Писателският блог на Тишо

септември 8, 2019

Писателят като пиколо

Снимка: Личен архив

ИНТРО

Миналата есен изненадах сериозно роднини, приятели и познати, когато реших да постъпя на работа като пиколо в четиризвезден хотел от реномирана световна верига. Реакцията на майка ми беше най-рязка: „Как така ще работиш като портиер? Толкова ли си закъсал? Ние затова ли ти дадохме образование?“ Баща ми каза просто: „Срамна работа няма“, въпреки че не звучеше съвсем ентусиазиран. Някои от приятелите ме подкрепиха, познавайки авантюристичния ми дух, други тактично си замълчаха, но в погледите им четях упрек и съжаление, на трети въобще не им пукаше.

МОТИВАЦИЯТА

Личната мотивация зад подобен рязък „завой“ в „кариерното развитие“ бе повече от ясна за мен: Освен „правенето на кариера“, цял живот усърдно съм избягвал още другите два стожера на несвободата: ипотеката и брака. Бидейки неокован в подобни вериги, човек има пълната свобода да решава с какво ще се занимава. Всъщност, май сбърках – това не е точно мотивация, а просто възможността да избираш. Пожелавам ви повече от същото!

Но имах и мотивация. Израснал съм в туристически район и почти не познавам човек от детството ми, който да не е работил в хотел. С изключение на мен! Всички интересни истории, които бях чувал, ме накараха да погледна сериозно на обявата за пиколо в нелош, дори бих казал отличен, четиризвезден хотел. Пък и желанието да натрошиш комфортните зони, да навлезеш в напълно нова, съвсем непозната среда, да започнеш от нулата, да предизвикваш себе си, то никога не ме е напускало. Със същата мотивация преди повече от десет години нарекох себе си „писател“. Със същата мотивация през годините се хврълях в различни поприща като: сценарист, публицист, журналист, телевизионен критик, копирайтър, брокер на недвижими имоти, търговец на автомобили, преводач, и какво ли още не… Заплащането никога не ми е било фактор, заплащането в България винаги е смешно, затова се водя от принципа:

„Ако ще захващаш нова работа, гледай поне да е интересна!“

НАЧАЛОТО

И така, стигаме до момента, в който миналото лято за пореден път скролвах обявите в „джобса“ с лека погнуса и пълно отегчение: погнуса заради африканското ниво на заплащане, което се предлага на желаещите да си изкарват хляба с честен труд в нашата (уж европейска) държава, и отегчение заради привидната липса на всякакви предложения, които да активират дори 1% от авантюриста в мен. Шлосери, зидаро-мазачи, кофражисти, шофьори с категория C, общи работници и програмисти. Това предлагаше „пазара на труда“ тогава. Това предлага и сега. „Интересното е, че няма обяви за общински съветници, депутати и кметове“ – мърморех под носа си аз. И тогава видях обявата за пиколо в хотел от известна световна верига. Вместо мотивационно писмо написах кратко, самоиронично, надявам се и хумористично, есе. Прикрепих го към си-ви-то си и натиснах бутона „Кандидатствай по тази обява“. После забравих. За мое голямо учудване ми се обадиха, че дори ме поканиха и на интервю. Първоначалното впечатление винаги е важно. По време на интервюто аз се сдобих с отлични първоначални впечатления от бъдещата ми шефка. Интуицията ми подсказа, че ще бъде човек, с когото би било лесно, дори приятно, да се работи, и за пореден път не бях подведен!

ЗАБЛУДИТЕ ЗА ПРОЕФЕСИЯТА

Повечето хора си представят пиколото като хлапе, което разнася тежки куфари по цял ден с пот на челото и очаква да му подхвърлят някоя стотинка милостиня. Това не е така. На моите 40 години съвсем не бях най-младия пиколо в хотела, а и познавам хора, които от десетилетия упражняват тази професия, категорично отказвайки да бъдат „повишени“ в каквато и да било друга дъжност. Сигурно си има причина за това… Относно мъкненето на багаж: повечето гости традиционно  пристигаха директно от летищата с малки куфарчета на колелца, които минават за „ръчен багаж“ в самолета. Преместването им от точка А до точка Б е по-скоро жест на учтивост, отколкото тежък, изнурителен труд.

Повечето хора си представят работата на пиколото като скучна и еднообразна дейност. Това само донякъде е вярно. Истината е, че останах с чудесни впечатления. Бях приет и въведен в професията с топло приятелско отношение, а не с надменния цинизъм на „старите кучета“, типичен за толкова много други професии. Никога не съм работил в по-хигиенична, в емоционално отношение, работна среда. От толкова офиси съм си тръгвал в края на деня с емоционален афект и с такъв стрес, че ти се иска да счупиш на някого главата, да изпиеш литър водка или да направиш и двете неща едновременно, а от хотела си тръгвах физически уморен, но психически разтоварен. С усмивка на уста. И с нетърпение да застъпя отново на смяна. Защото беше интересно! Защото нямаше два еднакви дни. Защото общуването с толкова много и различни хора от цял свят действително те обогатява. Неслучайно най-тежкото наказание за най-големите престъпници е пълната изолация от себеподобните им. Помислете върху това…

Повечето хора смятат, че да си пиколо / портиер е унизителен слугинаж. Такова схващане не може да бъде по-далеч от истината. За разлика от брокера на недвижими имоти, когото всички, ама абсолютно всички клиенти тайничко ненавиждат или подозират в измама, пиколото е личност, която вдъхва доверие, но и уважение. Някои от гостите с удоволствие дори жертват дребна сума, за да му я предадат доброволно, а не под натиска на договорни задължения. Стига пиколото да си е заслужил бакшиша, естествено… Изрязявам се в мъжки род, защото това е мъжка професия. Рядко на такава позиция назначават жени. Бих я сравнил с отношението на гордия английски бътлър: услужлив, но не и сервилен; любезен, но не и покорен; готов да реагира навреме и по всяко време, но не и на всяка цена; готов да ти паркира автомобила, да ти отвори вратата и да ти пренесе куфара, но и готов да те изхвърли на улицата, ако буйстваш пиян; търпящ критика, но не и унижение – човек, който носи значката си с гордост…

Пиколото е лицето на хотела, тъй като обикновено е първият човек от персонала, когото гостите срещат, преди да се настанят. И най-често е последният, който ги изпраща, след като багажът им вече е натоварен по колите и са готови да потеглят.

Пиколото е лицето на държавата-домакин, тъй като е първият или един от първите местни, с когото чужденците имат възможността да разговарят.

Пиколото е лицето на цялата глобална верига за онези, които се доверяват на гостоприемството й за първи път. А първото впечатление е важно. Много важно.

Повечето хора смятат, че пиколото живее и диша единствено заради бакшиша. Мен ме обучиха, че трябва да гоня съвършенство в обслужването на всички гости, независимо от всичко. Причините са изброени в горния параграф: Ти си лицето. Ти си хотелът. Ти си държавата. Ти си веригата. Ти си брандът. Бакшишът не е очакван, но винаги е добре дошъл. Бакшишът не е нищо повече от материално доказателство, че си вършиш работата добре. И никой не е забогатял от бакшиши. А има нации, като японската например, в които не е прието да се дават бакшиши, защото културата им счита това за унижение. Дори знаейки го предварително, ти си длъжен да надминеш себе си в обслужването им. И да оцениш факта, че да ти се поклони до земята шеф на мултинационална корпорация с думите „домо аригато“ е по-ценно признание и по-голямо уважение от номинала на всяка банкнота.

Повечето хора смятат, че пиколото не разбира от нищо друго, освен от носенето на багаж. Това също не може да бъде по-далеч от истината. Пиколото има безупречно шофьорско минало, познава всички марки автомобили и умее ловко да маневрира из тесен паркинг с коли, които струват повече от десетгодишната му заплата, при това без да се бави и без да губи излишно време, защото времето за гостите на хотела винаги е пари, както и неговото собствено… Пиколото може да ти подкара цифровата телевизия, да ти пренастрои рутера, да ти отблокира сейфа, да ти оправи климатика, да ти ароматизира сауната и да ти отключи фитнеса. Пиколото знае къде се намират всеки и всичко в хотела. Кой влиза и кой излиза. С кого. Кога. С автомобил ли е или със служебен транспорт. За колко нощувки престой. Пиколото знае на кого е всеки куфар в багажното отделение и всеки автомобил на паркинга, кои гости са любезни и кои – противни, кой е пияница и кой има фетиш към високи токчета, кой обича да залага и кой обича да се друса, кой пуши в стаята и кой – не, кои таксита пристигат най-бързо, кои са най-подходящите ресторанти, казина, клубове, магазини, дискотеки, банки, молове и обменни бюра, как се стига до тях и откъде могат да се купят цветя през нощта, какво е работното време на болниците и на медицинските центрове, какви събития съдържа културната програма на града и как най-бързо да се придвижиш от точка А до точка Б с такси, с велосипед, с автобус или пеша… Пиколото знае разписанието на градския транспорт, графика на пристигащите и заминаващите полети, предимствата и недостатъците на другите хотели, прогнозата за времето. Пиколото познава лично и общува лично с ВСИЧКИ в хотела: от собствениците до управителите, от управителите до камериерките, от главния готвач до мияча на чинии. Пиколото умее да балансира отношенията си с тези толкова различни хора и да реагира адекватно в ситуации от толкова различен характер. Пиколото върши всичко това с усмивка на уста и без да очаква бакшиш, но все пак, не забравяйте да му подадете дребна банкнота следващия път, когато го видите.

