Писателският блог на Тишо

юни 24, 2017

Препоръчaно четиво за ваканцията през лятото

Всяка година по това време (горе-долу) препоръчвам нещо интересно за четене през лятото. Всички очакваме ваканцията, отпуска, почивката, екскурзията (или както го наричате там) с огромно нетърпение: стягаме колата или резервираме нощувки и самолетни билети онлайн, правим списъци, приготвяме багажа, минаваме през напрежението на трафика в жегата, преодоляваме дупките по улиците, оцеляваме в блъсканиците по летища, гари и автогари, преглъщаме яда си от закъсненията и от забравените в последния момент „важни“ неща у дома, приемаме, че все пак сме изключили печката / ютията / машата / газта / котлона, изтърпяваме някак пътуването и ето, че вече сме там – на избраното място за жадуваната лятна почивка…

И още на втория ден се оказва, че няма какво да правим!

Умираме от скука направо! Мозъкът ни е свикнал да отмята задачи до последния момент, а сега, цяла седмица или две, ще го насилстваме да бездейства! На втория ден умората, разстройството и махмурлукът вече си отиват, ако изобщо ги е имало при нашето пристигане, багажът е нареден по гардеробите и шкафовете в мястото за настаняване, слънцето пече, опънали сме кълки на шезлонга пред басейна, под чадърите на плажа или до някое живописно езеро в планината и… няма с какво да си запълним свободното време! Ще се съгласите, че ровичкането из смартфона е безинтересно, тъй като цяла година с това сме се занимавали. Гледането на телевизия също е банална част от работното всекидневие. Лаптопта ще го пипаме в краен случай. Остава само добрата книга.

Предимството на книгата е, че ни кара да преместим поглед от екраните. За разнообразие. И няма нужда от зарядно. Недостатъкът на книгата е, че заема място в багажа и тежи, а побира ограничено количество текст, което може да не ни стигне до края на ваканцията или поне за всички периоди на бездействие и скука. Друг недостатък на книгата е, че може да не ни хареса. Това в особено голяма степен важи за романите. Така че препоръчвам разкази. От различни автори, ако е възможно. И, разбира се, в любимия литературен жанр.

Алманах „Фантастика 2016“ съдържа най-доброто от областта на научната фантастика, излязло през последните година или две. Не се ограничава само до българските автори. Преводната фантастика е достойно представена. Не се ограничава и само до късата проза. Освен разкази, вътре ще намерите анонси за интересни книги, публицистика, разсъждения за бъдещето на секса, футорология, визионерски представи, екзистенциални есета, дисекция на хоръра в киното и какво ли още не. Дори моя милост ще намерите там. Споменали са ме в книгосъбитията за 2016 г., a отзад, на корицата, е изтипосан последният ми роман. Това не е причината да напиша ревюто. Причината е, че заминавам на почивка и ще взема алманаха с мен. Всяка година го чакам с нетърпение, просто тази година нещата съвпадат. Отметнал съм го до средата, доста е обещаваш. Идната седмица вече би трябвало да го има в книжарниците. Можете да си го поръчате и директно от съставителя, като му изпратите имейл на: at_slavov(маймунка)abv(точка)bg

Тихомир Димитров 

Advertisements

декември 18, 2010

За тройките и други интересни неща

Гост-блогър: Биляна Kарадалиева

Сигурно сте чували, че всяко число има свое значение. Често хората казват, че имат „щастливо число” или са родени на „щастлива дата”. Какво е значението на тройката обаче?

Според нумерологията тя се свързва с устойчивост и се символизира чрез триъгълник. Той представлява миналото, настоящето и бъдещето.

Според Петър Дънов, учителя, признат от гения Алберт Айнщайн: „Числото 3 е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божественото”.

Числото три съдържа в себе си трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, знанието, живота, свободата. То съединява надеждата, вярата и любовта, за да работят заедно.

Тройката е производителна сила в природата. Означава завършен процес.

Неслучайно третата книга на писателя Тихомир Димитров се появява на белия свят точно сега. Оказва се, че 2010 е годината на тройката. „33 любовни истории” ще ви разкрие разкази, посветени на любовта във всички нейни форми – обичта към ближния, към партньора, към природата, към Бог и дори към смъртта.

След като имаме предвид силата, която крие числото 3, можем само да си представим колко приятни изненади ни чакат в книга, чието заглавие носи две тройки. Още повече, че гръбначният стълб на всеки от нас е съставен от 33 прешлена.

Можете да намерите разказите на Тихомир Димитров на страницата му, но само след като прочетете личното му интервю за fortisimo.eu.

* * *

Биляна Карадалиева: Защо точно 33 истории? Какво значи за теб числото 3?

Тихомир Димитров: Тяло, дух и душа; съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание; думи, мисли и дела; Отец, Син и Връзката между тях; агрегатните състояния на водата; числото, което винаги стои на входната ми врата, където и да отида да живея; броят на пирамидите в Гиза; хардуер, софтуер и електричество… Мога да продължавам вечно, но триединството е всичко в този свят. То е Живот.

Такива ми ти неща…

октомври 26, 2010

33 Любовни истории. Вече и на вашия екран

Тадаа, третата ми книга вече е факт!

33 любовни разказа, а не романа има вътре, не очаквайте друго.

И, все пак, една свързана история е всичко.

За по-наблюдателния читател…

Предимството е, че може да четеш фрагменти, без да ти трябва цялото.

Другото предимство – може да четеш веднага, без да ти трябва кеш.

Третото предимство – в един роман не може да има толкова различни стилове.

Жанров експеримент или чиста шизофрения?

Предпочитам първото.

Всеки читател ще открие себе си вътре.

Просто трябва да намериш твоя разказ.

Пълен достъп до цялото съдържание: дясна мишка – сейв ас.

Текстът е достъпен още в:  EPUB, FB2, SFB и TXT формат. Благодарение на Читанка.

Bon Voyage!

Тихомир Димитров

октомври 6, 2010

Дадена дума – хвърлен камък

Лятото започна да се превръща в есен, а сборникът с разкази, на който обещах да посветя горещите си летни дни, вече е готов. Почти. Остава малко работа по редакцията – няколко реда повече тук, няколко реда по-малко там. Пряката реч и запетаите. Може и допълнително разказче да се роди, докато съм още на тая вълна.

Когато редактирах дебютния си роман преди време и «Душа назаем» по-късно разбрах, че книгата е като брашнян чувал – колкото и да изтупваш, винаги остава за доизтупване. В един момент трябва просто да спреш и да издадеш – да набуташ текста в печатницата или да го качиш в Интернет. Да споделиш написаното.

Аз избрах втория начин за споделяне. Което не изключва първия, разбира се. Продължавам да съм отворен към издателите, които нямат нищо против книгата ми да се разпространява успоредно и свободно онлайн, без читателите да са длъжни да плащат за достъп до съдържанието. Продължавам, също така, да се съмнявам, че такива съществуват. След няколкото проведени разговора това лято. Хайде, докажете ми, че греша! И не забравяйте – изобилието се постига с даване. Човек трябва да прилага това, което проповядва, нали?

Но за формата ще си говорим по-късно. Всичко, от което се нуждае един автор, в крайна сметка, са неговите читатели, а всичко, от което се нуждае читателят, е една добра история. Аз съм ти приготвил цели 33. Майната й на формата! Съдържанието е по-важно. Времето – също. Преди изчаквах поне година след издаването на хартия, докато кача съдържанието на книгата си онлайн. Сега обръщаме схемата с главата надолу – първо удоволствието, после работата.

Какво ще намериш вътре? Точно 33 любовни истории, излезли от мрачните кътчета на болното ми въображение. Но няма да си говорим само за привличането между хората с неговите патологични отклонения. Ще минем и оттам, разбира се, но ще се потопим в по-дълбоките води на страстта. Обичта към знанието, Бога и любопиството към смъртта, дори любовта към страданието са форми на привличане, които също намирам за безкрайно интересни.

Приготвил съм ти една пост-апокалиптична повест за несподелената любов между две разделени души. Има няколко гротески, хуморески, дори лек флирт с хоръра, както и откровени житейски истории, в които е твърде вероятно да познаеш себе си. Има щастливо влюбен наемен убиец. Дневници на похотлив милионер. Истории от бъдещето. Две притчи. Една легенда. Леко залитане в поетичния жанр. Кратка дописка към «Душа назаем». Малко хумор. Много тъга. Няколко произведния, писани на машина в края на миналото хилядолетие, които извадих от прашния скрин. Такива неща.

Ето част от заглавията в предстоящия сборник: «Когато токът спря», «Дневниците на похотливия милионер», «Разговор с Архангела», «В началото беше Словото», «Трябва да умреш, ако ти кажа», «Лек срещу импотентност», «Евнух», «Мило, наакало си се!», «Нощтна птица», «Ловецът», «Помни, че си безсмъртен»,  «Разходка с лодка», «Еделвайс», «Ако беше тук, при мен» и много други.

Coming soon…

Тихомир Димитров

юли 27, 2010

Писателското лято на Тишо

Стана традиция „Писателският блог на Тишо” да излиза във ваканция по това време на годината. Причините са разбираеми: аудиторията ми е изградена от образовани и заети хора, които четат през активния сезон. Няма смисъл да пиша онлайн, докато вие се излежаватe на плажа тотално офлайн. Не обичам да си говоря сам. Предпочитам  да изкарам целия ден на плажа, заедно с вас.

Но едва ли ще го направя, защото кожата ми не обича августовското слънце от 10 до 6 (вашата също, между другото), така че няма да ме видите на плажовете по обяд. По-вероятно е да ме срещнете из баровете вечер, когато вампирите и графоманите излизат да пируват. Но и това е малко вероятно. Предстои ми едно писателско, а не пиянско лято.

Да, знам, широко разпространена е фикцията за почерпения автор, придружен от красиви, но леки жени, който прекарва деня в шмъркане, пиене, пушене, самосъжаление и разврат, а накрая издава световен бестселър – ей така, между другото. Чудя се кога му остава време за писане на тоя пич? И как, въобще, успява да се съсредоточи? Защото митовете са си митове, но истината е една: писането на художествена литература става единствено и само с много писане. За предпочитане – трезвен.

Та, очаква ме литературно лято и, ако не ми мине котка път, най-късно до края на годината мисля да ви изненадам с нова книга. След два пълнометражни романа: „Справедливост за всички” (2007)  и „Душа назаем” (2008) реших най-после да издам сборник с разкази. За целта, обаче, първо трябва да го допиша.

Работното заглавие е „33 любовни истории” или поне това мисля да съдържа: точно 33 любовни истории.

Част от тях ще бъдат посветени на любовта между хората и нейните отклонения, разбира се, но терминът „любов” не свършва дотук. Той включва още: любов към знанието и смъртта, любов към Бога и мъдростта, любов към…изчакайте и ще видите.

За формат и разпространение все още не съм мислил. По един или по друг начин историите ми ще видят бял свят, т.е ще успеят да стигнат до вас. Назряват различни идеи, включително и за е-книга, но съм сигурен, че най-добрата от тях ще дойде след точката на последното изречение в последния абзац от последния разказ на сборника.

Междувременно съм отворен за предложения от издателства и преса, които биха могли да тиражират разказите на хартия. Част от тях вече са готови. Хонорарът ми ще бъде по джоба на всеки разумно мислещ издател, който има опит с български автори. Използвайте линка „Обратна връзка” от менюто най-горе, вдясно, за да се свържете директно с мен.

Та, чака ме доста писане това лято, а вие внимавайте с горещините на плажа по обяд.

Ще се «видим» отново наесен!

Тихомир Димитров