Писателският блог на Тишо

юли 21, 2018

Не откриваме смисъла на живота, защото го търсим в единствено число

Изт: CoversationAgent 

Върху въпроса: „Какъв е смисълът на живота?” са си блъскали главите умове, далеч надвищаващи собственото ми скромно IQ. Правили са го с хилядолетия, правят го днес, ще го правят и занапред.

На същия въпрос са посветени всички религии от зората на човечеството до наши дни. Някои от тези религии вече не съществуват. Хората намират Смисъла в една от съществуващите, защото е прекалено просто – Смисълът се отлага за следващия живот, или за отвъдното, или за нирваната, т.е тези хора нищо не откриват, те просто отлагат. Оставят себе си в ръцете на надеждата, че някога нещо ще открият. Какво? Не е ясно. Кога? Също. Сега-засега се примиряват с идеята, че „Неведоми са пътищата Божии”. Което не е лоша идея. Никак даже. Нито погрешна заблуда. Просто не утолява жаждата на търсещия Смисъла тук и сега.

Аз нямам толкова развита духовност, нито толкова могъщ интелект, колкото личностите, посветили живота си през вековете на търсене на Смисъла. Макар и оставили ярка следа след себе си, те оставят куп противоречия.

Моята идея е доста скромна. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има.

Често са се опитвали да ме убеждават, че смисълът на живота, например, са децата. Но защо тогава родителите се самоубиват?

Или да оставим богато културно наследство. Но защо тогава писателите, художниците, поетите, артистите, скулпторите, режисьорите, защо те също се самоубиват? Защо го правят най-успелите от тях?

Често са се опитвали да ме убеждават също, че смисълът на живота е да откриеш точния човек до себе си, правилния партньор. Тогава защо Стефан Цвайг изпи отровата, прегърна жена си, която направи същото, и двамата поеха Отвъд, вкопчени в мъртвите си тела? Прегръдка, да, ама каква! Нима им липсваше любов? Нима им липсваше признание и обществено положение? Нима бяха закъсали за пари? Не, живееха в рая.

Един друг писател остави следната предсмъртна бележка: „Просто няма смисъл”. Липсвал им е смисълът. Това е всичко.

Парите, успехът, славата, богатството, властта, признанието, щедростта и творчеството, любовта на друго човешко същество, всичко това са атрибути, които правят живота може би мааалко по-поносим (макар това също да подлежи на сериозни съмнения – виж по-горе), но те НЕ съдържат Смисъла на живота. Няма го в тях.

Александър Македонски, според легендата, е пожелал да бъде погребан с отворени длани, обърнати към небето, за да видят всички, че си тръгва от тук с празни ръце, след като е завладял целия познат до тогава свят. Че и отвъд.

Чингиз хан е предлагал на най-великите умове и мистици от своята епоха несметни богатства, надхвърлящи човешкото въображение, само и само да му разкрият Смисъла на живота в единствено число. Умрял е стар, болен и разочарован от това, че не го е открил.

Цял един свят да ти се подчинява, дори, не е достатъчно…

Очевидно.

Или, може би, все пак, Смисълът се крие в любовта? Умре ли любимият, отиваш си и ти. Случва се постоянно…

Но не, загубилите „идеалния” партньор не си тръгват след него, защото са загубили Смисъла. Отиват си, защото от „малко по-поносим” животът им отново е станал напълно непоносим – какъвто си е бил поначало – все така безсмислен, колкото лишен от смисъл е бил преди да открият любовта в лицето на друг човек. Просто временно са компенсирали липсата на Смисъла с нещо също толкова временно…като любовта на друг човек.

Какво излиза тогава? Че животът няма никакъв смисъл ли?

Да, точно така, няма! Не и в литературния, сюжетен смисъл на думата. Няма завръзка, екстаз и развръзка, няма никаква поука. Често му липсва дори елементарен сюжет. Лошите рядко си получават заслуженото, добрите рядко получават награда за своята доброта и не заживяват щастливо, като в приказките. Просто накрая всички умират. Това е. В реалния живот е така.

Неслучайно хората с упрек ти заявяват, че „прекалено много филми гледаш”, или че „прекалено високо в облаците летиш” с всичките тези книги, които четеш. Включително и на тема Смисъла…

Мнозина „просветлени” откриват Смисъла на живота и тръгват да го проповядват из широкия свят, за да се окаже накрая, че го правят само за пари. Или за власт, или за слава, или защото не са им обръщали достатъчно внимание като деца, т.е за да бъдат забелязани, т.е за външен атрибут, който няма нищо общо със Смисъла.

Те се сдобиват с милиони последователи, защото ВСИЧКИ хора на тази планета търсят Смисъла. Без изключение. По един или по друг начин. Съзнателно или не. Достатъчно убедителен ли си, ще поведеш „стадото“ и след най-опашатата лъжа.

Други „просветлени”, пък, потъват в мълчалние, обричат се на тишина и отказват да комуникират със себеподобните си човешки същества. Те умират в изолация и никой не може да ме убеди, че тяхната изолация е била смислена. Не и в онзи Смисъл на думата.

Трети „просветлени” разговарят с Бога или с ангели, или с извънземни, или с известни светци, или с починали императори, или с „има нещо там”. Изкарват чудесни хонорари от книги, лекции, терапии, семинари, но не предлагат нищо смислено в тях. Не и в онзи Смисъл на думата. Даже често сами си го признават.

Истинските пробудени нерядко вдъхновяват религии, които се развиват след тяхната физическа смърт и традиционно са причина за насилствената гибел на милиони човешки същества. Не по вина на великите Учители, естествено.

Последователите им просто не са разбрали Смисъла. Това е всичко. Или са го разбрали погрешно. Или са фрустрирани, че не го разбират правилно. Дай да накажем грешниците / еретиците / предателите / неверниците, това СИГУРНО е чудесна идея!

Пети се обричат на целомъдрие, бедност и послушание, търсейки Смисъла в борбата с порока, но противопоставянето не може да съдържа някакъв Смисъл, извън смисъла на това, срещу което се противопоставяш. Защото зависи от него. Същите умират накрая в бедност, целомъдрени и послушни, това е всичко. И то само, ако са успели да си опазят обетите. Убеден съм, че отнасят в гроба си идеята за Смисъла, но не и самия Смисъл. Отнасят някакъв дериват. Сигурен съм, че те не се и съмняват, че са открили Смисъла, като са си опазили обетите. Но това не е достатъчно, за да убеди и мен, че са открили нещо повече от бедност, послушание и целомъдрие. Ноктите на заблудата са железни. Няма мърдане от тях. А тези на самоизбраната, на доброволно последвана илюзия са направо диамантени….

Не откриваме Смисъла на живота, защото го търсим в единствено число. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има. За всеки човек Той е различен, но не само – във всеки отделен миг Той също се различава. Говоря за Смисъла, тъй като съм убеден, че Смисълът е Един.

Ала с много проявления.

Ако красотата на залеза премине през очите ти, разпали въображението ти в ярко червено, разтърси цялото ти същество и те „удари в петите” до степен на откровени сълзи, то ТОВА е смисълът на живота. Само това и нищо друго. Но само тук и само сега. И само за теб. Двама души не могат да видят един и същ залез. Съседният наблюдател може да изчислява данъчната си декларация наум (примерно).

И за това да плаче.

С примерите спирам до тук. С тях е пълна ЦЯЛАТА човешка литература.

Прочетете която и да е книга и ще откриете смисъла на живота в нея.

За автора в момента, в който е писал въпросните редове. Но не и за вас самите.

Престанете да търсите Смисъла в единствено число. Няма такъв.

