Писателският блог на Тишо

март 31, 2015

Women Against Feminism

1

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

2

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

4

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

5

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

6

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

7

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

8

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

9

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

10

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

11

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

13

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

14

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

15

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

16

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

17

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

18

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

19

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

20

 

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

21

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

23

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

24

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

Информирайте се за движението WomenAgainstFeminism в Wikipedia. Ако искате да изразите своето лично мнение по въпроса, направете го в своя личен блог или в профила си в социалните мрежи. Не съм автор на горните изображения, нито на посланията, които разпространяват, за да споря с вас. Ако, все пак, решите да оставите мнението си тук, спазвайте правилата за коментиране или коментарът ви ще бъде изтрит. Обвиненията в „цензура“ ми минават точно през…лявото ухо. За да излязат през дясното. Цензура е, когато официалнара власт ограничава свободата на словото чрез силовите си органи. Това тук е просто един блог. Да ви приличам на репресивен държавен апарат?

Тихомир Димитров 

февруари 4, 2010

Защото тя е доволна, че е жена

Човек трябва да се радва на мъничките неща в живота.

Една от моите мънички радости е да пускам заядливи коментари в блогове на феминистки.

Правя го заради липсата на диалог в тези сайтове и заради това, че съм кретен.

Правя го, защото от феминизъм в Близкия Изток имат нужда повече, отколкото в Европейския съюз и в САЩ, където феминизмът съществува по простата причина, че няма кой да му пречи. В Европа и САЩ хората са цивилизовани. Обществото им е убедено (от доста време насам), че жените и мъжете трябва да имат равни права.  И ги гарантира със закон. С основния закон. Оттук-нататък, лична грижа на всеки човек е да си знае, пази и защитава правата, за да може законите да се превръщат в реалност.

Феминизмът такъв, какъвто ни го преразказват из българските географски ширини, обаче, ме озадачава много. Ето защо:

Първо, той среща огромно неразбиране и понякога дори е отблъскващ за самите жени.

Второ, прекрасно е, че ценностите на едно социално активно движение се разпространяват безплатно в Интернет – прекрасно е от гледна точка на историческото образование и на общата култура,  но е необяснимо защо в очевидния си стремеж към популярност с цел обществена промяна, българските феминистки забравят да обяснят какво предлага феминизмът на мъжете? Къде е техният бенефит от цялата работа? What’s in for me? Как иначе ще привлечете и мъже към вашата кауза (с изключение на собствените ви гаджета / съпрузи)?

Обещанието за равнопоставеност не върши никаква работа на мъжете. Тях много рядко ги принизяват на сексуален принцип. Както и вас, между другото, уважаеми феминистки! Само от мен зависи дали ще се обидя, когато някоя кака изцепи, че мъжете са „плоски” / „лесни” / „елементарни” същества, примерно. Ми не се обиждам! Това си е нейното мнение. Сигурно е права за себе си. Да страдаш от чуждата глупост е глупост. Защо феминизмът премълчава това?

Трудно ще изкушите мъжете с идеята за повече домакинска работа, а още по-трудно ще ги изкушите с перспективата заради случайно изтърван в офиса лаф да имат проблеми с началството или да плащат глоба.

Не ми харесва да се чувствам отговорен за това, че жените са физически по-слаби, че стават жертва на обществени предразсъдъци, на улично насилие, че са подценявани или обиждани заради пола им. Да, има чобани, които ви освиркват по улицата, стискат ви за задника и ви говорят като на малки деца, но аз не съм от тях, уважаеми фемист(к)и! И категорично отказвам да изпитвам дискомфорт заради действията на тези чобани, само защото сме от един пол. Сърдете се на майките им, които не са ги възпитали навремето!

Защото феминизмът работи против начина, по който съм  възпитан аз. Мен мама ме е учила (с променлив успех) да говоря културно, да се къпя редовно и да мириша на хубаво.  Освен това, мама ми е казвала, че културните момчета, които се къпят редовно и миришат на хубаво, трябва още да отварят врата, да подават ръка, да дърпат стол и да помагат с палтото. Така е възпитано да се държи човек в обществото.

