Писателският блог на Тишо

октомври 12, 2015

Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип

afbadfbadsfb

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

Тихомир Димитров 

юни 15, 2013

Месечната ми сметка за ток

smetka

Изт: malaysianwireless.com

Темата беше актуална през зимата. И ще бъде актуална отново след няколко месеца, когато слънцето спре да ни топли безплатно, а на негово място започнат да ни отопляват олигархията, монополистите и държавата, с нейните 20 процента отгоре върху всяка далавера…

Не е най-актуалната тема точно сега, но точно тя пък изкара хората по улиците за пръв път тази година и смятам за особено уместно да я напиша точно сега.

Знаете, че рокадата в шаха се предприема, когато си притиснат до стената и вече нямаш особено голям избор накъде точно да мърдаш. Рокадите във властта не промениха нищо от статуквото, което изкара хората на улицата. Месечната сметка за ток беше само капката, която преля чашата. Знаете много добре това. Знаете и поуката на Конфуций, който твърди, че не съществуват много различни проблеми. Има само различни проявления на един и същ проблем.

За мен този проблем се нарича: абсолютната невъзможност, като гражданин, да легитимирам интересите си във властта – да я накарам да работи за мен и действително да ме представлява, освен само на хартия, въпреки че от джоба си плащам за всичките й разходи и единствено моят вот я легитимира.

Да, но очевидно във властта има друг, по-платежоспособен работодател от мен, с когото тя се съюзява вече повече от 20 години срещу мен, срещу правото ми на достоен труд и адекватно заплащане, срещу икономическия ми интерес, срещу предприемчивостта ми като гражданин, срещу свободата на словото и срещу личната ми свобода. Още по-тъпото е, че този съюз е изцяло за моя сметка и е два пъти в мой ущърб – нещо, което, надявам се, вече стана ясно на всички.

Намирам пряката демокрация за единствен възможен изход от тази ситуация и аргумента, който държа в ръцете си е месечната ми сметка за ток – едно от многото документални доказателства за това, че там някъде има съюз, който работи срещу мен, от мое име и за моя сметка. Срещу този съюз аз не съм способен да предприема абсолютно нищо, когато съм сам. Още повече, той пише и законите, които съм длъжен да спазвам…

Поглеждали ли сте си месечната сметка за ток? Запитвали ли сте се някога за какво, всъщност, плащате? Тук не стои въпросът дали е много или малко, а за какво? Къде отиват вашите пари? Какво спонсорирате?

Някои намират този въпрос за сложен. За мен той е изключително прост, тъй като мога да чета на български, а в сметката за ток всичко си пише. Цитирам:

Дневна тарифа: 43.99 лв
Нощна тарифа: 4.87 лв

Изхарчил съм ток за приблизително 49 лева.

Но дължа на доставчика 120!

Как става това?

Ето как:

Достъп високо напрежение: 4.17 лв
Достъп ниско напрежение: 5.27 лв
Пренос високо напрежение: 6.09 лв
Пренос ниско напрежение: 22.82 лв
Такса зелена енергия: 7.42 лв
Когенерация (каквото и да значи това): 2.57 лв
Невъзстановяеми разходи: 2.26 лв

И върху всичко това държавата ти добавя още едни 20% ДДС. Данък добавена стойност е косвен данък – като такъв, поне според теорията, целта му е, заедно с акцизите и останалите косвени данъци, да ограничава потреблението. Тоест, наказан си, че готвиш храна за бъдещите данъкоплатци – твоите деца, че взимаш душ с топла вода през зимата и, че переш. Наказан си и, че плащаш 100% надценка на монополиста-доставчик. Върху тази надценка ти също дължиш добавена стойност.

Яко, а?

Ето как се озоваваш в ситуацията, в която харчиш ток за 50 лв, а плащаш 120, ако не искаш да се върнеш в Средновековието.

