Писателският блог на Тишо

март 1, 2017

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

abadsbds

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров

септември 6, 2015

Новостите в селфи-интервю

xgjfxg

Изт: 1920adnan @ deviantart

Реших да ъпдейтна този блог, но не банално, от рода на: бях тук, пих чай, много ме хвана мастиката, аааа, баси залеза, глей, глей, глей кво ферари, братле, ми ламбото видя ли го, ей то ноо хуу в гърция, ве, мен, ай следващия път в турция, ти беше ли на спирита, лек, да, ама снимките ми станаха размазани в тъмното, обаче излъчват емоция…всички бичат айляк. И така нататък, и така нататък… Говоря за пост-ваканционния „спам“, с който ни заливат блоговете.

Всеки ден милиарди души си снимат физиономиите, които дори не могат да говорят (имам предвид снимките), значи може един човек да си направи селфи, само че без джипег, а на текст, като интервю.

А ти проблем ли виде?

Не.

Хареса ли ти новото лого на гугъл?

Не.

Е как така, бе? Гледай кво е изичистенко, дизайнерско, хипстърско, олд-скуул, оригинално!

Почитател съм на бранда „Гугъл” и направо ми се къса сърцето, когато трябва да кажа, че нещо, произлязло от тях, не ми харесва, но съм по-голям почитател на истината и истината е, че новото лого на гугъл не ми харесва. Даже знам отговора на следващия ти въпрос.

Който е?

Защо?

Какво защо?

Следващият ти въпрос беше „Защо?”

Да, де, ама защо „Какво?”

Както и да е, да продължим с „новостите”…

Какво мислиш за бежанската вълна?

Мисля, че е неприятно да отидеш на работа и да завариш офиса си сринат до основи, а когато се прибереш у дома да видиш, че къщата ти, също така, някой междувременно я е взривил. И синът ти е бил там. Не е отишъл на лекции, защото в неговото крило от университета се стреля. Какъвто и да си, хубав или лош, в тази ситуация ще си грабнеш шапката и ще отидеш да търсиш живот другаде. При труповете, в канавката, няма живот… Искам да разсъждаваш по този начин за „бежанската вълна”. Тя не е някакъв процес без лице, тя е хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди човешки трагедии, всяка от тях със съвсем ярка, осезаема индивидуалност и отчайваща хуманитарна криза, като глобален процес…

Добре, добре, стига, дай да си говорим за по-весели неща…

Например?

Например, как изкара лятото?

В гледане на новини за „бежанската вълна”, хехе.

Да, бе! Аре сега сериозно!

Ми, бях на един-два фестивала в планината, „развързах” новия си роман „Аварията” онлайн, хапаха ме комари, пак снимах залеза, бях и на море, летните махмурлуци са по-тежки от зимните, но за сметка на това денят е по-дълъг и така нататък… Изкарах лятото като всеки нормален човек.

Дефинирай „нормален”?

Предпочитам да дефинирам „човек”.

Уфф, добре, ама по-сбитичко този път, мкей?

Мкей.

Айде давай!

Какво да давам? Бе вие само да взимате знаете, бе! На мен кой ще ми даде, питам: КОЙ?

Пак се разлигави. Продължавам да очаквам дефиницията за „човек”.

Млекопитаещо с необичайно развит интелект, което променя средата, вместо да се адаптира към нея.

Това ли е?

Това е!

Имах предвид, това ли е всичко?

За повече информация можеш да попиташ дъ уорлдуайд уеб.

Да, бе! ОК, друго нещо новичко?

Имах усещането, че интервюиращият трябва да води разговора…

Добре, де, добре. Чакай да помисля… Хм, ето, хванах те на тясно: ЗАЩО спря да пишеш в блога?

Ние от колко време се познаваме?

Нали аз тук задaвах въпросите?

Само водиш разговора. И защо имаш това право? Защото се познаваме. А от колко време се познаваме?

Нали е селфи-интервю, много ясно, че се познаваме от…самото начало.

И, като се познаваме толкова отдавна, ти не можа ли да измислиш по-тъп въпрос?

Моля?

Примерно въпрос, на който НЕ знаеш отговора.

Аз НЕ знам защо спря да пишеш в блога, ти ще ми кажеш…

Ми защото бях зает с писане на нов роман, ето защо!

Ахаа, четох го. Много кратък излезе…

Много кратък, my ass! Отне ми една година да го напиша.

А обеща продължението само за след няколко месеца, нали?

Да, но само за тези, които успяха да стигнат до последната страница…

Изясни се!

Много добре знаеш за какво става въпрос.

Да се върнем към новостите… Нещо ново, така, не заби ли това лято?

Не, с все със същата жена съм си. Очевидно има способността да се променя всеки ден. Даже порното съм намалил.

Що?

Щото после идва ненормалник като теб и пита: „Защо ти е толкова кратък романът? Защо спря да пишеш в блога?” Сешисе?

Сигурно се шегуваш.

Естествено, че се шегувам! Не сме дошли тук, за да си говорим за порно, нали?

Може би не. Тогава, кажи ми, като изтънчен деятел в областта на културата, какво ново на литературния фронт?

Ми то не е фронт, ама хайде. Очаквам с нетърпение премиерата на „Как се пише?” – това е книгата на Павлина Върбанова, която се нави да бъде редактор на новия ми роман. В нея пише как се пише. В буквалния смисъл на думата. Очаквам я като полезно четиво, а не като пазарна сензация. Ще я представят на седми септември, в седем часа, в пешеходния подлез на НДК.

Ти ще ходиш ли?

Не.

Няма да правя директни аналогии с порното, но все пак ми се иска да попитам „Защо?”

Защото имам каучсърфъри.

Това някакво ново заболяване ли е?

Не. Всъщност, да. Ако можеш да придадеш положителен смисъл на думата „заболяване”.

Човече, наистина трябва да спреш порното!

Не се предвземай!

Добре, добре. А не се ли умори да хостваш вече?

Три-четири-пет хоста като ти се изредят един след друг (не в смисъла, който ти влагаш в тази дума) наистина се превръща в ангажимент. Трябва да се правят паузи.

Амин! Ще запазя минутка мълчание.

Нямаме цяла минута!

И защо?

Защото губим ценното време на читателя.

Имаш предвид във фейса ли?

Нямам фейс!

Е, как така?

Ми така! Когато имах видях, че читателите се интересуват повече от това къде си се напил снощи и с кого си се снимал, отколкото от това какво си написал…

Верно ли бе?

Верно.

Ами популярността? Споделяния, лайкове, теб такива неща не те ли интересуват?

Няма да отговоря на този провокативен въпрос!

Айде, де, то само с въпроси без отговори, какво интервю ще излезе?

Селфи-интервю.

И това е вярно, ама все пак, не съжаляваш ли, че си заличи фейсбук акаунта?

Съжалявам само, че не го направих по-рано.

Ще отговаряш за тези скверни слова!

Дам, пред Всевишния Бог на Социалките един ден, сигурно. Но не и пред теб. Между другото, заличих си профила преди шест години. И от тогава популярността ми в „Клюкарника” само расте, вместо да спада. Просто не ми се налага да се занимавам лично с тези неща – правят го читателите вместо мен.

Ех, ама колко хитро, а? Един вид „аутсорсинг”?

Аутсорсинг щеше да бъде, ако имахме производствени процеси, продуктови линии и кол-центрове за след-продажбено обслужване. Аз споделям свободно онлайн. Примерно, не ти струва нищо, за да четеш това шизофренично интервю. Опитай се да „аутсорсваш” идеи с нулева печалба, ако ти стиска!

Мога, да!

Това са думи на Димчо, не плагиатствай!

Кой е Димчо?

Любимият ми варненски рапър.

Дай нещо от него.

Първото, което ми идва на ума: https://www.youtube.com/watch?v=VnhuSMgV42s

Това хич не е ново!

Знам.

Що ми го пробутваш тогава?

Щото ми е любимото на dim4ou.

Нали интервюто се казваше „Новости”, все пак?

За амазонските племена и таблетът е новост.

Те няма къде да го включат там.

Къде?

В джунглата. Амазонските племена живеят покрай една голяма река, която бъка от пирани, гледат да не си изтърват дивеча в нея, за да не им го оръфат пираните до кокал на секундата… И носят сламени гащи, вместо бельо.

Много документални филми гледаш.

Така е. Ето защо знам, че няма къде да си включиш таблета в джунглата.

Не и ако си носиш допълнителни батерии.

Ти кога за последно си сменя батерията на таблета в амазонската джунгла?

Аз нямам таблет.

Нямаш фейсбук, нямаш таблет, какво друго нямаш?

Напоследък нямам търпение.

Да довършиш продължението на романа ли?

Не, да си говоря с идиоти като теб.

Край! Започнахме да се обиждаме, ще ти задам политически въпрос: Какво мислиш за предстояшите избори?

Мисля, че кандидатите се интересуват само от процентите и от нищо повече.

Защо така мислиш?

Защото само за това говорят по телевизията.

И кво ще ги правят тези проценти?

Ще си ги мерят и ще си ги сравняват с другите кандидати.

ОК, смяташ ли да емигрираш от България?

Бях хвърлил око на Берлин, ама май доста хора ме изпревариха.

Имаш предвид бежанците ли?

Не само. И Георги Господинов, например.

Какъв си ти, че да се сравняваш с Георги Господинов?

Не се сравнявам, просто върху визитките и на двама ни пише „писател”.

Ти нямаш визитка!

Напротив, имам!

Не ме лъжи, свършиха ти преди година, а после така и не си разпечата нови. И слава богу! Смешно е да се наричаш „писател”.

Да, аз за това не се наричам писател. Наричам се „тишо”. В гугъл излизам преди мъжа на Венета Райкова даже. 🙂

Пак излъга.

Провери като напишеш „тишо” в гугъл под грозното им ново лого. С български букви. Аз за това нямам визитка. Казвам на хората просто да въведат 4 букви в търсачката и да кликнат върху най-близкия резултат…

Технологиите намаляват хартията?

Технологиите увеличават хартията. Преди да се появят имейлите, имаше 200 папки по-малко в офиса, съдържащи разпечатки от имейли.

Значи нищо не си постигнал!

Придвижвам се навсякъде пеша или с велосипед. Не притежавам личен автомобил. А между градовете пътувам с влак. Сигурен съм, че вредните емисии от задника ми са многократно по-щадящи атмосферата от тези на хора, който обикалят света със самолет, за да участват в екологични конференции… И от тези на всеки самостоятелен шофьор в софийското задръстване, например. Когато живеех там обичах да ги „изпреварвам” с трамвая.

Не ставаш за еколог. Дори не се опитваш да вникнеш в дълбочината на проблемите.

Наистина не ставам за еколог. Това лято, например, платих „такса смет” за място, където не бях стъпвал от години…

Аха, значи ще критикуваме системата! Какво мислиш за увеличението на тока с 20 процента тогава?

Става ли да ти отговоря с виц?

Става!

Слушай тогава. В едно заведение се събрали трима бивши съученици. Да полеят старата дружба. Да си припомнят веселите времена от гимназията. Междувременно единият се издигнал до митничар, другият работел в данъчното, а третият глобявал в качеството си на инспектор от Агенцията по труда. Яли, пили и се веселили, а накрая дошла сметката. Очевдино доста са яли или с по-скъпи питиета са се веселили, защото сметката възлизала на цели 600 лв. Почнал да ахка и да пъшка данъчният, казал: „Ама да не е станала някаква грешка тук? Айде сега да не се проверяваме: вързани ли са ви апаратите към НАП, изрядни ли са ви декларациите, дайте да помислим как може да се намали с малко?”. Върнал се сервитьорът, след кратка беседа със собственика на заведението. Новата сметка била 300 лв. Погледнал я онзи от инспекцията по труда, зачудил се дали всички служители имат трудови договори, дали пък не им се плаща на черно, в бели пликчета, в края на месеца, попитал как се отчитат бакшишите в касата и така нататък… Върнал се отново сервитьорът, след още една кратка беседа със собственика, и им донесъл сметка за 50 лв. Двамата с удоволствие я връчили на своя приятел – митничаря. Последният наблюдавал известно време сумата, почесъл се по главата и казал: „Еми, петдесет лева – петдесет! Щом само толкова могат да отделят хората, ще ги взема”.

Кое му беше смешното на този виц?

Знам и по-смешни.

Ще ги оставим за друг път!

Някакви последни въпроси?

Какво мислиш за акитата по Южното Черноморие?

Ходя само на Северното.

И аз също.

Ето още нещо, по което си приличаме…

Тихомир Димитров 

Сродни публикации:

Един леееко шизофреничен пост

януари 31, 2014

Още три МЕГА популярни заблуди

1/ От политиката зависи нещо

1

Изт: onlyhdwallpapers.com

Приемаме, че всички политици са некорумпирани и влизат във властта с единствената цел да се погрижат за общественото благо, да служат на интересите на народа и да променят живота му към по-добро. Защото има и такива. Но нека да приемем, че всички са такива. Нека за миг да приемем лъжата, че всички се стремят към успеха на цялото. Няма как да го постигнат, защото този успех не зависи от тях!

Не зависи от политиката дали ще уволня някого днес, понеже не са ми пуснали снощи. Не зависи от политиката дали ще замразя инвестиционен проект за двеста милиона, с което ще увеличава безработицата с два процента. Не зависи от полтиката дали някоя влиятелна личност няма да получи инфаркт точно преди подписването на най-важното споразумение за века. Не зависи от политиката дали други държави няма да я въвлекат в несправедлива, жестока, безсмислена война. Не зависи от политиката дали реколтата тази година ще е добра. Не зависи от политиката кога ще се дойдат природните бедствия, катаклизмите, сушите и авариите. Земеделските субсидии и помощите са неща, които зависят от политиката, да, но дори тях нямаше да ги има, ако политиката можеше да променя наистина съществените неща. Накратко, политиката само компенсира, тя винаги реагира от после, но от нея, де факто, никога не зависи нищо. Даже ако всички политици бяха честни, те пак не биха могли да свършат друго, освен да реагират на нещата, които вече са се случили, които не зависят от тях, никога не са зависили от тях, и никога няма да зависят от тях…

Не зависи от политиката дали някой самолет ще се развали и ще падне, обърквайки всичките й добри намерения. Не зависи от политиката дали някой ще обяви война или ще се самовзриви на някое публично място. Политиката винаги е „от после” и винаги действа със закъснение. Не зависи от политиката дали серийният убиец днес ще посегне към новата си жертва или не. Дори да успее да го обезвреди, обществото, което уж се ръководи от политиката, ще постигне само временен резултат, защото на неговто място веднага ще застане друг сериен убиец. Серийни убийци има, откакто има политика, че и от по-рано. А най-масовите от тях се занимават не със занаятчийство или с йога, а познайте с какво? Точно така – с политика.

Икономическите кризи също не зависят от политиката. Политиката може само да компенсира (когато не убива децата ви на бойното поле). Тя може само да действа със закъснение – за неща, които никога не зависят от нея.  Които имат равно по сила и обратно по посока противодействие. Винаги. Де факто, нищо не зависи от политиката. И слава Богу!

Защото това, което реално променя живота на обществото към по-добро са: човешкият гений, откривателството, науката, медицината, образованието, комуникациите, екологията.

Всичко друго, но не и политиката.

А защо тогава се занимаваме толкова много с политика? Защо плащаме толкова скъпо, за да финансираме система, която е основана на разделението и на противопоставянето, главно със средствата на насилието и на войната, на принудата и на отмъщението, вместо същите ресурси да ги отнемем от политиците и да ги насочим към учените, откривателите, гениите, медиците, инженерите, учителите, еколозите?

Ще ви кажа защо. Защото човешкото същество се нуждае жестоко от драма. Драмата е нещото, за което всички копнеем, дори да не смеем да си го признаем. Нека да оставим политиката да си почине и да хвърлим един поглед върху изкуството, а? Какво ще кажете? Кои са най-четените книги, най-гледаните филми, най-почитаните скулптури, най-търсените произведения на изобразителното изкуство и най-уважаваните автори? Най-известните поети?

