Писателският блог на Тишо

октомври 22, 2016

Няколко кадъра от срещата с читатели в София

000

001

002

003

004

005

006

008

009

Книгата НЕ се разпространява в книжарниците. Можете да получите копие с автограф единствено от автора. Където и да се намирате по света. Подробностите са ТУК. Благодаря на всички, които дойдоха да се видим на живо!

Тихомир Димитров

септември 13, 2016

История на историята

IMG_20160629_165350

Става дума за „Аварията“ (2015) и за нейното продължение: „Ново небе и нова земя“ (2016). Публикувал съм двата романа в един общ том, защото са две части на една обща история. Книгата не се разпространява в книжарниците. Можете да получите копие (ако желаете – с автограф) единствено от автора. Където и да се намирате по света. Ето как.

Всяка история си има история…

Когато някое заглавие ми привлече вниманието, аз първо „изяждам“ текста, но „бръкне ли ми под лъжичката“ авторът, започвам да се интересувам от историята на неговата история. Търся как, кога и къде е живял, при какви условия е писал? Питам се: Какво го е накарало да „изплете“ точно този „пуловер“ от думи в точно този „цвят“ и с тази „кройка“? ЗАЩО го е направил? Всичко това ми помага да разбера малко повече за живите хора, които създават литературата, а понеже се афиширам като „писател“, понякога имам удоволствието, дори, да разговарям с тях – с живите автори – нещо, което, уверявам ви, има правото да буди завист у вас, тъй като хората на въображението са сред най-интересните събеседници на планетата… Дори филмите, които гледате, са правени по истории, съчинени от тях…

Дойде времето да ви разкажа историята на моята история и да прекъсна всички „спекулации“ по темата в зародиш. Не, че ще тръгнете да „спекулирате“ с произведението на един никому неизвестен автор, но все пак – знае ли човек? Бидейки си взаимно непознати, ще се почувствам изключително дискомфортно един ден, макар и от отвъдното, ако леваци, които нямат никаква представа за какво иде реч, започнат да упражняват неграмотния си словоред на тема: „Какво е искал да каже авторът?“.

Сега авторът ще ви каже какво точно е искал да каже авторът… Кога. Как. И защо.

Всичко започна през 2010 година. Тогава се роди един сборник с разкази:

33_blacklady

Можете да си го свалите напълно безплатно от ТУК (отваря се в нов прозорец).

Поставих си за цел да разкажа 33 любовни истории, нищо повече. Някои от тях са отвратителни, други са впечатляващи, трети са скучни, четвърти ще ви погнусят или ще ви се сторят неразбираеми заради странните фетиши в тях. Няма как, Любовта е винаги сложна тема, а моята задача тогава беше не само да пиша за Любовта по принцип, а да пиша за Любовта в нейните най-различни отклонения: между мазохиста и Садистката, между Архангела и поклонника, между Вампирката и ловеца, между човека и Бога, между Богаташа и неговата държанка, между студентите в общежитията на Студентския град. И така нататък…

33 любовни истории. What u see is what u get.

Сборникът започваше с водещата новела: „Когато токът спря“ (прочетете я цялата, отваря се в нов прозорец).

Там ставаше дума за любовта между Адам и Юлия на фона на колапса на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Всичко щеше да бъде наред, ако Адам не беше поискал ръката на своята дългогодишна приятелка Фани, дъщеря на богат търговец, малко преди да срещне Юлия, която да му напомни, че в панталоните му има нещо, което отдавна е забравил как се използва. Или поне – забравил е как се използва със страст… Юлия е художничка: по-красива, по-млада, по-различна. И влюбена в него. От пръв поглед. Изправен пред трудния избор между долната и горната глава (имайки предвид бъдещето, което евентуалният му тъст е готов да му предложи, ако се ожени за Фани) Адам отива за съвет при най-добрия си приятел… Онзи тъкмо се е накозил приятно и въобще не му дава ценни / практични съвети за живота, света и всичко останало…

Колко тъпо! Все едно гледате 8999-ия епизод на „Дързост и красота“, нали?

Само дето в „Дързост и красота“ електричеството (на цялата планета) не спира точно в най-сюблимния момент, баш преди развръзката, и зрителят, респективно читателят, не остава, меко казано, „недоклатен“. Дълги години ми „досаждаха“ читатели с имейли да я продължа тази история. Настояваха. На мен пък ми се искаше да продължа „Дневниците на похотливия милионер“ (отварят се в нов прозорец), но към тях малцина проявиха интерес, въпреки че това е едно от най-„гениалните“ произведения, които някога съм писал, хехе.

Колкото и да е „гениален“, обаче, съвременният автор е преди всичко слуга на своите читатели.

И така, през 2015 година се роди романът „Аварията“:

Avariyata_Kor

Можете да си го свалите напълно безплатно от ТУК (линкът се отваря в нов прозорец).

Стана ми интересен този Адам. Реших да го „накажа“ заради това, че мисли само с долната си глава.

Но вместо да го убия го обезсмъртих. Стана в продължението, което излезе на хартия заедно с „Аварията“ през 2016 година (Ty, Miss Stela!):

Novo_Kor

Продължението не можете да си го свалите безплатно от никъде, защото е крайно време да си купите книгата с двата романа, използвачи такива! 🙂

Надявам се да схващате грубия ми хумор. Издал съм толкова малко бройки, че и без това няма да има за всички… Книгата не се разпространява в никакви книжарници, предназначена е само за читателите на този блог и рано или късно ще „освободя“ продължението на „Аварията“ в интернет, но това е все едно да чакаш днешния филм от кината да ти го пуснат след две години по телевизора…

Предлагам ви да започнете с „Аварията“ (теглете от ТУК), за да видите дали ще ви се чете продължението изобщо…

Предупреждавам, че историята хапе злостно (както само изгладнял плъх може да заръфа палеца на заспал войник), че не е за деца и, че има вече сбъдващи се прогнози в нея, защото, рано или късно, прогнозите от един добър научно-фантастичен роман трябва да започнат да ги дават по телевизията, но не като стар филм, а като актуални теми от новинарския блок… Искрено се надявам „прозренията“ ми да спрат до тук и всичко останало да си остане просто една зла параноя.

Предупредени сте.