Сега, относно преноса и таксите за достъп. Плащам от джоба си такси за достъп до мрежа и за пренос по мрежа, която, ако не ме лъже паметта, не е изградена от марсианците, а от държавата, т.е би трябвало да е публична собственост, в това число и частично моя, като представител на народа, който, всъщност, формира тази държава, законен собственик е на всичко, което тя притежава и формално се води за неин суверен, т.е за източник на властта й. Ако не сме аз и ти, значи сигурно са марсианците, бездомните кучета или хлебарките, щото има и други форми на живот по тази територия, признавам…

Въпросната собственост в един момент, обаче, е била променена. Отдадена е под наем или е продадена, не ме интересува. Интересува ме само фактът, че не съм получил компенсация за отделянето ми от собствеността, например в месечната си сметка за ток. Получавам само задължението да плащам допълнително за достъп и пренос от/до/по нещо, което преди това е било мое. Това е все едно да имаш кола, утре аз да я купя, но да платя на някой друг, а от теб да изисквам да се грижиш за поддръжката, за ремонта и за пълненето на резервоара…во век и веков! Сигурно и дъщеря ти няма такива такива привилегии, човече! А непознати хора ги получават, при това директно от джоба ти, всеки месец, без изключение. И без да питат. Как се определя размерът на въпросната такса е съвсем друг въпрос. Предполагам, че като им потрябват някакви пари, просто ти ги пишат на сметката. Какво ще направиш? Ще отидеш при друг монополист ли? Хехе. Или ще минеш на свещи?

Относно таксата „зелена енергия“ също имам конкретен въпрос: Защо екологията трябва да бъде изцяло за моя, лична, индивидуална и персонална сметка? Когато подписваха еко-договореностите, моите „представители“ във властта консултираха ли се с мен, техния работодател – човекът, който ще плаща? Не. Консултираха се с другия си работодател, който очевидно е по-платежоспособен от мен, въпреки че и моите осем лева няма да ги върнат. Какво пък, пари са си! Осем милиона по осем лева…

И какво значи „Когенерация“?

Ами „невъзстановяеми разходи“?

Сметките за ток са само един от многото начини, по които гражданите биват систематично ограбвани. Да – ограбвани. Не се страхувам да използвам тази дума. Не е прекалено силна. Когато отнемат от теб принудително, когато го правят против волята ти и, когато нямаш друг избор, освен да платиш, това си е чист рекет, грабеж или каквото искате там го наречете. Да, законовите текстове го оправдават. Но престъплението си остава престъпление. Холокостът е извършван систематично и е съобразен изцяло с действащите по това време закони на третия райх. Не е бил форма на произвол. Форма на произвол е това, което се случва всеки ден в тази европейска държава и, което ме превръща в най-бедния европейски гражданин, независимо от моите опит, воля, труд, амбиция, талант, образование, желание и стремеж към по-добър начин на живот. Независимо от моите усилия.

Това е, което изкарва хората по улиците. Не са само сметките за ток. Те са просто един от многото симптоми на един и същ проблем – пълното отделяне на суверена (властта) от действителната власт, която управлява.

Това нещо трябва да се промени. То в момента се променя. Не само тук – по целия свят. Проблемът с липсата на демократичност у демокрацията съвсем не е само български. „Демокрация“ идва от латинските наименования „демос“ и „кратос“ – власт и народ. Обединението им в една дума предполага управление на народа, а не на цар, император, монарх или друг вид олигарх.

Днес Хората все по-често се събират по площадите. Постепенно ще започнат и да се разговарят, а накрая ще започнат и да хвърлят черно-бели камъчета в една кутия така, както са го правили древните атиняни, които са познавали единствената форма на истинска демокрация в цялата човешка история. Гражданите сами ще започнат да взимат решенията, които са важни за тях, защото със сигурност опитът вече ще ги е убедил, при това многократно, включително и със сметките им за ток, че друг няма интереса, нито амбицията, нито дори желанието да се занимава с това вместо тях. Колкото и да са готови да му платят в замяна…

Тихомир Димитров

Тематични публикации:

Пряка демокрация?

