Писателският блог на Тишо

май 25, 2008

Социален катапулт

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 1:09 am
Tags:

социален катапулт

Когато в пилотската кабина стане напечено (буквално), пилотите използват опцията „катапулт”. Казват, че било драстично изживяване…

Но може да ти се наложи да катапултираш и без да си пилот. Понякога животът така се закучва, изпадаш в такива нелепи ситуации, че катапултирането е единственият възможен изход от неизбежната катастрофа.

Какви са тези ситуации? Ами например: лежиш върху чисто гола жена и си напъхал оная си работа в нея. Вратата на апартамента се отваря, някой влиза в коридора и тя възкликва: „Това е мъжът ми!” А ти трябва незабавно да катапултираш. Едно драстично изживяване…

Но умението да дърпаш ръчката на социалния катапулт не свършва с прескачането в терасата на комшиите така, както майка те е родила. То изисква хем да изчезнеш незабавно, хем да не събудиш подозрения у човека, от когото бягаш.

Ето още един класически пример: чат среща или казано по американски: “blind date”. Онзи (онази) се оказва бъбрив досадник, супер грозотия или неприятна кифла. Обаче те харесва, защото не спира да мели и да ти досажда. Какво правиш ти? Извиняваш се, казваш, че отиваш до тоалетната и, ако има начин, изхвърчаш навън. Другият вариант е да се престориш, че ти звънят по телефона и да излезеш да поговориш „на спокойствие” извън заведението, защото вътре е прекалено шумно. Хващаш си първия трамвай, маршрутка, такси и просто „забравяш“ да се върнеш.

Номерът с телефона много върви. Всеки може да попадне в неподходяща ситуация – хора, които не понасяш, досадни колеги, сърдити клиенти, бивши гаджета. Удобен момент да те „потърсят“ за изключително важна среща, на която трябва да се явиш незабавно. Има обаче една уловка – винаги изключвай звука на телефона, защото ще е тъпо да ти звънне някой, докато се правиш, че говориш. И не – на вибрация не става. Никой няма да ти повярва. Затова си измисли начин бързо и лесно да активираш някаква мелодия, докато телефонът ти е още в джоба. После само изключваш звука и си изиграваш ролята.

Аз използвам и друг подход – имам специален човек, на който мога да разчитам в такива моменти. Пускам му sms: „обади ми се след 3 минути”. После с любезна усмивка прибирам Нокиата, поддържам разговора и се въоръжавам с търпение. Обикновено спасителното обаждане идва точно в момента, в който положението е взело да става нетърпимо. От другата страна са подготвени за неадекватния ми монолог. Мълчат и се хилят. След няколко минути, вече на безопасно разстояние, мога да им разясня ситуацията и дружно да се посмеем за сметка на неприятния човек, от когото съм избягал току-що.

Знам, че звучи малко скапаняшки. Истинският мъж трябва да посреща проблемите фронтално, да не бяга от тях, но хайде сега, има хора, които просто не си заслужават усилието.

Тихомир Димитров