Писателският блог на Тишо

март 24, 2014

За смисъла и ползата от думичката „трябва”

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:20 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

frank

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

Advertisements

февруари 12, 2014

За Дръзновението – една позабравена думичка

draznovenie

Снимка: asme.berkeley.edu

Текст от един критичен читател…

Жоро, гост-автор:

Искам да разгледаме състоянието, което ни държи в правилните вибрации през периода на oсъществяването на нашите намерения – понякога това са години. Става дума за Дръзновението. Това е всеобхватно вдъхновение, цялостна вибрация обхванала една личност – вибрация, която материализира най-бързо и най-успешно, вибрация, която кара светът да ни сътрудничи и да ни предоставя всичко необходимо, когато и където е необходимо.

Това е състояние, което според мен е принципно различно от Намерението. Намерението изразява състоянието преди да започнат Делата. Казваме „имам намерение“ , което поне при мен означава, че още обмислям, но още не съм си мръднал пръста за постигането му… това изразява нещо в Бъдещето, а ти много добре си описал как нищо не се случва, когато живеем за бъдещето. Намерението е нещо, върху което разума осъществява почти пълен контрол. То може да не бъде заредено с емоции. То не изразява действие. То е предшестващо и изчезва, когато пристъпиш към действие, например: имам намерение да прекарам един ден на Витоша – нещо, което съм правил – качвам се на Щастливеца с лифта и слизам пеша до Бистрица…

Та, в този случай, намерението ме е владяло през предшестващата похода седмица… по време на похода вече нямам намерение…аз го правя ! Намерението може да ни накара да си поставим за цел нещо, което в процеса на постигането му да не ни е приятно. Намерението може да ни накара „ да пробваме“ да направим нещо, ама пробите обикновено не носят резултати.

Сега за Дръзновението:

Дръзновението е състояние, което извира от доста по-дълбоко. То е мания, то е психопатия. То ни обзема и ако ползвам твоите формулировки, това са ДЕЛАТА, които ангажират останалите две – МИСЛИ и ДУМИ. То си има чудесни глаголни форми – Да ДРЪЗНА да имам… ДРЪЗВАМ да го направя… ДЕРЗАЯ… повтори ги няколко пъти по отношение на някой твой проект, който още не си започнал и се опитай да почувстваш какъв кеф обзема душичката.

Дръзновението:

– Не идва от разума, а от по-дълбоко. Разумът не само, че не може да го потисне, а се приобщава и той започва да сътрудничи;

– Ни зарежда с енергия докато трае целия процес на постигането на целта – може и с години;

– Фокусира тази енергия точно в правилната посока;

– Ни защитава от изтичането на тази енергия към други цели, защото те ни стават безинтересни;

– Елиминира страха, който е най голямата спирачка;

– Е винаги положителна настройка;

– Е изчистена решимост, естествено състояние на подем, без еуфория, желание без истерия, целенасочено действие без излишни движения;

– То винаги е свързано с постигането на цел, която е от доста по-високо качество, в сравнение със сегашното статукво;

– Ни дава удоволствие и удовлетворение през целия период на постигането на целта;

– Разчупва ограниченията ни, то също не знае ограничение… ако имаш силно дръзновение да свириш на цигулка, то няма да те пусне, докато не станеш по виртуозен от Паганини…

Дръзновението лично за мен е все едно в средата на Тихия Океан да сляза от „сигурната“ лодчица, да се заиграя със стадо делфини, да им внуша да ме отнесат на най-красивия филипински остров, с най-красивите масажистки, с най-приятните блюда и коктейли… по пътя ще ме хранят с риба и ще пия дъждовна вода от шапката си… 🙂

Нали помниш: „Учение и Труд, Жизнерадост и Дръзновение“ – много силен девиз, в система, в която нямаше как да станеш милионер…  Първите две ни зомбираха като привърженици, вторите две ни настройваха да използваме огромната сила на жизнеността и дръзновението СИ, за делата на системата, пример – бригадирското движение – представяш ли си, младежите от 50-те години са спели на палатки и са яли консерви, без пари, докато строят Хаин Боаз, Димитровград, Белмекен.

Не случайно думата ДРЪЗНОВЕНИЕ излезе от употреба…  Обърни внимание, че от 23 години тя не се използва в медиите…  Питай по-младите за тази дума и ще видиш, че повечето не я знаят и не знаят какво означава. А ти много добре си описал колко силни са вибрациите на думите и каква мощ носят в себе си. Представяш ли си сега, когато системата позволява повече варианти, всеки да прояви огромната си мощ, изпитвайки дръзновение, за да оправи собствения си живот? Баси, няма да има кой да работи! Няма да има кой да мете и чисти кенефите. 🙂

Гост-автор:

Жоро

март 14, 2012

ДА СЕ СЪБУДИШ (Reblog, понякога се налага)

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

декември 17, 2011

Светът не се нуждае от ремонт

Изт: sofreshandsogreen.com

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия.

/Учителят Петър Дънов, „За постоянната благодарност“/

Светът определено не се нуждае от ремонт. Ние също сме в покой, но…има две неща, които ни пречат да го усетим този покой. Това са умът и емоциите. Големият „куфар“ и голямото сърце! Пречат не, защото има схема, в която трябва да ни е зле, а защото има схема, в която притежаваме съвършени инструменти, които използваме като диваци.

В крайна сметка, как би реагирал един дивак, ако намери скалпел? Би го забил в окото на съседния дивак или би прерязал гърлото му, за да присвои колибата, добитъка и дивачката, ето как. Докато опитният хирург би извършил прецизна операция.

Цялата драма идва от там, че инструментите, които са ни дадени, са перфектни по подразбиране. И еволюцията от „дивака“ до „хирурга“ отнема малко повече време. Но инструментите няма да станат по-тъпи, за да паснат на нашето развитие. Ние трябва да се развием до там, че да ги използваме по предназначение.

Такива инструменти са големият ум и голямото сърце. Мислите и чувствата. Същите, които ни пречат да видим, че светът не се нуждае от ремонт, че всичко си е по местата.

Добре, ама когато започнеш да раздаваш подобни идеи, отчаяни хора започват да те питат: КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЯ В ПОКОЙ? И първото нещо, което забелязваш, първото наистина неприятно нещо е, че тези хора, освен отчаяни, са и доста АГРЕСИВНИ. Ако не им кажеш КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ. Почти като дивака с острия скалпел в ръка.

Виж, аз не те смятам за дивак, нито мисля, че имаш скалпел, с който възнамеряваш да нараниш някого. Но ще ти кажа какво трябва (или по-скоро можеш) да направиш, за да почувстваш комфорта още сега – на нивото, на което се намираш в момента. То не е по-високо или по-ниско от моето. И аз съм въоръжен с остър, прецизен скалпел, който не зная какво да го правя. И аз живея в същата епоха. Но мога да „изрежа“ някои заблуди, ей така – за удоволствие. Освен това смятам, че комфортът е възможен и на нашето ниво, преди да сме станали „хирурзи“. Особено ако клъцнем внимателно тук-таме. Все пак, хирург се става с кълцане. Само учебниците не стигат. Нещата са много прости:

Големият куфар върху раменете ни има само две честоти, на които може да работи. Това са честотата на изобилието и честотата на оскъдицата. Условно ще ги нарека така. Това са две форми на багаж, които могат да се съберат в един и същ куфар, но по различно време. Налага се да избираш между тях. Във всеки отделен момент. А изборът сериозно влияе върху качеството ти на живот. Момент по момент го променя. „Капка по капка вир става“. Във всеки отделен момент ти правиш избор дали да се настроиш на честотата на оскъдицата или на честотата на изобилието.

Какво побира куфарът на оскъдицата?

Дори да се събуди върху планина от пари, той пак може да се почувства беден. Един-два милиона сигурно ви оправят като парички за цял живот, но може да срещнете Ричард Брансън на някой коктейл и да прецените, че ви трябват милиарди. Или просто да го гледате по телевизията…Така е, когато си настроен на честотата на оскъдицата. Така е, когато си бедняк по душа. Парите не могат да те „оправят“. Оскъдицата е твоята природа. Съсредоточаваш се върху нещата, които нямаш, върху тези, които ти липсват, а не върху онези, които притежаваш в изобилие.

И няма измъкване, братче! Винаги ще има нещо, което да ти липсва. Даже да го компенсираш, веднага ще се появи друго, което да го замести. Може да поискаш да си абсолютен монарх, примерно, ако притежаваш милиардите на Брансън. Може да поискаш личен остров. А защо не континент? Та човекът си има дирижабли и космически кораби! Защо да ги нямаш и ти? Защо не? Обаче акцентът е върху НЯМАШ. И там е грешката. Все нещо няма да е наред, докато си на тази честота!

Всъщност, излъгах, ще бъде, но когато умреш. Номерът е да го постигнеш преди това.

Става въпрос за честотата на изобилието. Въпрос на съзнателен избор е. Във всеки отделен момент. Момент по момент, цял живот. „Капка по капка вир става“.

Какво побира куфарът на изобилието?

Ами, той се събужда в бидон-вила и все пак оценява, че му е останала една цигара от снощи. Знам, това е доста демотивиращ пример, затова ще използвам себе си. Събуждам се в легло персон и половина и не са ми останали никакви цигари от снощи. Обаче се радвам, че все пак съм жив. Това е първото нещо, което мога да регистрирам, докато си търся очилата. Те, както винаги, са или под гърба ми, или под радиатора. И в двата случая съм благодарен, че ги намирам здрави, защото отново мога да виждам ясно наоколо. После се обличам, мия си зъбите (имам зъби, не е ли прекрасно? други хора си нямат!) и тичам към магазина за Camel.
Чудесно, магазинът е толкова близо до нас, а продавачката е толкова усмихната днес! Даже имам пари да си купя цигари! Други хора си нямат. На тях им се налага да ходят по десет часа на ден във фабриката за 500 лв на месец, а аз мога да изкарам същите пари като си седя на топло пред лаптопа и пия уиски със сода.

И, все пак, мога да съжалявам, че не съм женен за фотомодел. Примерно. Че нямам трилиони, че пред къщата ми не е спряно Мазерати, хеликоптер или друг вид екстраваганца на транспортната индустрия.

Схващате ли накъде бия?

Да забелязваш само нещата, които имаш и да ги регистрираш. Да си признателен за тях, не непрекъснато да циклиш върху нещата, които нямаш. Да не се вживяваш в липсите, един вид. Ми, вживей се в наличностите по-добре! Къде по-култивирано поведение е това. Не като „дивака“ в началото. Но пак трябва да внимаваш със скалпела, защото си остава остър. Във всеки един момент. Почнеш ли да измисляш причини, за да се оплакваш, почнеш ли да негодуваш, веднага ще се порежеш. Може да порежеш и някой друг.

