Писателският блог на Тишо

октомври 17, 2013

В прегръдките на спящия вулкан

Остров Санторин отдавна присъстваше в списъка с местата, които искам да пипна, да видя, да вкуся и да помириша фърст пърсън, три де. Е, отдавна, отдавна, колко да е отдавна? Покрай участието ми в онзи конкурс за пътешественици през февруари  сериозно се бях надъхал, че наистина ме чака околосветско, та седнах и направих един списък с дестинациите, откъдето предпочитам то да минава. Нахвърлих в пауърпоийнт по няколко снимки на всяко от местата, плюс кратко текстово описание на нещата, които ме привличат там. Конкурса не можах да го спечеля, въпреки безрезервната помощ, която получих от приятели и читатели тогава, но списъкът си остана. И сега върши чудесна работа като инструмент за творческа реализация от типа „замени желанията с предпочитанията и мечтите с намерения” (следва кратко ню ейдж оклонение – моля ню ейдж скептиците да го прескочат).

Мечтите са нещо, което непрекъснато отлагаме. В съзнанието ни те живеят вечно в един бъдещ момент и точно заради това си остават завинаги там. Човек може да опита от живота само в настоящето. От тази гледна точка, мечтите са опасна работа – нищо, че цял живот са ни учили да им се възхищаваме. Те са нещото, което много искаме, но непрекъснато отлагаме и това води до ужасна фрустрация. Когато ги замениш с намерения, всичко се променя. Намерението е нещо, върху което вече работиш, при това – от вчера.

Така например, дълги години мечтаех да отида „на ергенлък и на пашалък” в Амстердам, но все не ми достигаха или времето, или средствата. В един момент просто си купих билет, запазих си хостел в квартала на червените фенери и се озовах там, т.е реализирах едно човешко намерение с реални, прагматични стъпки, а мечтата отиде по дяволите, където й е мястото.

Камино също си мечтаех да извървя с години. Когато през 2009 година кризата ме раздели с рекламната агенция, в която работех тогава, се появиха чудесните условия, плюс достатъчно свободно време за целта, с което мечтата прерасна в намерение, върху което реално вече действах – обикалях за раница и спортни обувки из Женския пазар, правех си застраховки и резервирах билети онлайн. След което изкарах една прекрасна пролет в Испания. Мечтата се превърна в спомен.

Същото важи и за околосветското пътешествие. На мнение съм, че човек трябва да обиколи планетата поне веднъж, докато е жив. Разликата е в това, че не мечтая да обиколя планетата, а имам съвсем реалното намерение да го направя. И вече го правя. За по-малко от година две от дестинациите в списъка „паднаха”. За Берлин можете да прочете тук. Втората е Санторини, за която ще пиша след малко. Разбира се, следват и по-далечни места, но никой не е казал, че трябва да се случват наведнъж или, че ще се случат точно по баналния начин, по който сме свикнали да си представяме едно околосветско пътешествие – грабваш си багажа и две години странстваш из непознати земи и култури. Това е изтощително. Лишава те от удоволствието на всяко пътуване, а именно – прибирането у дома. Нямам нищо против околосветското да продължи и десет години. Нямам нищо против, ако трябва, да го взема на „хапки”, да имам достатъчно време след всяко пътуване, за да „смеля” преживяванията, да мога да ги споделя с вас, да си отпочина, да оценя красотата на родното си място, да се занимавам и с други неща, освен с пътуване, да се подготвя внимателно за осъществяването на следващото намерение и така нататък…

По-важното е, че съм склонен да „инвестирам” и последната си стотинка в пътувания, а тъй като основният ми „актив” са фантазията и въображението, не виждам по-добър начин да ги „захранвам” от този. Пък и климатът става все по-отровен с всеки изминал ден тук и смятам всяко показване на носа извън страната за полезна психотерапия… Но да се върнем към т. нар „ню ейдж отклонение”:

Вече разбрахме защо мечтите трябва да се сменят с намерения. Ако заменим и желанията с предпочитания, има голяма вероятност те да се превърнат в спомени, вместо завинаги да си останат в един бъдещ момент.

Желанията издават липса. Човек обикновено желае нещо, което няма. Сигурен съм, че човек иска здраве, само когато се разболее, че се стреми фанатично към парите, само когато обеднее. И така нататък… Това е изцяло в реда на нещата, с изключение на факта, че самото усещане за липса произвежда още повече липси. Има голямо значение какво си пишем по блоговете, какво споделяме с близките, какво мислим, говорим, искаме и мечтаем на думи, но още по-голямо значение има
как се чувстваме в момента. Чувството за липса ще ни довлече още повече липси в бъдеще и поради тази причина желанията трябва да се заменят с предпочитания. Веднъж завинаги трябва да се заменят с предпочитания!

Предпочитанието ти дава възможност да „искаш” от една по-„доволна” перспектива, а повярвайте ми, Съдбата обича доволните и предпочита да дарява основно тях. Така например, добре ми е и с дядовата усуканица, но, ако има възможност, бих пийнал едно френско коняче. Тъп пример, знам, но показателен. Добре съм си и с екзкурзиите в Европа от време на време, които вече са евтини, плюс това лесно достъпни, но не бих отказал да прекарам няколко месеца из Карибския басейн или в Индия. И ще се възползвам от първата възможност да го направя. Доволен съм от перспективата да обиколя планетата и за десетилетие, според скромните ми възможности и според ограниченията на човешкия ми ум, но бих предпочел, ако се намери чалъм, да разходя задника си около глобуса и наведнъж. И сигурно ще се намери чалъм. По-трудно е да смениш колата с по-яка, ако не обичаш старата трошка, която караш в момента. По-трудно е да смениш работата с по-добре платена, ако си неблагодарен и не обичаш достатъчно тази, която вече имаш в момента. Но никой не те спира да предпочетеш едното пред другото.

Предпочитам в момента да прекратя това ню ейдж отклонение и имам намерението да ви поразходя из прегръдките на спящия вулкан в Санторини. Поуката е: заменете желанията с предпочитания и мечтите с намерения. Тогава нещата ще започнат да ви се получават. Ако се нуждаете от допълнителни „аргументи“, може би ще харесате още „Сбъдването на желания – някои практически аспекти”.

Вулканът

1  2

Изт: thewatchers.adorraeli.com

Допреди 3600 години на това място се е издигала висока островна планина. Никой не знае колко точно висока е била, но някои историци твърдят, че е надвишавала с 3 километра морското равнище. В един момент планината просто се е взривила. Причината е супер-вулкан, довел до заличаването на процъфтяващата тогава Критско-минойска цивилизация и до появата на първите митове за Атлантида. Изригването е забелязано от представители на всички съществуващи тогава древни култури по Средиземноморието, а отломки от хиляди кубични километри земна маса, вряща кал, разтопени скали и лава са намерени навсякъде по крайбрежието на Средиземно море.

Чудовищно цунами е помело де-що цивилизация, живот и култура са кипели тогава из цикладските острови в Егейско море. Предполага се, че о-в Крит, намиращ се в непосредствена близост, е бил пометен от зловещa вълна, висока стотици  метри, а киселинните дъждове са продължавали с месеци, докато унищожат и последните запаси от храна. Велик е гневът на боговете!

На мястото на взривената планина се е образувала огромна кипяща дупка с неизвестна дълбочина, която постепенно се е запълнила с морска вода. Полуразрушените стени на морския кратер днес формират архипелаг Санторини, заемащ полукръгла форма около калдерата („казана“). По върховете на стръмните отвеси около казана започва да никне (като пърхот или за по-романтичните – като сняг) типичната цикладска архитектура:

довела до появата на редица модерни курорти в наши дни,

където нощувките започват от 50-100 и могат да стигнат до 900 евро на вечер, че и отгоре… Любимо място за наблюдение на залеза, за предложения за брак, за меден месец и за фотографи, пред чиито обективи в мистичната тишина на спящия вулкан по залез се мотаят световно известни фотомодели.

Тераформация в действие

В средата на калдерата, с течение на времето, се появява нов вулкан – Неа Камени – много по-„културен” от стария. Още от Римско време насам той периодично си изригва, произвеждайки нова земя, но без да застрашава жителите на острова. От последното му изригване през средата на миналия век дори има актуални снимки:

3

Изт: deskarati.com

Всичко на острова е доминирано от вулкана. Плажовете са черни или червени на цвят, а пясъкът е рядкост. Преобладават облите вулканични камъчета, които тракат и се търкат едно в друго с всяка следваща вълна, докато накрая не се превърнат в ситни песъчинки. Земята на Санторини е млада и е в процес на активна тераформация, което създава част от очарованието на този остров. Дори пясъкът е в „процес на производство”. По самия вулкан човек също може да се разходи. Горе димят зелени изпарения от сяра и отровни химикали, излизащи от недрата на земята с 800 градуса температура.

Докато катериш вулкана, под краката ти се усеща топлина, а наоколо цари лунен пейзаж – „компания” на катранено черните вулканични скали прави единствено безмилостното слънце, което може да ти смъкне кожата и през февруари. Част от развлечението за туристите включва къпане в залив до кратера, където бълбукат топли подводни извори. Влязох да плувам с бяла фланелка, за да се предпазя от слънцето и излязох с червена, заради желязото, отделяно от вулканичните извори.

Ранните процеси на тераформация и периодичната активност на вулкана правят така, че в морето да няма миди, рядко минават и пасажи от риба, но покрай тях човек може да наблюдава ята от делфини, които неуморно преследват своята плячка. Водата е чиста, с видимост до десетина метра. Брегът е каменист и много бързо става дълбоко. В непосредствена близост до една от вертикалните стени на главния остров Тера („Земя”) има потопен туристически кораб, аварирал преди време, който лежи на около двеста метра дълбочина и е само на 30-ина метра от брега.

Никой не може да определи колко точно е дълбока калдерата, заради сеизмичната и вулканична дейност, които непрекъснато менят топографията на морското дъно, а има и подводни тунели, които криволичат надолу, слизайки чак до лавата. Заради острите камъни и отровните морски таралежи, които живеят по тях, препоръчително е в морето да се влиза само с обувки за плуване. Продават се навсякъде из острова за 8-10 евро.

Днес вулканът не е нито угаснал, нито активен, а има статута на дремещ вулкан. Непрекъснато е под наблюдение с най-модерни средства и апаратура. Учените смятат, че разполагат с поне десет дни за евакуиране на туристите и на местното население (около 15 500 души, според Уикипедия, ако се появяват признаци за предстоящо изригване. Може би така са смятали и учените от Минойската ера…

Гледките

Мястото е толкова романтично, че дори да снимаш на посоки със затворени очи, пак стават картички за пет евро, както обичахме да се шегуваме с останалите туристи. Поради тази причина Санторини е любима дестинация за модните фотографи и за техните еднометрови вариообективи. Не може да се каже дали главозамайващата красота на отвесните панорами към калдерата подсилват женското обаяние или просто мъжествеността на спящия вулкан, като фон, чудесно го допълва, но при всички случаи по света рядко се намират места с толкова подходящи локации за цъкане на панорамни снимки от типа „аз и морето”.

Гледането на залези също е едно от любимите занимания на туристите, а най-подходящото място за целта е градчето Ия, с неговите тесни, криволичещи между къщичките в стил „планетата Татуин” пътечки, проходчета, луксозни спа комплексчета, миниатюрни църквички и тераси с цветя, надвесени над калдерата, с гледка към потъващото в морето слънце зад спящия вулкан. Всички, като дойдат на Санторини, стават сън-гейзъри. Подарих си и аз един залез с бутилка „Метакса“ под ръка:

и дори успях да го „скицирам“:

Брегът е висок няколко стотин метра и скалите на места са отвесни, а наклонът им надвишава 90 градуса. Единственият начин гостите на острова да се изкачат от пристанището до равното горе, в миналото е бил върху гърба на магаре. Представете си напудрените контеси от 19-ти век (туристи тогава са били само аристократите), качени с дългите си рокли, с белите чадърчета и с цветните си ветрила върху гърба на потно, инатливо, гръцко магаре. Това удоволствие е съхранено и до днес. За любопитните то струва само 5 евро:

и неслучайно се предлага само в едната посока, тъй като опиталите рядко искат да повторят. Миризмата, казват, е ужасна, а днес съществуват всякакви по-модерни форми за транспорт, в това число: с лифт, с автобус, с такси, с рент-а-кар или върху бъги, наето още при слизането от кораба на пристанището. Като стана дума за кораби, в пристанището, което иначе е доста клаустрофобично, имаше „паркирани” големи зверове:

Придвижване от и до Санторини

Нямахме късмета да се повозим на такова чудовище, но пък осем часовото плаване от Атина през островите на юг, до Санторин, беше достатъчно приятно и с грамадния кораб на Blue Star Ferries. Заради по-ниската скорост успяхме да направим доста снимки, да се попечем на слънце, да поспим, да почетем книжки, да се помотаем из палубите, да ни продуха морският вятър, да се напием, да изтрезнеем, пак да се напием и пак да изтрезнеем… Фериботите, които обслужват редовните линии между столицата и цикладските острови са оборудвани с редица удобства, които правят осем часовото плаване сравнително поносимо и, дори бих казал, приятно. Има собствени каюти срещу доплащане, зали за спане с комфортни кресла, видео екрани, ресторанти Goody’s, flocafe, бар, безжичен интернет и всякакви условия плаването да протече разнообразно, за да минава времето по-леко. Ако не страдате от морска болест, препоръчвам именно този начин да се доберете до острова от Атина. До Атина, пък, най-бързо ще ви закарат чартърите на България Еър. Няма нужда да се влачите по пътищата 12 часа с кола или с автобус от София, нито ще ви излезе по-евтино.

Заради високите цени в тази луксозна дестинация, може би най-доброто решение си остава организираната екскурзия с туроператор, колкото и да ги избягвам. Естествено, ще ви затрупат с предложения за всякакви допълнителни екскурзии по време на престоя ви там, но след като вече сте се уредили с евтин транспорт и достъпен хотел чрез туроператора, никой не ви задължава да се вързвате и на допълнителните оферти. Ние се вързахме на няколко и почти съжалихме, заради непрекъснатото бързане, бутане, преброяване и, въобще, позабравеното усещане за „пионерски лагер”.

Придвижване из острова

Далеч по-добрата алтернатива е да си наемете рент-а-кар. Цените се въртят около 30 евро за денонощие, островът никак не е голям и с безплатна карта под ръка можете да го обиколите целия, дори само за един ден, като отделите на всяко място толкова време, колкото на вас ви се иска, без да слушате непрекъснато обвинения, че цялата група отново чака само вас, защото се мотаете (нали сте турист, да го ***, „работата” на туристите е да се мотаят) и, че вечно вие сте този, който закъснява.

За любителите на офроуда има джипове и бъгита под наем. Друга чудесна алтернатива за свободно придвижване из острова, без във врата ви да диша екскурзовод, е да използвате добре развитата мрежа на градския транспорт – покрива целия остров, през лятото работи почти денонощно и билетчетата са едно евро плюс малко отгоре, в зависимост от дестинацията, а единственото, което трябва да знаете е, че за да стигнете от една точка до друга, в повечето случаи минавате през столицата, където сменяте автобуса на централното за целия остров обръщало.

Такситата не са подходящо решение, както във всяка добре развита световна туристическа дестинация, а ходенето пеш е затруднено от неравния терен, но ако обичате движението, нелош начин да обиколите за няколко дни целия остров е да си наемете мотопед. Не съм сигурен дали местните качват на стоп, защото не съм пробвал…

Настаняване и храна

Съществуват различни места за настаняване според дълбочината на джоба. Настанихме се в свестен три звезден хотел на 150 метра от плажа. Беше десетократно по-добър от „пет звездната” дупка, където пренощувахме транзит в Атина. Въпреки това, като обслужване и по любезност персоналът изоставаше дори от хотелите по българското Черноморие, колкото и невероятно да звучи това. Персоналът мразеше туристите, работата и себе си, а на бармана дори му излезе прякор „сърдитият барман”. Храната беше вкусна, макар и не твърде разнообразна, но предимството на ол-инклузива е, че не мислиш за тези неща и разполагаш с всичкото време да се мотаеш наоколо, а когато и да се прибереш в хотела, винаги те чака прясно сготвена, топла храна, плюс ол-инклиузив бар с разредени напитки и сърдит барман.

По-лукосзният вариант е да се настаниш на място с панорамна гледка към калдерата, срещу което, естествено, за една нощ ще платиш колкото за цяла седмица в обикновените хотели:

Туристическите градчета са пълни със спретнати кафенета и ресторанти, като правилото е, че ако седнеш на гледка, плащаш 100% отгоре заради гледката, а ако просто си гладен, можеш да хапнеш вкусна средиземноморска храна някъде по бистрата из тесните улички, които са само на пет метра от панорамните места:

и след това да си вземеш от магазинчето 500 милилитра „Меткаса” от 5 звезди за пет евро и спокойно да се опънеш някъде да гледаш залеза…заедно с тълпите туристи. С повече любопитство се намират и по-уединени места, естествено. Още едно предимство да си организираш екскурзиите сам, а не да зависиш от групата е, че със сигурност ти остава свободно време да се мотаеш и да преоткриваш местата, където не водят стада от чужденци с фотоапарати.

Виното

Санторини е известен производител на вино. Разбирането на местните за „почва” са пръснатите из равните места по острова камъни… Лозите рядко стигат на височина до коляното, а добивът е изключително малък, но за сметка на това лозя има навсякъде и местните успяват да произведат доста хубаво вино. Лично аз най-много харесах десертните вина. Бялото е за предпочитане пред червеното сред останалите, но не съм специалист, за да препоръчвам определена марка, а и винената снобария е субективно изживяване, така че па вкус и па цвет тавариших нет… При всички случаи е добре да си хвърлите в багажа поне една бутилка за спомен. Цените са приемливи. Добрите вина не надвишават 10-ина евро, но има и отлежали бутилки за ценители с трицифрен етикет. Повечето производители предлагат дегустация на място за индивидуалния турист и, разбира се, винени турове за тълпите от азиатци с фотоапарти.

Други очарования

Сред очарованията на острова, освен прекрасните панорами, са и множеството арт галерийки, спретнатите ателиенца и магазинчета за ръчно изработени сувенири, които добре вървят тук и се срещат навсякъде из острова:

Поклонническият туризъм също е доста развит. На острова с площ приблизително 70 квадратни километра има над 350 църкви, църквички, параклисчета, манастири и православни храмове, по-известни от които са Света Ирина („Санта Ирина”, откъдето идва и името на острова – Санторини), чудодейната икона на Богородица, новата църква на свети Козма и Дамян, манастирът, разположен върху най-високата точка на острова, малката църквичка, която през част от времето е под вода и много други свещени за хората места по тази изпълнена с енергия, млада, вулканична земя.

На връщане успяхме да отделим един цял ден за Атина, дори се видяхме с приятели там. Имах удоволствието да развея крачоли из Агората – мястото, на което се е родила пряката демокрация в Античността. Що се отнася до съвременните разбирания за „власт на народа” (демос – кратос), както казва един приятел: „Представителната демокрация е все едно някой друг да си ляга с жена ти от твое име и с твоята заплата да й купува скъпи подаръци. Алтернативата, естествено, е да си свършиш работата сам, но за целта трябват и време, и усилия, абе – превръща си се в ангажимент…“

Още пътеписи – в категорията ПЪТЕПИСИ. И скролвайте надолу…

Тихомир Димитров

ноември 24, 2011

Един писател в Амстердам. Изроди и препоръки

Предишните глави на пътеписа можете да намерите тук:

Един писател в Амстердам – част първа

Един писател в Амстердам – част втора

Един писател в Амстердам – част трета

Един писател в Амстердам – четвърта част

Стигнахме до изродите и препоръките (не е печатна грешка), които всеки писател трябва да си направи от ходенето до Амстердам, а и не само. Мисля, че имат общочовешко предназначение:

Транспорт

От София до Амстердам се стига най-лесно с директен полет. Няма лоу-кост оферти, но Austrian Airlines пускат изгодни билети от време на време, стига да следи човек. Купих си билета от Usit Colours – добра резервационна система, приема всякакви карти, включително и български дебитни карти, може дори да платиш по телефона с тях. Естествено, винаги съществува вариантът да летиш лоу кост до някой друг град в Европа и от там да си хванеш влака за Амстердам, но това е по-сложният вариант, изисква повече планиране и съвсем не е сигурно, че ще излезе по-евтино. Austrian летят директно, двупосочно, с бърза смяна във Виена. За приключенията по летищата, за бързането, за страховете и приятната компания по време на полета четете в първа част на пътеписа. От летището има директна жп връзка с Централна гара – разположена е в сърцето на града и служи като важен ориентир за всичко.

Настаняване

Хостелите са хубав, евтин и удобен вариант за настаняване, но не е препоръчително да се спираш на тях, ако имаш по-високи претенции. Срещу десеторна цена можеш да се настаниш в почти всеки хотел. Аз използвах Hostelworld, както винаги, и останах доволен от обслужването. Всеки обект е с подробно описание, снимки, карта, инструкции за пристигане от гарата, мнения на потребителите и прочие. Има денонощна чат подръжка, което е голямо предимство, ако системата откаже някое плащане. Не че се случва редовно, просто малко хостели в Амстердам приемат дебитни карти. Имайте си една Visa Credit или Master Credit под ръка, за всеки случай.

Четете внимателно описанията на хостелите: правила за настаняване, вечерен час и прочие. Може да се окажете в строг пансион с религиозни правила и ред, с норми на поведение и куп ограничения, а можете да си резервирате легло и в стая с 15 човека, момчета и момичета заедно, без вечерен час, с кръчма на партерния етаж, отворен денонощно, без забалежки относно вдигането на шум. Аз избрах втория вариант.

Ревютата на други потребители ще ви информират относно: хигиената, наличността или липсата на гризачи (дървеници), нрава на управителите, любезността на персонала и така нататък. Абе, пише си всичко, стига да има кой да чете. Сайтът събира само капаро, доплащането става на място, най-често в брой.

Аз избрах International Youth Hostel Мeeting Point. Разположен е в историческия център и всичко там си беше О.К. Нощувките са между 20 и 30 евро, но най-хубавото е, че където и да ходиш, винаги си близо до вас. Хостелът е на две крачки от Черевените фенери, в самото начало на Warmoestraat – една от най-оживените туристически улици в централен Амстердам. Всички говорят английски, има достатъчно обозначителни табели, общо взето, трудно е да се изгуби човек.

Придвижване

Пеш или с велосипед. Колоездачите са царете на трафика. Имат добре изградена вело инфраструктура, с две платна, собствена маркировка и сигнализация. Навсякъде са с предимство, включително и пред пешеходците. Градът е равен, разстоянията са достъпни и това го прави изключително приятен за обикаляне с велосипед – основното транспортно средство в Амстердам. Можеш да си наемеш колело за няколко часа или за едно денонощие от всяко магазинче в центъра, но по-добре си купи колело, ако смяташ да не слизаш от седалката. После лесно ще го продадеш. Тук колелета винаги се търсят. Поради тази причина и много се крадат. Преобладават семплите модели: с удобна седалка, тясно кормило, високи гуми, без скорости и с контра. Перфектният градски велосипед. Цената на старо е между 20 и 40 евро, наемът за едно денонощие – също. Става да се ходи навсякъде и пеш, стига да не те мързи. Аз комбинирах двата варианта.

Забележителности

Амстердам не е класически град, пълен със забележителности. Но е доста специален: заради каналите, плаващите къщи, архитектурата, атмосферата, всичко…Липсват само грандиозните монументи, което не е чак толкова лошо. Тук всико е тясно. Холандия има население два пъти по-голямо от България, което живее на територия два пъти по-малка от нашата и воюва за всяка педя земя с водата. Страната е под морското равнище, неслучайно и викат Нидерландия („Ниската земя”). Както казваше един приятел: „тези първи ще заминат при потопа”. Дано да не излезе прав. По принцип.

Липсата на грандиозни монументи се обяснява с тясното пространство и с „плаващата” почва, върху която е изградено всичко това, доколкото знам – върху пресушени блата. Каналите не миришат и се почистват редовно. Служат като главна транспортна артерия. Гледайте да не си изтървете фотоапарата в тях.

Най-голямата забележителност за мен беше липсата на пердета, но можете да се насладите и на музеите: Музея на мъченията, Музея на хашиша и марихуаната, Секс музея, Къщата на Ане Франк, Пивоварната на Хайнекен, Мадам Тюсо, Музея на Ван Гог и прочие. По каналите се организират разходки с туристически корабчета. Нещо като градски транспорт на супер завишена цена, единствено нощните плавания за двама, с романтична вечеря и музика на борда си струват.

Интересна забележителност, естествено, са и „червените фенери” – забележителност, с която можете да правите секс, ако имате мерак и 50 евро джобни, а можете да се подложите и на класически тайландски масаж с „щастлив край”. Аз избрах втория вариант. За „номера на китайката” и за други нощни приключения в този странен квартал четете в четвърта част на пътеписа.

Площад „Дам”

Колоритно място, където хората са по-атрактивни от забележителностите. Обожавам градски площади и този определено ми стана един от любимите. Можеш да видиш всякакви странни неща, ситуации, събития и лица. Атмосферата е неповторима. Целият град сякаш минава на ревю пред теб, докато ти кротко си хапваш в някое от бистрата наоколо или дискретно пушиш джойнт, седнал на стълбите пред монумента, точно срещу диамантения център. Последното може да ти струва неприятна сума в евро, защото пушенето на публични места е забранено и камерите са навсякъде.

Кофи шоповете

Ако искаш да се напушиш като хората, трябва да отидеш в кофи шоп. Има ги на всяка крачка в центъра, но из другите квартали са по-евтини. Ще ти предложат богато меню с хашиш и марихуана, които са напълно законни за лична употреба в Холандия. Повечето места не толерират пушенето на тютюн и пиенето на алкохол, но има кофи шопове, в които сервират наливна бира и човек спокойно може да си запали дори обикновена цигара.

Бирата

е много добра, наливната струва повече от бутилираната, защото е доста по-качествена и има съвсем различен вкус. Аз лично попаднах в рая – любимата ми комерсиална марка е „Хайнекен”, така или иначе, навсякъде можех да й се наслаждавам прясна, включително и в пивоварната на производителя.

Холандците

също са забележителност, сами по себе си. Широко скроени и отворени към чужденците хора, но обслужването им не е на много високо ниво. Персоналът е любезен и резервиран. Всички холандци говорят перфектно английски. Емигрантите са им се качили на главата отдавна и, заедно с туристите, допринасят много за пренаселения град. Местните приемат това с търпение, защото касичките им дрънчат постоянно и в резултат никой не получава под 1500 евро месечно. Холандците не си слагат пердета, можеш да наблюдаваш какво се случва в къщите и училищата им, в публичните сгради и т.н. Възможните причини за това са описани във втора част на пътеписа. Консумират леки наркотици умерено. Част от местните твърдят, че на 18 спират да пушат, защото вече е разрешено, други цял живот си организират семейни напушвания с техните веднъж седмично, да речем: в петък вечер. Обичат да пият алкохол и алкохолът е на достъпни цени в Амстердам, които се доближават до софийските барове.

Забавления и нощен живот

Туристите се радват на изключително богат и разнообразен нощен живот в централен Амстердам: барове, ресторанти, бистра, кофи шопове, кръчми, караокета, музикални клубове, партита, кина и секс театри. Разположени са сравнително близко едно до друго и работят почти денонощно. Има изроди, които ще ви заговорят на улицата, за да ви продадат нещо нелегално, но бързо се махат, ако ги разкарате с по-категоричен тон. Камерите са навсякъде. Това сериозно ги притеснява. Разбира се, последното съвсем не означава, че няма да си счупите главата в нощен Амстердам. Най-лесно е да го направите по някое от тесните и стръмни стълбища, които са навсякъде. Широки, удобни стъпала тук просто няма. Асансьори също липсват в центъра, защото сградите са на 3-4 етажа и част от тях са строени преди същия брой столетия.

Храната

за нетърпеливия и вечно напушен турист се състои от: KFC, Burger King, McDonald’s, Subway и останалите известни марки джънк. Аз също обичам да хрупкам пикантни крилца от време на време, но гледам да не е повече от веднъж месечно. Намерих спасение в китайските ресторантчета, които приготвят сравнително евтино и бързо течна храна. От холандците не можеш да очакваш добра кухня така, както не можеш да я очакваш и от германците. Имат традиция в шоколада и приготвянето на риба, навсякъде правят добра наглийска закуска, но това е всичко. Наденичката с горчица, дежурният хот-дог и домашно приготвеният сандвич са предпочитаният фаст фууд за местните, в KFC, Burger King, McDonald’s и Subway тъпчат предимно чужденците. Почти всяко бистро или ресторант предлага хубав стек с прясна бира, но това отново е всичко. По-интересните ястия са в китайските, индийските и другите екзотични ресторанти, даже разбрах, че имало българска кухня в Амстердам, но не можах да я открия.

Безплатни забавления:

Писане в тефтер на тротоара, обикаляне пеш, снимане на лица, хора и събития по улиците, разглеждане на витрини, зад които човек може да види всичко: от модни стоки, през уютна семейна атмосфера, до привлекателни момичета по бельо, пушене на джойнт чрез муфтене в кофи шоп, возене на безплатния ферибот, разходка из парка и много други…

Сигурно съм пропуснал важни изроди и препоръки, затова четете I Amsterdam – най-известният сайт за ориентиране из града.

Тихомир Димитров

декември 3, 2007

Светът след 100 години. Еп 3: Транспорт и комуникации

„Superbus е високотехнологичен автобус, задвижван от електрически двигател, който безпроблемно може да се движи и по обикновен път, и по специални суперписти, на които ще развива скорост 250 км/ч. По шосето ще го управлява шофьор, а на суперпистите ще се включва автопилот…. Първоначлните екстри ще включват сателитно позициониране, сензори, които сканират пътя до 300 метра напред и интелигентно окачване, което запомня неравностите по пътя. Суперпистите също ще бъдат технологичен експеримент – ще акумулират слънчева енергия през лятото, която ще използват през зимата за загряване на платната, за да не замръзват и да не се напукват.”

И всичко това през 2008 година в Холандия. What about 2108? Някакви предположения? Айде Тихомирчо, виждам, че пак вдигаш ръчичка, кажи първо ти, как ще изглежда транспортът на бъдещето?

Меки кожени седалки. Приглушена светлина. Едва доловимо жужене от свистенето на въздуха навън. Електромагнитна левитация. Безконтактно предвижване по равен, добре подсигурен терен, охраняван от триметорви, елетрически огради. Автоматична сателитна навигация. Никакви вибрации. Скорост: 500 км/ч. Пеизажът е еднообразен, затова прозорците са непрозрачни. Четеш книга или играеш някаква компютърна игра. Да минава времето. А то минава бързо. Стряскаш се от гласа на автопилота, който любезно ти напомня, че наближаваш крайната дестинация на своето пътуване. Седалката се изправя и те избутва напред, към волана, който току що е изникнал от контролното табло. Прозорците стават прозрачни и пред теб се разкрива панорамата на огромен град, в който навлизаш със скоростта на кацащ самолет. Броят на останалите превозни средства се увеличава непрекъснато и всички заедно потъвате в тунел, дълъг 30 километра. „Ще превключите ли на ръчно управление или предпочитате да пътувате до крайната дестинация на автопилот?” Искаш да покараш. Ограничават скоростта до разумните за човешките ти рефлекси 100 км/час. Излизаш от тунела и поемаш към вкъщи по най-обикновена пътна автомагистрала. Започва да вали. Средната скорост на всички автомобили автоматично се понижава с 30 км/ч. Няма как да не спазваш ограниченията.

След 4 часа започват снимките на филм в Сингапур, където си поканен да участваш като консултант по компютърните ефекти. Изисква се личното ти присъствие. Имаш два часа да се преоблечеш и да си вземеш душ, докато гардеробът ти опакова багажа и го изпраща по куриер на Lufthansa до борда на совалката, която ще те пренесе на другия край на земното кълбо за по-малко от час, плъзгайки се по атмосферата като водна жабка.

Освежен, избръснат и парфюмиран, викаш такси, което е без шофьор. Задаваш точните координати на летището, таксито се издига високо във въздуха и се включва в добре организирания трафик там. Поемаш след багажа си в посока Сингапур. Никога не го губят, защото в логистиката отдавна не работят хора.

По пътя имаш избор дали да се наслаждаваш на триизмерния релеф на Африка, който се плъзга под краката ти или просто да затвориш очи и да се опиташ да поспиш, приготвяйки се огромната часова разлика, която те очаква. ..

Тихомир Димитров