За някои той е в мехурчетата на газираната вода, но това е защото са пушили много силна трева. За вас самите може и да е в следващия имот. Но няма да го откриете там. Не и в единствено число. Смисълът на Живота е, понякога, да погалиш разплакано дете и да го успокоиш с милувката си, но дори да осиновиш 10 000 сираци след това, пак няма да Го откриеш – Него – Единствения смисъл.

Просто няма такъв. Има милиарди проявления. Престанете да търсите в единствено число. Вселената е богата, бедняци!

Тихомир Димитров 

април 25, 2012

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Изт: costume.net

Заниманията с „духовното“ имат чисто приложен, практически характер. Ако човек е достатъчно упорит, тоест верен на търсенията си, несъмнено постига желаните резултати във физическия свят. При всеки те са различни, понеже зависят от свободната воля. Тя е единственото сигурно нещо на този свят. Единствената „опорна” точка е изборът. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Обикновено интересът към „духовното” се събужда от прочитането на някоя книга с ню ейдж тематика, от гледането на някой филм или от възприемането на по-кратко послание, което провокира у нас нещо – събужда интереса ни към вътрешния свят, наричан още „духовен”, който е бил напълно непознат до вчера за нас.

А каквото вътре, такова и отвън.

Излиза, че сме се занимавали само с 50% от реалността – с онези 50%, които са следствие, а не причина. Причината дори не сме подозирали, че съществува.

Следва поглъщането на още и още информация. Сред „плявата” откриваме твърде малко „бисери“.  Истината е, че всичко, дори най-комерсиалният ню-ейдж, е бисер. Просто не всички бисери са предназначени за нас. Защото имаме различни предпочитания. Свободната воля! Ако нещо не ни служи, то значи е предназначено за друг. За него то е „бисер”. За нас е „плява”. Дългият период на четенето на духовна литература, на посещаването на семинари по личностно усъвършенстване и, въобще, на задоволяването на интелектуалното любопитство е етапът, в който пресяваме това, което ни трябва и махаме онова, което не работи за нас.

Несъмнено този процес по откриването на цяла една Вселена от закони и механизми, които движат света пробужда влечението ни към прилагането на различни техники, за които само сме чели. Отново всичко е индивидуално. Някои намират опора в медитацията, други – в молитвата, трети създават своя собствена система от духовни упражнения, а четвърти следват указанията на някой гуру или известен духовен водач. Има хора, които създават цяла собствена религия (кейс стъди: Л.Рон Хъбърд). Няма значение кой път ще изберете, той ще ви се даде интуитивно. В повечето случаи е третото (система от собствени упражнения, комбинираща работещото за нас от различните практики).

При всички случаи акцентът е върху думата „практика”. Четенето на книги за самопомощ, гледането на филми от духовния жанр и посещването на лекции за себе-усъвършенстване минават на заден план, тъй като са пасивни занимания и човек иска да види резултати от труда си. В крайна сметка той разбира, че всички, макар и по различен начин, говорят едно и също.

Така започва практиката. Тя изисква упоритост и постоянство, като всяко човешко занимание. Само след достатъчно вложени усилия, старание, време и труд, практиката започва да се отблагодарява, да дава резултати. Светът около нас се променя. Всъщност, променяме се ние, но то е едно и също. Започваме да постигаме все по-лесно неща, към които цял живот сме се стремили или такива, които буквално сме считали за невъзможни.

Откриваме, че  можем да направляваме съдбата си по собствен избор, че сложността и резултатите от всяко наше действие зависят повече от нагласата, с която подхождаме към тях, а не толкова от конкретиката на самото действие, че нищо не е случайно, а резултат от съзнателен или подсъзнателен избор. Разбираме, че лесно можем да привличаме пари, необходимите взаимоотоношения с други хора, подходящите условия, връзките, които желаем, признанието за труда си или въобще – успехите, които са ни коствали толкова усилия и време преди, а разумът никога не е успявал да намери подходящата схема за тяхното реализиране.

Някои хора дори започват да творят мини „чудеса”, като например: да предизвикват дъжд или вятър по собствено усмотрение, да издържат на студ без дрехи и той да не им причинява особен дискомфорт, да не се разболяват от повечето (всички) болести, да подобряват зрението си по собствено желание, да регулират теглото си без помощта на диети, да привличат дребни печалби от игри на късмета и т.н.

Оказва се, че това са елементарни „трикове”, но тук важи принципът, че първото „чудо”, което виждаш, трябва е сътворено от самия теб и, че решиш ли да използваш тези умения за користни цели, те моментално ти се отнемат. Успее ли да предолоее капана на гордостта от духовните потижения, човек развива търпение, упоритост и постоянство, но най-вече смирение, а с това силата му само расте. Такова въздействие върху околния свят е невъзможно нито със средствата на бизнеса, нито в политиката, нито чрез масмедиите, с изкуството, в науката или каквото друго се сетите от външния свят, което считаме за важно. Защото включва всичко и е само въпрос на съзнание. Постига се единствено чрез работа върху себе си – нещо, което заетите с оцеляване не считат за важно, тъй като не им носи моментални резултати. Но и оцеляването не носи моментален резултат, ако си го поставиш за цел. А това е една доста глупава цел при положение, че можеш да избираш между всички останали…

И ето, че стигнахме до момента, в който „магьосникът” с вълшебната пръчица си ти. Можеш да сътвориш почти всичко без особени усилия, като не говорим за приказка, а за обективната реалност, в която живееш.

Не е важно дали си постигнал „някакво ниво” или не. Представи си, че си. То е дадено на всички с добри намерения и не става чрез особени усилия, нито пък става с някакъв план. Мозъкът не може да измисли как точно става. По-важното е да вярва. Нека, като за начало, да предположим, че си човек, който действително може да избира между различните сценарии на живота, като дете в сладкарница, чиито родители ще угодят дори на най-дребния му каприз.

Въпросът е: какво би поискал тогава?

Тъй като няма как да постигнеш десет цели едновременно, обикновено целта, която си поставяш, е само една. Най-важната. И колкото си по-искрен (пред теб самия), толкова по-лесно я постигаш.

С тази мисъл се събудих сутринта.

Какво бих поискал, ако имах всичко?

По-точно въпросът е: кое е най-съкровеното, което бих искал да преживея?

Пари, секс, слава, любов и признание, здраве, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ, като Бугати Вейрон, това са първите неща, които разумът предлага, тъй като културата, в която живеем, му внушава, че никога няма достатъчно и, че винаги нещо му липсва. След постигането на нещо, обаче, каквото и да е то, липсата си остава. Единствено обектът на желанието се променя. Тоест, „пълно щастие няма”, както е казал народът, особено ако го търсиш под седалките на Бугати Вейрон.

Какво бих искал тогава? Нека разгледаме предложенията на ума, едно по едно:

Пари

Предполагам, че не съм първият човек на света, който открива, че след получаването на определена сума пари, съзнанието изпитва момент на твърде кратка еуфория и бързо решава, че те не са били достатъчно, че е трябвало да поиска още и т.н. Вместо да се почувства добре, както си е представял, докато ги е нямал, човек веднага започва да изпитва потребност от по-големи суми. „Дупката” си остава. Липсата е общото състояние на бедния и на богатия, разликата е само във външния им вид (понякога) и в нематериални неща, като числата, които се изписват върху монитора. След получаването на повече пари, историята се повтаря. Споменавал съм, че милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите, нали? Безумно е да вярваш в обратното. Но това не пречи да си поискаш голяма торба с пари от вълшебната пръчица. И тя ще ти ги даде. Рано или късно. По един или по друг начин. Нали за това си вълшебник! Вълшебниците, обаче, са се возили в Лондонското метро и знаят приказката „Mind the gap” (Внимавай с дупката).  Без да съм вълшебник и без да съм се возил в Лондонското метро, а и без да  подценявам силата на парите, такова желание автоматично отпада, тъй като не е „най-съкровеното от всички”. Нито  е най-съвършеното. Просто дупката винаги си стои. Дай Боже всекиму и дай Боже достатъчно, а „останалото ще си го купим”, както казват руснаците.

Секс

Вълнуващ даже повече от парите, но тук липсата също е основен мотиватор. Тъй като не можеш да си в постоянно съвкупление и в състояние на постоянен екстаз, времето винаги те побеждава, моментът винаги отминава, оргазмите са изключително кратки, а човек, колкото и презадоволен любвник да е, рано или късно узрява за идеята, че сексът носи само краткотрайно удовлетворение и, че всъщност е обречен на самота.  През повечето време. Раждането и умирането са самотни занимания, живеенето – също. Това дълго и самотно занимание е прекъсвано от моменти на взаимен екстаз, споделени с някой друг, които траят само няколко секунди. През останалото време си сам. Защото времето винаги те побеждава и моментът винаги си отминава. Самотата не може да е най-съкровеното ми желание.

Слава

Само за онези, които искат да са марионетки, играещи ролята, измислена им от средствата за масово осведомяване, която няма нищо общо с тях, но ако не я играят, ще опъват ушите от глад. Да съм „кукла на конци” и да не мога дори хляб да си купя от магазина, без продавачката да ме разпознае, това не може да е най-съкровеното ми желание.

Любов и признание

Наистина ли мислите, че можете да поверите щастието си в ръцете на някой друг? На човешко същество, което е точно толкова несъвършено, колкото вас? Да, чудесно е да получаваме любов и признание, но какво правим, когато това същество, което ни ги дава, реши да си ги вземе обратно? Или да ги даде на някой друг? Любовната мъка и депресията не са най-съкровеното ми желание. Непредвидимостта на човешкия избор – също.

Здраве

Ето вече нещо, което си заслужава. Ако го нямаш. По законите на липсата, тогава и само тогава започваш да го цениш. Какво става, обаче, когато го получиш? Пари, секс, слава, любов и признание, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ – това са нещата, които започват да те вълнуват. И да ти липсват. За здравето мога само да благодаря, но не искам да си го пожелавам.

Успешна кариера

Проблемът е, че винаги съм разглеждал „кариера” твърде буквално – в каторжническия смисъл на думата. Проблемът е, че искам да живея в понеделник, вторник сряда, четвъртък и петък, а не само през уикенда и по празниците. Проблемът е, че не познавам бизнес с кауза, която дори мъъъничко да се доближава до „най-съкровеното”, та да искам да се развивам в тази среда. Проблемът е, че едрият бизнес и политиката – единствените места, където  може да се прави „успешна” кариера – започват все повече да губят доверието ми, тъй като целите им стават все по-прозрачни. А те са крайно егоистични. Грозно, неграмотно егоистични. Проблемът е, че дори успешната кариера като писател означава слава (виж по-горе). Това също отпада.

Околосветско пътешествие

Опознаването на света несъмнено помага на човек да опознае себе си, тъй като принципна разлика между двете няма, но нека не навлизаме в „дълбоките води” сега. Най-хубавата част от всяко пътуване си остава завръщането у дома. Знам го не, защото са ми го казвали, а защото съм пътувал доста. Според едни. Според други съм пътувал малко. Това няма никакво значение за мен. Ще продължа да пътувам, когато имам възможност, ала тъй като вече съм си у дома, това също не може да бъде най-съкровеното ми желание.

Извънредно скъпа вещ

Ако трябва да е кола, ще е седемдесетарско Порше Карера, а не Бугати Вейрон. Нищо, че не е извънредно скъпо. Ако трябва да е извънредно скъпо, ще е луксозно обзаведен дирижабъл, а не кола, нито самолет. Едва ли има по-екстравагантен лукс от дворец с прислуга в небето. Проблемът е, че играчките не те правят щастлив. Дори скъпите играчки не те правят щастлив. Защото омръзват. Или винаги има по-скъпи. При всички случаи няма да е играчка.

Добре, де, а какво тогава?

Представяте ли си: имате вълшебната пръчица, можете да си пожелаете всичко, а не виждате смисъл дори в нещата, към които хората цял живот се стремят?

Все пак, няма да я използвате за разпалки в лагерния огън, нали така? Ще се радвам да споделите за какво, всъщност, бихте я използвали? Ако имахте право само на едно желание? В замяна ще ви споделя какво бих направил аз с вълшебната пръчица:

Един по-осъзнат свят

Какво значи „осъзнат”? Прескачаме няколко стотин милиарда страници, изписани по темата, и стигаме до най-важното:

Осъзнат е този, който прави за другите само онова, което иска те да правят за него.

Какъвто човекът, такъв и светът.

Каквото отвътре, такова и отвън.

Осъзнат е човек, който дава, защото обича да получава. Който харесва, защото му харесва да е харесван. Който оценява труда на другите, защото обича признанието. Който изслушва, защото обича да споделя. Който е гостоприемен, за да е навсякъде добре приет като гост. Който помага, защото харесва да му помагат. Който създава здраве, а не лекува, защото е здрав. Който вдъхва кураж, защото не се страхува. Който приема, за да може да даде и, който дава, за да може да получи. Който вдъхновява, защото е вдъхновен. Който насърчава, защото е насърчен. Който харесва чуждия успех, за да постигне свой собствен и така нататък…

Общото е, че човек винаги прави това, което иска да му правят на него. Прави го за другите и за света. Толкова е елементарно! И никога не причинява на друг онова, което не иска да преживее в първо лице, единствено число, три де, плюс няколко сетива.

Представяте ли си да живеете в свят само с осъзнати хора?

А знаете ли защо сега има няколко милиарда души на тази планета? Горе-долу толкова, колкото някога са живели по нея?

Защото предстоят грандиозни промени и всеки иска да присъства на „шоуто”.
Всички са си купили билет за „спектакъла”. Промените са положителни, в тях няма нищо страшно, но ще присъстват само онези, които искат да останат. Въпрос на личен избор. Единственото сигурно нещо в тази Вселена, е свободният избор. Свободната  воля. Тя е единствената „отправна точка”. Всичко друго е въпрос на предпочитания.

Това е най-якото желание, тъй като включва в себе си и всички останали. А е само едно. И е хубаво човек да замени желанията с предпочитания, а мечтите – с намерения. Желанието е нещо, което ти липсва. Предпочитанието е нещо, което избираш пред друго, когато всичко ти е наред и дори сега си добре. Но обикновено го получаваш, защото не ти пука. Именно защото не ти пука. Мечтата е нещо, което съществува само в бъдеще време, а намерението е нещо, върху което работиш сега.

Вълшебната пръчица ще свърши останалото, ала не без нашето съгласие и не без активното ни съдействие. Така че – помагайите и вие! Представяйте си го този свят! Бъдете за другите това, което искате светът да бъде за вас. Говорете за тези неща. Пишете по този въпрос. Вдъхновявайте с личен пример. Покажете, докажете, че така много по-качествено и по-лесно се живее! Докажете колко тъпо е да лъжеш за лична изгода, защото лъжеш единствено себе си и, в крайна сметка, ще си останеш излъган. Разберете, че докато крадеш за лична изгода, ти всъщност крадеш единствено от себе си и, рано или късно, ще се почувстваш ограбен. Припомнете, че „който нож вади от нож умира” и, че „каквото посееш, това ще пожънеш”.

Тези закони важат от милиарди години и няма да направят изключение за никой от нас, колкото и „специален” да се чувства в момента. Помогнете на себе си, като ми помогнете да реализирам едно съкровено намерение. То включва всички желания, но е само едно, тоест – помага ни да се концентрираме. Отгоре също ще помагат. Говорил съм вече с хората, хехе. Вълшебната пръчица е във ваши ръце. Изборът също е ваш.

Тихомир Димитров