Точно в момента, някъде по света:

Изт: commons.wikimedia.org

Точно в момента, някъде по света:

Някой си поръчва второ уиски на борда на транс-атлантически полет.

Някой печели милиони от лотарията.

Някой издъхва в агония от раните си на бойното поле.

Някой ражда.

Някой шофира в нощта.

Някой се готви за състезанието на живота си.

Някой полива невзет изпит.

Някой се моли.

Някой проклина.

Някой се обяснява в любов.

Някой чете смъртна присъда.

Някой открива нова звезда.

И я кръщава на детето си.

Някой подготвя атентат.

Някой обмисля предложение за брак.

Някой излиза от затвора след 20 години самота.

Някой влиза на неговото място.

Някой проповядва (своя вариант на) Истината.

Някой му вярва.

Някой се пече на плажа.

Някой кара сноуборд.

Някой се дипломира.

Някой получава отказ за стипендия.

Някой чете книга.

Някой пише книга.

Някой прави секс.

Някой се самоубива.

Някой медитира.

Някой пилотира хеликоптер.

Някой си глади сакото.

Някой смърка кокаин.

Някой сменя пелени.

Някой танцува.

Някой пуска музика на 15 000 човека в зала.

Някой отговаря на въпроси.

Някой провежда разпит.

Някого го бичуват.

Някой си отваря бира.

Някой пали цигара.

Някой управлява парапланер.

Някой си презарежда автомата.

Някой милва косите на любимата.

Някой дебне в нощта.

Някой си ляга призори.

Някой обядва.

Някой посреща гости.

Някой се влюбва.

Някой те наблюдава.

Някой плаща.

Някой печели.

Някой се разорява.

Някой залага в казиното.

Някой поръчва шампанско.

Някой пише имейл.

Някой разговаря по телефона.

Някой кара мотор.

Някой спи.

Някой сменя телевизионния канал.

Някой получава оргазъм.

Някой изнудва.

Някой мастурбира.

Някой яде сладолед.

Някой пуши джойнт.

Някой застъпва на смяна.

Някой пее под душа.

Някой пее на сцена.

Някой пише сценарий.

Някой чете Библията.

Някой бяга.

Някой търси някого.

Някой ловува.

Някой съзерцава луната.

Някой гледа право в слънцето.

Някой се напива.

Някой изтрезнява.

Някой мисли за Бог.

Някой за нещо благодари.

Някой произнася думи, за които ще съжалява.

Някой жъне успехи.

Някой скача без въже.

Някой планира.

Някой си рестартира компютъра.

Някой си вади колелото от гаража.

Някой бие някого.

Някой на някого изневерява.

Някой освобождава стаята си в хотела.

Някой улавя змия.

Някой плува под вода.

Някой плаче.

Някой се смее.

Някой се примирява.

Някой подготвя революция.

Някой си купува вестник.

Някой рови в Гугъл.

Някой снима филм.

Някой се изповядва.

Някой протестира.

Някой ревнува.

Някой си поръчва бира.

Някой се шляе безцелно из квартала.

Някой закъснява за работа.

Някой преписва в час.

Някой казва „обичам те“.

Някой му отговаря „Ти не знаеш нищо за любовта“.

Някой се търкаля надолу по склона.

Някой скача от балон.

Някой язди кон.

Някой чупи съчки за огъня.

Някой си купува къща.

Някой рисува картина.

Някой се състезава.

Някой изтезава.

Някой пробва парфюм.

Някой шие дреха.

Някой ремонтира велосипед.

Някой си рови в телефона.

Някой чака влак.

Някой пере.

Някой взима вана..

Някой проси.

Някой дарява.

Някой мете улицата.

Някой друг живее на нея.

Някой строи небостъргач.

Някой храни куче.

Някой се ражда.

Някой умира.

Някой ридае.

Някой преяжда.

Някой гладува.

Някой оздравява.

Някой боледува.

Някой плаче.

Някой ликува.

Някой смуче близалка.

Някой ръководи държава.

Някойн се чеше по врата.

Някой прави масаж.

Някой свършва. Отново.

Някой пита за посоката.

Някой яде пуканки в киното.

Някой злорадства.

Някой плете интрига.

Някой взима заплата.

Някой залита на ляво.

Някой тича за здраве.

Някой се качва в метрото.

Някой си затваря лаптопа.

Някой е гладен.

Някой е гаден.

Някой е жаден.

Всичко това и още много други неща се случват точно в момента някъде по света.