Не черпят ли всички те, без изключение, вдъхновение от страданието? Не го ли пресъздават? И не следваме ли всички ние някакъв фалшив морал? Слагаме червена точка върху предаванията с обидни думи, пишем закони срещу дискриминацията, а по кината дават филми за тийнейджъри, които се колят помежду си за удоволствие на телевизионните зрители. Говоря за „Игрите на глада”. И не са ли такива произведения на изкуството точно толкова популярни, защото ни завират истината в очите – истина, която дори сами не смеем да си признаем? Че сме заникъде без драмата. Че черпим сила и вдъхновение от страданието. Че драмата и страданието са единственият начин да бъдем държани в подчинение, но ние сами си ги избираме, защото не можем без тях…

От политиката не зависи нищо. Тя не може да промени дори кризите, атентатите, войните, революциите, въстанията и насилието, защото стои в началото им, защото ги вдъхновява. Или просто се опитва несръчно да ги компенсира. От какво зависи тогава? От КОГО зависи тогава? Не се оглеждайте като слаб ученик, посочен от класната да излезе на дъската. Други ученици няма. Стаята е празна. Децата избягаха от клас и отидоха да гледат „Игрите на глада”.

2/ Живеем в демократично общество

2

Изт: greece.mrdonn.org

Ако беше така, щяха да те питат персонално за всяко решение, което лично те засяга. Всъщност, нямаше да има нужда от хора, които да те питат, а само от администратори, които да привеждат решенията на мнозинството в действие. Не на мнозинството от парламента, а на мнозинството от площада. Защото там се събира презряният народ. Той няма къде другаде да се събере. Който не иска да участва, така или иначе, вече си стои у дома. И сега има хора, на които не им дреме, на които не им се занимава. Които гледат сеир. Те са обучени да вярват, че не са достатъчно компетентни да взимат важни решения, касаещи собствената им съдба. Затова си я подаряват на други – да правят с нея каквото си пожелаят. И им плащат за целта! Апатията и мързелът са най-скъпите „удоволствия” на света!

Представете си администраторите като компютъра, който може да предлага решения и да ги изпълнява, но не и сам да решава. Пред диалоговия прозорец стои крайният потребител. Ползвателят. Собственикът. Суверенът. Негово е единственото право да решава. Системата може само да изпълнява. Идеята, че потребителят е малоумно дете, което задължително ще оплеска нещата, стои доста изгодно за тези, които я използват в свой личен интерес и карат потребителя да им плаща, за да цъкат с мишката вместо него. Тази идея е насаждана с поколения и много трудно ще се изкорени. Много трудно ще ви убедя, че сте адекватни да имате думата за решения, които пряко ви засягат. От които зависи собствената ви съдба! Вие данъците вече сте ги отписали. Те за вас са си чиста загуба. А би трябвало да са инвестиция. Защото шоуто се случва с вашите пари! Ето, тук все още копнеят за лидери. После им се сърдят, че били егоисти, че се превръщали в диктатори, че обслужвали интересите на частни групировки, вместо да помислят за общественото благо. Ама, тези хора да не падат от небето? Те идват от нашите детски градини, от нашите училища, университети и казарми, тоест доста си приличаме с тях. Гласоподавателят, като мързелив егоист, посочва някой друг егоист (но не чак толкова мързелив) да му решава проблемите, забравяйки, че единственото същество на тази планета, което може и е длъжно да се занимава с неговото лично щастие е самият той, а не някой друг.

Продължавайте да подарявате отговорността за своето бъдеще и за бъдещето на децата ви на други хора. Нека те да решават вместо вас – „некомпетентните”! Продължавайте да очаквате „светлото бъдеще” от някой „светец”, който ще ви го подари, вместо да помисли първо за себе си и за своето настояще. Продължавайте да се делите на леви и десни, на цигани и българи, на патриоти и предатели, на комунисти и демократи, на чужди и свои, на вътрешни и външни, на емигранти и бежанци, на некомпетентни и можещи, на красиви и грозни, на умни и прости. Продължавайте и винаги ще сте чуждият, предателят, излъганият, изгоненият, емигрантът, неуспелият, неразбраният, нещастният, бедният.

Не живеем в демократично общество. Демокрация няма дори в Америка, където държавата се е превърнала в Големия брат. Демокрация на тази планета няма от времето на древна Атина и дори тогава тя не е била съвсем читава, защото жените, чужденците и робите са нямали правото да гласуват на Агората. Били са смятани за „втора ръка“ хора. И тогава, за да гласуваш, е трябвало да носиш меч около кръста и да си местен, демек – от „своите”. Политическите партии днес имат за цел само да поддържат илюзията за някакво разделение. Да разделят и да противопоставят обществото. В цял свят е така. Същата цел имат и политическите скандали, с които ни занимават всеки ден по телевизията нашите собствени „служители”, за което плащаме ние, с нашите собствени пари. Разделяй и владей! Не е измислено вчера. И не е справедливо, да. Но, знаете ли какво? Няма да се оправи с насилие.

Историята хилядократно е доказала, че реформи, започнали с кръв и насилие, водят до резултати още по-лоши от първоначалните. Народът от столетия знае, че „който нож вади, от нож умира” и, че „око за око и накрая целият свят ще ослепее”. Няма да се оправи и с отмъщение. Единственото, на което отмъщението е способно, е да увеличава страданието. Не да носи облекчение.

Ще се оправи само с прощаване. Ето ви предизвикателство! Да простиш е десет пъти по-трудно, отколкото да отмъстиш. Искате ли да постигнете нещо смислено? Направете нещо трудно! Научете се да прощавате. На себе си и на останалите. За днешните пропуски, за вчерашните лъжи, даже за утрешните прегрешения. Това е прекият път към свободата. А ръка за ръка с нея върви щастието. То не е някаква нова форма за управление на обществото. То е в осъзнаването на факта, че единственото същество на тази планета, което може и е длъжно да се занимава с вашето личното щастие, това сте самите вие. Никой друг не може и не бива да носи отговорност за това! Предлагам ви да оправите света, като започнете да вкарвате ред първо в своя собствен свят. Ще продължава да има хора, които ви лъжат, че мислят за вашето благо, докато се занимават точно с противоположното. Но знаете ли какво? Вие можете без тях, а те не могат без вас! За никъде са без вашето доверие, без вашето внимание, без вашите пари и без вашето „участие в играта”, където винаги сте публика или, в най-добрия случай, седите на резервната скамейка.

Оставете ги да си играят сами. Простете им. Запомнете, че и те са хора като вас. Отпуснете хватката на очакванията си върху личности, от които не зависи вашето щастие и това ще отпусне хватката нещастието върху самите вас. Опитайте се дори да ги заобичате, ако можете. Да, припомнете си, че са хора като вас. Кой не допуска грешки? Кой не е жертва на заблудата? Кой не е възпитаван от малък да бъде сто процентов егоист? Да получава по-високи оценки от останалите в класа, да си намери по-подходящата работа, да бъде шеф, директор, командир, депутат, президент, генерал? Да трупа, за да има повече за него. Пък майната им на останалите! Кажете ми, кой не е възпитаван да вярва, че това е пътят към щастието? И вие сте възпитавани така. И аз съм възпитаван така. Никой не е извън това уравнение. Всички сме в матрицата. Включително и хората, които злоупотребяват с нашето доверие. Но не можем да простим на себе си и да продължим напред, ако първо не освободим останалите от вината. Налага се да започнем първи. Чакането досега е показало, че за нищо не става. Човечеството от хилядолетия чака с очи, вперени навън и нито веднъж не се е сетило да погледне навътре. Да започне промяната от там. Каквото посееш, това ще пожънеш. Каквото повикало, такова се обадило. Кавото отвътре, такова и отвън.

3/ Религията съдържа единствената, вечна и непреходна Истина

3

Изт: leonafricano.blogspot.com

Единствената? Значи всички останали, които изповядват някаква друга религия, грешат. В техните очи ти също си грешник, дори в очите на някои си толкова кофти грешник, че заслужаваш да умреш по особено жесток начин. Само защото си възпитаван от малък в нещо, в което те не са били възпитавани… Така и не разбрах защо религиозните фанатици никога не забелязват „Не”-то в „Не убивай!” ?!

Вечна? Как може нещо на 2-3-5000 години да е вечно? Та това е секунда от живота на една галактика с милиарди слънца, даже от живота на една планета! Вселената е на 15 милиарда години, а може да се окаже и по-стара. Много по-стара. Но дори тя не е вечна. Защо тогава нещо, което е на две-три секунди живот и се занимава с Мирозданието твърди, че е вечно?

Непреходна? А какво стана със Зевс, Озирис и Хор? Как мислиш, дали жреците им са били по-малко отдадени от съвременните служители на „правата” вяра? Която и да е тя! Смяташ ли, че докато са избирали за жертвоприношение най-снажния момък и най-красивата мома (сред собствените си деца!!!) траките не са вярвали? Или, че са вярвали по-малко от теб? Но какво стана с тяхната богиня на смъртта? Защо сега храмовете й са само туристически забележителности? Или не, новото си е по-вярно от старото, защото си е ново? Преди 3000 години митът за Зевс и за Титаните също е бил нов. Значи този принцип не действа!

Излиза, че цялото човечество, от край време, е любител на фентъзи сюжети с митични, свръхестествени същества. Фенщината му стига до там, че цели армии се въоръжават, за да изминат стотици километри пеша, през непознати земи, в студ и пек, сред негостоприемни племена, да преплуват морета и реки, за да отидат и да накажат феновете на друго фентъзи, което е различно от тяхното.

Моля ви, не ме разбирайте погрешно! Виждам огромен смисъл в религията. В религиите, като цяло. Мисля, че без тяхната опора сме за никъде. Човек се нуждае от вярата в нещо по-велико от него, за да има мотивация да посрещне предизвикателствата на утрешния ден, да има смелостта и куража да понесе несправедливостите на света. А религията придава форма на тази вяра. Прави я по-достъпна, по-осезаема. Има дълбок смисъл в религиите. Но съществува едно-единствено нещо, в което всяка религия ни подвежда и, което не е отговорност на нейните създатели, а на техните фенове и последователи, живели през годините след това и дописвали „продължението” на историята. Говоря за лъжата, че точно те, последователите, знаят и притежават „единствената” истина. Защото си е тяхна. Плюс пълната им нетърпимост към истината на всички останали. По-голям егоизъм и тесногръдие от това, здраве му кажи!

Ако вярвате в ада и рая, например, ще трябва да ви разочаровам, защото в Библията почти нищо не пише за тях. Но адът е разказан от Алигиери толкова детайлно и е нарисуван от Бош толкова подробно, че се е превърнал в масово вярване. Ето едни истински фенове на фентъзито, които са „дописали” историята. Сякаш вечната, единствена и непреходна истина може да се дописва. Сякаш се нуждае от продължение. Сякаш изобщо може да бъде променена!

Но не само това. Демонологията се е превърнала в култ през Средновековието. Хилядолетие и повече след началото на „историята”, феновете са продължавали да „дописват”, да измислят нови митични същества. Създали са дори институции, като Инквизицията, които да се погрижат Адът да стане съвсем реално място – тук, на земята, защото не е много сигурно дали наистина съществува отвъд…

Религията не съдържа единствената, вечна и непреходна истина. Всяка религия съдържа вечната Истина, представена по различен начин, според културата на епохата, в която е била създадена. Според хигиенните й изисквания, дори. И е напластявана с хилядолетията след това от въображението на толкова много фентъзи автори, заети с „продължението на историята”, че накрая става практически непригодна, защото губи всякаква връзка с първоначалната си идея, т.е с единствената, вечна и непреходна Истина.

А тя няма как да е различна за християнина и за мюсюлманина, за будиста, за шинтоиста и за жреца на фараона, защото телата на всички ни са изградени от атоми, които някога са били звезден прах. Но когато една религия се превърне във фентъзи дотолкова, че да загуби връзката си с Личността или с Идеята, вдъхновила нейното съществуване, тогава храмовете й се превръщат в развалините, които днес сме свикнали да наричаме „туристически забележителности”. И това се случва постоянно. На всеки две-три хиляди години се повтаря. Минути от живота, дори, на човешкия род…

Тихомир Димитров

март 1, 2011

Българче да се наричам пълна травма е за мене

Една ситуация никога не може да бъде проблем. Проблем е само отношението ни към нея. Ето, например, черната котка. „Да ти мине котка път” за българина е голямо проклятие, лоша поличба, нещастен сигнал. За китайците, обаче, черната котка е символ на късмета. Или може би вкусен деликатес в ресторанта, не знам. Но се кефят да им мине котка път и сигурно получават доказателства, че са късметлии след това. Бълагринът плюе три пъти през рамо, върти се на пети или псува и замерва животното с камък. После получава доказателства, че е карък. Очаква тези доказателства и допринася за тях. Ето колко важно е отношението.

Снегът вали и всяка снежинка си е на мястото (дзен-будистки коан). До нас живее цяло семейство черни котки. Всеки ден ми пресичат пътя, когато излизам. Винаги си припомням този коан и ми става смешно, че съм българин, а реагирам като китаец. Всъщност, нямам отношение към черната котка. Тя отива някъде, аз – също. Всичко си е на мястото. Котката преследва мишле в храсталака от другата страна на улицата, по която вървя. Аз отивам до магазина за хляб. Всичко е окей. Нито ме гази камион след това, нито печеля от тотото, защото нямам отношение към котката. Снегът и кишата са си на мястото през зимата. Те могат да са твой проблем, само ако ги превърнеш в такъв. А може да се насладиш на студеното време. Или да нямаш отношение към него, защото всичко си е на мястото. Винаги и по всяко време.

Тук ще си говорим за травмиращото усещане да се наричаш българин. Ще обсъдим:

държавата

ниските заплати

политиците

телевизията

и ще разберем, че проблемът е само в твоята глава и никъде другаде.

Няма такава държава. Възприемете буквално тези думи. Ще видите колко истина има в тях. Българинът страда от раздвоение на личността, когато стане дума за националната му принадлежност. Той псува държавата, защото е виновна за всичко, но едновременно с това се тупа по гърдите, че тук е имало ханове, царе и държвници, ехеее, още преди разни французи, германци и англичани да се сетят да си направят държава. Ръйш ли. Е, няма такава държава! В буквалния смисъл на думата. Знаете ли по какво си приличат неудачниците? По отказа им да поемат отговорност за случващото се с техния живот! По мрънкането си приличат. Винаги някой друг е виновен, а те са прави. Външните обстоятелства им пречат! Имат основания да негодуват – достатъчно са за цял живот. Но това е живот на неудачник – човек, който не поема отговорност. Няма такава държава, която да е виновна за всичко, защото, ако имаше, някоя мутра щеше да й подпали офиса и да я „повози” в багажника. Някой мъдър икономист щеше да дойде от Световната банка и да ни я поправи. Да поемеш отговорност значи да се изправиш пред огледалото и, подобнио на Луи XIV, да заявиш: „Държавата, това съм аз!”. Мръсно е по улиците, защото аз хвърлям боклуци там и аз отказвам да си почистя пред входа. Ниски са заплатите, защото аз плащам аборигенски надници и аз продавам труда си за жълти стотинки. Има корупция, защото аз бутам рушвети на катаджиите и аз предпочитам нещата винаги да стават „по втория начин”. Макроикономическите ни показатели са на последно място в Европа, защото аз предпочитам да живея там – в г*а на географията, където всеки ходи до тоалетната. Няма такава държава, просто! Държавата – това съм аз!

Ниските заплати. Да приемем, че вместо труда си, продавате дюли. Вие сте глобален търговец на дюли! Всеки глобален търговец търси най-подходящите пазари за своите продукти – онези пазари, на които ще ги продаде срещу най-добрата цена. Отваряте картата на Европа и виждате, че дюлите са най-евтини в Албания. Точно там ли ще отидете да си продадете дюлите? Тогава защо продавате труда си в България, където заплатите са най-ниски, човешкият труд се цени най-малко и струва най-евтино в цяла Европа? Ето че пак външните обстоятелства са виновни, нали? Държавата, политиците и работодателите са виновни! Не вие. Но с това външните обстоятелства не се изчерпват – изчерпват се само онези от тях, които са ви удобни. Външно обстоятелство е, че имате еропейски паспорт и можете да пътувате в цял свят, а най-цивилизованата част от него ви предлага да се установите където пожелаете. Външно обстоятелство е, че щом имате компютър + интернет и/или някакъв занаят, значи вече никой не ви задържа да стоите по цял ден в офиса. Външно обстоятелство е, че тук идват да живеят чужденци, които виждат по-добри условия за живот и бизнес от нас. И така нататък. И така нататък. Ниските заплати са чудесен повод за мрънкане. Достатъчни са не за един живот, а за няколко прераждания. С мрънкане, обаче, нищо не се постига. Това е сигурно. Проблемът не са ниските заплати. Проблемът е в отношението ни към живота. Страдаме като каторжници, но вериги по ръцете ни липсват, а вратите на „каторгата” са отворени – можем да си тръгнем по всяко време. Изнерявяме се от трафика, но ходим и до тоалетната с кола. Мрънкаме, че столицата е пренаселена, но пращаме и децата си да живеят там – записваме ги в университет, възпитаваме ги като роби, обясняваме им колко хубаво е да „правиш кариера”, после доживотните спестявания ги инвестираме в „апартамент” от 30 квадрата – да живеят наблъскани един върху друг, да пътуват притиснати в градския транспорт, да работят в кол центрове, да получават най-ниската надница в Европа и да изплащат най-неизгодната ипотека. Междувременно се мръщим, че прекрасните градове на България се обезлюдявали, че бизнес в провинцията нямало. Гледаме едностранчиво на нещата – завиждаме на „западняците” за техните доходи, но не завиждаме за четирицифрените им наеми. В това време „западняците” идват у нас и наемат тристаен, напълно обзаведен апартамент, в центъра на някой от прекрасните ни, обезлюдени градове. Сто евро за сто квадрата. Дишат чист въздух, живеят на широко и ходят на фризьор за две евро. Ползват такси за едно евро. Дават пет евро за обяд в ресторант, където има безжичен интернет, за да си довършат доклада, да го изпратят по мейла и да си купят още половин година от качеството на живот, което ние сме загърбили доброволно, в стремежа си да заприличаме на тях. Да, ама от 70-те години на 20-ти век. В началото на 21 век „западняците” намират тук условия, които ние не виждаме. Купуват селски къщи, садят зеленчуци и ядат здравословна храна, а ние се ужасяваме от перспективата „да се върнем на село”. Предпочитаме полуфабрикатите на „големия град”, където дишаме смог, живеем един върху друг и остаряваме в задръстванията. Виждаме само ниските заплати. А те не са никакъв проблем. Проблем е отношението ни към всичко, което ни заобикаля.

Политиката. Мечтая за деня, в който девет от десет минувачи няма да знаят нито кой е президент, нито кой е министър-председател. Сега всички искат да знаят кой е Алексей Петров. Политиката е доходен бизнес за много хора у нас. В това не виждам проблем. Проблем виждам само във факта, че всичко живо се интересува от техния бизнес, а не от своя собствен. Вижте, живеем във времена, в които егоизмът се приема за даденост, за нещо нормално. Не само това – той по всякакъв начин се поощрява. Възпитаваме децата си да побеждават, да се налагат над конкуренцията, за да получават повече от другите – повече шестици, повече парички и повече власт. За един „по-добър” живот! Щом е така, откъде-накъде ще очакваме върховни прояви на алтруизъм точно от хората в политиката? По пътя на каква логика те трябва да помислят първо за нас – да имаме топъл дом, добро здраве, децата ни да са подсигурени и образовани, а трудът ни да бъде източник на достоен начин на живот? Щом сме приели егоизма за даденост, щом толкова много се възхищаваме от личните постижения, значи би трябвало да знаем, че политиците са длъжни да помислят първо за себе си – да имат топъл дом (а защо не десетина, алчността също е добродетел), децата им да получат добро образование в чужбина, трудът им да бъде източник на достоен, а защо не и охолен начин на живот. Какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа, че няма разумна причина да се интересуваш от политика, когато политиката е бизнес, а ти не притежаваш нито една акция от този бизнес. На политиците това им е работата. За това им плащат. В това са добри. Трябва да скочиш в техните води и да ги надплуваш, ако смяташ, че си по-добър, че можеш повече. В противен случай си оставаш само с мрънкането. Вече 20 години негодуваш срещу политиката и започвам да се съмнявам, че ти харесва да си вечно недоволен. Политиците не се инетресуват от теб? Тогава ти защо се интересуваш от тях? Ами инженерите? Хидрогеолозите и агрономите защо се интересуват от политика? Защо всеки не си гледа работата? Когато всеки започне да си гледа работата, термините „консултант”, „бизнесмен” и „професиоанлист” няма да са равнозначни на крадец, мутра и полицай. Минувачите няма да знаят кой е президент и кой – министър-председател, защото всеки ще си върши работата.

Телевизията. В интервю за „Капитал Лайт” Миленита сподели, че американците казвали fuck you като I love you, а тук било точно обратното. „В това ни е чарът” – би възкликнал някой. Аз мисля, че да си песимист не е чаровно. Според мен, черногледите хора живеят по-трудно. Българите са черногледи песимисти. Няма проблем в това. Португалците също са песимисти, но си имат Вашку да Гама и правят хубаво порто. Ние пък си имаме Хан Омуртаг. Човек и добре да живее, се жени. Притежаваме рядко чувство за хумор – леко мрачничко е и зловещо, но затова  са ни силни артистите. Трагикомедията е най-сложният жанр. Англичаните пък си имат ГМО. И са по-дебели от французите. Но българите страдат повече от инфаркт, защото редовно преяждат с био храни и най-вече – със свинско. Това са факти. В тях няма проблем. Проблем е само отношението ни към фактите, а това отношение до голяма степен се определя от телевизията. Във времена, в които геополитическата карта на света се променя буквално за минути и диктаторските режими от два континента падат като домино, ние се занимаваме с „флашки и патрашки”. Показват ни умиращи от рак деца по време на вечеря. Информират ни, че токът, петролът и газът ще поскъпват безкрайно, но увеличение на заплатите скоро няма да има. Вкарват ни в дома на хора, които отдавна са спрели да плащат сметки, защото са болни и не могат да работят. В резултат, тези хора живеят като кучета – на студено, на свещи, в началото на 21-ви век, забравени са от всички, но не и от енергийните холдинзи и държавните монополи, които са готови да ги осъдят за дългове. Съобщават ни, че не можем да разчитаме на бърза помощ, освен ако не сме с единия крак в гроба, но дори да получим инфаркт, пак може да не ни приемат в болницата, защото не им достигали 5 лева от здравната каса….Веднага след супер симпатичната реклама на мобилен оператор дават репортаж за същия оператор, който иска да запорира имуществото на длъжник, забравил да му плати 20 лв преди  няколко години…За десерт – малко земетресения и пожари по света, нови данъци и такси върху издъхващите сектори на икономиката у нас, безработицата се увличава, заплатите падат, инфлацията расте, лека и спокойна вечер, уважаеми зрители! Ето така изглежда действителността през очите на българската телевизия. Тя цели 40 години излъчваше бодри, оптимистични репортажи и сега от 20 години вече компенсира. Остават й само още 20. Тя е обективна и държи да ни информира за истината. Нейните репортажи, обаче, показват, че светът или окончателно е тръгнал към неизбежния си край, или някой сериозно ни изкривява представите за дейстителността и за това, което се случва в нея. Отделно, телевизията реже клона, на който седи. Тя губи по-ведрите си зрители, а от бизнеса, когото дави в тревожни сигнали и песимистични прогнози очаква рекламни приходи. И в двата случая, българче да се наричам пълна травма е за мене, а телевизорът е по-добре да си стои изключен.

Тихомир Димитров

март 23, 2010

Леле, майкоооо!

Има само едно нещо, което мога да кажа за новия сезон на Бай Брадър: ЛЕЛЕ, МАЙКО!

Идеята да събереш под един покрив разпадащи се семейства и да търсиш „смисъла на брака” е гениална, браво, бате Нико! Маймунките с джи ес еми ще ти бъдат благодарни за сеира.

Но не бива да търсим проблем в продуцентите на формата. Те го правят за пари. Имат сериозна пазарна ниша за запълване и тя е точно толкова голяма, колкото голяма е кухината между ушите на милионите им зрители. Която едва ли може да се мери с празнотата в душите им.

Докато преглеждах профила на „семействата”, един израз не излизаше от устата ми:

„Е, не, хора, ама вие сериозно ли, бе?!”

Оказа се, че е съвсем сериозно!

Очаквам шоуто да има небивал успех. Желая го на организаторите – заслужават го заради добрия пазарен нюх. Зрителите, които ще поглъщат помията и ще я финансират с трудно изкараните си левчета, също го заслужават!

Бай Брадър е олицетворение на опропастеното българско общество, представителна извадка на прецакания, средностатистически българин – останал без морал от комунизма, ограбен от несправедливостите на прехода, захвърлен край пътя на цивилизацията: без посока, без цел и без надежда, че адът, в който живее, някога ще свърши.

Единствената утеха на миличкия ни, прецакан българин, който тегли кредити, за да купува ботушки на надуваемата кукла втора употреба, с която си играе на мама и тате, е възможността да купи още: таратайките втора употреба, които белите хора изхвърлят и дрехите втора употреба, които белите хора събличат. С пари, които белите хора ще му дадат назаем.

Погалете значката „европеец”, окачена на ревера ви от белите хора, уважаеми зрители, спрете поскъпналото парно, пролетта дойде, пръжнете си яйца на поскъпналата газ, запалете къс долнопробно, поскъпнало „Виктори”, налейте си поскъпнало менте, ако все още можете да си позвлите акциза, пуснете тАлАвизора и се наслаждавайте на шоуто!

Щях да кажа: „то поне е безплатно”. Ама не е. То разчита на вашите пари, за да пребъде. И вие ще му ги дадете! Защото през пролетта синият екран ще ви донесе утехата, че не сте единствените несретници на този свят, че има и други „хора” като вас:

Не само вашият брак е на ръба, не само вие бихте зарязали съпругата (съпруга) си на мига, ако не беше клетото същество, което сте създали без да мислите и, което сте обрекли на безпътицата, превърнала се във ваша съдба.

Не само вие бихте пречукали родителите на мъжа (жена) си на минутата, ако не зависехте от техните пенсии, не само вие бихте пребили всеки срещнат на улицата, който нарича „курва” жената, която не можете да си позволите, не само вие търпите вмирисан, безработен пор в къщата си, който ви бие и обижда, който профуква заплатата ви на комар, но без който не можете, защото там, някъде между ушите ви, зее огромно, празно пространство.

Което е нищо в сравнение с бездната в душите ви.

Но вие не сте виновни! Вас, освен без пари, перспективи, ценности, морал, преходът ви остави и без образование. Вашите деца също не са виновни! С една малка разлика: тях никой не ги е питал дали искат да участват във фрийк шоуто, което сте свикнали да наричате „живот”.

Виждам, че колкото по-надолу слизаме, толкова по-недостижимо става дъното. Предлагам следващият сезон Бай Брадър да е нещо наистина уникално! Задръжките вече нямат значение, то се видя, по-важно е „шоуто”! Тогава, защо да не спретнем истинско шоу на омразата, какво ще кажете? Да поканим ром и расист, християнски фанатик и ислямски проповедник, ултрас на Левски и ултрас на ЦСКА, фалирал длъжник и забогатял съдия-изпълнител, закоравял престъпник и полицай с отлично досие…Да ги оковем в белезници един за друг и да им гледаме сеира, става ли?

После може да спрем разкопките в центъра на София и върху руините на древния колизеум да изградим чисто нова Арена – в нея за парче хляб ще се бият озверели улични кучета срещу озверели пенсионери, ще има състезания между голф тройки до смърт, руска рулетка и публични екзекуции на живо. Може да организираме аукцион за хора, в който богати стриптизьорки ще наддават за хрисими мъже, мазни чужденци ще пазарят български държанки на едро, а възрастни хора ще се събличат за пари. През паузата – конкурс за красота: „Прилежна домакиня с най-насинен задник”.

ЛЕЛЕ, МАЙКО!

P.S

Може би искате да прочетете още:

За масовото затъпяване

Хляб и зрелища

Television sucks

Когато опаковката е по-важна от съдържанието

Тихомир Димитров

март 27, 2008

Имаме новина!

Спрях да чета вестници и да гледам телевизия, за да се информирам. Просто вече нямам нужда. Използвам масмедиите само за удоволствие и то – рядко. Освен това, информацията, която ми поднасят масмедиите смърди на мърша.

Не бях чел всекидневник и не бях гледал новини от доста време. Помня, че ги отказах, защото осъзнах, че ме депресират. Говорих с един репортер, който ми сподели, че целият му работен ден минава между прокуратурата, полицията, съда, моргата и спешното отделение. Е, вести, които няма откъде другаде да дойдат, освен от моргата, меко казано, не ме интересуват.

Реших да си направя малък експеримент и по изключение веднъж да „се информирам” по традиционния начин – така, както го правят милиони българи всеки ден: същите тези симпатични хорица, които дават газ, като видят пешеходец, засичат те, за да завият от най-дясната лента в ляво, настъпват те злобно в трамвая, псуват те на майка и са готови да те убият за два лева. Търсех корените на техния позитивизъм.

И така, представете си средностатистическия българин, който изкарва 500 лв. на месец, здравно и социално е осигурен само на хартия, олиото струва 4 кинта, а наемите са малко по-високи от месечното му възнаграждение. Този човек всяка сутрин пие кафе и чете в-к „Труп” преди да се качи в претъпкания автобус, а вечер пие ракия и гледа касапницата по новините, след като е продал труда си за скрап. Този човек има поне правото да знае какво се случва по света, след като влачи на гърба си двама безработни и трима пенсионери, а освен това му се налага да издържа и собствените си деца, нали? Да, обаче хората, които го „информират” яко се ебават с него и са решили да му покажат светлината в края на тунела под формата на приближаващ влак, пълен с горящи тела.

Ето какво открих, за да не ставам голословен:

в-к „Труп”:

Топ новината, която поднася на читателите си е, че баща пребива щерка си, защото ходела с ром. Това силно ме разочарова, тъй като нищо не може да се сравни със сина, който пребива майка си до смърт за пари. В „култовата” рубрика ‘позиция” чета: „Благовещение без блага вест”. Там винаги стои изтипосана фотографията на някакъв изсипан чичка или на някаква раздърпана леличка, които се оплакват като ревматичен старец от болежки преди дъжд. Може да се оплакват от болежките на обществото, не знам, но фолклорният им песимизъм ми дойде до гуша. Преминавам през огромно количество некролози, за да прочета, че някакъв измамник бил хванат от жертвите си, друг изнасилил малолетна, трети го сгазила кола, четвърти взимал рушвети, токът, бензинът и парното пак поскъпвали. Хвърлям вестника в коша и насочвам вниманието си към най-върлия му конкурент:

„24 бяса”:

Жепейците неадекватни във влака убиец”. Кажете ми, къде, по-дяволите, е глаголът в това изречение? В това съобщително, заглавно изречение? Новината за горящия влак толкова много зарадва вестникарите, че още не могат да спрат да пишат за нея. Все пак, скоро няма шанс млад мъж преди сватбата си и младо момиче след рождения си ден да се опекат живи, нали? Или пък да им падне някоя козирка на главата. Тези възможности трябва да се експлоатират докрай. Публичните разстрели станаха скучни, а катастрофите са направо банални. Е, от време на време изкарвате късмет, когато пиян супер известен участник в кампанията „не карам пил” прегази с джипа си няколко човека и го пуснат с условна присъда, но това не се случва всеки ден. Питам се, ако излезете от моргата и се огледате, дали няма да ви направи впечатление, че по света се случват и други неща, за които можете да ме информирате, а?

Учудващо засичам тема с положително звучене, която е излязла от тетрадката за трети клас на някое чавдарче: „Нека обичаме туристите!” „Малоумно, но поне оптимистично заглавие”, – казвам си аз. И отдолу чета: „Лошо обслужване и инциденти прогониха скандинавците”. Този вестник също заминава в коша. Засилвам се към жълтия печат на една сергия, но физиономията на Азис ме плаши. Чак до там няма да стигаме.

Прибирам се в къщи, сипвам си ракия и стриймвам новините по Бий Ти Ви, защото нямам телевизор по обясними причини. Дърпам скрола на произволно място в средата. Това, което чувам, ме кара да си ударя главата в масата. Юксел ме „информира” за следното, цитирам: „едно от момичетата изнасилени от педофила, който уби дете от дома в Трън и после се самоуби, е била бременна от друг възрастен мъж в Перник. Момичето е непълнолетно.” Айде за вестникарите, че бързат да печатат разбирам и, че редакторите не си гледат работата, защото получават жълти стотинки, също разбирам, ама вие сте „информационната” емисия в най-гледаното време, бе, хора! Какъв е тоя скрипт? Момичето била бременна. А момчето се разболяла от грип, нали? Местя скрола назад с надеждата, че съм пропуснал някоя положителна новина – виждам ковчези, пак го местя напред – виждам арест, местя го отново и разбирам, че две българки са били принуждавани да изпълняват циркови номера със змии и тарантули против волята си в Италия. Сигурно това е най-интересното нещо, което се случи днес в Италия, пичове! Благодаря за информацията!

Решавам да прегледам новинарския блок на телевизията, която се фука, че единствено нейните емисии „.…се различават категорично от катастрофичния и негативен подход към новините на някои телевизии, които са заразени от журналистически далтонизъм.

Първата положителна новина, лишена от всякакъв песимизъм, разказва как почти всички главни ченгета на България се оказали в играта. Стражарите и те били апаши. А това „новина“ ли е? Щях да се шокирам, ако ми бяхте съобщили обратното. Позитивизмът продължава с траур в Бургас, бездомни деца и….курсор на мишката върху хикса в горния, десен ъгъл.

Не ми се ще да генерализирам, защото познавам добри специалисти, които работят в гореизброените медии, пък и самите медии на няколко пъти са проявявали съвсем добронамерен интерес към мен и към творчеството ми. В крайна сметка, въпрос на личен избор е дали да се информираш на принципа „доброто прасе всичко яде” или внимателно да си подбираш източниците на информация. Аз лично не гледам новини и не чета вестници – мисля, че стана ясно защо. Телевизията може да ми служи само като средство за забавление. Вредно е, но не прекалявам. Същото важи и за панираните крилца на KFC.

Обаче забелязвам една интересна тенденция. Масмедиите в цял свят се стремят към скандални и шокиращи открития, това е нормално, но при нас нещата някак винаги стигат до крайности. Помните ли новините по Татово време? Бях малък, но ги помня. Идеше ти да цъфнеш и да вържеш направо. То не бе оптимизъм, не бе въодушевление, младежки плам и ентусиазъм бликаха от всеки репортаж. Винаги съм считал, че американската реклама никога няма да достигне нивото на комунистическата пропаганда по сила и обхват на въздействие. Тогава новините бяха радостни, а в реалния живот те пращаха на доживотна каторга, защото си разказал виц. Може ли днес, когато новините са от Ада, реалният живот да е станал малко по-щастлив?

Тихомир Димитров

март 4, 2008

Хляб и зрелища

Средният интелект на тълпата е по-нисък от този на най-глупавия индивид в нея. Още древните римляни са разбрали, че тълпата се нуждае от „хляб, кръв и зрелища”, за да не хвърля камъни. Нищо не се е променило до наши дни: колизеумите се превърнаха в стадиони, а кръвта и зрелищата се гарантират не само от тях, но и от новинарските емисии по три пъти на ден, както и от телевизионните шоута. Публичните унижения са на почит. Жестоката смърт е на мода. Практиката на така наречената „демокрация” у нас пък показва, че едно правителство може да бъде свалено от народа само тогава, когато и хлябът свърши. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Аз пък ще ви попитам: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Подхвърлиха ми една статия, в която психологът Иван Игов осъжда риалити формата по телевизията като „Гавра с хора с психични отклонения”. Критиката му е насочена основно към Music Idol, където гаврата е най-очевадна. В бебе-блога Inside Story, на който в момента се опитвам да вдъхна живот с помощта на ко-автори, Преслава Христова се възмущава от начина, по който възпълничък член на журито с цялата си наглост гони момче от кастинга за това, че е дебело. Малко като „присмял се хърбел на щърбел”, но в обратния вариант. Реших да се поинтересувам от шоуто, за да изградя собствено мнение, въпреки че съзнателно избягвам телевизията като начин на забавление и откровено смятам, че 90% от съдържанието й води до затъпяване и до пазарно пристрастяване. Има приятни изключения, разбира се.

Това, което видях за пореден път ме убеди, че „Television Sucks“ е едно от малкото правилни заключения, до които съм стигнал в живота си. Видях зле облечено жури, което злоупотребява с мимолетната власт, която му осигурява синият екран, за да избива комплекси върху душевно болни хора. Дори Иван и Андрей, които играят ролята на приятното изключение в случая, не могат да компенсират.

Сигурен съм, че на кастинга се явяват и нормални индивиди. Почти съм убеден, че журито следва линия на поведение, предварително заложена от формата. И ми харесва идеята неизвестни таланти да получат своя шанс в частните медии при положение, че на държавата вече не й се занимава с култура. Но не мога да се съглася от стотиците реални участия в предаването да ни показват само най-грозните и дебилни сцени. Ако някой се изложи, значи е „интересно”, ако е сляп или психически нестабилен – става, ще го излъчим. Единствената алтернатива е от нищото да изскочи изключително надарен певец. И него ще излъчим, какво да се прави, все пак зрелищата трябва да се оправдават по някакъв начин. Ловът на таланти е чудесно оправдание, а може да бъде почти толкова жесток, колкото и ловът на вещици.

Да, обаче „който плаща, той поръчва музиката”. Така е при капитализъма. Тълпата иска кръв и зрелища. За това плаща. И частните телевизии с радост й ги осигуряват. Нека да не забравяме, че те не са благотворителни организации и не преследват някаква обществено полезна цел. В тях работят интелигентни хора, които знаят как да вземат левчетата на маймунките с gsm-и и са достатъчно мотивирани да го правят. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Но моят въпрос си остава: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Тихомир Димитров

септември 26, 2007

Искрено и лично за егоизма

Утре пак ще ме дават по телевизора в «Искрено и лично». Темата: «Егоизмът е вреден». Разбира се, аз защитавах противоположното мнение.
Този път бях на «горещото» канапе», което се оказа, че никак не пари и за разлика от  предишните ми участия, нямах възможност да се разпростра в цялата гама от аргументи, с които разполагам в полза на егоизма. Рядко срещам хора, на които им се говори повече от мен и, честно казано, раздвам, се, че има такива, защото те ми доказват, че не съм клиничен случай. И така, повече слушах, отколкото да приказвам, но за разлика от виковете и крясъците в «Сблъсък», тук целта не е да се получи някакъв конфликт на интереси, а напротив – отново стана културна дискусийка, в която всеки успя да се изложи  с личната си позиция по темата за егоизма, включително и аз. Въпреки че се изложих по-малко, отколкото ми се искаше. Просто не обичам да прекъсвам хората, а те бяха надъхани от религиозен психопатологизъм, който се пънеха да обясняват с тромави теоретически понятия и библейски цитати. Други пък поздравяваха роднините си за рождения им ден.
С изключение на режисьора, който седеше до мен, и водещата Миглена Ангелова, май никой не успя да каже нещо съществено по въпроса за егоизма. Както и аз.
Уастието ми, обаче, беше сериозен повод да се замисля, наистина ли си вярвам толкова много в ползата от егоизма и ако да – защо? В предаването казах, че повечето хора тайничко се възхищават на егоистите, говяорят лоши, комформистки неща за тях, но в същото време се опитват да им подражават. Изцепих се, също така, че Рим е построен от най-кръвожадните егоисти в човешката история и, че егоистът е добър служител, работодател, баща и съпруг, защото, поставяйки своите нужди над чуждите, той се грижи най-вече за нещата, които му носят лично удовлетворение (децата, семейството) и лична изгода – (шефа, подчинените). Така че егоистите са готини хора.
Режисьорът каза, че ако в една група от десет души всеки се погрижи за останалите, за отделния член на групата ще се грижат по десет човека, а не по един. Аз обаче винаги съм бил на мнението, че сам мога да направя за себе си много повече, отколкото n- на брой други хора. Най-малкото, защото съм СИЛНО заинтересован. Имам лична мотивация, демек. Пък и след 45 години колективизъм май разбрахме колко безсмислено е да стоиш и да чакаш някой друг да дойде да те «оправи». Освен това, преследвайки бясно личните си интереси, егоистите произвеждат излишъци, които се консумират от други хора. Те, например, създават работни места и плащат социални осигуровки. Да, хотелите по морето унищожават природата и осигурителните измами не са никаква рядкост, но работодател не значи автоматично закононарушител и това, че най-егоистично се опитваш да забогатееш не означава, че ти е позволено да излизаш извън общите правила. По-скоро означава, че общите правила не работят. Или «не е луд този, който яде баницата, а който му я дава».
Та, замислих се аз сериозно над темата за егоизма, значи. И стигнах до собствен извод – егоизмът е полезен като лекарствата. В малки дози може да лекува от колективната безотговорност, от нагаждаческия комформизъм и от деструктивната леност. В големи дози става егоцентризъм, който по примера на чичко Сталин, другаря Ленин и хер Фюрера, убива. Гледай предаването в четвъртък, на 27-ми, по БиТиВи. Или ако подобно на мен нямаш телевизор, използвай Neterra.tv, за да го  гледаш и на запис.

Тихомир Димитров

април 5, 2007

Television sucks

Телевизията е била егати благото през първите години след своето появяване. Да виждаш размазани черно-бели образи на хора, които се намират на стотици, че и хиляди километри от теб, а не само да чуваш гласа им. WoW. И така вече над половин век. Не може да се отрече колко много е направила телевизията за свободата на словото, за ограмотяването на населението, за държавната сигурност, за борбата с теороризма и прочие. Тези исторически предимства никой не може да й ги отнеме и те са толкова много, че нямат изброяване. През по-голямата част от съществуването си телевизията е била единственият, най-сигурният и най-предпочитаният източник на информация и забавления. Помните ли с какъв ентусиазъм чакахме филма след новините? Ами студио Х? Повторението на „Милион и едно желания”? Сигурен съм, че VIP Brother може само да мечтае за рейтинга на „Милион и едно желания”. Това бяха години, в които телевизията разполагаше с почти абсолютна власт над умовете и сърцата на своите зрители.
Днес телевизията все още продължава да бъде фактор на четвъртата власт, основен и дори единствен източник на информация за компютърно неграмотните хора. Обаче едновременно с това телевизията започна да се превръща в супер изрод и в средство за масова манипулация. Няма да отричам професионализма на колегите журналисти, репортери и новинари. Знам, че работят много за общото благо, но техните усилия се обезсмислят на фона на рекламната манипулация, убийствата, изнасилванията и VIP Brother.
Подарих си телевизора не защото вече нямах нужда от добре подредена, лесно смилаема информация, а защото ми писна вечер да ставам неволен свидетел на най-големите зверства по света и у нас. Ще ме извинявате, ама това не са „новини” – кой кого разпрал до гръбнака с кухненски нож, кого са вкарали в затвора за педофилия и канибализъм, как България ще настигне европейските държави след 800 години и т.н.
Ами това ли е най-важното, което се е случило днес? Това ли са „новините”? Сигурен съм, че пропускате много по-важни неща. Някъде по света някой учен е направил още една невидима стъпка напред към откриване на лекарство против рака, някой българин е получил награда за таланта си, някой художник е нарисувал шедьовър, някой е причинил на хората безпричинно добро, а не касапско клане, някой е изобретил нова технология, нещо красиво се е случило. Пропускате всичко това.
Преди известно време ми се наложи да организирам PR кампания за известна автомобилна марка и като част от нея трябваше да съберем телевизионни журналисти на пресконференция. Ами че те били много заети тези хора, бе. Едва ни наместиха в графика си за деня, който беше разчекнат между моргата, полицията, затвора и спешното отделение на болницата. Ето откъде идват „пресните” новини, които ви сервират вечер с ракийката и саладката – от моргата, затвора и полицията. Съжалявам, ама просто няма начин да не пропуснете някоя наистина важна новина, ако цял ден кибичите между труповете, господа телевизионери. Дотук за информационната функция на телевизията в началото на 21 век. При положение, че вече има тооолкова много алтернативни източници на информация, предпочитам да се лиша от карантията, благодаря.
Развлекателната страна на телевизията се нарича „шоу”. Шоуто трябва да разсмива, да скандализира и да те накара да се замислиш, за да е интересно. Шоуто е интерактивна игра с публиката, задаване и отговаряне на въпроси, спорене по наболели проблеми. В спора се достига до истината, нали? Обаче знаете ли какво индикира за мен съвременното телевизионно шоу? Показва колко тъпи са станали хората. Извинявай, ама не може да се кефиш на един дебел, мазен циганин, който реве от екрана и се прави на гей, че и си признава, че се прави на гей, само и само, за да ти вземе кинтите, тъпако! През средновековието ако са искали да унижат някого са го завързвали на стълба на позора и са го замервали с яйца. Днес го канят във VIP Brother.
Последният рилийз на тази смрад ме отказа тотално от симпатиите ми към хора, които традиционно съм харесвал преди да видя що за прасета са всъщност. Реално, нямаше  друга възможност да разбера колко тъпи парчета са Галя и Лилана, да речем.  За „представителя” на българската литература, който участваше там пък, да не говорим. Ако това е образът на съвременния български писател, не искам да имам нищо общо с него. Ами майката на малкото момиченце с 90 годишния татко и мускулестия любовник? Ами Митьо? Ах, Митьо, аграрино долен!  Не знам за вас, уважаеми зрители, но на мен от VIP Brother ми стана ясно само едно – че известните и богатите са същите прасета като всички нас – ебат се, изневеряват си, не се грижат за децата си, пият, пушат и се друсат. Единствената разлика е, че ти стоиш, гледаш всичко това и им се възхищаваш, а аз си подарявам телевизора. Не ми се яде помия просто. Thanks, but no thanks.
А сега да обърнем внимание и на манипулативната страна на телевизията – основната причина ако все още гледам телевизия, да я гледам през интернет и без реклами. Рекламите, меко казано, обиждат интетекта на своите зрители и ги лишават от правото им на избор. Освен това, изобщо не виждам смисъл като седна да гледам филм в средата на информационния век, някой да ми го спира в най-интересната част, за да ми продава тампони, прах за пране и четки за зъби. Ами по какъв друг начин  да се рекламират стоките, ще попитате вие? Да се рекламират малко по-интелигентно, отгварям аз. Това, че преди 30 години са успявали да продадат прах за пране на бабите в Америка, като са им спирали сапунката по средата не означава, че този номер върви и днес. Дайте да си признаем, никой не обръща внимание на рекламния блок. Всеки здраво стиска дистанционното в ръка и веднага сменя канала, щом започнат рекламите. Това очевдино рекламодателите не го знаят.
Нека да се разберем, телевизия има и ще продължава да има още дълго време. Реклами също. Медиите са невъзможни без рекламата. Ето обаче как ще изглежда интелигентната телевизионна реклама от близкото бъдеще: гледаш си вечерните новини в колкото часа пожелаеш (дори днес вече това е възможно в благодарение на сайтове като neterra.tv) и много ти харесва възела на водещия, да речем. Искаш да имаш същия възел, много ще ти ходи на сакото. Натискаш пауза, щракваш върху възела и отстрани се отваря диалогов прозорец с офертите на магазина за вратовръзки. Остава само да избереш модел, да натиснеш копчето BUY, да си въведеш ПИНа и спокойно можеш да продължаваш да гледаш новините. Ето това е интелигентната реклама – по избор на потребителя, а не против волята му. Струва ви се малко преувеличено ли? Ами да изчакаме няколко години и ще си говорим пак.

Тихомир Димитров