Писателският блог на Тишо

февруари 3, 2009

За един пробит долар или Теория на просперитета

Просперитетът е начин на мислене и никога не зависи от външните условия. Успехът е навик. Той е преди всичко състояние на духа. Причината за оскъдицата е в теб. Криза не криза, винаги има хора, които се оправят добре с парите, дори масова психоза да е сковала половината свят. Да живееш в по-добрата му половина…това е въпрос на личен избор.

И, понеже често ми се случва да критикувам, без да давам алтернативи, ето няколко практически съвета, които ще ти помогнат да преосмислиш отношението си към парите. И да забравиш за „кризата”.

Забележка едно: До някои от изводите стигнах сам, други съм ги научил от много по-успели хора.

Забележка две: Няма съвет, който ще те направи богат. Това зависи единствено от теб. От твоя избор. От готовността ти. Но има съвет, който ще те накара да се замислиш. Да разбереш защо си там, където се намираш в момента. И да започнеш да се променяш.

Забележка три: Промяната на вътрешната нагласа е 90% от свършената работа. Останалите 10% са просто бачкане. И нищо, ама абсолютно нищо на този свят не зависи от „късмета”.

Не мисли как да харчиш по-малко, а как да печелиш повече. Бъди благодарен на хазяина, че ти вдига наема и на банката, че ти повишава лихвите по кредита. Тези хора те принуждават да бъдеш активен и да мислиш. Буквално те изнудват да печелиш повече. Повишават жизнения ти стандарт. Пътуваме из развитите страни и винаги се впечатляваме колко безбожно скъпо е всичко там, нали? Но местните не се оплакват. Те просто имат по-висок жизнен стандарт.

Ръка, която дава никога не обеднява. Ако днес знам откъде да получа един милион и как да го „пласирам” до края на работния ден, значи съм богат човек. През мен тече поток на изобилието с голям дебит. Парите са енергия, която не обича застоя. Като всяка енергия. Бентовете преграждат реката и я превръщат в блато. Смисълът е в движението. Милиардите на милиардерите са винаги в обръщение. Казват, че Бил Гейтс има над 50 милиарда долара, но бас хващам, че не може да ги струпа върху масата накуп…Това би било равносилно на икономическо самоубийство.

Размерът няма значение. Еднакво количество работа и енергия са необходими, за да купиш апартамент, да го ремонтираш и след това да го продадеш изгодно, колкото да купиш цял небостъргач, да го ремонтираш и да го продадеш на печалба…Поне така твърди Доналд Тръмп. Размерът няма значение, принципът винаги е един и същ. Просто богатите „си играят” с по-големи суми.

Всичко е игра. Няма смисъл да приемаш нещата прекалено лично. Забавлявай се. Ако бях министър на образованието, щях да въведа задължителен предмет „Монополи” в началните училища. Така децата щяха да имат възможност да забогатеят и да фалират поне сто пъти, преди да навършат пълнолетие. Да си изградят правилно отношение към успеха. А правилното отношение гласи, че в играта успява само този, който се забавлява.

Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положтелна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правлината посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…

Раздавай се умно. Бих те разбрал, ако работиш до късна доба, без да очакваш нищо в замяна. Това значи, че получаваш някакъв скрит бенефит. Трупаш контакти, знания, опит и умения, които ще ти се отплатят на по-късен етап. Но не бих те разбрал, ако работиш цяла нощ за пет лева, примерно. Защото с пет лева вече нищо не можеш да си купиш. Раздавай се умно.

Не завиждай. Най-голямата грешка е да завиждаш на богатите и на успелите. Това значи, че се страхуваш да играеш тяхната роля. Не си готов да поемеш тяхната отговорност и да разполагаш с техния излишък. Имаш мислене на бедняк. Подражавай на богатите. Учи се от тях. Търси начини в обкръжението ти да има колкото се може повече такива хора. Задавай им въпроси, наблюдавай ги, попивай като гъба. От бедния човек може да вземеш 50 лева назаем, но няма да получиш качествен съвет. Богатият няма да ти даде и стотинка, но  ще ти посочи пътя към златото.

Мисли! Може да те мързи да вдигаш тежко или да ставаш рано, това е разбираемо. Но не може да те мързи да мислиш. Спреш ли да мислиш, обричаш себе си на провал. Винаги, когато имаш проблем – мисли! Най-вероятно съществуват хиляди варианти за разрешаването му.

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. „Който търси намира”. Изисква същите усилия, като да се съмняваш в собствения си успех, но гарантира съвсем различни резултати.

За завършек, нека обощя: има два вида хора. Едните възприемат горните твърдения насериозно. Вживяват се в тях. Рядко изпитват съмнения. Други се отнасят скептично към просперитета. Да, хубаво звучи на теория, но това са само думи. Животът е гаден. Светът е несправедлив. Парите се изкарват трудно, а богатите са мошеници. Ако разпознаваш себе си във втората категория, най-вероятно „кризата“ вече ти е бръкнала в джоба. Въпрос на избор…

Тихомир Димитров

октомври 28, 2008

Защо не ми пука от световната финансова криза?

Светът се управлява чрез страх. Силните на деня първо създават някакви страхове у населението, после внимателно ги култивират, а накрая се явяват на предизборната площадка с готов план как да ни спасят от страховете, които сами са създали. Това е далаверата на властта. От нея печелят единици, а стотици хиляди, дори милиони – губят.

Световната финансова криза е поредната далавера. Това, че страхът се разпространява глобално няма да я направи по-малко очевдина лъжа.

Популярното обяснение за световната финаснова криза е, че банките са се скъсали да раздават лесни кредити, а сега нямало кой да плаща заемите. Не вярвам в това определение. Банките финансират растежа и никой лихвар не обича да раздава назаем пари, които има малка вероятност да му бъдат върнати. Да, но виновен винаги трябва да има. При Хитлер виновни бяха евреите, сега виновни са банките. Истинските виновници – борсовите спекуланти, прибраха милиарди от това, че знаеха по-рано от другите какво предстои, оставиха петцифрено число безработни на улицата и отидоха да поливат фалита в най-скъпите американски курорти.

Знаете ли какъв процент от фючърсните сделки стигат до реална доставка? 3%. Останалите 97% са обещания, че някой някога ще плати, които никога не се спазват. Изчистват се с офсетна операция. Обещанието се прехвърля на друг. И така до деня, в който голият задник на маймуната лъсва. Спекулантите са виновни за финансовата криза, но медиите и политиците само това чакат. Едните искат да си продадат тиража, а другите се стремят да ви втълпят страх и вина, за да има после от какво да ви спасяват.

Страх, че кризата е глобална и няма как да не подмине и вас. Вина, че взимате пари назаем, за да купувате още и още. Световната финансова криза нямаше да бъде възможна без медиите и политиците. Щеше да си остане криза само за спекулантите – наказание за това, че години наред се надлъгваха помежду си как някой друг ще плати.

Да, ама не. Сега аз трябва да се чувствам застрашен от факта, че някакви хора от другата страна на земното кълбо не можели да си покриват вноските по ипотеките на овърпрайснатите си, талашитени къщички. Трябва да се чувствам застрашен от факта, че някакви мошеници са излъгали други мошеници на борсата. Сигурно финансовата криза е виновна за поскъпването на сиренето и хляба в кварталния ми магазин? Няма как да не е! Заплатите в България трябва да спрат да се увеличават, но лихвите по заемите е закономерно да продължат да растат. Защо ли? Ами заради световната финансова криза, естествено! Търсенето в туризма и чуждестранните инвестиции щели да намалеят, икономическият растеж щял да се свие. Заради световната финансова криза…

Знаете ли колко общо има туристическата индустрия с капиталовите пазари? Колкото магарето и локомотива. Ако хората не бяха стадо, облъчено до безпаметност от средствата за масово осведомяване, те нямаше да се страхуват от финансовата криза и нямаше да допринасят за прехвърлянето й в други сектори на икономиката с реални действия, подтикнати от страх и вина, които са им втълпени отвън.

Мен лично световната финансова криза не ме застрашава, защото: а) не държа пари в акции (нито в каквито и да е финансови инструменти). Ако си падаш по хазарта, казиното е доста по-привлекателно място от борсовия подиум, където има само мъже и какичките в рокли с гол гръб + безплатното пиене липсват), б) не изплащам ипотека, в) пазаря само в брой и г) по-дяволите, та аз дори нямам кредитна карта!

Има ли причина да се страхувам от световната финансова криза при положение, че нямам нищо общо със световните финанси? Има ли причина България да пострада от световната финансова криза при положение, че дори няма развит като хората финансов пазар? Отговорът и на двата въпроса е: да, има. Причината е в стадния инстинкт. Лошите новини, които се изсипват на килограм от всички медии охлаждат предприемаческия ентусиазъм, бизнес проектите се отлагат за по-добри времена, инвестициите се замразяват, спират да се откриват нови работни места,  лихвите по депозтите растат, хората започват да спестяват в брой, предлагането на пари се увеличава, оттам стойността им пада, инфлацията расте, сиренето и хлябът поскъпват и, ето че като вляза в кварталния магазин, аз също усещам последиците от световната финансова криза по джоба си.

Виновниците се черпят в най-скъпия курорт на света, но аз и ти, уважаеми читателю, ще трябва да платим за черния хайвер и шампанското. Когато човек критикува, трябва да дава алтернативи. Така са ме учили. Затова ще завърша с думите на Уорън Бъфет: „Бъди алчен докато другите са страхливи и страхлив докато другите са алчни“.

След 50 години Кока-Кола ще продължава да произвежда освежителни напитки, МакДоналд’с – сандвичи, а Мерцедес – автомобили. Може да са на ядрен синтез и с крила, но ще имат „мерник“ на предната броня. Хората винаги ще се нуждаят от вода, храна, енергия и дрехи. Колкото повече стават хората на тази планета, толкова повече вода, храна, енергия и дрехи ще купуват. Така че остави световната финанснова криза на борсовите спекуланти и помисли дали не е време да си напазариш малко акцийки на килограм…Само че внимателно подбирай бранша.

Тихомир Димитров