Писателският блог на Тишо

юли 4, 2016

Два романа в една книга

IMG_20160629_165345

Става дума за „Аварията“ (2015) и за нейното продължение – „Ново небе и нова земя“ (2016)Най-после на хартия! Обединил съм ги в едно томче. Макар и да са два различни романа, писани в две последователни години, те заедно формират една обща история. Ето кратък анонс за незапознатите с нея:

Avariyata_Kor

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

Novo_Kor

 

„И видях ново небе и нова земя;
защото първото небе
и първата земя преминаха.“
(Откровение 21:1)

Сагата продължава…
Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”.
Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост.
Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели.
На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички.
В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга.
Желателно е да се чете след “Аварията”.

Книгата НЕ се разпространява в книжарниците. Можете да получите копие с автограф единствено от автора. Където и да се намирате по света. Подробностите са ТУК (отваря се в нов прозорец).

Тихомир Димитров 

февруари 12, 2016

Лесно ли се пише роман?

adfbadbsdb

Изт: venturegalleries.com

Познавам хора, за които да напишеш роман е житейска цел. Една от големите. Осмислящите живота. Като да отидеш на поклонение. Да скочиш с парашут. Да станеш известен. Да спечелиш от лотарията. Да преспиш с манекенка. Да обиколиш света. Цел, която непрекъснато отлагат.

Всъщност, нещата са доста по-прости и, дори, бих казал – злободневни. Писането е като храненето. Апетитът идва с яденето. Трикът е просто да започнеш.

Лично аз дълги години мечтаех да напиша роман. Докато бях ученик и после студент драсках разни къси разказчета. За удоволствие. Не ги споделях с много хора. Принтирах си ги и ги събирах в една папка, която разнасях със себе си от квартира на квартира. Междувременно започнах да публикувам статии в периодичния печат. Първата беше за садо-мазохизма, кратка хумористична биография на Алфонс Донатиен Маркиз дьо Сад и Волфганг Ритер фон Захер-Мазох – двама аристократи, стигнали до крайности в своето безделие. Публикуваха „House of Pain“ в единственото тогава мъжко списание у нас – „Клуб М“. Беше през далечната 1998 година. Държах в ръцете си броя и не можех да повярвам. Най-после бях написал нещо, което други хора ще прочетат! И ми платиха хонорар за удоволствието!

Бях зарибен.

Последваха множество статии във вестници и списания, предимно в лайфстайл издания, пътеписи тук-таме, както и икономически анализи за сп. „Мениджър“. Веднъж дори ми дадоха тема на броя. Пробвах се и като телевизионен сценарист. Съвсем за кратко. Обичах майтапите в офиса на „Сблъсък“ при Иван и Андрей, но ми се наложи да замина за Африка. На една сватба. И те решиха да не ме изчакат. Все пак, в опашката на конкурса зад мен имаше още 500 кандидата… Пък и заплащането не беше кой знае какво. Така се разделихме. Лично аз останах с добри впечатления. Щеше да дойде време, когато отново щях да пропиша за периодичния печат, отново щях да правя разни къси сценарии, дори щях да си точа перото като телевизионен критик и копирайтър, щях да създам един от първите в България лични писателски блогове и така нататък, но тогава единствената ми болка беше, че все още не бях дръзнал да напиша роман. Смятах, че е нещо прекалено сложно и възвишено, нещо прекално ангажиращо и обсебващо, нещо твърде голямо, за да посмея дори да започна с мисленето върху реализацията му.

До една лятна ваканция, в която се оказа, че имах прекалено много свободно време и абсолютно нищо за правене.

Започнах да тракам поредното разказче върху клавиатурата. Ставаше дума за жена, която може да прави с мъжете каквото си пожелае и го прави, защото може. Подобно на всички красавици и Даниела беше неуверена в себе си, но слабостта, която проявяваха мъжете към нея, само заради младостта и външния й вид, начинът, по който я качваха на пиедестал, всичко това, в комбинация с превъзходния и интелект, я караше едновременно да озлобява и да злоупоребява с властта си над тях, и тя постепенно си изгради цял „харем“. В него имаше от интересни по-интересни личности: като започнем от насмъркания с кокаин мутро-барон, минем през вечно напушения художник и стигнем до нърда, който доброволно се беше превърнал в неин роб / изтривалка. Добавете към „сметката“ наследственото богаташче, лошото момче, което има проблеми със закона, плюс няколко странични персонажа, вземете за фон агресивната атмосфера на българския преход, включете в действието двете й надменни, но хващащи окото приятелки, с които заедно „обяздват“ нощния живот на столицата и ще получите чудесен разказ в стил „чик-лит“.

Възникна обаче един проблем.

Разказът стана прекалено дълъг. Въобще не му се виждаше краят. Да не говорим, че героите започнаха да се държат по свой си начин, който напълно изненадваше дори самия мен, като техен създател. Исках да сложа точката, но нямаше да е честно. Към мен. Любопитен бях какво ще стане по-нататък. Животът започна да ми поднася ситуации, които репликираха сцени от сюжета и подсказваха тяхното продължение. Добре, казах си, значи това ще е новела. Но и за новела стана прекално дълго. Зад ъгъла непрекъснато изскачаха нови герои, нови сюжетни линии изненадващо се вплитаха в повествованието и всичко това се нуждаеше от развитие, от разяснение, от пояснение, от продължение…

Мамка му – разбрах един ден. – В момента пиша първия си роман!

spravedlivost - korica

Така се роди „Справедливост за всички“. Ще го намерите в категорията ДЕБЮТЕН РОМАН.

Наивно изпратих ръкописа на няколко издателства, с тайната задна мисъл, че ще стана милионер, но не получих окуражителни отговори. Всъщност, не получих никакви отговори. Докато не ми писаха от „ЛИК“, че ако съм същият идиот, който е оспамил нета с малоумното си признание „Еротичната автобиография на Тихомир Димитров“ са готови да се замислят сериозно върху публикуването на дебютния ми роман. Не се окъпах в пари, но вече бях издаден автор. „Баси якото!“ – казах си тогава.

Втория роман го започнах съвсем преднамерено с мисълта да бъде роман. Имах идея за сюжет, който нямаше как да се побере в обема на къс разказ. Имах идея и за основните герои. Нямах идея само как ще свърши накрая. И, когато заплетох нишките до мястото, от което нямах идея как ще продължи историята по-нататък се оказа, че продължавам да нямам идея… Главният ми герой беше извършил глобално престъпление със сериозни последствия за живота на много хора и исках да го измъкна от кашата, която сам беше забъркал. Прекално го харесвах, за да изгние в затвора или да му свети маслото някой потърпевш. Обаче всички хрумки звучаха скучно и нагласено. Не ми излизаше от главата това продължение просто…

До деня, в който се качих на един от онези очукани софийски рейсове, спомняте ли си ги – с „хармониката“ по средата? И на стадион „Васил Левски“ не видях собствения си двойник. Приликата беше умопотресаваща: същата възраст, същата къса прическа, същата фигура, същият червен катинар, същите очилца, същата походка, стойка и изражение на лицето дори! Дишането ми спря, когато го мернах в тълпата на спирката, а той взе, че се качи на същия рейс. И седна точно срещу мен – от другата страна на „хармониката“. Не ме забеляза известно време, защото беше зает да разговаря с придружителката си – мацка в рокерска фланелка, преметнала през врата си каишката на дебел фотоапарат. В един момент тя случайно погледна към мен. Изражението на лицето й беше: priceless. Момичето дискретно кимна с глава на събеседника си в посока към мен и тогава погледите на двама души, напълно еднакви във физическо отношение, се преплетоха.

Не посмях да отида и да го заговоря. Но вече имах решение за сюжетния си проблем. Слязох на следващата спирка, за да избягам от неловкото положение с втренчено съзерцаващия ме двойник, качих се на едно такси и след няколко седмици се роди „Душа назаем“:

dusha - korica

Има я в Читанка.

Сетне години наред писах всичко друго, с изключение на романи: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, популярни заблуди и какво ли още не… Родиха се следните „величави“ произведения:

33_lady

Ще ги намерите безплатно на този адрес.

prikazki-korica

В съавторство с водещи гурута от бранша. Ще ги намерите безплатно на този адрес.

prosperiteta - korica

Сборник надъхващи есета. Можете да ги намерите събрани ето тук.

santyago - korica

От Испанското посолство ми дължат сериозен хонорар за стотиците хора, които извървяха „Камино“ след въпросния пътепис. Ако ви е интересно, ще го намерите безплатно на този адрес.

jelania - korica

Първата ми „Ню Ейдж“ книга. Ето кратък анонс.

И много, много други неща, Един писател в Амстердам, да речем. Давам го само за пример като по-дългичък пътепис сред всички останали.

Добре, ама започна да ми липсва удовоствието от написването на роман. Така, в един прекрасен ден през 2015-та година е роди:

avariqta - korica

Ще я намерите безплатно на този адрес (в PDF) и на този (в epub. fb2 и .mobi формат).

Това бе поредната ми „свалка“ с научната фантастика, ако мога така да се изразя. Тя не продължи дълго, защото и двамата си бяхме хвърлили око от известно време насам. Абе, направо си се взехме накрая. Последното най-ясно си пролича в „Ново небе и нова земя“ – продължението на „Аварията“, което ще бъде интересно само за хората, прочели „Аварията“, естесвено. Ще разберете как да се сдобиете с „Ново небе…“ на финалната страница от „Аварията“. В момента събирам пари, за да издам двутомника на хартия. Ако имате два-три бона излишни, свържете се с мен. Години наред ще ви споменавам (публично) навсякъде и с добро срещу няколко шекела.

Завършвам с това, че не е лесно да се пише роман. Напротив – интересно е. Остава само да започнеш един ден. После „апетитът си идва с яденето“.

Тихомир Димитров 

декември 16, 2015

Още няколко популярни заблуди

 

Заблуда първа:

1. Не е честно!

1a1

Изт: memegenerator.com

Никъде не пише, че ще бъде честно! Даже учителките не си правят труда да те убеждават в подобни глупости вече. А реалността го затвърждава всеки ден: Готините момичета си падат по гамените. Имаш богати родители, имаш нови маратонки и айфон! Който има крава, пие мляко! Не знам къде се е породила заблудата, че трябва да бъде честно. Като гледате естествения живот в Саваната по Нешънъл джиографик, прави ли ви впечатление някъде да присъства чисто човешката, социалистическа идея за честност и равноправие? Ми не ви прави, защото нея я няма! Няма я по тази телевизия, няма в това предаване, няма я и в Предаването на Живота! Женските са винаги на разположение САМО за най-силния мъжкар. Единствено той прави секс, останалите карат на чекии. Или на животинския им вариант. Женските предпочитат да се редят на опашка при Него, вместо да пускат на лузърите. И само Главният яде. Първи. Гладните чакат! Ако остане. Колкото и да са измършавели. Именно, защото са измършавели! „Където е текло, пак ще тече“. Да не би да е по-различно, когато ви разпределят бонусите по Коледа? Според йерархията? Честно ли е някой в Ню Йорк да вземе 20 милиона, а вие – двеста лева? При положение, че сте от един и същ прайд? Има ли разлика, че го наричате „Холдинг“? Да не би в хуманното, човешко общество да са по-различни правилата?

Решението:

Понеже съм готин, към всяка заблуда ще ви давам и по едно решение. А решението в случая е да бъдете честни към себе си. Да не си поставяте сами изисквания, които не можете да изпълните. Да не си поставяте сами срокове, които не можете да спазите. Бъдете честни към себе си. Знайте си границите. Знайте си и възможностите. И действайте според тях. Винаги давайте шанс на случайността, но не повече от 0,0000000001 процента. Само така ще реалзиирате пълния си потенциал! Някой би казал, че това е да ограничаваш таланта! Но въпросът ми е: дали наистина има талант? И, ако има, дали той е насочен в правилната посока? Дали не бачкате тази работа само заради заплатата на пето число? Ако е така, значи Животът е бил честен към вас. Превежда ли ви заплатата на всяко пето число? Превежда ви я! Но вие не сте били честни към Живота, когато сте подписвали трудовия си договор! Искали сте нещо друго, а сте приели първото, което са ви подхвърлили. Защото ви е било страх. Подчинявате ли се на страха, ще живеете в страх, подчинявате ли се на страстта, ще живеете страстно, но не дълго. Не казвам, че вариант А) страхът или вариант Б) страстта са правилните решения. Настоявам само да бъдете честни към себе си. Дължите си го. Никой друг не ви е длъжен. С нищо. Което води към:

Заблуда втора:

2. Жертва съм на обстоятелствата!

a1a

Изт: ajmahari.ca

Презирам хората, които са жертви. Не заради тяхната слабост, а заради тяхната алчност. Та нали жертвите са тези, на които всеки трябва да обръща внимание, с чиито особености и капризи всеки трябва да се съобразява! В крайна сметка, жертвата е невинна заради изборите, които е направила! Но ние сме жертвите, които трябва да се съобразяват с нея. Да й угаждат. От гузност. Че не сме на нейното място! Fuck that.

