Езикът е преди всичко средство за общуване

Изт: podigoto.bg

Дайте да не бъркаме „език“ с „писменост“ и „култура“. Прието е, особено на 24-ти май, да ги нареждаме автоматично едно до друго, със знак за равенство, без да се замислим, а всяко едно нещо, което правим, без да се замислим, е точно такова – необмислено. Като навик, като тик. Като неосъзнат рефлекс.

„Език“, „писменост“ и „култура“ са три съвсем различни неща. Естествено, имат много общо. Така, както айсберът, морето и облаците са изградени все от вода, макар никак да не си приличат, така езикът, писмеността и културата са изградени все от естествената потребност на хората да общуват помежду си. Тук ще говорим за езика, тъй като той в най-голяма степен отразява тази потребност. Езикът е като океана. Той е стихията на водата. Основният елемент. Писмеността е преходна негова форма, като айсбергът и ледниците, а културата, хм, ами тя е за хората, които обичат да се реят из облаците, хех. Само се закачам! А сега сериозно:

Езикът е средство за общуване.

В генезиса си той е фонетичен – както еволюционно, така и биологически, защото пергаментът, хартията и клавиатурата са модерни изгъзици, съвсем нови в съпоставка с милионите години, през които хората са раждали неспособни да ги използват деца, каквито раждат и сега, а през повечето време дори родителите им не са ги познавали. Но хилядолетие след хилядолетие, след хилядолетие, хората са общували помежду си. Учили са и децата си на същото. Налаго им се е, за да оцеляват. Така се формира езикът.

Дори днес първо научаваш майчиния си език (да го говориш) и чак в първи клас прописваш, нали така? Това, че междувременно използваш лаптоп, таблет и смартфон за игрички и за гледане на филмчета съвсем не те прави граморен. Ограмотяваш се чак, когато пропишеш и се научиш да четеш, т.е когато овладееш писмеността.

Писмеността е преходната форма, често меняща се в рамките на един и същ език и култура. При всички общества е така. Минат не минат няколко столетия (или десетилетия) и хоп – писмеността се променя, но необходимостта от общуване (езикът) и средата, в която се случва това общуване (кулурата) остават непроменени.

Добре, де, почти непроменени. Езиците и културите също еволюират. Обаче си остават китайски, японски, български и т.н., тоест запазват своята идентичност. Но азбуките в писмеността им могат да се променят до неузнаваемост. Латиницата, старогръцкото писмо, глаголицата и кирилицата са различни системи от знаци, които българите са използвали през столетията, а изглеждат толкова различни! Да, средновековният български би затруднил повечето ни съвременници, но в основата си езикът остава сходен, близък, познат – неговите фонеми, логика, структура, те са си български. Затова по-лесно можеш да разчетеш средновековен български ръкопис, дори да е написан с латински букви, отколкото средновековен немски или корейски ръкопис. Тях и на кирилица да ти ги напишат, пак няма да ги разбереш… Защото не знаеш езика.

В наши дни се появи нова „писменост“ – шльокавицата – обособена от дребнавите потребности на деня – било то ограничението в символите за ес-ем-ес на кирилица, било липсата на кирилизация на устройството или чист пропуск в образованието / интелекта на използващия го индивид. Появила се е, защото е най-лесната възможност. Или единствената достъпна в момента. През Средновековието, като си нямаш собствена писменост, ползваш латинската и гръцката, нали така? Ползваш това, което има. Неволята учи. После си измисляш удобна за твоя език писменост и готово! Тези неща за преходни. Шльокавицата също е преходна. Ще излезе от употреба в момента, в който спре да бъде удобна. В момента, в който стане по-лесно да пишеш на кирилица, шльокавицата сама ще отпадне от ежедневието и от бита на българина, подобно на завързаната с конец опашка на малкото доберманче. Но дали тя (шльокавицата) застрашава българския език и култура? По-скоро не. Вързаната с конец опашка не застрашава живота на малкото доберманче. Просто един ден я намерихме под канапето в хола…

Виждате как, носейки от девет кладенеца вода, се приближаваме до скандала с издадения на шльокавица роман Pod Igoto на Ivan Vazov.

Зад провокацията стоят следните „обвиняеми“: писателят Константин Трендафилов, издателството „Жанет 45“ и рекламната агенция „Saatchi&Saatchi“. Всички те, заедно и поотделно, са „съучастници“ в „престъплението“. Като писател и копирайтър, тоест като колега на главния „подбудител“ гусин Трендафилов, аз намирам идеята им за гениална!

Да, но само в маркетингов план.

Търсили са публичност и си я получиха – мишън къмплийтид. Сега всички говорят за тях. Друг е въпросът дали да те псуват по форуми и по социалки е публичността, от която едно издателство и един писател се нуждаят… Но, сигурен съм, те са го очаквали. Като рекламен трик е блестящо изпълнение!

Съвсем пресилена е претенцията, обаче, че шльокавицата е най-голямата опасност, надвиснала над българския език и култура.

Ниските доходи са най-голямата опасност. Те карат младите да търсят препитанието си в други страни, с други езици и култури, а младите са единствените, които могат да раждат деца. И децата им, поколение след поколение, ще забравят българския език и култура. Ще ги заместят с новите – в средата, в която растат, защото това е най-лесното, най-логичното, най-очакваното, най-достъпното и най-обяснимото. Защото такава е потребността. Неволята учи: на англисйки, на немски, на испански и, в близките години очаквам дори, на китайски. Фактът, че 500 години сме съхранили езика и културата си под турско съвсем не е успокоение. Защото тогава неволята е действала точно в обратната посока – да се сплотиш с твоите, да се затвориш в общността, да се капсулираш и да предадеш завета на следващите поколения. За да оцелееш. Такъв е бил битовизмът на злободневието тогава.

Днес битовизмът на злободневието тласка българите към летищата, гарите и автогарите с еднопосочен билет в джоба. Да отидеш при чуждите вече не е престъпление, а препитание. Вече не е национално предателство, а перо в националната икономика. Вече не е родоотстъпничество, а попечителство. Всяка година милионите българи в чужбина внасят в икономиката почти толкова, колкото милионите чуждестранни туристи, които идват да се напиват у нас. Защото алкохолът е евтин. Защото жените са евтини. Защото стана евтино да си българин… Ужасно, но fuck!

Историята ще съди онези, които направиха така, че грамотният и трудолюбив, оцеляващ при всякакви условия български народ, бе принуден с десетилетия да гони коричката хляб по земното кълбо – от Мюнхен до Калифорния и от Лондон до Пекин. Проблемът е, че историята се пише от победителите, а за да бъдеш победител ти трябват гордост и дързост, но най-вече: високо самочувствие. Съмнявам се, че публикуването на основния ни класик на 6lyokavitsa вдъхновява едно от тези три качества. Да, ще поизпразним складовете от залежалите книжки и ще ги подарим на библиотеките, в които почти вече никой не ходи, а по витрините на луксозните книжарници из централните улици на големите градове ще сложим Pod Igoto. На видно място. Точно до последното издание на 50 нюанса още по-сиво и до другото легално софт порно. Ще дразним хората по този начин и ще ги караме да си плащат, за да „махнат“ Pod Igoto от там. Така всички ще разберат колко сме готини, как „спасяваме“ българския език и култура с оригиналния си криейтив.

