Писателският блог на Тишо

септември 30, 2016

Две добри книги

182063_b 197995_b

Следя развитието на Бранимир Събев като автор отдавна, ммм, почти от самото начало всъщност. Писал съм вече ревюта за неговото Хоро от гарвани през лятото на 2010-та и за Човекът, който обичаше Стивън Кинг през лятото на 2012-та. Не сме се срещали на живо, но го харесвам като автор, че и като човек, т.е предполагам, че като човек, пиещ бира (или абсент) в някоя сумрачна кръчма бих го харесал много. Защото би бил чудесен събеседник, според мен. Съдя по кратките онлайн диалози, които сме водили през годините. А и как няма да ти е интересен един автор на съвременни фентъзи, фантастични и хорър разкази, кажете ми? Колко такива хора познавате?

Бранимир е майстор в жанра къс разказ. За мен бе изключително интересно да наблюдавам как се развива с годините: техника, диалози, сюжет, описания, герои, всичко върви напред и нагоре. Самият той признава, че е прочел всеизвестните книги на тема „Как се пишат книги“ и, за разлика от повечето хора, които са ги прочели, е приложил наученото от тях на практика. Естествено, централна роля в колекцията от ръководства за писатели играе „библията“ на Стивън Кинг: За писането – мемоарите на занаята, от която аз също съм взел много. Това бяха най-добре инвестираните десет лева в живота ми (старото издание струваше толкова).

Та, доста неща ни свързват с Бранимир: Кралят (The King), любовта към фантастиката, към хоръра (като братовчед на фантастиката), дори към сходни идеи, които срещам в разказите му и издават общи интереси, споделени сюжетни мечти. Затова нямах търпение да разгърна „Априлска жътва“ и „Пустинния скорпион“ – две от новите му книги, които някак бяха минали покрай мен, бях ги пропуснал по невнимание.

Еми, чудесно се e справил Бранимир! Понякога е доста непредвидим. Например: доброто сладко момиченце може изведнъж да бъде заклано от някой неподозиран, уж положителен до този момент, герой. Или разкъсано от гнусно чудовище – при това съвсем изненадващо – точно, когато читателят си мисли, че всичко ще завърши с мед и рози… На мен лично ми харесва този подход. Няма сигурност, братче! Не се вкопчваш в героите, колкото и да са ти симпатични. Дори най-добрите и положителните от тях не са застраховани срещу злочестията, а ако има истински безсмъртни герои в разказите на Бранимир, то по-добре е да не ги срещаш след залез слънце. С някои малки изключения. Примерно юнака, дето си гледа дракон в задния двор и живее с две булки под един покрив на семейни начала, него можеш да го срещнеш в селската кръчма след залез слънце. На него нито жените ще му се карат, че пие до късно и по много, нито кръчмарят ще му поиска вересията, нито ще го хокат после вкъщи, че е забравил да разходи дракона и да го нахрани преди да излезе. Защото момъкът е на 800 години и не му минават вече тия…

Другото, което ми направи чудесно впечатление в двата сборника е, че авторът си поставя сложна писателска задача: хваща някой изтъркан до баналност сюжет, да речем за момъка и ламята, за граф Дракула или за училищните престрелки в Америка, след което прави нещо съвсем ново, оригинално, свежо и необичайно от този сюжет. Повярвайте ми, не е лесно, когато си 728-ият поред автор, седнал да твори над идеята за Влад Тепеш Набучвателя или над ритуалите на тайни общества, свързани с човешки жертвоприношения.

Третото, което ми направи чудесно впечатление е, че разказите ме накараха да се разсмея на няколко пъти в сюжети, които предполагат всичко друго, но не и чувство за хумор. Абе, да правиш хорър и да караш читателя ту да се киска нервно, ту да поглежда към прозореца, докато заспива на светната нощна лампа, си е цяло постижение. Стиловото разнообразие също е важно. Тъкмо приключиш зловеща приказка за възрастни деца с фолклорен елемент и хоп – пренасяш се веднага на бойното поле на пост-апокалиптичен военен екшън, изпъстрен от съвременен цинизъм и от визионерски прозрения за близкото бъдеще…

Няма да ви разказвам повече за съдържанието на двата сборника, за да не ви разваля кефа от личната среща с тях.

Вземете и ги прочетете тези книги.

Фейсбук страницата на Бранимир.

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров

май 24, 2012

По случай деня на буквите…

…реших да ви препоръчам една хубава книга. Всъщност, тя е трилогия, но от първата ще разберете дали сте „налапали куката“ или не. Дали тази история е писана специално за вас. Или не.

Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата фантастика, която някога съм чел. А съм чел доста фантастика и точно тази съм я чел доста отдавна, но досега никой не е успял да стъпи дори на малкото пръстче на Джон Броснън.

Включително Лукас и Толкин.

Представям ви едно малко съкровище, което е скрито от обществения поглед, както и от дистанцията на времето. Познато е само на ценители.

Отличава се с много неща, включително и с отривистите си сексуални сцени – подобно на „Рим“ и на „Спартак“,  само дето не е сериал, а художествена литература. И действието се развива в бъдещето. Нищо, че е писано отдавна. Джон Броснън винаги е актуален, подобно на Алеко.

Най-якото е, че няма противоречия с технологичната гледна точка на съвременния човек – нещо, което по принцип дразни в олд-скуул фантастиката.

Подобно на Алеко, Джон Броснън, също така, е и визионер.

Издавам тайната, за да можеш винаги да блеснеш като „посветен“, ако случайно попаднеш на среща с писатели-фантасти.

Има само едно нещо, което ме озадачава – как така никой досега не е успял да превърне трилогията в мега як кино хит? Ще напълня гащите от кеф, ако това се случи, честно!

Относно сюжета няма да издам дори кратко резюме, за да не ви отнема и частичка от удоволствието. Нека то да си остане изцяло „за ваша сметка“.

Бих казал: „перфектната книга за лятото“, ако успеете да се сдобиете с хартиеното копие и да си го замъкнете на плажа. Моето не си го давам за нищо на света.

Книгата я има и из нета за хората, които знаят къде да търсят, естествено.

Честит празник!

Тихомир Димитров

ноември 10, 2008

Разговор с един български писател 2

 

Христо Пощаков е автор на кратки фантастични разкази. Има неподражаем стил на писане, широка човешка култура и много развинтена фантазия. Обича богатството на българския език. Уникалното в неговите разкази е тънката ирония, с която развежда читателя из непознати епохи, галактики и светове. Чувството за хумор не го напуска дори тогава, когато разказва за тежки грехове като самоубийството и завистта, когато описва гибелта на цели цивилизации и култури.

Разказите на Пощаков са преведени и издадени на английски, руски, унгарски, испански, таджижки и киргизки езици. Първата му книга “Дежурство на Титан” е носител на наградата “Еврокон 94”, притежава награди от национални литературни конкурси и радио “Христо Ботев”, като някои от разказите са му драматизирани. Автор е на популярния фентъзи роман „Меч, мощ и магия“ (под псевдонима Кристофър Поустмън). Част от творчеството му може да бъде намерено на ето този адрес.

Запознхаме се на Булгакона в Балчик това лято. Обменихме кнжики и много идеи за писането. Христо Пощаков е човек, който определено има какво да каже на начинаещ автор като мен. Освен това е супер колоритна личност. Позволявам си да публикувам един кратък разговор между нас, под формата на импровизирано интервю:

Името Христо Пощаков по-популярно ли е в чужбина, отколкото в България и ако да, защо?

Защото през последните 20 години на запад няма друг български писател фантаст, издаван в книжно тяло, освен мен. Това са списания във Франция и Испания, както и издателства в тези страни, като „Библиополис“ (Испания), Неверланд едисионес (Испания), Утопиа (Франция). Разказите ми, освен това, са публикувани на гръцки и румънски езици, а основните ми издания в чужбина са романи. Не мога да зная къде съм по-популярен. Това зависи от оценката на феновете ми в страната и в чужбина.

Вашите разкази са заредени с чувство за хумор. Дори когато става дума за грехове като самоубийството, за пороци като завистта и за галактически войни, които са довели до заличаването на цели цивилизации. Бог има ли чувство за хумор, според Вас? Как се проявява то?

Бог по принцип се смее над глупостта на човечеството и се забавлява с това.

Напоследък обичам да споря с читатели и приятели на тема „Съзнанието определя битието“. Вярвате ли в създиталената сила на мисълта? Може ли човек да промени действителността само с начина, по който мисли за нея? Или всичко, което ни се случва, е въпрос на случайности и съвпадения?