Тихомир Димитров

септември 1, 2016

Интервю на писателя Димитър Герганов

Д. Герганов

Събраха ни градът под тепетата (everybody loves Plovdiv!), общите интереси и едни лоши кучета…

Димитър Герганов е писател и публицист от Пловдив с интереси към античната и средновековна история. Автор е на 4 книги – трилогията от фентъзи епоса „В сянката на Боговете“ и на историческия роман „Конспирацията Хазара“. Основател и водещ на Пловдивско историческо общество: https://www.facebook.com/istoricheskoobshtestvo/. Издаването на книгите му е финансирано от неговите читатели. Не се разпространяват в книжарниците. Можете да му пишете на: https://www.facebook.com/bookstarters/ или на dimginvest@yahoo.com

Димитър Герганов: Защо реши да се захванеш с писане на книги? Наясно ли беше какво те очаква?

adfbadbsdb

Тихомир Димитров: Благословията на живота е, че никога не сме наясно какво ни очаква. Не помня някога умишлено да съм се захващал с писане на книги. Пиша от малък, драскам си в разни тефтери. Като студент ходех по компютърните зали да пиша разкази, принтирах си ги и ги събирах в една папка в общежитието. После ги четях или ги разказвах на приятели. Едно лято нямах какво да правя, нявън беше адска жега, пуснах щорите, затворих се вкъщи и седнах да работя върху поредната къса история. Разказваше се за една жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави, защото може. Стана обаче прекалено дълго за разказ. Героите „оживяха” (пардон за клишето). Сюжетните линии се оплетоха. Колкото повече пишех, толкова повече трябваше да пиша, за да има някакъв логически завършек цялата история. Така се роди дебютният ми роман „Справедливост за всички” (може да се чете безплатно в линка).

Димитър Герганов: Каква беше твоята писателска задача? Смяташ ли, че си я изпълнил?

1b1

Тихомир Димитров: Всеки нов роман поставя нова писателска задача пред своя автор. За всеки автор тя също се различава. Дори двамата с теб да седнем да пишем по една и съща тема, с едни и същи герои, писателските ни задачи ще се различават. И, в същото време, глобалната задача на всички писатели по света е една и съща: да поставят правилните диагнози (на човечеството, на обществото, на индивида). Но НЕ и да предписват лечение!

Димитър Герганов: Как минава един писателски ден на Тихомир? Разкажи ни нещо от кухнята на творческия процес. За колко време написа последната си книга? А за твоя екип? Помага ли ти някой? Подкрепя ли те семейството? Как финансираш твоите книги?

030609917-big

Тихомир Димитров: Ден с ден не си приличат. Моят живот не е повлиян от творчеството, творчеството е повлияно от живота – моят и на други хора, които понякога дори не познавам. Животът е най-добрият разказвач. Ние, авторите, сме само бегли подражатели. Последната книга излиза от ума ми на неравни интервали вече шест години. През 2010 се роди един разказ: Когато токът спря. Публикувах го в сборника 33 любовни истории. Краят беше отворен и читателите дълго настояваха да напиша продължение. Така през 2015 се роди Аварията. А през 2016 нейното продължение: Ново небе и нова земя. Публикувал съм ги в една обща книга. А „моят екип“, това са: интуицията, въображението, подсъзнанието и разумът. Помагат ми много хора: приятели, близки, читатели, фенове, роднини. Първата ми книга беше финансирана от издателство ЛИК, втората от семейството ми, а третата – от една читателка в Канада на име Стела Талева, която се изяви като истински меценат.

Димитър Герганов: Ти си един от първите българи изминали пътя Камино. Как ти се отрази това приключение в писането?

omrazna_li_vi

Тихомир Димитров: О, дори не съм първият, който е писал за него. Далеч преди „По Пътя към Сантяго“ се появиха „Записките на един пилигрим“ от Иван Драгоев. Имаше и още една книга, чието заглавие не помня. Как ми се отрази Камино де Сантяго на писането ли? Нека самият пътепис да говори сам за себе си… Има свободен достъп до него онлайн, както и до почти цялото ми творчество.

Димитър Герганов: Как правиш проучванията за своите книги?

road-trip

Тихомир Димитров: Досаждам на приятели и познати по телефона. Понякога търся експерти за консултация по въпроси, в които съм бос – предимно свързани с техниката и технологиите. Чета много в интернет. Чета, разбира се, и купища книги от други автори в същия жанр. Не с цел да преписвам от тях, а по-скоро с цел да избягвам клишетата. Хубаво е информацията от проучванията да се наизусти предварително. Започнеш ли да пишеш, това е трескав процес, в който се губиш изцяло. Не може през пет минути да си прекъсваш изречението в средата, за да правиш някакви справки. Всичко трябва да е предварително „складирано“ в главата – включително информация, която сигурно няма да влезе в сюжета. Не само актьорите зубрят тонове текст. И писателите го правят.

Димитър Герганов: Жанрово как би определил „Аварията” и „Нова небе…”? Защо се спря на тази малко необичайна форма да ги сложиш заедно в едно книжно тяло и всяка със своя корица?

wwqv

Тихомир Димитров: Постапокалиптична фантастика. Антиутопия. Дистопия. Катастрофичен трилър. Наречи ги както пожелаеш и винаги ще се окажеш прав. Сложих ги в едно книжно тяло, защото са, де-факто, двете половини на една обща история. Краят на „Аварията“ е началото на „Ново небе…“, но в известна степен краят на „Ново небе…“ е и началото на „Аварията“… Не ми се навлиза в повече подробности, за да не разваля удоволствието на хората, които може би ще пожелаят да посегнат към тази книга. Само да спомена, че не се разпространява в книжарниците. Могат да си я получат единствено от автора с личен автограф, ако желаят, където и да се намират по света. Подробностите са тук.

Димитър Герганов: Коя е последната книга, която прочете?

puppet_strings_by_perhydrol

Тихомир Димитров: „Слепоглед“ на Питър Уотс. Интересна история за пътуване в дълбокия Космос. За първия контакт с извънземна раса. И за командир на полета, който е вампир.

Димитър Герганов: Силата на любовта срещу удобствата на уредения живот. Труден ли е този избор?

St George

Тихомир Димитров: Много е труден. И не винаги правилен. Читателите ще си отговорят сами на този въпрос, след като прочетат моите два романа в една книга.

Димитър Герганов: Героите ти са плътни и пълнокръвни. Доколко е застъпен автобиографичния момент в изграждането на образа на Адам?

16

Тихомир Димитров: О, благодаря ти много! Автобиографични моменти са застъпени не само в изграждането на образа на Адам, но дори и в женските герои. Разбира се, човек взима нещо от реалния живот, после надгражда, а в един момент героите „оживяват“ (извинявам се за клишето отново) и започват да правят каквото си пожелаят. Вече са напълно непознати хора. Изненадват дори автора, който е техен създател. При всички случаи не искам да съм затворен в една стая с героите от тази книга заради нещата, които съм им причинил…

Димитър Герганов: Женските ти образи – Юлия например, създават усещане че са по-силни от мъжете и могат да ги манипулират. Смяташ ли че матриархатът е по-справедлива и работеща форма на социално устройство?

sfzdsfb

Тихомир Димитров: Жената има много лица. И тя внимателно избира кое пред кого да покаже. Малодушният и срамежлив мъж, който я поставя на пиедестал, особено ако е влюбен в нея, ще види нейното властно, жестоко и коварно лице, лицето на тиранин. Стига тя да не споделя чувствата му, естествено. Ако ги споделя, тя би била покровителка, богиня. А за силния и уверен мъж, в когото е влюбена, жената се превръща в покорно кученце, в кротка робиня, готова да изпълни дори най-долните му капризи. И всичко това в една личност, представяш ли си? Водата е чудесна аналогия за женската природа. Нейната роля е винаги да бъде стихията, а твоята, на мъжа, е да бъдеш непоклатим като скалата, в който се блъска прибоят. Що се отнася до матриархата като социално устройство, нямам преки наблюдения върху него, за да мога да сравня дали е по-справедлива и работеща форма на общественото устройство или не. Имаме само хипотези на историци и археолози, плюс твърде малко артефакти от една далечна епоха. Но, честно да ти кажа, съмнявам се матриархатът да е по-справелив, човечен и миролюбив от патриархата. Някои казват: „жените дават живот, те са грижовни, умеят да защитават по-слабите, вродено им е от любовта към децата“. Това не е вярно. Жените не обичат децата по принцип. Те обичат своите собствени деца. Има голяма разлика. Към чуждите могат да са безкрайно жестоки и несправедливи. Всички знаем приказките за злата мащеха. Що се отнася до отношението на жената към по-слабия мъж, който не е от нейната плът и кръв, то е по-скоро презрително. Да дариш с огромна власт една жена не е по-различно от това да дариш с огромна власт един мъж. Виж облечените в абсолютна власт жени от историята: Елизабет Батори, превърнала се в женския еквивалент на Дракула. Изабела Кастилска, религиозна фанатичка, покровителка на Инквизицията и покорителка на Новия свят, заличила стотици хиляди сред туземците и сред поданиците си в Испания, за да удовлетвори мегаломанския си комплекс за доминация над целия познат дотогава свят. Виж Елизабет Първа, кралица на Англия, известна с отвратителните си екзекуции, на които е подлагала дори хора от нейното семейство. Виж Екатерина Велика, любителката на конете, при която за една нощ можеш да се издигнеш от редник до адмирал, а на сутринта, ако е в лошо настроение, да свършиш на ешафода. Тези жени по нищо не се различават от мъжете-тирани в своята перверзност, алчност, жестокост, мегаломания, користолюбие и коварство. Както и в размаха на своите идеи, в мисленето и в мащаба на действията, променили човешката история. Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно. Никой човек не е „ваксиниран“ срещу това проклятие. Нито на полов, нито на етнически, расов, религиозен или друг признак. Затова не смятам, че един матриархат би довел до мир и радост на Земята.

Димитър Герганов: Темата за любовта присъства навсякъде в творчеството ти. Вярваш ли в нея? А в тази от пръв поглед?

j

Тихомир Димитров: Всички писатели пишат за Любовта. Под една или друга форма. Разбира се, че вярвам в Любовта. И в Любовта от пръв поглед. Животът е влюбен в нас от пръв поглед… Все едно да не вярваш в съществуването на света! Защото именно Любовта, а не парите, кара нашия свят, и планетите около него, и слънцата, и галактиките, и Вселената, да се въртят…

Димитър Герганов: Началникът Саздов, Хулио Алварес – все брутални типажи, които човек не иска да среща в живота си. Имат ли прототипи? Струва ми се, че не харесващ военщината – пацифист ли си?

12

Тихомир Димитров: Имат прототипи. Авторът взима нещо от реалния живот, после надгражда, а в един момент героите „оживяват“ (извинявам се за клишето за трети път) и започват да стават самостоятелни. Да изграждат характер. С Хулио Алварез и полковниак Саздов също не искам да съм затворен в една стая. Заради бруталния им характер. И заради нещата, които съм им причинил. Военщината… Всъщност, в казармата се адаптирах доста добре. Хареса ми да попадна в свят, където има ясни правила и човек знае какво да очаква. Случваше ми се за първи път в живота. Военщината прави реакциите на всяко твое действие или дума абсолютно предвидими. Спазваш ли правилата си окей, дори може да растеш в йерархията. Подчинението се цени на практика, не само на думи, както е в корпоративния свят, например. Стърчиш ли над останалите в своята различност, обаче, острият бръснач на военната машина, усъвършенствана цели 5000 години, за да „подравнява“ такива като теб, ще дойде да те постави на мястото ти много по-бързо, отколкото очакваш…

Димитър Герганов: Прогресът в науката и техниката задънена улица ли е?

1

Тихомир Димитров: Ако възлагам някакви надежди на нещо, то това е именно прогресът в науката и техниката. Не възлагам надежди на религията, на икономиката, на политиката, на бизнеса или на морала. Те са доказали своята неефективност – просто теории, които прикриват алчността и жестокостта на човешката природа. Но, разбира се, прогресът е нож с две остриета – фин инструмент, като скалпела, с който можеш да извършиш прецизна операция или да причиниш ужасни мъки и страдания. Всичко зависи от това доколко сме подготвени да работим с „инструментите“ на прогреса. Какви цели си поставяме? Към какво се стремим? Какво искаме да постигнем? Стивън Хокинг твърди, че технологиите увеличават богатството, но задълбочават неравенството. При едно справедливо разпределение всички бихме могли да живеем в изобилие. Но опитът показва друго. Светът става все по-богат, а бездната между имащите и нямащите – все по-голяма. Появява се „класата на излишните“. Две нови професии в ай ти сферата елиминират две хиляди традиционни такива. Замисли се само колко шофьори на тирове, таксита, автобуси и прочие ще станат излишни, когато превозните средства започнат да се управляват сами. За навигацията им ще са необходими максимум 500 човека в цял свят, а на улицата ще отидат 500 милиона безработни от транспортния сектор. Печалбите на компаниите в този сектор ще са гигантски, а икономиите от работна ръка – колосални. Ето как технологиите задълбочават неравенството. Ако целта ни е да живеем в мир, трябва да ги използваме за притъпяване на тези различия. С други думи, „имащите“ ще се наложи да образоват, да изхранят и да осигурят покрив над главата за нямащите, за „излишните“, при това напълно безплатно. В противен случай вторите ще се вдигнат на бунт и ще отнесат главите на първите. Или ще качат на власт тираничен режим, които да го направи вместо тях. Случва се непрекъснато в историята. Единствената разлика днес са технологиите, с които разполагаме. Уви, в духовен план сме все още бебета, които държат остър скалпел, дори лазерен меч. Имаме доста да наваксваме, при това бързо, ако искаме да оцелеем. Прогресът е задънена улица и единственото спасение едновременно. Всичко зависи от промяната на съзнанието. „Не можеш да очакваш различни резултати, ако непрекъснато правиш едно и също“, казва Айнщайн. „Миналото прилича на бъдещето“, твърди Стив Павлина. Нуждаем се от пълна промяна в настоящето, незабавно, тук и сега, още днес, човек по човек, за да оцелеем. Тогава бъдещето няма да прилича на миналото. И прогресът може да ни изведе до висини, за които дори не смеем да мечатем днес. Но да не забравяме, че днес е утрешното „вчера“. Писал съм доста по тези въпроси в двата ми нови романа.

Димитър Герганов: Дали животът ни днес не е една голяма Симулация? Ако Аварията стане реалност, смяташ ли, че притежаваш качествата да бъдеш сред оцелелите?

women-health-on-the-road

Тихомир Димитров: Първата писмена хипотеза, че живеем в Симулация идва от Уилиям Шекспир: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“. През 2003 година оксфордският философ Ник Бостром развива теорията, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ниe – живелите преди тях. Но без да го знаем. Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“. Що се отнася до „Аварията“, ако сюжетът стане реалност, то никой не е подготвен достатъчно, за да гарантира своето оцеляване в него. Не се изискват специфични умения. Единственото условие за оцеляването е да не си на неправилното място в неподходящия момент…

Димитър Герганов: Стремежът към Нова земя е библейско начало. Би ли полетял в космоса с такава мисия като твоя герой Адам?

5

Тихомир Димитров: Ще цитирам Елън Мъск – създателят на Пейпал, Тесла и Спейс Екс – един от визионерите на прогреса в нашето време: „Бих искал да умра на Марс, но не и от сблъсък с него“. Скоро излезе биографията му на български език, сериозно препоръчвам!

Димитър Герганов: Какво мислиш за съвременната българска литература? А за литературните награди?

asfbfb

Тихомир Димитров: Съвременните български автори са засенчени от класическите си предци, които ги гледат строго от левовите банкноти, на които сме кръстили площади, градове, улици и булеварди, чиито имена носят училища, техникуми, университети и гимназии. Възрожденското вече го няма у нас, угаснала е тази искра на духовното, на стремежа към нравственото извисяване. Задушена е от материализма и от плитката култура на селебрити лайфстайла. Хич не й е лесно на съвременната българска литература да живее и да се мултиплицира в такава среда. И въпреки това го прави! Ти и аз сме доказателството. А съвсем не сме сами. Литературните награди? О, винаги са добре дошли, стига да съдържат и парична сума, а не само грамота, плакет и потупване по рамото!

Димитър Герганов: Каква е ролята и мисията на съвременния български писател според теб? Смяташ ли, че трябва да стои встрани от обществените процеси или напротив – длъжен е да заеме позиция?

1

Тихомир Димитров: Ако и писателите станат апатични, ако дори те спрат да вземат позиция по обществените въпроси, с обществото ни е свършено като цяло. То просто ще се разпадне. Едно общество може да съществува само ако индивидът служи на групата, но и групата – на индивида.

Димитър Герганов: Вече имаш много почитатели. Поддържаш постоянна връзка с тях. Защо си правиш този труд? А забелязва ли те литературната критика? И въобще какво мислиш за критиците?

ljhufjlhfljh

Тихомир Димитров: Да, поддържам връзка с читателите си ежедневно. Отговарям на имейли, на коментари, търся поводи за срещи с тях на живо. Критиците…познавам само един истински, жив, доказан и действащ литературен критик – Драгомил Георгиев от Сдружението на писателите в Добрич, където членувам. Прекрасен учител по литература в гимназията от моята младост, сегашен ментор и приятел, който винаги ми е помагал. Други критици не познавам. Мисля, че и те не ме познават. Не се интересуват от мен. Че защо им е? Нито ме дават по телевизията, нито съм известен, нито съм нечестно богат…

Димитър Герганов: Върху какво работиш в момента? Изкушава ли те идеята за филм по книгите ти?

19

Тихомир Димитров: Преди време започна да се снима късометражен филм по мой разказ. Ще запазя подробностите в тайна до мига, в който евентуално стане реалност. Иначе в момента не работя върху нищо ново, като текст. С изключение на един къс фантастичен разказ, който ще публикувам в блога си съвсем скоро… Сега си почивам от завършването на сагата с двата романа. Гледам я острани и и се радвам, чувствам се като вече не толкова млад татко, който вижда първите стъпки на третото си дете…

Димитър Герганов: Какво мислиш за електронните книги? Или добрата стара хартия?

push_it

Тихомир Димитров: Защо да избираме, като можем да имаме и двете?

Димитър Герганов: Работиш ли по въпроса книгите ти да бъдат преведени?

za_istinskoto_bogatstvo

Тихомир Димитров: По този въпрос може да работи само един кадърен и доста добре платен преводач. Има, обаче, един по-важен въпрос: Какво ще го правим въпросния текстов файл в компютърния си хард-диск, за който сме платили няколко бона, след като вече е преведена въпросната книга? По-скоро ми се ще да работя върху маркетинга на книгата за чуждестранния пазар. Жалко, че няма нито един професионален литературен агент, който да „изнася“ български автори в чужбина, при това да ги изнася успешно – да ги превръща в бестселъри. Има различни фондации и правителствени програми, естествено. Те не вършат работа, защото това не е задача за една организация. Организацията се проваля на принципа на колективната безотговорност. А литературата е нещо лично, по-лично дори от секса! Това е предизвикателство за една личност, която може да внесе в нея страст, неприсъща за организациите, и която разполага с десетилетия опит (плюс сериозни лични контакти) на чуждестранните пазари. Защото всичко в литературата е лично, подобно на секса. Дори по-лично… Уви, кратките десетилятия на предхода у нас все още не са родили такава личност с такъв капацитет и с такава страст…

Тихомир Димитров

август 10, 2016

Първи впечатления от читатели

IMG_20160629_165350

Не помня за колко време прочетох „Аварията“, но „Ново небе и нова земя“ я погълнах за отрицателно време. Скоро не беше ми се случвало да вървя и да чета едновременно, да ходя до другата стая и да чета по пътя.. страхотна история!

(И.И.)

Моят мъж ни чува, ни вижда тея дни….изгубен някъде из „Аварията“. Благодарско още веднъж!

(З.С.)

Мислех да си запазя книгата за Морето, което започва от утре, но ето, че прочетох финалните изречения 🙂 Поздравления, браво и благодаря за интересните часове!

(С.Д.)

Прочетох и двете книги на един дъх. Прекрасни са! Написани са с много вдъхновение, внимание към всеки детайл и са пълни с оптимизъм. Поне за мен, защото когато стигнах до финалните редове, това беше чувството, което изпитах.

(E.A)

Та започнах я и не спрях докато не свърши…това в превод е: беше доста добра!

(Р.С)

Между другото – харесва ми насоката към научна фантастика.

(Х.С)

Супер продължение! Прочетох я на един дъх, въпреки финала на Европейското!

(С.С)

И така както я почнах, така и стигнах до края. На един дъх. Ти винаги си писал увлекателно – така, че в това нямаше изненада. Но сюжетът – виж това ме впечатли. Много е оригинален. Особенно някои дребни детайли – наноботите, предсказанието ти за излизането на Англия от ЕС. Знаеш ли взех да се замислям как да доживея до 2058. Ще бъда само на 89 :). Но от друга страна пък не съм сигурен, че искам да живея вечно. Абе има време дотогава, ще помисля;).

(В.В)

Без преувеличение, прочетох книгата ти на един дъх. Увлекателна е. Доста.

(Ю.П)

Книгата е завладяваща и се чете на един дъх! Е, моят дъх беше на две глътки през година, но си струваше чакането! Поздравления за хартиеното копие!

(Д.Д.)

Picture 16

Благодаря!

Тихомир Димитров 

юли 4, 2016

Два романа в една книга

IMG_20160629_165345

Става дума за „Аварията“ (2015) и за нейното продължение – „Ново небе и нова земя“ (2016)Най-после на хартия! Обединил съм ги в едно томче. Макар и да са два различни романа, писани в две последователни години, те заедно формират една обща история. Ето кратък анонс за незапознатите с нея:

Avariyata_Kor

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

Novo_Kor

 

„И видях ново небе и нова земя;
защото първото небе
и първата земя преминаха.“
(Откровение 21:1)

Сагата продължава…
Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”.
Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост.
Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели.
На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички.
В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга.
Желателно е да се чете след “Аварията”.

Книгата НЕ се разпространява в книжарниците. Можете да получите копие с автограф единствено от автора. Където и да се намирате по света. Подробностите са ТУК (отваря се в нов прозорец).

Тихомир Димитров 

февруари 12, 2016

Лесно ли се пише роман?

adfbadbsdb

Изт: venturegalleries.com

Познавам хора, за които да напишеш роман е житейска цел. Една от големите. Осмислящите живота. Като да отидеш на поклонение. Да скочиш с парашут. Да станеш известен. Да спечелиш от лотарията. Да преспиш с манекенка. Да обиколиш света. Цел, която непрекъснато отлагат.

Всъщност, нещата са доста по-прости и, дори, бих казал – злободневни. Писането е като храненето. Апетитът идва с яденето. Трикът е просто да започнеш.

Лично аз дълги години мечтаех да напиша роман. Докато бях ученик и после студент драсках разни къси разказчета. За удоволствие. Не ги споделях с много хора. Принтирах си ги и ги събирах в една папка, която разнасях със себе си от квартира на квартира. Междувременно започнах да публикувам статии в периодичния печат. Първата беше за садо-мазохизма, кратка хумористична биография на Алфонс Донатиен Маркиз дьо Сад и Волфганг Ритер фон Захер-Мазох – двама аристократи, стигнали до крайности в своето безделие. Публикуваха „House of Pain“ в единственото тогава мъжко списание у нас – „Клуб М“. Беше през далечната 1998 година. Държах в ръцете си броя и не можех да повярвам. Най-после бях написал нещо, което други хора ще прочетат! И ми платиха хонорар за удоволствието!

Бях зарибен.

Последваха множество статии във вестници и списания, предимно в лайфстайл издания, пътеписи тук-таме, както и икономически анализи за сп. „Мениджър“. Веднъж дори ми дадоха тема на броя. Пробвах се и като телевизионен сценарист. Съвсем за кратко. Обичах майтапите в офиса на „Сблъсък“ при Иван и Андрей, но ми се наложи да замина за Африка. На една сватба. И те решиха да не ме изчакат. Все пак, в опашката на конкурса зад мен имаше още 500 кандидата… Пък и заплащането не беше кой знае какво. Така се разделихме. Лично аз останах с добри впечатления. Щеше да дойде време, когато отново щях да пропиша за периодичния печат, отново щях да правя разни къси сценарии, дори щях да си точа перото като телевизионен критик и копирайтър, щях да създам един от първите в България лични писателски блогове и така нататък, но тогава единствената ми болка беше, че все още не бях дръзнал да напиша роман. Смятах, че е нещо прекалено сложно и възвишено, нещо прекално ангажиращо и обсебващо, нещо твърде голямо, за да посмея дори да започна с мисленето върху реализацията му.

До една лятна ваканция, в която се оказа, че имах прекалено много свободно време и абсолютно нищо за правене.

Започнах да тракам поредното разказче върху клавиатурата. Ставаше дума за жена, която може да прави с мъжете каквото си пожелае и го прави, защото може. Подобно на всички красавици и Даниела беше неуверена в себе си, но слабостта, която проявяваха мъжете към нея, само заради младостта и външния й вид, начинът, по който я качваха на пиедестал, всичко това, в комбинация с превъзходния и интелект, я караше едновременно да озлобява и да злоупоребява с властта си над тях, и тя постепенно си изгради цял „харем“. В него имаше от интересни по-интересни личности: като започнем от насмъркания с кокаин мутро-барон, минем през вечно напушения художник и стигнем до нърда, който доброволно се беше превърнал в неин роб / изтривалка. Добавете към „сметката“ наследственото богаташче, лошото момче, което има проблеми със закона, плюс няколко странични персонажа, вземете за фон агресивната атмосфера на българския преход, включете в действието двете й надменни, но хващащи окото приятелки, с които заедно „обяздват“ нощния живот на столицата и ще получите чудесен разказ в стил „чик-лит“.

Възникна обаче един проблем.

Разказът стана прекалено дълъг. Въобще не му се виждаше краят. Да не говорим, че героите започнаха да се държат по свой си начин, който напълно изненадваше дори самия мен, като техен създател. Исках да сложа точката, но нямаше да е честно. Към мен. Любопитен бях какво ще стане по-нататък. Животът започна да ми поднася ситуации, които репликираха сцени от сюжета и подсказваха тяхното продължение. Добре, казах си, значи това ще е новела. Но и за новела стана прекално дълго. Зад ъгъла непрекъснато изскачаха нови герои, нови сюжетни линии изненадващо се вплитаха в повествованието и всичко това се нуждаеше от развитие, от разяснение, от пояснение, от продължение…

Мамка му – разбрах един ден. – В момента пиша първия си роман!

spravedlivost - korica

Така се роди „Справедливост за всички“. Ще го намерите в категорията ДЕБЮТЕН РОМАН.

Наивно изпратих ръкописа на няколко издателства, с тайната задна мисъл, че ще стана милионер, но не получих окуражителни отговори. Всъщност, не получих никакви отговори. Докато не ми писаха от „ЛИК“, че ако съм същият идиот, който е оспамил нета с малоумното си признание „Еротичната автобиография на Тихомир Димитров“ са готови да се замислят сериозно върху публикуването на дебютния ми роман. Не се окъпах в пари, но вече бях издаден автор. „Баси якото!“ – казах си тогава.

Втория роман го започнах съвсем преднамерено с мисълта да бъде роман. Имах идея за сюжет, който нямаше как да се побере в обема на къс разказ. Имах идея и за основните герои. Нямах идея само как ще свърши накрая. И, когато заплетох нишките до мястото, от което нямах идея как ще продължи историята по-нататък се оказа, че продължавам да нямам идея… Главният ми герой беше извършил глобално престъпление със сериозни последствия за живота на много хора и исках да го измъкна от кашата, която сам беше забъркал. Прекално го харесвах, за да изгние в затвора или да му свети маслото някой потърпевш. Обаче всички хрумки звучаха скучно и нагласено. Не ми излизаше от главата това продължение просто…

До деня, в който се качих на един от онези очукани софийски рейсове, спомняте ли си ги – с „хармониката“ по средата? И на стадион „Васил Левски“ не видях собствения си двойник. Приликата беше умопотресаваща: същата възраст, същата къса прическа, същата фигура, същият червен катинар, същите очилца, същата походка, стойка и изражение на лицето дори! Дишането ми спря, когато го мернах в тълпата на спирката, а той взе, че се качи на същия рейс. И седна точно срещу мен – от другата страна на „хармониката“. Не ме забеляза известно време, защото беше зает да разговаря с придружителката си – мацка в рокерска фланелка, преметнала през врата си каишката на дебел фотоапарат. В един момент тя случайно погледна към мен. Изражението на лицето й беше: priceless. Момичето дискретно кимна с глава на събеседника си в посока към мен и тогава погледите на двама души, напълно еднакви във физическо отношение, се преплетоха.