Знаете ли колко много причини имам аз да се оплаквам? Десет прераждания няма да ми стигнат, за да ви ги изброя всичките…

Ще започна с най-елементарните: не съм женен за азиатски супер модел, нито една от книгите ми не е световен бестселър и не съм ултра богат. Пред входа ми липсва праркирано Мазерати. Дори не притежавам собствен самолет! И още не съм обиколил света! А това е само началото…Следващите 800 години в оплаквания мисля да ви ги спестя, защото вие сигурно си имате по-сериозни проблеми от мен. Може, примерно, да нямате зъби. И вашият скалпел да е по-остър от моя. Внимавайте само да не си го забиете в окото. Защото съществува и друг фактор, който определя качеството на живот:

Това е голямото сърце. При него светът също е дуалистичен: ЛЮБОВ и СТРАХ. Всички останали емоции са деривати на Любовта и на Страха. Например: радостта, веселието, ентусиазмът, вдъхновението, това са деривати на Любовта. Не на онази любов, тип „нуждая се от теб“, а на Любовта тип „изобилие“, в която имам всичко, от което се нуждая в момента, напълно задоволен съм и мога само да раздавам. Искам само да раздавам, без нищо да променям. Такава Любов движи композиторите на великите произведения, откривателите на великите изобретения и най-устойчиво забогатяващите хора в света.

Примери за деривати на Страха са: завистта, стремежът към оцеляване, новините по телевизията, песимизмът, усещането, че трябва да се махнеш от тук на всяка цена, недоволството, притеснението за утрешния ден, въобще – нещата, които оставят горчилка в устата и не те карат да се чувстваш точно добре – обратното на ентусиазма, на радостта, на вдъхновението, на оптимизма, на лекото сърце…Това са дериватите на страха. Страхът е липса на Любов.

Как действа вибрацията на Любовта?

Мотивира те с ентусиазъм, с радост, с вдъхновение, с останалите деривати. Кара те да се чувстваш добре. Правиш нещата за удоволствие, а не по принуда, от страх, че ще оцелееш трудно…Например, ако работиш нещо, което презираш, но с него ще изкараш достатъчно кинти, за да си платиш ипотеката  (наема, ще изхраниш семейството, ще вържеш двата края) това е дериват на страха. Страхуваш се за твоето оцеляване! И много лесно ще се провалиш. В тази сфера със сигурност ще срещнеш хора, които са десет пъти по-добри от теб, защото правят нещата с желание, действат със замах, мотивира ги радостта, имат хъс, демек – много повече ги кефи да се занимават от теб. Знам го от личен опит. Просто няма как да се състезаваш с тях.

Винаги, каквито и решения да взимате, моля ви, правете си безплатна консултация със сърцето и с главата преди това. Какви мисли произвежда умът ми и от какво са мотивирани те? Какви емоции стоят зад тях? Дали е Любов или Страх? А някой от многобройните им деривати? Дали мислите ви са насочени към признателност за нещата, които вече имате или страдат от липса на неща, които все още нямате? Недостигът ли ви ръководи или сте „чирак“ на изобилието? Драпате ли за нещо?

Ако все още имате два крака и се чудите какво значи „изобилие“ при положение, че живеете под световния праг не бедността, отрежете си двата крака и сравнете десетте разлики! Просто има един милиард неща, за които да сте признателни, ако решите, дори да сте най-изпадналият човек на света! И точно това е пътят за измъкване от блатото. Вижте, светът е КЕФ. Природата е доста богата. Личи й отвсякъде. Всичко в нея е създадено с кеф, с размах, с умопомрачителна щедрост. Затова естествен закон е, че стойностните неща се постигат със спокойствие и радост. Можете да променяте само когато сте абсолютно центрирани в спокойствието и радостта, иначе казано – в Любовта. Изнервеният човек не може да променя нищо. Не и към по-добро.

Гарантирам ви, че всички начинания, които са мотивирани от страха (и многобройните му деривати) са обречени на провал в дългосрочен план! Просто това е вибрацията на страха. Тя не може да генерира успехи в дългосрочен план. Може, но тези успехи винаги са свързани със страдание и имат само временен характер. Страхът винаги иска още страх, а оскъдицата търси своите недоимъци. Тя има нужда от липси. Страхът и оскъдицата не могат да се „хранят“ с изобилие и радост, защото вибрацията им е различна. Misery likes company.

Знам, цял живот са ви учили как оцеляването е най-голямата ви грижа, но съм убеден, че с такава нагласа най-много да постигнете „панелка“ и „москвич“ в съвременния им вариант, при това – на изплащане. Просто УСПЯВАНЕТО включва в себе си и ОЦЕЛЯВАНЕТО по подразбиране, а обратното съвсем не е вярно. Ако ще си поставяте някаква цел, нека тя да е „успяването“ вместо „оцеляването“, моля ви! Нека то да ви бъде цел. Постигането на целта „оцеляване“ включва само това – оцеляване и нищо повече.

