Писателският блог на Тишо

август 22, 2011

Теория на просперитета

Натиск и търпение. Трябват само натиск и търпение. 

/Стивън Кинг, Изкуплението Шоушенк/

Написал съм толкова много текстове за духовно развитие и личностно усъвършенстване, че спокойно мога да издам поредния селф-хелп наръчник. Няма да го направя, защото съм уморен от селф-хелп наръчници.

Уморява ме дори само идеята да публикувам книга и да очаквам възнаграждение за знания, които не ми принадлежат. Те просто минават през мен. Навлизат в света чрез широко отворената ми уста. Непрекъснато използвам този блог като учебник и сам прилагам неща, за които вече съм писал. С известно закъснение във времето и с голямо учудване от резултатите (в положителния смисъл).

Подобни текстове обикновено се раждат сами, под натиска на интуицията. Бързат да излязат, докато все още са „топли“. Зарязвам всичко и сядам да пиша веднага, без много-много да му мисля. После винаги разбирам, че някой някъде е трябвало да ги прочете – точно в този момент и точно във вида, в който са поднесени.

Направих си труда да подбера най-добрите заглавия, които подтикват към действие. Озаглавих ги „Теория на просперитета“, защото практиката зависи единствено от теб. На този свят има шест милиарда души и шест милиарда персонални решения, но всички те следват едни и същ принцип. Това е природният Закон на изобилието. Опит за обяснението му е тази колекция. А резултат от разбирането му ще бъде твоят личен просперитет. Никой не е изключение от правилото. „Трябват само натиск и търпение“.

Приятно четене (текстовете се отварят в нов прозорец):

За един пробит долар или теория на просперитета 

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. Не завиждай, раздавай се умно и помни, че всичко е игра. Размерът няма значение, защото винаги печелиш, когато губиш, а ръка, която дава, никога не обеднява.

Предизвикателствата по Пътя 

Фанатик съм на тема духовен = материален просперитет. Мисля, че да избираш между двете е крайно ограничаващо. Освен това мисля, че е тъпо. Не може да живееш „осъзнато“, ако нямаш пари да си платиш тока. Да, има мъдреци, които живеят на свещи, но при тях е резултат от избор, а не от икономическа принуда. Рано или късно ще решиш да се заемеш със себе си и ще потърсиш решения, които да променят живота ти към по-добро. Ще ти се явят такива решения, защото „който търси – намира“, а посоката винаги е само една – нагоре. „Каквото повикало, такова се обадило“ и „външното прилича на вътрешното“, но забележи – промяната трябва да започне от вътре. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – съветва Майка Тереза. Аз бих добавил само, че няма да успееш да промениш света. По-лесно е да промениш себе си. Ето и част от предизвикателствата, които ще срещнеш по Пътя.

Удобни ли са ти патериците? 

Един нечовечен пост и

Един човечен пост 

За компенсация 🙂

Сбъдването на желания – някои практически аспекти 

Точно така: практическо ръководство по сбъдване на желания! Какво повече му трябва на човек? Виж какво.

Моето малко гениално откритие! 

Чети и ще разбереш.

Луксът на 21 век 

Почти всеки дом вече има вана, а ягоди и шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш. Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. А светът е само огледало на вътрешния ти мир. Мир – в буквалния смисъл на думата.

Проклятието на щастливеца 

Нека „проклятието“ и „щастливеца“ да се четат в кавички…

Хубав живот 

Питам се: „Какво е хубав живот?“ и си отговарям сам, като абсолютен шизофреник. Отговарям си, обаче, какво той не е. За да стигнем заедно до усещането за Good Life.

Бъдещето е сега! 

За мен и за теб може би изгледжа различно, но никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън. Няма значение какво сънуваме, всъщност. Хубави и лоши сънища няма. Има значение само дали ще успеем да се пробудим в съня.

Да постигнем изобилието с даване 

Това есе се радва на голям интерес от страна на читателите. Оказа се доста полезно. Доведе до написването на това:

Да постигнем изобилието с даване – капаните 

това:

За щедрите бедняци и богатите скръндзи 

и това:

Третият път към изобилието 

Последното се оказа най-полезно от всички…

На добър час!

Тихомир Димитров

февруари 10, 2009

Предизвикателствата по Пътя

Винаги идва един момент, в който ти писва.

Очите ти се отварят и поглеждаш на собствения си живот отстрани. Дори не можеш да повярваш в какъв батак се е превърнал. Всевъзможни ограничаващи фактори, условия, хора, мисли и идеи те притискат до стената. Хранят се с теб. Смучат ти кръвчицата. Отнемат от жизненото ти пространство. А дори не са твои…

Най-тъпото е, че ти лично си виновен за всичко това.

Състоянието, в което се намираш днес, е резултат от хаотичните ти мисли и действия вчера. Изведнъж осъзнаваш, че си пропилял значително количество време в лутане без посока.

Такъв момент настъпва в живота на всеки човек.

И когато това се случи, силните избират посока и тръгват по Пътя, а слабите се предават. Позволяват на обстоятелствата отново да ги ръководят и винаги, ама абсолютно винаги, свършват зле…

Наркоманията, алкохолизмът, депресията, агресията, дори самоубийството, са опити да избягаш от една действителност, с която нямаш сили да се бориш.

Вместо да разглеждаме примера на слабите, обаче, ще последваме силните по Пътя към личностното им развитие. Към духовното им израстване. Към свободата, светлината и просперитета във всичките му форми.

Защото аз съм фанатик на тема духовен = материален просперитет. Да, съществува богатство без дух, но то е като мартенския дъжд: днес го има, утре го няма. Истински успели са само хората, тръгнали по пътя на устойчивия растеж и всеобщото благополучие. Устойчив растеж е днес да имаш мъъъъничко повече от вчера: повече знания, повече идеи, повече опит, повече любов, повече здраве, повече пари..Сигурен признак, че успяваш правилно е да наблюдаваш как всички около теб също успяват. Заедно с теб. Заради теб. А не въпреки теб…

И така, нека разгледаме предизвикателствата по Пътя.

Наблюденията ми показват, че колкото и различни посоки да избираме, всички минаваме през едни и същи етапи на развитие. Срещаме еднородни препятствия по Пътя. Защо се получава така? Ами, защото посоката действително е само една – нагоре. Другото са „технически подробности”.

Всичко започва с Осъзнаването. В един прекрасен ден се събуждаш и разбираш, че нищо в живота ти не е такова, каквото трябва да бъде. Грешка на езика – каквото искаш да бъде.

Не си с човека, когото обичаш, не работиш работата, която харесваш, не живееш на мястото, към което принадлежиш. Дори дрехите ти сякаш са избрани от друг. Осъзнаването значи да разбереш, че цял живот си изпълнявал чужди желания, следвал си чужди амбиции, вървял си по чуждия път, вместо да следваш своя собствен. Чака те много работа!

Едно такова осъзнаване неизбежно предизвиква гняв и желание за незабавна промяна. Нямаш търпение нещата да се пренаредят. Искаш това да стане моментално, ако може за вчера. Първото чувство, което ще трябва да възпиташ у себе си е търпението. Няма толкова бързо да излезеш от матрицата, която си създавал с години…

Започваш да търсиш алтернативи. Аз наричам този етап период на голямото четене. Четеш списания за личностно развитие, гледаш филми, интересуваш се от книги за самопомощ. Навсякъде откриваш отговори – в Библията, в Корана, в Източната философия, в учебниците по история, в психологията и квантовата физика. В духовните учения. Възможно е да се запишеш на курсове по Йога, да практикуваш Тай-чи, Чи-гун, Дао или някакъв вид бойно изкуство.

След известен период от време, който е строго индивидуален, изведнъж ти „просветва”. Досега си знаел само какво не харесваш в живота, вече знаеш и какво точно искаш от него. Честито! Имаш си цел.

Започва периодът на големия ентусиазъм. Хвърляш се през глава да гониш целта. Не жалиш време, усилия, пари и нерви. Инвестираш цялата си енергия. Дори постигаш известни резултати. Всичко се случва като на магия. Сякаш целият свят ти помага. Винаги намираш правилния човек на правилното място. Ставаш свидетел на куп странни „съвпадения”. Карл Юнг ги нарича „синхроничности” – сигурен показател, че Промяната е започнала.

Еуфорията обаче си има край. Някакво събитие с обратен знак ще те разочарова. В най-добрия случай ще получиш нулеви до посредствени резултати. Много хора се обезкуражават: „дадох всичко от себе си, а нищо не успях да постигна”.

Мога да ти обясня защо се получава така. Превръщайки целта си във фикс идея, ти превръщаш и съмненията, свързани с нея, също във фикс идея. А Природата, както знаем, обича да материализира твоите мисли и най-вече: индуцираните от тях чувства. Материализират се част от намеренията ти, но заедно с тях се материализират и съмненията. Затова получаваш нулев, минимален, а понякога дори – отрицателен резултат.

Идва периодът на голямото разочарование. Обзет си от песимизъм. Не виждаш смисъл да продължаваш напред. Връщат се част от старите ти страхове. Отново затъваш в мрака на бившето ти Аз. Честито, поздравявам те, защото се намираш в най-конструктивния период от живота си! На този етап обикновено зарязваш всичко. Обръщаш гръб на великите си начинания и започваш да правиш нещо съвсем различно – нещо, което ще ти помогне да не мислиш за провала.

Да, обаче си изхвърлил прекалено много енергия в пространството. Помниш ли големия ентусиазъм? Ти може би не, но Природата го помни, а тя забавя, но никога не забравя. В Природата нищо не се губи, но всеки процес изисква време. Повече или по-малко време. Големите неща не стават от вчера за днес. Някой или нещо със сигурност ще те върне обратно на Пътя към Целта и то тогава, когато най-малко очакваш. Други хора ще ти отворят вратички, за които дори не си подозирал. От теб зависи дали ще се възползваш. Доста хора си намират оправдания, за да се издънят точно в този напреднал етап от развитието, но то, „като дойде не пита”. Новите „съюзници“ ще те засилят и с шут в задника, ако трябва.

Оттук започва твоето Голямо пътуване, приятелю!

Сигурен знак, че се движиш в правилната посока са хората, които ти помагат по Пътя. Знаците, които се явяват на правилното място и в правилното време, като крайпътни табели.

Както и лекотата, с която се случва всичко, за което си драпал преди.

От теб се исква само да запазиш самообладание и да бъдеш активен, за да не изпускаш възможности. Изпуснатите възможности ще те забавят. От скоростта на придвижване зависи колко далеч ще стигнеш. Интелигентният контрол върху емоциите, любопитството и балансираното отношение към света са най-добрите съветници в случая. Помни, че „спокойният човек може всичко”. Първият цикъл от твоето развитие е приключил. Минал си през горната и през долната синусоида на развитието.

Ще има още синусоиди. Възходът не е праволинеен. Има застой, дори малки пропадания на моменти, но те не бива да те плашат. Именно затова устойчивият растеж е толкова сигурен. Ако и с двата крака си стъпил здраво на следващото стъпало, вече нищо не може да те върне назад. Бил си дълго време там, знаеш всичко за по-ниското ниво и то е престанало да ти бъде интересно. Погледът ти е насочен напред и нагоре – към Целта.

Искам да завърша с това, че постигането на Твоята Велика Цел няма абсолютно никакво значение. По-важно е какво ще ти се случи по Пътя.

Така че, защо не вземеш да се отпуснеш, а? Облегни се удобно и се наслаждавай на този живот, все едно наистина те кефи да го живееш…

Настоящият момент е единственото, с което разполагаш, все пак.

Само от теб зависи дали ще е със знак + или –

Айде, Bon voyage!

И….умната!

Тихомир Димитров