Писателският блог на Тишо

февруари 24, 2014

Причината на всички проблеми

doble_trouble

Снимка: Wikipedia 

„Причината на всички проблеми“ или „Double Trouble“ от Mr. Nobody, още един гостуващ автор:

Причината на всички проблеми може да бъде само една:
И тя е убеждението и съпътстващото го усещане, че сме нещо, което е истинско и живее в истински свят.

Това убеждение може да предизвика невероятно реалистично преживяване, изпълнено с безброй нюанси.
Но винаги носи със себе си и проблеми.
И проблемът е, че съществото е убедено, че е нещо истинско и живее в истински свят, отделен от него. Съществото също е убедено, че има свободна воля и избор, че прави и решава.

Също е убедено, че е родено и ще умре, че има начало и край.
Така възниква параноята. Тя се подсилва още повече от илюзорното чувство за избор и воля. Те пък носят със себе си вина, страх от грешки, прекомерно премисляне и какво ли още не.

Но палитрата от преживявяния не е изпълнена само с неприятни такива. Колкото са неприятните, толкова са и приятните – техните противоположности. Чувство на успех и загуба, правилен ход и грешен такъв, високо постижение и ниско, прозорливо и нехайно, красиво и грозно, бяло и черно…

Тъй като усеща дискомфорта от тази игра, и на този етап е напълно убедено, че има независима свободна воля и избор, съществото търси решение на този дискомфорт във всякакви аспекти. Всичко, което временно намалява дискомфорта, става обект на прекомерно преследване: пари, секс, опиати, сигурност, успех, признателност, приемственост, одобрение и … неща да искаш в този свят 🙂

Но каквото и да се постигне и получи, то няма да накара дискомфорта да изчезне напълно. Това е неговата абсолютна трагедия.

Единствено озарението, че всичко е сън и няма разделение слага край на играта.

В такъв момент съществото разбира, че всичко е реално и нереално:

Реално е защото наистина се появява.

Нереално е защото е само временен образ – холограма.

Също разбира, че то не е нещо реално и отделно от други реални неща. Съществото разбира, че няма нищо друго освен него. Разбира, че то, всъщност, е живината, в която всичко се появява. Естествен ефект е да се взриви от щастие и любов, защото разбира, че е вечно и вижда на какво е способно. Осъзнава, че е способно на всичко.

Разбира, че не е истински човек в истински свят, а ултимативният магьосник, който рисува всичко.

След подобно преживяване, убеждението, че е отделен индивид със собствена воля може да се завърне и съществото да си помисли, че е постигнало нещо, и може да помогне на „останалите“ да го постигнат – вижда се като просветлено. Но всъщност попада в стария капан и продължава да преживява, че е нещо реално, което съществува във времето и пространството.

Танцът между двете реалности може да продължава известно време, докато се разсеят всякакви съмнения. Накрая илюзията за отделеност напълно се разбулва и става ясно, че никога не имало истинско разделение, никога не е имало някой, който да прави нещо. Никога не е имало истинска отделна личност със свободен избор и воля.

Винаги е било само живина – единствена и неразделна.
Вечно съществуваща, безформена и безцелна.
Божествено красива и божествено интелигентна.
И няма нищо друго освен нея.

Не винаги обаче е лесно това да бъде прието.

Все пак играта е божествено добра и илюзията за отделеност се поддържа от божествен механизъм.

В човешкото преживяване обикновено присъстват 7 групи сетивност: гледане, мирис, звук, вкус, допир, чувства, мисли. Чрез тези 7 групи сетива се симулира супер реалистично преживяване на истинска отделна личност, със своя истинска независима воля и избор, живееща в отделен от нея истински свят.

Но винаги е било и винаги ще бъде:
Това.
Няма нищо друго.
Божественият танц в действие.
Абсолютът вкусва себе си.

Текст: Mr. Nobody

Advertisements

ноември 15, 2011

Станах на 33

Числата са ги измислили хората, за да увековечат илюзиите си с тях.

Да потърсят смисъл в Нищото.

Който търси – намира.

Числата винаги са имали особен смисъл за мен, особено тройките.

Имали са, защото съм вярвал, че имат смисъл.

Представяте ли си свят, в който всичко, в което повярвате, става реално?

Няма смисъл да си го представяте.

Това е вашият свят.

Но отнема малко време.

Да повярвате.

Че действително е така.

Tricky business.

Всички убеждения са ограничаващи.

Когато се родиш, ти идваш тук без никакви убеждения.

И веднага ставаш жертва на психо тормоз от страна на най-близките, които имат вече изградени стабилни убеждения.

Започват да те убеждават кое е вярно и кое – не. В какво трябва да вярваш и в какво – не. От кое трябва да се пазиш и кое трябва да обичаш. Убеждават те, че светът се дели на свои и на чужди, на теб и на мен, на мое и на твое. Внушават ти, че трябва да обичаш своите и да внимаваш с чуждите.

И така, ден по ден, камък по камък, твоите най-близки хора ти помагат да изградиш затвора, в който ще излежиш доживотната си присъда!

Въобще, как се измъква човек от блато, в което са го напъхали още на 1?

Днес имам рожден ден.

Ще почерпя, ще приема подарък…Такова убеждение съществува у мен, че така трябва. Даже съм го приел за свое. И се чувствам доста комфортно с него.

Но не мога да си спомня истинския рожден ден, в който дойдох тук, преди 33 измислени парчета от време, без никакви убеждения.

Сигурно защото не трябва.

Може би така е по-интересно.

Предизвикателството да излезеш от капана, който сам си построил!

Природата не си играе на котка и мишка с нас, не ни създава изпитания, за да ни гледа сеира след това. Тя няма никакви убеждения!

Ние имаме убеждение, че светът, по някакъв начин, се занимава с нас.

Спомнете си Баташкото клане. Холокоста. Чумата, която унищожи две трети от населението на Европа.

Светът не се занимава с нас, това е поредното ни ограничаващо убеждение.

Всички убеждения са ограничаващи.

Както и убеждението на един римски генерал, според който днес, на тази измислена дата, в измисления от него календар, аз имам рожден ден.

Аз?

Хехе.

Това не е ли също убеждение?

Единственото вярно нещо на тази планета е вярата.

Не в Бог, не в календара на маите или в „нещо там горе”, в „някаква сила”.

Единственото вярно нещо на тази планета е вярата, че нещо е вярно.

С това убеждение можете да промените света.

Ако решите да повярвате в него.

Tricky business.

Както вече отбелязах.

Честит рожден ден!

Тихомир Димитров

януари 13, 2011

Дребни писателски трикове

Убеждаващата реч е нещо, с което писателите закусват, обядват и вечерят, но то е също толкова нужно / ценно / приложимо в битието на журналисти, блогъри, копирайтъри, лектори, ментори, мотиватори, публични говорители, учители, лечители, преподаватели, ръководители, търговци и политици.

Та кой не „продава“ нещо днес? Било продукт, услуга или идея? Колкото по-убедително ги представяш, толкова по-успешно ги реализираш. Понякога от един имейл може да зависи съдбата на цяла индустрия. Какво казваш е важно, но как го казваш е дори още по-важно!

Реших да споделя мъничка част от скромния ми опит като журналист, писател, блогър и копирайтър. Статията със сигурност ще бъде полезна за онези от вас, които са избрали Словото като съюзник в един все по-интерактивен свят, базиран върху информацията.

Пък, ако ви хареса, ще напиша продължение.

Приветствам допълнителни идеи.

И така, ето ви моите дребни „писателски” трикове за възможно най-убедително изразяване (и защитване на аргументи) в интерактивна среда:

Бъди уверен. Кучетата надушват страха. Те нападат само хора, които са по-неуверени от тях.

Придавай допълнителна стойност. Нека читателите / слушателите научат нещо ново, полезно и приложимо от това, което ще им кажеш. Така се изграждаш като авторитет и се отличаваш от останалите празнодумци.

Не казвай всичко. Запази си нещо, за предпочитане най-силните аргументи, за полемиката след това. Ако си успял да предадеш съдържанието качествено и убедително, то ще стигне до много хора и ще предизвика бурен дебат с различни противоречащи си мнения, част от които – насочени срещу теб. Добре е да си подготвен предварително за „битката” и най-силните „козове“ все още да са ти под ръка.

Пиши на популярни теми. Ако искаш да те четат. Може хранителният режим на червеношийката или тънкостите в дърворезбата да те вълнуват повече от всичко друго на света, но 99% от читатлите ти ги интересува интернет порното, връзките между двата пола, начините за изкарване на пари, забавленията, приключенията, клюките и възможностите за по-добър живот. Ето кои са най-популярните теми в моя блог. Това може да са най-четените и най-коментираните заглавия, но заемат последните места в личната ми класация. А тук сме се събрали сравнително интелигентна аудитория. Представи си какво става, ако пишеш за по-широк кръг от хора.