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Електронно народно събрание (ТЕД видео)

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

Пряката демокрация – същност, видове, сравнителен преглед и уредба (наука.бг)

май 12, 2013

Ако кряка, скача и изглежда като жаба, значи сигурно е жаба

jaba

Изт: science.howstuffworks.com

„Политиците и пелените трябва да се сменят редовно. По една и съща причина“

(неизвестен автор в интернет. Хе-хе )

България изглежда като страна, която се управлява зле. Държи се като страна с лошо управление и в нея се живее като в страна, която се управлява супер зле. Ако четвърт век не ви стига, за да разберете това, значи няма да ви стигнат и следващите 200 години… Политическата система просто не работи. Тя в момента реже клона, върху който седи.

Мнозина биха упрекнали народа за това, т.е българите, с аргумента, че политиците произлизат от нашите среди, че те са едни от нас, че ние сами си ги избираме и, едва ли не, сме отговорни за техните решения.

Не.

Грешка.

Първо, политиците на са част от българския народ. Те са част от един привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото, чиито корени могат да се проследят чак до бившия комунистически, милиционерски, доноснически, авторитарен, привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото. Който продължава да дърпа конците и до днес…Даже довчерашният ни Първи го има на общи снимки с Първия от онова време. Ако мислите, че това е „случайно“, значи трябва да си прегледате главата. Ако мислите, че носите някаква отговорност за поведението на отделен от вас, затворен за външни лица, авторитарен, самовъзпроизвеждащ се и наследствен елит, също трябва да си прегледате главата.

Да обвиняваш гражданите за грешките на техните политици е все едно да обвиняваш служителите на една корпорация за стратегическите грешки, допуснати от нейните мениджъри, които са я довели до фалит. Или пасажерите на самолета за катастрофата, предизвикана от пилота поради небрежност. Или пътниците за недоглеждането на шофьора при произшествие.

Не.

Грешка.

Отговорност за управлението носи винаги този, който седи зад волана. Точка по въпроса.

Ние, избирателите, нямаме никакъв механизъм да държим елита отговорен за това как управлява, нямаме начин (нито практически, нито законен) да го задължим да спазва своите предизборни обещания, не можем да му поискаме отчетност (освен морална) докато ни управлява, а последният не носи никаква отговорност и за гласуваните от него решения (пак освен морална).

В резултат на това, България е страна, която се управлява зле. Изключително зле. Систематично зле. Понеже се управлява от хора, над които няма никаква отчетност и контрол. Ти, аз и бай Генчо да бяхме, ние също бихме злоупотребили в среда, където получаваш всички ресурси да управляваш, но никой не ти търси отговорност за това как точно го правиш.

Можем да ги „наказваме“ само веднъж на четири години, но това е пълен ташак, с извинение за израза, защото аз, ти и бай Генчо да бяхме, все щяхме да намерим начин да се разберем как отново всички да спечелим, ако стадото вземе, че „накаже“ някой от нас на следващите избори. Да ви прави впечатление, че едни и същи личности седят около софрата вече четвърт век? Психопати да бяха, все щяха да се разберат. А те не са психопати. Те са българи. Българите сме свестни и разбрани хора.

„Изборите не променят нищо. Иначе щяха да ги забранят“. Авторът на това изказване не съм аз.

Политиците имат в ръцете си финансовия, човешкия, икономическия, медийния и административния ресурс да управляват. Но им липсва моралния. На какво се дължи това? Според мен, на чувството за отделеност. От държавата.

Напразно си мислим, че чувство за отделеност имат само гражданите. Чувство за отделеност имат и законно избраните им представители. С тази разлика, че за тях държавата е нещо, от което винаги получават (власт, пари, удобства, привилегии), а за теб държавата е нещо, на което винаги даваш (данъци, такси, осигуровки, доверие). Повечето неща си задължен принудително да ги даваш, а има и хора, които повечето неща се чувстват задължени принудително да ги получават.

Разберете, нищо друго не мотивира един човек да влезе в политиката, освен личните облаги, които тя носи. Чувството за отделеност стои в основата на егоизма, а ние живеем в егоистично, консуматорско общество, кoето налага „ценността“ да трупаш и то повече, отколкото другите са натрупали. Ако може. Как да ви обясня, че да очакваш морал от някой, натоварен с власт, от когото и да било политик в такова общество, е по детски наивно? Хората не се чувстват натоварени с власт. Те се разтоварват финансово, когато докопат ключа за „пещерата на Аладин“.

Но се връщаме на отговорността. Отговорността за това, че работиш, а не можеш да си платиш тока не е твоя. Тя е на хората, които си натоварил с отговорността да те управляват. На които си платил (скъпо и прескъпо) да го правят. Отговорността е на шофьора зад волана. На капитана зад руля. На мениджърския екип на компаннията. Акционерите може и да гласуват веднъж годишно, но през останалото време отговорността се пада на мениджърите. Персонално и лично, през всяка една минута от годината те носят отговорност за имуществото, което управляват.

Ръководителите на България през изминалия четвърт век решиха, че е възможно да прибереш само едната страна на монетата в джоба, т.е правата и привилегиите, но без отговорността за това, че са ти гласували доверие и са те натоварили с обществени механизми…не, за да си оправяш семейството, вилата и лозето, нито да си пълниш банковата сметка в Швейцария, а за да разшириш съзнанието си от егоистично до национално-егоистично, т.е поне до рамките на една нация. Да мислиш за голяма група от хора, преди да помислиш за себе си. Да станеш държавник. Да бъдеш политик.

Политиката не е мръсна дума. Мръсно е ограничението в съзнанието на онези, които не могаг да видят по-далече от носа си и използват сложните политически механизми, създадени за благото на едно общество, за да си оправят положението / родата / банковата сметка в Швейцария.

В България няма политици. Не и от ранга на политиците, живели преди 2000 години, в една древна и варварска епоха, при смешни (в сравнение с днешните) знания, условия на живот, възможности за комуникация и контрол. Но те превърнаха Рим в центъра на цивилизацията. Те създадоха стандарти за държавност и за политика. Не-политиците у нас превърнаха една богата държава в мизерно общество, където работиш, но не можеш да си платиш тока…

Връщаме се отново към отговорността. Няма действие без противодействие и не можеш да прибереш само едната страна на монетата в джоба. Това поведение натрупа значителни морални дългове през последния четвърт век, които трябва да бъдат платени. А който не си обслужва дълговете фалира. Преструктурират го, разпределят му имуществото, в по-крайни случаи дори го вкарват в затвора.

Не-политическата класа натрупа огромен пасив, който вече не може да обслужва. Наближава времето, когато кредиторите ще дойдат, за да си поискат своето. Защото законът за равновесието работи. Резултатът може да се отлага във времето, но лихвите се трупат и компенсацията е неизбежна. Има една поговорка, че Бог забавя, но не забравя.

Независимо кой ще седне зад кормилото на държавата след тези избори имам чувството, че ще се окаже в ролята на човека, който ще трябва да плати вересията на всички останали преди него. Затова отидох до урните и пуснах реален глас, въпреки че мислех демонстративно да задраскам всички кандидати…Не ми даде сърцето, тъй като и за бюлетината, и за ксероските, и за хората, които обслужват този средновековен, пълен с пропуски и възможности за манипулация изборен процес съм си платил. Лично. От моя джоб. Защото аз съм от онези, които са принудени само да дават в системата. Без да ги питат дали искат. Но Системата сега е такава. И реших да я използвам. Пуснах реален глас за този, когото искам да видя как се оказва в ситуацията на длъжника, принуден да плаща за вересиите на всички преди него. Пуснах гласа си и, за да обезсмисля едни 50 или 100 лева дадени за един брой фиктивен глас от хора, които смятат, че така ще стигнат много далеч. Ще стигнат най-много до ролята на длъжника. А някой трябва да плати сметката…

Не-политическата класа у нас в момента реже клона, върху който седи. Всички очакваха краят да настъпи през 2012 година, но не знам дали ви прави впечатление, че тогава започна едно ново начало. Дори въздухът вече е различен. Правилата се промениха. Хората стават все по-осъзнати, все по-самостоятелни и скоро няма да имат нужда да плащат на някой, който да ги заблуждава, че ги води към „светлото бъдеще“, което винаги си остава отложено за неизвестното бъдеще. Все по-трудни времена настъпват за нечестните, уважаеми. На земята се спуска справедливост и тя, за разлика от дебютния ми роман, наистина е „Справедливост за всички“. Защото се ръководи от невидими правила, чиито автори не са хората с тяхното ограничено, егоистично съзнание. Едно ДРУГО съзнание се пробужда у човечеството в момента, правейки тези, които се мислят за отделeни от него, излишни.

На знам дали забелязвате, но все по-малко време е необходимо нечестните практики да излязат на яве. Все по-малко са бариерите пред прикриваните с години малки и големи, но задължително мръсни, тайни. Все повече са възможностите за разобличаване на лъжите. Все по-голямо е значението, което всеки човек разбира, че има: за себе си, за обществото, за собствената си съдба. И все по-трудни времена настъпват за нечестните.

Обръщам се от ниската си позиция в обществото към следващите ръководители, които ще застанат зад кормилото на държавата:

Скъпи сънародници, не искам да ви гледам в раирани дрехи, нито да ви конфискувам имуществото, нито да ви съдя или да ви бия по площадите. Не искам, заради простата причина, че носите същата душа, като моята, а това не ми позволява да ви пожелая нещо, което не бих пожелал на себе си. Но, за ваше собствено добро, имайте предвид следните няколко елементарни препоръки:

– Не крадете и няма да ви разследват за кражби;
– Не лъжете и няма да ви държат отговорни за лъжа;
– Не злоупотребявайте и няма да ви преследват за злоупотреби;
– Не клеветете и няма да ви съдят за клевета;
– Не заменяйте националното богатство за свое и няма да ви го потърсят обратно с лихвите;
– Не застрашавайте природата и няма да платите жестока цена за това;
– Не страдайте от заблудата, че сте нещо повече или ПО-ВАЖНО дори от просяка на улицата, защото една ПО-РАЗУМНА от вас сила ще ви накара да изтрезнеете от тази заблуда по начин, който няма да ви хареса. Това е силата на ОСЪЗНАВАНЕТО.
– Накратко, не правете на другите онова, което не бихте искали да ви правят на вас. Защoто сроковете се скъсяват…

Мислете малко по-глобално. Сега вие имате шанса да мислите от и за цяла една нация! Все по-трудни времена ще настъпват за нечестните и все по-малко ще бъде времето, в което този шанс ще им се предоставя.

Бъдете новатори! Използвайте го! За пръв път в най-новата история на България вземете, че експериментирайте да бъдете пионерите, които първо ще допринесат с нещо за общото благо, а после ще посегнат да отнемат от него. Опитайте, пък се наслаждавайте на резултатите. Дори няма да ви се налага да посягате. Ще получите много повече, отколкото сте мислили предварително, че заслужавате…

Желая ви успех и в никакъв случай не ви мисля злото!

Но ще ви наблюдавам внимателно и ще ви държа отговорни (не само морално) за всичко, което правите, мислите или говорите, докато сте „зад волана“ на „превозното средство“, в което сме аз и още няколко милиона души…

Не си мислете, че ние държим на собствения си живот или съдба по-малко от вас самите…

Или, че ще успеете да прехвърлите отговорността на пасажерите за това, че не сте забелязали рязко приближаващата промяна.

Не, ако катастрофирате, „катаджиите“ ще дойдат и ще се занимават единствено с вас…

Така, че умната! Който предпочита русата, става порно актьор, а не държавен ръководител.

Бъдете част от епохата, в която не-случайно сте се родили да бъдете.

Станете част от промяната, която искате да видите в света!

Тихомир Димитров

март 15, 2013

Тече. Всичко тече…

stairwell spiral - looking over centripetal banisters

Изт: fraudhappens.wordpress.com

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Всичко тече. Идва и си заминава. Светът се променя. Буквално. Всеки ден. И едновременно с това си остава същият. Един чудесен парадокс, върху който ми се иска да поразсъждавамe. Той има много общо със случващото се в момента у нас и с това, което можем да очакваме от бъдещето.