Извинявай, дядо Вазов! От името на всички, на които завеща свещения си занаят, любовта към словото и към свободата, от името на всички твои недостойни пра-правнуци извинявай! Ние възприехме словото и свободата за даденост, тъй като не допринесохме с нищо за тях…

Тихомир Димитров 

Три изпитани упражнения за самоусъвършенстване

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: „Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров

Тик, Так. И Праас…

Изт: usilive.org 

Съвсем скоро ЕС възнамерява да подпише споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство със САЩ. Става дума за печално известното ТТИП, в превод от английски: Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). Официалната демагогия е, че това ще доведе до създаване на нови работни места и ще увеличи икономическия растеж, но и децата вече знаят, че истински бенефициенти от споразумението ще са НЕ гражданите, а американските корпорации. Съжалявам, ако ви звуча като дърт хипар, но и мен вече ме обижда, че се опитат да ме вземат „за мезе“ толкова често. И толкова лесно. Спомняте ли си кога PIPA-ха SOPA-та в подготовка за ACTA? Не беше много отдавна…

Какъв е проблемът?

Проблемът е, че частни компании ще могат да съдят национални държави в арбитражни съдилища за това, че са им нарушили интересите. Глобите, в размер на стотици милиони и милиарди долари, естествено, ще са за сметка на данъкоплатеца. Съдебните системи на въвлечените в подобни спорове държави няма да имат думата. До абритраж може да доведе всеки законопроект в една независима държава, който прави така, че на икономическите мастодонти да не им изнася.

Какви са опасностите?

Внасянето на огромни суми от държавния бюджет в касичките на частни компании, извоювани от корпоративните им адвокати при закрити врати, далеч от погледа на медиите, гражданското общество и извън юрисдикцията на националното законодателство, е едната опасност. Чисто финансовата. Ограбващата. Загубата на национален сувренитет е другата. Благодарение на ТТИП транс-национални компании ще могат да държат отговорни националните държави за решенията, които взимат, за политиките, които водят и за законите, които гласуват. Така например, ако сега ТТИП беше в действие, през-окенаски компании спокойно можеха да съдят България за съпротивата й срещу ГМО или за мораториума върху шистовия газ, например. От тук произтича и екологичната опасност, която има твърде висока социална цена. Повечето национални политики, които евентуално биха нарушили интересите на транс-национални компании, включват области като: земеделието, естествените ресурси, добивната индустрия, достъпа до питейна вода и т.н., без да броим регулациите в духа на АКТА, ПИПА и СОПА, които подобно споразумение изцяло и окончателно ще развърже.

Накратко, онова беше само foreplay. Сега предстои истинското клецане, в което ти и аз, читателю, ще сме от наведената страна.

Какво може да се направи?

Не много, тъй като решението за подписване на подобни споразумения се взима на високо, над-правителствено и над-национално равнище, където гласът на обикновения данъкоплатец и гласоподавател рядко бива чут, а още по-малко – разбран. Причината е, че европейските бюрократи имат по-изострен слух и по-голямо разбиране за „болежките“ на чичко-паричко, който предлага (раз)лични облаги, вместо към интересите на милиони граждани, които формално са назначени да защитават.

И, все пак, има какво да се направи:

1/ Знанието е сила

Вместо да вярвате на дървени философи като мен, информирайте се от международно признати източници по въпроса. Ето една статия в The Economist. Ето една и в Independent.

2/ Информацията е новото оръжие

Всяко ощетяващо съдбата на индивида споразумение или ограбващо бъдещето му решение може да успее само, ако се договори, подготви и подпише в тайна. Както става в момента. Лошата „новина“ (в случая за едни, а добрата – за други) е, че живеем в информационно общество. Прегледайте няколко видеа по въпроса (само първото е на немски), споделете ги в социалните мрежи, разговаряйте с близки и приятели по въпроса. Това ги касае ПРЯКО.

3/ Подпишете петицията

Намира се на адрес https://stop-ttip.org/ и има потенциала реално да задължи европейските институции да преразгледат мнението си относно ТТИП под натиска на гражданското общество в Европа, което не иска компромиси с бъдещето на своите деца по въпроса за храната, която ще ядат, за водата, която ще пият, за данъците, които ще плащат, за работните им места и за свободата на интернет…в полза на частни корпоративни интереси. Трябва да се съберат милиони подписи, така че споделяйте и помолете колкото се може повече хора също да я подпишат. Времето изтича. Идеята е, докато вниманието ни е заето с подготовката за Коледните и Новогодишните празници, споразумението да се претупа, а после: „Нова година – нов късмет“.

Вярвам, че има хора, които са готови и майките си да продадат за пари. Логично е съдбата на индивиди като теб и мен да е последното нещо, което ги интересува. Можем да ги спрем само, ако сме заедно.

Тихомир Димитров 

За смисъла и ползата от думичката „трябва”

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

Oще шест популярни заблуди…

1/ Ти си ПО-важен

Изт:  http://theeconomiccollapseblog.com

„Аргумент“, който стои в основата на всички конфликти по света. От край време. Замисли се, кога се появи на фона на последните 15 милиарда години, откакто съществува материята, кога порасна, кога поумня и кога стана по-важен от всички и всичко, което те заобикаля? Десетки милиарди души са живели преди теб на тази земя и повечето са страдали от същата заблуда! Резултатите са описани в учебниците по история. И непрекъснато се повтарят. Хилядолетия наред! Дори днес някакви по-важни хора избиват други, по-маловажни, било в името на родината, на справедливостта, на Бог или в услуга на закона. The history of humanity is a history of insanity, казва Екхард Толе. С кратки моменти на осъзнаване, в които разбираш, че никога не си бил и няма да бъдеш нещо по-важно или по-маловжано от някой друг, защото никога не си знаел Кой си в действителност…

2/ Образованието гарантира по-добро качество на живот

Изт: Richard Lawrence Cohen on flickr

Училищата и университетите възпитават роби. Говоря за масовото образование, където попада дори Харвард. В най-добрия случай, масовото образование може да произведе надзиратели. Но те също са роби. Погледни който и да е списък с успели предприемачи. Малцина са бакалаври, другите са със средно образование. Сред служителите им, обаче, е пълно с магистри, доктори и учени от всякакъв ранг. Личности като Стив Джобс (r.i.p), Бил Гейтс и Марк Зъкърбърг днес финансират научния прогрес, но са обърнали гръб на масовото образование още като млади. Зарязали са го, в това число и Харвард, защото светът е поискал от тях действия – по-важни за човечеството от изучаването на паразитни идеи.

Не казвам, че образованието е излишно. То дори, в известна степен, е задължително, но в никакъв случай не е гаранция за по-добро качество на живот. Гаранция е само за по-високи очаквания, които генерират повече фрустрация, когато ти се наложи да продаваш сандвичи с магистърска степен в джоба. Проблемът не е в сандвичите. МакДоналд също e продавал сандвичи. Проблемът е, че в университета слушаш историите за успеха в трето лице, единствено число – от хора, които практически не са успели. Изключенията са твърде малко и, дори тогава, тези примери не са гаранция за твоя собствен успех, защото това са чужди примери – реализирани са в други обстоятелства, под влиянието на уникални за времето си съчетания от фактори и хора, които едва ли някога ще се повторят, за да породят същия резултат. Никой никъде не може да те научи на собствения ти път в живота, защото за всеки отделен човек той е уникален. Толкова за материалните учители.

Духовните учители, от своя страна, ако са искрени, ще се опитат по-скоро да те отучат от разни неща, отколкото да те научат на нещо ново. Духовните учители махат, а не прибавят. Тяхната цел е да събудят уникалния ти творчески потенциал. Той може да включва доброто образование, може и да не го включва, но последното никога и по никакъв начин не е гаранция за по-високо качество на живот.

3/ ТРЯБВА да правиш нещо

Изт: John Hadley Strange @ http://edm310.blogspot.com/

Трябва да си намериш работа. Да започнеш собствен бизнес. Да се занимаваш с нещо. Да довършиш книгата, която си започнал. Да си продължиш образованието. Трябва да се ожениш. Трябва да имаш деца, да издържаш семейство, да имаш собствен дом. Трябва да поемаш ангажименти. Да гласуваш. Да работиш. Да изплащаш заеми. Да спестяваш. Трябва! Защо? Защото така трябва! Защото са ти го повтаряли до затъпяване и си забравил(а) какво всъщност искаш, а вместо това си започнал(а) да правиш по инерция само това, което „трябва”.

Ако задължително трябваше да правиш нещо, щеше да идваш на този свят с някакъв договор, където щеше да пише какво точно трябва и не трябва да правиш. Щеше да си спомняш предварителните инструкции. Или на небето щеше да има ясен списък с правила, видим за всички. „Трябва” е просто хрумване, измислица, идея, приумица, навик, лъжа, илюзия или заблуда на други хора за собствения ти живот, а не някакво изискване от Реалността / Бог / Провидението / Битието / Съдбата към теб. Последните са те дарили единствено със свободата на избора. И не очакват нищо в замяна. Той, изборът, така или иначе, си върви в комплект с различни последствия.

Основното последствие от избора ти да повярваш на великата илюзия, че „трябва” нещо да правиш е способността на обществото и на другите хора да те държат в подчинение, заспал и в пълна демотивация. Демотивация за какво? Ами за собственото ти щастие! Не, че постигането му ще наруши световния ред, ще погази корпоративните интереси на някакви страшни, задкулисни, зли сили или ще попречи на другите да изживеят своето щастие. Не! Има хиляди примери, които доказват точно обратното. Щастливият човек прави щастливи и останалите. Причината обществото да те държи в състояние на хипноза, че „трябва” – под купища от правила – е нежеланието на повечето хора да си нарушават комфорта. Та нали твоето събуждане може да поразбута и тях! А не трябва! Току виж се измъкнали от комфортния уют на лъжата, че са щастливи, защото всичко са направили както трябва…

4/ Хубавите неща са скъпи

Изт: The Most Expensive Journal

Болниците, лекарствата и операциите са скъпи. Здравето е безплатно. Затворите, загражденията, камерите и надзирателите излизат скъпо на данъкоплатеца. Свободата е безплатна. Погребенията и ритуалите са скъпи. Животът е дар. Наркотиците и алкохолът са скъпи. Щастието е безплатно. Проституцията и порнографията могат да ти излязат солено. Любовта е щедра и винаги идва като подарък. Хубавите неща не само, че не са скъпи, те са абсолютно безплатни! А можете ли да измислите нещо по-хубаво от: здравето, свободата, щастието, любовта и самия живот?

5/ Красивите момичета харесват богати мъже

Изт: sugarbabybuzz.com

Не се заблуждавайте в това! Красивите момичета харесват красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Що се отнася до богатите, по-възрастни мъже, които им се предлагат сами, то красивите момичета просто ги използват като банкомат на два крака. Ако искат. И, ако успеят да преборят конкуренцията, естествено. Не казвам, че това е нещо лошо. Мисля, че сделката е изгодна и за двете страни. „Щастието и любовта не се купуват с пари, но поне човек може да се пазари”.

Ако имахте избор дали цял живот да работите и да спестявате за елементарните си битови нужди или да получите всичко, за което някога сте мечтали още сега, докато сте млади, вие също бихте се възползвали. Друг е въпросът дали някога изобщо сте били изправени пред такъв избор… Което често е причина за завист към онези, които са го направили. Те живеят своя собствен живот, а не вашия и имат правото на своите собствени избори. Резултатите от тези избори също са изцяло за тяхна сметка.

Не завиждайте на красивите момичета за това, че си имат банкомат на два крака. Не всички, естествено, а само тези, които са решили. Те просто участват в сделка, където двете страни печелят, защото получават онова, което не биха имали, ако бяха разделени. Бъдете сигурни, че красивите момичета не си падат по богати мъже. Красивите момичета си падат по красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Във всичките й форми.

6/ Налага се да избираш между духовното и материалното

Изт: http://www.elephantjournal.com

Тоест, за да си духовен, задължително трябва да си беден и безправен, а ако си богат и надарен с власт, то сигурно доста изоставаш в духовното си развитие. Общото между тези две популярни заблуди е, че превръщат материалното в нещо лошо, което трябва да се избягва, защото ограбва духовността и потъпква стойностите на високия морал. Ще ви разкажа една притча по въпроса. Вижте първия коментар.

Всъщност парите, като основен източник на „материалното“, сами по себе си, не могат да бъдат проблем. Те са само улеснение в бита и до голяма степен правят възможни благата на цивилизацията, които използваме всеки ден. Нищетата и алчността вече са проблем. Някои биха казали: ами да, защото са пряко свързани с парите! Но не биха били прави. Нищетата и алчността не произлизат от парите. Те произлизат от страха: страх да не изгубиш и малкото, което притежаваш или страх да опазиш многото, което си натрупал. Вкопчването, това е второто име на страха. Някои се вкопчват в имането, други в нямането, но и двата типа са далеч от духовността.

Змиите, сами по себе си, не са страшни. Страшни са само отровните змии, които те хапят, когато ги дразниш. По същия начин масово се демонизират и богатите. Ограничаващото схващане, че те задължително трябва да са грабители, а отдадените на „духовното“ задължително трябва са бедняци, аскети или светци, води до две кофти последствия: а/ дръжи те винаги на ръба на финансовото оцеляване, защото не искаш да приличаш на хората, които мразиш, т.е – на богатите и б/ кара те да мислиш, че между материалното и духовното трябва да се избира.

Предполагам всички ще се съгласят, че да се помага на слабите е ценност – качество, намиращо се високо в йерархията на „духовното“. Заможният има възможността да помогне на много повече хора и по много повече начинии от бедняка, който е неспосбен да помогне дори на себе си, а далеч от тази възможност го държи основно презрението му към първия. Страхът да не заприлича на него.

Ако се занимаваш с бизнес, значи не си духовен, а ако се занимаваш с изкуство и култура, значи си избрал духовното пред материалното. И трябва да си задължително беден. Станеш ли веднъж известен и признат автор / режисьор / фотограф / дизайнер, значи си „комерсиален“, влизаш в „мейнстрийма“, а гониш ли мухите по тавана от глад с непубликувания си роман, значи си ъндърграунд – много хип, много куул – човек, който е избрал духовното пред материалното…

Разбирате ли, тези мисловни ограничения са вкочаняващи! Много ни пречат. Нищо не спира духовното и материалното да вървят ръка за ръка, дори в повечето случаи е точно така. Удоволствието да четете тази статия го дължите на богатите хора, които са се постарали първо да поставят компютър на масата във всеки дом, после да направят софтуера му достъпен за всички и най-накрая да обвържат компютрите от цял свят в една удобна за ползване мрежа. Имената на тези хора фигурират в списъците с най-големите дарители на планетата. Ако в очите на заблудения всички богати са престъпници, то в очите на разумния само тези, които се занимават с престъпления са такива. Независимо от размера на банковата им сметка.