Елементарните кавалерски жестове се възприемат еднакво добре от възпитаните мъже  и от възпитаните жени.  Да, „патриархалното възпитание” ражда стереотипи, които са трън в очите на феминистките, знам. Това не променя факта, че когато дърпаш сама тежките врати в мола или когато мъкнеш пет торби с багаж, но отказваш елементарна помощ, защото си еманципирана жена, ти се превръщаш в колхозничка, в другарка-бригадир, в еманация на женски булдозер! Какъв е проблемът да се държиш като дама и едновременно с това да изкарваш повече от мъжете?

Хайде, стига съм ревал. Всички глупости, които написах дотук, са кратко резюме на неуспешните ми опити за диалог с различните свърталища на БГ онлайн феминизъм.

В името на справедливостта ще си призная, че там понякога срещам и добри практики / идеи.

Причината за тази статия е една от тях:  „Защо съм доволна, че съм жена

Съдържанието на текст с подобно заглавие, публикувано в блог с феминистична насоченост, разбира се, няма нищо общо със заглавието. Под залъгващия титул четем  поредното банално оплакване от бариери, които човек поставя сам в собствената си глава… Едно е да мислиш: „от мен се очаква да имам деца”, друго е някой наистина да очаква от теб да имаш деца. Ето аз, например, не очаквам от теб да имаш деца. Какво става с хипотезата ти тогава? Второто споразумение на толтеките гласи: „Не прави никакви предположения!”

Прочетох още публикации от вихрещия се в момента „Карнавал на женското царство”  по блоговете и какво да видя – ми то имало доста жени, които са доволни от факта, че са жени!

Повечето текстове са забавни. Прочетох ги с интерес. Разбрах, че да измиеш чиниите, без да си развалиш лака, да танцуваш на висок ток и да се преоблечеш седем пъти за 20 минути, без да си развалиш прическата и грима са  джедайски умения, достъпни единствено за нежната част на Силата. Възхитителни умения, според мен!

Че какъв е проблемът да измиеш чиниите и едновременно с това да искаш да бъдеш красива за мъжа си? Нали го обичаш? Проблем става, когато миеш чиниите за мъжа си и го мразиш. Когато вече не ти пука как изглеждаш. Този проблем, обаче, е личен. Той не е проблем на обществото и отново съществува само в нечия глава. Много жени са в неравностойно положение, те действително се нуждаят от помощ, но не от съвета на феминистки, а от съвета на добър бракоразводен адвокат!

Въобще, тези статии са ценни, защото в тях самите жени показват колко далеч са от феминизма.

Стана ясно, че феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо за мъжете. По-лошото е, че той не съдържа нищо и за жените. Поне за повечето от тях.

Примери бол, но аз ще се спра само на най-мазния:

Съгласен съм, че не бива да третираме жените като сексуален обект. Обидно е.  Дехуманизира. Освен това е доста трудно – разни майки, баби, сестри, лели и внучки, въобще 90% от женското население попада извън тази категория.  Стига да не четеш статията ми в затвора…

Истината е, че в „сексуален обект” се превръщат само жените, които искат да бъдат сексуален обект, които се стремят към този имидж, които по една или друга причина държат обществото да ги възприема като сексуален обект.

Феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо и за тях.

Защото нямате право да се месите в личния избор и не можете да диктувате на свободната воля.

За финал ще цитирам едно много изтъркано френско клише:

Ако публичният имидж на съвременната „търсена“, „харесвана“ и „преуспяваща“ жена ви дразни, ако смятате, че този имидж формира кофти стереотипи, ако ви кара да изпитвате дискомфорт, не се сърдете на обществото!

Не обвинявайте мъжете!

Не търсете под вола теле!

Cherchez la femme!

Тихомир Димитров

май 23, 2008

Дискриминират ме. Протестирам!

Помощ! Обект съм на сексуална дискриминация! Да защитим правата на съвременния мъж! Искам да ме възприемат и оценяват заради интелекта ми, а не заради това как изглеждам, каква кола карам и колко изкарвам. Но не ме.