Решението:

Вижте Стивън Хокинг – пише научни трудове по астро-физика само с мигане на клепача, защото е единственото нещо, което може да движи от цялото си тяло. И е Нобелов лауреат. Не заради клепача, човекът просто е новият Айнщайн! Ако сте склонни да го съжалявате, значи заблуда втора тече в кръвта ви – вие сте жертва на обстоятелствата. Остава само да се появяват подходящите обстоятелства. А те няма да закъснеят. Поемете отговорност за краткия си живот и го изживейте като герои, мама му стара! Дори целият свят да е настроен срещу вас, ще живеете максимум 90-100 години, които, в съпоставка с Цялото, са си направо едно нищо… Какво толкова имате да губите? Което ме навежда на:

Заблуда трета:

3. Допуснах непоправима грешка!

1b1

Изт: reversepoetry.blogspot.com

Няма непоправими грешки. Точка по въпроса! Миналото е толкова недосегаемо, колкото и онази ученичка, която сте искали да опипате, преди да умре през лятната ваканация в ужасна катастрофа, но не сте успели да я опипате, защото не ви е достигната смелостта. Миналото е непоправимо като черепа на момчето в казармата, продупчило го с куршум по време на самотния си пост, защото любовното ви писмо не е успяло да го открие навреме. Сега той е зеленчук и повече няма как да чете.

Решението:

Миналото е непоправимо, но не е ваша работа да го поправяте! Не сте натискали вие спусъка, не сте завъртали вие кормилото в насрещното. А и да сте, щом четете това, значи все още имате някакъв шанс. Понеже миналото е непоправимо, вие трябва да сте особено влюбен(а) в драмата глупак или глупчака, за да се тръшкате цял живот заради пропуснати шансове в миналото. Пък и животът не е особено дълъг, имайте го предвид и това! Даже без злополуките е доста кратък. След като знаете, че миналото е аут, вие можете да се съсредоточите единствено върху бъдещето или върху настоящето, нали така? Да, бъдещето е „поправимо“, но то зависи и от „тоз дет виси“, т.е до голяма степен е извън вашия контрол, така че единствената възможност за намеса си остава настоящето. Тук можете да си отговорите на въпроса: Да го инвестирам ли в съжаление за миналото или да го инвестирам в изграждане на утрешното минало? Има само един правилен отговор на този въпрос…

Заблуда четвърта:

4. Питам се: Защо?

b1b

Изт: cowart.info

Защо жена ми изневерява, след като съм й осигурил всичко, от което се нуждае? Защо баща ми работи за едно евро на час в мината и му бавят вече трети месец заплатата, а комшията плъзга безжична мишка около безжичната си клавиатура и за две минути изкарва 20 хиляди евро с борсови спекулации? Защо шефът на баща ми има по-скъпа кола дори от него? Защо хладилникът ми не работи? Защо политиците не си изпълняват обещанията? Защо светът върви надолу? Защо поскъпнаха двойно винетките? Защо?

Решението:

Останете си с въпросите, но заместете инвалидния „Защо?“ с по-креативния „Как?“! Как да променя лайняния си живот? Прочетете заблуда едно, две и три, след което си съставете план и започнете да го изпълнявате от ВЧЕРА. Просто няма друг начин…

Заблуда пета:

5. Прекалено е трудно!

ccc

Изт: stressbusting.co.uk

Сигурен съм, че сте си го казвали, докато учехте азбуката. Сигурен съм, че сте си го казвали и, докато учехте таблицата за умножение. Но сега перфектно четете този текст и дори знаете, че петпопетправитридесетипет, нали така?

Решението:

Не трудно, но никъде не пише, че ще бъде лесно и… никъде не пише, че ще бъде честно. Просто открийте онзи метод, който работи за вас и го повтаряйте като папагал. Това е цялата „магия“.

Заблуда шеста:

6. За разлика от тях…

ddd

Изт: middleclasshell.com

За разлика от тях, аз нямам приятели в парламента. За разлика от тях, аз не започнах с червените куфарчета едно време. За разлика от тях, аз не съм участвал(а) в масовата приватизация. За разлика от тях, аз не работя в политическа партия. За разлика от тях, аз не съм роден(а) в Париж / Ню Йорк / Силиконовата долина…

Решението:

Чакай малко, бе, на кого му пука? На мен не ми пука кой си, нито какъв бекраунд имаш, нито с какъв капитал разполагаш, защото знам, че след 1000 години ще си купчина бял прах, която можеш да изшмъркаш с насраните си приятели днес само за един час, а вмирисан труп ще си най-много след още 50. Години. Максимум! И нищо на света не може да промени това! Всичко, което има значение, е как ще се държиш с околните днес. За разлика от тях, ти можеш да избереш и да не си арогантен простак.

Заблуда седма:

7. Все някога късметът ще ми се усмихне!

eswag

Изт: lotterypost.com

Чуствам се длъжен да спечеля от лотарията, просто! Даже мисля, че тотото вече ми дължи шестцифрена сума. Нали Део обеща, че парите са създадени, за да се печелят! Все някога ще ми се отвори парашутът и на мен. Щом другите го могат, значи го мога и аз! Аз съм изключително посредствен тип – единственото, което мога, е да чакам…

Решението:

Спри да чакаш. Чакането е пропиляно настояще в името на едно бъдеще, което само ти си въобразяваш. Шестицата е добре дошла, но да разчиташ ЕДИНСТВЕНО на нея е гаранция за неуспех стотици милиони към едно. Стотици милиони са дните, които трябва да минат, за да се усмихне математическата вероятност и на теб, а едно е животът, който пропиляваш в чакане. Имай си и други приоритети, освен чакането!