Налага ли се да избираш между духовното и материалното? Ако искаш да си еднакво далеч и от двете, отговорът е да.

Тихомир Димитров 

Може би ще харесате още:

Други четири популярни заблуди

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Ако се случи това, това и това, най-после ще си щастлив и спокоен

Имаш собствено име? 

Ресурсите са ограничени?

Обичаш нещо или някого?

Ненормално е да си сам?

Криворазбраната духовност 

За щедрите бедняци и богатите скръндзи

Три ефективни упражнения за самоусъвършенстване

Притиснат от външните обстоятелства, човек все по-често изпитва необходимост да погледне навътре към себе си. А когато опознае вътрешния си свят и процесите в него, той започва да работи над тях.

Но защо, по дяволите, упражненията за самоусъвършенстване са толкова важни?

Те не носят никакви приходи, не градят кариера, не създават нови приятелства, връзки, контакти, не издигат в обществото, не осигуряват власт (над останалите). Общо взето, упражненията за самоусъвършенстване изглеждат като чиста загуба на време…

Аксиома: Един ден всички ще умрем

Хипотеза едно: Съзнанието се запазва след смъртта.

Хипотеза две: Всичко изчезва след смъртта, включително съзнанието, спомените и всякаква следа от личността.

Всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае, но аз избирам да вярвам в хипотеза номер едно и ще ви кажа точно защо:

Първо, за верността й има повече доказателства, отколкото за верността на хипотеза две: интервютата с пациенти, преживели състояния близки до смъртта, документирането на астрални същества, аурата на човешкото тяло, неговият електромагнетизъм, видим дори за обикновените уреди, осемте грама и т.н. Знаете ги тези неща. Няма да се задълбочаваме в тях.

Единственото „доказателство” за другата хипотеза е страхът от непознатото. Но, преди всичко, искам да подчертая, че тя е в разрез с един от основните физични закони, а именно: енергията не се губи, тя само променя формата си. Тялото също не се губи. То променя формата си, за да се превърне в храна на други физически форми. Значи и съзнанието не се губи. Някои казват, че в новата му форма, извън пределите на тялото, то има повече сетива и може да пътува със скоростта на мисълта. Ще поживеем и ще видим…

Да, горното е само хипотеза, но това е по-логичната от двете единствено възможни хипотези. И по-обнадеждаващата. Аз предпочитам да вярвам в нея.

Очевидно не сме в състояние да замъкнем тялото си отвъд. Очевидно не можем да вземем вещите си, титлите, контактите или социалния статус…

Ако, все пак, някакво съзнание остава след смъртта, то неизбежно е свързано с натрупания житейски опит и придобитите чрез (през) него знания, убеждения, навици, черти на характера…

За хората, които се концентрират изцяло върху външния свят, тоест: върху натрупването на вещи, имоти, връзки, престиж, социален статус, признание и т.н., смъртта е равнозначна на  фалит – досега никой не е успял да замъкне мерцедеса си отвъд…

Вещите стигат най-много до гроба и често биват изваждани от там по-късно, за да послужат отново на живите, които единствено имат нужда от тях.

Упражненията за самоусъвършенстване са изключително важни – те представляват единственото „наследство”, което ще вземем със себе си от тук. Евентуално.

Но те формират и вярвания, убеждения, нагласи, черти на характера, които по наше усмотрение, по наш избор, съзнателно сме способни да моделираме и да променяме още сега, докато сме живи. Когато не го правим, опитът ни се формира автоматично, под влиянието на външни обстоятелства, на които хаотично реагираме, вместо да се занимаваме със себе си.

Забележете, хората с труден характер имат трудна съдба. Конфликтните личности попадат по-лесно в конфликтни ситуации. Кое предизвиква кое и дали битът определя съзнанието е метафизичен въпрос, с който няма да се занимаваме сега. Ясно е като бял ден (дори без метафизика), че ако си нагъл, неприятен и конфликтен тип, има по-голяма вероятност да си изядеш боя. Не, че иначе си застрахован, де. Просто вероятността е по-малка.

Спорен е и въпросът доколко някой се ражда с конфликтен (труден, агресивен) характер и доколко той се формира под въздействието на средата.

Може да излезе, че и двете твърдения са верни, но при всички случаи човек има свободата да гради характера, навиците, мислите и убежденията си сам. Не да чака пасивно да му ги изградят отвън, реалността да му ги формира. Никой не е задължен да реагира автоматично на въздействията на околната среда, без да участва съзнателно в процеса. Не и след като има толкова много упражнения за самоусъвършенстване, които слагат юздите в твоите ръце.

В „Моето малко гениално откритие” писах, че имаме почти пълен контрол над процесите, които се случват в нас и почти никакъв контрол над процесите, които се случват във външния свят. Абсолютна загуба на време и енергия е да се занимаваме с неща, които нямаме властта да променим.

Опитайте се да ме опровергаете, като промените курса на долара, климата или предвидите някое земетресение, ако не ми вярвате… Малцина са тези, които виждат и малцина са тези, които могат да променят.

Но всички можем да променяме себе си, колкото пожелаем.

Дадените упражнения съм ги тествал лично, в продължение на месеци и чак сега се осмелявам да ги споделя с вас. Открих както практически, така и метафизични  резултати от тях, които внимателно са описани тук. Ползвайте ги по собствено усмотрение:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Мантра: Днес мълча повече, отколкото говоря

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява по-добри пътища и към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: Това е първото изречение и ясното намерение, с което се събуждате всеки понеделник и четвъртък от седмицата. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”, ако е необходимо. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Говорете само, когато е наложително. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка изречена дума ви глобяват с по един лев.  Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си мислите и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате по Пътя. И непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Мантра: Днес не приемам нищо за даденост

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), а не да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик и го замества с нов – фокусирането върху нещата, които вече притежаваме, но които сме свикнали да приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за тяхното действително съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е: без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите всеки ден, за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдри учители за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица на екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, които сте свикнали да приемате за даденост и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите проблеми сега. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за това, което наричате „проблеми”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спрат да ви изненадват по Пътя. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Мантра: Днес постигам с лекота

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното постигане. Развива търпение. Дава свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които не ви носят нищо в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри приоритети.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определен начин, по който трябва да станат нещата. Тя ви прави по-гъвкави. Това, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Това, което искате, ще го получите и то – с лекота. Въпрос на навик.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, първата ви мисъл е „Днес постигам с лекота”. Повтаряйте си я непрекъснато, нека през деня това да е основната ви „задача”. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в едни по-специални дни от седмицата за вас, ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера, влияят върху условията в заобикалящата ви среда, как непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте, резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която дава мълчанието само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

Системата от 9 до 5 или куцата оферта на наемния труд в BG

Изт: woolblog.com

Трудът като бизнес

Трудът също е бизнес. Той е вид „заетост”, нали точно така се превежда от английски: business. Заетост. Занимаваш се с нещо. Зает си. Даже по цял ден. И ти плащат. Нека погледнем на трудовите отношения като на пазарна сделка, каквaто те в действителност са. Но да предположим, че вместо труд и време продаваш някаква суровина, например: репи. Примерът е селски и съвсем хипотетичен. Отваряш картата и гледаш как върви цената на репите по света. Всеки търговец иска да получи максималната цена за своя продукт, нали така? Виждаш, че има една малка, насрана държава в ЕС, където репите са най-евтини. Баш там ли ще отидеш да ги продадеш? Защо тогава си продаваш труда в България? Отговорът също е доста селски: защото нямаш физическата и/или интелектуалната възможност да го правиш някъде другаде. Нямаш образование / амбиции, не знаеш езици, липсва ти смелост, така са ти казали или просто те мързи. Образованието се трупа, езиците се научават, смелостта се тества…виж, за мързела вече не знам. Подозирам, че е въпрос на личен избор. Но винаги има изход. И той винаги зависи от теб.

Трудът като народо-психология

Хайде да си го признаем честно. Българинът е мързелив, завистлив и свидлив човек. На него не му се работи. Той гледа да не се набута и случайно да даде повече, отколкото е получил. Той много, ама много се дразни от чуждите успехи. Българинът е тарикат.  Тези черти на нашата народо-психология определят защо сме толкова бедни. Не ни липсват нито ресурси, нито географско положение, нито природен интелект, абсолютно нищо не ни липсва. Проблемът е в главата. Човешкият труд у нас не се цени. Точка по въпроса. Това е национална черта! Ако решиш да си на заплата в България ще ти плащат малко и ще ти се присмиват за това, че ти плащат малко. В страната на тарикатите решил да го играе честно. Айде де! Ще залага на сигурно! За награда получаваш най-ниската заплата в ЕС. Дори кандидат-членките на ЕС ни разминават по доходи.

Трудът като производителност

„Гениите” на икономическата мисъл обясняват ниския стандарт у нас като ниска производителност на труда или като недостиг на технологични иновации. В резултат, един камериер по Черноморието полчуава между 150-200 евро на месец, а гръцкият камериер получава между 400 и 600 евро на месец. Държавният служител у нас получава между 300 и 400 евро на месец, а няколко километра в южна посока, недоволният държавен служител от Гърция се дразни, че му намаляват заплатата до 1000 евро на месец. Един офис сектретар у нас вегетира на 400 евро месечно, докато в Гърция е трудно да получаваш по-малко от 800 евро, ако работиш в офис, каквото и да било. Помощите са по-високи. В Холандия, пък, цифрата се качва на 1500 евро.

При същите цени в хипермаркета. Ще се съглася само, че горивата там са с 5-10% по-скъпи. Може би. Това в никакъв случай не компенсира унижението на „работещите-бедни” у нас, „задоволяващи се” с доходи, които са десетки пъти по-малки…

Добре, де, питам аз, гръцкият и холандският камериер някакъв по-иновативен парцал за бърсане ли използват? Или препаратът им за чистене на прозорци е по-технологичен? Нима не го купуват в същите хипермаркети? На същата цена? Или, може би, там търкат прозорците десет пъти по-бързо?

Всички знаем колко са мързеливи съседите. Точно колкото нас! А колко са мързевливи държавните служители по принцип! В целия свят. Никой не може да ме убеди, че английската или гръцката администрация е по-продуктивна или по-надъхана, от гледна точка на работоспособност, в сравнение с нашата. Или, че хората, упражняващи рутинна дейност на компютър от 9 до 5 са десет пъти по-ефективни в блъскането на пасианси по цял ден. Това не пречи служителите навсякъде другаде, обаче, да са 5-10 пъти по-добре платени, отколкото колегите им в България. Както в частния, така и в държавния сектор.

Същият пример важи за офисния секретар, чиито умения се свеждат до работа на комютър и чужд език, в най-добрия случай – английски. Какви иновации и каква производителност? Два пъти по-бързо принтира документ ли? Или речта му позволява да говори два пъти по-бързо по телефона? Не, просто човешкият труд там се цени, а тук не се цени. Това е национална черта. Тя прави както българските предприемачи, така и българските потребители бедни.

Трудът като източник на благосъстояние

Вярно, че в Германия се бачка здравата и дисциплината е на много по-високо ниво, но щом един български служител може да стане дисциплиниран и производителен точно колкото един немец, отиде ли да работи там, значи грешката не в служителя. Даже по нивите българите са десет пъти по-производителни в чужбина. Грешката не е в бачкаторите, грешката е в мотивацията. Ние си позволяваме немски автомобили, но не си позволяваме дори една трета от производителността на труда, която нашите собствени служители показват, когато избягат там, за да я продават в манифактурата на същите тези немски автомобили.

Обществото / нацията са изградени от хора, не от мерцедеси, бе ем-вета и машини, уважаеми съселяни. Изградени са от потребители. Благосъстоянието на една нация зависи от благосъстоянието на хората в нея, а не от автомобилния й парк. Последният по-скоро е резултат от добре мотивиран труд, отколкото е източник на доходи. Нашите служители са и наши клиенти едновременно. От тяхната покупателна способност зависи дали бизнесът ни ще върви или не. Нашият бизнес зависи от потребителите, а потребителите са с ограничена покупателна способност, защото получават заплата при нас. Кръгът се затваря…

Докато продължаваме да харчим за избиване на комплекси, инвестирайки в мерцедеси, вместо в качествен, производителен, високоплатен труд, ние ще продължаваме да правим немската автомобилна индустрия все по-богата, а клиентите и служителите на нашите смотани фирми, тук, у нас, ще продължават да са все така бедни, зле мотивирани и ниско платени. Те няма откъде да вземат пари за пазарене, освен от нашия фонд „Работна заплата”. От това нашият собствен бизнес ще остане ниско конкурентен. И цялото ни общество ще остане бедно. „За да получиш, първо трябва да дадеш”. Търговският обмен се случва между хората, а не между машините и хората. Във вашите фирми има хора, които струват по-малко от столовете, върху които седят. Помислете върху това! Но вие на можете да накарате столовете да работят.

Трудът като извоювана привилегия

Знаете ли на какво се дължат високият жизнен стандарт и добрите социални придобивки на френските служители, да речем? Някои сигурно ще кажат: на това, че Фрация е голяма и богата страна, бивша колониална империя, с развито производство и технологично напреднал бизнес. Това е така, но преди 150 години Франция е била нито по-богата, нито по-бедна от България. Да не говорим за по-напреднала в технологично отношение…

Преди 150 години френските индустриалци са експлоатирали 8 годишни момчета във фарбиките си на 16 часов работен ден, тровили са ги с индустриални препарати, наблъсквали са ги да живеят в гета и са им подхвърляли грошове, за да не умрат от глад.