Рекламата ми нарушава правата! Непрекъснато се възползва от моята лесно уязвима сексуалност. Живея до магазин за бельо. Първото нещо, което виждам всяка сутрин са клиторът и зърната на Маги Вълчанова. В реален размер. Не е честно! После ме погват рекламите по билбордовете, каретата във вестниците, кориците на списанията… Сексапилни, полуголи каки ми пробутват всякакви стоки – от силен алкохолен концентрат (мастика), до гуми втора употреба. Това честно ли е? На всичкото отгоре рекламата изгражда погрешни стереотипи за идеалния мъж. Излиза, че ако нямам осем плочки по корема, Порше, петстаен в София и поне мезонет в Слънчев бряг, аз не съм никакъв мъж.

Традиционните, патриархални роли на мъжа и жената в обществото ме дискриминират. Писна ми да играя ролята на „мъж”. Откъде-накъде все аз трябва да плащам цялата сметка на първа среща? Ами ако каката изкарва два пъти повече от мен? Какво ще стане тогава? Пак ще си помисли, че съм скъперник – ето какво. И защо все аз трябва да водя колата на сервиз? Нейната кола! А детето? Защо да не си стоя по цял ден вкъщи и да не си пия биричката с другите татковци в парка, защо да не клюкарствам и да не се чудя как да й изневеря от скука, а тя да бачка по 18 часа в денонощието, за да ми издържа задника? Не съм съгласен! Протестирам. Заслужавам пенсия, отпуска, стипендия и социални помощи по бащинство.

Знам, че по закон сме равни с жените, но това в действителност не е така. Жените непрекъснато използват своята сексуалност, за да ме манипулират – принуждават ме я да изхвърля боклука, я да измия чиниите, я да им купя някакъв безсмислен, но ужасно скъп подарък. Това равенство ли е? Дискриминиран съм. Конституцията, която обещава равни права, не ми върши никаква работа.

Ами обществените предразсъдъци? За всичко са виновни обществените предразсъдъци. Обществото очаква от мен да бъда по-силния, опората, да гарантирам сигурност и защита, да изкарвам повече пари, да се занимавам с битовите проблеми. Това как ще го регулираме със закон? И какво ще си помисли комшията Унуфри, ако жена ми отиде в работен комбинезон да му поиска малко пирони за ремонта?

Чувствам се дискриминиран и на пазара на труда. Може пък да не искам да бъда полицай, пилот, пожарникар, нито инженер, атомен физик, бизнесмен или механик. Може да искам да съм детегледач, преподавател в детска градина, медицинска сестра. Знаете ли с какво око гледат на мъжките медицински сестри? А какво ще си помислят моите приятели: банкери, програмисти, адвокати, счетоводители и инженери, ако им кажа, че си търся работа в детска градина? И кой ще ме наеме за детегедач, та нали всички ще ме вземат за педофил? Е, това ако не е сексуална дискриминация и обществени предразсъдъци!

Дискриминират ме и като потребител. Ако вляза да купувам луксозно дамско бельо за нея, продавачките ме мислят за извратеняк. По същия начин се чувствам и в аптеката, когато тя ме изпраща да й купувам тампони. Не е честно!

А сега да предположим, че: а) ти си жена и б) си успяла да прочетеш всичко дотук. Как ти изглежда горният текст? Нека да позная: тъпо, нелепо, абсурдно, отвратително, жалко. Защото и на мене така ми изглежда. Ето огледален пример за имиджа на феминистките в очите на нормалния, средностатистически мъж…

Живеем в 21 век, за Бога. Живеем в Европа. Жените са напълно равноправни с мъжете. По природа. По закон. По подразбиране. И заслужават уважение. Всяко човешко същество заслужава уважение.

Помисли си още веднъж как бих изглеждал в очите на повечето жени, ако вярвах в глупостите, които написах по-горе? Уважението е последното нещо, за което се сещаш, нали? А сега се замисли дали искаш да заемеш моето място и да пропагандираш  навсякъде феминистките си идеи.

Тихомир Димитров

февруари 19, 2008

За „вредната“ реклама. Един почти феминистки пост

Рядко ми се случва да похваля някой блогър и май по-честичко изпадам в негативизъм и се поддавам на излишни провокации, което оценявам като своя лична грешка. А всъщност има доста хора, чиито идеи заслужават да им се обърне внимание.

Един от тези хора е Петя Кирилова-Грейди – автор на първия, според мен, феминистки блог в България. Петя заслужава внимание, защото постовете й са интересни, информативни, качествено поднесени, балансирани и добре аргументирани. След тях се оформят интересни дискусии, в които от време на време дейно участвам, ръсейки къде мъдри, къде не чак толкова мъдри слова.

Един от последните постинги на „отворената феминистка“, както я нарича бате Лонганлон, за пореден път успя да ме ангажира. Става дума за рекламите, които представят жената като секусален обект (или домакиня) и по този начин насаждат вредни за общественото й положение нагласи. Посочен е конкретен пример с рекламен клип на водка „Флирт“, в който известни манекенки развяват коси и друсат цици, докато яздят бик. Не е най-добрият пример, но за мен темата е по-важна от съдържанието в случая.

Публикувах  коментар в блога на Петя, който след известна редкация реших да пусна и тук.  Преди това, обаче, искам да уточня личната си позиция спрямо феминизма. За мен той не непознат, нито плашещ, а просто непотребен в съвременните демократични общества. Законите на тези общества отдавна гарантират равни права на жените. Успехът цивилизования човек зависи от неговото образование, възпитание, социална среда, лични амбиции, талант и интелект, а не от пола му. Да си жена отдавна не е недостатък, а в много случаи (страни) дори е предимство. Но ние, мъжете, нямаме повод да се оплакваме, защото, както казах, законът гарантира равни
права.

Общо взето, в напредналите нации, които разрешават дори гей браковете с осиновяване на деца и , където законите се спазват, няма нужда от движения в защита на правата на жените. А именно там те са най-много. Ето защото ги считам за излишни. В страните с чудовищно тираничен, патриархален режим жените болезнено се нужадят от някой, който да им защити правата, но там такива организации почти липсват, защото ако проповядваш феминистки идеи има опасност да те обесят на кран или да те убият с камъни. Този факт превръща феминизма в едно досадно дърдорене, в една аут ъф дейт кауза и в едно излишно харчене на пари, за мен.

България обаче е някъде по средата. На Балканския полуостров, между патриархалния Ориент и демократичния Запад, идеите на феминизма все още имат значение и ако не друго – то поне са достатъчно непознати. Ето защо блогът на Петя е ценен. Ценна е информацията в него, въпреки несъгласието ми с някои лични позиции на авторката.

Вредната за жените реклама, пък, е тема, по която разсъждаваме почти еднакво. Открих някои непълноти и просто реших да допълня госпожа Кирилова-Грейди. Така се роди дългият ми коментар. Можеш и да не го четеш. Все пак, на кой му пука за идеите на феминистките…

Шегувам се, естествено. Та, ето какво имам да добавя към темата:

„Един път и аз да се съглася с теб. Напълно си права – рекламите създават образи и обществени нагласи, които представят жената в неравностойно положение. Дори навремето публикувах една статия в сп. Мениджър на тема: „Жената като прайм таргет на потребителската реклама“, където си позволих да споделя, че феминистките в този случай са прави. Обаче искам да допълня темата ти, защото пропускаш нещо много важно.

Рекламната индустрия не е благотворителна организация, обществена институция или някаква морална платофрма. Тя е мултимилионна индустрия, дори в малката България. Тя не се интересува от проблемите на бедните, нито от неравностойното положение на сираците, камо ли от правата на жените. Дори да дава пари за благотворителност, тя го прави с РЕКЛАМНА ЦЕЛ. Рекламата търси слабостите на потребителя, изучава ги, инвестира в тях и се възползва от тях, за да печели пари. Тя се стреми да бъде убедителна, а за целта ние, като потребители, трябва да й повярваме. За да й повярваме, тя трябва да ни покаже един близък до нашия свят, какъвто  познаваме. Рекламата трябва да ни поднесе дейстивтелни (макар и преувеличени) образи, които имат аналог в ежедневието ни.

Когато използва жените с рекламна цел, индустрията всъщност показва социалните роли на мъжа и на жената в България такива, каквито са. Защото повечето жени не са феминистки и повечето мъже не вярват в равноправието. Те дори не знаят какво точно проповядва феминизмът.