Да се върнем назад във времето и да разгледаме няколко банални примера:

След Революцията през 1789 година Франция вече не беше същата. Родиха се човешките права. Заговори се за „свобода, равенство и братство“. Монархията беше свалена. Но, едновременно с това, Франция си остана същата. Разчекванията бяха заменени от гилотина, а елитът, макар и нов, продължи да убива несъгласните, докато сам не се превърна в жертва на собствената си кръвожадност. Революцията изяде своите деца. Абсолютният монарх стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Робеспиер, а след това и Наполеон. Политически екзекуции, разврват, жестокост, безсмислени войни и пилеене на държавни пари, простолюдие тънещо в нищета – такива бяха обвиненията, заради които монархията загуби своята глава, в буквалния смисъл на думата, но нейните наследници донесоха на Франция още повече от същото…

След Революцията през 1917 година Русия вече не беше същата. Роди се „диктатурата на пролетариата“. Крепостниците станаха „другари“, а собствеността – обща. Монархията беше свалена. Русия се промени. Електрификацията замени газените лампи, каруцата беше заменена от парен локомотив, а плугът – от трактор и комбайн. Започна индустриализацията. Но, едновременно с това, Русия си остана същата – огромна страна, управлявана от тирани. Абсолютният владетел стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Ленин, а после и Сталин. Репресиите на царизма бяха заменени от ГУЛАГ, а царските шпиони – от тайната милиция и доносниците на режима.

Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случи и в Китай, след падането на хилядолетната империя. Забраненият град си остана забранен…Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случва непрекъснато, навсякъде, в продължение на векове, през цялата история на цивилизацията.

Демокрацията е изключение, парадокс, временно явление в човешката история, пише Любен Дилов-син в новия брой на L’Europeo („Дикаторите“), който силно ви препоръчвам. Светът се управлява от тирани. И всеки подтик към свобода е последван от още по-крайна форма на не-свобода. Печелят най-гръмогласните – онези, които викат най-силно в смутните времена. А гласът им се чува, защото те казват на масата онова, което тя иска да чуе. Печелят манипулаторите с най-симпатичните идеи. И после всичко се променя. Безвъзвратно. За да остане същото, каквото беше преди. И каквото винаги е било…

Разбирате ли, човечеството изпробва всички икономически системи, които успя да измисли и тества всички политически режими, които някога са му минавали през главата. Приложи ги на практика. Беше водено от най-добри намерения. Всеки път. И всеки път получаваше едно и също, като резултат – революцията изяждаше своите деца. Демократите се превръщаха в тирани. Терорът отстъпваше място на нов терор, бедността – на оскотяването и нищетата, а неравенството – на нов вид „равенство“.

Това, което се променяше през историята бяха само имената. Наименованията. Термините. След като за малко премахна своя монарх, Англия се сдоби с „лорд-протектор“. Франция замени краля-слънце с император, а Китай смени императора с председател. Селяните в цял свят си останаха заринати до ушите в кал бедняци, които плащат цялата сметка, но получават най-малък дял от преразпределението, а елитът продължи да тъне в разврат и да убива несъгласните. Египет и през 20-ви век се управляваше от фараони, а Иран смени шаха с аятолаха…Но какво значение имат имената? Какво значение има дали политическата диктатура ще бъде заменена от военна, икономическа, религиозна, класова, социалистическа? Освен терминологично?

Религията, държавата, етносът, расата, историческото минало и културното наследство, спецификата на районите, където се случва „промяната“ – всичко това няма никакво значение. Нямат значение епохата и техническите средства, с които си служат народите. Няма значение дали са организирани в родови общини, в племена или в мултинационални империи. Няма значение божеството, на което се кланят. Няма значение напредъкът в науката и в медицината, изяществото в изкуствата също няма никакво значение. Без значение е дали ще прережеш гърлото на инакомислещия с нож или ще му пуснеш атомна бомба…

Говоря за системна грешка, присъща на човечеството, която винаги е била, е и ще си остане симптоматичен проблем. Това, което историята непрекъснато повтаря и преповтаря, са резултатите от симптома. А на мен ми се иска да погледнем малко по-надълбоко и да се съсредоточим върху причините за болестта.

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Кое е нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна?

Какво е нещото, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно?

Нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна, е човешкото съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Но да се върнем към съзнанието:

Човешкото съзнание, поне през последните осем хиляди години, е егоистично. Това значи, че светът винаги е разделен на „свои“, които са готини и на „чужди“, които трябва да бъдат унищожени, поругани, отречени, отхвърлени, премахнати, отписани. Които са виновни за всичко и, от които трябва да се „пазим“. За да не стане както преди…Светът винаги е бил разделен на „добри“ и на „лоши“, а нещото, което винаги е определяло в коя категория ще попадаш не е това, което правиш, мислиш или говориш, нито дори това, в което вярваш, а единствено принадлежността ти към „своите“ или към „чуждите“, т.е към егоизма на съзнанието, чиито девиз е: „ако не си с нас, значи си против нас“. Това изречение е взело няколко милиарда напълно безсмислени жертви. Егоистично съзнание значи, че докато „своето“ е по-важно от „чуждото“, докато съществуват някакви разделителни линии във възприятието, докато битува халюцинацията, че ти си нещо по-различно от квантова миниатюра на Цялото, винаги ще бъдеш престъпник и тиранин, каквато и власт да ти се даде, в каквито и добродетели да се закълнеш, каквато и вяра или идеология да изповядваш. В „Без граници“ Кен Уилбър пише: „прокараш ли разделителна линия в съзнанието, копаеш окоп, в който ще се воюва“. И, замислете се, дори имперските граници са мислени линии в пясъчника на човечеството, жестоко като малко дете – разделители в съзнанието му, за които през хилядолетията се е воювало. За да се защитят „своите“. И да се ликвидират „чуждите“…

Това, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Кралят вече не ни прави щастливи, да подарим щастието си на лорд-протектор! Короната вече не ни прави щастливи, да я заменим с диктатура на пролетариата! Вождът ще ни направи щастливи! Той е отговорен за нашето щастие! Ние нямаме нищо общо с това. Добре, но вождовете също са продукт на и резултат от егоистичното съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поставянето на гърнето с меда в скута на Мечо-пух…и очакването, че лапичките му ще останат сухи…Ние винаги търсим щастието си някъде другаде, в нещо друго, подаряваме го на някой друг, правим все същото. И очакваме промяна.

Промяната в реалността е невъзможна, докато не настъпи промяна в съзнанието:

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“

„Каквото вътре, такова и отвън“

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Каквото посееш, това ще пожънеш“

Но промяната в съзнанието е индивидуално занимание. Или по-скоро процес. Естествен процес. Опитаме ли се да я организираме, да я идеологизираме, да я приложим масово, най-много да получим още една „културна революция“ и, след като преброим труповете, да разберем, че отново сме се подхлъзнали в капана на добре познатата, стара заблуда. В хватката на его-ума.

Бидейки същества със свободна воля, страдащи от илюзията за своята идентичност и за линейния характер на времето (тик-такането на часовника не доказва, че има такова), ние практически разполагаме с цялата вечност, за да се самоунищожаваме и възраждаме от пепелта, докато повтаряме един и същ цикъл.

Защото реалността се променя не с течение на времето – историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца, не, реалността се променя с изменение на съзнанието. С покачването му на по-високо ниво. Единствената реалност, с която разполагаме, ще разполагаме и винаги сме разполагали, на егоистичното ниво на съзнание, е цикличността. Барабар с илюзията за времето и за собствената ни идентичност. Плюс навика да живеем с миналото и бъдещето, но никога в настоящето. В тази „реалност“ историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца…

Промяната, обаче, е въпрос на личен избор. Тя не е колективно занимание, нито някакъв нов вид идеология. Тя просто е. Имаме на разположение цялата „вечност“, за да й се посветим…Всеки един от милиардите жители на планетата трябва сам да реши, че иска да се изкачи едно стъпало по-нагоре в духовното си развитие. Че иска щастието си обратно, заедно с отговорността…

Тихомир Димитров

Подобни статии:

Цената на Егото

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Криворазбраната духовност

Да се събудиш

Светът не се нуждае от ремонт

Удобни ли са ти патериците?

Моето малко гениално откритие!

Творци на собствената реалност