на преподаване, също. Ще ме извинявате, ама един интелигентен и можещ преподавател никога няма да работи в някое СОУ при тези условия и при това унизително заплащане. Интелигентните и можещи преподаватели работят в частните училища. Изключение от всичко казано по-горе правят само елитните гимназии. Всеки град си има по една езикова, математическа или хуманитарна, столицата пък си има нейната Първа английска, НПМГ, НГДЕК и още няколко престижни училища, където ми се вярва, че все още работят добрите преподаватели от «старата школа» и все още приемат само подбрани, интелигентни деца, които наистина се стремят към нещо в живота.
Висшето образование е пълна трагедия.   През 1997 година, когато трябваше да кандидатствам, отслабнах с 15 килограма от 20 часовото ежедневно зубрене в продължение на един месец без прекъсване, за да мога да изкарам 5.70 на изпита по История. Залозите бяха високи. И нямаше значение колко парички са готови да дадат нашите, защото не ме ли приемеха “държавна поръчка редовно обучение”, отивах директно за година и половина в казармата. Някой да може днес да се похвали със същото? Ше ме извинявате, ама ако си влязъл с тест за интелигентност в НБУ само защото вашите имат 800 кинта и след три години преписване по изпити някой ти e написал дипломната работа, за да завършиш, твоята бакалаварска степен не може да тежи колко моята, получена след четири години гърч, заверки, отсъствия, присъствия, мид-търм тестове, колоквиуми и след мазния държавен изпит накрая, нали? Най-голямата простотия на земята беше да възнаградят тригодишния курс на обучение за „специалист“ с титлата „бакалвър“. Обяснението: ми в Европа нямало титла „специалист“. Така преебаха усилията на всички хора, блъскали четири години преди това за същата тапия. Но кой губи от всичко това? Губят интелигентните деца, отишли в университета, за да получат знания, губи и българското образование като цяло, защото се обезценява. Обезсмисля се. Познавам «магистри» по финанси, които не знаят формулата за пресмятане на проста и сложна лихва. Познавам хора, завършили «банково дело» в технически университети, познавам и хора, получили диплома без да са стъпвали в университета. Днес е лесно. Навъдиха се куп образователни коптори, които работят на принципа  «дай парите и бегай». Искаш магистърска степен? Няма проблем. Записваш се в каспичанския клон за «дистанционно обучение» към плевенския филиал на Бургаския свободен университет и си готов. Изключение от всичко казано по-горе все още правят елитните специалности в класическите университети като СУ, МЕИ, Свищовска академия, УНСС, ВИАС, ТУ и още няколко учебни заведения, защото може да са дървени и консервативни държавни институции, но ако си пълен тъпак, право в СУ или МИО в УНСС ще видиш през крив макарон. Дори и да имаш 800 лв.
Поп-фолк «културата». Честно казано, омръзна ми да лая срещу чалгата. На всички им стана ясно, че това е музика «за душата». Ама за душата на тракториста, копанара и провинциалиста. Ако си интелигентен човек не можеш да го издържиш това нещо, просто. Няма начин. Защото едно е да се кефиш на етно музика, аз обожавам истинските народни песни, които се правят в Гърция, Турция, Сърбия и Македония, защото фолклорът носи цялата душевност на един народ в себе си, но от побългарените версии на съседския фолклор, от издигането в култ на мутри и техните перхидролени кукли, от стремежа към бързи пари и «диливера» направо ми се повръща. Излез и отиди някоя вечер в «Син Сити». Ще видиш най-скъпите коли на света паркирани пред клуба. Техните собственици са единствените хора, които знаят какво правят там. Те са модерните богове на новия култ. Всички останали са комплексирани подражатели и жалки чекиджии.
