Писателският блог на Тишо

февруари 21, 2017

Необходимостта от личен суверенитет

dbsdgbdb

Изт: Evernym

Живеем във времена, в които всички и всичко около нас по всякакъв начин се стреми да притежава част от душата ни. Или направо цялата. Няма нужда да сключваш сделки с Дявола, това е толкова старомодно! Достатъчно е само да влезеш в някоя секта, да бъдеш част от догматичната йерархия на някоя религия, да станеш член на политическа партия или просто отдаден фен на футболен отбор / рок звезда / известен писател.

И вече си изгубил личния си суверенитет.

Изпитвам огромно съмнение към „ценностите“, особено когато ми ги пробутват наготово. Ценност може да е за друг или за някакви хора от миналото, но едно нещо ще се превърне в ценност за теб тогава, когато докаже своята полезност в и без това краткия ти живот…

Личният суверенитет не означава да страниш от всички идеи, масови течения или от обществения морал на епохата per se, а да ги правиш съвместими – по начин, който няма реплика у друго човешко същество на тази планета. Само така ще запазиш душата си цяла.

Звучи отвлечено, знам, затова ще дам няколко примера:

Да вземем политиката. Тук трябва да се определиш като „ляв“ или „десен“ най-малкото, а направиш ли външното свой вътрешен критерий, губиш всякакъв личен суверенитет, т.е свободата да избираш. Първо, човек има правото да си мени мнението, при това – често. В турболентния свят, в който живеем, обратното би било сенилно. Примерно, аз харесвам странна комбинация от леви идеи и десни убеждения – тире – политики, чието съдържание непрекъснато се мени. По дяволите, та дори прителите ми се менят през годините, какво да говорим за политическите убеждения? Всичко това прави невъзможно причисляването ми към дефинирана политически организация. Ще кажете: ама те също се променят. Идеите и платформите еволюират. Да, обаче го правят 300 пъти по-бавно от амалгамата на вътрешни ценности и нагласи, а над тях стои само един господар – необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем религията. Аз съм вярващ в Бога човек, но не и религиозен. Канонизмът е несъвместим с личния ми суверенитет, защото е неизменен. Виждам симпатичното във всяка религия, ценя дълбоко морала, който носи през вековете, но виждам и симптоматичното, тоест гнилото: Деформациите. Отклоняването от първоначалната добра идея. Манипулацията. Йерархията. Нездравият „брак“ с властта и силните на деня ми вади очите. Накратко, съзирам Подчинението. Според мен Бог е прекалено разнообразен, за да бъде подчинен на една единствена догматична идея. Дори да приемем, че съществува съвършената религия, която побира всички гениални идеи, тя мигновено унищожава необходимостта от личен суверенитет с претенцията, че останалите религии са несъвършени (в най-добрия случай) или погрешни (в най-лошия).

Да вземем изкуството. Възможно ли е да харесваш просташка, дебилна поезия или проза, дори да пишеш такава и в същото време да си „интелектуалец“? Всички, които отговарят с „НЕ“ на този въпрос влизат в директен конфликт с необходимостта от личен суверенитет, който е повсеместен – не се ограничава само до религия, изкуство и политика, а до светоусещането, като цяло. Направете си аналогия с водата – личният суверенитет се мени като водата и е също толкова упорит, в своето постоянство, като нея… Отговорете си сами на следните въпроси: Възможно ли е да харесваш класика, хип-хоп и чалга едновременно? Възможно ли е да ядеш свинска пържола с шоколад?

Да вземем семейството. Възможно ли е да обичаш децата, да комуникираш чудесно с тях, но да не желаеш ти самият да се превръщаш в родител? Възможно ли е утре да промениш мнението си по този въпрос? А възможно ли е хората, които до вчера са те наричали „егоист“, от утре да започнат да те наричат „алтруист“ заради изборите, които правиш? И, ако да, ти по-различен ли си станал? Не си ли все същият човек?

Да вземем парите. Щедростта е тяхно смислено проявление. Защото човек е богат само, когато дава. Парите съществуват, за да пътуват от човек на човек, а не да стоят заключени в сейфове. Всеки икономист ще ви каже, че инвестираният или похарчен лев е по-добър от спестения. С някои малки изключения. Всички говорят за инфлацията като за „мишка“ в „хамбара“, където трупаш „зърното“. Парите трябва да се движат. И един от най-човеколюбивите начини това да става е чрез благотворителността. Ето още интересни въпроси: Възможно ли е да напсуваш наркоманчето, което ти иска левче на автогарата и после да отидеш в близката банка, за да преведеш трицифрена сума на благотворителна кауза? Какъв човек си ти тогава? Скръндза или паралия? Очевидно в единия момент си циция, а в другия – благодетел. Но кое е общото между двете? Кое е неизменното? Неизменното е, че си човек с предпочитания. Над теб има само един господар и той е необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем убежденията. Възможно ли е да храниш противоречиви убеждения? Като например, че възрастните хора са „капиталът“ на нацията, но също така и тежест за пенсионната система? Възможно ли е да харесваш Бойко Борисов и да не го харесваш? Едновременно? Възможно ли е да си соцалист и капиталист? Едновременно? Държавник анархист? Набожен атеист? Да, стига да изпитваш необходимостта от личен суверенитет. Ако харесваш Бойко Борисов по принцип, а не заради някакво негово конкретно постижение, значи си загубил този суверенитет. Ако харесваш държавата или пазарната свобода по принцип, а не заради начините, по които и двете са подобрили конкретно съвремнния ти начин на живот, значи си загубил този суверенитет. Ако държиш да се спазват правилата по принцип, без да се интересуваш дали те са справедливи или не, значи си загубил този суверенитет. Ако за теб „и най-жестокият закон е за предпочитане пред анархията“, значи си роб, нямаш дори наченки на потребност от личен суверенитет. Тази поговорка е родена в една робовладелска епоха, все пак…

Почти чувам критиците на личния суверенитет да казват: Ако всеки си позволи да е толкова фриволен и волатилен в своите предпочитания, толкова либерален към собствените възгледи и убеждения, толкова рязко да си мени мнението и да се съобразява само със своите лични интереси в момента, то обществото ще се разпадне, цивилизацията ще угасне, ще престанем да живеем в човешка група и ще се превърнем в глутница от освирепели зверове, индивидът трябва да прави жертви в името на общото благо!

И да, и не, скъпи врагове на необходимостта от личен суверенитет! Защото дори приемането само на отговора „Да“ или само на отговора „Не“ като единствено правилният, категорично верен отговор , представлява отказ от личен суверенитет. Пропускате много съществени неща в своята крайност: пропускате дихатомията на света, в който живеем, пропускате и хигиената на човешките отношения като основа за всякакъв вид съвместно съществуване…

Дихатомията ви е ясна: утрото е възможно само, защото преди това е имало нощ, противположностите се привличат и взаимно се допълват…

Ами хигиената?

Какво значи хигиена на човешките отношения и влиза ли тя в конфликт с потребността от личен суверенитет? Нека обобщим десетте Божи заповеди в една: „Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“. Съществува хипотеза, според която законите са излишни, защото „добрите граждани и без това никога не ги нарушават, а престъпниците и без това никога не ги спазват“. Но какво отличава престъпника от добрия гражданин? Криминалното досие ли? Знаете колко лесно е да се превърнеш от престъпник в герой – достатъчно е само да се смени режимът, който определя правилата… Очевидно добрият метод за разграничаване е хигиената на човешките взаимоотношения. Не казвам „единственият“, не казвам „съвършеният“, казвам само „добрият“ метод за разграничаване. Един от многото:

„Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“.

Тихомир Димитров

ноември 29, 2014

Тик, Так. И Праас…

TPP-480x406

Изт: usilive.org 

Съвсем скоро ЕС възнамерява да подпише споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство със САЩ. Става дума за печално известното ТТИП, в превод от английски: Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). Официалната демагогия е, че това ще доведе до създаване на нови работни места и ще увеличи икономическия растеж, но и децата вече знаят, че истински бенефициенти от споразумението ще са НЕ гражданите, а американските корпорации. Съжалявам, ако ви звуча като дърт хипар, но и мен вече ме обижда, че се опитат да ме вземат „за мезе“ толкова често. И толкова лесно. Спомняте ли си кога PIPA-ха SOPA-та в подготовка за ACTA? Не беше много отдавна…

Какъв е проблемът?

Проблемът е, че частни компании ще могат да съдят национални държави в арбитражни съдилища за това, че са им нарушили интересите. Глобите, в размер на стотици милиони и милиарди долари, естествено, ще са за сметка на данъкоплатеца. Съдебните системи на въвлечените в подобни спорове държави няма да имат думата. До абритраж може да доведе всеки законопроект в една независима държава, който прави така, че на икономическите мастодонти да не им изнася.

Какви са опасностите?

Внасянето на огромни суми от държавния бюджет в касичките на частни компании, извоювани от корпоративните им адвокати при закрити врати, далеч от погледа на медиите, гражданското общество и извън юрисдикцията на националното законодателство, е едната опасност. Чисто финансовата. Ограбващата. Загубата на национален сувренитет е другата. Благодарение на ТТИП транс-национални компании ще могат да държат отговорни националните държави за решенията, които взимат, за политиките, които водят и за законите, които гласуват. Така например, ако сега ТТИП беше в действие, през-окенаски компании спокойно можеха да съдят България за съпротивата й срещу ГМО или за мораториума върху шистовия газ, например. От тук произтича и екологичната опасност, която има твърде висока социална цена. Повечето национални политики, които евентуално биха нарушили интересите на транс-национални компании, включват области като: земеделието, естествените ресурси, добивната индустрия, достъпа до питейна вода и т.н., без да броим регулациите в духа на АКТА, ПИПА и СОПА, които подобно споразумение изцяло и окончателно ще развърже.

Накратко, онова беше само foreplay. Сега предстои истинското клецане, в което ти и аз, читателю, ще сме от наведената страна.

Какво може да се направи?

valqk

Не много, тъй като решението за подписване на подобни споразумения се взима на високо, над-правителствено и над-национално равнище, където гласът на обикновения данъкоплатец и гласоподавател рядко бива чут, а още по-малко – разбран. Причината е, че европейските бюрократи имат по-изострен слух и по-голямо разбиране за „болежките“ на чичко-паричко, който предлага (раз)лични облаги, вместо към интересите на милиони граждани, които формално са назначени да защитават.

И, все пак, има какво да се направи:

1/ Знанието е сила

Вместо да вярвате на дървени философи като мен, информирайте се от международно признати източници по въпроса. Ето една статия в The Economist. Ето една и в Independent.

2/ Информацията е новото оръжие

Всяко ощетяващо съдбата на индивида споразумение или ограбващо бъдещето му решение може да успее само, ако се договори, подготви и подпише в тайна. Както става в момента. Лошата „новина“ (в случая за едни, а добрата – за други) е, че живеем в информационно общество. Прегледайте няколко видеа по въпроса (само първото е на немски), споделете ги в социалните мрежи, разговаряйте с близки и приятели по въпроса. Това ги касае ПРЯКО.

3/ Подпишете петицията

Намира се на адрес https://stop-ttip.org/ и има потенциала реално да задължи европейските институции да преразгледат мнението си относно ТТИП под натиска на гражданското общество в Европа, което не иска компромиси с бъдещето на своите деца по въпроса за храната, която ще ядат, за водата, която ще пият, за данъците, които ще плащат, за работните им места и за свободата на интернет…в полза на частни корпоративни интереси. Трябва да се съберат милиони подписи, така че споделяйте и помолете колкото се може повече хора също да я подпишат. Времето изтича. Идеята е, докато вниманието ни е заето с подготовката за Коледните и Новогодишните празници, споразумението да се претупа, а после: „Нова година – нов късмет“.

Вярвам, че има хора, които са готови и майките си да продадат за пари. Логично е съдбата на индивиди като теб и мен да е последното нещо, което ги интересува. Можем да ги спрем само, ако сме заедно.

Тихомир Димитров