Не посмях да отида и да го заговоря. Но вече имах решение за сюжетния си проблем. Слязох на следващата спирка, за да избягам от неловкото положение с втренчено съзерцаващия ме двойник, качих се на едно такси и след няколко седмици се роди „Душа назаем“:

dusha - korica

Има я в Читанка.

Сетне години наред писах всичко друго, с изключение на романи: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, популярни заблуди и какво ли още не… Родиха се следните „величави“ произведения:

33_lady

Ще ги намерите безплатно на този адрес.

prikazki-korica

В съавторство с водещи гурута от бранша. Ще ги намерите безплатно на този адрес.

prosperiteta - korica

Сборник надъхващи есета. Можете да ги намерите събрани ето тук.

santyago - korica

От Испанското посолство ми дължат сериозен хонорар за стотиците хора, които извървяха „Камино“ след въпросния пътепис. Ако ви е интересно, ще го намерите безплатно на този адрес.

jelania - korica

Първата ми „Ню Ейдж“ книга. Ето кратък анонс.

И много, много други неща, Един писател в Амстердам, да речем. Давам го само за пример като по-дългичък пътепис сред всички останали.

Добре, ама започна да ми липсва удовоствието от написването на роман. Така, в един прекрасен ден през 2015-та година е роди:

avariqta - korica

Ще я намерите безплатно на този адрес (в PDF) и на този (в epub. fb2 и .mobi формат).

Това бе поредната ми „свалка“ с научната фантастика, ако мога така да се изразя. Тя не продължи дълго, защото и двамата си бяхме хвърлили око от известно време насам. Абе, направо си се взехме накрая. Последното най-ясно си пролича в „Ново небе и нова земя“ – продължението на „Аварията“, което ще бъде интересно само за хората, прочели „Аварията“, естесвено. Ще разберете как да се сдобиете с „Ново небе…“ на финалната страница от „Аварията“. В момента събирам пари, за да издам двутомника на хартия. Ако имате два-три бона излишни, свържете се с мен. Години наред ще ви споменавам (публично) навсякъде и с добро срещу няколко шекела.

Завършвам с това, че не е лесно да се пише роман. Напротив – интересно е. Остава само да започнеш един ден. После „апетитът си идва с яденето“.

Тихомир Димитров 

декември 16, 2015

Още няколко популярни заблуди

 

Заблуда първа:

1. Не е честно!

1a1

Изт: memegenerator.com

Никъде не пише, че ще бъде честно! Даже учителките не си правят труда да те убеждават в подобни глупости вече. А реалността го затвърждава всеки ден: Готините момичета си падат по гамените. Имаш богати родители, имаш нови маратонки и айфон! Който има крава, пие мляко! Не знам къде се е породила заблудата, че трябва да бъде честно. Като гледате естествения живот в Саваната по Нешънъл джиографик, прави ли ви впечатление някъде да присъства чисто човешката, социалистическа идея за честност и равноправие? Ми не ви прави, защото нея я няма! Няма я по тази телевизия, няма в това предаване, няма я и в Предаването на Живота! Женските са винаги на разположение САМО за най-силния мъжкар. Единствено той прави секс, останалите карат на чекии. Или на животинския им вариант. Женските предпочитат да се редят на опашка при Него, вместо да пускат на лузърите. И само Главният яде. Първи. Гладните чакат! Ако остане. Колкото и да са измършавели. Именно, защото са измършавели! „Където е текло, пак ще тече“. Да не би да е по-различно, когато ви разпределят бонусите по Коледа? Според йерархията? Честно ли е някой в Ню Йорк да вземе 20 милиона, а вие – двеста лева? При положение, че сте от един и същ прайд? Има ли разлика, че го наричате „Холдинг“? Да не би в хуманното, човешко общество да са по-различни правилата?

Решението:

Понеже съм готин, към всяка заблуда ще ви давам и по едно решение. А решението в случая е да бъдете честни към себе си. Да не си поставяте сами изисквания, които не можете да изпълните. Да не си поставяте сами срокове, които не можете да спазите. Бъдете честни към себе си. Знайте си границите. Знайте си и възможностите. И действайте според тях. Винаги давайте шанс на случайността, но не повече от 0,0000000001 процента. Само така ще реалзиирате пълния си потенциал! Някой би казал, че това е да ограничаваш таланта! Но въпросът ми е: дали наистина има талант? И, ако има, дали той е насочен в правилната посока? Дали не бачкате тази работа само заради заплатата на пето число? Ако е така, значи Животът е бил честен към вас. Превежда ли ви заплатата на всяко пето число? Превежда ви я! Но вие не сте били честни към Живота, когато сте подписвали трудовия си договор! Искали сте нещо друго, а сте приели първото, което са ви подхвърлили. Защото ви е било страх. Подчинявате ли се на страха, ще живеете в страх, подчинявате ли се на страстта, ще живеете страстно, но не дълго. Не казвам, че вариант А) страхът или вариант Б) страстта са правилните решения. Настоявам само да бъдете честни към себе си. Дължите си го. Никой друг не ви е длъжен. С нищо. Което води към:

Заблуда втора:

2. Жертва съм на обстоятелствата!

a1a

Изт: ajmahari.ca

Презирам хората, които са жертви. Не заради тяхната слабост, а заради тяхната алчност. Та нали жертвите са тези, на които всеки трябва да обръща внимание, с чиито особености и капризи всеки трябва да се съобразява! В крайна сметка, жертвата е невинна заради изборите, които е направила! Но ние сме жертвите, които трябва да се съобразяват с нея. Да й угаждат. От гузност. Че не сме на нейното място! Fuck that.

Решението:

Вижте Стивън Хокинг – пише научни трудове по астро-физика само с мигане на клепача, защото е единственото нещо, което може да движи от цялото си тяло. И е Нобелов лауреат. Не заради клепача, човекът просто е новият Айнщайн! Ако сте склонни да го съжалявате, значи заблуда втора тече в кръвта ви – вие сте жертва на обстоятелствата. Остава само да се появяват подходящите обстоятелства. А те няма да закъснеят. Поемете отговорност за краткия си живот и го изживейте като герои, мама му стара! Дори целият свят да е настроен срещу вас, ще живеете максимум 90-100 години, които, в съпоставка с Цялото, са си направо едно нищо… Какво толкова имате да губите? Което ме навежда на:

Заблуда трета:

3. Допуснах непоправима грешка!

1b1

Изт: reversepoetry.blogspot.com

Няма непоправими грешки. Точка по въпроса! Миналото е толкова недосегаемо, колкото и онази ученичка, която сте искали да опипате, преди да умре през лятната ваканация в ужасна катастрофа, но не сте успели да я опипате, защото не ви е достигната смелостта. Миналото е непоправимо като черепа на момчето в казармата, продупчило го с куршум по време на самотния си пост, защото любовното ви писмо не е успяло да го открие навреме. Сега той е зеленчук и повече няма как да чете.

Решението:

Миналото е непоправимо, но не е ваша работа да го поправяте! Не сте натискали вие спусъка, не сте завъртали вие кормилото в насрещното. А и да сте, щом четете това, значи все още имате някакъв шанс. Понеже миналото е непоправимо, вие трябва да сте особено влюбен(а) в драмата глупак или глупчака, за да се тръшкате цял живот заради пропуснати шансове в миналото. Пък и животът не е особено дълъг, имайте го предвид и това! Даже без злополуките е доста кратък. След като знаете, че миналото е аут, вие можете да се съсредоточите единствено върху бъдещето или върху настоящето, нали така? Да, бъдещето е „поправимо“, но то зависи и от „тоз дет виси“, т.е до голяма степен е извън вашия контрол, така че единствената възможност за намеса си остава настоящето. Тук можете да си отговорите на въпроса: Да го инвестирам ли в съжаление за миналото или да го инвестирам в изграждане на утрешното минало? Има само един правилен отговор на този въпрос…

Заблуда четвърта:

4. Питам се: Защо?

b1b

Изт: cowart.info

Защо жена ми изневерява, след като съм й осигурил всичко, от което се нуждае? Защо баща ми работи за едно евро на час в мината и му бавят вече трети месец заплатата, а комшията плъзга безжична мишка около безжичната си клавиатура и за две минути изкарва 20 хиляди евро с борсови спекулации? Защо шефът на баща ми има по-скъпа кола дори от него? Защо хладилникът ми не работи? Защо политиците не си изпълняват обещанията? Защо светът върви надолу? Защо поскъпнаха двойно винетките? Защо?

Решението:

Останете си с въпросите, но заместете инвалидния „Защо?“ с по-креативния „Как?“! Как да променя лайняния си живот? Прочетете заблуда едно, две и три, след което си съставете план и започнете да го изпълнявате от ВЧЕРА. Просто няма друг начин…

Заблуда пета:

5. Прекалено е трудно!

ccc

Изт: stressbusting.co.uk

Сигурен съм, че сте си го казвали, докато учехте азбуката. Сигурен съм, че сте си го казвали и, докато учехте таблицата за умножение. Но сега перфектно четете този текст и дори знаете, че петпопетправитридесетипет, нали така?

Решението:

Не трудно, но никъде не пише, че ще бъде лесно и… никъде не пише, че ще бъде честно. Просто открийте онзи метод, който работи за вас и го повтаряйте като папагал. Това е цялата „магия“.

Заблуда шеста:

6. За разлика от тях…

ddd

Изт: middleclasshell.com

За разлика от тях, аз нямам приятели в парламента. За разлика от тях, аз не започнах с червените куфарчета едно време. За разлика от тях, аз не съм участвал(а) в масовата приватизация. За разлика от тях, аз не работя в политическа партия. За разлика от тях, аз не съм роден(а) в Париж / Ню Йорк / Силиконовата долина…

Решението:

Чакай малко, бе, на кого му пука? На мен не ми пука кой си, нито какъв бекраунд имаш, нито с какъв капитал разполагаш, защото знам, че след 1000 години ще си купчина бял прах, която можеш да изшмъркаш с насраните си приятели днес само за един час, а вмирисан труп ще си най-много след още 50. Години. Максимум! И нищо на света не може да промени това! Всичко, което има значение, е как ще се държиш с околните днес. За разлика от тях, ти можеш да избереш и да не си арогантен простак.

Заблуда седма:

7. Все някога късметът ще ми се усмихне!

eswag

Изт: lotterypost.com

Чуствам се длъжен да спечеля от лотарията, просто! Даже мисля, че тотото вече ми дължи шестцифрена сума. Нали Део обеща, че парите са създадени, за да се печелят! Все някога ще ми се отвори парашутът и на мен. Щом другите го могат, значи го мога и аз! Аз съм изключително посредствен тип – единственото, което мога, е да чакам…

Решението:

Спри да чакаш. Чакането е пропиляно настояще в името на едно бъдеще, което само ти си въобразяваш. Шестицата е добре дошла, но да разчиташ ЕДИНСТВЕНО на нея е гаранция за неуспех стотици милиони към едно. Стотици милиони са дните, които трябва да минат, за да се усмихне математическата вероятност и на теб, а едно е животът, който пропиляваш в чакане. Имай си и други приоритети, освен чакането!

Заблуда осем:

8. Виновни са: преходът / политиците / скапаната държава / международната конспирация

no

Изт: weeklypodcast.net

Сигурен съм, че можете да ми предоставите аргументи.

Решението:

Прочетете цялата статия по-горе.

А сега отивам да дописвам продължението на „Аварията“ , защото никой няма да ми е виновен, ако не успея да го завърша до края на годината, както съм обещал. Меценатите ще получат „ръкописа“ топъл-топъл в началото на 2016-та, преди да е засъхнало „мастилото“, а другите ще четат историята от самото начало, за да стигнат до продължението й, ако изобщо ги интересува. Мислех си, че е прекалено сложно да се напише нов роман само за месец-два, но се оказа, че не е. Просто не бях пробвал… 🙂

Сродни публикации:

Още три мега популярни заблуди

Oще шест популярни заблуди 

Още четири популярни заблуди

Весели празници и до скоро!

Тихомир Димитров 

ноември 26, 2015

Благодарности и отзиви за „Аварията“

Avariyata_Kor

За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. 🙂 Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. 🙂

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

септември 29, 2015

Раздавай се умно

afsdhh

Изт: profitguide.com

Стрaтегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Щото, другият вариант е да се раздаваш глупаво, нали.

Алтруистичният егоизъм

Има такова нещо като здравословен егоизъм. Според известната поговорка липсват отрови – всичко зависи от дозата. Какво значи егоизъм? Да поставяш себе си в центъра на нещата. Да си на преден план. Да си загрижен най-вече за собственото ти благо. Да мислиш за теб самия, преди да помислиш за всички останали. Но, значи ли това, че не трябва да ти пука изобщо за другите? Естествено, че не! Има голяма разлика. Това вече би било нездравословен егоизъм. Нека поясня:

Има само един начин да си полезен на другите и това е да помислиш първо за себе си. Примерно, как ще окажеш финансова помощ, ако си без пукната пара? Как ще лекуваш, ако си болен? Как ще преподаваш, ако си необразован? Как ще общуваш, ако си невъзпитан? Как ще даваш личен пример, ако нямаш никакъв опит? Как ще съветваш, ако не знаеш? И така нататък… Излиза, че за да има някаква полза от теб (за другите) трябва доста да поработиш (върху себе си) първо. И за себе си. Това е то алтруистичен егоизъм.

Стратегическият мързел

Мързелът също може да се превърне в добродетел. С едно малко условие: може да те мързи да станеш от леглото, може да те мързи да вдигаш тежко, може да те мързи за всичко друго на света, но не и да те мързи да мислиш! Нямаш право да те мързи да използваш собствената си глава. Всички блага на цивилизацията са дошли по линията на стратегическия мързел. И по пътя на най-малкото съпротивление. Това е естествен закон. Природата винаги се стреми да лимитира ресурсите, ако има начин нещо да се случи с по-малко ресурси. Мисленето със сигурност изисква по-малко ресурси от вдигането на тежко. Мислещите хора си плащат, за да вдигат тежко (във фитнеса), докато на не-мислещите им плащат, за да вдигат тежко. Нямаше да изобретим колелото и огъня, ако не ни мързеше да бягаме по цял ден и да дъвчем суровото месо с часове, преди да преглътнем. Нямаше да ги има автомобилите, интернет и дистанционното управление. Нямаше да се различаваме по нищо от животинското царство. А там е жестока работа… Накратко, можеш да си позволиш да бъдеш мързелив, но само ако си достатъчно умен.

Раздавай се умно

Стратегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Ако не се научиш да цениш собственото си време, на тази планета няма да се намери друг човек, който да го оцени. Ако си прекалено щедър (с парите, с времето, с труда си, с вниманието) ще бъдеш използван, ограбен, експлоатиран, с теб ще бъде злоупотребено. Със сигурност. Ето няколко съвета за това как да се раздаваме по-умно:

Остави нещата сами да дойдат при теб

Това не значи да стоиш и да чакаш всичко да се случва от само себе си, да ти падне шестицата от тотото и гледай тогава… Напротив:

Бъди добър „рибар”

Човекът е най-добрият рибар на планетата. По-добър е дори от хищниците, които живеят във водата, а за тях риболовът е задължително, всекидневно занимание, свързано с физическото оцеляване. В естествената им среда. Те се упражняват цял живот и пак не могат да достигнат ефективността на човека от сушата. Отделно, човекът изразходва много по-малко енергия и време, извършва много по-малко движения, за да улови далеч по-мащабен улов. Защо? Защото използва въдица. И други помощни инструменти: харпуни, големи рибарски кораби, сложно изплетени мрежи. Използва си главата. Това му е позволило да превърне риболова в хоби, от което вече не му зависи животът. Стратегически мързел. Раздава се умно. Поставя себе си на първото място. Така изхранва цели острови, градове и държави. Да бъдеш добър „рибар” в живота не значи да си угаждаш на мързела, а да не те мързи да мислиш и да се развиваш постоянно. Да учиш непрекъснато. За да знаеш къде да „спуснеш мрежите”, какава „стръв” да заложиш и прочие. Останалото е чакане. Рибарите се занимават предимно и основно с чакане. Но, започне ли да се огъва въдицата, потопи ли се плувката, те мигом излизат от своя ступор, зарязват си дори бирата и мигновено стават активни. „Рибата” няма да скочи сама в торбата, тя ще се бори до край за своето оцеляване. Ще дърпа като за последно. От добрия рибар зависи да знае как точно да я изтощи, кога да отпуска и кога да навива. За да получи своето… Възможностите сами ще дойдат при теб, ако си готов да ги използваш. Ако разполагаш с подходящите инструменти. Ако си хвърлил стръвта.

Диверсифицирай

Пусни много „кукички”, на много различни места, и си отвори едно „Шуменско” след това. Вече можеш спокойно да се облегнеш и да чакаш. Бдителното изчакване няма нищо общо с класическата представа за мързел, то е път към успеха.

Винаги имай план Б

Ако разчиташ само на една професия цял живот, ако си специалист само в една област, ако инвестираш само в един вид активи, какво става, когато настъпи криза в твоята област, когато се срути пазарът на доходоносните ти (до вчера) активи? Преминаваш към план Б, ето какво.

И план В, Г, Д, Е

Дори препоръчвам да действаш непрекъснато по план Б, В, Г, Д и Е. Да имаш много въдици, много опции. И да не спираш да се оглеждаш (докато си отпиваш блажено от биричката) за нови възможности.

Използвай най-добрата „екипировка”

Колкото повече умения притежаваш, колкото повече работиш върху себе си (вместо за другите), върху твоите собствени дарби, задачи, цели, приоритети, колкото повече се развиваш, толкова по-добра ще ти бъде „стръвта”, по-технологична „въдица” ще използваш и по-богат „улов” ще извадиш. После го раздай всичкия на гладните, ако искаш. За теб риболовът отдавна вече не е средство за прехрана, той е само хоби. Ти си един заслужил алтруистичен егоист…

Цени времето си повече от златото

Винаги можеш да обмениш времето си срещу злато, но никога не можеш да сключиш обратната сделка – със злато да купиш повече време, отколкото ти е писано. Времето е изчерпаем, невъзобновяем ресурс, който не бива да се пилее с лека ръка. То е предпоставка за ВСИЧКО в твоя живот. Имай предвид, че за останалите твоето време не струва и пукната пара. То е практически безплатно. Те биха го използвали постоянно, ако им се отдадеше такава възможност. За да съхранят своето. Ролята ти е да го пазиш като зеницата на окото… Това е стратегически мързел. И здравословен егоизъм. Едновременно. Кажи ми, кога ще се раздаваш, кога ще извършваш хуманни дела, кога ще се грижиш за останалите, кога ще помагаш на другите, кога ще ги вдъхновяваш, защитаваш или ще твориш красота, ако си нон-стоп зает с трупането на злато и не ти остава време дори да се наядеш и наспиш като хората?

Учи, за да не работиш

Разбира се, в преносния смисъл. „Учените” хора работят много, но работят предимно с главата си. И възнаграждението им винаги превишава многократно това на хората, които не ги мързи да вдигат тежко, но ги мързи да мислят. Най-тежкото, което „ученият” човек вдига „по работа” е писалката или четката, или диригентската палка. За да сътвори поредния си шедьовър. Или да подпише договор, с който ще изкара заплатата на девет бачкатора за десет години напред. Докато не ги заменят окончателно с роботи. С неговите роботи, например. Под „учене” нямам предвид безработен с шест висши образования по безполезни специалности от безполезен университет. Имам предвид избирателното учене. Разбирането на нещата. Вникването в това как работи светът. И не да го променяш след това в безплодни напъни, а да приемеш, че действа така и да се възползваш от даденостите, тоест, от наученото. В максимална степен. Включително и чрез четенето на такива статии, но най-вече чрез прилагането им…

Тихомир Димитров 

« Предишна страницаСледваща страница »