Писателският блог на Тишо

ноември 15, 2017

Каня ви на изложба

Имам удоволствието да познавам Петя – утвърден творец със собствен почерк и характерен стил. Картините ѝ са обаятелно-хипнотични, носталгично-отвеяни, романтично-вълшебни. Образите са мистериозни, вглъбени, игриви, весели, сънени, страшни, понякога диви, но винаги живи. Като илюстрации в ранно издание на „Мери Попинс“… Само че по-яки! Отидете да я видите. Това е моят подарък по случай рождения ми ден за вас.

Тихомир Димитров 

Advertisements

октомври 22, 2016

Няколко кадъра от срещата с читатели в София

000

001

002

003

004

005

006

008

009

Книгата НЕ се разпространява в книжарниците. Можете да получите копие с автограф единствено от автора. Където и да се намирате по света. Подробностите са ТУК. Благодаря на всички, които дойдоха да се видим на живо!

Тихомир Димитров

юни 16, 2016

Behold: екип Макарата

avasvasf

Омръзнало ми е да занимавам този блог със себе си, с моето творчество и с онова незначително „аз“. Търся всяка възможност да пиша за вдъхновенията на други хора, а сега тази възможност ми се откри в лицето на екип „Макарата“. Запознахме се покрай експеримента им да направят светеща в тъмното тениска с кориците на двата ми последни романа. Попитах ги няколко ориентировъчни въпроса, на които те отговориха доста напоително. Маниашко е, ако се зачетете, защото тези хора буквално преливат от идеи. Ето ги:

1. Кои сте вие?

Макарата се роди като обща идея на мен – Ели Стайкова, Димитър Стайков (е, малко по-късно двамата се оженихме) и на един наш приятел Миро в началото на януари тази година. Искахме да продаваме свои неща онлайн. Те двамата обожават да работят с дърво, а аз искам да правя ръчно щампиран текстил и изделия за дома от него. И на тримата това ни е по-скоро хоби, защото Миро например управлява влак, Митко също е в системата на БДЖ, а аз дълги години се подвизавах като моден дизайнер и пишех статии в различни онлайн издания от време на време. Името го измислихме в един разговор по скайп на по бира. Митко шкуреше и работеше с оберфрезата по една дървена макара, защото искаше да я превърне в красива маса. Бъзикахме го, че може да сложи и едно тайно отделение на нея, за да може мъжете да си крият ракийката, ако жената
започне да им се кара 🙂 С Миро обисляхме различни кратки имена, но по-едно време на мен ми стана доста смешно, защото оберфрезата си е шумна машинка, а и Митко не се вълнуваше особено как ще се кръстим. Плеснах се по челото по едно време – защо пък да не се казваме „Макарата“, в този момент го докарах малко ала Нютон под ябълката. И така всъщност регистрирахме онлайн магазин с името www.makarata.com.

2. Защо ми се струва, че нещо празнее?

Все още нямаме качени продукти за продажба, защото на мен пак ми хрумна страхотна идея. Защо и други интересни автори да не продават през нашия онлайн магазин? Създадохме екип, като броят на членовете в екипа варира, но се стремим да добавяме нови имена. Много скоро ще поканим и други интересни автори да се присъдинят към нас, защото секцията ни „Текстил“ и „Дърво“ са горе-долу добре оформени, но ни се иска да имаме и секции като „Стъкло“, „Керамика“, „Глина“, „Детски кът“ и други. Хората в екипа не са само автори, които желаят да продават свои неща през онлайн магазина, а също и наши учители и вдъхновители, сътрудници по работата с клиенти и доставки, писатели и редактори на текстове, собственици на свои онлайн и офлайн малки бизнеси, подобни на нашия, поддръжка на сайтове или пък съвсем млади хора, които работят в музикалната сфера back stage в повечето случаи. Подготвяме се и си партнираме с една-две малки компании за много музика и клипове в тубата, където ще разкажем с видео как работим и се забавляваме, но това ще стане в един по-късен етап. Наистина не ми е удобно да кажа имената на един-двама, защото това са доста хора – към днешна дата сме около 40 човека, а някои нямат профили в Интернет и се подвизават като Анонимен. Всеки от тях е специалист в своята област и наистина работи с хъс и сърце. Имаме например и консултанти по отношение на художествена визия, на иновации, писатели и редактори на текстове също. Не мога да се спра на няколко от тях, които да представляват работата на целия екип. Пък и те, ако сами преценят ще ви бъдат представени скоро, не само със своята работа, но и като личности.