Заблуда осем:

8. Виновни са: преходът / политиците / скапаната държава / международната конспирация

no

Изт: weeklypodcast.net

Сигурен съм, че можете да ми предоставите аргументи.

Решението:

Прочетете цялата статия по-горе.

А сега отивам да дописвам продължението на „Аварията“ , защото никой няма да ми е виновен, ако не успея да го завърша до края на годината, както съм обещал. Меценатите ще получат „ръкописа“ топъл-топъл в началото на 2016-та, преди да е засъхнало „мастилото“, а другите ще четат историята от самото начало, за да стигнат до продължението й, ако изобщо ги интересува. Мислех си, че е прекалено сложно да се напише нов роман само за месец-два, но се оказа, че не е. Просто не бях пробвал… 🙂

Сродни публикации:

Още три мега популярни заблуди

Oще шест популярни заблуди 

Още четири популярни заблуди

Весели празници и до скоро!

Тихомир Димитров 

ноември 26, 2015

Благодарности и отзиви за „Аварията“

Avariyata_Kor

За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. 🙂 Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. 🙂

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

септември 29, 2015

Раздавай се умно

afsdhh

Изт: profitguide.com

Стрaтегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Щото, другият вариант е да се раздаваш глупаво, нали.

Алтруистичният егоизъм

Има такова нещо като здравословен егоизъм. Според известната поговорка липсват отрови – всичко зависи от дозата. Какво значи егоизъм? Да поставяш себе си в центъра на нещата. Да си на преден план. Да си загрижен най-вече за собственото ти благо. Да мислиш за теб самия, преди да помислиш за всички останали. Но, значи ли това, че не трябва да ти пука изобщо за другите? Естествено, че не! Има голяма разлика. Това вече би било нездравословен егоизъм. Нека поясня:

Има само един начин да си полезен на другите и това е да помислиш първо за себе си. Примерно, как ще окажеш финансова помощ, ако си без пукната пара? Как ще лекуваш, ако си болен? Как ще преподаваш, ако си необразован? Как ще общуваш, ако си невъзпитан? Как ще даваш личен пример, ако нямаш никакъв опит? Как ще съветваш, ако не знаеш? И така нататък… Излиза, че за да има някаква полза от теб (за другите) трябва доста да поработиш (върху себе си) първо. И за себе си. Това е то алтруистичен егоизъм.

Стратегическият мързел

Мързелът също може да се превърне в добродетел. С едно малко условие: може да те мързи да станеш от леглото, може да те мързи да вдигаш тежко, може да те мързи за всичко друго на света, но не и да те мързи да мислиш! Нямаш право да те мързи да използваш собствената си глава. Всички блага на цивилизацията са дошли по линията на стратегическия мързел. И по пътя на най-малкото съпротивление. Това е естествен закон. Природата винаги се стреми да лимитира ресурсите, ако има начин нещо да се случи с по-малко ресурси. Мисленето със сигурност изисква по-малко ресурси от вдигането на тежко. Мислещите хора си плащат, за да вдигат тежко (във фитнеса), докато на не-мислещите им плащат, за да вдигат тежко. Нямаше да изобретим колелото и огъня, ако не ни мързеше да бягаме по цял ден и да дъвчем суровото месо с часове, преди да преглътнем. Нямаше да ги има автомобилите, интернет и дистанционното управление. Нямаше да се различаваме по нищо от животинското царство. А там е жестока работа… Накратко, можеш да си позволиш да бъдеш мързелив, но само ако си достатъчно умен.

Раздавай се умно

Стратегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Ако не се научиш да цениш собственото си време, на тази планета няма да се намери друг човек, който да го оцени. Ако си прекалено щедър (с парите, с времето, с труда си, с вниманието) ще бъдеш използван, ограбен, експлоатиран, с теб ще бъде злоупотребено. Със сигурност. Ето няколко съвета за това как да се раздаваме по-умно:

Остави нещата сами да дойдат при теб

Това не значи да стоиш и да чакаш всичко да се случва от само себе си, да ти падне шестицата от тотото и гледай тогава… Напротив:

Бъди добър „рибар”

Човекът е най-добрият рибар на планетата. По-добър е дори от хищниците, които живеят във водата, а за тях риболовът е задължително, всекидневно занимание, свързано с физическото оцеляване. В естествената им среда. Те се упражняват цял живот и пак не могат да достигнат ефективността на човека от сушата. Отделно, човекът изразходва много по-малко енергия и време, извършва много по-малко движения, за да улови далеч по-мащабен улов. Защо? Защото използва въдица. И други помощни инструменти: харпуни, големи рибарски кораби, сложно изплетени мрежи. Използва си главата. Това му е позволило да превърне риболова в хоби, от което вече не му зависи животът. Стратегически мързел. Раздава се умно. Поставя себе си на първото място. Така изхранва цели острови, градове и държави. Да бъдеш добър „рибар” в живота не значи да си угаждаш на мързела, а да не те мързи да мислиш и да се развиваш постоянно. Да учиш непрекъснато. За да знаеш къде да „спуснеш мрежите”, какава „стръв” да заложиш и прочие. Останалото е чакане. Рибарите се занимават предимно и основно с чакане. Но, започне ли да се огъва въдицата, потопи ли се плувката, те мигом излизат от своя ступор, зарязват си дори бирата и мигновено стават активни. „Рибата” няма да скочи сама в торбата, тя ще се бори до край за своето оцеляване. Ще дърпа като за последно. От добрия рибар зависи да знае как точно да я изтощи, кога да отпуска и кога да навива. За да получи своето… Възможностите сами ще дойдат при теб, ако си готов да ги използваш. Ако разполагаш с подходящите инструменти. Ако си хвърлил стръвта.

Диверсифицирай

Пусни много „кукички”, на много различни места, и си отвори едно „Шуменско” след това. Вече можеш спокойно да се облегнеш и да чакаш. Бдителното изчакване няма нищо общо с класическата представа за мързел, то е път към успеха.

Винаги имай план Б

Ако разчиташ само на една професия цял живот, ако си специалист само в една област, ако инвестираш само в един вид активи, какво става, когато настъпи криза в твоята област, когато се срути пазарът на доходоносните ти (до вчера) активи? Преминаваш към план Б, ето какво.

И план В, Г, Д, Е

Дори препоръчвам да действаш непрекъснато по план Б, В, Г, Д и Е. Да имаш много въдици, много опции. И да не спираш да се оглеждаш (докато си отпиваш блажено от биричката) за нови възможности.

Използвай най-добрата „екипировка”

Колкото повече умения притежаваш, колкото повече работиш върху себе си (вместо за другите), върху твоите собствени дарби, задачи, цели, приоритети, колкото повече се развиваш, толкова по-добра ще ти бъде „стръвта”, по-технологична „въдица” ще използваш и по-богат „улов” ще извадиш. После го раздай всичкия на гладните, ако искаш. За теб риболовът отдавна вече не е средство за прехрана, той е само хоби. Ти си един заслужил алтруистичен егоист…

Цени времето си повече от златото

Винаги можеш да обмениш времето си срещу злато, но никога не можеш да сключиш обратната сделка – със злато да купиш повече време, отколкото ти е писано. Времето е изчерпаем, невъзобновяем ресурс, който не бива да се пилее с лека ръка. То е предпоставка за ВСИЧКО в твоя живот. Имай предвид, че за останалите твоето време не струва и пукната пара. То е практически безплатно. Те биха го използвали постоянно, ако им се отдадеше такава възможност. За да съхранят своето. Ролята ти е да го пазиш като зеницата на окото… Това е стратегически мързел. И здравословен егоизъм. Едновременно. Кажи ми, кога ще се раздаваш, кога ще извършваш хуманни дела, кога ще се грижиш за останалите, кога ще помагаш на другите, кога ще ги вдъхновяваш, защитаваш или ще твориш красота, ако си нон-стоп зает с трупането на злато и не ти остава време дори да се наядеш и наспиш като хората?

Учи, за да не работиш

Разбира се, в преносния смисъл. „Учените” хора работят много, но работят предимно с главата си. И възнаграждението им винаги превишава многократно това на хората, които не ги мързи да вдигат тежко, но ги мързи да мислят. Най-тежкото, което „ученият” човек вдига „по работа” е писалката или четката, или диригентската палка. За да сътвори поредния си шедьовър. Или да подпише договор, с който ще изкара заплатата на девет бачкатора за десет години напред. Докато не ги заменят окончателно с роботи. С неговите роботи, например. Под „учене” нямам предвид безработен с шест висши образования по безполезни специалности от безполезен университет. Имам предвид избирателното учене. Разбирането на нещата. Вникването в това как работи светът. И не да го променяш след това в безплодни напъни, а да приемеш, че действа така и да се възползваш от даденостите, тоест, от наученото. В максимална степен. Включително и чрез четенето на такива статии, но най-вече чрез прилагането им…

Тихомир Димитров 

септември 6, 2015

Новостите в селфи-интервю

xgjfxg

Изт: 1920adnan @ deviantart

Реших да ъпдейтна този блог, но не банално, от рода на: бях тук, пих чай, много ме хвана мастиката, аааа, баси залеза, глей, глей, глей кво ферари, братле, ми ламбото видя ли го, ей то ноо хуу в гърция, ве, мен, ай следващия път в турция, ти беше ли на спирита, лек, да, ама снимките ми станаха размазани в тъмното, обаче излъчват емоция…всички бичат айляк. И така нататък, и така нататък… Говоря за пост-ваканционния „спам“, с който ни заливат блоговете.

Всеки ден милиарди души си снимат физиономиите, които дори не могат да говорят (имам предвид снимките), значи може един човек да си направи селфи, само че без джипег, а на текст, като интервю.

А ти проблем ли виде?

Не.

Хареса ли ти новото лого на гугъл?

Не.

Е как така, бе? Гледай кво е изичистенко, дизайнерско, хипстърско, олд-скуул, оригинално!

Почитател съм на бранда „Гугъл” и направо ми се къса сърцето, когато трябва да кажа, че нещо, произлязло от тях, не ми харесва, но съм по-голям почитател на истината и истината е, че новото лого на гугъл не ми харесва. Даже знам отговора на следващия ти въпрос.

Който е?

Защо?

Какво защо?

Следващият ти въпрос беше „Защо?”

Да, де, ама защо „Какво?”

Както и да е, да продължим с „новостите”…

Какво мислиш за бежанската вълна?

Мисля, че е неприятно да отидеш на работа и да завариш офиса си сринат до основи, а когато се прибереш у дома да видиш, че къщата ти, също така, някой междувременно я е взривил. И синът ти е бил там. Не е отишъл на лекции, защото в неговото крило от университета се стреля. Какъвто и да си, хубав или лош, в тази ситуация ще си грабнеш шапката и ще отидеш да търсиш живот другаде. При труповете, в канавката, няма живот… Искам да разсъждаваш по този начин за „бежанската вълна”. Тя не е някакъв процес без лице, тя е хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди човешки трагедии, всяка от тях със съвсем ярка, осезаема индивидуалност и отчайваща хуманитарна криза, като глобален процес…

Добре, добре, стига, дай да си говорим за по-весели неща…

Например?

Например, как изкара лятото?

В гледане на новини за „бежанската вълна”, хехе.

Да, бе! Аре сега сериозно!

Ми, бях на един-два фестивала в планината, „развързах” новия си роман „Аварията” онлайн, хапаха ме комари, пак снимах залеза, бях и на море, летните махмурлуци са по-тежки от зимните, но за сметка на това денят е по-дълъг и така нататък… Изкарах лятото като всеки нормален човек.

Дефинирай „нормален”?

Предпочитам да дефинирам „човек”.

Уфф, добре, ама по-сбитичко този път, мкей?

Мкей.

Айде давай!

Какво да давам? Бе вие само да взимате знаете, бе! На мен кой ще ми даде, питам: КОЙ?

Пак се разлигави. Продължавам да очаквам дефиницията за „човек”.

Млекопитаещо с необичайно развит интелект, което променя средата, вместо да се адаптира към нея.

Това ли е?

Това е!

Имах предвид, това ли е всичко?

За повече информация можеш да попиташ дъ уорлдуайд уеб.

Да, бе! ОК, друго нещо новичко?

Имах усещането, че интервюиращият трябва да води разговора…

Добре, де, добре. Чакай да помисля… Хм, ето, хванах те на тясно: ЗАЩО спря да пишеш в блога?

Ние от колко време се познаваме?

Нали аз тук задaвах въпросите?

Само водиш разговора. И защо имаш това право? Защото се познаваме. А от колко време се познаваме?

Нали е селфи-интервю, много ясно, че се познаваме от…самото начало.

И, като се познаваме толкова отдавна, ти не можа ли да измислиш по-тъп въпрос?

Моля?

Примерно въпрос, на който НЕ знаеш отговора.

Аз НЕ знам защо спря да пишеш в блога, ти ще ми кажеш…

Ми защото бях зает с писане на нов роман, ето защо!

Ахаа, четох го. Много кратък излезе…

Много кратък, my ass! Отне ми една година да го напиша.

А обеща продължението само за след няколко месеца, нали?

Да, но само за тези, които успяха да стигнат до последната страница…

Изясни се!

Много добре знаеш за какво става въпрос.

Да се върнем към новостите… Нещо ново, така, не заби ли това лято?

Не, с все със същата жена съм си. Очевидно има способността да се променя всеки ден. Даже порното съм намалил.

Що?

Щото после идва ненормалник като теб и пита: „Защо ти е толкова кратък романът? Защо спря да пишеш в блога?” Сешисе?

Сигурно се шегуваш.

Естествено, че се шегувам! Не сме дошли тук, за да си говорим за порно, нали?

Може би не. Тогава, кажи ми, като изтънчен деятел в областта на културата, какво ново на литературния фронт?

Ми то не е фронт, ама хайде. Очаквам с нетърпение премиерата на „Как се пише?” – това е книгата на Павлина Върбанова, която се нави да бъде редактор на новия ми роман. В нея пише как се пише. В буквалния смисъл на думата. Очаквам я като полезно четиво, а не като пазарна сензация. Ще я представят на седми септември, в седем часа, в пешеходния подлез на НДК.

Ти ще ходиш ли?

Не.

Няма да правя директни аналогии с порното, но все пак ми се иска да попитам „Защо?”

Защото имам каучсърфъри.

Това някакво ново заболяване ли е?

Не. Всъщност, да. Ако можеш да придадеш положителен смисъл на думата „заболяване”.

Човече, наистина трябва да спреш порното!

Не се предвземай!

Добре, добре. А не се ли умори да хостваш вече?

Три-четири-пет хоста като ти се изредят един след друг (не в смисъла, който ти влагаш в тази дума) наистина се превръща в ангажимент. Трябва да се правят паузи.

Амин! Ще запазя минутка мълчание.

Нямаме цяла минута!

И защо?

Защото губим ценното време на читателя.

Имаш предвид във фейса ли?

Нямам фейс!

Е, как така?

Ми така! Когато имах видях, че читателите се интересуват повече от това къде си се напил снощи и с кого си се снимал, отколкото от това какво си написал…

Верно ли бе?

Верно.

Ами популярността? Споделяния, лайкове, теб такива неща не те ли интересуват?

Няма да отговоря на този провокативен въпрос!

Айде, де, то само с въпроси без отговори, какво интервю ще излезе?

Селфи-интервю.

И това е вярно, ама все пак, не съжаляваш ли, че си заличи фейсбук акаунта?

Съжалявам само, че не го направих по-рано.

Ще отговаряш за тези скверни слова!

Дам, пред Всевишния Бог на Социалките един ден, сигурно. Но не и пред теб. Между другото, заличих си профила преди шест години. И от тогава популярността ми в „Клюкарника” само расте, вместо да спада. Просто не ми се налага да се занимавам лично с тези неща – правят го читателите вместо мен.

Ех, ама колко хитро, а? Един вид „аутсорсинг”?

Аутсорсинг щеше да бъде, ако имахме производствени процеси, продуктови линии и кол-центрове за след-продажбено обслужване. Аз споделям свободно онлайн. Примерно, не ти струва нищо, за да четеш това шизофренично интервю. Опитай се да „аутсорсваш” идеи с нулева печалба, ако ти стиска!

Мога, да!

Това са думи на Димчо, не плагиатствай!

Кой е Димчо?

Любимият ми варненски рапър.

Дай нещо от него.

Първото, което ми идва на ума: https://www.youtube.com/watch?v=VnhuSMgV42s

Това хич не е ново!

Знам.

Що ми го пробутваш тогава?

Щото ми е любимото на dim4ou.

Нали интервюто се казваше „Новости”, все пак?

За амазонските племена и таблетът е новост.

Те няма къде да го включат там.

Къде?

В джунглата. Амазонските племена живеят покрай една голяма река, която бъка от пирани, гледат да не си изтърват дивеча в нея, за да не им го оръфат пираните до кокал на секундата… И носят сламени гащи, вместо бельо.

Много документални филми гледаш.

Така е. Ето защо знам, че няма къде да си включиш таблета в джунглата.

Не и ако си носиш допълнителни батерии.

Ти кога за последно си сменя батерията на таблета в амазонската джунгла?

Аз нямам таблет.

Нямаш фейсбук, нямаш таблет, какво друго нямаш?

Напоследък нямам търпение.

Да довършиш продължението на романа ли?

Не, да си говоря с идиоти като теб.

Край! Започнахме да се обиждаме, ще ти задам политически въпрос: Какво мислиш за предстояшите избори?

Мисля, че кандидатите се интересуват само от процентите и от нищо повече.

Защо така мислиш?

Защото само за това говорят по телевизията.

И кво ще ги правят тези проценти?

Ще си ги мерят и ще си ги сравняват с другите кандидати.

ОК, смяташ ли да емигрираш от България?

Бях хвърлил око на Берлин, ама май доста хора ме изпревариха.

Имаш предвид бежанците ли?

Не само. И Георги Господинов, например.

Какъв си ти, че да се сравняваш с Георги Господинов?

Не се сравнявам, просто върху визитките и на двама ни пише „писател”.

Ти нямаш визитка!

Напротив, имам!

Не ме лъжи, свършиха ти преди година, а после така и не си разпечата нови. И слава богу! Смешно е да се наричаш „писател”.

Да, аз за това не се наричам писател. Наричам се „тишо”. В гугъл излизам преди мъжа на Венета Райкова даже. 🙂

Пак излъга.

Провери като напишеш „тишо” в гугъл под грозното им ново лого. С български букви. Аз за това нямам визитка. Казвам на хората просто да въведат 4 букви в търсачката и да кликнат върху най-близкия резултат…

Технологиите намаляват хартията?

Технологиите увеличават хартията. Преди да се появят имейлите, имаше 200 папки по-малко в офиса, съдържащи разпечатки от имейли.

Значи нищо не си постигнал!

Придвижвам се навсякъде пеша или с велосипед. Не притежавам личен автомобил. А между градовете пътувам с влак. Сигурен съм, че вредните емисии от задника ми са многократно по-щадящи атмосферата от тези на хора, който обикалят света със самолет, за да участват в екологични конференции… И от тези на всеки самостоятелен шофьор в софийското задръстване, например. Когато живеех там обичах да ги „изпреварвам” с трамвая.

Не ставаш за еколог. Дори не се опитваш да вникнеш в дълбочината на проблемите.

Наистина не ставам за еколог. Това лято, например, платих „такса смет” за място, където не бях стъпвал от години…

Аха, значи ще критикуваме системата! Какво мислиш за увеличението на тока с 20 процента тогава?

Става ли да ти отговоря с виц?

Става!

Слушай тогава. В едно заведение се събрали трима бивши съученици. Да полеят старата дружба. Да си припомнят веселите времена от гимназията. Междувременно единият се издигнал до митничар, другият работел в данъчното, а третият глобявал в качеството си на инспектор от Агенцията по труда. Яли, пили и се веселили, а накрая дошла сметката. Очевдино доста са яли или с по-скъпи питиета са се веселили, защото сметката възлизала на цели 600 лв. Почнал да ахка и да пъшка данъчният, казал: „Ама да не е станала някаква грешка тук? Айде сега да не се проверяваме: вързани ли са ви апаратите към НАП, изрядни ли са ви декларациите, дайте да помислим как може да се намали с малко?”. Върнал се сервитьорът, след кратка беседа със собственика на заведението. Новата сметка била 300 лв. Погледнал я онзи от инспекцията по труда, зачудил се дали всички служители имат трудови договори, дали пък не им се плаща на черно, в бели пликчета, в края на месеца, попитал как се отчитат бакшишите в касата и така нататък… Върнал се отново сервитьорът, след още една кратка беседа със собственика, и им донесъл сметка за 50 лв. Двамата с удоволствие я връчили на своя приятел – митничаря. Последният наблюдавал известно време сумата, почесъл се по главата и казал: „Еми, петдесет лева – петдесет! Щом само толкова могат да отделят хората, ще ги взема”.

Кое му беше смешното на този виц?

Знам и по-смешни.

Ще ги оставим за друг път!

Някакви последни въпроси?

Какво мислиш за акитата по Южното Черноморие?

Ходя само на Северното.

И аз също.

Ето още нещо, по което си приличаме…

Тихомир Димитров 

Сродни публикации:

Един леееко шизофреничен пост

август 7, 2015

„Аварията“ във формат MOBI, ePub и FB2

Avariyata_Kor

10x 2: blog.doncho.net

Линкове за директен даунлоуд:

“Аварията” във формат MOBI (подходящ за Amazon Kindle)

“Аварията” във формат ePub

“Аварията” във формат FB2

“Аварията” в първоначалния PDF формат.

Грабвайте дивайсите и дим да ви няма. 🙂

Разрешавам споделянето с приятели по социалките и по мейла.

Приятни мигове с „Аварията“!

Тихомир Димитров 

юли 31, 2015

Аварията

Avariyata_Kor

„Аварията“ е книга за решенията, които взимаме. И за последствията от тях… Когато сме изправени пред важен житейски кръстопът, ние имаме само два избора: Да действаме от позицията на любовта. Или от позицията на страха. Среден вариант няма. Но какво става, ако вземем наглед „правилното“ решение и изведнъж цивилизацията – такава, каквато я познаваме – престане да съществува? Представяте ли си свят като днешния, където токът на цялата планета спира, без никой да знае защо? Ами, ако точно тогава се окажете натикани буквално в миша дупка? Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния? Книгата отговаря на всички тези въпроси и поставя под съмнение отговорите, които смятаме за правилни. „Аварията“ е фантастичен роман за една голяма любов, развиваща се на фона на катастрофата, в който героите няма как да са по-близо до съществуващата реалност. Остава само един последен въпрос обаче: Дали тази реалност е единствената?

Теглете от ТУК.

Позволявам споделянето с приятели (по социалките и по мейла) и ще се радвам на обратна връзка.

Enjoy!

Тихомир Димитров

 

февруари 17, 2015

Мъжете са лесни

egb

Изт: the-dating-genie.com

В началото подходих наивно към сайтовете за запознанства. Мислех, че ще ми помогнат да си намеря приятелка. Как я докарах до това положение ли? Ами, много лесно: гаджето ми избяга с чужденец, приключи следването и купонът свърши! Знаете как е: от работа вкъщи, от вкъщи – на работа. Социалният кръг се стеснява и накрая оставаш сам. Повечето ти приятели са семейни. Липсва среда, липсва и възможност за нови връзки. Остават само сайтовете за запознанства, а те са пълни със самотници като теб.

Та, в началото подходих наивно. Регистрирах профил, качих няколко снимки, описах се достоверно и зачаках. Нищо. От близо 30 000 жени в десет сайта за запознанство нито една не пожела да ме заговори. „Окей – реших аз – сигурно е като в реалния живот. Мъжът трябва да направи първата крачка.” Прекарах дни наред в разглеждане на женски профили. Чувствах се като дете в сладкарница. Внимателно подбирах дамите, на които да изпратя съобщение. Бях изискан, възпитан и мил в обръщението си. Написах близо 200 уникални писма. И зачаках. Отново нищо. Никоя не ми отговори. Дали не бях прекалено нетърпелив?

Започнах да изпращам съобщения само на момичета, които са онлайн, за да съм сигурен, че ги получават в реално време. Стигна се до размяната на две-три реплики и толкоз. Това беше резултат от близо едномесечен труд! Побеснях. Съотношението мъже към жени в сайтовете за запознанство сериозно надделяваше в полза на мъжете. За да привлека вниманието на женската аудитория, трябваше да сменя „имиджа”. И го направих.

Изтрих профилите навсякъде. Избрах най-неизвестната австралийска агенция за фотомодели. Свалих портфолиото на най-неизвестния австралийски манекен. Редактирах снимките с фотошоп, за да изглеждат като любителски. В новите профили писах, че съм син на разведени родители – баща англичанин и майка рускиня. Излъгах, че прекарвам половината си време в Лондон, където имам собствен апартамент, а другата половина в Москва и Петербург, където помагам на майка ми в управлението на рекламната й агенция.

Подбрах 30-те топ мацки в сайта. Изпратих им едно и също съобщение. Още не бях привършил с копи-пейста, когато отговорите заваляха.

Близо две седмици се забавлявах да въртя около малкото си пръстче най-алчните курви в нета. Бях щедър на обещания: предлагах им да ги разходя из Лондон, изкушавах ги със скъпи подаръци, модна кариера и живот сред елита. Игнорирах всяка на момента, в който приемеше нещата твърде сериозно. Прекарвах цели нощи в чатене. Дадох пълна свобода на творческото си въображение. В един момент ми писна. Разбрах, че трябва да се превърна в човека от профила, ако искам да си намеря приятелка – такава, която да става за показване. С други думи, нямах никакъв шанс!

Тогава се превърнах в „жена”. За пореден път изтрих всички профили и създадох нови. Бях научил достатъчно за поведението на жените онлайн. Реших да се възползвам от новите си знания. Качих примамваща галерия и обещаващо резюме. Е, този път буквално ме заляха от съобщения! Всеки път, когато влизах в някой от профилите, заварвах тонове писма: от загорели чекиджии, мускулести „батковци” с Бе-Ем-Ве-та, съмнителни „бизнесмени”, порно актьори и обикновени воайори. Така се запознах със Сахиб. В сайтовете за запознанства има много индийци, които копнеят за бяла плът. Именно те са най-лесни.

Сахиб беше разведен адвокат. Говореше зле английски, имаше малък опит с интернет, голям нагон и пилешки мозък. Супер наивно копеле! Разигравах го близо три седмици. Изпращах му още и още снимки от „личния” си архив. Пишехме си часове наред за неговия истински и за моя измислен живот.

Дойде неизбежният момент, в който трябваше да се чуем по телефона. Спешно се нуждаех от женски глас! Сестра ми първоначално отказа да съдейства. Нарече ме „идиот”, но срещу сто лева промени мнението си на 180 градуса. Изведнъж се превърнах в „гений”. Обещах й още толкова, ако изиграе ролята добре. Накарах я да прочете логовете от чата, за да е подготвена. Купих предплатена сим карта и една вечер той се обади.

Говориха близо два часа! Сахиб налапа стръвта заедно с въдицата! Вече нямаше съмнение, че жената на мечтите му е истинска! Превърнах се в заплаха за човечеството – красавица с интелект. За нещастие на индиеца „красавицата” беше „обещана” на друг. Строгият й баща не търпеше никакви възражения! И Сахиб предложи да ме „спаси”. Изрази желание да докаже сериозността на намеренията си чрез скъп подарък.

Естествено, нямаше как да ми го прати у дома, заради „строгия баща”, затова му дадох номера на пощенска кутия, която регистрирах в съвсем друг град. Получих дискретна кутийка, в която се мъдреше златен годежен пръстен с диамант и успях да го продам за 2000 долара! Последваха още подаръци. Месец по-късно дойде пластика с няколко хилядарки. Пин-кода получих по имейл. Парите трябваше да ми послужат да организирам бягството си от България, да купя самолетен билет и да замина за Индия, където Сахиб вече стягаше нов дом за европейската си жена. Ежедневно ми изпращаше снимки от жилището с изглед към морето и любовни стихове. Никой нямаше да попречи на „любовта” ни!

За нула време щях да се превърна в милионер!

Та Сахиб беше само един от многото!

Сега излежавам ефективна присъда. Виновна е алчността – моята и тази на сестра ми. Като разбра, че не мога без нея, тя започна да ме изнудва. Стоте лева, които получаваше за разговорите с индиеца, вече не бяха достатъчни. Разбрахме се да делим плячката 50 на 50. Междувременно „зарибихме” и други мъже – самотни турци, американци, араби, англичани. Сестра ми спря да ходи на работа, защото изкарваше повече от телефонни разговори у дома.

За съжаление, реших да премълча един от малките подаръци на Сахиб, но тя разбра и направо пощуря! Скарахме се жестоко. Реши да послуша „гузната си съвест” и отново се върна на работа. Остави ме сам с цялата бъркотия. На всичкото отгоре пратила имейл на Сахиб, разкриващ истината за измамата. Той позвънил на българското посолство в неговата страна, оттам се свързали с тукашните власти и куките ме закопчаха, докато водех интервюта по скайп с жени, които имат приятен глас. За надомна работа с висок доход. Сестра ми получи условна присъда за съучастие. Натопи ме и си спаси задника.

Най-тъпото е, че в затвора нямаме интернет. Времето тече бавно и всеки ден изоставам по малко от новостите. На едно свиждане ми обясниха за невероятните възможности на социалните мрежи, които постепенно измествали сайтовете за запознанства. Когато изляза оттук мисля да започна всичко отначало!

Но този път ще организирам нещата перфектно и ще стигна далеч. Сега разполагам с много време за размисъл. Веки ден получавам нови идеи, които внимателно си записвам. Пъзелът се намества парче по парче в главата ми. Така посрещам утрото с усмивка! Междувременно сестра ми замина за Индия и се омъжи за Сахиб. Индийците никога не се отказват! Тъпа кучка. Така й се пада.

Късият разказ е жанр в художествената литература, което ще рече, че героите и сюжетът му са плод на авторското въображение. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. 

Тихомир Димитров 

« Предишна страницаСледваща страница »