Писателският блог на Тишо

май 11, 2009

Мирише ли ви на инфлация?

Истината винаги е много по-проста, отколкото си мислим.

Близо 40% от световните пари изчезнаха някъде. Казват, че те всъщност никога не са съществували. Освен в обещанията на милиони длъжници да платят. За да компенсира „липсата”, американското правителство натисна червения бутон върху най-големия принтер в света и започна да налива в икономиката ухаещи на прясно мастило и топла хартия, чисто нови банкнотки. Официалната пропаганда гласи, че това се прави „срещу кризата” и, че големите мозъци знаят кога да спрат.

Ами ако нямат намерение да спират?

Тогава кризата ще свърши с хиперинфлация в американски долари, която ще се прехвърли и върху други валути.

С долара е свършено и никой не съжалява за това. Дори вече се говори за неговия достоен наследник – северноамериканското „Амеро”. Глобализация, майна!

САЩ е страната с най-големия външен и вътрешен дълг в света,  деноминиран в собствената й валута, изключителни права за печатането на която има пак САЩ.

Защо не се учудвам, че „световната финансова криза” тръгна именно оттам? Защо не се учудвам, че паниката беше толкова добре рекламирана и дирижирана от „световните” медии?

Дори малките деца знаят: хиперинфлацията е в полза на длъжника.

Какво да го правят американците тоя огромен дълг? Да вземат да го изплатят ли? Не, къде-къде по-лесно е да го обезценят.

Светът се нуждае от ново начало и аз не мога да измисля по-добър сценарий от зануляването на всички дългове, инвестиции, спестявания…

Безплатен обяд, разбира се, няма. Америка ще плати своята цена – след голямото печатане на пари вече никой няма да иска да търгува с долари.

А спестовниците за пореден път ще се убедят в максимата, че „икономията е майка на мизерията”.

Който не ми вярва да погледне котировките на златото. Цената на благородния метал бавно, но сигурно расте. Умните хора по света знаят какво ще се случи и предвидливо купуват злато, за да запазят поне част от богатството, което притежават. Търсенето се увеличава и дърпа цената нагоре след себе си.

Добра „застраховка” срещу хиперинфлацията са още недвижимите имоти и петролът. Тъй като употребата на петрол през идните десетилетия, обаче, е под въпрос, а имотният балон в повечето развити държави се спука още преди кризата, предполагам, че най-много хора ще решат да инвестират в чисто злато. Преди големият принтер да е превърнал спестяванията им в некачествена тоалетна хартия.

Златото си е злато. Ползвало се с „доверието на инвеститорите” още от времето на инките, маите, ацтеките, римските императори и египетските фараони.

Няма да се ангажирам с прогнози, но имам смътното усещане, че акото ще удари вентилатора съвсем скоро. „През 2011 година положението в света ще бъде много трудно”. Така пише покойният пророк Едгар Кейси, който е известен с това, че всичките му прогнози се сбъдват. Цитатът е свободен.

Можете ли да си представите зимата на 96-та/97-ма в глобален мащаб? Домино ефект при фалита на водещите банки? Обезценяване на основните валути? Галопираща или хиперинфлация в повечето държави? Затворени борси? Крачка назад към бартерната търговия?

Аз не мога да си го представя. Но не виждам нищо чак толкова лошо в хиперинфлацията. Всяко чудо за три дни, както казват. После всички започваме „на чисто”.

Притеснява ме само фактът, че 99% от населението на света няма да приеме толкова философски загубата на доживотните си спестявания. Масовата истерия, макар и кратка, може да мутира в отчаяние и да накара хората да се хванат за гърлата. Тогава положението наистина ще стане „много трудно”, защото ние двамата с теб, читателю, ще се разхождаме наоколо във военна униформа с противогаз на интелигентните мутри и 40 кила бойно снаряжение.

По принцип съм голям оптимист, ала това горе е един от възможните сценарии. Доста хора също мислят така. Разбира се, това не е единственият сценарий. Аз пък не съм Едгар Кейси, за да знам къде точно свършва наклонът, по който се търкаля светът в момента…

Искрено се надявам да има по-добър сценарий. Всъщност, сигурен съм, че има. Някакви идеи?

Тихомир Димитров

април 27, 2009

Ползите от кризата

Все повече хора осъзнават факта, че мислите се превръщат в намерения, а намеренията – в дела. И така, намерението на голяма част от населението да живее в криза се сбъдна. Честито!

Казвам „честито” и въобще не се шегувам. Може да ме помислиш за идиот, но според мен фактът, че са те уволнили, фалирал си или не можеш да си намериш работа, е добра новина.

Цялата простотия, която се случва по света и бива раздухвана от медиите днес е една добра новина.

Представи си го като шамар върху лицето на човечеството, който има за цел да го изкара от транса: „Чшшш, ей, вие забравихте да живеете, бе!”

Няма нужда да обяснявам колко полезна е кризата от екологична гледна точка. Бяхме готови да съсипем планетата за има-няма 20 години. От алчност. И после да си трием задниците с тонове обезценена валута.

Англичаните се шегуват, че заради кризата дори лондончанките вече са започнали да се женят по любов. Обичам английския хумор. И, както винаги, имам дежурен въпрос: колко точно пари ти трябват, за да бъдеш щастлив?

Не да си платиш ипотеката, наема, заема, вноските за колата и всички онези вещи, от които нямаш нужда, но си ги купил, защото рекламата те е вкарала в шаблон, че така трябва, че така правят другите, не да започнеш да живееш и да се забавляваш, когато станеш на 70, а да се почувстваш истински щастлив тук и сега? Да се наслаждаваш на живота още днес?

Аз имам конкретен отговор на този въпрос. Докато бях по Камино преживях един невероятно щастлив месец. Носех всичко, което притежавам на гърба си, сутрин се събуждах с усмивка, бях заобиколен от положителни хора и правех само неща, които ми харесват. Не казвам, че беше лесно. Имаше трудни моменти, но през цялото време беше адски забавно. Лицевите мускули още ме болят от константната 30 дневна усмивка. Не го заменям за всичките пари на света това усещане, мамка му!

Подарих си един месец щастие, един месец свобода и вдъхновение, а изхарчих почти толкова, колкото харча всеки месец в София, където да се наблъскаш с кей еф си в мола е горна точка от синусоидата на удоволствието за повечето хора.

В благодарение на кризата останах без работа и Камино успя да се превърне в реалност. Пак в благодарение на кризата сега имам нова работа, където откривам повече смисъл. Където се чувствам по-полезен…

В благодарение на кризата много хора се срещат със себе си за пръв път в тоя живот – получават втори шанс да реализират мечтите си, разбират кое е истински важното за тях, дават си сметка, че не е оферта да живееш в константно задръстване, да ядеш вредна храна и децата ти да дишат олово, само защото получаваш по-голяма заплата срещу работа, която дори не харесваш. Само защото всички правят така.

Кризата ти връща свободата, която се опита да продадеш неизгодно. Току виж се оказало, че в благодарение на кризата най-после получаваш шанс да живееш по-качествено, по-спокойно, по-здравословно и дори – да изкарваш повече, като правиш това, което ти доставя удоволствие, в което си добър,  което те кара да се чувстваш полезен.

Ползите от кризата са безброй –  пикник сред природата през работната седмица, любов, необезпокоявана от вечния компромис със служебните ангажименти, едно свежо начало, една свобода на 20, 30, 50, а не на 70.

Както се казва, „по-добре късно, отколкото никога”.

Може да звучи парадоксално, но кризата създава възможности и да натрупаш състояние, ако си по-предприемчив.

Хората, които се стремят към богатство също трябва да благодарят за кризата. Нали преди все се оплакваха, че „заровете са хвърлени”, че „баницата е раздадена”, че „пазарът се определя от големите играчи”, че „по-голямата риба изяжда по-малката”. Е, сега с очите си виждаме как най-големите падат първи. Защото падат от високо. И защото са тежки.

Нали все мечтаеше някой да разбърка картите, за да видиш каква ръка ще ти се падне от следващото раздаване? Дойде моментът да станеш активен, ако искаш да притежаваш повече от останалите. Сега е истинска пролет – както за цъфналите плодови дръвчета, така и за по-предприемчивите сред нас.

Има още много ползи от кризата. Помисли върху тях и си задай въпроса дали наистина положението е толкова лошо, колкото се опитват да ти го внушат отвън…

Тихомир Димитров