3. Кажи малко повече за светещите тениски?

В момента работим и експериментираме с фотолуминисцентни пигменти, които са пантентовани в Англия, а и разработваме прехвърляне на изображения върху дърво и текстил също. Доста работа ни чака, не е само да издялкаме нещо или да ушием една-две покривки за маса, но и да стартираме онлайн магазина. Оптимизираме все още и работата с екипа, и работата по експерименти с иновативни техники и продукти, които да съчетаем с българските традиционни техники и материали.

4. Човек може да се побърка! Опиши ми накратко с какво точно се занимавате?

Работим в сферата на интериорния и екстериорен дизайн. Стремим се да съчетаем българското, което носим в себе си с новите технологии. Защото искаме да стъпим на нашите традиции, на българското и да го съчетаем с настъпващите вече на пазара уникални и много футуристични на моменти идеи. Ще се опитаме да продаваме през онлайн магазина, както типични традиционни предмети и украси за дома, изработени от „стари“? майстори, така и иновативни продукти. Които със сигурност ще са свеж акцент и допълнение към всеки интериор или двор 🙂

5. Как се справяте с всичко това?

Ами работим с природните ни богатства, защото природата е по-добър творец от нас. Обожаваме текстила, стъклото, дървото, глината и доста други материали. Иновациите идват главно от чужбина, като първата от тях е свързана с откритите от нас патентовани пигменти и производните им продукти. Тези пигменти поемат слънчевата светлина и я отдават нощем. Тоест получаваме едно безконтактно светене – няма нужда от кабели, от контакти, от USB-та, от ЧЕЗ също. Пигментите се предлагат на хора като нас, които ги използват за по-дребни проекти. Например имаме идея за изработим красива, светеща в нежно зелено дървена масичка, едно светещо на мълнии пано за стена, защо не и светещи пердета примерно? Детска играчка също може би, която да свети в тъмното, защото някои деца ги е страх, когато мама загаси осветлението и зомбитата започнат да излизат от гардероба. Поне дъщеря ми, която е почти на седем е така и точно тази идея ни хрумна покрай нея.

6. Защо сте се нагърбили с толкова много неща?

Мотивираме се да го правим, защото една част от нас вече живеят или са в процес на преместване в чужбина. Виждаме, че там изключително много се тачат ръчно изработените неща. Скоро бяхме с Митко в Дубровник и придобих ясна представа за това, защото там хървадската култура те очаква зад всеки ъгъл, а в стария град всеки ден има специален базар, който е безплатен за участващите и продаващи свои неща хендмейдъри, както и на всяка крачка срещаш усмихнати хора, които ти продават свои плетени на една кука неща или везани покривки за маса. Пламена Димитрова, която е част от екипа и живее в Италия сподели, че и там е така. Галя Недева пък скоро се мести да живее в Англия и разказа подобни истории. Имам приятел във Франция, който ни консултира в насока изобретения – той казва, че и там е така. А защо в България
не се е случват подобни инициативи? Защо и ние да не направим същото тук на местна почва? Кое ни пречи? Доста често мисля по този въпрос и вътрешно се ядосвам, но според мен си струва да се работи в насока утвърждаване на български традиционни техники и работа с тях. Искам с времето не само да ги продаваме, но и да се заиграем с тях, да експериментираме смело и… най-вече да ги предадем на своите деца.

7. Имате ли някакво специално послание?

Нека се гордеем, че сме българи! Нека се радваме на българските традиции и уникалните красоти, създадени от българските майстори. Нека ги пренесм в своя дом по някакъв начин – дори и с лек декоративен щрих у дома, но те да присъстват. И нека научим нашите деца да работят с глината, текстила, керамиката и дървото, защото ако не ги научим ние – няма кой 🙂

8. Как изглежда потенциалната ви аудитория?

Правим го за всеки, който иска да намери нещо за себе си и своя дом при нас. Знаем, че пазарът е залят с мебели и декорации за дома и градината, но работим в насока на традиционни предложения от майстори, които имат свои работилници в известни старинни и запазени градове на България. Все още не мога да споделя подробности, защото преговорите тепърва педстоят. Но да, работим в тази насока. Също така, за да стане по-интересно се заиграваме, експериментираме и вграждаме новите технолии, там където е уместно и ще се получи красиво в традиционните български материали. За сега с Митко и Миро сме поканили за участие в нашия онлайн магазин автори като Антон Урдажиев, Георги Андрейчев, Пламена Димитрова, Галя Недева и … доста други, които очаквам да потвърдят скоро. Повечето от тях работят в своята сфера и могат да продават и през нашия онлайн магазин. Те ще бъдат представени със своето име, със своята марка, със своето лого на сайта ни. Затова всъщност ние сме екип – защото няколко автора се обединяваме в една обща идея.

9. Къде сте базирани всъщност?

За сега мислим да продаваме само онлайн през магазина на екип Макарата, както и през Facebook разбира се. Офлайн локации като екип нямаме, но някои от членовете на екипа ни имат свои магазинчета и ателиета в Капана/Пловдив, в София например, в Италия, а скоро надяваме се в Лондон и някъде из Франция. Всичко това е work in progress, така че новини за нови локации, освен онлайн, ще пускаме в нашия профил във фейсбук и в блога ни, който може да следите през онлайн магазина.

10. Кога намирате време за всичко това?

За сега със сигурност, Тишо, ще те допълним с наша светеща в тъмото тениска тази вечер. Правим го само и единствено като твои фенове, защото ти от години раздаваш най-ценния си труд абсолютно безплатно на всички нас, които искаме да те четем. Не си спомням до сега да съм дала и един лев за твой роман. И много ще се радвам, ако можем да ти се отблагодарим с наша тениска. Това е нашият подърк за теб и нашето Благодаря ти!

11. Моля! Тениската е супер, ще ме накарате да проходя  на дискотека отново. Кажи сега за Революшъна?

На 16.06.2016 от 19 часа стартира и дълго подготвяният R_EVOLUTION на Орлов мост в София. Доста смело кандидаствахме с нашия проект LIGHT in ME, който представихме на организаторите на 17-ти май. Искахме да станем част от новата революционна вълна, която се задава. Тя всъщност е поредната вълна и в момента се чувстваме като сърфисти, носещи се по гребена й. Много е хубаво, че организаторите харесаха една от трите ни рокли, които се съдържаха в презентацията и на 13-ти потвърдиха, че ще бъдем и ние част от събитието. Както виждаш отне ни доста време, но работихме здраво като групата текстил на Макарата, която събрах се състоеше от 7 човека, намиращи се на различни места из България и в Европа. От 10-ти май до 17-ти май, когато трябваше да предадем презентацията, работихме денонощно, но се справихме в срок.

Презентацията ни LIGHT in ME може да видите тук.

Да ти споделя, че Мила Стоева и Елена Янкова например бяха част от тази група – аз тогава със смях я кръстих „Седморката на Блейк“. И те двете ни вдъхновиха изключително много със своето присъствие и работа през годините. С нас са дори и днес, защото са ни гръб и опора до самото представяне. А знаеш ли, че всъщност последната рокля, с която кандидаствахме на R_EVOLUTION-а я измисли и нарисува моята дъщеря? През тези три дни тя ни е слушала внимателно какво си говорим с групата в чата и по телефона и просто ми донесе своята скица. Ооо, тя имаше още доста идеи! За това говорим – ако ние работим със сърце и душа, нашите деца ни гледат и слушат. Те попиват бързо, доста по-креативни и освободени са от нас и представи си – наистина са свръх оригинални. Аз само мога да се уча от дъщеря си, а и всички родители са
така всъщност. Повече са събитията може да намерите на нашия фейс профил, а снимки от мястото на събитието и след това също ще бъдат качвани там.

А много скоро очаквайте новини и от работилници, в които участваме докато тече One Design Week в Пловдив. Предстои и една страхотна седмична работилница с преподавател д-р Мила Стоева и асистент Елена Янкова в с.Яковци. Събитието ще се проведе в периода 17-24 юли, но местата са ограничени. Сега е момента да попитате за участие и да се включите, защото ще е наистина невероятна седмица с тях двете, гарантирам.

12. Кой ви помага?

Ами за сега официални наши партньори са PaladimHandmade, като често се чуваме с Митко от Паладим. Не само заради светещите пигменти, защото без да сме се наговаряли ги купихме едновременно, но от две различни места. Доста забавно беше, когато пристигнаха нашите пудри и в същия ден си отворих мейла и видях писмо от Митко, как е намерил невероятни светещи в тъмното неща 🙂 Нашите са поръчка от Англия, за сега ще задържим в тайна с коя компания там точно работим. Англичаните се оказаха много по-добри в това, което са патентовали и сега работим с техните продукти. Поддържаме постоянна вразка по мейл и през фейса, защото си партнираме в намирането на различни приложения на техния патент. Оказа се, че нашия екип е абсолютен иноватор според тях – въобще на никой техен клиент не им беше хрумнало да
пробва техни продукти върху текстил 🙂 В същото време специално за твоята тениска и за събитието R_EVOLUTION открихме тук в България интересен представител, който има огромно разнообразие от светещи в тъмното продукти. От него закупихме нашите светещи бои за текстил и често се чуваме със собственика на бизнеса по телефона, защото и той много се радва и вдъхновява от нашата работа. Всъщност приложението на светещите в тъмното бои, пигменти, луминофори, свързватели и смоли е безкрайно разнообразно. Може би скоро ще ви представим едни хора, които рисуват с аерограф коли и мотори, и доста други.

 

октомври 29, 2015

Как се пише?

asfvasv

Изт: lubov.spisanie.to

Павлина Върбанова беше така добра да поизглади текста в последния ми роман. Фен съм на сайта й Как се пише? от време оно, ползвам го редовно за справка и бях очарован, когато разбрах, че подготвя справочник „…за книжовен, диалогичен и дигитален български“. С едноименното заглавие. На хартия.

Книгата е хорошо като печатно издание, в т.ч. графично оформление и прочие, приятна е за пипане, но по-важно е съдържанието:

А то е диалогично. И достъпно поднесено. С практически примери. От актуалната действителност. Професионалната терминология е сведена до минимум, сещате се: деепричастия, междуметия, страдателен залог… Примерите са за предпочитане, според мен. В „Как се пише?“ има много качествени примери. Подбрани са не по азбучен ред, а според еднаквите грешки, които допускаме всеки ден. Прелиствам книжлето с удоволствие. Още един полезен инструмент. Представянето е в Хеликон:

12118808_1155799777780909_57862064284159574_n

На добър час!

Тихомир Димитров 

април 17, 2009

CapitalОff

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:08 am
Tags: ,

Напускам столицата.

12 години бяха напълно достатъчни, за да взема от този град всичко, което той успя да ми даде.

Взех дори повече, отколкото исках.

София ме научи да се боря със зъби, но да го правя честно и най-вече: мъдро.

So, this is goodbye

Ако имаш нужда от квартира в идеалния център с приятен наем, пиши ми на: asktisho@gmail.com

Тихомир Димитров

ноември 11, 2007

ТРАФИК

Автобус 94. НДК : Студентски град. Тръгване в 18.00. Пристигане в 19.30. В началото се натрупва напрежение. Късаш нерви. Псуваш. После започва да ти става безразлично. Прав си. Изпотен. Навън пак вали. Животът е гаден. Заобграден си от ужасно много хора, но всъщност си сам. Напълно сам.

Имаш един единствен проблем за разрешаване и той е скуката. Говориш по телефона. Пишеш ес ем еси. Играеш някаква игра на мобилния. Слушаш музика. Всичко писва. Дори да зяпаш какичките писва. Гледаш през прозореца и броиш колите, все едно са овце, опитвайки се да заспиш прав. 1…2…3…4.

Тесните софийски улички са направени, за да може чат-пат по тях да преминава по някоя лада, волга, трабант или москвич. Никой не е предполагал, че ще трябва да поберат целия секънд хенд автопазар на Запада, плюс всички автобуси, камиони, бетоновози, джипове, джи класи, с-класи, кайени, пасати, двойки, тройки,  от новите от старите, микробуси, ванове, пикапи….лудница!

Докато броиш колите, един факт започва да ти прави силно впечатление: всеки човек се вози сам в кола! Започваш да броиш наново. От 500 автомобила, само в 20-ина виждаш повече от един човек! Мислиш си, какво ли щеше да стане, ако всички правеха като теб: да участват в трафика единствено нощем и през уикендите, а за останалото време да ползват такси, маршрутка, тролей, трамвай, метро или двата си крака. Щеше да е много по-добре, да, хората щяха да спестяват 200 лв месечно от гориво, нямаше да трошат време и нерви  в задръстванията, а ти нямаше да се потиш прав в автобуса.

Не можеш да разбереш, при положение, че паркирането в центъра е някакъв абсолютен ад и в най-добрия случай ти струва лев/час, а движението по улиците много отдавна се е превърнало в изчакване, каква е мотивацията на всички тези хора да ходят на работа, всеки поотделно, с шибаните си автомобили?

Сигурно е заради удобството, казваш си. Егати удобството! Ако беше прекарал същия този час и половина в собствения си автомобил, досега да беше издрал седалките от яд, да беше изпушил кутия цигари, да беше изгорил 10 литра бенизн и след два месеца сигурно щеше да ти се наложи да сменяш съединител + накладки. В автобуса нито вали, нито е студено, така че оправаданието им да използват колите си като парно и чадър през зимата не върви. Движението, обаче, също не върви. Може ли да се направи нещо по въпроса? Може! Ето какво:

1) Използвай само градския транспорт. Излиза по-евтино, скоростта е същата (във вечерния трафик пешеходците са най-бързите участници в движението), така че няма никакво значение дали ще висиш с часове в автобуса или в колата. Всъщност има: при първия вариант можеш да прочетеш книга, да гледаш филм (ако си носиш мултимедийно сутройство), да обмислиш целия си житейски път и дори да стигнеш до някакви прозрения, а при втория можеш само да изпушиш половин кутия цигари и да псуваш на майка. Възможно е, обаче, да си голям аристократ, да не ти пука за екологията и да не обичаш да се возиш в автобуса с простолюдието, защото удобството на дебелия ти задник е над всичко. Познавам доста такива хора. Тогава вторият вариант е за теб:

2) Намери си работа близо до вас или се премести да живееш до работата си. Какъв е смисълът да живееш в Люлин и да работиш в Младост, при положение, че метрото свършва в центъра? Искаш да прекараш младостта си в задръствания ли? И тъй като е по-трудно да  подбираш работата по географски признак, ще трябва да сменяш жилището. Ако си собственик – наеми празен апартамент със същата квадратура и за един уикенд премести целия интериор на пет крачки от офиса. После дай апартамента си под наем на някой, който работи в твоя квартал. Не губиш нищо, освен еднократните разходи за хамали, а печелиш 400 часа на година, които сега прекарваш в задръствания. Ако си наемател – търси квартира само в кварталите, които са най-близко до бачкането. Ходи пеш. Здравословно е, скъсява работния ден с няколко часа и намалява стреса значително.

3) Купи си мотопед и в никакъв случай велосипед. Глобалното затопляне и вредните газове (за които в момента пряко допринасяш) преебаха климата така, че кой знае какви зими вече не се очакват. В най-лошия случай, ще ти се наложи да зарежеш мотопедчето за 4-5 седмици, ако заледи. През останалите 11 месеца на годината имаш най-евтиния, най-бързия, най-икономичния и най-екологично чистия транспорт в градски условия. В никакъв случай не си купувай велосипед! Това е все едно да запалиш колата в гаража и да започнеш да правиш лицеви опори…

4)  Премести си офиса в къщи. Този вариант решава всички проблеми, изброени по-горе, и всъщност няма абсолютно никакви недостатъци.

5) Купи си хеликоптер.

Шегувам се. И въпреки това, имаш цели 4 възможности, между които да избираш. А сигурно не се сещам за още много. Аny ideas?

Тихомир Димитров

юни 8, 2007

Най-охраняваният мъж на света пристига

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 12:22 am
Tags: , , ,

В края на тази и началото на другата седмица в София ще се изсипят няколко НАТО-вски генерала плюс един американски президент. Няма да изпадам в детайли относно полицейщината, която ще се развихри през тези дни в т.нар две зони за сигурност, които включват почти целия град без Люлин, защото вече по темата има изписана достатъчно информация в нета. Иска ми се да попитам обаче, някой смята ли изобщо да бачка в понеделник при положение, че основните пътни артерии ще бъдат запушени? Градският транспорт ще пропуска спирки, а с коли никъде няма да може да се ходи? Движението в София е достатъчно инфарктно и без това, не ми се мисли какво ще стане на 11-ти. Сигурен съм, че посещението на Буш ще бръкне дълбоко в джоба на абсолютно всеки икономически активен български гражданин, защото блокирането на столицата означава пропуснати крайни срокове, недоставени пратки, неподписани договори, провалени срещи, просрочени плащания, непредвидими  организационни разходи, плюс още куп пропуснати ползи и преки загуби. Някой може ли да седне и да изчисли колко ще струва тая простотия на целокупния български народ? 11-ти нямало да бъде обявен за официален почивен ден, защото да не се разминавал работният график на столицата с останалите градове?! Ами като прецакате икономическата активност на 90% от българските и чуждестранни фирми, чиито централни офиси се намират в двете зони на сигурност, според вас, няма ли да се получи някакво разминаване между столицата и техните клонове в останалата част от държавата, хм?
За какъв чеп са ти офиси в центъра, пред които не може да паркира нито клиент, нито доставчик, нито бизнес партньор? Ето защо казвам, че всички икономически активни българи ще усетят посещението на най-охранявания мъж на планетата директно по джоба си, не само софиянци. А на горките хорица, които и без това имат нещастието да живеят в центъра и да дишат олово 24/7, поне през този ден ще им се осигури „отпуска” от шумовото замърсяване и от обгазяването. Но за сметка на това пък ще прекарат уикенда под „засилено полицейско наблюдение”. Достъпът им до кварталния магазин ще бъде „наблюдаван” от 3500 подозрителни, изнервени фуражки, а всеки, повтарям, абсолютно всеки гражданин през тези три дни ще бъде потенциален терорист, не забравяйте това. И не се разкарвайте с огромни черни сакове по улиците. Всъщност, изобщо не се разкарвайте по улиците. Стойте си у дома. Защото точно такова е отношението на изнервените български куки към хората, които реално им плащат заплатите – „виновен до доказване на противното”. А през тези три дни ще си плащаме не за да ни охраняват нас, а за да охраняват президента на една друга държава и генералите от едни други държави. Ще си плащаме и ще понасяме пропуснати ползи и преки разходи. Иска ми се да видя Париж блокиран по този начин или Прага, или Виена, ама няма да стане, защото тези градове са големи икономически центрове и плътно стоят зад своите големи икономически интереси. За пореден път се доказа, че България е провинцията на Европа, а София – най-провинциалната европейска столица. Тук всеки полицейски бос може да си прави каквото си поиска, а целият маскарад и липсата на ясна предварителна информация за мерките за сигурност, казват, бил заради американските тайни служби, които мълчат като гъз и не споделят нищо с родните фуражки, ама ги командват, за сметка на това.
Замисляли ли сте се някога върху следния факт: американците си направиха военни бази у нас и си купиха комуникациите. Знам, че новият собственик на БТК е изцяло частна компания, но по-дяволите, американската държава има толкова дълга пишка, че там националният интерес винаги стои над корпоративния. И ако разузнаването зад океана поиска тези и тези данни, мислите ли, че която и да е частна компания може да каже „не”? И така, честито – вече сме американска колония! Какво печелим от това ли? Ами нищо. При капитализма е така – печелят само големите риби. Ще продължаваме да си получаваме българските заплати, ще си трошим колите в дупките по българските пътища, ще наливаме пари в пробития бръшнян чувал на българската социално-осигурителна система, ще плащаме сметки за ток и за парно на който, както, когато и с колкото реши да ни ги надчислява, а животът ни ще бъде натикван в миша дупка всеки път, когато у нас пристигат Новите господари, обаче за сметка на това пък ще се превърнем в чудесна мишена за международния тероризъм. Най-охраняваният мъж на света пристига, всички други да го духат!
Аз лично смятам да тегля една майна на цялата тази работа и да прекарам следващите три дни върху хамак със стръкче тревица в устата нейде из родния Балкан. Съветвам ви да постъпите като мен.

Тихомир Димитров