Човекът винаги може да промени собствената си действителност, ако има вътрешни сили да я промени.

Любимият ми герой от Вашите разкази е Говонгът – мощно оръжие на изчезнала цивилизация, което се скита из безкрая и търси себеподобни. Говонгът открива любовта в лицето на бордовия компютър на заблудена човешка експедиция, потънала в дълбокия Космос. После се превръща в Архангел. Вярвате ли в ангели?

Да, вярвам в ангелите. Всеки един от нас има собствен такъв, но или слуша интуитивните му съвети, или не. Когато не ги слуша, това си остава за негова собствена консумация и остава потърпевш.

Ако извънземните бяха интелигентни, добронамерени и изключително напреднали същества, защо не ни помогнат да се измъкнем от мизерията, в която живеем?

Защото това е наша лично собствена работа и те не желаят да се намесват в нея. Тук не става въпрос за добронамереност, а за развитие на цивилизацията ни. Ако не е годна, да отива на кино, друг ще я замени. За собствената си мизерия сме отговорни само ние самите.

Ако извънземните бяха интелигентни, злонамерени и изключително напреднали същества, защо човешката цивилизация продължава да съществува?

Защото продължават да ни гледат сеира и продължават да наблюдават докъде ще стигнем.

Само в собственото си въображение ли „не сме сами“?

Не е така. Не може да съществуват милиарди звезди и поне стотици звездни системи да нямат планети с разумен живот. Друг е въпросът с комуникацията, която е трудно осъществима, но засега.

Кой е построил египетските пирамиди?

Построили са ги египетските работници, които не са били роби, а наемни работници, това вече е доказано.

Древните текстове изобилстват от описания на приземяващи се космически кораби (огнената колесница, с която  Езекиил слиза от небето, за да накаже грешниците), ядрени ракети (желязната стрела с огнени пера на бог Вишну, от която изгрява „ново слънце“ – толкова горещо, че изпепелява кожата на бойните слонове). Самолет, хеликоптер и дирижабъл са изобразени върху стена от гробницата на известен египетски фараон, починал преди повече от три хилядолетия. „Истината е някъде там“, но аз искам да разбера: каква е Вашата частна и персонална истина?

Осезаемата история на човечеството датира от 4000-5000 години на основа на писмени сведения, които са достигнали до нас. Цивилизациите, които не са притежавали разчетена от нас писменост, остават загадка и ние само можем да предполагаме какво е ставало по онези далечни времена. Все пак по сведенията, останали до наше време, можем да предполагаме, че преди хиляди години на земята е имало извън земна намеса. Не го изключвам.

Писането не е единствената Ви професия, доколкото знам. Може ли човек да се издържа само с писане на художествена литература, според Вас?

Не, в България в днешни дни човек трудно може да се издържа от писане. Той трябва да упражнява и друга професия, освен ако не е на „върха на вълната“ или в „мейн стрима на българската литература“, в който не може да се включат повече от четири или пет личности, които за жалост пишат не толкова литературни произведения, но се продават успешно.

Престижно ли е да си писател в България? А в чужбина? Какво ви донесе и какви ви отне литературата?

Да си писател в България в днешни дни изобщо не е престижно, защото тиражите са нищожни, а заплащането – никакво. В чужбина все още плащат. Литературата винаги е била моя любов и мое хоби. Тя винаги ми е доставяла наслада и никога нищо не ми е отнела.

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров

януари 21, 2008

I love Sci-Fi

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 3:02 am
Tags: , ,

Предполагам, че между електронната музика и научната фантастика има много общо, тъй като и двете разказват приказки от бъдещето. Поне при мен нещата са свързани. Обичам техно и сай фай, като поглъщам второто във всякакъв формат, с или без повод. Чета сай-фай романи, гледам сай-фай филми и дори се пробвам да пиша сай-фай разкази от време на време, но го правя крайно предпазливо, защото живеем в трудни за фантастите времена. Все пак, The Future is Now, нали така?