А сега искам да отворите един учебник по френски. Вижте заглавията на уроците: „Гладът”, „Стачката”, „На барикадите” „Без дом”, „Клетниците”, „Гаврош”, „Синдикатът” и т.н. Вижте и новините по телевизията. Виждате ли служители, свикнали да получават 3000 евро на месец и богати земеделци, които палят автомобили по булевардите на Париж и разливат мляко по улиците? Защото някой е решил да им удължава пенсионната възраст и да намалява субсидиите, да речем? А ние тук взимаме 500 лв на месец и си траем. И се правим, че това ни устройва. Еми, значи сме доволни! Аз бих намалил заплатите тройно в такъв случай! Мисля, че получаваме твърде много, щом си позволяваме лукса да бъдем доволни. Социалните придобивки не се дават, те се взимат. Извоюват се по барикадите. В наши дни има по-хуманен начин това да се прави – с обществен контрол, с публичен натиск, с независими медии и с гражданско общество. Но не виждам дори опит за напън в тази посока. Най-активните „каузи” се раждат и умират във Фейсбук…

Извратената логика на труда от 9 до 5

Тя създава масови задръствания и хаос в градското движение, това е ясно. Да не говорим, че доста хора не са продуктивни рано сутрин, защото биологичният часовник при тях е различен. Активизират се след обяд. Или нощем. Така са създадени. Тогава са продуктивни. Но те нямат друг избор, освен да спят в офисите. От всичко това страда производителността на труда. Извратената логика на труда от 9 до 5 гледа на работата като на „прослужено време” – всичко зависи от часовете и дните, които си прекарал върху бюрото, независимо какво си правил там. Като казвам „всичко”, аз имам предвид всичко: правото на отпуск, болничен и пенсия, размерът на трудовото възнаграждение, осигуровките и бонусите в края на годината.

Да, но частните фирми не са армия, та единственият измерител за „труда” да е прослуженото време и нарядите, които си дал. Няма значение колко часа дневно прекарваш в организиране на „протести” във фейсбук, в теглене на порно от интернет, в онлайн залози, в гледане на спортни предавания или в четене на блогове като този. Има значение само какво си свършил и как си го свършил. По отношение на преките ти задължения. Но системата от 9 до 5 не се интересува от това. Тя ти плаща, за да присъстваш там – да пристигаш навреме и да чакаш: да чакаш заплата, да чакаш повишение, да чакаш отпуск, да чакаш бонус, да чакаш да дойде краят на света!

Наемният труд като изнудване

Да си представим следната, напълно хипотетична ситуация: Аз съм предприемач и съм намерил пазарна ниша, която успешно запълвам. Хората имат нужда от мен и от моите продукти или услуги. Плащат ми добри пари, за да ги получават в замяна. Но работата е толкова много, че не мога да смогна сам. Затова викам разни хора да ми помагат. Получава се следното: „Мило другарче, ела да ми удариш едно рамо, ела да помогнеш, защото не мога да се справя сам. Но подпиши този договор, с който помощта ти автоматично се превръща в изнудване: ще спазваш 900 правила и норми на поведение, 800 различни закона, ще се обличаш както ти кажа, ще говориш каквото ти кажа, ще спиш и ще почиваш, когато ти кажа, ще се храниш с това, което ти дам и ще забравиш за всички хобита, интереси, дори за личното си здраве и за семейното си щастие ще забравиш – те ще останат на заден план, защото си решил да ми помогнеш. Само аз ли виждам нещо нередно в това?

Абсолютната несигурност на работното място

Много хора се заблуждават, че работата на трудов договор им гарантира някаква „сигурност”, защото са обвързани с „по-голяма от тях” организация. Не са самотни в битката за живота, един вид. Част от стадото са. Стадото ще ги защити и ще ги топли през зимата. Кучетата ще ги пазят от вълците, а пастирите ще се погрижат покривът на кошарата им да не тече и редовно ще ги извеждат на „паша” – поне веднъж седмично. В замяна, те са готови да изтърпят зъбите на овчарските кучета, тоягата на чобанина и „ножицата” на стопанина. Няма съвършено щастие в този свят! Няма и по-несигурно нещо от наемния труд.

Защото „сигурността” на редовния доход – единствения, който получаваш и, от който зависи цялото ти благосъстояние, се определя от волята и от капризите на хора, които дори не познаваш. От тяхната предприемчивост и от лидерските им качества. От способността им да оцеляват. От това доколко се вживяват в ролята на чобанина. От коректността на техните клиенти, които също са непознати за теб. От доставчиците и от „пазарната конюнктура”. Аз това го наричам несигурност. Вие, ако искате, го наричайте „сигурност”. Подозирам, обаче, че собственият ви опит ще ви опровергае. Освен, ако вече не го е направил.

И всички зависят от конюнктурата на пазара, която пък съвсем няма нищо общо с индивида. Демек, нищо не зависи от теб, но ти изцяло зависиш от друг: от чужди интереси, от монополи и от решенията на напълно непознати хора. Чудя се как, изобщо, при това положение, отиваш в банка и се разписваш върху 30 годишен ипотечен кредит? С какъв акъл? Заради сигурността на работното ти място ли? Единствената сигурност на работното ти място е това, че цял живот ще си останеш беден. Ако имаш късмет. Цял живот ще си с таван върху доходите и без ограничения върху разходите, защото ги определя някой друг. А, ако решиш да го продадеш тоя живот срещу купична тухли и хоросан с идеята някога, по някакъв начин, те да станат твои, за мен, персонално, ти влизаш в категорията „прост”.

Не е ли тъпо? Цял живот някой друг ще определя тавана на доходите, които получаваш, цял живот ще зависиш от решенията на непознати хора и от „пазарната конюнктура”, за да не останеш на улицата, но цял живот ще плащаш някаква фиксирана, предварително обещана, може би дори растяща цена, за да не останеш на улицата. А спреш ли да плащаш, само за 2 седмици ще останеш на улицата! При това – без изобщо да зависи от теб! Защото твоят просперитет е в ръцете на хора, които дори не познаваш. Е, на това ли му викаш сигурност?

Скъпо е да си наемен служител

Организацията осигурява комфортен офис и техника, с които да работиш. Дава ти средство за препитание, един вид: редовни доходи, осигуровки, повишаване на квалификацията и бла бла. Обаче тя не е благоворително дружество, а организация, създадена с цел търговска печалба. И няма как иначе. От гледна точка на наемния служител това автоматично означава, че той винаги получава по-малко, отколкото дава. Означава, че за да го държат на работа, той трябва да си плати и за бюрото, и за компютъра, и за служебния автомобил, трябва да покрие всичките си служебни разходи и чак тогава, ако остане нещо отгоре, може да го подели със собствениците, в най-добрия случай 50 на 50. Ако не беше така, този офис и тази организация намаше да съществуват. Е, питам аз, щом можеш да си позволиш толкова много „екстри”, защо не направиш така, че да решаваш сам колко ще струва компютърът, бюрото ти и столът, върху които работиш? Защо не решаваш сам колко време ще работиш и кога ще почиваш? С какви излишъци ще разполагаш на месец? Да, знам, по-лесно е, когато сервират правилата на готово. По-лесно е, когато не мислиш изобщо. Но излиза десет пъти по-скъпо…

Социалната алиенация на наемния труд

Още един от аргументите, който живите-мъртви (разбирай: наемните работници) използват, за да оправдаят собственото си нещастие е тезата, че работното място им осигурява социална среда. Аз не виждам кой знае каква среда в това да си затворен в една стая, с едни и същи хора, всеки ден. И така – цял живот. Там да прекарваш цялото си време. Голяма част от съзнателния ти живот да минава там – между тези четири стени, с тези няколко човека, които дори не са ти роднини, а няма как да ти станат и приятели, защото са ви събрали от кол и въже –по си –ви-та, а не по интереси. Това не е никаква социална среда, това е изолация, която много наподобява пандизчийското другарство с тази разлика, че „килията” е малко по-светла и по-добре обзаведена (може би) и малко по-често те пускат в отпуска. Но пандизчиите имат едно основно предимство – те знаят кога точно изтича срокът на тяхното пленничество и са готови да гребат от живота с пълни шепи след това. Докато живите-мъртви се надяват присъдата им да продължи вечно. Те се надяват тя да е доживотна, защото са подписали доживотни заеми…

Да впрегнеш каруцата пред магарето

Можеш ли да впрегнеш каруцата пред магарето? Не можеш! Единственият смислен аргумент срещу всичко, което написах по-горе е, че просто има хора, които са създадени да следват магарето, а не да дърпат каруцата. Тези хора не вярват в собствения си потенциал. Те нямат амбиции, мечти и желания. Или имат, но предпочитат да не рискуват. Предпочитат да са обект на обстоятелствата, а не участник в играта. Готови са да поемат негативите от рискованото поведение на някой друг, но не и да предприемат собствен риск. Съгласни са да загубят всичко, което притежават, ако другият се провали, да потънат заедно с него, но не са готови да делят плячката по равно, ако той успее. Те са на заплата! На тях това им стига. Някои са мързеливи и страхливи хора, други са брилянтни специалисти в своята област. Няма значение! Закачени са на един и същ синджир. От това печелят първите, но качествените хора губят. Най-лесното нещо на този свят е да сключиш губеща сделка. Да работиш без пари. Поради тази причина намирането на работа е десет пъти по-лесно, отколкото стартирането на собствен бизнес! Помислете върху това.

Вижте, говоря сериозно, повечето хора не са виновни за това, че живеят в епохата на страха и в общество, което се управлява чрез страх. Че да бягаш от страха, а не да се стремиш към изобилието и радостта, е движещ механизъм в битието на нашата реалност. Че подчинението е „качество”, което се насърчава, а свободолюбието – поведение, което се ограничава. Хората не са виновни за това, че от малки са ги възпитавали да учат, да се развиват, да „инвестират“ в себе си и накрая да станат роби – избръснати до синьо, добре облечени роби, с бяла риза и вратовръзка, вместо с хомот около врата.

Има ли разлика между хомота и вратовръзката? Има, разбира се! Робът на хомот не би търпял дори една секунда камшика на своя господар, ако се окаже свободен. Робът на вратовръзка търпи несгоди и лишения цял живот, макар вратите на „галерата” му през цялото време да са отворени…

А можеше просто да избере свободата! Изисква се смелост за тая работа. Всеки иска условията да са му предварително осигурени. Замислете се, когато бягат, робите дали разчитат на някакви предварително осигурени „условия”? Единственото сигурно за тях е, че може би ще ги хванат…

Ама трябва да направиш първата крачка. Трябва да имаш доверие в закона на изобилието. Изисква се знанието, че да служиш на себе си е най-добрият начин да служиш на другите. Службата на другите е единственото смислено нещо, което можеш да направиш в този свят, ако е доброволна. Доброволна служба на другите, а не принудителна! Защото така си решил.

Човек, който се грижи първо за себе си не е егоист, той е алтруист – той има възможността да помисли за оцеляването на повече от един човек (демек – себе си), защото има време, което да посвети на тази цел, има и повече ресурси, които да сподели с този човек, но най-вече: има полет в свободата на мисълта. Има свобода, която може да осмисли и най-вече – да подари.

Как ще подариш нещо, което не притежаваш? Докато си роб можеш да научиш другите роби само как да се подчиняват по-добре, но не можеш да ги научиш как да подаряват свобода. Последното изисква несигурност.

С този материал се опитвам да ви убедя, че няма нищо по-несигурно от галерата, в която сте оковани в момента. В цялата система на намения труд (от 9 до 5) има всичко друго, но не и сигурност, да не говорим за свобода. Мислете със собствените си глави. Рискувайте. Направите ли първата крачка, цялата Вселена ще ви подкрепи. Не я ли направите, цялата Вселена ще се подреди зад приоритетите на хората, на които сте избрали да служите. И галерата всеки момент ще потъне.

Това също е вид свобода. Избрали сте да си останете там. Всичко е наред. Всичко е наред (умишлено повторение). Само от вас зависи. Никой няма да направи първата крачка вместо вас. Светът не познава такава форма на насилие – някой да направи първата крачка вместо вас. Избрали сте да останете там, оковани върху пейката на галера, която може всеки момент да потъне. Останете. Никой никога няма да направи първата крачка вместо вас…

Тихомир Димитров

Криворазбраната духовност

Изт: flickr

Иска ми се да пиша малко за  духовността. Но не бързайте да си ходите. Тук няма да прочетете нещо „възвишено” и лишено от практическа стойност. В духовността има повече практическо приложение, отколкото си мислите. В криворазбраната духовност няма. За разликата между двете ще поговорим сега.

Криворазбраният избор

Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

„Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”

Из: 33 любовни истории, Когато токът спря

Всъщност, може би завиждате на нечестното богатство, но, повярвайте ми – вие не искате неговите проблеми!

Между духовното и материалното няма възможност за избор. Те са неразривно свързани. Всичко е свързано. Разумният човек знае, че проявите на просперитета са хиляди и не му се налага да избира между тях. Той се развива хармонично. Това се случва не някъде другаде, а във вечния настоящия момент.

Криворазбраното изобилие

Няма как да си щастлив, ако постигаш само една форма на изобилие, например финансова, но изпитваш нищета в повечето (или всички) останали. Така приличаш на грешно натоварен кораб, който се е килнал на една страна – засега се справя успешно с вълните, но рано или късно ще се озове на морското дъно.

Не може да си богат и болен, а да наричаш това „изобилие”. Не може да си богат и самотен и да мислиш, че живееш в изобилие. Не може да си богат и мразен, и да твърдиш, че си постигнал някакъв успех. Не може да разполагаш с жълтици, но да нямаш време да ги изхарчиш и да вярваш, че това е някакъв просперитет. Това си е чиста проба лъжа. Или хайде, нека да го наречем: „липса на свобода”.

Изобилието значи да се развиваш хармонично. Да имаш винаги колкото ти трябва – по отношение на парите, но и по отношение на всичко останало. Изобилието не значи да избираш между духовното и материалното, защото кому си потребен, ако не можеш да си плати сметката за тока? Тогава дори на себе си не можеш да помогнеш.

Изобилието значи да имаш достатъчно от всичко: да си едновременно здрав и обичан, да си „късметлия”, да постигаш с лекота, да бъдеш обграден от истински приятели, да ти върви в любовта и на карти едновременно, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да имаш време за себе си и за обичаните от теб неща, да не зависиш от волята на друг човек, да нямаш смъртни врагове и да си полезен – за себе си и за всички останали. Богатството да ти е черта от характера. Така никой не може да ти го отнеме.

Защо „достатъчно”, а не „повече”?

Защото човек, който има сто милиона не е сто пъти по-щастлив от човек, който има само десет. Милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите. Близко е до ума. Това са просто цифри. Портрети на мъртви писатели. Те не могат да те направят щастлив, но виж – могат да те направят нещастен, ако ги нямаш точно тогава, когато ти трябват.

По-малкото създава тревога и мръсен, гаден стрес, какъвто само недоимъкът може да причини. Повечето също генерира стрес: Да не го загубиш. Да не ти се отнеме. Как ще го опазиш? Как ще го охраняваш? Ами опасността? Ами крадците? Ами завистта? Ами отвличанията? Мръсен, гаден стрес, какъвто само неравновесието може да причини.

Затова е важно да имаш винаги толкова, колкото ти трябва. В момента. Не само портрети на мъртви писатели – всичко. Не ти трябват четири жени, които да те мразят и да ти изневеряват, но да бъдат с теб само, защото имаш нещо, от което се нуждаят в момента, например – пари, слава, власт или някакъв престиж…Трябва ти само една, която да те обича истински. Не ти трябват 800 приятели във фейсбук – достатъчни са ти само двама, които винаги ще ти услужат с пари, когато закъсаш. Тогава си истински богат. Не ти трябва да обикаляш света като сирак. Трябват ти само местата, където се чувстваш „като у дома”. Независимо в коя точка от кълбото се намират. И така нататък…Това значи да си духовен. Такова нещо не се постига с учение, с работа или с дългосрочен план. То е възможно единствено сега – във вечното настояще. То изисква равновесие – вътрешно равновесие. Останалото се намества от само себе си.

Криворазбраният аскетизъм

Как изглежда популярният имидж на „духовния” човек? Нещастник с хлътнали очи и празен стомах, отказал се от всичко, което дори теоретически може да му донесе някаква радост в този живот, забравен в мизерия и самота някъде на края на света, обречен да гледа само в една точка по цял ден, да няма никакви полезни / приятни / смислени занимания, да не притежава нищо, да се храни само с корени, да ползва камък, вместо възглавница, и да носи дрипи, докато е жив.

Възможно ли е някой изобщо да се стреми към подражание на такъв образ? Милиони хора са го правили! В стремежа си към „духовност”, те подражават на един измислен образ, създаден в литературата, в киното или в изобразителното изкуство, които, както знаем, са територия на въображението. Тези хора избират нищетата, преди дори да са вкусили от изобилието. Как е възможно да отричаш нещо, което не познаваш?

Може да отидеш в пещерата и да прекараш 30 години там, но пак нищо да не постигнеш в духовен план. А можеш да практикуваш дзен и докато си ремонтираш мотоциклета, примерно. Можеш да правиш благотворителност за милиони, докато сключваш сделки за милиарди. Можеш да постиш, докато ядеш специалитети. Можеш да търсиш просветление в тантрическия секс, а не в пещерата. Попитайте Стинг.

Криворазбраната диета

Много хора сега постят и мислят, че лишенията ще ги издигнат в духовно отношение. Всъщност, лишенията ги правят само по-гладни и по-агресивни хищници. Затова прекаляват с уж „леките” храни, увеличават цигарите и алкохола за сметка на месото, изнервени са и нямат търпение да дойде Великден, за да се натъпчат с целия холестерол, който са пропуснали, под формата на яйца. И да се приключва с всичко това! Така ли изглежда духовността?  Между тялото и съзнанието трябва да настъпи баланс. Вълк-вегетарианец в природата не съществува.

Не възразявам да гладуваш, за да си прочистиш храносмилателния тракт. Нямам нищо против да си вегетарианец и да не ядеш месо. Нямам нищо против да си веган, суровояд или да минеш на фотосинтеза направо. Не възразявам да я караш цял живот на ядки и на плодове, ако така ти харесва. Но възразявам да си мислиш, че това те прави по-духовен от някого, който си слага в чинията сочна пържола, налива си каничка вино и похапва с повече кеф, отколкото ти е донесло яденето през последните 20 години, взети заедно.

Нарядът трябва да се изпълнява по съдържание, а не по форма

Ама какви са тези войнишки лафове, ще ме питате сега, какво е общото между църковния пост и наряда? Много е общото, да ви кажа. Благодаря на този човек, че ме светна за истинското значение на думата „пост”. Защото и в армията, и в църквата, тя има еднакво значение: Да си отваряш очите на четири. Да присъстваш. Да „внимаваш в картинката”. Да не напускаш поста. Да не „заспиваш”. Да наблюдаваш какво се случва. Да си буден. Да си Буда. Това значи да постиш. Постът не е някаква диета, която ще ти увеличи теглото след време. Ако ще минаваш на диета, по-добре се консултирай с диетолог. Не търси диети в армията и, още по-малко, в духовните учения.

Криворазбраният творец

Друг песимистичен образ, който не харесвам е този на криворазбрания творец. Говоря  за човека, избрал „духовното” пред „материалното”. И живеещ като скот. Защото никой на тази планета не е в състояние да оцени „духовния” му талант. Този човек е най-обикновен бедняк, според мен. Но не от ония – „бедните духом”, които си имат резервация за „царството небесно”, понеже са се отървали от излишните мисли, емоции, грижи, притеснения, страхове и тревоги, въобще – от целия „багаж”, който им пречи да са доволни още тук и сега, а от ония – бедните телом – дето си нямат дори парички за ток. И живеят на свещи поради висок „интелектуален потенциал”. Но не във времената на Паисий, а през 21 век.  И рядко изтрезняват, за да разберат какво точно се случв.

Трябва да твориш на разбираем език, за да си разбран творец. Трябва да говориш на популярни теми, за да си популярен говорител. Трябва да споделяш, за да бъдеш споделян. А не да пазиш „таланта” само за себе си.

Не трябва да мислиш за милионите на Стивън Кинг, когато се захващаш с писане, примерно, защото само един от сто милиона драскачи постига славата и богатството на Дъ Кинг. По стечение на обстоятелствата. Другите имат по-голям шанс да спечелят от лотарията. Ти защо се захвана с писане, заради кинтите ли? Заради кинти хората се захващат с бизнес, строят фабрики, теглят кредити и правят инвестиции. Рискуват, работят по 40 часа на ден и после, ако доживеят, берат плодовете на своя труд. Под формата на кинти. Творчеството ти е достатъчно, като награда, според мен. Като форма на свобода. Като вдъхновение. Това са твоите хонорари, това ти е  заплатата. Ако си искрен пред себе си. Защото мен лесно ще ме излъжеш, но себе си едва ли някога ще успееш да заблудиш…

Темата може да продължи дълго, но мисля, че схванахте основните акценти:

Не трябва да се избира между „материалното“ и „духовното“.

Материята е проекция на Духа.

Другото е нелепа шега – грешно твърдение, с което сме свикнали по правилото: „една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина”. Бъдете честни пред себе си и правете само нещата, които ви носят вдъхновение, свобода, радост и щастие още сега, които ви карат да се чувствате полезни, приятни, одухотворени, обичани и ценени…още сега. Независимо дали ви носят портрети на мъртви писатели или не. Нямате време за нищо останало. Прекалено кратък е срокът, който ни е даден, за да се преоткрием.

Нямаш ли време за себе си, значи нямаш време за нищо останало! Значи не живееш правилно. Огледай се и ще откриеш причините. И започни да променяш. Още сега. Започни да променяш вътрешния си свят, а не външния. Хитлер се опита да преобрази целия свят, понеже беше недоволен. Прави се точно обратното. Работете върху мислите, убежденията и вярванията, които ви формират. По които точно? По тези, които се повтарят непрекъснато. По „цикъла“ работете. И външният свят няма да закъснее с отговора:

„Каквото повикало, такова се обадило”

„Каквото посееш, това ще пожънеш”

„Каквото си надробил, това ще сърбаш”.

„The words of the prophets are written on the subway walls“.

Само че няма кой да чете. А с четене само не става. Трябва ти практика. Няма по-подходящ момент за практикуване на щастието от настоящия момент. Другото е просто илюзия. Други моменти, освен настоящия, просто не съществуват.

Тихомир Димитров

ДА СЕ СЪБУДИШ (Reblog, понякога се налага)

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров