Писателският блог на Тишо

май 28, 2018

Пълно „развързване“ на последните ми два романа в аудио и текст

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

ноември 26, 2015

Благодарности и отзиви за „Аварията“

Avariyata_Kor

За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. 🙂 Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. 🙂

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

февруари 10, 2010

Бъдещето е сега!

Бъдещето е сега, уважаеми!

Онова бъдеще, за което четяхме в научно-фантастичните книги като деца.

Помните ли мрачните сюжети?

А дали реалността копира нашите очаквания?

Има само два варианта:

1) да ги копира

и

2) да не не ги копира.

Трети вариант липсва.

Ще ви кажа нещо:

Всеки живее варианта, в който вярва,

от който се страхува

и който очаква!

Никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън.

Оттам идват повечето разминавания.

Внимавайте в какво вярвате,

от какво се страхувате,

и какво очаквате!

Има голяма вероятност да го изживеете.

Фърст пърсън три де.

Ако не знаете английски – също.

Бъдещето е сега.

Тихомир Димитров

юли 25, 2008

Моят абсолютен свят

credit: jetsongreen.com

Благодаря на Жюстин Томс за това, че ми подаде щафетата. И сори за закъснението, с което я поемам.

Та така.

В моя абсолютен свят паричните потоци са насочени от глупавите към интелигентните хора, а не в обратната посока…Това би било напълно достатъчно, но не. Мога и още:

В моя абсолютен свят граници няма. Има глобално правителство, което се занимава с глобалните въпроси (здравеопазване, енергетика, екология) и регионални общини, които се занимават с регионалните си проблеми. В моя абсолютен свят София не може да определя къде Добрич да си продава житото, нито пък Брюксел може да решава какво да правят хората от Нуук (столицата на Гренландия) с китовата си мас 🙂

В моя абсолютен свят всички вярват в Бога, но не се избиват помежду си заради заради някакви измислени, културно-исторически и племенни версии по въпроса.

В моя абсолютен свят ганджата и проституцията са разрешени и се облагат с данъци, защото обикновените хора трябва да разпускат активно през свободното си време, за да са трудоспосбни, а обикновените общини (в които няма достаъчно китова мас и жито, хех) трябва все от нещо да печелят. Тютюневите продукти в моя абсолютен свят са абсолютно забранени и се преследват с цялата строгост на закона, а алкохолът е доста скъп. С изключение на бирата и виното.

В моя абсолютен свят няма смъртно наказание. Няма и затвор. Всички престъпления се „лекуват“ с хипноза, медитация и нервно-лингвистично програмиране. В моя абсолютен свят оръжията, които могат да отнемат човешки живот, са забранени. По хуманни причини. Армии не съществуват. Все пак, няма държави. Има само сили за опазване на обществения ред. Не съществуват и дебели депутати, които на ротативен прицип да се сменят зад микрофона и да дрънкат едни и същи глупости в продължение на десетилетия.

В моя абсолютен свят изборите са сто процента мажоритарни и се провеждат на всеки шест месеца. Обществената собственост се управлява като частна фирма в моя абсолютен свят. На принципа на едноличната отговорност и персоналната заинтересованост. Главните администратори са на процент, който е единствената форма на законно възнаграждение за тях. Ревизоро е на процент от далаверите, които осуетява, а главният данъчен е на процент от парите, които събира. Точно и ясно. За да не се вмисирсва рибата откъм главата.

Мандатите на всички управляващи в моя абсолютен свят са еднократни. Може да продължават само шест месеца, но за сметка на това изискват минимум 10 години усилена подготовка и обучение. С много тежки изпити накрая.

В моя абсолютен свят важните решения се гласуват с общ, задължителен референдум. В моя абсолютен свят всички използват мобилен Интернет, което означава минимум разход на време и пари за целта. На ден се провеждат по няколко референдума, ако се наложи. Както глобални, така и регионални. Ако не гласуваш, ти спират Интернета. До следващия референдум. Защото в моя абсолютен свят политиците нямат право да вземат решения. Те могат само да правят компетентни предложения. Окончателните решения се вземат от техните работодатели – данъкоплатците.

Улиците на големите градове в моя абсолютен свят са чисти, широки и спокойни, защото в тях няма коли. Има само денонощен, изключително тих обществен транспорт на магнитна левитация, плюс велосипеди. Колите в моя абсолютен свят се използват единствено за междуградски и междуконтинентални пътувания. Те развиват огромни скорости при минимум триене. Защото се движат по въздуха. А след тях в атмосферата остава само кислород или в най-лошия случай – пара. Катастрофите са много рядко срещано явление в абсолютния ми свят, тъй като всички превозни средства се управляват от автопилот при скорости над 60 км/ч. И, о да, дори в абсолютния ми свят Peugeot продължава да произвежда най-комфортните автомобили. Какво да направя, като съм пристрастен?

Разводът в моя абсолютен свят не съществува, понеже бракът отдавна е забравен. Всеки човек има право на едно единствено дете в моя абсолютен свят, защото хората в него отдавна са разбрали, че ако станат 30 милиарда, няма да има какво да ядат. И понеже са значително по-малко, но доста по-богати, хората в моя абсолютен свят имат право на безплатно образование и здравеопазване до живот.

В моя абсолютен свят се живее добре. Наследствените болести са отстранени генетично още преди зачеването, а останалите дефекти се „поправят“ през деветте месеца. Средната продължителност на живота в моя абсолютен свят е над 100 години.

Иска ми се да кажа, че моят абсолютен свят е утопичен. Но той е прекалено справедлив, за да бъде възможен дори като фантастичен.

Тихомир Димитров

P.S:

В реалния свят обаче (някои го нарекоха „абсурден“) Absolut е брендът с най-интелигентната рекламна концепция, според мен. И най-творческата. От край време. Пари да ми давахте, нямаше да си го призная 🙂 Евала, пичове и пички! Още в събота обещавам да се излегна на плажа с дабъл и много лед в ръка. И да пия за креативната реклама.