Пиши на конфликтни теми. Нищо не привлича читателския и слушателския интерес повече от личната или обществена драма. Колкото и престъпно да звучи това,  солидността на фактите си остава. Поне на това ниво от осъзнанването, до което е стигнала нашата човешка „цивилизация”. С други думи, пиши по „наболели” теми. Ето някои области, в които със сигурност ще пожънеш успех: браковете и развода, проблемите в семейството, конфликтите в държавата, религиозните убеждения, секса, данъците, медиите, бедствията, авариите, катастрофите, злополуките, скандалите, известните личности и т.н. Това са теми, които вълнуват всички. Ако не ти стигат, отвори някой жълт вестник за допълнителна информация. Или прегледай вечерните новини. Естествено, ти се изразяваш по-добре от жълтата преса и мисията ти е да направиш света по-добро място за живеене с таланта, който ти е даден свише. Няма нужда да се подиграваш с нещастието на хората  или да трупаш „рейтинг“ на чужд гръб. Просто използвай масовия интерес към драмите, за да привлечеш вниманието на публиката и да й кажеш нещо наистина важно.

Обяснявай сложните неща просто. Времето на витиеватите фрази мина. Никой няма да се впечатли от „умението” ти  да пишеш дълги, тежки изречения, в които прикирваш очевАдна некадърност зад сложен терминологичен апарат. Това в особено голяма стешен важи за университетските преподаватели.

Не засягай теми, в които си бос. В океана плуват много риби, малки и големи, а голямата риба винаги изяжда по-малката. Талант и дар слово не са достатъчни, за да бъдеш убедителен. Трябва ти и малко експертиза. За предпочитане е да избираш теми, в които ти си кит, а останалите са дребен планктон. Така ще имаш много, но слаби опоненти.

Пиши с афект. Мъдрият, спокоен и уравновесен текст е чудесно нещо, но той има един съществен недостатък – никой няма да го прочете до край. Не и ако не настъпиш читателя си по мазола. Използвай силни думи и крещящи примери. Пипай по „болните места”, дори с риск да засегнеш част от аудиторията. Така със сигурност ще привлечеш вниманието й. После можеш да го използваш, за да изложиш аргументите си спокойно и да постигнеш някаква цел. Тази цел може да е смислена и значима, може да допринася за общото благо. От теб зависи. Но няма да постигнеш нищо, ако си говориш сам.

Използвай опита на опонента си, а не твоя собствен, като аргумент. Никой не е запознат с личната ти история и никой няма да те разбере, докато се базираш на нея. Ако спориш с адвокат, добре е да знаеш какво точно правят адвокатите, с какви хора се срещат в ежедневието, какви проблеми решават. Какви са добрите и лошите практики в тяхната професия? А успешните примери? Кои са големите провали? Винаги е хубаво да „обуеш обувките” на хората, за които пишеш.  Това може да не са отделни личности, а цели професии, социални класи, общности или групи по инетреси. Малко предварителен рисърч винаги помага.

Ако защитаваш една теза, бъди абсолютно подготвен да защитиш и напълно противоположната. Така ще изпревариш опонента и ще използваш собствените му аргументи срещу него самия.

Използвай популярни аргументи. Сложните истини се доказват трудно. По-лесно е да използваш аргументи (дори да са заблуди), в които вярват всички. Например: Айнщайн е гений, Шекспир е велик автор, а Нострадамус е пророк. Точка по въпроса. В действителност, Айнщайн са искали да го изключват от основното училище, защото е бил прекалено бавен и е мислел прекалено дълго, преди да даде отговор на даден въпрос. После си признали, че всъщност човекът е задълбочен. Той самият казва за себе си, че публичният му имидж няма нищо общо с него самия, нито с възможностите му на учен и математик. Сам нарича себе си „любопитен човек” и не е далеч времето, когато ще го признаят по-скоро за духовен учител на човечеството, отколкото за гениален физик.  Но това не го прави по-малко велик. Шекспир е срещал големи трудности да убеди издателите, че изобщо има хляб в пиесите. Драматургията по него време е била едно, все още непознато, изкуство. Името му остава в историята, защото го е създал, а не защото умее да пише добре. Всъщност, познавам 300 поети, писатели и драматурзи, които боравят с перото по-добре от Шекспир. Някои от тях все още са живи, но Шекспир ги е изпреварил, защото се е родил преди тях. И не е спестил на човечеството някои дълбоки житейски тайни – чисти интуитивни прозрения, които му осигуряват място в историята, редом с личности като Исус, Буда и Лао Дзъ. Смея да твърдя, че „факсовете” на Шекспир са по-силни дори от „факсовете” на Нострадамус, когото така и не успяхме да дешифрираме. Едгар Кейси  е много по-успешен пророк, макар приживе да е бил известен предимно с уменията си в медицината.

Опирай се на авторитети. Виж по-горе.

Писаното слово е по-убедително от устното. Няма как да вървиш срещу сложната система на сетивните възприятия в човешката природа. Просто, когато цитираш, цитирай повече писмени източници и по-малко устни. Далеч повече хора ще ти повярват, ако им покажеш, че някой някъде е написал нещо, отколкото, ако им преразкажеш, че някой някъде е казал нещо. По твоя въпрос.

Използвай къси изречения. Ако се чудиш дали да използваш една дума или не, по-добре я зарежи.

