Писателският блог на Тишо

декември 14, 2009

Как да се справим с безпаричието или „щастливи по време на криза”

Някои неща са неизбежни. Роденият все някога ще умре. Смъртта е точно толкова неизбежна, колкото гравитацията. Неизбежен е изгревът на слънцето от изток. А няма изгрев без залез. Приливите / отливите също са неизбежни.

Освен видимите физични закони, които сме приели за даденост, тъй като са неизбежна част от живота ни, Природата се управлява и от невидими, „мета-физични” закони.

Те също са неизбежни.

Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.

Днес хората обичат да казват, че живеят в трудни времена. Това е, защото не са били свидетели на голямата чума в Европа, на ранно-феодалния деспотизъм и на Тунгуския метеорит.

Примерно.

Сега хората се натъжават, защото може да не съберат достатъчно парички за 25-тата вноска по джипа, за пътуване до другия край на планетата с цел коктейли на плажа посред зима или за покупка на нещо безсмислено скъпо, но модерно.

Със или без тяхното знание / съгласие, обаче, невидимите закони на Вселената продължават да действат.

А един от тях гласи, че няма как да спечелиш, без да загубиш.

И обратното.

Нормално е да се чувстваш леко подтиснат, ако бизнесът ти върви надолу заради кризата. Нормално е да си притеснен, ако работното ти място се клати като развален зъб.

Толкова е нормално, че чак е първосигнално.

97% от хората  постъпват абсолютно първосигнално в 99% от ситуациите.

За да облегча работата на въображението ти, ще дам няколко примера:

Да благодариш за обида е реакция на осъзнат човек. Да се разсърдиш е първосигнално. Обидата е ценен урок, освен това – гаранция за предстояща радост или компенсация за изживяна радост. При всички случаи – неизбежна радост.

97% от хората ще се ядостат на 99 от 100 задръствания, в които попаднат. А можеха да използват така щедро подареното им време за разговор по телефона с близък човек, на когото все не им остава време да звъннат, защото са много заети. Можеха да премислят истински важните неща и да се запитат, примерно, дали точно сега са шастливи? Ако не, какво могат да направят по въпроса? Можеха да послушат музика,  да използват бягството от ежденевния ритъм за релаксация. Какво общо имат задръстванията със законите на Вселената ли? Ами, случват се неизбежно в най-забързаните градове. И, неизбежно, в най-забързаните часове.

Съвсем първосигнално е да нахокаш някого за грешката му, особено ако имаш властови позиции над този човек. Като малък учех във френско училище. Говоренето в час не се толерираше, като във всяко училище. Непрекъснато заплашваха, че който говори отива при директора. Аз, понеже съм приказлив по рождение, а и бях най-новият в класа, при това – чужденец, имах честта първи да посетя кабинета на директора. Човекът, обаче, се оказа осъзнат, а не първосигнален. Вместо да ми направи забележка, да ме накара да почувствам вина или направо да ми „завърти сополите около врата”, както се изразяваше директорът на училището ми в България, той постъпи нетрадиционно: показа ми богатата си колекция от пощенски марки. Даде ми няколко и ми заръча да потърся с кого да ги обменя през голямото междучасие. Създаде ми ново хоби. Вече имахме общи интереси. Превърна се в мой приятел. И така, съвсем между другото, ме помоли да не преча на колежките му в час. Станах най-примерния ученик. Та, нали ако  се разприказвах, щях да обидя приятел. Щях да наруша даденото на приятел обещание.

Горните примери имат за цел да ти покажат, че няма смисъл да реагираш първосигнално, след като си роден(а) осъзнат(а). Обратното е прахосване на милиони години еволюция от историята на вида ти.  „Око за око зъб за зъб” може да звучи като епитафия на справедливостта, но Ганди правилно е отбелязал, че така все някога светът ще ослепее…

Затваряме голямата скоба и се връщаме на хората, които първосигнално изпитват нещастие заради липсата на кинти по време на криза.

Вече гледаме на тях с друго око, сигурен съм.

Ако пазарът не плаща за твоите стоки / услуги, значи нямаш нужда от този пазар. Ако губиш / вече си загубил работа, значи нямаш нужда от тази работа. При всички случаи трудностите днес ще доведат до положителен резултат утре. Най-малкото, казвал съм го и преди, кризата ти върна свободата, която се опита да продадеш за жълти стотинки.  С тях имаше намерение да купиш някакви вещи, които трябваше да те направят щастлив(а). В замяна беше готов(а) да играеш роля, която не харесваш и въобще – да жертваш свободата, таланта, времето, а понякога дори и достойнството си. Да правиш компромиси.

Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.

Дръж ги здраво, моля те, но не стискай прекалено!

Защото аз съм Бог.

Както и ти.

Още един от неизбежните закони на Вселената.

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

април 27, 2009

Ползите от кризата

Все повече хора осъзнават факта, че мислите се превръщат в намерения, а намеренията – в дела. И така, намерението на голяма част от населението да живее в криза се сбъдна. Честито!

Казвам „честито” и въобще не се шегувам. Може да ме помислиш за идиот, но според мен фактът, че са те уволнили, фалирал си или не можеш да си намериш работа, е добра новина.

Цялата простотия, която се случва по света и бива раздухвана от медиите днес е една добра новина.

Представи си го като шамар върху лицето на човечеството, който има за цел да го изкара от транса: „Чшшш, ей, вие забравихте да живеете, бе!”

Няма нужда да обяснявам колко полезна е кризата от екологична гледна точка. Бяхме готови да съсипем планетата за има-няма 20 години. От алчност. И после да си трием задниците с тонове обезценена валута.

Англичаните се шегуват, че заради кризата дори лондончанките вече са започнали да се женят по любов. Обичам английския хумор. И, както винаги, имам дежурен въпрос: колко точно пари ти трябват, за да бъдеш щастлив?

Не да си платиш ипотеката, наема, заема, вноските за колата и всички онези вещи, от които нямаш нужда, но си ги купил, защото рекламата те е вкарала в шаблон, че така трябва, че така правят другите, не да започнеш да живееш и да се забавляваш, когато станеш на 70, а да се почувстваш истински щастлив тук и сега? Да се наслаждаваш на живота още днес?

Аз имам конкретен отговор на този въпрос. Докато бях по Камино преживях един невероятно щастлив месец. Носех всичко, което притежавам на гърба си, сутрин се събуждах с усмивка, бях заобиколен от положителни хора и правех само неща, които ми харесват. Не казвам, че беше лесно. Имаше трудни моменти, но през цялото време беше адски забавно. Лицевите мускули още ме болят от константната 30 дневна усмивка. Не го заменям за всичките пари на света това усещане, мамка му!

Подарих си един месец щастие, един месец свобода и вдъхновение, а изхарчих почти толкова, колкото харча всеки месец в София, където да се наблъскаш с кей еф си в мола е горна точка от синусоидата на удоволствието за повечето хора.

В благодарение на кризата останах без работа и Камино успя да се превърне в реалност. Пак в благодарение на кризата сега имам нова работа, където откривам повече смисъл. Където се чувствам по-полезен…

В благодарение на кризата много хора се срещат със себе си за пръв път в тоя живот – получават втори шанс да реализират мечтите си, разбират кое е истински важното за тях, дават си сметка, че не е оферта да живееш в константно задръстване, да ядеш вредна храна и децата ти да дишат олово, само защото получаваш по-голяма заплата срещу работа, която дори не харесваш. Само защото всички правят така.

Кризата ти връща свободата, която се опита да продадеш неизгодно. Току виж се оказало, че в благодарение на кризата най-после получаваш шанс да живееш по-качествено, по-спокойно, по-здравословно и дори – да изкарваш повече, като правиш това, което ти доставя удоволствие, в което си добър,  което те кара да се чувстваш полезен.

Ползите от кризата са безброй –  пикник сред природата през работната седмица, любов, необезпокоявана от вечния компромис със служебните ангажименти, едно свежо начало, една свобода на 20, 30, 50, а не на 70.

Както се казва, „по-добре късно, отколкото никога”.

Може да звучи парадоксално, но кризата създава възможности и да натрупаш състояние, ако си по-предприемчив.

Хората, които се стремят към богатство също трябва да благодарят за кризата. Нали преди все се оплакваха, че „заровете са хвърлени”, че „баницата е раздадена”, че „пазарът се определя от големите играчи”, че „по-голямата риба изяжда по-малката”. Е, сега с очите си виждаме как най-големите падат първи. Защото падат от високо. И защото са тежки.

Нали все мечтаеше някой да разбърка картите, за да видиш каква ръка ще ти се падне от следващото раздаване? Дойде моментът да станеш активен, ако искаш да притежаваш повече от останалите. Сега е истинска пролет – както за цъфналите плодови дръвчета, така и за по-предприемчивите сред нас.

Има още много ползи от кризата. Помисли върху тях и си задай въпроса дали наистина положението е толкова лошо, колкото се опитват да ти го внушат отвън…

Тихомир Димитров

декември 15, 2008

Криза, та криза!

Съвременната капиталистическа система никак не е съвършена. Вярно, доказала е своята виталност, но си има куп вродени недостатъци. Цикличността и инфлацията са само два от тях.

Икономическият цикъл е като женския цикъл: на сравнително равни интервали от време системата се прецаква. Дойде ли „онова време от месеца“ (в случая – десетилетието), както всички знаем, купонът свършва. Положението става нетърпимо. Напрежението расте. Кризата, за която всички говорят, не е нищо повече от поредния болезнен мензис на световната икономика, простете ме за мърлявия израз. Хубавото на женския цикъл е, че рано или късно свършва, освен това е важен за репродуктивните функции на организма. Същото важи и за икономическата рецесия.

Да, но жените обикновено скатават факта, че е дошло „онова време“ от месеца. Дискретни са и гледат да не си забравят тампоните на публични места. Докато медиите превърнаха световната икономическа криза в новина. Все едно съседката да си залепи ярко червен стикер на челото: „Дойде ми цикъла. Никой да не се занимава с мен!“

Наблюдавам как хората се държат като стадо и ми става смешно. Жадно поглъщат лошите новини, които им се сипват с големия черпак и толкова много им вярват, че са готови да напълнят гащите от страх. Дори не си дават сметка за папагалския механизъм на новинарската индустрия. Това, че днес си чул за кризата от пет различни места не означава, че тя е станала пет пъти по-страшна.

„Страх лозе пази“, мъдро заключи българинът и отново „затегна колана“: отложи ремонтите, инвестициите, покупките и бизнес плановете си за „по-добри времена“. Така лиши икономиката от свежи пари и сам си предизвика криза. Въпросът ми към всички, които силно вярват, че в България има някаква привнесена криза е: как ще разберете, че „по-добрите“ времена са дошли? Пак от телевизора ли чакате да ви го кажат?

Представям си топ новината на деня: „Кризата свърши. За Бога, братя, купувайте!“

Да, ама вече няма да има с какво. Защото ще сте уволнили ценните служители, ще сте спрели разширяването на бизнеса, ще сте замразили ключовите инвестиции, а инфлацията ще е стопила спестяванията ви, които сложихте на сметка, примамени от високите лихви.

Веднага щом се отръска от кризата, също като едно къпано куче, пазарът ще ви обърне гръб и ще се затича нагоре към следващия си икономически връх, но този път без вас.

В края на 2008-ма светът трябваше да избира между лишенията и изобилието. Светът избра първото. Повече от половината му жители решиха да повярват на страха. И повлякоха останалите след себе си.

Хубавото на цялата тази работа е, че вече никой не иска да строи хотели върху плажа. Жителите на панелните гета най-после разбраха, че вмирисаните им кутийки не струват по двеста бона и, че никой няма да им плаща европейска заплата, за да продължават да работят по български, че е кофти да си безработен в България, но е още по-кофти да си безработен в чужбина, където наемът ти е три пъти пъти по-висок.

Кризата има отрезвяващ ефект. Също като болестите, тя е полезна за имунната система. Въпросът е да издържиш на натиска, да останеш в играта – да бъдеш активен, докато всички други се крият по мишите си дупки и треперят. Сега не е време да се подготвяш за криза, кризата вече започна. Точно сега е моментът да планираш собствения си икономически възход, който следва веднага след нея…

 Тихомир Димитров