Писателският блог на Тишо

февруари 22, 2010

Фяшан виктимс

Човек може да се пристрасти към абсолютно всичко.

Много се заблуждаваш, ако мислиш, че наркотиците са единственият източник на пристрастяване. Всички сме пристрастени – към храната, към секса, към друг човек, към работата, към интернет, към хобито си, към всичко.

Безумен изглежда човек, тръпнещ над колекцията си от пощенски марки, нали? Точно толкова безумен, колкото уличният наркоман и алкохолик изглеждат в очите на „нормалния” гражданин. Да, ама няма „нормални“ граждани. Едни не могат без сладко и сладолед, други – без любимата си видео игра, трети изпадат в колапс, когато им спре нета.

Пристрастяванията са изследвани от психологията. Накратко, мозъкът ни е устроен така, че да търси източници на удоволствие във всичко. Открие ли ги веднъж, той иска да повтори. Отново и отново. Увеличава дозата. Наказва те, когато го лишаваш. Сграбчва усещането като удавник за сламка. Идентифицира се с него. Така търси смисъла.

Има безобидни пристрастявания, има и „обидни”. Най-лесно можеш да се отървеш от едно пристрастяване, като го замениш с друго, по-силно. Не всички пристрастявания са вредни. Не всички имат отрицателен страничен ефект. Защото, чакай малко, отрицателното за теб може да е положително за друг.

В едно предаване гледах за пристрастяването към Интернет и видео игри. Хората спирали да излизат и да се срещат с приятели. Това, от гледна точка на обществото, сигурно звучи хипер зле, но от здравословна гледна точка е окей – вероятността да лепнеш заразна болест на публично място отпада. Липсата на ежедневни напивания по баровете е добре дошла за черния ти дроб. Е, малко се обездвижваш, сексът престава да ти бъде интересен (въпреки че е много полезен), но за сметка на това развиваш рефлекси и критичното мислене, ала зрението ти се влошава.

Както виждаме, има плюсове, има и минуси.

С всяко нещо е така.

Омразата и любовта са двете страни на една монета.

Тук, обаче, няма да си говорим за наркотици, нито пък за видео игри.

Темата ми е много интересно пристрастяване, превърнало се в социален феномен – зависимостта от модата.

Хората, които се интересуват от мода имат една обща черта – те не се интересуват от нищо друго”, – беше ми казала една позната преди време, която има вземане-даване с модата.

В интернет непрекъснато попадам на блогове, които говорят само за това – дрешки, обувки, парцалки, тенденции, цветове…за тях световната финансова криза не съществува (и слава Богу), няма ги проблемите със здравната каса, нищо друго не е важно, освен това как си облечен.

Грешка на езика.

Нищо друго не е важно, освен това да си облечен „модерно”.

Защото дрехите са важни. По тях посрещат и по ума изпращат.

В едно психологическо изследване четох, че когато някой изглежда добре, ние автоматично приемаме на подсъзнателно ниво, че той е още: интелигентен, състрадателен, добър. Приписваме му положителни качества, които този човек може да не притежава. По-вероятно не ги притежава. Той просто изглежда добре. Това е.

Моят проблем с модата е, че т. нар fashion victims невинаги изглеждат добре. Мога да преглътна факта, че всички са облечени еднакво, защото нямат собствено мнение и предпочитат да плащат на гейове дизайнери с хипер его от Милано и Париж, за да ги обличат всеки сезон в дрехи с един и същ цвят. Или кройка. Или дизайн.

Шотландското каре било модерно, розовото ту се става хит, ту е демоде. Eat me!

Важното е да си фяшан. Да подменяш гардероба и да пълниш джоба на гейове-дизайнери с хипер его от Милано и Париж.

Щом това ти доставя удоволствие, аз съм окей.

Не съм окей, обаче, да мислиш, че пуловерът с едра шарка, който изглежда така, все едно го е плела баба ти на една кука и, за който си дал 200 долара, примерно, ти стои добре, само защото е купен от бутик и защото е „модерен”. Ако изровиш стария пуловер от нафталина ще постигнеш абсолютно същия ефект.

Пак ще ти стои зле, но всички ще мислят, че си фяшан и никой няма да разбере. Това ще те устройва напълно, защото за теб е по-важно какво мислят другите, отколкото какво мислиш ти.

Искам да ти кажа, че тълпата е по-глупава от най-глупавия си член, а модата не е нищо повече от сляпо подражание – форма на колективно стадно поведение, дирижирано то мазни чичковци с черни очила, които са достатъчно нагли никога да не си сменят костюма, но за сметка на това прибират половината ти пари, защото си пристрастен и те обличат с дрехи, които: 1/ носят всички останали 2/ често са грозни 3/ винаги са овърпрайснати и 4/ трябва да подменяш редовно, защото индустрията се нуждае от твоите кинти, наркоман с наркоман!

Хората толкова много се влияят от външния вид и дрехите, че да бъдеш човек със самостоятелно мнение в този живот може да се превърне в истинско забавление.

Обичам да си правя експерименти, като например – да отида на бизнес среща, където всички носят строги черни костюми, облечен в розов суичър, бели маратонки и бейзболна шапка.

Естествено, тази среща трябва да не е била кой знае колко важна за мен. Просто исках да видя израженията, скритите погледи, да чуя коментарите зад гърба си, само за да разбера, че 99% отношението на стадото към мен се формира на базата на различния цвят на „козината” ми.

Еми, срещите с такова стадо, ако ще и делови, никога не могат да бъдат кой знае колко важни за мен…

Има един единствен начин човек да спечели уважението и доверието ми, да стане „важен“ за мен – просто трябва да видя, че той живее по свои собствени правила, създадени от него самия.

Пък, ако ще и да е „пристрастен” към тях.

Тихомир Димитров