Тихомир Димитров 

Криворазбраната духовност

Изт: flickr

Иска ми се да пиша малко за  духовността. Но не бързайте да си ходите. Тук няма да прочетете нещо „възвишено” и лишено от практическа стойност. В духовността има повече практическо приложение, отколкото си мислите. В криворазбраната духовност няма. За разликата между двете ще поговорим сега.

Криворазбраният избор

Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

„Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”

Из: 33 любовни истории, Когато токът спря

Всъщност, може би завиждате на нечестното богатство, но, повярвайте ми – вие не искате неговите проблеми!

Между духовното и материалното няма възможност за избор. Те са неразривно свързани. Всичко е свързано. Разумният човек знае, че проявите на просперитета са хиляди и не му се налага да избира между тях. Той се развива хармонично. Това се случва не някъде другаде, а във вечния настоящия момент.

Криворазбраното изобилие

Няма как да си щастлив, ако постигаш само една форма на изобилие, например финансова, но изпитваш нищета в повечето (или всички) останали. Така приличаш на грешно натоварен кораб, който се е килнал на една страна – засега се справя успешно с вълните, но рано или късно ще се озове на морското дъно.

Не може да си богат и болен, а да наричаш това „изобилие”. Не може да си богат и самотен и да мислиш, че живееш в изобилие. Не може да си богат и мразен, и да твърдиш, че си постигнал някакъв успех. Не може да разполагаш с жълтици, но да нямаш време да ги изхарчиш и да вярваш, че това е някакъв просперитет. Това си е чиста проба лъжа. Или хайде, нека да го наречем: „липса на свобода”.

Изобилието значи да се развиваш хармонично. Да имаш винаги колкото ти трябва – по отношение на парите, но и по отношение на всичко останало. Изобилието не значи да избираш между духовното и материалното, защото кому си потребен, ако не можеш да си плати сметката за тока? Тогава дори на себе си не можеш да помогнеш.

Изобилието значи да имаш достатъчно от всичко: да си едновременно здрав и обичан, да си „късметлия”, да постигаш с лекота, да бъдеш обграден от истински приятели, да ти върви в любовта и на карти едновременно, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да имаш време за себе си и за обичаните от теб неща, да не зависиш от волята на друг човек, да нямаш смъртни врагове и да си полезен – за себе си и за всички останали. Богатството да ти е черта от характера. Така никой не може да ти го отнеме.

Защо „достатъчно”, а не „повече”?

Защото човек, който има сто милиона не е сто пъти по-щастлив от човек, който има само десет. Милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите. Близко е до ума. Това са просто цифри. Портрети на мъртви писатели. Те не могат да те направят щастлив, но виж – могат да те направят нещастен, ако ги нямаш точно тогава, когато ти трябват.

По-малкото създава тревога и мръсен, гаден стрес, какъвто само недоимъкът може да причини. Повечето също генерира стрес: Да не го загубиш. Да не ти се отнеме. Как ще го опазиш? Как ще го охраняваш? Ами опасността? Ами крадците? Ами завистта? Ами отвличанията? Мръсен, гаден стрес, какъвто само неравновесието може да причини.

Затова е важно да имаш винаги толкова, колкото ти трябва. В момента. Не само портрети на мъртви писатели – всичко. Не ти трябват четири жени, които да те мразят и да ти изневеряват, но да бъдат с теб само, защото имаш нещо, от което се нуждаят в момента, например – пари, слава, власт или някакъв престиж…Трябва ти само една, която да те обича истински. Не ти трябват 800 приятели във фейсбук – достатъчни са ти само двама, които винаги ще ти услужат с пари, когато закъсаш. Тогава си истински богат. Не ти трябва да обикаляш света като сирак. Трябват ти само местата, където се чувстваш „като у дома”. Независимо в коя точка от кълбото се намират. И така нататък…Това значи да си духовен. Такова нещо не се постига с учение, с работа или с дългосрочен план. То е възможно единствено сега – във вечното настояще. То изисква равновесие – вътрешно равновесие. Останалото се намества от само себе си.

Криворазбраният аскетизъм

Как изглежда популярният имидж на „духовния” човек? Нещастник с хлътнали очи и празен стомах, отказал се от всичко, което дори теоретически може да му донесе някаква радост в този живот, забравен в мизерия и самота някъде на края на света, обречен да гледа само в една точка по цял ден, да няма никакви полезни / приятни / смислени занимания, да не притежава нищо, да се храни само с корени, да ползва камък, вместо възглавница, и да носи дрипи, докато е жив.

Възможно ли е някой изобщо да се стреми към подражание на такъв образ? Милиони хора са го правили! В стремежа си към „духовност”, те подражават на един измислен образ, създаден в литературата, в киното или в изобразителното изкуство, които, както знаем, са територия на въображението. Тези хора избират нищетата, преди дори да са вкусили от изобилието. Как е възможно да отричаш нещо, което не познаваш?

Може да отидеш в пещерата и да прекараш 30 години там, но пак нищо да не постигнеш в духовен план. А можеш да практикуваш дзен и докато си ремонтираш мотоциклета, примерно. Можеш да правиш благотворителност за милиони, докато сключваш сделки за милиарди. Можеш да постиш, докато ядеш специалитети. Можеш да търсиш просветление в тантрическия секс, а не в пещерата. Попитайте Стинг.

Криворазбраната диета

Много хора сега постят и мислят, че лишенията ще ги издигнат в духовно отношение. Всъщност, лишенията ги правят само по-гладни и по-агресивни хищници. Затова прекаляват с уж „леките” храни, увеличават цигарите и алкохола за сметка на месото, изнервени са и нямат търпение да дойде Великден, за да се натъпчат с целия холестерол, който са пропуснали, под формата на яйца. И да се приключва с всичко това! Така ли изглежда духовността?  Между тялото и съзнанието трябва да настъпи баланс. Вълк-вегетарианец в природата не съществува.

Не възразявам да гладуваш, за да си прочистиш храносмилателния тракт. Нямам нищо против да си вегетарианец и да не ядеш месо. Нямам нищо против да си веган, суровояд или да минеш на фотосинтеза направо. Не възразявам да я караш цял живот на ядки и на плодове, ако така ти харесва. Но възразявам да си мислиш, че това те прави по-духовен от някого, който си слага в чинията сочна пържола, налива си каничка вино и похапва с повече кеф, отколкото ти е донесло яденето през последните 20 години, взети заедно.

Нарядът трябва да се изпълнява по съдържание, а не по форма

Ама какви са тези войнишки лафове, ще ме питате сега, какво е общото между църковния пост и наряда? Много е общото, да ви кажа. Благодаря на този човек, че ме светна за истинското значение на думата „пост”. Защото и в армията, и в църквата, тя има еднакво значение: Да си отваряш очите на четири. Да присъстваш. Да „внимаваш в картинката”. Да не напускаш поста. Да не „заспиваш”. Да наблюдаваш какво се случва. Да си буден. Да си Буда. Това значи да постиш. Постът не е някаква диета, която ще ти увеличи теглото след време. Ако ще минаваш на диета, по-добре се консултирай с диетолог. Не търси диети в армията и, още по-малко, в духовните учения.

Криворазбраният творец

Друг песимистичен образ, който не харесвам е този на криворазбрания творец. Говоря  за човека, избрал „духовното” пред „материалното”. И живеещ като скот. Защото никой на тази планета не е в състояние да оцени „духовния” му талант. Този човек е най-обикновен бедняк, според мен. Но не от ония – „бедните духом”, които си имат резервация за „царството небесно”, понеже са се отървали от излишните мисли, емоции, грижи, притеснения, страхове и тревоги, въобще – от целия „багаж”, който им пречи да са доволни още тук и сега, а от ония – бедните телом – дето си нямат дори парички за ток. И живеят на свещи поради висок „интелектуален потенциал”. Но не във времената на Паисий, а през 21 век.  И рядко изтрезняват, за да разберат какво точно се случв.

Трябва да твориш на разбираем език, за да си разбран творец. Трябва да говориш на популярни теми, за да си популярен говорител. Трябва да споделяш, за да бъдеш споделян. А не да пазиш „таланта” само за себе си.

Не трябва да мислиш за милионите на Стивън Кинг, когато се захващаш с писане, примерно, защото само един от сто милиона драскачи постига славата и богатството на Дъ Кинг. По стечение на обстоятелствата. Другите имат по-голям шанс да спечелят от лотарията. Ти защо се захвана с писане, заради кинтите ли? Заради кинти хората се захващат с бизнес, строят фабрики, теглят кредити и правят инвестиции. Рискуват, работят по 40 часа на ден и после, ако доживеят, берат плодовете на своя труд. Под формата на кинти. Творчеството ти е достатъчно, като награда, според мен. Като форма на свобода. Като вдъхновение. Това са твоите хонорари, това ти е  заплатата. Ако си искрен пред себе си. Защото мен лесно ще ме излъжеш, но себе си едва ли някога ще успееш да заблудиш…

Темата може да продължи дълго, но мисля, че схванахте основните акценти:

Не трябва да се избира между „материалното“ и „духовното“.

Материята е проекция на Духа.

Другото е нелепа шега – грешно твърдение, с което сме свикнали по правилото: „една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина”. Бъдете честни пред себе си и правете само нещата, които ви носят вдъхновение, свобода, радост и щастие още сега, които ви карат да се чувствате полезни, приятни, одухотворени, обичани и ценени…още сега. Независимо дали ви носят портрети на мъртви писатели или не. Нямате време за нищо останало. Прекалено кратък е срокът, който ни е даден, за да се преоткрием.

Нямаш ли време за себе си, значи нямаш време за нищо останало! Значи не живееш правилно. Огледай се и ще откриеш причините. И започни да променяш. Още сега. Започни да променяш вътрешния си свят, а не външния. Хитлер се опита да преобрази целия свят, понеже беше недоволен. Прави се точно обратното. Работете върху мислите, убежденията и вярванията, които ви формират. По които точно? По тези, които се повтарят непрекъснато. По „цикъла“ работете. И външният свят няма да закъснее с отговора:

„Каквото повикало, такова се обадило”

„Каквото посееш, това ще пожънеш”

„Каквото си надробил, това ще сърбаш”.

„The words of the prophets are written on the subway walls“.

Само че няма кой да чете. А с четене само не става. Трябва ти практика. Няма по-подходящ момент за практикуване на щастието от настоящия момент. Другото е просто илюзия. Други моменти, освен настоящия, просто не съществуват.

Тихомир Димитров

Теория на просперитета

Натиск и търпение. Трябват само натиск и търпение. 

/Стивън Кинг, Изкуплението Шоушенк/

Написал съм толкова много текстове за духовно развитие и личностно усъвършенстване, че спокойно мога да издам поредния селф-хелп наръчник. Няма да го направя, защото съм уморен от селф-хелп наръчници.

Уморява ме дори само идеята да публикувам книга и да очаквам възнаграждение за знания, които не ми принадлежат. Те просто минават през мен. Навлизат в света чрез широко отворената ми уста. Непрекъснато използвам този блог като учебник и сам прилагам неща, за които вече съм писал. С известно закъснение във времето и с голямо учудване от резултатите (в положителния смисъл).

Подобни текстове обикновено се раждат сами, под натиска на интуицията. Бързат да излязат, докато все още са „топли“. Зарязвам всичко и сядам да пиша веднага, без много-много да му мисля. После винаги разбирам, че някой някъде е трябвало да ги прочете – точно в този момент и точно във вида, в който са поднесени.

Направих си труда да подбера най-добрите заглавия, които подтикват към действие. Озаглавих ги „Теория на просперитета“, защото практиката зависи единствено от теб. На този свят има шест милиарда души и шест милиарда персонални решения, но всички те следват едни и същ принцип. Това е природният Закон на изобилието. Опит за обяснението му е тази колекция. А резултат от разбирането му ще бъде твоят личен просперитет. Никой не е изключение от правилото. „Трябват само натиск и търпение“.

Приятно четене (текстовете се отварят в нов прозорец):

За един пробит долар или теория на просперитета 

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. Не завиждай, раздавай се умно и помни, че всичко е игра. Размерът няма значение, защото винаги печелиш, когато губиш, а ръка, която дава, никога не обеднява.

Предизвикателствата по Пътя 

Фанатик съм на тема духовен = материален просперитет. Мисля, че да избираш между двете е крайно ограничаващо. Освен това мисля, че е тъпо. Не може да живееш „осъзнато“, ако нямаш пари да си платиш тока. Да, има мъдреци, които живеят на свещи, но при тях е резултат от избор, а не от икономическа принуда. Рано или късно ще решиш да се заемеш със себе си и ще потърсиш решения, които да променят живота ти към по-добро. Ще ти се явят такива решения, защото „който търси – намира“, а посоката винаги е само една – нагоре. „Каквото повикало, такова се обадило“ и „външното прилича на вътрешното“, но забележи – промяната трябва да започне от вътре. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – съветва Майка Тереза. Аз бих добавил само, че няма да успееш да промениш света. По-лесно е да промениш себе си. Ето и част от предизвикателствата, които ще срещнеш по Пътя.

Удобни ли са ти патериците? 

Един нечовечен пост и

Един човечен пост 

За компенсация 🙂

Сбъдването на желания – някои практически аспекти 

Точно така: практическо ръководство по сбъдване на желания! Какво повече му трябва на човек? Виж какво.

Моето малко гениално откритие! 

Чети и ще разбереш.

Луксът на 21 век 

Почти всеки дом вече има вана, а ягоди и шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш. Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. А светът е само огледало на вътрешния ти мир. Мир – в буквалния смисъл на думата.

Проклятието на щастливеца 

Нека „проклятието“ и „щастливеца“ да се четат в кавички…

Хубав живот 

Питам се: „Какво е хубав живот?“ и си отговарям сам, като абсолютен шизофреник. Отговарям си, обаче, какво той не е. За да стигнем заедно до усещането за Good Life.

Бъдещето е сега! 

За мен и за теб може би изгледжа различно, но никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън. Няма значение какво сънуваме, всъщност. Хубави и лоши сънища няма. Има значение само дали ще успеем да се пробудим в съня.

Да постигнем изобилието с даване 

Това есе се радва на голям интерес от страна на читателите. Оказа се доста полезно. Доведе до написването на това:

Да постигнем изобилието с даване – капаните 

това:

За щедрите бедняци и богатите скръндзи 

и това:

Третият път към изобилието 

Последното се оказа най-полезно от всички…

На добър час!

Тихомир Димитров

Великото СЕГА

„Мисля“ значи: „съществувам“ 🙂

Химичката в училище обичаше да повтаря: «Всичко е химия». И колко беше права само! Тръгни да се разхождаш по улицата. Ще видиш най-различни хора: щастливи, нещастни, влюбени, отчаяни, самотни, весели и тъжни. Всички тези хора са колби, пълни с 97% течност, в която непрекъснато протичат химически реакции.

Природата е доста справедлива. Тя е създала човека напълно неутрален към околната среда, но и реактивен спрямо нея. Човек не е нито тъжен, ното весел, нито печален песимист, нито ентусиазиран опитимист «по природа». Той става такъв от взаимодействието си с околната среда. По кой път ще поеме зависи само и единствено от неговия личен избор.

Пристрастяването към наркотиците става тогава, когато тялото свикне с хормоните на щастието, с които го бомбардираш постоянно. И ако не можеш да му ги осигуриш по друг начин, освен с катализатор, купен от дилъра, тогава си яко загазил.

Същото е и с емоциите. Представи си, че си тъжен и депресиран: хормоните бомбардират безпомощните ти рецептори, които свикват с тях и искат още повече тъга, отчаяние, още повече депресия. Ти вече си забравил да живееш по друг начин. Тялото ти е забравило. Създал си една много отровна химическа среда, в която се чувстваш «комфортно». И дори не подозираш, че може по-добре. Може много по-добре, отколкото си представяш.

Става ясно, че съм гледал «Уот да блийп», но на мен този филм ми затвърди едно много голямо подозрение, което храня от доста време насам: квантовите физици, пророците и великите учени говорят за едно и също нещо. Само дето използват различна терминология.

Можеш да прочетеш няколко стотин страници от Дънов на тема: «Великото сега», можеш да разбереш от личния си психотерапевт за силата на навика, а може и да чуеш народна поговорка, които от векове е тук, за да ти нашепва истината. Но пак може нищо да не разбереш.

Защото ти, като свободен човек, избираш къде да живееш – в миналото, в бъдещето или в настоящето. И не само това – ти имаш свободата да избираш в точно кой период от миналото и бъдещето да живееш. Ето колко е справедлива природата. Ако избереш да живееш с миналото на една нещастна връзка, примерно, тя ще ти донесе още куп провали и за в бъдеще. Дори ще се учудиш колко много си приличат. Ако пък насочиш поглед към едно глупаво, измислено бъдеще, когато евентуално ще бъдеш щастлив, този период винаги ще си остане в бъдещето, защото ти го мислиш така.

Всъщност, времето е илюзия. Минало и бъдеще не съществуват. Има го само настоящият момент и той току-що отмина. Но, ето че сега имаш друг, чисто нов безвъзвратен момент, в който можеш да направиш по-правилен избор. Мислите ти днес са строителна площадка, върху която ще се изгради бъдещето утре. Избирай с коя кофа химикали да си поливаш рецепторите – с негативни спомени или с положителни емоции.

Казват, че «човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му». И са прави. Но обърни внимание на глаголното време – човек е толкова голям (сега) колкото големи са мечтите му (в момента). А не: «човек ще бъде толкова голям, колкото големи са мечтите му».

Сегашният момент е единствената форма на реалност, в която можеш да съществуваш и той е прекалено кратък, за да го прахосваш в глупави мечти за бъдещето или в тъжни спомени от миналото. Научи се да живееш сега. Да действаш сега. Да говориш в сегашно време. Да мислиш в сегашно време. Да правиш правилните избори сега. Това е твоята единствена свобода.

Тихомир Димитров