Писателският блог на Тишо

март 3, 2021

Защо спрях да пиша в блога

Зад всяко човешко действие или бездействие стои семпъл и много ясен мотив, а за всяко решение си има конкретни повод и причина. Причините да спра да пиша в „Писателския блог на Тишо“ са няколко:

1/ Казах всичко, което имах за казване. По този начин. С това средство за споделяне. В този му вид. По-важните неща ги повторих и потретих, а за най-важните издадох книги. В блога ми има 615 публикации, само десет, от които са художествени романи или цели книги в друг жанр. От 2006 година насам съм натрупал огромен архив, включващ: пътеписи, разкази, статии, есета, ревюта, дори готварски рецепти, поезия и какво ли още не. Ще ги намерите под списъка с КАТЕГОРИИ най-горе в дясно на вашия екран. Написал съм повече, отколкото някога ще прочете. Поне от мен – със сигурност. Бях и ще си остана производителен автор на качествено съдържание. Но мисля, че се изчерпах с блогването като начин на споделяне.

2/ Налага се. Потребителските навици се промениха. Очакванията на публиката се промениха. Формите на споделяне също се промениха. Визуалното превзе текстовото. Интерактивното победи масовото. Социалното се наложи над индивидуалното. Авторите яма как да не последват тези реалности. Блогването е физически, технически и морално остарял начин за споделяне, който отдавна вече е демоде, дори сред самите писатели. Не казвам, че ще изчезне – точно както няма да изчезнат и хартиените книги. Винаги ще си има блогъри в класическия смисъл на думата – от отделни личности до цели организации – просто аз няма да бъда вече сред тях.

3/ По-малкото е повече. Сигурно сте чували модерната англоезична поговорка: „Less is more“. По-малкото е повече. Точно такава „философия“ мисля да следвам в творческия си път от тук нататък. Както и в житейския, между другото. Желанието за споделяне не е изчезнало, нито е намаляло, само формата се мени. Ще бъда активен с ново съдържание в канали, които повече отговарят на идеята за „Less is more“. Изброил съм линковете по-долу.

Конкретният ПОВОД да спра да пиша в „Писателския блог на Тишо“ е само един. Казва се „Гутенберг“.

И така, местя се към по-зелени „пасища“. Ще ме откриете в социалните мрежи:

Инстаграм: https://www.instagram.com/asktisho/

Туитър: https://twitter.com/asktisho

Ютуб: https://www.youtube.com/user/asktisho

Всички накуп: https://allmylinks.com/asktisho

Тихомир Димитров 

 

март 16, 2010

Когато опаковката е по-важна от съдържанието

Преди време външният вид сякаш нямаше такова решаващо значение, каквото има днес. През „социализъма” всички се обличаха еднакво, жените носеха найлонови чорапогащи, приготвяха домашна кола-маска, използваха кисело мляко и краставици за лице. Продуктите за разкрасяване бяха кът.

При мъжете, пък, беше модерно да си бръснат до синьо, да носиш на пиене и да знаеш мръсни шеги. Чувството за хумор и социалните контакти („връзките”) се ценяха повече от външния вид и парите, както е днес. Просто тогава всички бяха еднакво бедни. С изключение на шепа апаратчици, разбира се.

Ако парите не съществуваха, красивите жени щяха да избират мъже, които ги карат да се усмихват.

Толкова за ерата на романтичния (за някои) социализъм, който остави бая народ озадачен…

Сега живеем в епохата на закъсалия капитализъм. За да получиш, първо трябва да дадеш. Но дали в замяна получаваш толкова, колкото си дал?

Красотата привлича. Поставена е на пиедестал още от древността, но преди капитализма тя никога не е била толкова официален източник на доходи.

Вратите се отварят по-лесно за красивите хора. Мъже и жени. Сигурно е някакъв психологически фактор, но като видиш един хубав човек и веднага го приемаш за умен и талантлив, за състрадателен и добър. Да, добър! Никой не предполага, че зад красивата усмивка може да се крие дяволче в луксозна опаковка. Казваме: „Гледай го, хубаво момче (*момиче), как може да направи такова нещо!”

Красотата е дар от Бога и трябва да се уважава. Подобно на интелекта, тя представлява естествен талант, който не само, че имаш правото, но и си длъжен да използваш. В своя полза или за благото на другите – това е нож с две остриета.

Интелектът може да създава изобретения, идеи, които променят света, да движи техническия прогрес, но той може също и педантично да избива милиони в концлагери, да конструира ядрени бомби, да организира войни и да твори всякакво извратено зло.

Красотата е друг вид естествено предимство, което взе да получава повече кредит от интелекта напоследък. Билбордовете щяха да рекламират магистърски програми, вместо пластични хирурзи, ако не беше така.

Гениалният учен, творец или изобретател може да получи признание години след смъртта си, такива примери са много, но красивият човек получава всичко още тук и сега. Красотата е преходно явление, което дава повече възможности за злоупотреба в настоящия момент.

„Красотата ще спаси света”? Не мисля. По-скоро ще се разведе, ще прибере половината имущество и ще се омъжи за някой по-богат…

Основният виновник красотата да се превърне от хармония, достойна за обожание, в средство за манипулация и изнудване, е beauty индустрията. Тя превърна хубавия външен вид във фетиш. Преди време, когато нямаше химически предприятия за разкрасяване, силикон и лазерна хирургия, красотата беше естествена. Хората я обичаха, без да се страхуват от нея. Рисуваха я на картини, правеха пиеси в нейна чест, посвещаваха й стихове, вдъхновяваха се от нея. Днес й завиждат. Или направо я отбягват, защото се страхуват от нея.

Днес от билбордовете ни гледат каки с изкуствен тен, изкуствени мигли, изкуствени цици, изкуствени устни и изкуствени усмивки, пълни с изкуствени зъби. А от съседния билборд надничат „виновниците” за това. Хирургическият скалпел и химията могат да превърнат всекиго в чудовище.

„Не е луд този, който яде баницата, луд е този, който му я дава”

Кажи на един 14 годишен човек, че е красив и той ще спре да се развива. Защо? Защото индустрията му внушава, че да си красив е достатъчно: няма нужда да учиш, да се трудиш, да си даваш зор. Заслужаваш всичко понеже си красив. Винаги ще бъде така, стига да успееш да съхраниш красотата си…во век и веков.

Ето как отново се връщаме на страха. Хората може и да не се страхуват от красотата, но определено се ужасяват от мисълта, че един ден ще я загубят. Бюти индустрията знае това и залага на единствения сигурен коз – страхът от погрозняване. Основателен страх във времена, в които опаковката е по-важна от съдържанието.

Тихомир Димитров