Разходи се по улиците на пролет и виж полуголите ученички, виж 16 годишните наркоманчета в двора на училищата, виж чалга културата, където да демонстрираш плът, ако си жена, е просто задължително. А ако си мъж, ставаш „вървежен“ само в образа на мачо, на женкар, на чувствителен, метросексуален гей или на мутра. 90% от младежите слушат чалга и подражават на популярните образи от медиите, които пак рекламата ги създава.

Хората в БГ отдавна затъпяха масово и спряха да четат книги, като ги заместиха с лесни за употреба, субкултурни, медийни продукти. Спряха да се интересуват, да натрупват знания. Това е непрeстижно занимание днес. Днес е модерно да си прагматик. Поради тази причина повечето жени дори не знаят за съществуването на феминизма и за това, че рекламите създават вредни за общественото положение на жената послания. И се държат по същия начин, по който ни ги показва рекламата, подражвайки на шоубиз образи, които заместиха интелигентните източници на информация подобно на фаст фууда, който замести старата култура на вкусната, домашно приготвена и здравословна храна.

Ще се опитам да обобщя: рекламата в България показва жените като страстни любовници, готови да изпълняват всички капризи на някой богаташ в името на лукса или като най-обикновени майки и домакини, защото българските жени в действителност са точно такива. В по-голямата си част. Естествено, има и изключения.
Всичко, към което се стремят болшинството от младите жени у нас е да намерят финансово сигурен мъж, с когото да сключат брак, за да може той да ги издържа, след като му родят деца, а на тях да не им се налага повече да работят. Част от тези жени запазват ниско платените си длъжности или бутат някаква службица „за удоволствие“ или „по навик“, но оставени на собствена издръжка, те не биха могли да покрият дори половината от битовите си разходи.

Знам, че в този феминистки форум наблюденията ми ще се отхвърлят, но, хора, излезте навън и погледнете реалността в очите, за Бога! Заслушайте се в приказките на младите майки по пейките в парка. Хвалят се коя с кого е изневерила на мъжа си и коя колко е успяла да „измъкне“ от домашния банкомат на два крака. Защо да ги „измъква“ тези пари, като има реални предпоставки сама да си ги изработи сама?

Не можете кажете на черното – бяло. Просто действитеността в България е таква. Жените наистина получават по-ниски заплати, защото повечето от тях не се стремят към адекватно възнаграждение на труда си, което е свързано с допълнителни ангажименти. Спокойно могат да минат и без него, тъй като вече има кой да ги издържа. И ако не ми вярвате, сравнете статистиката на доходите, поинтересувайте се в какъв процент от българските семейства основен бред уинър е мъжът или просто хвърлете едно око върху брачната статистика, която показва, че в над 50% от модерните бракове мъжът е поне с десетина години по-възрастен от съпругата си и, съвсем естествено, по-богат.

До това положение на нещата водят традиционното патриархално възпитание, западналото образование (аз го наричам „масовото затъпяване“), липсата на амбиции, което си е вече личен, безполов проблем и, естествено – рекламата също много помага. Но тя е огледало на действителността, а не някакъв заговор срещу женската половина на човечеството. Сори за дългия коментар и поздрави!“

Тихомир Димитров

май 1, 2007

За жените, които се превръщат в мъже и мъжете, които се превръщат в жени

 

Иска ми се да обърна повече внимание на един дефект на съвременното общество, с който се сблъсквам почти ежедневно. Обичам дефектите, крайностите и противоречията. Интересни са ми, защото те носят промяната в себе си. Никой не може да каже със сигурност дали промяната е за добро или за лошо, но със сигурност такава има и китайското проклятие „да живееш в интересни времена” със сигурност важи за хора като нас – за мен и за теб, който четеш този текст в момента.
Живеем на прага на две епохи – в нашия кратък жизнен цикъл, който е като премигване на електрическа крушка в очите на Вселената, се случиха доста интересни неща. Разкрачени сме между две столетия, две хилядолетия, две епохи, ако щеш. Станахме свидетели на технологичната революция, на появата на интернет, на модерната война с тероризма, на първите туристически пътувания  в космоса, на влаковете, които се движат с 570 км/ч и на хората, които сбъднаха мечтата на Икар да порят небесата със собствени криле (не без помощта на реактивната тяга, естествено). За последното можеш да си направиш справка като напечаташ “flying man” в youtube.
Вярвам, че това е само началото и не мога да си представя как ще изглежда светът след 30-40-50 години.  Всичко и всички наоколо говорят за радикалните промени, на които ставаме свидетели в ежедневието. Астролозите чертаят картата на звездното небе в очакване на Ерата на Водолея, фаталистите размитат за края на света, футурулозите строят космически хотели на луната, а социолозите се занимават с един не по-малко интересен феномен – промяната в естествените социални роли на мъжа и на жената в съвременното общество.
Накратко, жените днес все повече заприличват на мъже и обратното. Тук няма да говоря за метросексуалния мъж, защото той е модна тенденция и като такъв няма достатъчно дълго присъствие, за да носи символите на ПРОМЯНАТА.
Нека да започна с жените. Съвременната жена няма мустаци и брада (слава Богу), но на моменти ми се струва, че при доста от представителките на „нежния пол” са започнали да им набождат пишчици там долу. Какво имам в предвид ли?  Ами жените са станали злобни, агресивни, алчни, пресметливи, лъжливи и жестоки почти колкото мъжете. Работохолизмът, граничещ с човекоядство, допреди време беше привилегия само на „силния” пол, който си докарваше инфаркт след 30 години изплащане на ипотека и грижа за петчленното си семейство. Жена му си стоеше в къщи, гледаше децата, ходеше по фризьорски салони или пък си бачкаше нещо там, колкото да не й е скучно. Занимаваше се с хобита. После изведнъж тя реши, че може, иска и трябва да получи живота на своя съпруг. И го получи, поне в демократичните общества.
Твърде лесно е в този момент да ме разбереш погрешно. Аз не се обявявам против еманципацията и равноправието на жените. За свободния избор съм и не виждам противоречие дори в жените с униформа. Обаче бачкането съсипва. Бачкането ти носи малко повече кинти (никога достатъчно, просто с работа не се става богат), но ти ограбва личния живот, приятелите, свободата, семейството и най-вече: комфорта.
Да си работохолик не е комфортно. Изкривява те, озлобява те, ставаш нервен, депресиран, вечно недоволен, превръщаш се в човека-краен срок. Не препоръчвам този начин  на живот нито на мъжете, нито на жените. Депресията, самотата и изолацията, наред с наркотиците,  алкохола и самоубийствата  са бичовете на нашето съвремие. В основата им стои работохолизмът. Капиталистическата система не прощава – иска още, още и още, повече производителност, повече овъртайм, по-кратки срокове, максимална ефективност. Тя не се интересува от свободното ти време и от истинските ценности на твоя живот по същия начин, по който не се интересува от опазването на околната среда. Пише същите красиви доклади за мотивация на персонала, каквито пише за екология, но не прави нищо по въпроса. Тя ти дава пари. Ако това е, което искаш, нямаш право да се оплакваш. Продал си живота си. Толкоз.
Ами че това е проблем и за мъжете, ще кажеш, какво общо има с еманципацията? Има, защото мъжете и жените са различни, идват от две различни планети. Жените имат някои неоспорими предимства пред мъжете – по-чувствителни са, имат по-развита интуиция, умеят да оцеляват по-добре. Еволюцията ги е научила така. В резултат от повишеното си емоционално възприятие към света и вродената заложба да се грижат за по-слабите, те стават по-добри поетеси, преподаватели и общественици от мъжете. Имат по-силно развита емпатия, това е всичко. Ала опитвайки се да яздят редом с мъжа, доброволно подлагайки се на всички лишения и трудности в името на независимостта, сигурността, материалната обезпеченост или каквото се сетиш, те се сблъскват с грубиянщината на мъжкия свят. И загрубяват. Загрубяват по-лесно именно защото са по-чувствителни.
Тежките престъпления, алкохолизма, наркоманията и психическите отклонения, редом с много други врати на ада вече са широко отворени за войнстващите дами. Затворите и лудниците са пълни с тях. Кардиологичните отделения също. Инфарктът съвсем скоро ще престане да бъде приоритет на деловия мъж с джип. Колкото повече мацки с джипове по улиците, толкова повече мацки в санаториума за бизнесмени с изгърмели бушони. Ако искаш пари – това е, което получаваш. И нямаш право да се оплакваш.
Докато всичко описано по-горе се случва с живота на „нежния” пол по света и у нас, в живота на неговата „по-силна” половинка протичат регресивни процеси, които също са за оплакване. Ама много. Модерно е да си гей или метросексуален мъж, обаче тук няма да говоря за мода, защото тя е по-краткотрайна дори от човешкия живот, тук ще говоря за ценностната преориентация на мъжете.
Преди време бях в Швеция – страна, в която жените отдавна са „спечелили” борбата между половете. В обществените тоалетни, например, има една клетка за мъже, две за жени и една за инвалиди. Можеш да попаднеш дори на заведения, където няма мъжка тоалетна. Същото се случва в Англия, Швейцария и други развити европейски държави. Шведските жени са превзели политиката, международните отношения, бизнеса, всичко. Обаче какво става с високия рус, шведски викинг? Ами ето какво – писнало му е да тегли каруцата и се е отказал. Оставил е юздите, заедно с отговорностите и неприятностите по дърпането им на жена си. Ползва отпуски по бащинство, по майчинство и получава социални помощи за хиляди евра. Ремонтира си мотора, обикаля из страната и се грижи за децата си. През делчничните дни кафенетата в центъра на Малмьо са пълни с рокери, които пият бира, а до тях стои паркиран Харлей с бебешка седалка на багажника. Шведските мъже имат много свободно време и живеят в демократична, богата държава, която толерира това  – женят се помежду си, разрешават им дори да си осиновяват деца (дъщерички, разбира се, не момченца), пушат джойнт и ходят на излети сред природата, защото вече не им се налага да изплащат сами ипотеката. Жена им се е нагърбила с тази задача. Те предпочитат да карат ролери по крайбрежната ивица в понеделник. Много по-разтоварващо е, някак. Имам чувството,  че тези търтеи само са чакали да започне еманципацията, за да прехвърлят всички отговорности на жените и да измият ръце от типично мъжките си задължения.
Социалните ролки се смениха. Жените заприличаха на мъже, а мъжете – на жени. И то в «моредните» общества, към които се стремим. В Англия, например, е грубо и непристойно да закачаш непознати мацки по заведенията. Дебелите руси англичанки са доста освободени и агресивни същества и могат с един ритник да ти вкарат топките в гърлото, ако се правиш на голям сваляч. Те са еманципирани. Сами решават с кого да се чукат и кога. Младежите са започнали да се държат като срамежливи ученички от седемдесетте – напиват се, отиват на дискотека и пушат до стената с надеждата, че някоя ще ги забележи и ще ги покани на танц. Грижат се много да бъдат забелязани, затова наблягат на външния си вид – купуват маркови дрешки, използват много козметика, гримират се, епилират си тялото, станали са чувствителни и лесно раними, интересуват се от хороскопи и мода – превъранли са се в путки. Сори за грубия израз, ама е така.
Харесва ли ти всичко това? По-добре си науми, че ти харесва, защото животът в началото на 21 век дава все повече и повече сигнали, че социалните роли на мъжа и на жената се сменят. А да, и си намери работлива жена. Не е важното да е хубава и умна, важното е да е трудолюбива. Епилирай се от глава до пети, после иди на някой коктейл и се надявай някоя бизнесдама да те забележи и да те покани на танц. Говори й за кариера. И за зодии. Опитай се да я убедиш, че пръст в срещата ви има Съдбата. След време ще можеш спокойно да покажеш среден пръст на шефа си и най-после да излезеш в майчинство. Завинаги.
На мен, честно да си призная, всичко описано по-горе изобщо не ми харесва. Липсва ми традиционният образ на мъжа и на жената. Липсва ми разпасният пич с тридневната брада, бутилка JIM BEAM в ръката и LUCKY STRIKE в джоба. Липсва ми илюзията, че жените са по-крехки същества, за които трябва да се грижим, които трябва да пазим и защитаваме от несправедливостите на живота. Да им отваряме врати и да постиламе палтото си в локвата, за да не съсипят новите си обувки. Да ги заговаряме първи. Да ги ухажваме продължително време, а те да се дърпат, уж че не им е интересно. Не обратното. Обратното ме отвращава. Живеем в интересни времена. Свиквай с тази мисъл.

Тихомир Димитров