Четенето на книги. Познавам изключително много хора, които не са прочели една книга през живота си. Бързам да направя уточнението, че не всички от тях са тъпаци. Напротив, има доста интелигентни хора, които просто са ощетени от това, че никога през живота си не са изпитали естетическото удоволствие от четенето на художествена литература. Вече е почти напълно възможно да си „попълниш” празнините за световната класическа култура с гледане на красиви, добре направени филми. Обожавам и уважавам киното като изкуство, но всеки психолог ще потвърди, че като познавателен процес четенето на текст е активна дейност, която ангажира много повече ресурси на мозъка ти от пасивното възприемане на мултимедийни продукти. Преработвайки текста в асоциативни образи и картини, мозъчната ти дейност непрекъснато се самоусъвършенства. С други думи, научаваш се да мислиш и да формираш собствени представи за света. Ставаш по-креативен и по-умен. Мултимедията ти дава готови ролеви модели, на които можеш само да подражаваш. Наслаждението от сюжета е същото. Губиш конструктивното мислене. Ако никога не си чел книги, можеш да разчиташ само на вродения си интелект, към който единствено работата ти, ако ангажира мозъчни ресурси, прибавя някакво развитие. Но за сметка на това пък губиш цялото декадентско удоволствие от дъждовния неделен следобед, прекаран с кутия цигари и интересна книжка в леглото…
Телевизията води до затъпяване, казвал съм го неведнъж и дваж. Виновни за това са брутално тъпите шоута от типа „Биг Брадър”, касапницата по новините, малоумните стари филми, защото по дефолт телевизиите нямат кинти за тарикатски, нови филми, както и ниското интелектуално съдържание на рекламите. Да не говорим за изгубеното време и натрупаните килограми от залежаването пред телевизора – време, което можеш да прекараш в общуване с други хора, в спорт или в разходка сред природата. Колко информация ти носи телевизията е друг спорен въпрос. Всеки офлайн или онлайн всекидневник и почти всяко радио ти носят същото количество полезна информация на ден, без рекламите да са толкова графично задължаващи.
Движението по пътищата до голяма степен издава културата на един народ. Вече почти не остана българско семейство, в което да няма пострадал или загинал от пътно-транспортно произшествие, но това нито пречи на хората да карат пияни, нито да се изживяват като Шумахер в населените места. Най-неконтролируемите глупаци са „донорите” с черните Аудита, Бе ем ве-та и Мерцедеси. „Безсмъртните” участници в движението са причина за повечето произшествия. Селтакът е изкарал кинти и си е купил скъпа кола, какво го бръсне него, че детето ти може да пресича улицата? Или че ладичката на възрастните ти родители няма въздушни възглавници? Неговата лимузина нали има? Ще направи „белята”, но ще оцелее, може дори да му се размине, ако познава хора тук-таме и ако пусне пачката в действие. В крайна сметка излиза така, че неговият живот е по-ценен от твоя. Е, айде де. Аз пък не съм съгласен. И ако има нещо, заради което искрено обичам Глобализацията и Техническия прогрес, това са електронните радари и видео наблюдението по пътищата. Ще стане така, че техниката съвсем скоро ще го начука на всички първенюта. Законът за движение по пътищата става все по-безмислостен, а ако  патрулният екип на КАТ работи под 24 часово видео наблюдение, което рано или късно ще стане факт, няма да можеш да бутнеш рушвет на ченгето дори и да си шеф на полицията. Просто ще свалиш нашивките, ще си платиш глобата и ще си излежиш присъдата, в  зависимост от големината на собствената ти простотия. Колите са направени, за да се придвижваш от една точка до друга, а не за да застрашаваш живота на другите, мамка му. В случай, че откриваш някакви състезателни заложби в себе си – има достатъчно професионални организации за автомобилен спорт, където можеш да се самоубиваш в контролирани условия, за забавление на зяпачите.
Примерите за масовото затъпяване са безброй, затова спирам дотук. Остава само отговорът на въпроса: кой печели от масовото затъпяване? Ами как кой – банките и политиците. За едните ще стане още по-лесно да ти пробутват ненужни вещи на кредит, а за другите: да те нахранят с кебапче, в замяна на което ти ще поставиш юздите на държавата в ръцете им при следващите избори. Не им се давай, ей! Без мозък в главата си буквално за никъде през 21 век.

Тихомир Димитров

ноември 24, 2006

Тва не – Чалгата

Filed under: Без категория — asktisho @ 1:49 pm
Tags: , , ,

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” – същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга.
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп – друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар.
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.

 

Тихомир Димитров