Писателският блог на Тишо

октомври 27, 2011

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Докато едни хора цял живот чакат „съвършената любов“ и накрая умират в самота, други се задоволяват с възможната любов още сега. Еми, това е възможната демокрация, уважаеми! Тази неделя. Няма друга. Съвършената демокрация може и да не я дочакаме никога. Затова ще гласувам.

Чудя се на активните интелигентни млади хора, които се хвалят публично как няма да гласуват. Възможната демокрация явно тях не ги устройва. Те чакат съвършената любов. Чудя се дали наистина са толкова интелигентни, щом нямат въображение да измислят дори една причина да отидат до урните в неделя? Чудя се дали наистина са толкова активни, щом ги мързи да отскочат до кварталното училище поне веднъж на 4 години?

Или са само млади? Чудя се и отговор на чакам…

Според мен трябва да сме благодарни, че вече не вкарват в концлагер за виц. Пак е нещо. И отново ще гласувам.  Просто видях хората, които решават вместо мен на предишните избори – видях ги на какво приличат, видях колко им е акъла и разбрах, че те винаги са там. За да решават вместо мен. Само че мене ме няма. Ми не, ще се включа и аз в решаването този път, пък ако ще да нямам свестен избор.

Много по-лесно е да не правиш нищо. Много по-лесно е да си стоиш у дома. И да мрънкаш.

Системата, обаче, е такава. Няма друга. Не вкарват в концлагер за виц и всеки може да си говори глупости. Това пак е нещо. Пак е форма на демокрация. Мисля, че трябва да сме благодарни, защото има държави, в които бесят блогърите за критика срещу властта. А тук даже избори ни организират. Само преди 20 години вкарваха в затвора за виц. Не била мръднала политиката. Мръднала е и още как! Дори психически е мръднала, ако питате мен.

Но няма да се правя на философ и ще гласувам, за да имам моралното право да пиша „умни“ статии после. И да се правя на философ. Ще участвам в процеса. С „ей тез двете ръце“ ще участвам! Офлайн. На хартия.

Не боли. Лесно е. Става бързо. И е толкова елементарно! Но се случва само веднъж на четири години. Дори единствено заради труда на хорицата, които мъкнат кашони, чували, списъци, които спят по земята, за да обслужват средновековния изборен процес, дори само заради тях си заслужава да гласувам. Ще гласувам, за да оправдая средствата за хартия, които пак излизат от моя джоб.

Ще гласувам, защото само сега мнението ми се брои. В буквалния смисъл на думата. Ще гласувам, защото имам мнение. Пък, ако ще и нищо да не променя с моя глас, ако ще и изборите да са фалшиви – пак ще гласувам.

Има толкова много причини да гласувам. Имам такова голямо въображение, че мога да си измисля още 100.

Но няма друг вариант. Няма друга система и няма друг начин да участвам в демократичния процес още сега – тази неделя. Много по-смислено е да участваш, отколкото да  стоиш у дома. Да мълчиш. Не, ние дори не мълчим, ние пишем „интелигентни“ пледоарии как и защо няма да отидем да гласуваме.

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“

Гласуването изисква много по-малко средства, акъл, време и усилия от написването на една статия в блог, умници такива! Много ви мързи, да знаете! Много ви мързи, според мен. Просто сте тоооолкова заети! В неделя! И сте толкова сърдити. Сърдити млади хора! Отсъствието на съвършената любов и мене ме прави сърдит. Обаче възможната понякога също ме оправя. В буквалния смисъл на думата. Затова ще гласувам.

Сърдит, не сърдит, ще проверя дали е проблем да стана от компютъра в неделя и отида да погледам малко фърст-пърсън-три-де-фрийк-шоу на живо. Напълно безплатно, при това! Пуканки мисля да си опукам на микровълновата. И, за разлика от вас, умници такива, ще гласувам.  Защото има държави, в които дори не можеш да си мечтаеш за пуканки и микровълнова…

Няма да прикривам леността си зад маската на политическата апатия. И двете живеят у мен. Ама са две различни неща. Няма да се правя на „сърдичко-петко“, защото не харесвам празната му торба.

Ще гласувам и още как! Има толкова много причини да гласувам. Мога да си измисля още.

Сигурно защото съм луд.

Ами умните? Умните нека си умуват!

Тя, съвършената любов, е направена точно за хора като тях.

Тихомир Димитров

ноември 29, 2010

Книга срещу е-книга

Защо да избираме, след като можем да имаме и двете?

В ноемврийската среща на клуб „Спри и помисли” изнесох лекция на тема: „Книга срещу е-книга. Защо да избираме? Можем да имаме двете!” Мисля, че темата е интересна, затова ще споделя малко опит / знания / идеи тук, с вас.

Mожете да гледате видео запис от презентацията на клубния сайт.

Хартията или електронния вариант? Пред този избор са изправени читателите, авторите и издателите, които работят за тях, литературните агенти, критиците, търговците, маркетолозите, разпространителите и куп други хора.

Е-книгата безспорно има своите предимства. Кои са те?

Първо, издава се изключително лесно. Нужна е съвсем обща компютърна грамотност и някой приятел, който да ти помогне с форматирането, ако не можеш да се справиш сам. Така всеки автор може да се превърне в издател и то – практически безплатно.

Е-книгата се разпространява изключително бързо. Няма кашони, доставки, консигнации, зареждане, поръчки, транспорт. Има само attach и send. Или направо: publish. Къде? В блогове, социални мрежи, форуми, онлайн книжарници и библиотеки, сайтове за споделено съдържание. Едно добро място е Scribd, ако искате споделяте с целия свят. Ъплоудът отнема по-малко от 30 секунди и съдържанието се индексира чудесно в гугъл. Има и други интересни места, разбира се. „Който търси – намира”.

Е-книгата носи приходи. В страни, където авторското право и буквата на закона се спазват фанатично, търговията с е-книги процъфтява. Тук едва ли ще успеете да събирате пари за достъп до файл. Някой веднага ще го разпространи безплатно, защото потребителите са свикнали всичко в нета да е безплатно. Но вие работите за тях – потребителите, така че: длъжни сте да им осигурите безплатен достъп. Хич да не ви се свиди! Изцяло във ваша полза е. Ако творбата ви е добра, тя за кратко време ще стигне до стотици, хиляди, че защо не и десетки хиляди души. Кажете ми, кой автор не обича книгите му да се четат? Не е ли това целта, в крайна сметка? Хонорарите отиват в канала. Книгите остават.

Е-книгата гарантира пряка връзка с читателя. Когато си купувате книга от книжарницата, вие рядко можете да наругаете или да похвалите автора й директно в очите. При е-книгите е достатъчно само да цъкнете върху някакъв линк.

Е-книгата не тежи и не заема място. Във всеки елементарен четец ще съберете толкова книги, колкото не можете да прочетете до края на живота си. На това му викам удобство. Да живеят технологиите!

Е-книгата е с интерактивно съдържание и динамичен дизайн. Можете да я променяте колкото си искате. Аз, например, няколко пъти коригирах дребни печатни грешки, забелязани от читатели. Накрая се отказах, защото видях, че тая работа няма изглед да свърши скоро. Тогава от читанката удариха мощно технологично рамо и сега най-добре редактираната версия на „33 любовни истории” е именно там, при това – в txt, fb2, epub и sfb формат.

Е-книгата е лесно достъпна. Не се нуждаете от никакви посредници, за да могат читателите да стигнат до вас. Достатъчно е само да имате сайт, блог или профил в социалните мрежи. Най-добре и трите, взети заедно.

Е-книгите са традиционно по-евтини от хартиените, дори безплатни, какъвто е масовият случай в БГ. Нормално е – в производството им се влагат по-малко средства. Което не значи, че трябва да подходите немарливо към корицата, съдържанието или графичното оформление на вашата е-книга. Напротив, постарайте се да е на нивото на хартиените книги. Аз не успях да се справя с тази задача сам, но добри хора се притекоха на помощ. Поетесата Биляна Карадалиева и дизайнерът Пенко Скумов са само двама от тях. Скоро ще пиша допълнително по въпроса.

А какво стана с добрата стара хартиена книга? Способни ли са новите технологии да я погребат изцяло в миналото?

Успяха ли да погребат радиото, телевизията и вестниците, както се твърдеше? Не. Дори напротив, появиха се е-радио, е-вестници и е-тв. Умножиха се хартиените издания, заради технологичните иновации в печата. Изчезна ли хартията от офисите заради дигитализацията, както се твърдеше?  Не. Започнахме да рециклираме по-добре и сега отпечатваме дори имейлите си на хартия. Технологиите са само средство, уважаеми, не цел.

Книги ще продължава да има, докато хората продължават да имат нужда от тях.

Книгата е достъпен, но престижен подарък. Тя има лична, сантиментална, бутикова и колекционерска стойност. Удобна е за четене в леглото, на плажа, в тоалетната и на други в(л)ажни места. Самият аромат на хартия и печатарско мастило е приятен, опияняващ за мнозина.

Просто технологиите ще си кажат думата и в книгоиздаването. Тук те водят до по-добри възнаграждения за авторите, по-висока печалба за издателите и по-ниска крайна цена за читателите. При същото или по-високо качество на печата. Копнея за деня, в който пърата принт-он-демнад печатница с достъпно онлайн разпространение ще заработи в България. Копнея да видя Espresso Бook Мachine в Българската народна библиотека. Очаквам да видя кои ще са българските Lulu Publishing с нетърпение.

Ще поживеем и ще видим.

Кратка презентация на темата: тук.

Моите е-книги: тук, тук и тук.

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: