Писателският блог на Тишо

февруари 24, 2014

Причината на всички проблеми

doble_trouble

Снимка: Wikipedia 

„Причината на всички проблеми“ или „Double Trouble“ от Mr. Nobody, още един гостуващ автор:

Причината на всички проблеми може да бъде само една:
И тя е убеждението и съпътстващото го усещане, че сме нещо, което е истинско и живее в истински свят.

Това убеждение може да предизвика невероятно реалистично преживяване, изпълнено с безброй нюанси.
Но винаги носи със себе си и проблеми.
И проблемът е, че съществото е убедено, че е нещо истинско и живее в истински свят, отделен от него. Съществото също е убедено, че има свободна воля и избор, че прави и решава.

Също е убедено, че е родено и ще умре, че има начало и край.
Така възниква параноята. Тя се подсилва още повече от илюзорното чувство за избор и воля. Те пък носят със себе си вина, страх от грешки, прекомерно премисляне и какво ли още не.

Но палитрата от преживявяния не е изпълнена само с неприятни такива. Колкото са неприятните, толкова са и приятните – техните противоположности. Чувство на успех и загуба, правилен ход и грешен такъв, високо постижение и ниско, прозорливо и нехайно, красиво и грозно, бяло и черно…

Тъй като усеща дискомфорта от тази игра, и на този етап е напълно убедено, че има независима свободна воля и избор, съществото търси решение на този дискомфорт във всякакви аспекти. Всичко, което временно намалява дискомфорта, става обект на прекомерно преследване: пари, секс, опиати, сигурност, успех, признателност, приемственост, одобрение и … неща да искаш в този свят 🙂

Но каквото и да се постигне и получи, то няма да накара дискомфорта да изчезне напълно. Това е неговата абсолютна трагедия.

Единствено озарението, че всичко е сън и няма разделение слага край на играта.

В такъв момент съществото разбира, че всичко е реално и нереално:

Реално е защото наистина се появява.

Нереално е защото е само временен образ – холограма.

Също разбира, че то не е нещо реално и отделно от други реални неща. Съществото разбира, че няма нищо друго освен него. Разбира, че то, всъщност, е живината, в която всичко се появява. Естествен ефект е да се взриви от щастие и любов, защото разбира, че е вечно и вижда на какво е способно. Осъзнава, че е способно на всичко.

Разбира, че не е истински човек в истински свят, а ултимативният магьосник, който рисува всичко.

След подобно преживяване, убеждението, че е отделен индивид със собствена воля може да се завърне и съществото да си помисли, че е постигнало нещо, и може да помогне на „останалите“ да го постигнат – вижда се като просветлено. Но всъщност попада в стария капан и продължава да преживява, че е нещо реално, което съществува във времето и пространството.

Танцът между двете реалности може да продължава известно време, докато се разсеят всякакви съмнения. Накрая илюзията за отделеност напълно се разбулва и става ясно, че никога не имало истинско разделение, никога не е имало някой, който да прави нещо. Никога не е имало истинска отделна личност със свободен избор и воля.

Винаги е било само живина – единствена и неразделна.
Вечно съществуваща, безформена и безцелна.
Божествено красива и божествено интелигентна.
И няма нищо друго освен нея.

Не винаги обаче е лесно това да бъде прието.

Все пак играта е божествено добра и илюзията за отделеност се поддържа от божествен механизъм.

В човешкото преживяване обикновено присъстват 7 групи сетивност: гледане, мирис, звук, вкус, допир, чувства, мисли. Чрез тези 7 групи сетива се симулира супер реалистично преживяване на истинска отделна личност, със своя истинска независима воля и избор, живееща в отделен от нея истински свят.

Но винаги е било и винаги ще бъде:
Това.
Няма нищо друго.
Божественият танц в действие.
Абсолютът вкусва себе си.

Текст: Mr. Nobody

Advertisements

май 18, 2009

Най-трудният въпрос

Застани пред огледалото и си задай най-трудния въпрос на света:

„Кой съм аз?”

Сигурен съм, че не знаеш отговора. И ще ти кажа защо:

Ти си този, който другите мислят, че си. Показвали са ти го с поведението, думите, делата, жестовете и намеците си. Тази ми се усмихва. Аз съм готин! Хвалят ме. Умен съм! Завиждат ми. Успял съм!

Ти си този, който другите са те накарали да мислиш, че си. В живота има доста авторитети, на които се доверяваш. От ранна детска възраст до ден днешен родители, учители, приятели, гаджета и шефове ти внушават какъв си. Мама казва, че съм най-доброто дете на света. Аз съм добър!  Учителката казва, че съм глупав, защото не мога да реша задачата по математика. Сигурно съм много глупав! Шефът казва, че за пет пари работа не върша. Аз съм неспособен! Татко казва, че съм келеш. Сигурно съм много смотан! Жена ми казва, че съм невероятен.  Аз съм голямата работа! Голям мъж!

Ти си този, който би искал да бъдеш. Модата, рекламата, политиката, обществените порядки, социалните контакти, работата и личният живот непрестанно те вкарват в шаблон. Обясняват ти какви трябва да бъдат нещата, какви трябва да ги искаш. Карам скъпа кола, защото мацките харесват скъпи коли. Изкарвам пари, защото всички искат да бъдат богати. Съдбите на други хора зависят от мен, защото имам власт. Завиждат ми. Нося  маркови очила, казват, че съм готин с тях. Спортувам редовно, другите държат на външния ми вид.

Ти си някаква мечта, която дори не е твоя. Кога точно реши, че властта, парите, жените, модните аксесоари и спортната фигура са голяма оферта, а? Така ли разсъждаваше като дете?

Всъщност, ти нямаш нищо общо с изброеното по-горе.

Кой си тогава? Какво си?

За да отговориш на този въпрос, трябва да изолираш средата, трябва да разбереш кое е истинското в теб.

Какво е общото с пра-пра-пра-пра дядо ти, живял хиляда години назад във времето? Когато е нямало мода, интернет и сателитна телевизия, но е имало любов, секс и убийства. Същите като днес. Имало е усещане за горчиво, кисело, сладко, солено, възприятие за топло и студено. Имало ги е цветовете на дъгата.

Накратко, имало е:

1) Мисли
2) Емоции
3) Усещания
4) Инстинкти

Ето това си ти – комбинация от мисли, емоции, усещания, инстинкти. Като следствие, като резултат, а не като причина.

Кой е източникът? Кой създава мисли, чувства, усещания, инстинкти?

Създава ги  тялото със сетивата си,  с жлезите си за вътрешна секреция, с биохимията си ги създава.
Тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на волята. На собствената ти воля!

Ето какво сиинтелигентно същество със свободна воля.

Имаш абсолютната власт да решаваш всичко, свързано с теб. Имаш абсолютната власт да бъдеш точно такъв, какъвто поискаш. Никоя външна сила не може да промени това без твоето съгласие!
Защо страдаш тогава? Защо си тъжен? А?
Защо предпочиташ да вярваш на другите, вместо да повярваш на себе си?
Защо се съмняваш в хубавите неща, а лошите никога не ги подлагаш на съмнение?
Защо приемаш сериозно тъгата, депресията и самотата, а на радостта, щастието и късмета гледаш скептично?

Мисли, човече!

Дори когато мислиш, мисли!

Тихомир Димитров