Писателският блог на Тишо

октомври 24, 2014

Всевиждащото око на пепелянката

1

Става дума за смартфона на Allview – Viper i. Преди време бях написал ревю за таблет от същата марка. И останах приятно изненадан. Брандът не е много познат у нас. След тествани един таблет и един смартфон вече съм убеден, че заема доста прилично място при съотношението между качество и цена в своя потребителски клас. Разбира се, няма да успея да убедя един iPhone маниак да си купи „окото на пепелянката”, пък и нямам достатъчно технически познания, за да го сторя. Това е едно изцяло потребителско ревю на пълен лаик. Освен това, със зомбита трудно се спори, а още по-трудно се спори с fashion victims без икономическо образование, за които брандовете имат статута на икони. Единственото, което мога да им кажа е, че плащат 3-4 пъти повече не за 3-4 пъти по-добър дивайс, а за 3-4 пъти по-висок рекламен бюджет. Сещате се, че няма как да е за сметка на производителя, нали?

Наближават скорпионските рождени дни, а веднага след тях и Коледа, та, ако сте решили да изпъкнете, подарявайки смартфон, ето ви чудесен начин хем да не си ощетите бюджета, хем да не ви псуват след това. Дори мисля, че ще останат доволни от подаръка. Но да се върнем към смартфона:

4

Първо, телефончето е доста елегантно. Стандартният цвят на капака е черен, което мен ме устройва напълно, а за мацките има разнообразие от бял, син, жълт и розов цвят. Олекотената конструкция е с вътрешна рамка от магнезий, чиято цел е да увеличи здравината, без това да е за сметка на теглото (143 грама). Има 4,7 инчов тъчскрийн дисплей. Корпусът е достатъчно тънък, за да изглежда красиво. Сега нямам линийка да го измеря, нито успях да открия дебелината в продуктовите описания (защото ме мързеше), но е точно колкото цигара Davidoff. 🙂

3

Някои критикуват леко изпъкналата задна камера (осем мегапиксела), а на мен тя ми стои идеално. Въпрос на вкус към дизайна. Прави чудесни снимки и видео, но… само през деня. Естествено, това е нормално за почти всеки смартфон. Нощните кадри са, как да кажа, задоволителни… Тоест, няма на замени джобната ви сапунерка, да не говорим за огромния ви полу-професионален фотоапарат. Носете си и тях в багажа, когато ходите на екскурзия. За всеки случай…

Телефончето идва с добри гумени цилиндрични слушалки – от тези, които се пъхат в ушите и почистват ушната кал, обаче карат всички звуци от околния свят да изчезнат. И значително увеличават удоволствието от мултимедията.

Предната камера е само два мегапиксела – достатъчно е за селфита и за видео разговори (поддържа 3G video calling). „Окото на пепелянката” е въоръжено с мощен фенер, който още не съм проверил за колко време стопява батерията. По-важното е, че върши чудесна работа в тъмното. И през деня. Без него, например, днес нямаше да мога да разбера дали котката е направила беля под леглото или не… Има вграден компас, освен задължителните GPS навигация, гео-тагинг, Гугъл карти и прочие… Не знам дали само мен ме радват такива детски нещица, но фенерчето и компасът са ми любимите екстри в това устройство. За по-малките деца има и няколко готови инсталирани игри.

Като стана дума за батерия, цял ден мултимедийни забавления не успяха да я изтощят. Предполагам, че ако смартфонът се използва по предназначение, а именно: за текстови съобщения, интернет и телефония, няма да има нужда да се зарежда всеки ден. Но това само времето ще покаже. Още е прекалено нов.

Върви под Android 4.2.2 Jellybean. Знам, че тук мненията са крайно противоположни – има си маниаци, има си и порицатели на операционната система. Това, което необремененият потребител (като мен) иска е устройство, което да включи и да започне да използва веднага, то да има целия необходим софтуер за целта и командите му да се изпълняват незабавно. Получих ги трите неща.

Сега, предполагам, че ако бях спец щеше да има за какво да се хвана, ама не съм, пък и паметта на устройството още е празна. Също така предполагам, че напълването й няма да е проблем. CPU-то е четириядрено (1,3 GHz), с 1 GB RAM. Забавлявам се от мисълта, че в джоба си нося процесор с капацитет многократно по-голям от този на изчислителния център, където ни водиха като пионерчета и ни обясняваха, че цялата тази сграда отсреща е „супер компютър”. Има осем гигабайтова флаш памет с възможност за допълнителна карта от още 32 гигабайта (смартфонът, а не изчислителният център). Работи с две сим карти.

Екранът е достатъчно ярък, за да не става невидим в хубав, слънчев ден. Пристига с допълнително защитно фолио, което някои не намират за необходимо да поставят, но още с отговарянето на първото телефонно обаждане, докато закусвах в кварталната баничарница, разбрах, че е задължително. Порових из нета и видях, че някои намират резолюцията на дисплея от 960 по 540 мегапиксела за незадоволителна. Всъщност, спецовете изтъкват това като основен и единствен недостатък на модела. Според един от тях „картината не е много рязка и цветовете не са много наситени, ако ги наблюдавате от близо”. Същото ревю, обаче, намира телефона за „хубав и евтин”, дори така е озаглавена видео презентацията, която можете да гледате във Вибокса, за да се сдобиете с по-професионални впечатления от моите.

2

Едно от предимствата е, че тапетите, темите за дизайна и ефектите са много приятни – хващат окото и са разнообразни. Ако добавим и възможността за смяна на капаците с различен цвят, можете всеки ден да си създавате усещането, че сте с нов телефон, използвайки добре познатата функционалност на стария, без да ви се налага да свиквате с нови менюта и прочие технологични изненади. Приятелките ви кифли със сигурност ще са очаровани – още повече, че така получавате смартфон, който да отговаря и на настроението ви, и на маникюра, и на ботушките или педикюра, в зависимост от сезона, в който се хвалите с хубавия си и евтин смартфон. Естествено, няма да казвате, че е евтин, на кого му пука, ще наблягате само на това, че е хубав! 🙂

И така, стигнахме до най-важният въпрос – въпросът за цената.

В момента се предлага на промоция за 275 лв от DUALSIM

Тихомир Димитров 

март 31, 2010

Защо обявите за работа си нямат цена?

Всеки човек се сблъсква с обявите за работа. Хората разчитат на тях. Едни търсят правилния служител, който да отговори на вакантната позиция, други – възвращаемост на инвестицията си в образование и трудов стаж.

Обявите за работа са важни. Те съдържат най-критичното парченце текст, което ще прочетете или напишете някога! Обявите за работа променят съдби. Което не отговаря на въпроса: защо на тях се гледа толкова несериозно тук, у нас?

Не си мислете, че правите нещо, когато посочвате: “работа в динамичен млад екип, изпълнена с предизвикателства”, “мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите”, “възможности за пътуване”, “безплатно обучение” и още куп празни приказки, които трябва да играят ролята на “екстри”.

Подобен копи-пейст не изпъква с нищо пред останалите обяви. Така ще „уловите” само някой безработен оптимист, който не отговаря на километричния списък с конкретни изисквания към кандидата, следващ общите приказки.

А за заплащането – нито дума. Защо?

Ще ми се поне веднъж да видя обява за сериозна позиция, която да казва и какво предлага, освен какво търси. Защото на “обещаващо” интервю за “престижна” работа във “водеща” компания може  да те поставят пред интересното “предизвикателство” да оцеляваш цял месец със сума, която не покрива дори наема…

Което, пък, обяснява защо заплатите в София са най-високи. Не че софийските предприятия са по-конкурентни от севлиевските, да речем. Просто болшинството от работещите в София са „емигранти“ в собствената си страна и никога не се хващат на работа, с която не могат да покрият поне наема, сметките за транспорт, парно, ток и храна, а те никак не са малки.

От личен опит знам, че повечето “водещи” бе ге компании „плащат” голяма част от трудовото възнаграждение на служителите си в престиж, а малка – в кеш. Да де, ама да си “престижно зле платен” започна да излиза от мода. Особено сега, когато образованието и работата в чужбина са толкова достъпни.

И на БГ работодателите не им е лесно. Те оперират на трудов пазар, в който количеството е за сметка на качеството. Трябва да наемеш 5 човека, за да свършат работата на един. Но дори да си прозорлив мениджър и да решиш чрез внимателен подбор да наемеш един достатъчно кадърен служител, на който да плащаш 3 пъти за работата на пет „случайно подбрани”, едва ли ще го намериш точно тук, в България, където заплатите са на първо място в европейската класация. Отзад-напред. И от години наред…

Като гледам нивото на “трудовия пазар” искрено се питам дали „скучните” обяви привличат „интересни“ кандидати и дълбоко се съмнявам в качеството, което ще предложи човек, който отива да продава труда си, но дори не знае колко, евентуално, може да струва той…

С две думи: когато участваш на пазара на труда, ти не знаеш какво предлага купувачът. И това е проблем. Проблем за двете страни.

У нас не е прието да се публикуват предложения за работа с цена. Което не е нормална практика по света. Ето, в jobs.bg има доста оферти за работа в чужбина. 90% от тях са с точно фиксирано възнаграждение или поне показват в какви граници ще се движи то. В същия сайт обявите за работа тук, у нас, са лишени от такъв показател. Няколкото чуждестранни фирми, които наемат персонал в големите градове, са изключение от правилото.

Ако искаш да береш ягоди в Англия, предварително знаеш точно колко паунда ще получаваш на час, до последната стотинка, но ако решиш да кандидатстваш за специалист или мениджър в България, няма да разбереш, докато не те “изненадат” на интервюто. Или пък ще трябва сляпо да налучкваш бюджета на работодателя и ще имаш шанс да получиш мястото, само ако се подцениш достатъчно.

Сега разбирате защо нещата на трудовия пазар у нас са толкова зле. „Скучните” обяви привличат куп безработни, които няма какво да предложат, но за сметка на това не знаят и какво точно търсят. Така всички губят време в отсяване на ненужни кандидати. И пет ейч ар-а вършат работата на един…

Според мен, българските работодатели няма да загубят, ако публикуват поне базовото възнаграждение за вакантната позиция. Нека бонусите и механизмите за формирането на заплатите да си останат фирмена тайна. Така се прави в цял свят. Освен това, ако искаш да привлечеш „интересен” специалист, не трябва да публикуваш „скучна” обява.

Майсторски изпипаният текст може да свърши чудеса. У нас все още човек има шанс „да изпъкне” на трудовия пазар, дори ако не разполага с повече пари от останалите участници. Всичко, което трябва да направи, е да отдели малко повече внимание на половин страничка текст!

Но това само, ако държиш да си „изключителен” работодател. За „обикновените” фирми, които нямат ейч ар-и с въображение, нито 50 лв за авторски хонорар, ще бъде напълно достатъчно да сложат една цифра в края на скучния си копи-пейст.

Разисквал съм въпроса с високо квалифицирани специалисти – мениджъри, програмисти, финансисти.

Повечето „апетитни” кадри са на мнение, че за местата с предварително обявено заплащане се състезават по-малко, но по-качествени кандидати. Предимно такива, които не търсят работа в момента, но не спират да се оглеждат за по-добри възможности. На пазар като на пазар. Всеки от тях ще пропусне купувач, който не предлага цена.

Истината е, че ако търсиш качество, трябва да можеш да си го позволиш, а ако можеш, по-добре да става ясно още в самото начало.

Предимствата са и за двете страни. Когато се явява на интервю  за работа с предварително обявено заплащане, кандидатът не „рискува” да си определя сам цената, нито пък работодателят има шанс „да се набута”. И двамата ще спестят време, защото е ясно, че щом е дошъл, кандидатът очевидно е доволен от заплащането.

Така преговорите стават по-реалистични: “ето, ние даваме толкова, елате сега да видим вие какво ще предложите насреща”. Този процес, сам по себе си, отсява доста ненужни кандидати. Малцина неподходящи служители с кратка автобиография и ниско професионално самочувствие ще дръзнат да отговорят на майсторски изпипана обява с предварително обявена цена, която надвишава досегашното им възнаграждение.

Така, по време на интервюто, основна тема на разговор ще са знанията, опита и уменията на кандидата, а не рискованото (и за двете страни) „пазарене” за пари.

Да, парите не са основният мотивационен фактор, но те са единственият „хигиенен” такъв, особено тук – в България, където масите и столовете продължават да струват повече от хората, които работят на тях.

Тихомир Димитров

октомври 28, 2007

Как да се преборим за цената на труда си?

Трудът е производствена суровина, която не се продава (робството е забранено), а само се отдава под наем. Като всяка производствена суровина, трудът има цена, която се влияе от много фактори: търсене, предлагане, макроикономика, социална политика, валутен курс и доста други.

