Писателският блог на Тишо

февруари 3, 2009

За един пробит долар или Теория на просперитета

Просперитетът е начин на мислене и никога не зависи от външните условия. Успехът е навик. Той е преди всичко състояние на духа. Причината за оскъдицата е в теб. Криза не криза, винаги има хора, които се оправят добре с парите, дори масова психоза да е сковала половината свят. Да живееш в по-добрата му половина…това е въпрос на личен избор.

И, понеже често ми се случва да критикувам, без да давам алтернативи, ето няколко практически съвета, които ще ти помогнат да преосмислиш отношението си към парите. И да забравиш за „кризата”.

Забележка едно: До някои от изводите стигнах сам, други съм ги научил от много по-успели хора.

Забележка две: Няма съвет, който ще те направи богат. Това зависи единствено от теб. От твоя избор. От готовността ти. Но има съвет, който ще те накара да се замислиш. Да разбереш защо си там, където се намираш в момента. И да започнеш да се променяш.

Забележка три: Промяната на вътрешната нагласа е 90% от свършената работа. Останалите 10% са просто бачкане. И нищо, ама абсолютно нищо на този свят не зависи от „късмета”.

Не мисли как да харчиш по-малко, а как да печелиш повече. Бъди благодарен на хазяина, че ти вдига наема и на банката, че ти повишава лихвите по кредита. Тези хора те принуждават да бъдеш активен и да мислиш. Буквално те изнудват да печелиш повече. Повишават жизнения ти стандарт. Пътуваме из развитите страни и винаги се впечатляваме колко безбожно скъпо е всичко там, нали? Но местните не се оплакват. Те просто имат по-висок жизнен стандарт.

Ръка, която дава никога не обеднява. Ако днес знам откъде да получа един милион и как да го „пласирам” до края на работния ден, значи съм богат човек. През мен тече поток на изобилието с голям дебит. Парите са енергия, която не обича застоя. Като всяка енергия. Бентовете преграждат реката и я превръщат в блато. Смисълът е в движението. Милиардите на милиардерите са винаги в обръщение. Казват, че Бил Гейтс има над 50 милиарда долара, но бас хващам, че не може да ги струпа върху масата накуп…Това би било равносилно на икономическо самоубийство.

Размерът няма значение. Еднакво количество работа и енергия са необходими, за да купиш апартамент, да го ремонтираш и след това да го продадеш изгодно, колкото да купиш цял небостъргач, да го ремонтираш и да го продадеш на печалба…Поне така твърди Доналд Тръмп. Размерът няма значение, принципът винаги е един и същ. Просто богатите „си играят” с по-големи суми.

Всичко е игра. Няма смисъл да приемаш нещата прекалено лично. Забавлявай се. Ако бях министър на образованието, щях да въведа задължителен предмет „Монополи” в началните училища. Така децата щяха да имат възможност да забогатеят и да фалират поне сто пъти, преди да навършат пълнолетие. Да си изградят правилно отношение към успеха. А правилното отношение гласи, че в играта успява само този, който се забавлява.

Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положтелна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правлината посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…

Раздавай се умно. Бих те разбрал, ако работиш до късна доба, без да очакваш нищо в замяна. Това значи, че получаваш някакъв скрит бенефит. Трупаш контакти, знания, опит и умения, които ще ти се отплатят на по-късен етап. Но не бих те разбрал, ако работиш цяла нощ за пет лева, примерно. Защото с пет лева вече нищо не можеш да си купиш. Раздавай се умно.

Не завиждай. Най-голямата грешка е да завиждаш на богатите и на успелите. Това значи, че се страхуваш да играеш тяхната роля. Не си готов да поемеш тяхната отговорност и да разполагаш с техния излишък. Имаш мислене на бедняк. Подражавай на богатите. Учи се от тях. Търси начини в обкръжението ти да има колкото се може повече такива хора. Задавай им въпроси, наблюдавай ги, попивай като гъба. От бедния човек може да вземеш 50 лева назаем, но няма да получиш качествен съвет. Богатият няма да ти даде и стотинка, но  ще ти посочи пътя към златото.

Мисли! Може да те мързи да вдигаш тежко или да ставаш рано, това е разбираемо. Но не може да те мързи да мислиш. Спреш ли да мислиш, обричаш себе си на провал. Винаги, когато имаш проблем – мисли! Най-вероятно съществуват хиляди варианти за разрешаването му.

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. „Който търси намира”. Изисква същите усилия, като да се съмняваш в собствения си успех, но гарантира съвсем различни резултати.

За завършек, нека обощя: има два вида хора. Едните възприемат горните твърдения насериозно. Вживяват се в тях. Рядко изпитват съмнения. Други се отнасят скептично към просперитета. Да, хубаво звучи на теория, но това са само думи. Животът е гаден. Светът е несправедлив. Парите се изкарват трудно, а богатите са мошеници. Ако разпознаваш себе си във втората категория, най-вероятно „кризата“ вече ти е бръкнала в джоба. Въпрос на избор…

Тихомир Димитров

декември 15, 2008

Криза, та криза!

Съвременната капиталистическа система никак не е съвършена. Вярно, доказала е своята виталност, но си има куп вродени недостатъци. Цикличността и инфлацията са само два от тях.

Икономическият цикъл е като женския цикъл: на сравнително равни интервали от време системата се прецаква. Дойде ли „онова време от месеца“ (в случая – десетилетието), както всички знаем, купонът свършва. Положението става нетърпимо. Напрежението расте. Кризата, за която всички говорят, не е нищо повече от поредния болезнен мензис на световната икономика, простете ме за мърлявия израз. Хубавото на женския цикъл е, че рано или късно свършва, освен това е важен за репродуктивните функции на организма. Същото важи и за икономическата рецесия.

Да, но жените обикновено скатават факта, че е дошло „онова време“ от месеца. Дискретни са и гледат да не си забравят тампоните на публични места. Докато медиите превърнаха световната икономическа криза в новина. Все едно съседката да си залепи ярко червен стикер на челото: „Дойде ми цикъла. Никой да не се занимава с мен!“

Наблюдавам как хората се държат като стадо и ми става смешно. Жадно поглъщат лошите новини, които им се сипват с големия черпак и толкова много им вярват, че са готови да напълнят гащите от страх. Дори не си дават сметка за папагалския механизъм на новинарската индустрия. Това, че днес си чул за кризата от пет различни места не означава, че тя е станала пет пъти по-страшна.

„Страх лозе пази“, мъдро заключи българинът и отново „затегна колана“: отложи ремонтите, инвестициите, покупките и бизнес плановете си за „по-добри времена“. Така лиши икономиката от свежи пари и сам си предизвика криза. Въпросът ми към всички, които силно вярват, че в България има някаква привнесена криза е: как ще разберете, че „по-добрите“ времена са дошли? Пак от телевизора ли чакате да ви го кажат?

Представям си топ новината на деня: „Кризата свърши. За Бога, братя, купувайте!“

Да, ама вече няма да има с какво. Защото ще сте уволнили ценните служители, ще сте спрели разширяването на бизнеса, ще сте замразили ключовите инвестиции, а инфлацията ще е стопила спестяванията ви, които сложихте на сметка, примамени от високите лихви.

Веднага щом се отръска от кризата, също като едно къпано куче, пазарът ще ви обърне гръб и ще се затича нагоре към следващия си икономически връх, но този път без вас.

В края на 2008-ма светът трябваше да избира между лишенията и изобилието. Светът избра първото. Повече от половината му жители решиха да повярват на страха. И повлякоха останалите след себе си.

Хубавото на цялата тази работа е, че вече никой не иска да строи хотели върху плажа. Жителите на панелните гета най-после разбраха, че вмирисаните им кутийки не струват по двеста бона и, че никой няма да им плаща европейска заплата, за да продължават да работят по български, че е кофти да си безработен в България, но е още по-кофти да си безработен в чужбина, където наемът ти е три пъти пъти по-висок.

Кризата има отрезвяващ ефект. Също като болестите, тя е полезна за имунната система. Въпросът е да издържиш на натиска, да останеш в играта – да бъдеш активен, докато всички други се крият по мишите си дупки и треперят. Сега не е време да се подготвяш за криза, кризата вече започна. Точно сега е моментът да планираш собствения си икономически възход, който следва веднага след нея…

 Тихомир Димитров