Писателският блог на Тишо

януари 24, 2007

Тва да – Хедонизъм

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:56 pm
Tags: , ,

 

Според краткия философски речник на Евгени Динев, Хедонизмът представлява: „…учение, според което най-висша цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.”  Днес лозунгът на Хедонистите е „Удоволствието преди всичко” и аз напълно ги подкрепям.
Откакто е на този свят, човек все търси смисъла на своето съществувание и все не успява да го намери. Добре де, при това положение на нещата, не е ли по-хубаво да теглиш една майна на всичко и да решиш, че смисълът е да се наслаждаваш тук и сега – с  поверените ти средства и възможности, а не да се занимаваш с разкриване на загадките на Вселената и всичко останало. Веднага отговарям на въпроса какво би станало, ако всички започнеха да се държат така. Ами няма да започнат, ето какво.  Светът е пренаселен със задръстеняци, комплексари, кариеристи, шовинисти, комунисти, социалисти, аскети, въздържатели и всякакви други изкривени хора, които в никакъв случай няма да се отпуснат и да се забавляват.  Те или преследват някаква „възвишена” обществена цел с всички възможни средства, или гонят някаква „кариера”, някакво „развитие” в личния живот или пък някакво „духовно” усъвършенстване. Каква кариера, бе, какво развитие – да остарееш в една компания, работейки и в почивните дни и да си харчиш парите, когато си вече стар и грозен, това ли е кариера? Thank you, but no, thank you! Някои са готови да продадат живота си, младостта си и свободата си за пари, други пък  сами се лишават от редица удоволствия с цел постигане на някаква по-висша фаза на ума. Най-тъпото, обаче е, че  Космосът упорито мълчи и отказва да посочи кой е крив и кой – прав.
Ето защо, аз имам съзнателното право на избор да не продавам младостта, свободата и живота си за пари и то дотогава, докато аз самият не реша да постъпя другояче. Правя съзнателен избор в полза на наслаждението пред ограничението, избирам да се отдам на всички изкушения и да преследвам личната си съдба в живота – да му се радвам, докато мога. В същото време има достатъчно отрудени и огрухани хорица, които ще продължават да поддържат обществения ред, ще продължат да търпят доброволни лишения и да се блъскат от здрач до зори, за да произвеждат блага, предназначени за други, ще продължават да тласкат цивилизацията напред и да разрушават климата, да се стремят към просветление и да се самонараняват с чувсво за вина и страх.  Ако ги нямаше тези хора, на мен щеше да ми бъде доста скучно. Хедонистите не обичат да им е скучно. Те обичат да се забавляват.
На пръв поглед всеки би живял така. Не, не всеки! Първо, не всеки може да си го позволи и тук изобщо не става дума за пари. Аз  не съм богат човек, но  мога да си го позволя. На мен също ми се налага да работя. С малката разлика, че решавам сам кога ми се работи и кога не, че работя каквото искам и когато си поискам. Моята тайна е, че аз и в работата откривам наслаждение. Как съм стигнал дотук ли? Като винаги на подсъзнателно равнище съм избирал наслаждението пред лишението и ако някога съзнателно съм подлагал себе си на някакво лишение, то единствената цел на това лишение е била да донесе повече наслаждения като награда.
В същото време има много богати хора, които не спират да се блъскат и да се лишават. Ето например Слави Трифонов. Защо му е да продължава да се пъне всяка вечер по телевизията? Няма достатъчно пари, за да си плаща наема ли, че да му се налага да ходи всеки ден на работа? Може би му е безкрайно интересно всеки ден да прави едно и също в продължение на години…?   Не, просто човекът не може да спре. Въпрос на навик. Мога да дам още хиляди примери за богати и успели хора, които просто не могат да спрат. Лишенията и ограниченията, в които са свикнали да живеят са ги изкривили толкова много, че те са забравили да живеят по друг начин, забравили са да се забавляват дори, когато вече могат да си го позволят. Ето, че въпросът не опира до пари. Всичко зависи от вътрешната ти нагласа. На всеки човек му се налага да работи или да върши нещо полезно. Това не е страшно. Хедонистите не са безработни прошляци. В повечето случаи това са успели хора, които в един момент са решили да счупят социалните окови, да кажат „майната му”, да се пенсионират на 35 и да изберат собствения си кеф пред кефа на другите. Това е да си хедонист.  Удоволствието преди всичко!
Тихомир Димитров