ПРЕДИМСТВАТА НА ПРОФЕСИЯТА

Сюжетните герои. За един писател едва ли има по-ценна възможност от това да бъде изложен на постоянния приток от лица и характери от цял свят, ежедневно, с всички нюаси на тяхното социално положение и културна обусловеност. Седемдесет годишният британски чичко-паричко с двадесет годишната му естонска любовница. Оперната прима. Надменната телевизионна звезда. Световният пътешественик на две колела. Хазартният тип. Японският бизнесмен. Симпатичното корейско семейство. Нощните пеперуди с крака до ушите. Подозрителните типове и техните силиконови кукли. Фитнес маниаците. Известните спортисти. Вечно заетите бизнесмени. Командированите инженери. Частните пилоти. Личните шофьори. Журналистите от глобалните масмедии. Знаменитостите. Младите семейства с ревящи деца. Изневеряващите, които се награбват още преди вратите на асансьора да са успели да се затворят. Двойките на меден месец. Пияните футболни запалянковци. Кариеристите. Политиците. Босовете на съсловни организации. Красавиците, които събират себеподобни на семинари по разкрасяване. Подпийналите скандинавци. Инкогнито милионерите. Арогантните новобогаташи. Рогоносците… Всички тези хора ние сме ги срещали в романите и те представляват безкраен източник на вдъхновение за сюжетни герои, но дали писателите са общували с тях на живо, на четири очи, „тет-а-тет“, както се казва? Дали познават хранителните им навици и алкохолните им предпочитания? Дали знаят какви дрехи носят и как се изразяват? Кога лягат и кога стават? С кого? Защо? Повечето автори, сигурен съм, познават своите герои, но бидейки ораничени в социалната си среда, те са длъжни да пишат постоянно за едни и същи герои. Писателят-пиколо има привилегията за кратко време да опознае пъстротата на стотици, дори хиляди, потенциални сюжетни герои. Водих си записки, признавам! И ще бъда дискретен, обещавам! Имената на хората ще бъдат променени, националностите им, местата, т.е всичко, с изключение на факта, че героите в бъдещите ми романи ще бъдат вдъхновени от реални, а не от измислени персонажи. Каквито са героите и в досегашните ми романи. Просто сега имам по-богат избор.

Преходността. Да работиш в хотел може да се сравнява единствено с това да работиш на летище. Хората идват и си отиват, а заедно с тях и проблемите, които създават. Няма нищо постоянно. Panta Rei. Всичко тече и нищо не остава след тях, освен спомените. Не можеш да се привържеш, но не можеш и да намразиш преходното. Защото утре то ще си отиде и ще останеш само ти – като резултат от контакта си с него. Едва ли има по-подходящо място от хотела, за което с пълна сила да важи максимата: „И това ще мине“. Ще мине и хубавото, и лошото. Добавете микса от дискретност и любезна дистанцираност към преходността, като задължителни условия от ежедневието на всеки уважаващ себе си хотелиер, и ще получите формулата на живота под наем. Приключението беше преходно и за мен, но след него аз вече съм различен, вярвам – към по-добро. Само времето ще покаже…

Хотелската атмосфера. Работих в нов, чист, добре поддържан хотел. Това е много важно, тъй като доста мои колеги се сблъскват ежедневно с проблемите, които остаряващата база им създава, а гостите имат навика да си го изкарват на персонала… Комплиментите към хотела аз приемах като лични комплименти, макар съвсем да не съм ги заслужил, а комплиментните към себе си обяснявах с възможността да работя на място, което предразполага. Както не си изхвърляш фаса на добре почистена улица, така и не върви да си мърляч в подобна атмосфера. Мърляч в професионално отношение. Пък и мястото, в което прекарваш огромна част от времето си, има огромно значение. Денят минава по-леко в изискана, уютна атмосфера. Мисълта тече по-гладко. А и винаги съм харесвал хотелите, още от малък. Влюбен съм в меките настилки по коридорите, в тихата музичка по асансьорите, в миризмата на чисто пране, в любезното отношение, в цялата тази дискретна анонимност на временно наетия комфорт.