За незапознатите държа да уточня, че научната фантастика няма нищо общо с фентъзито, което така и не успя да ми легне на сърцето. Не че мога да си затворя очите пред един великан като Толкин, разбира се, но фентъзи обстановката с нейните дракони, мечове и герои ми се струва малко наивна и откъсната от реалността. Докато при научната фантастика не е така. Всичко, което виждаш (четеш) там може реално да ти се случи. И то съвсем скоро. По същия начин, по който се случиха подводниците на Жул Верн. Пишещите машини с телевизионен екран, за които разказваха фантастичните романи от средата на 20 век, вече стоят пред очите ти. Големите екрани от „Острието на бръснача” те облъчват с реклами пред НДК, Автогарата и Мола. Дирижабъл рекламираше BMW в небето над София преди няколко години, а наследниците на граф Zeppelin се канят да построят “Cargo Lifter”, който ще пренася по въздуха повече товар от най-големия кораб в света..  Светът на „далечното” бъдеще, за който мечтаехме и, от който се страхувахме преди 20 години, вече е факт.  The Future is Now аnd The End is Near.

Без да те отегчавам излишно, смятам да ти разкажа как заобичах научната фантастика, като  се надявам да споделиш същото с мен. И не е задължително да имаме еднакъв вкус, дори напротив. Нямам нищо против ако си фен на Азис, стига да знаеш как и защо точно си станал такъв.

Всичко започна през последните години на комунизма, когато разрешиха западните филми в кината. Не кои да е западни филми, а един по-специален: “Междузвездни войни”. Нямаше свободни места за нито една прожекция, влизаше се с рушвет при леличката, която късаше билети, после се стоеше прав, с отворена уста, докато свърши филмът. И така няколко пъти.

Конструирах космически кораби с Lego и мечатех за Космоса, докато разлиствах онези цветни книжки от Съветския съюз, с твърдите корици и луксозната хартия. От тях научих, че всъщност на хората вече не им е проблем да отидат до Луната и даже се канят да стигнат още по-надалеч.  Исках да бъда част от всичко това. И станах. Засега само емоционално, но е напълно възможно ти, който четеш този текст, в съвсем скоро време да летиш в орбита като турист…А на съседната седалка може да съм аз, знае ли човек…

След «Междузвездни войни» в световното кино настъпи дълга пауза и аз за малко да забравя любимия си жанр. До сцената с черепа. Помниш ли я: череп, поставен върху камъни, а през него агресивно минава верига на танк. Камерата се вдига, за да ти покаже зловещи роботи с червени очи, които безмислостно унищожават последните остатъци от човешката раса. Става дума за «Терминатор 1», разбира се. Този филм ме промени. След него забравих за «Индиана Джоунс», за «Уилоу», и дори за „Конан Варваринът”. Окончателно напуснах дебрите на фентъзито и навлязох в света на научната фантастика. Вече си имах любим жанр. Поглъщах всякакви книги и филми за бъдещето с ентусиазъм и открих, че най-много обичам анти-утопичните сюжети. «По острието на бръснача» сигурно съм го гледал 30 пъти. „1984” и „Небесните Господари” се превърнаха в настолната ми Библия.

Радвам се, че този жанр се разви и стана толкова популярен. “Матрицата” и «Equilibrium” сякаш бяха направени специално за мен. Гледах ги с окото на посветен, който знае какво да очаква от подобни сюжети. Няма да ти казвам какъв оргазъм изпитах от «Аз, роботът», «Двестагодишен човек» и «Децата на хората». Списъкът е прекалено дълъг. Последно си оправих настроението с “I am Legend”. Някои хора го намират за доста повърхностен,  но проблемът явно е в техния телевизор.

Днес, когато на пазара излезе ново техническо чудо, аз винаги се сещам за негов аналог от книгите и филмите в миналото. Ето, колите започват да се управляват сами. Автопилотът отдавна е обект на доусъвършенстване. Създадоха летящ автомобил. Въпрос на време е да го пуснат в серийно производство, трябва само да намалят шума. Space Ship One на Virgin Airlines започва космическите ексурзии догодина, азиатците имат планове за хотели на луната до 20 години, можеш да наблюдаваш земята от Космоса на личния си компютър, а децата ходят на 3D кино, за да гледат Дядо Мраз. The Future is Now.

Хубавото на научната фантастика е, че се случва тук и сега. Лошото? Ами, освен че навява лоши спомени от бъдещето, тя прави живота на писателите-фантасти прекалено труден. Е, аз си избрах да творя в риалити жанра. Но винаги ще си остана фантаст по душа.

Тихомир Димитров