Моите наблюдения върху живота, икономическите анализи, статистиката и всичко останало сочат, че цената на труда в България е сред най-ниските в Европа. Това ме навежда на един съществен извод: там, където суровината е евтина, няма смисъл да я продаваш. Там трябва да я купуваш. И какво става в действителност? Чуждите компании откриват клонове, централи, кол центрове  и шивашки фабрики у нас, а местните собственици на труд продават суровината си на глобално ниски цени.

В същото време хлябът поскъпва, но жизненият стандарт не се повишава. Питам се, при положение, че заплатата е „цена“ на труда, защо само тя не расте, да го еба? И наистина, хлябът ли е по-скъп от човека? Съмнявам се. Все пак човекът произвежда хляба. Иначе щяхме да живеем в общество от хлябове, не в човешко общество.

Тъжната истина е, че всичко, което се случва у нас, се случва за сметка на работещия човек. Той винаги е принуден да прави компромиси. Защо? Защото трябва да яде. И не само за това: той участва на един пазар, на който търсенето е организирано, а предлагането – индивидуално. Следователно, на принципа „заедно можем повече“, работодателите наистина могат повече. Те са обединени във фирми, бизнес сдружения и отраслови съюзи, в национални, транснационални и глобални компании.

При кандидатстване за работа един-единствен човечец, с хилави финансови възможности, на който целта в живота му е да си плати парното, трябва да воюва с икономическите интереси на една богата бизнес организация, подкрепена от браншови съюзи, споразумения за свободна търговия и бюджетни субсидии, докато синдикатите си бият чекия…

Хората за това са ги измислили синдикатите, но е публична тайна, че у нас действащи синдикати няма. Конкретен пример: практиката в цял свят е процент от членския внос да се отделя в стачен фонд, който тряба да изплаща пълни или частични възнаграждения на стачкуващите в случай, че решат да поискат повече права.

У нас се питаме дали родителите да дават 40 лв месечно, за да могат децата им да посещават държавни, забележете, училища, или пък самите учители да стоят гладни по време на справдливия си протест, който има една единствена цел – като работиш, да има какво да ядеш.

Ще ви съобщя една тъжна и неспокойна истина: французите изкарват десет пъти по-високи заплати, защото са се били за тях, а не защото са готини хора, които ценят труда. Всички сме виждали по телевизията тамошните кравари да изливат цистерни с мляко върху магистралата, защото са недоволни от изкупните цени. Всички знаем, че те първи в Европа махнаха главата на своя крал. И ако си имал късмета да учиш френски, вече би трябвало да знаеш заглавията на уроците в учебника от подготвителен клас: „стачката“,“протестът“, „гладът“, „барикадата“, „без дом“…

Ето че стигаме до поредния български парадокс – работещите у нас са бедни. Хем имаш постоянен доход, хем нямаш свободно време, за да изкарваш допълнително, хем не можеш да покриеш базовите нужди от: покрив, осветление, отопелние, храна и дрехи. Говоря за физическо оцеляване, не за някакъв лукс. Доста хора няма да се съгласят с мен, затова ще ви направя една проста месечна сметка, базирана на абсолютния минимум:

наем (ипотека) 400 лв, разходи за транспорт (за да можеш да ходиш на работа): 100 лв (при положение, че използваш комбинирано маршрутка, такси и градски транспорт, защото нямаш кола), храна: 200 лв (ако не си много ящен и не обичаш да си угаждаш), ток, парно, вода, общо сметки (в най-добрия случай): 200 лв, дрехи: 100 лв (ако си супер зле облечен и постоянно носиш дрипи).

Излиза, че за да се възпроизвежда човешкият ресурс и, за да да може физически да оцелява, са му нужни минимум 1000 лв на месец. Всичко това при положение, че :живее на ръба на мизерията, няма собствен автомобил, облича се зле, не води никакъв социален живот и се храни само вкъщи.

Добре де, колко от вас изкарвт повече от хиляда лева месечно? И какво си купувате с остатъка? Повече хляб?

Програмистите да мълчат. Те също са бедни, но все пак получават някаква справедлива цена за труда си. Защо? Ами защото ножът опря до кокала и вече няма накъде в ай ти сектора.

Така, а сега да се върнем на темата: Как да се преборим за цената на труда си?
Има два възможни сценария: 1) ако вече си нает служител и 2) ако все още обикаляш по интервюта.

1) Вече си нает служител. Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края.

Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа. Да, икономиката се развива. Да, бизнесът расте и да, твоят работодател по-скоро ще си купи още два джипа за по 200 бона, отколкото да ти увеличи заплатата с 50 кирливи левчета. За да може един човек да кара Мазерати в тази държавица, 50 000 маймуни трябва да се тъпчат в градския транспорт. Такава е статистиката. Свиквай.

Какво тряба да направиш в подобна ситуация? Ти си сам срещу системата. Правителството се интерсува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Действай умно. Верно, в супер неизгодна позиция си поставен, но все пак има изход. Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много тряба да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо вниамние на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Всеки ден, без изключение, пускай по едно CV някъде.  Даже по няколко. Не е достаъчно да отговаряш на обявите в джобтайгър и джобс бе ге. Порови се малко и направи каталог с абсолютно всикчи фирми, в които би искла(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много. Може би хиляди. Може би дестки хиляди.

Търпеливо си го направи този списък и, незавиисмо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат. Ти си различен от останалите овце, защото използваш консултантски услуги, а те често са по-евтини от проститутките. Има ли смисъл да обяснявам, че в Бе Ге проститутките и алкохолът са най-евтините блага, успредно с твоя труд?

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Ако направиш всичко, което съм те посъветвал дотук ще видиш, че настъпва един момент, в който непрекъснато те канят на интервюта. Отивай без да се мислиш много-много. И не казвай на никого.

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден. Бачкаш 40 часа на седмица и едва свързваш двата края.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш севрионзо, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоаторат, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве. Ако не можеш да лъжеш, ще живееш излъган. Свиквай.

2) Все още обикаляш по интервюта. Имаш образование, да речем, но нямаш никакъв стаж и никакъв опит. Ще ти съобщя една кофти новина: предстои ти да работиш доста време без пари. Ама абсолютно без пари, в прекия смисъл на думата! Или ще те прецакат с някакъв идиотски стаж (за който тряба да си благодарен, че не плащаш от спестяванията на майка си), или пък ще те назначат на заплата, но първото възнаграждение ще го получиш едва в края на втория месец, защото една заплата винаги трябва стои у мениджъра, като гаранция, че са те вързали за клона. Всъщност, на никого не му пука какво да ядеш през останалото време.

Независимо от обстоятелствата, обаче, в началото трябва се примириш с някакво абсолютно неадекватно заплащане, от рода на 300 лв месечно, примерно, след всички стажове и обучения. За да си търсиш работа в БГ трябва да си: а) идиот б) пълен идиот или в) богат ексцентрик, на който курвите, наркотиците и околсветските пътешествия са му втръснали, затова е решил тотално да смени филма. Четвъртата възможност е някой да те издържа с години, докато ти всъщност бачкаш. Вашите да са живи и здрави!

Захапеш ли веднъж, обаче, ти все пак придобиваш някакъв контрол върху ситуацията. След известно време ще поемеш нещата изцяло в свои ръце. Ако си умен. Ако си тъп, жалко.

Първото задължително условие: опитай поне една година да останеш в шибаната фирма, колкото и да е трудно. Преглъщай униженията, свиквай с интригите, примирявай се с несправедливостите. Тук също има правила:  Действай умно!

Направи така, че все повече неща от рутинната работа да зависят от теб. Усилията ти да полагаш извънреден труд ще се посрещнат с широка, тарикатска усмивка от страна на твоя работодател, защото тук почти никой не се сеща да плаща овъртайм.

Целта е ясна: след около година колегите толкова добре да са свикнали с твоето безропотно присъствие и с твоето овче трудолюбие, толкова неща вече да зависят от теб, че ако се махнеш, да оставиш пълен хаос след себе си…

Следващото нещо, което трябва да направиш, е да повториш упраженията от стъпка 1) „Вече си нает служител“.

С тази статия рискувам да ядосам доста неплатежоспосбни работодатели, но моля ви се, вземете се в ръце и осъзнайте най-после, че хората действително са най-ценният актив във вашата фирма. Крайно време е те да започнат да струват повече от столовете, върху които седят.

За да се реванширам, обещавам в най-скоро време да постна няколко абсолютно безплатни съвета как да накараш гениите да работят за теб, без това задължително да е за тяхна сметка. Амин.

Тихомир Димитров