Диалозите носят сюжета. Това в особено голяма степен важи за писането на разкази и романи. Няма диалог – няма действие. Мога само с един поглед да разбера дали в една книга се случва нещо – трябва просто да разлистя страниците, за да видя колко често има диалози в тях. Разбира се, описанията също са ценни, но главно диалозите носят сюжета в повествованието.

Хипнотизирай читателите и слушателите. Има елементарни трикове за оказване на хипнотично въздействие чрез писан или устен текст. Един от тях е да повтаряш три пъти едно и също, с различни думи, в различен контекст. Така влизаш в пряк контакт с подсъзнанието и задействаш неговите автоматични механизми за складиране на информацията в паметта. След време се оказва, че чутото или прочетеното изниква като собствено убеждение у хората, на които си предал съобщението по този начин. Ето и друг интересен факт: мерената реч има по-голямо въздействие върху психиката от немерената, още по-добре, ако е римувана. Поради тази причина четири стиха могат да бъдат по-въздействащи, по-запомнящи се и да носят повече послания, отколкото 400 страници с описание на природни картини. Колкото и да си брилянтен в описанията.

Не подценявай интелекта на аудиторията. Тълпата може да е по-глупава от най-глупавия си член, но когато се разпръсне, тя престава да бъде тълпа и единственото, което има значение, е дали си успял да предадеш съобщението на индивида по достатъчно убедителен начин.  Има по-голяма вероятност да постигнеш това, когато провокираш интелигентността му, а не когато ако я подценяваш.

Не влизай в открито противоречие. Възразявай с: „да, но…”, „съгласен съм, обаче…”, „разбира се, но има още нещо…”, „бих искал да добавя само…” и т.н. Схващаш смисъла.

Атакувай конкретни аргументи, а не личността стояща зад тях. Няма начин да спечелиш един спор, ако нападнеш или обидиш човека, с когото спориш. Можеш да оборваш неговите аргументи единствено с уважение към правото му на различна позиция. Иначе спорът се превръща в борба на егото и единственият изход от таква ситуация е да се изпотиш, подобно един велик и мъдър, но древен философ, който винаги се потял, когато спорел с глупаци. Всъщност, глупакът си ти. Ако има нещо, което те дразни у другите, със сигурност ще го откриеш у себе си. Нека цитирам един авторитет (Jesus): “Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?”

Не приемай нищо лично. Какво представляват споровете, в крайна сметка? Една ситуация, в която разни хора изказват мненията си, а те се оказват различни. Всеки се отъждествява с мнението си и така, да защитаваш мнение излиза все едно, че защитаваш себе си. Самозащитата винаги поражда агресия – желание за бягство или борба. Или може би мислиш, че защитаваш нещо значимо? Истината, например. Истината не се нуждае от защита. Единствено егото ти се нуждае от укрепване на фалшивата си идентичност. Разбира се, възможно е опонентът да бъде тотално заблуден в своите твърдения или пък да спориш с откровен лъжец. Тогава не ти, а фактите стоят срещу него. Винаги можеш да изтъкнеш фактите, без да вкарваш его в тях. Например, ако супата ти е студена и трябва да се притопли, достатъчно е да съобщиш този факт на келнера и учтиво да го помолиш да ти я притопли (като се надяваш, че няма да плюе в нея). Тук не участва никакво его. Но, „Как може да ми донесете студена супа (точно на мен?!)?” – това вече е его. И гаранция за конфликт. Или поне за човешки секрет в топлата супа. Ако опонентът отрича солидни факти – например, че светкавицата идва преди гръмотевицата, достатъчно е да погледате заедно бурята, вместо да се хващате за гърлата, защото единият е крив, а другият е прав. Тези и още много други примери за неадекватните прояви на егото може да откриете в прекрасната книга на Екхард Толе: „Нова земя”.

Давай живи примери от живия живот. Използвай за герои лица, в които повечето хора ще познаят себе си: излъганата жена; мъжът, на когото са изневерили; малтретираното в училище дете; онеправданият работник; ощетеният от кризата предприемач и т.н. Колкото по-лесно публиката припознава себе си в примерите, които използваш, толкова по-убедителни ще бъдат посланията ти.

Говори по същество. Увъртането е бягство, което издава слабост.

Ползвай интуицията повече от паметта. Добрите идеи обикновено са спонтанни.

Постарай се да изведеш някаква поука. Ако може така, че тезата ти да има двуяк смисъл, тоест, откъдето и да я погледнеш, винаги да е вярна. И лесно доказуема.

Ако следите блога ми ще видите, че редовно нарушавам тези правила. Точно това е причината да съм толкова добре запознат с тях и с ефектите от тяхното (не)спазване.

Отворен съм за всякакви допълнения към този текст.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров