Писателският блог на Тишо

юни 3, 2020

И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Няма катастрофа, която да не е облагородила човешкия род, да не го е въздигнала до нови висини. „И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница“. Цитатът е от книгата „На изток от запада“ на Мирослав Пенков – силно препоръчително четиво, между другото.

Черната смърт практически унищожава феодализма като обществен строй в Европа и слага край на Средновековието. От нещо по-лошо от роби, защото робите поне не плащат данъци, безимотните селяни се превръщат в собственици на земята, която обработват. Буржоазията набира сила, градовете се разрастват, търговията процъфтява, изкуствата и културата са в подем, догмата отстъпва място на науката. Започва Европейският Ренесанс.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Ако не беше чумата в Лондон, Нютон нямаше да избяга в онова имение в провинцията, нямаше да се излегне под онова дърво да подремне на сянка след обилния обяд и онази ябълка нямаше да му падне на главата… Самият той нарича чумавата година „годината на чудесата“.

Веднага след разрушенията на Първата световна война, Испанският грип на практика създава силната и независима средна класа. Двадесетте години на двадесети век са известни като „златните години“. Доходите от наемния труд нарастват до толкова, че става възможно с една работническа заплата да се издържа цяло семейство – нещо немислимо за Индустриализацията и за ранния капитализъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Но да се придвижим още напред, към Втората световна война:

Втората световна война причинява на колониализма онова, което Черната смърт причинява на феодализма. Старите колониални империи рухват една по една и в бившите им колониални владения започват да „никнат“ нови независими държави като гъби след дъжд. Народите си връщат суверенитета и собствеността върху ресурсите и земята, които изконно им принадлежат.

Ако не бяха фашистките криптиращи машини „Лоренц“ и „Енигма“, британците нямаше да създадат огромния цифорв компютър с електрони лампи „Колос“, за да разчита техните съобщения и сега нямаше да имаме портативни компютри дори по джобовете на дънките. Ако Хитлер не беше възложил на фон Браун изработването на ракетата с далечен обсег на действие „Фау 2“, фон Браун нямаше да има чертежи, с които да отиде при американците след победата и да ги накара да му отпуснат финансиране, което най-после да му позволи да сбъдне детската си мечта, а именно – да стане конструктор на космически ракети, а не на оръжия за масово поразяване. Нямаше днес да имаме полети до други планети и лоу-кост полети, които срещу шепа копейки да ни пренасят до различни краища на планетата, нямаше да имаме световен туризъм и още много други неща, които сме свикнали да приемаме за даденост.

Ако не беше Студената война и руснаците не бяха изстреляли в орбита „Спутник-1“, амерканците нямаше да създадат в отговор НАСА и ДАРПА и сега нямаше да имаме нито международна космическа станция, нито съвместни космически полети, нито орбитални телескопи, нито дори интернет.

Причина и следствие. Действие и противодействие.

В момента светът е изправен (за пореден път) пред безпрецедентна криза в напълно непозната ситуация. Отново се случват неща, които никога не са се случвали досега. Причината е налице. Да видим какви ще са следствията и какво ще е противодействието. Засега сме в „най-черната нощ“. Каква ли ще е зората, която неизбежно предстои?

Смело мога да твърдя, че очаквам невиждан и нечуван възход. Смело мога да заявя, че двадесет и първи век започва едва сега. Точно както до Първата световна война и пандемита с Испанския грип светът си я караше по старому, като през 19-ти век, така и до истерията с Ковид-19 светът си я караше по старому, като през 20-ти век. Сега започва новото столетие. Едва сега. А следващото с предишното столетие никога не си приличат, както показва историята… Новото столетие ще бъде съвсем различно. И много по-добро от предишното, според мен.

Но защо? Какво се промени? Кое е новото? И кое точно му е доброто?

Ами, например, никога досега в човешката история не са се изливали толкова много пари за здравеопазване, за социално подпомагане и за научно-изследователска дейност в областта на медицината. Допреди пандемията правителствата предпочитаха да заделят същите тези милиони, милиарди и трилиони за отбрана и въоръжаване. Сега дневният ред е различен. Всичко се промени. Бюджетите на научните лаборатории сигурно се чувстват като напуканата Сахарска земя, където вали дъжд само веднъж на сто години, но като завали – вали поройно. И напоява за сто години напред. Тези пари може да се отпускат целево само за откриването на ваксина и лекарство срещу новия коронавирус, но те неизбежно ще дадат резултат във всички области на медицинската наука и ще променят здравеопазването до неузнаваемост. Представете си, че сте учен, който от 30 години работи върху лек срещу конкретен вид рак, но сте в задънена улица, защото никога не получавате достатъчно финансиране, тъй като правителството ви предпочита да купува танкове, например, а сега изведнъж ви подхвърлят в банковата сметчица няколко „ковид“ милиона. Какво ще направите? Дали ще зарежете проекта на своя живот, след като най-после имате нужното финансиране? Ще си „напишете домашното“, естествено, ще работите върху поставената задача, но успоредно с това може да преборите и рака…

Икономическите системи се променят необратимо. На човечеството започнаха да му омръзват цикличните кризи на свободния пазар и своеволията на най-богатите, задължени единствено към трупането на печалби, но не и към просперитета на общото благо. Народите обръщат все по-често поглед към държавата за помощ и регулация, гледайки с все по-голямо недоверие към глобалните обединения, били те частни или над-държавни. Сега местното излиза отново на мода. Това лято се пригответе за цунами от инстаграм постове, възхваляващи красотите на родната природа и вкуса на домашния кашкавал от селската мандра. Хората ще заобичат не само родината, но и държавите си – поне тези, които успеят да им осигурят подкрепа в несигурното време…

Обществените системи също се променят. Гарантираният базисен доход и повсеместният безплатен достъп до здравни услуги вече чукат на вратата. Въпрос на време е само. Правителствата и народите винаги са имали организационния и финансов ресурс да се погрижат за болните и за гладните, но никога не са имали принудата да го направят… Докато не ги „затисне“ някоя война или пандемия. Англичаните се радват на безплатно държавно обществено здравеопазване именно заради военното усилие, което са положили през Втората световна война, когато икономически се е доказало, че дори заводите да работят само за армията и градовете да с в пламъци, обществото пак може да се погрижи БЕЗВЪЗМЕЗДНО за ранените и за болните, които на всичкото отгоре са много повече от тези в мирно време, когато икономиката цъфти и процъфтява.

ИТ секторът също е в невиждан възход. И да има някакви сътресения, те ще са само временни. „Структурни преобразувания“, както ги наричат икономистите. Начинът на работа, на общуване, на пазаруване и на пътуване, на търгуване и на управление, всичко ще се промени до неузнаваемост през идните десетилетия благодарение на новите ИТ технологии, „вдъхновени“ от потребностите на пост-пандемичната икономика, на икономиката от 21-ви век.

Екологията претърпя глобална промяна заради пандемията. Промяна към по-добро. Със собствените си очи видяхме как природата „живна“, как въздухът, който дишаме се изчисти, след като само за няколко месеца намалихме замърсяването драстично и по принуда. Сега нещата може постепенно да се завръщат към предишното си състояние, но идеята и посланието ще останат. И тепърва ще се работи много върху отношението на човечеството към собствената му жизнена среда, повярвайте ми!

А какво да кажем за мира? Първият положителен ефект е, че заради пандемията от въоръжаването се оттичат все повече средства към медицината и към обезпечаването на социалния минимум, а вторият е, че пред общия външен враг племената обикновено заравят томахавката на войната. Няма да се заобичат старите врагове, нито ще забравят идеологическите си противоречия, но ще бъдат ПРИНУДЕНИ да работят ЗАЕДНО за решаването на проблеми, които касаят цялото човечество, а не само интересите и превъзходството на отделни нации. Всички, дори най-могъщите нации, ще разберат, че пред лицето на глобален общ враг, какъвто е една пандемия, нито са в състояние да победят поединично, нито имат интерес да го правят. Започва една нова ера в международното сътрудничество, която ще надхвърли всички постижения на Глобализацията досега. Не казвам, че глобализацията задължително е нещо хубаво. Казвам само, че е пряко свързана с цивилизацията и, че без нея съвременната цивилизация, такава, каквато я познаваме, е невъзможна. А дяволът се крие в детайлите. Глобализацията може да бъде или жестока, или щадяща към обикновените хора. Обединените усилия на цялото човечество срещу един общ невидим враг със сигурност я облагородяват.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница.

Е, сега живеем в най-черната нощ, приятели! Но тя ще промени всичко. А настъпването на новото утро е само въпрос на време. Потърпете малко. „И това ще мине“. Уви, не мога да ви обещая спокойствие и стабилност през едва сега заповащия нов век, но мога да ви обещая възход и невиждан досега прогрес. Мога да ви обещая удължаване на средната продължителност на човешкия живот. Мога да ви обещая качествено нови работни места. Мога да ви обешая бъдеще без глад и с по-малко болести от всякога досега в човешката история. Сещам се и за доста зловещи неща, но тях тук ще ви ги спестя. Описал съм ги в пост-апокалиптичните си романи.

Добре дошли в 21 век, уважаеми читатели! Настанете се удобно и стягайте коланите, защото ще друса. Но ще бъде интересно. Живеем във времена на промени, възползвайте се! Пожелавам ви успех и проесперитет във всяко едно начинание!

Тихомир Димитртов

май 5, 2015

Пролетна разходка из старините в Лудогорския край

IMG_1170

Люлякът ми замириса. Птичките пърхат из буйните цветове на плодните дръвчета, пеят любовни песни и ни подканват да излезем навън, където всичко изглежда като една хубава свежа салата, а когато времето е слънчево и има достатъчно почивни дни, обикновено гледаме да сме някъде сред зеленината, за да бъдем по-близо до природата. И там да си изядем свежата салата.

Лудогорският край предлага чудесна възможност за целта, все пак, издава го и самото му име – горите тук наистина са лудички, в хубавия смисъл на думата. Слабо познат, той разполага с гъста мрежа от исторически забележителности, което придава един по-интелектуален привкус на задължителните ракийки със салатки и пържоли на поляна, толкова типични за сезона.

Започваме от Разград – града шампион. Тук, освен да пиете кафе на джезве в модерния, лъскав бар на победителите, да се наслаждавате на спортни трофеи и да си говорите за футбол, можете също да се потопите в Епохата на древен Рим.

ABRITVS

Абритус е малко римско градче, по-скоро казарма с прилежащите й постройки, което е останало в историята със смъртта на император Деций Траян. Легендата гласи, че по време на изненадващо с численото си превъзходство нападение през нощта, неговият син и съ-управител загива от вражеска стрела. Озверелите готи посичат войската на императора пред очите му, той тръгва да се спасява с бойна колесница на две колела, затъва в блатата из местността и намира гибелта си там.

В самото начало на Разград, близо до фармацевтичния завод на гусин Домусчиев, още един от пилоните на местната икономика, ще намерите археологическа експозиция и чисто нов, интерактивен музей, плюс руини, основно надгробни паметници и жертвени камъни, както и остатъци от крепостната стена на Римския град. Тук се намират и разкопките на „Вила Урбана”, издържана в най-добрите традиции на класическия, късно-античен архитектурен стил. Повечето находки продължават да са затрупани от построения върху тях завод за антибиотици, издигнат още през комунизЪма. Може би това ще ги съхрани за следващите, надяваме се, по-умни поколения.

Територията е богата на историческо наследство от най-различни времена. Местните казват, че когато тракторите тръгнат да обръщат земята, след тях като мравки пълзят хора с металотърсачи в ръце, които нерядко намират я някоя стара монета, я връхче от стрела. Археологическата експозиция действително си заслужава. Опитните гидове ще ви разведат из миналото чрез артефакти от пра-стари времена: земеделски сечива, домакински съдове и инструменти на хора, живели тук преди 15-20 хиляди години. До тях са изложени далеч по-фините и съвършени находки от Тракийската епоха, следват Римските артефакти и накрая – ризници, шлемове, мечове, копия, стрели и боздугани от Второто българско царство.

На излизане от експозицията ще минете през лапидариума, богат на джипег от трети век и ще се озовете право при руините на античния град, където е разположен новият интерактивен музей. Той се отличава от класическите музеи по това, че не е скучен. Целта му е да прекарате няколко часа вътре, особено ако сте с деца. Идеален е да се скриете от жегата и да си разширите познанията за древния Рим. Все още не беше отворен, но предполагам, че през лятото ще работи.

Част от образователните му развлечения ще включват: възможността да си отпечатате глинена монета с лика на избран от вас император, да облечете римска тога или да се предрешите като матрона, да „посетите” древно-римска кръчма, да се запознаете с менюто на всеизвестните римски пирове, да сравните цените на жилищата, виното и основните хранителни продукти с днешните, изчисллени в левове и в евро, да разберете какви подправки са използвали, как са готвили, какво са пиели, да видите модните дамски и мъжки прически от онова време, да се запознаете с различните начини за разкрасяване при жените, да изучите знаците на търговците от пазарите, да подредите пъзел с антична мозайка, да разберете устройството на римската армия, да отговаряте на въпроси, които ще проверят какво сте научили и какво не сте успели да запаметите, да гледате филми, мултимедийни презентации и други. Предвиден е дори детски кът, където най-малките ще се правят на археолози, изравяйки от пясъчника различни „находки”.

Лично аз съм любопитен към детайлите и идеята за интерактивен музей ми харесва, въпреки неизбежния му бутафорен елемент. Много съм чел за живота в древен Рим, но именно от посещението си в Абритус разбрах, че за да получиш титлата „ветеран” е трябвало да служиш 25 години в армията. Самата титла е плочка с надпис, изложена сред археологическите експонати в досегашния музей. Тя дава правото на притежателя си да има собствени земи в пограничните райони, да получава пенсия и, забележете, да пие неразредено фалернско вино, принципно достъпно само за аристократите. Има, обаче, една малка подробност – ако не запише сина си в армията, всичките му привилегии се отнемат.

Ивановските скални манастири

Още неизтрезнели от доброто фалернско вино се озоваваме в крепостта на средновековното монашество от разцвета на Второто българско царство. Ивановските скални манастири са известни с добре запазените си стенописи. Тук в мълчаливо съзерцание са живели християнски монаси, последователни на исихазма. Обитавали са скални ниши, от които местността изобилства. Църквата на манастирския комплекс, където са най-запазените стенописи, също е вдълбана дълбоко в скалите.

Батката, който изнася „беседа” там, is a fucking joke – дразни се, че туристите му задават еднакви въпроси. На които отговаря със заядлив коментар. Не се набутвайте за „беседа”, няма да получите такава! Освен ако не сте мазохист, който обича да си плаща, за да го назидават с поучителен тон. По-добре си хвърлете парите долу – все някой ще ги намери в подножието на скалата и ще отиде да си купи бира с тях. Така ще бъдете в услуга на човечеството, а после се постарайте да откриете шефовете на тоя батка и направете всичко възможно, за да го уволнят. Така ще направите услуга и на него, тъй като очевидно се измъчва. Мястото му определено не е там. Другаде ще бъде по-щастлив. Но спираме с това недоразумение за екскурзовод до тук.

Гледката от високо е очарователна. Има панорамна тераса, но трябва да внимавате с разходката по канарите, защото духа силен вятър, стръмно е и всяко падане ще ви бъде последно. Местността изкушава с еко-пътека, където пък е хубаво да се оглеждате за влечуги и да си носите по-високи обувки. Самото изкачване до скалните ниши е удобно, по-скоро леко задъхващо, отколкото изваждащо езика на показ. Хубавото е, че каменните стъпала са потънали в сянката на гъста растителност и поне слънцето ще ви пощади, докато се потите. За разлика от злия батка, който ви очаква горе. Ако ви мързи да се катерите, можете да останете долу, при колите, където да лющите спокойно бири на сянка, по два лева парчето, от дюкнчето за сувенири. Тъкмо ще си спестите срещата със злия батка.

Средновековен град Червен

Оставаме на средновековна вълна. Още не ви е изсъхнала потта от катеренето до скалните манастири, когато паркирате в подножието на крепостта Червен, надвиснала над малко селце със същото наименование. Тя силно наподобява крепостта Овеч при Провадия. Функционирали са по едно и също време. Червен, обаче, е бил с по-голямо военно-стратегическо значение. Смята се, че е охранявал пътя към Царевград Търнов, един вид – последната отбранителна крепост преди столицата. Изглежда непристъпен, но не е успял да се опре на турците.

Винаги съм се питал, попадайки на такива места, как не ги е мързяло, аджеба, да мъкнат тежките ризници, шлемове, мечове и щитове нагоре-надолу по всичките тези стъпала в жегата? После се сещам, че, всъщност, войниците са прекарвали по-голяма част от времето си горе, по крепостните стени, че не е било жега през цялата година и, че, в крайна сметка, не е било въпрос и на личен избор.

Какво ще откриете, след като се изкачите най-после горе? Ами, руини от множество църкви и една епископска катедрала, частично запазена отбранителна кула, подобна на Балдуиновата в Царевец, основи на жилищни сгради, водохранилище, следи от железарски работилници и полуразрушени зидове от крепостни стени. Гледката отново е приятна, дори само заради нея си заслужава. Самият средновековен град има интересна история. Препоръчвам ви да се запознаете с фактите, преди да го посетите. Попитайте чичко Гугъл.

Долу, край рекичката, ви очаква кръчме на самообслужване. Не предлага много повече от скара, пържени картофки и бира, но дебелата сянка на дърветата и ромоленето на водата са чудесна отмора за слънчасалия турист.

Царската тракийска гробница в Свещари

Влизането е строго регламентирано. Задължително с екскурзовод, по групи, с предварително записване. Купувате си билети (14 лв на човек) и чакате да ви дойде редът. Чакането може да се проточи – между 20 минути и 2 часа, според големината на туристическия поток. Най-натоварено е през почивните дни. Вземете ли си билети, стойте там! Не е добра идея да ходите да се размотавате из околността, докато чакате, защото може и да не дочакате. Екскурзоводът идва, пита къде е вашата група и, ако никой не се обади, продължава със следващата, а билетите ви изгарят.

В местността има над сто неизследвани могили. В случая се редите на опашка само за една от тях – тракийската царска гробница, като имате възможност да посетите и съседните две, разположени в непосредствена близост. Цялата идея е да видите с очите си последния дом на владетел, умрял преди 2300 години. Трябва да ви кажа, че си струва парите и времето, тъй като гробницата е красива, много запазена, почти липсват реставрации по нея и е добре консервирана.

Представянето й също е ефектно – да не повярва човек, че се намира в български туристически обект! Влизате през голяма, плъзгаща се врата, която потъва в стените. Пред очите ви постепенно се разкрива гледката… Трябваше да добавят и малко музичка за по-така… Климатичната система вътре се грижи за поддържането на постоянна температура и влага. Не се допускат много хора наведнъж. Престоят им също е ограничен. Навсякъде има камери. Снимането е категорично забранено. Екскурзоводите са компетентни. Понякога бързат и може да са леко претоварени, но като цяло са услужливи, симпатични хора.

Ако трябва да използвам шестобалната система, то организацията на туристическия поток в Ивановските скални манастири е за две на релси, докато тази тук е за пет и половина. Изнурителното чакане е основната причина да не им достига за пълен отличен, както и фактът, че туроператорите са с предимство, заради по-ранните си записвания. Двете обстоятелства, обаче, си имат съвсем логични обяснения, така че спокойно могат да се преглътнат.

Едва ли ще ви занимавам с исторически сведения за тракийските гробници в Свещари. Траките, така или иначе, не са оставили писмени сведения, макар да са имали високо развита култура, която граничи с елинската. Така че, всичко, което ще чуете, са хипотези на историци и предположения на археолози. Има доста писано из нета за мястото. Посещението му на живо си заслужава. Оставя добри впечатления.

Демир баба теке

Вече бяхме при християните-исихасти, отдали се на мълчаливо съзерцание от скалите, сега идва ред и на алианите – разклонение на шиитските мюсюлмани. Наричат ги още „алевии”. Те се отличават по това, че почитат основно гробовете на своите учители. Демир баба (железният баща) е полу-историческа, полу-митична фигура, живяла тук през 16-ти век, която гледа еднакво благосклонно на християни и на мюсюлмани, на турци и на българи. До ден днешен гробът му е място за преклонение на хора от различни етноси и религии. Местността е била почитана като свещена още в древни времена, за което свидетелстват издълбаните в каменната ограда символи и надписи на различни езици, в това число и на иврит.

Аязмото в двора е лековито за очни заболявания. Залепен за самия храм ще намерите наклонен камък, върху който се поляга с главата надолу за здраве. Вътре, около отрупания с цветя саркофаг, има нахвърлени по земята възглавнички – чудесно място да се усамотите, да облегнете глава на стената и да помълчите. Мястото е много близо до Свещарската гробница. Има чудесни поляни за пинкик.

Плиска

За десерт си оставихме Плиска. Отново ще ви спестя историческите сведения, които са колкото известни, толкова и широко достъпни. В добре уреденото музейче има изложени археологически артефакти от ранното Средновековие, магазинче за сувенири и дружелюбен батка, който малко бързаше с обиколката, но поне беше добронамерен. Там ще видите и една от колоните на Омуртаг, но не тази, върху която пише, че човек и добре да живее се жени. 🙂

Чудесно са се справили с възстановката на прабългарска шатра в двора. Особено реалистичен е интериорът. Имаш чувството, че някой наистина живее вътре и обитателите всеки момент ще си дойдат. Опияняваща е миризмата на животинските кожи, което значи, че са използвани автентични материали. Останалото е ходене из остатъци от каменните основи на крепостни стени, на дворец, на водохранилище, на баня, на цитадела и на болярско жилище. Мултимедийният център беше затворен.

Поука:

За обиколка на изброеното до тук са ви необходими два дни. Ние нощувахме в живописната местност „Пчелина” – вилна зона край Разград. Хотел „Куванлъка” е непретенциозен – както по отношение на цените, така и по отношение на възможностите, които предлага. Персоналът е млад, леко несръчен, но супер любезен. Стаите са малко клаустрофобични, но добре поддържани и чисти. През лятото има външен басейн. Мернах дори фитнес зала, която не видях да се ползва. Почти всички канали по телевизията са на турски език. Язовирът наблизо е чудесен за пикник. Предполагам, че е подходящ и за риболов.

P.S

Снимките са датирани погрешно от май 2014-та, всъщност са от май 2015-та. Информацията е напълно актуална. Весели празници!

Тихомир Димитров 

април 26, 2015

Идиоти

ijyffd

Изт: spinelessclassics.com

Идиоти.

Така наричам хората, които не могат да четат и да пишат на родния си език. През 21-ви век.

Не сме в Средновековието вече.

Но тези хора упорито коментират. Постват в социалните мрежи. Настояват. Пишат мнения в блогове. Искат да са забележими. Да изпъкват сред останалите.

Разбира се, не им стига акълът как да си направят свой собствен блог, фейсбук страница или друг вид безплатна, леснодостъпна залъгалка за масите с цел споделяне онлайн, но са постоянен pain in the ass за хората, които вече имат такива.

Обикновено „изпъкват“ сред останалите с ГОЛЕМИЯ ШРИФТ на „безценните“ си съвети, мнения и препоръки, които наистина са такива:

Без-ценни.

Защото не струват и пукната пара!

Кажете ми, кой се интересува от заключенията на NEGRAMOTNIKA, според вас? Във века на информацията?

Живеем в началото на 21-вото столетие. Информацията е всеобщо достъпна. И напълно безплатна. Няма нужда дори да ходиш на училище, за да се научиш на четмо и писмо.

Липсата на елементарна грамотност издава само:

А/ Отсъствието на всякакво желание да усвояваш нови знания

и

Б/ Овчия ти мързел.

Които силно контрастират с мерака ти да си „на всяко гърне похлупак“, да имаш мнение по социални, политически и икономически въпроси.

И да раздаваш безплатни акъли на другите из нета, безпросветен идиот такъв!

Разбери, че основният фактор, за да те приемат хората сериозно, е грамотността.

Четмото и писмото, брате!

Ето най-често срещаните признаци, които доказват, че си неграмотник в 21-ви век:

pi6e6 na 6lyоkavica

PI6E6 NA 6LYOKAVICA S GOLEMI BUKVI I SLAGA6 ,MNOGO UDIVITELNI!!!!

Въобще не знаеш за какво служи запетаята. Нека те светна: за РАЗДЕЛЯНЕ на текста е.

А не,за да го скупчваш,около нея,като БДЖ вагони,по време на спирачки.

Ебаси,навсякъде     другаде     бичиш     спейсове     колкото    футболно      игрище,но     само преди    и     след запетаите,не.

Да не говорим,че изобщо нямаш представа къде,дали,защо и,изобщо,как се използва запетаята.

Липстват ти трети,четвърти,пети,шести,седми и осми клас от ОСНОВНОТО образование.

Точката,пък съвсем не я ебаваш за слива.Какво като е измислена,за да РАЗДЕЛЯ изреченията едно от друго? При теб тя е обединяващ фактор! Залепя изреченията.Привлича ги като магнит около себе си.

Обединяващ фактор е,също така,между теб и останалите идиоти.През 21-ви век да си неграмотен е равносилно на психическо заболяване.

За въпросителен и удивителен,естествено,съвсем не си чувал…освен за три удивителни!!!и три въпросителни???

че кой почва новите изречения с голяма буква????????????сдуханяците и селяците да го духат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Няма нужда да използваш беззвучното „с“, като може да използваш много по-звучното „със“:

„Със брат ми вчера ходихме за риба“.

Другата ти любима гавра е да завираш пълния член навсякъде:

Моля,свържете се със управителят! Трябва да довършиш ремонтът! Поставете на правилното място членът.

Кое от горните изречения,според теб,е вярно,о,неразумни юроде?

А, да, щях да забравя, много обичаш да пишеш множествено число с и-кратко, да речем:

стай, полюций, статий, илюстраций, субсидий и т.н. В твоята реалност Овидий щеше да е цяло племе, а не единичен поет от Римската епоха…

Между другото, знаеше ли, че Овидий някога е живял на територията на сегашна България? В изгнание, защото се е скарал с тогавашния император? И е писал, че местните са безнадеждни идиоти? Защото не могат да четат и да пишат. Естествено, че не знаеш! Две хиляди години по-късно нищо не се е променило!

Вижте кво, научете първо граматиката от пети, шести, седми и осми клас, преди да се нахвърляте върху теми като: масоните, илюминатите, извънземните, пирамидите, BALGARIQ NA TRI PLANETI и тем подобни из интернеда. Така ще си спестите унижението грамотни хора да ви се чудят защо нямате основно образование при положение, че е задължително, ще си спестите и унижението да четете текстове като този.

В противен случай, съвсем скоро ще загубите и способността си да четете. Средновековието е само на една крачка разстояние. Освен с феодализма, то се отличава и с доминиращата роля на религията в безпросветния живот на човешкото стадо… Един вид – сляпа баба. Ориентираш се само по това, което ти кажат. Че е вярно. И служиш на Господаря. Жалко, че сега имаме интернет! Невъзможно е да се ползваш от технолгиите, когато не можеш дори да четеш и да пишеш… поне на родния си език. Тогава си скот. И живееш като такъв. От тебе зависи.

Тихомир Димитров