Свободата на движение. Повечето длъжности в хотела са статични. Миячът на чинии прекарва целия си ден в миялното, готвачът – в кухнята, барманът – зад бара, сервитьорите – в ресторанта, камериерките – в стаите, рецепционистите – на рецепцията. Управителят и пиколото са единствените служители, които трябва да са навсякъде и по всяко време. Колегите често се шегуваха с мен, че „никна там, където не са ме посели“, че се появявам с тихи стъпки изненадващо, без да усетят присъствието ми, че ме засичат, където най-малко очакват, че рядко знаят къде точно се намирам… Моята работа беше да наблюдавам, а не да бъда наблюдаваният. Да присъствам, без да се натрапвам. Да виждам, без задължително да ме виждат. Свободата на движение ми даде възможност да опозная работното си място по-добре от родния си дом и дори да сваля няколко излишни килограма…

Езиците. Говоря няколко езика. Английският ми е почти матерен, заради десетилетията обучение и ежедневната практика. Освен него ползвам още френски, немски и руски. Уви, допълнителните езици бяха сериозно закърнели в съзнанието ми, заради липсата на редовен контакт с културите, които ги говорят. Дори да пътуваш редовно, навсякъде си подложен на вариациите на вечно задължителния и повсеместен „работен език“. Инглиш, плийз! В хотела, обаче, не беше така. Ако си държиш на реномето и се надяваш да изкараш някой лев от бакшиш, руснака си го обслужваш задължително на руски, французина – на френски, немеца – на немски. Наложи ми се да отворя старите тетрадки от училище, наложи ми се да поназубря малко думички, за да не се излагам. Дори си направих кратък речник с най-често срещаните думи, фрази и изречения в ежедневието на един хотел, както и с отговорите на най-често задаваните въпроси. Реникът беше къс, но четириезичен и само Бог ми е свидетел колко дяволски добра работа ми свърши! След осем месеца работа в хотела си тръгнах с подновеното самочувствие на полиглот, какъвто преди това бях останал само на хартия…

Отговорността. На пръв поглед изглежда нелогично отговорността да се прибавя към предимствата на една професия. Служителите имат навика да бягат от отговорност по подразбиране. Но тук отговорността значи и доверие. Поверили са ти десетки стаи с кротко спящи в тях хора. Поверили са ти паркинг с лимузини на стойност няколко милиона. Поверили са ти и една крехка девойка зад рецепция, с която в дебрите на нощта сте единствените будни хора, от който се очаква да виждат всичко и да реагират адекватно на всякакви ситуации: от пожар и земетресение, през спешен медицински случай, до пиянско сбиване или въоръжен грабеж. Няма да скрия, че ме беше страх в началото. След време се окопитих и започнах да нося поверената ми отговорност с достойнство и уважение: към хората, които са ми я поверили и към себе си, защото мога.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Недостатъците са присъщи за целия сектор на хотелиерството в милата ни родина. Основният от тях е неатрактивното заплащане, което изглежда нелогично, като се има предвид, че страната ни разчита основно на доходите от туризъм като източник на чуждестранна валута. Погледнете която и да е класация и ще намерите хотелиерството винаги в дъното на списъка по ниво на заплащане. Заплащането, обаче, никога не ми е било фактор. Заплащането на труда в България винаги е смешно, затова се водя от принципа: „Ако ще захващаш нова работа, гледай поне да е интересна!“ Щастлив съм, че можех да разчитам на скромни спестявания и на помощта на скромното ми семейство, за да оцелявам физически, докато се наслаждавах на новото си амплоа.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Човек рядко може да спечели нещо, ако си остане у дома. Всяко ново приключение гарантира обогатяване на духа, характера и житейския ни опит с непредвидими преживявания, макар и на цената на известен риск. Искам от сърце да благодаря на хората, които ми се довериха и ми дадоха шанс да сбъдна една своя мечта!

Тихомир Димитров 

юни 14, 2013

Как да си организираме пътуване с ниска цена?

SPNC

Първоначално мислех да озаглавя тази статия „CouchSurfing vs HostelWorld“, но двете, всъщност, не си противоречат, а чудесно се допълват. Oсвен това, има и трети елемент, който е неизбежен – самолетните билети. Затова реших да обединя опита си в самостоятелно организираните пътувания с ниска цена и, преди настъпването на летния / отпускарски / туристически сезон, да ви дам няколко полезни препоръки.

Когато пиша статии от рода „Как да…”, аз винаги се ръководя от един прост, но основополагащ принцип – трябва задължително да съм минал през тези неща, да съм се сблъсквал многократно с тях, да съм си „чупил главата“, да съм си взел съответните поуки, да съм ги съпоставил с опита и впечатленията на други хора, да съм си направил съответните изводи, да е минало известно време и, от разстояние на времето, тези изводи / поуки все още да ми изглеждат правилни / коректни/ действащи / полезни.

Какво значи „пътуване с ниска цена?” Ами и тук принципът отново е доста прост. Съответното пътуване, с всички разходи в него, включително: настаняване, самолетни билети, храна, алкохол, пазаруване, придвижване и джобни да не надвишава цената на един месец престой в София, в т.ч. парното, тока, квартирата, такситата, маршрутките, градския транспорт, храната, алкохола, джобните и прочие „пера” от бюджета на малкия човек, принуден да живее в големия град. Накратко, самостоятелно организираното пътуване с ниска цена е онази разходка в чужбина, за която няма да платиш повече от нетната си месечна заплата.

А, да, има и още едно изискване – продължителността да е минимум една седмица.

На този принцип бяха организирани пътуванията ми в:

Камино де Сантяго (Испания) – месец и нещо;
Амстердам (Холандия) – почти десет дни;
Берлин (Германия) – почти десет дни.

Хърватска беше самостоятелно организирана, но на четири колела. Малта  и Гърция си бяха чиста проба организиран, масов туризъм, а в Египет  бях на гости при дългогодишни приятели, така че не се брои… Пък и не навсякъде имаш приятели и не навсякъде можеш да отидеш на четири колела, тоест най-добрият вариант (плюс най-евтиният и най-бързият) е да се лети.

Такааа. Наближава летният отпускарски сезон, искаш почивката си да я изкараш някъде навън, за разнообразие. Предполага се и, че имаш бюджет за издръжката на един човек в Софето, т.е едни хиляда точки примерно. Но може и по-малко.

Поставям няколко предварителни условия. Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена ИЗКЛЮЧВАТ следното:

– Ставане от компютъра, за да ги организираш;
– Повече от два часа за организацията;
– Елементи на страх и мизерия при настаняването;
– Компромис с качеството или количеството на храната;
– Компромис с хигиената;
– Въздържание от алкохол, заради икономии;
– Въздържание от нощен живот, заради икономии;
– Въздържание от хранене в ресторант, заради икономии;
– Въздържание от джиткане свободно из дестинацията, заради икономии;
– Въздържание от пазаруване, заради икономии;
– Броене на стотинки от джобните, защото не стигат.

Не, напротив. Идеята на самостоятелно организираните пътувания с ниска цена е такава, че да се почувстваш като бял човек, т.е да си спокоен, да харчиш умерено и паричките да ти стигнат за всичко. Как става това? Ето как:

Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена (СПНЦ) имат няколко елемента, в следната последователност: 1/ полет 2/ настаняване и 3/ на място. Трябва да ги организираш в същата последователност, за да станат нещата. Обезателно първо фиксираш датите на полета, после резервираш настаняването и чак накрая започваш да мислиш за поведението си, като турист, на място.

Полет

LowCost компаниите са само един от вариантите. Не бива да забравяме, че редовните авиокомпании понякога пускат оферти / промоции, които бият по цена ниско тарифните авиолинии, а пътуването с редовен полет си има своите предимства: получаваш безплатен сандвич, вино, бира, кафе или чай. Получаваш запазено място (до прозореца). И повече права, като потребител. А, да, щях да забравя – тоалетната също е безплатна. Защото има нискотарифни авиокомпании, които и за пишкането на 10 000 метра височина ще ти поискат доплащане. Така че, не се фокусирай само върху нискотарифните авиолинии. „Цаката” на СПНЦ е другаде. Тя се нарича гъвкавост.

Ето един прост пример: Да речем, че искаш на всяка цена да отидеш само и единствено в дестинация Х. Е, да де, ама само полетът ти дотам и обратно е 2/3 от бюджета. Има два варианта: или плащаш за небесния автобус и се лишаваш от всички други, по-приятни неща, когато пристигнеш. Или просто си избираш друга дестинация! Има сигурно десетки интересни места в Европа и стотици по света, където си заслужава да отиде човек. Има и авиокомпании, които са готови да те транспортират до там за цената на едно ходене в кварталната кръчма или по-евтино от бензина до морето. Така че, гъвкавост му е майката! Та нали затова си турист, човече! Нямаш бизнес срещи, не те очакват преговори, не отиваш да подписваш договори, не гониш никакви срокове. Какво значение има дали ще си махнеш главата в точка А или в точка Б? Целта е да излезеш от страната и да видиш малко свят, но най-важното – да не си притеснен с парите.

Е, ако на всяка цена държиш да отидеш точно, ама само и единствено в дестинация Х, то тогава пак има варианти: единият от тях е да разкараш жена си. Само се закачам. Не, вариантът е да си наясно кога ще пътуваш и, ако е през лятото на следващата година, примерно, да започнеш да търсиш самолетни билети още в края на това лято. Друг вариант няма.

Откъде да купя билети?

– От самия сайт на авиокомпанията
– От интернет посредник или туристическа агенция онлайн
– От туроператор онлайн

Пазаруването на билет директно от авиокомпанията ти спестява едни десет евро надценка, които посредникът може да си калкулира отгоре. Но има и известни несъвършенства: трябва да ръчкаш из сайтовете на десетки авиокомпании, докато си намериш подходящия полет. Така че надценката, ако я има, в повечето случаи си заслужава. Аз лично използвам вече няколко пъти услугите на Usit Colours. Търсачката им е добра и обединява реалните оферти на десетки авиокомпании, като идеята е да получиш „моментна” картина на възможно най-евтините полети до избраната от теб дестинация, в избрания от теб период. Разбира се, ако не си претенциозен, може и просто да прегледаш докъде, аджеба, ще се намери авиокомпания, която да те транспортира за едни 50 лв, примерно. Друго предимство на Usit Colours: може да се плаща с дебитна и кредитна карта. Веднъж платих с дебитна карта по телефона. Не им правя реклама и не са ми платили за тази публикация. Просто съм доволен от обслужването. Затова всеки път, когато реша да ходя някъде търсенето ми започва със сайта на Usit Colours.

Пазаруването на билет от туроператор е друг възможен вариант. Туроператорите предлагат основно all-inclusive ваканции, но има и една харабия, наречена last minute offer. Има и сайтове, посветени изцяло на това. Просто напиши last minute offers в Google. Идеята е, че с last minute offer може да получиш и полет, и настаняване, и три пъти хранене на ден срещу много, ама много ниска цена, а когато пристигнеш на място, вече само от теб зависи дали ще се оставиш да те мъкнат като животно по забележителности или ще си джиткаш айляшката, където прецениш, когато прецениш. Без групата. По-важното е, че ще си имаш легло, често в сносен хотел, където ще те очаква и дежурното хапване по три пъти на ден, плюс безплатен алкохол. Last minute offer не означава задължително тръгване в последната минута, но пак се изисква известна гъвкавост. Примерно, вчера не си знаел изобщо къде ще ходиш, а днес вече знаеш, че след два дни летиш за еди-къде-си.

Настаняване

Такаааа. Вече си резервирал полет и знаеш от кога до кога ще си там. Ако не си намерил last minute offer, настаняването също зависи от теб. Вариантите са няколко: хотел, хостел, частна квартира или на гости. Последният е абсолютно безплатен. Тук влизат в употреба моите любими „инсрументи” за настаняване: Hostelworld и Couchsurfing.

Идеята на каучсърфинга е да отидеш на гости у много добър приятел в чужбина, където и да е по света, с единствената разлика, че никога не сте се виждали преди, не се познавате и до вчера дори не си знаел, че този човек съществува.

Не е толкова лесно, колкото звучи. Изисква се известна предварителна подготовка. Давам я в следната последователност:

Първо си регистрираш профил. Безплатно е, все едно правиш регистрация в ABV. После се постарай профила ти да е пълен. Подбери си хубаво снимките, качи повече, за да виждат хората, че си реален, разкажи им къде си ходил, какви езици знаеш, къде искаш да отидеш, какви хобита и интереси имаш, каква музика слушаш, какви умения притежаваш. Сподели повече за себе си. Абе, попълни всички графи. Направи го качествено, бъди искрен и, въобще, опитай да представиш своя милост в реалистична светлина. Все пак, целта е на живо да срещнеш хората, които ще го четат този профил. Ако има сериозни разминавания между профила и личността, която стои зад него, ще има и негативни препоръки от тези, които са го забелязали, а това директно прекратява възможността ти да използваш и занапред този вариант на интересно, разнообразно, качествено и безплатно настаняване по света.

Важно уточнение: каучсърфингът не е обмяна на визити, т.е можеш или само да пътуваш, или само да настаняваш гости, ако искаш. А може и двете, като връщането на гостоприемство е по твой избор и в никакъв случай не е задължително.

Каучсърфингът не е и безплатен хотел. Целта е да се надушиш с „твоите хора” по света, за да бъде настаняването приятно както за теб, така и за тях. Чети профилите внимателно и прави лични, персонализирани запитвания, базирани на прочетеното.

Примерно човекът, който ни подслони в Берлин се занимаваше с електронни книги, беше „на моя акъл” и на моята възраст, имахме доста сходни интереси и теми на разговор, знаехме едни и същи езици. Така стана възможно не само да получа безплатни ключове за апартамент в центъра на Берлин, но и да има с кого да си говоря, кой да ме ориентира, от чие вино да пия и в чия кухня да цапам, докато се опитвам да сготвя специалитет.

След като имаш вече качествено попълнен профил, препоръчително (но не и задължително) е да си направиш айдентити и локейшън чек. Това значи да докажеш на общността, че наистина си този, за когото се представяш и, че наистина си от там, откъдето твърдиш, че си. За целта, първо плащаш дарение (малко повече от десет долара), личната ти информация се блокира, за да не можеш да я променяш и по обикновена поща получаваш картичка, съдържаща идентификационен код, който трябва да въведеш в сайта. Веднага след това профилчето ти светва в зелено. Тоест, веднъж през банката са ти проверили самоличността и, още веднъж, през пощата, са ти проверили местонахождението. Така че, вероятността да си крадец, сериен убиец или изнасилвач намалява. Хората имат повече основания да ти вярват. Пък и да си, в сайта вече знаят всичко за теб и първата им работа е да съобщят на полицията, така че си лесно откриваем в случай на нужда…

След като се верифицираш е хубаво да потърсиш приятели, които също имат профили там. Разменете си приятелство, напишете си по една добра препоръка един за друг. Това допълнително увеличава доверието и ти позволява по-пълно да се възползваш от  възможностите на този вариант за безплатно настаняване. След като си свършил всичко това, остава да си намериш домакин в мястото, за което летиш. Преглеждай профилите внимателно. Седем пъти чети и един път – пиши. Постарай се запитванията ти да не са копи-пейст, а да са съобразени с информацията в профила на потенциалния домакин. И да са искрени. Не се сърди, ако ти отказват настаняване. Всеки има правото да отказва и никой не ти е длъжен с нищо. Все пак, ти искаш да се натресеш у тях, нали така? Хората може да имат други планове. Всичко е на добра воля и нищо не става на сила. Може да получиш гостоприемство само за част от периода, може да получиш и за целия. Не спирай да опитваш.

Когато пристигнеш на място, дръж се като добър гостенин. Не разрушавай къщата на домакина. Пази чисто. Съобразявай се с правилата за пушене, домашни любимци, бебета и прочие. Не притеснявай с нищо. Все пак, ти си на почивка, а те обикновено са на работа по същото време. Не изисквай. Нищо не пречи да измиеш чиниите, примерно, след като сте се наяли, да подариш шише домашна ракия или някакъв дребен сувенир.

Недостатъкът на каучсърфинга е, че може да ти вържат тенекия, а може и изобщо да не успееш да си намериш домакин. Затова почни търсенето от рано. Изпращай персонализирани запитвания до конкретни домакини в избраното от теб място, но се огледай и за съседни, по-малки населени места. Често транспортът от/до тях е добре организиран, редовен и евтин. Нищо, че ще дадеш някой лев за билети, нали не плащаш за хотел?! Пък и хората в по-малките населени места получават по-малко запитвания и са по-склонни да посрещат гости, отколкото жителите на големия мегаполис. Друг трик е да допълниш  персоналните запитвания с обяви в групи, свързани с дестинацията, за която летиш. Групите ги посещават много хора и повечето от тях са местни. Пиши кой си, за какво се бориш и кога точно пристигаш. Нищо чудно някой сам да реши да те покани у тях, без дори да си му изпратил запитване.

Hostelworld е другият вариант за настаняване, но той не е безплатен. Предимството е, че е доста евтин. Примерно, самостоятелна стая за двама, доста широка, чиста, удобна и комфортна, на много подходящо място в Берлин, ни излезе по 15 евро за човек, на вечер. Предимството на Hostelworld е и, че не трябва да се съобразяваш с никакви домакини. Имаш ключове и когато искаш излизай, когато искаш се прибирай. Друго съществено предимство е, че този сайт представлява основен източник на гости за хостелите в цял свят, така че като потребител имаш доста права.

Навигацията е добре организирана, бих казал дори интуитивна, за разлика от доста по-тромавия каучсърфинг, а търсачката „плюе” само реални резултати в реално време, при това – съобразени изцяло с предпочитанията ти за място, брой нощувки и цена. Освен това, пътуващите пишат ревюта и поставят оценки по различни показатели на местата, където са отсядали, така че рейтингът и ревютата говорят много. Бих препоръчал да се четат внимателно ревютата. Там си пише всичко.

След като избереш най-подходящото за теб място, като цена, локация и време, правиш резервация, за която предварително се плаща само депозит, а не цялата цена на нощувките. Депозитът е в рамките на десетина процента и вече от политиката на хостела зависи дали ще ти го върнат или не, ако не се появиш. Има безплатен чат съпорт, ако нещо се прецака или срещнеш затруднения с резервацията. Чат съпортът е доста добър, освен това е и денонощен. Повечето хостели приемат само кредитни карти, така че не навсякъде е възможно да платиш с дебитна. Това също го пише в описанията, обаче. Номерът и тук е повече да се чете.

Доплащането за нощувките става на място, често при самото настаняване. Ако си чел внимателно описанията и ревютата, има малка вероятност да сбъркаш. Ако си бил нетърпелив, обаче, воден само от идеята за икономии, може да попаднеш, примерно, в католически хостел, където гасят лампите в осем вечерта и не те пускат да излизаш никъде след това, няма момичета, пиенето на алкохол е абсолютно забранено, както и разговорите на висок глас. За разлика от вечерната молитва, която е задължителна. И всичко това, примерно, в центъра на Амстердам! Тъй като съм начетено момче, аз си избрах хостел с денонощен достъп, с бирария в партера и с пушалня за джойнт, при смесен режим за настаняване, т.е мъже и жени в една стая, което гарантира интересни преживявания, само по себе си. Повече за приключенията ми там: „Един писател в Амстердам”.

На място

И така, без да ставаш от компютъра, в рамките на два часа вече си резервирал самолетен билет, имаш и къде да отседнеш. Остава само да стегнеш куфарите. Ще резюмирам няколко съвета за по-пълноценно изживяване на място, от гледна точка на парите, защото знаеш, че „теслата е остра, голяма и от нея спасение няма, няма, няма”. Особено ако попадаш в категорията на неориентирания соц. турист, където със сигурност попадаш, щом си прочел всичко до тук. 🙂 Ето няколко препоръки как да се оръсиш по-малко за първоначалната ориентация:

Никога не взимай такси, което е парирано точно срещу входа на летището. Такова поведение гарантира неприятни изненади с цената, които не са в твоя полза, защото да ограбват туристите обичат не само българските бакшиши, това е любимото занимание на бакшишите от цял свят. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат организиран градски транспорт, който да ги обслужва. Отиваш направо на „Информация” и питаш кое-къде-как. Е, да, може да се случи да кацнеш посред нощ и да няма градски транспорт, да не те чака никой и таксито да е единствената ти алтернатива. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат офиси на таксиметрови компании или автомат, от който да си повикаш такси. Е, да, ще ти вземат сигурно нещичко за услугата, но поне знаеш, че пътуваш с лицензирана компания и, че възможността да платиш многократно повече от обичайното е сведена до минимум. Същите препоръки важат и за таксита, паркирани по най-, ама най-оборотните и посещавани туристически забележителности. Брадвата ти е, практически, гарантирана, така че по-добре си вдигни телефона и се обади на местното „1280”.

Ползвай дневни или седмични карти за градски транспорт. Обикновено излизат десетки пъти по-евтино от самостоятелното купуване на билети за всяко пътуване. Ако сте четири или повече човека, поинтересувайте се от възможността за групови отстъпки. Ако сте студенти, носете си студентите книжки или картите за намаления. Същото важи за посещенията на музеи, кина, театри, опери, зоологически градини, аква паркове и т.н.

Хостелите обикновено раздават безплатни туристически карти. Петте евро за карта или хартиен гид по-добре ги „инвестирай” в местното Кей Еф Си или в МадДоналд’с, ако обичаш да похапваш джънк. Ако отсядаш в частен дом, то домакинът сигурно е местен и сигурно ще те информира за всички трикове в родния му град. Това е още едно от предимствата на каучсърфинга. На много места се предлагат безплатни туристически обиколки из града с велосипед или пеша, попитай в най-близкия младежки хостел.

Недей да си броиш стотинките. Да се чувстваш мизерник е противопоказно за качествения туризъм. Спестил си толкова много от самолетни билети и от настаняване, сега е времето да му отпуснеш края! Вечеряй в ресторант, иди на клуб и на бар, напазарувай си сувенири, дрешки, подаръци… Просто мини няколко крачки в страни от възможно най-централните, най-посещаваните и най-оборотните туристически улици и се огледай наоколо. Цените там са в пъти по-ниски, а предлаганите стоки или услуги са същите.

Обменяй пари само в банка. Избягвай чейндж-бюра и никога не купувай нищо, ама нищо, особено пък валута, от непознат човек на улицата.

Чети повече, преди да заминеш. Ето сега, например, тази статия ти спести няколко стотин евро. Приемам благодарности във вид различен, включително и под формата на: туристически сувенири, алкохол, безплатни услуги и пари в брой. Хехе, само се закачам. Но няма да върна ентусиастите. Защо да го правя?

Приятно пътуване, дорогие читатели!

Тихомир Димитров