Дългосрочни успехи се постигат по-лесно с любов, страст, радост, ентусиазъм и леко сърце. При това се постигат с кеф. Краткосрочно оцеляване е възможно да се постигне единствено с робство на Страха и неговите деривати. Как ще надминеш онзи, който лети върху крилете на радостта, докато ти пълзиш след него, окован във веригите на страха? Така не действа емоцията на любовта. Така не работи съзнанието за просперитет.

Сега вече имате начин да си правите безплатна диагностика всеки път, когато помислите, че светът се нуждае от ремонт. Спрете и си задайте следните въпроси: Страхът ли мотивира моите действия (емоции) или Любовта (и многобройните й деривати)? От позицията на изобилието ли разсъждавам в момента или от позицията на липсата, на недостига взимам своето решение? Признателен ли съм? В чия „армия“ служа? В армията на Любовта или в армията на Страха? Страхът за оцеляването ли е моят пряк командир или радостта от самото начинание? Виждам ли милионите неща, за които мога да благодаря или виждам само тези, за които мога да страдам и да се оплаквам, че ми липсват? Накратко, обръщам ли повече вниамние на нещата, които имам, отколкото на нещата, които нямам?

Това важи за всеки отделен момент. Няма лош момент за безплатна диагностика по тези въпроси. „Капка по капка вир става“. Момент по момент – цял живот.

Да избереш да служиш на Любовта като емоция (и нейните деривати) и на изобилието като мисъл (и неговите деривати) означава да подобриш сериозно качеството си на живот, особено ако го превърнеш в навик. Означава да извършиш прецизна операция с инструментите, които са ти дадени. Светът не се нуждае от ремонт. Ти и аз се нуждаем от ремонт. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!

Тихомир Димитров

ноември 11, 2011

Подарете си едно по-добро „Аз” още сега

Снимка: чудеса.net

Часът е 11, датата – 11.11.11. Събуждам се в дъното на сатурновата дупка – точно три дни преди рождения ми ден, когато ставам на 33.

Събуждам се с ясна и кристално чиста идея – от онези, които идват само сутрин. Е, добре, де – преди обяд – в 11 часа, на 11.11.11. Поглеждам дисплея. Не само цифричките са единствената синхроничност днес. Но стават, като за начало.

Събуждам се с идеята да си направя един чудесен подарък. Да подаря на себе си едно по-добро „Аз”!

Егото е неизбежен спътник в нашия живот. Учител, от когото получаваме ценни уроци. За това ни е дадено. Не сме в състояние да го преодолеем, докато не научим всичките си уроци, а това, според гурутата, отнема повечко време – стотици, дори хиляди прераждания на тази греша земя.

Междувременно сме способни да превърнем егото си в един по-комфортен „аватар”, с който да ни е приятно да живеем. Това зависи изцяло от нас. Нищо не може да ни забрани тази привилегия. Никой не застава на пътя на свободата воля, дори Бог.

Защо да не „преместим стрелката” на коловоза, по който се движи нашият собствен “влак”? Защо да не превърнем живеенето със себе си в едно приятно занимание?

Въпросът е: КАК?

И аз си зададох този въпрос сутринта.

Веднага след ставането си човек обикновено ходи до тоалетната, а за там му трябва хубава книга – особено, ако е хапнал вкусен специалитет предишната вечер. Грабнах Кийосаки в бързината, защото нямах друго под ръка. Отворих на случайна страница и получих отговор на моя въпрос.

Прочетох нещо за системата на обучение. Писано е в съвсем различен контекст, разбира се, но чудесно отговори на сутрешните ми философски търсения в онова място.

Накратко, начините, с които можем да въздействаме най-убедително на  себе си и на околните, са подредени в следния ред (според степента си на влияние):

Чрез нещата, които четем

Чрез нещата, които слушаме

Чрез нещата, които говорим

Чрез нещата, които вършим

Чрез нещата, които вършим и говорим

С една дума, най-ефективният инструмент за промяна се оказват нещата, които вършим и говорим. Този текст ще има слаб ефект върху вас, ако не подкрепите нещата, които сте прочели, с думи и дела.

Възниква логичен въпрос: Нещата, които върша и говоря в момента, те отговарят ли на нещата, които би вършило и говорило моето въображаемо, по-добро „Аз”?

И какво представлява то?

Ами, въпрос на лично предпочитание, как какво? По-доброто ти „Аз” представлява всички онези неща, които си избереш.

Например, то може да бъде: щедро, богато, щастливо, приемащо и състрадателно, знаещо и внимателно, талантливо и одухотворено, може да живее в мир със себе си и с околните, да поддържа хармонични отношения със света, да се радва на отлично тяло в чудесно здраве и т.н.

Всичко, каквото ти харесва, може да бъде по-доброто ти „Аз”.

Въпросът е дали вече говориш и се държиш като човек, който притежава тези качества? Или по-доброто ти „Аз” си остава отложено за утре?

Отговорът на повечето хора е: НЕ.

Повечето хора говорят за лечение и се интересуват от болести, вместо да практикуват здраве. Повечето хора всеки ден се самоубиват с вредни  храни, алкохол и цигари, вместо да спортуват. Повечето хора презират богатите и успелите, защото вярват, че парите се изкарват трудно, а човек може да забогатее само с измама. Повечето хора са дребнави и стиснати по душа – мислят първо за себе си, после за всички останали, гледат как само да получават, а после нищичко да не дават. И очакват Вселенският закон да направи  някакво специално изключение за тях…Повечето хора работят нещо, което презират, но го правят от страх за физическото си оцеляване, а не с радост и с вдъхновение, каквито са истинските мотиватори в живота на един успял и щастлив човек.

Повечето хора всеки ден говорят и се държат като лузъри, щастието си непрекъснато го отлагат за утре или го поверяват  в чужди ръце, оправдават се с външни обстоятелства. Повечето хора лесно влизат в конфликт с останалите, хранят много пороци и съмнения, трупат нереализирани мечти, имат куп несбъднати желания…

Повечето хора са доста зле. Толкова зле, че не могат да търпят дори себе си. Това е така, защото повечето хора не говорят и не действат като своето по-добро „Аз”. Богатият, успелият, здравият, щедрият и талантливият човек не се държи точно така и не говори точно по този начин – не отлага здравето, просперитета и духовния си мир за утре, а живее с тях още сега.

Единственото, което ни остава да направим, е да започнем да се държим като по-доброто си „Аз” веднага, ако може днес, от този момент нататък…Правим ли го достатъчно дълго, отговорът няма да закъснее.

За целта, трябва да си представим едно по-добро „Аз”. Какви искаме да бъдем? Какво бихме притежавали няма никакво значение! По-важното е как бихме се чувствали, ако вече притежавахме всичко, за което мечтаем? Какво бихме говорили? Как бихме постъпвали? Как бихме реагирали в тази или онази ситуация – като се започне от опашката в магазина, мине се през работното място и се стигне до отношенията ни с другите хора? Какво би вършило и говорило по-доброто ни „Аз“ в контекста на обичайното ежедневие?

Външното винаги прилича на вътрешното и качествата на човека са тези, които определят условията му на живот. Качествата! Не вещите и случайните обстоятелства. Хората с труден характер имат необичайно трудна съдба. Забелязвате ли това?

Какви качества искаме да развием у себе си? Качества на мъдрост и просперитет или качества на бедност и духовна слепота? Изберете си тези качества, които харесвате най-много, намерете правилните думи и дела, които им отговарят и си подарете едно по-добро „Аз” още сега.

Тихомир Димитров

август 22, 2011

Теория на просперитета

Натиск и търпение. Трябват само натиск и търпение. 

/Стивън Кинг, Изкуплението Шоушенк/

Написал съм толкова много текстове за духовно развитие и личностно усъвършенстване, че спокойно мога да издам поредния селф-хелп наръчник. Няма да го направя, защото съм уморен от селф-хелп наръчници.

Уморява ме дори само идеята да публикувам книга и да очаквам възнаграждение за знания, които не ми принадлежат. Те просто минават през мен. Навлизат в света чрез широко отворената ми уста. Непрекъснато използвам този блог като учебник и сам прилагам неща, за които вече съм писал. С известно закъснение във времето и с голямо учудване от резултатите (в положителния смисъл).

Подобни текстове обикновено се раждат сами, под натиска на интуицията. Бързат да излязат, докато все още са „топли“. Зарязвам всичко и сядам да пиша веднага, без много-много да му мисля. После винаги разбирам, че някой някъде е трябвало да ги прочете – точно в този момент и точно във вида, в който са поднесени.

Направих си труда да подбера най-добрите заглавия, които подтикват към действие. Озаглавих ги „Теория на просперитета“, защото практиката зависи единствено от теб. На този свят има шест милиарда души и шест милиарда персонални решения, но всички те следват едни и същ принцип. Това е природният Закон на изобилието. Опит за обяснението му е тази колекция. А резултат от разбирането му ще бъде твоят личен просперитет. Никой не е изключение от правилото. „Трябват само натиск и търпение“.

Приятно четене (текстовете се отварят в нов прозорец):

За един пробит долар или теория на просперитета 

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. Не завиждай, раздавай се умно и помни, че всичко е игра. Размерът няма значение, защото винаги печелиш, когато губиш, а ръка, която дава, никога не обеднява.

Предизвикателствата по Пътя 

Фанатик съм на тема духовен = материален просперитет. Мисля, че да избираш между двете е крайно ограничаващо. Освен това мисля, че е тъпо. Не може да живееш „осъзнато“, ако нямаш пари да си платиш тока. Да, има мъдреци, които живеят на свещи, но при тях е резултат от избор, а не от икономическа принуда. Рано или късно ще решиш да се заемеш със себе си и ще потърсиш решения, които да променят живота ти към по-добро. Ще ти се явят такива решения, защото „който търси – намира“, а посоката винаги е само една – нагоре. „Каквото повикало, такова се обадило“ и „външното прилича на вътрешното“, но забележи – промяната трябва да започне от вътре. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – съветва Майка Тереза. Аз бих добавил само, че няма да успееш да промениш света. По-лесно е да промениш себе си. Ето и част от предизвикателствата, които ще срещнеш по Пътя.

Удобни ли са ти патериците? 

Един нечовечен пост и

Един човечен пост 

За компенсация 🙂

Сбъдването на желания – някои практически аспекти 

Точно така: практическо ръководство по сбъдване на желания! Какво повече му трябва на човек? Виж какво.

Моето малко гениално откритие! 

Чети и ще разбереш.

Луксът на 21 век 

Почти всеки дом вече има вана, а ягоди и шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш. Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. А светът е само огледало на вътрешния ти мир. Мир – в буквалния смисъл на думата.

Проклятието на щастливеца 

Нека „проклятието“ и „щастливеца“ да се четат в кавички…

Хубав живот 

Питам се: „Какво е хубав живот?“ и си отговарям сам, като абсолютен шизофреник. Отговарям си, обаче, какво той не е. За да стигнем заедно до усещането за Good Life.

Бъдещето е сега! 

За мен и за теб може би изгледжа различно, но никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън. Няма значение какво сънуваме, всъщност. Хубави и лоши сънища няма. Има значение само дали ще успеем да се пробудим в съня.

Да постигнем изобилието с даване 

Това есе се радва на голям интерес от страна на читателите. Оказа се доста полезно. Доведе до написването на това:

Да постигнем изобилието с даване – капаните 

това:

За щедрите бедняци и богатите скръндзи 

и това:

Третият път към изобилието 

Последното се оказа най-полезно от всички…

На добър час!

Тихомир Димитров

февруари 3, 2009

За един пробит долар или Теория на просперитета

Просперитетът е начин на мислене и никога не зависи от външните условия. Успехът е навик. Той е преди всичко състояние на духа. Причината за оскъдицата е в теб. Криза не криза, винаги има хора, които се оправят добре с парите, дори масова психоза да е сковала половината свят. Да живееш в по-добрата му половина…това е въпрос на личен избор.

И, понеже често ми се случва да критикувам, без да давам алтернативи, ето няколко практически съвета, които ще ти помогнат да преосмислиш отношението си към парите. И да забравиш за „кризата”.

Забележка едно: До някои от изводите стигнах сам, други съм ги научил от много по-успели хора.

Забележка две: Няма съвет, който ще те направи богат. Това зависи единствено от теб. От твоя избор. От готовността ти. Но има съвет, който ще те накара да се замислиш. Да разбереш защо си там, където се намираш в момента. И да започнеш да се променяш.

Забележка три: Промяната на вътрешната нагласа е 90% от свършената работа. Останалите 10% са просто бачкане. И нищо, ама абсолютно нищо на този свят не зависи от „късмета”.

Не мисли как да харчиш по-малко, а как да печелиш повече. Бъди благодарен на хазяина, че ти вдига наема и на банката, че ти повишава лихвите по кредита. Тези хора те принуждават да бъдеш активен и да мислиш. Буквално те изнудват да печелиш повече. Повишават жизнения ти стандарт. Пътуваме из развитите страни и винаги се впечатляваме колко безбожно скъпо е всичко там, нали? Но местните не се оплакват. Те просто имат по-висок жизнен стандарт.

Ръка, която дава никога не обеднява. Ако днес знам откъде да получа един милион и как да го „пласирам” до края на работния ден, значи съм богат човек. През мен тече поток на изобилието с голям дебит. Парите са енергия, която не обича застоя. Като всяка енергия. Бентовете преграждат реката и я превръщат в блато. Смисълът е в движението. Милиардите на милиардерите са винаги в обръщение. Казват, че Бил Гейтс има над 50 милиарда долара, но бас хващам, че не може да ги струпа върху масата накуп…Това би било равносилно на икономическо самоубийство.

Размерът няма значение. Еднакво количество работа и енергия са необходими, за да купиш апартамент, да го ремонтираш и след това да го продадеш изгодно, колкото да купиш цял небостъргач, да го ремонтираш и да го продадеш на печалба…Поне така твърди Доналд Тръмп. Размерът няма значение, принципът винаги е един и същ. Просто богатите „си играят” с по-големи суми.

Всичко е игра. Няма смисъл да приемаш нещата прекалено лично. Забавлявай се. Ако бях министър на образованието, щях да въведа задължителен предмет „Монополи” в началните училища. Така децата щяха да имат възможност да забогатеят и да фалират поне сто пъти, преди да навършат пълнолетие. Да си изградят правилно отношение към успеха. А правилното отношение гласи, че в играта успява само този, който се забавлява.

Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положтелна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правлината посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…

Раздавай се умно. Бих те разбрал, ако работиш до късна доба, без да очакваш нищо в замяна. Това значи, че получаваш някакъв скрит бенефит. Трупаш контакти, знания, опит и умения, които ще ти се отплатят на по-късен етап. Но не бих те разбрал, ако работиш цяла нощ за пет лева, примерно. Защото с пет лева вече нищо не можеш да си купиш. Раздавай се умно.

Не завиждай. Най-голямата грешка е да завиждаш на богатите и на успелите. Това значи, че се страхуваш да играеш тяхната роля. Не си готов да поемеш тяхната отговорност и да разполагаш с техния излишък. Имаш мислене на бедняк. Подражавай на богатите. Учи се от тях. Търси начини в обкръжението ти да има колкото се може повече такива хора. Задавай им въпроси, наблюдавай ги, попивай като гъба. От бедния човек може да вземеш 50 лева назаем, но няма да получиш качествен съвет. Богатият няма да ти даде и стотинка, но  ще ти посочи пътя към златото.

Мисли! Може да те мързи да вдигаш тежко или да ставаш рано, това е разбираемо. Но не може да те мързи да мислиш. Спреш ли да мислиш, обричаш себе си на провал. Винаги, когато имаш проблем – мисли! Най-вероятно съществуват хиляди варианти за разрешаването му.

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. „Който търси намира”. Изисква същите усилия, като да се съмняваш в собствения си успех, но гарантира съвсем различни резултати.

За завършек, нека обощя: има два вида хора. Едните възприемат горните твърдения насериозно. Вживяват се в тях. Рядко изпитват съмнения. Други се отнасят скептично към просперитета. Да, хубаво звучи на теория, но това са само думи. Животът е гаден. Светът е несправедлив. Парите се изкарват трудно, а богатите са мошеници. Ако разпознаваш себе си във втората категория, най-вероятно „кризата“ вече ти е бръкнала в джоба. Въпрос на избор…

Тихомир Димитров

февруари 12, 2008

Изкуство в бизнеса или бизнес в изкуството?

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 2:52 am
Tags: , , ,

Човек трябва да се научи да живее като артист. Защото животът е сложно изкуство, в което има много бизнес. Душата ми винаги е била идеологически разполовена между бизнеса и изкуството. Трудно ми е да си избера кое усещане ме кара да се чувствам по-щастлив. Дали това е гордостта от успешно сключената сделка, радостта, че си надхитрил някого, за да спечелиш повече, убеждението, че държиш контрола при водене на преговори, че се занимаваш със сериозни неща, от които зависят съдбите на други хора, властта да изкарваш пари…. или разкошното удоволствие да разказваш истории –  пред приятели или сам, потопен в синята светлина на монитора, късно нощем. Трак-трак-трак. Да потънеш в творчески унес и съзнанието ти да отсъства в продължение на часове. После да се събудиш и да разбереш, че си жаден, гладен, уморен и, че ти се спи. Да възвърнеш сетивата си. И, когато на другия ден прочетеш какво си написал, да имаш чувството, че го е писал някой друг, вместо теб.

Обичам да разказвам истории. Умея да разказвам истории. Имам чувството, че съм роден, за да разказвам истории. И….разказвам истории. Благодаря ти, че пътуваш заедно с мен по дългия ми път и, че сега четеш тази история, защото моите разкази нямаше да имат смисъл без хората, които ги четат.

Но раздвоението си остава. Все още не съм решил. Везните се накланят опасно ту на едната , ту на другата страна. На моменти ми трябва съвсем мъничко, за да сложа и аз бялата риза с вратовръзката и да се заселя в някоя от красивите офисни сгради, покрай които минавам нощем с колата, докато просто шофирам, за да остана насаме с мислите си. Мога да го направя. Сдобих се с нужното образование за целта, имам и нужния опит. Всъщност, имам доста опит.  Мога да инвестирам въображението, интелекта, богатия си речник и способността си да говоря убедително във всяка дейност. Или както казва един мой познат: „Тихомире, с голямата си уста можеш да продаваш коли, сгради, софтуер, хапчета за удължаване на пениса и дори лайна в канализацията можеш да продаваш”. Вярвам, че е така, колкото и самохвално да звучи, но ще ми липсва самотата на празните булеварди нощем. Чувството да си различен. Абсолютната свобода ще ми липсва. И синята светлина на монитора. Ще ми липсват пътуванията до онзи свят, който е плод на собственото ми въображение. Защото тогава просто няма да имам време. От духовен аристократ ще се превърна в презадоволен еснаф.

Проклятието на твореца е, че се пристрастява към своето изкуство. Замислял съм се дали да не захвърля всички ежедневни грижи,  дали да не се затворя някъде и само да пиша, да пиша, да пиша…Да имам време за писане, тъй като в момента рядко откривам такова. А не съм нито духовен аристократ, нито презадоволен еснаф. Душата ми е раздвоена. Но мисълта за принудителната бедност и за отчуждението, които ще последват, ме плаши. Аз не искам да съм беден. Нито самотен. Нуждая се от хората около мен, нуждая се от тях ежедневно. И ме дразни мисълта, че с голямата си уста мога да продавам дори л–а в канализацията, а трябва да се лиша от всички земни блага, за да мога да си доставя удоволствието да творя.

И понеже не мога да избера, реших, че в бизнеса трябва да се действа с размах, като в изкуството, а изкуството трябва се прави като бизнес – последователно и с добро планиране.

Има толкова много начини да бъдеш артист на бойното поле на търговията. Толкова много прекрасни начини. Единственото, което се изисква от теб, е да бъдеш различен от останалите и да бягаш от масовите практики. Брендингът, мърчандайзингът, имидж-мейкингът, стремежът към корпоративна идентичност и всички онези „модерни” английски думички тъкмо към това се стремят – да изпъкнеш от стадото. Да бъдеш забелязан. Да ти се обърне внимание. Като всеки артист. О да, има много изкуство в бизнеса.

И много бизнес в изкуството. Отблъскват ме неразбраните творци с техните луди идеи. Трябва да твориш популярни идеи, за да бъдеш „разбран” творец. И да ти идват отвътре, а не да си ги смучеш от пръстите. Трябва да  си честен най-вече пред себе си, след това пред твоята аудитория (както аз в момента съм честен пред теб, дори без да те познавам), трябва да не ти пука и не на последно място – трябва да си вярваш.

Всички тези качества са доста полезни в търговските отношения. Там се ценят лоялността, постоянството, трудолюбието и таланта. Но, за да правиш бизнес в изкуството, трябва да инвестираш в него. Защото, ако ме гледаш от всеки билборд по Цариградско, книгата (театърът, филмът) ти ще се продават в огромен тираж, независимо какво си наблъскал вътре. Ако инвестираш сто лева в един културен продукт, десет лева трябва да отидат за създаване и разпространение на продукта, а деветдесет – за маркетинг, реклама и PR. Ето така се прави бизнес в изкуството. С размах. Ще поживеем и ще видим…

Тихомир Димитров

май 16, 2007

За високия стандарт

Kазват, че ако постоянно отхвърляш всичко друго, освен най-доброто, то има голяма вероятност наистина да го получиш. Ако в планината подминеш жаден осем мръсни локви, накрая със сигурност ще  пиеш от най-чистия извор. Ако си взискателен и допускаш в живота си само най-качествените хора, ако бутнеш триците в страни, защото предпочиташ белия хляб, колкото и да си гладен, Съдбата ще разбере, че не се храниш с трици и ще спре да ти ги дава. Вярвам, че всяко нещо, което правим, казваме и мислим, дори най-малкото, се записва някъде и има значение. Най-вече за самите нас. Вярвам, че сам можеш да определиш пътя на своя живот и със силата на волята и мисълта си можеш да очертаеш пътеката на собствения просперитет през хаоса на заобикалящата ни действителност, само защото така си пожелал. Всичко, от което се нуждаеш е вяра, воля и желание, плюс щипчица късмет на вкус.
Говоря за високия стандарт. Не визирам високия жизнен стандарт на дебелата Берта от Бавария, която съвсем незаслужено получава колкото един екип индийски програмисти, за да не работи. Говоря за високия стандарт по принцип. За непримиримостта с гадните, повърхностни, некачествени работи.  За отношението ти към света.
И понеже съм практичен човек, веднага ще се бетонирам с примери. В автобиографичната книга на Салвадор Дали четох, че в  най-мизерните години от живота му в Мадрид, когато буквално е приритвал от глад, винаги е бил готов да даде последните си стотинки за вечеря в скъп ресторант с жена си, където да похапнат скромно, но луксозно, вместо да спестяват за сухари. Никакъв компромис с удобствата и лукса. Точно този тип хора по „необясними“ причини успяват в загадъчния и объркан свят, в който живеем. Защото знаят кое е най-доброто за тях и не са склонни да правят никакви, ама никакви  компромиси с него.
Да имаш висок стандарт означава да имаш завишени изисквания към живота и света по принцип. Знам, че повечето от нас са възпитавани от малки да бъдат непретенциозни, овчи души, но това съвсем не е правилно. Американските деца ги учат, че като пораснат трябва да станат президента на САЩ. Америка е най-богатата страна на света. Да имаш висок стандарт не означава, че ще търпиш глупава и грозна жена, само защото се чувстваш самотен. Изобщо, скромността „краси” простака, а не истинския човек. Последният има високи  изисквания, но те са подкрепени и от високи възможности. Твърде често се случва така, че възможностите ти  да бъдат недооценени  по една или друга причина. И точно това са моментите, за които трябва да благодариш, вместо да се отчайваш и примиряваш. Те ти дават инерция да се пребориш за нещата, които считаш, че ти принадлежат по право. Ако имаш висок стандарт, разбира се. Замислете се какво означава дъното за удавника? Чудесна възможност да се оттласка обратно към белия свят, ето какво. Винаги съм респектирал хората, които нямат какво да губят, защото именно те са най-силни. Само когато ножът опре до кокал се разбира колко струваш всъщност. И дали ще се оставиш да те прегазят или ще се превърнеш в гигант. Нямаме си дори бегла представа колко голям процент от днешните най-богати хора на света са били абсолютни сульовци и пульовци в началото на своята кариера. Собственикът на софийския и десетки други бизнес паркове по света, например, хер Линднер, е събирал фасове  по улицата и мечтата му е била да емигрира във Финландия, за да строи дървени къщички за птиците, с които да си изкарва прехраната. Притежателката на най-голямата фирма за почистване по домове и офиси в Ню Йорк е започнала като обикновена чистачка. Ингвар Кампрад е бил прост, провинциален фермер. Днес притежава ИКЕА. Почти всички велики хора са имали своите ниски прагове на съществуване под нулата. Те също ходят до тоалетната и единственото, което ги различава от теб и мен, с изключение на щипчицата късмет, може би, е фактът, че никога не са били готови да се примирят със съдбата си и винаги са искали още, повече, всичко. Защото са знаели, че  го заслужават.
Аз съм за високия стандарт. Високият стандарт означава да не ядеш разваленото яйце само защото те мързи да отидеш до магазина да си купиш ново. Той се крие в най-малките детайли от бита, но може да има решаващо значение за глобалния облик на твоя живот. Високият стандарт означава, ако в един момент прецениш, че заплатата ти е твърде ниска  и, че заслужаваш много повече, да не губиш нито секунда  преди да си поискал повишение или да си бил дузпата на шефа. По-добре да си изгладуваш високия стандарт. Тогава в космическия тефтер ще пише, че не ядеш трици. И е много вероятно да получиш нещо хубаво в замяна.  Ако си трайкаш и чакаш  да дойдат по-добри времена, ще получиш това, което в действителност заслужаваш – абсолютно нищо.
Има една поговорка: „Съдбата обича смелите”. Мисля, че тя е създадена, за да описва високия стандарт. Всичко на този свят опира до достойнството, силата на характера и уважението към себе си. Това са три неща, с които компромиси не трябва да се правят. Четвъртото е високият стандарт.

Тихомир Димитров