Писателският блог на Тишо

април 26, 2017

Реферат от бъдещето

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ВЪВЕЖДАЩИЯ ПСИХОЛОГ

(непубликуван откъс от последния ми роман)

Въведение

Привързаността към групови хипнотични въздействия издава неспособността на Симуланта да генерира Реалността, която обитава, както и невъзможността Му да упражнява контрол върху обстоятелствата, които я формират. Липсата на контрол се изразява в активна физическа или емоционална болка-тире-съпротива при Събуждане, в отказ от лечение при пост-симулационен стрес, както и във временна или продължителна загуба на паметта. Крайните случаи на безпомощност се идентифицират с шест основни състояния на групови хипнотични въздействия, в т.ч.: индивидуализъм, колективизъм, глобализъм, национализъм, мултикултурализъм и традиционализъм (виж „ИдЕГОлогии“).

Индивидуализъм

Симулантът поставя Себе Си в основата на Симулацията. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в откриването на достатъчно „реални“ доказателства за своята водеща роля в Генерираната Реалност, което предизвивква неизбежен психологически разрив при Отказ или при Опит за Събуждане. Препоръка към въвеждащия психолог: Невъзможно е да се въздейства „реално“ върху нещо, което не съществува…

Колективизъм

Симулантът идентифицира Себе Си с колективната Генерирана Реалност. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в осъзнаването на факта, че НЕ съществуват ограничения във вида, броя, характера и размера на Груповите Реалности. Основен повод за Отказ или за Опит за Събуждане са сблъсъците с групи или индивиди, които „не би трябвало да съществуват“. Препоръка към въвеждащия психолог: „И този следобед не би трябвало да съществува…“

Глобализъм

При планетарно дефинираните Симулации съществува вероятност да възникне патологична зависимост на Симуланта към изградени лични качества, които Той или Тя се опитва да „припише“ на други Симуланти в Генерираната Групова Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на световете един по един.

Национализъм

Форма на автоагресия, в която Симулантът идентифицира Себе Си с въображаеми линии в топографията на Генерираната Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на интерпланетарния интелект от небиологичен тип.

Мултикултурализъм

Симулантът екстраполира поведенческите си модели върху група от Симуланти в Генерираната Реалност. Отказът им да сътворят предвидима за Него или за Нея „обща реалност“ сюблимира у Симуланта като „екзистенциална криза“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се организира среща с разумно същество от холотропен, генно-несъвместим вид.

Традиционализъм

Опит за бягство от изброените патологични заблуди чрез идентификация с други Симуланти от Матрицата на Възможностите и техните поведенчески, хигиенни или групови навици, съотнесени към възприятието за „минало“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разгледа „обетът за мълчание“ при Симуларщите дървесна растителност в безпространствените измерения.

Заключение

Препоръчва се изключителна търпимост към емоционалната съпротива от страна на въвеждания пациент срещу опита за откъсване от гореизброените състояния, умерена употреба на шокови екранизации и диалогично запознаване със заобикалящата среда, подобно на грижата за индвивид от Детския Център.

Тихомир Димитров 

Advertisements

юни 23, 2016

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

kucf

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров