Писателският блог на Тишо

януари 20, 2017

Двама мъже на върха. Какво да очакваме?

qrvqev lkhgkh

По принцип рядко пиша за политика. Още по-рядко се нагърбвам с някакви прогнози, но в изкачването до властта на двамата мъже от портретите по-горе има повече синхроничности от обичайното и ми се иска да хвърля моите „пет цента“ – ей така, за разнообразие.

Относно прогнозите, в новата ми книга има вече една сбъднала се такава. Там Обединеното кралство обръща гръб на Континента, точно както се случи на практика, а премиерата в родния ми град беше точно в деня на Брекзита, при това беше втората по ред, така че никой не може да ме обвини, че съм си дописвал.

Имам и едни прогнози за 2016-та, които съм писал в състояние на предпразничен махмурлук, т.е пълни са по-скоро с раздразнение и с хапливо чувство за хумор, отколкото с някаква сериозност. Призивът ми е избщо на прогнозите да НЕ се гледа сериозно – не само на моите, но и на всякакви блогърски такива, защото светът е по-непредвидим от обичайното напоследък, а пророците (в глобален мащаб) се броят на пръсти, моя светлост бидейки извън този списък. Затова, нека ги наречем просто съвпадения.

Далеч по-интересни са ми синхроничностите, свързани с избирането на мистър Тръмп и на генерал Радев. Ето ги:

1/ И двамата бяха избрани за един и същ пост – президентския;

2/ И двамата победиха по-скоро изненадващо и неочаквано, отколкото предвидимо;

3/ И двамата бяха избрани по едно и също време и почти по едно и също време встъпват в длъжност;

4/ И двамата изглежда са в разрез с политическото статукво у нас и с политическата коректност зад океана;

5/ И двамата имаха като главен опонент за поста силни дамски фигури, чиято победа изглеждаше почти „в кърпа вързана“.

Зад Хилъри стоеше мощната й политическа партия, Вашингтон, лобистите, чуждестранни държавни глави, действащият президент на САЩ, водещите медии, целият Холивуд и дори част от съпартийците на Тръмп. Зад Цачева стоеше главната политическа сила от управляващото мнозинство. Отделно, нагласата да се избере жена за президент и в двете държави изглеждаше напълно реална. Дет се вика, само това не бяхме пробвали, можеше пък да излезе нещо. Но не би…

Предполагам, че ще ви бъде интересно личното ми мнение, свързано с всичко това. Няма да го крия. В крайна сметка, колкото и да си аполитичен, винаги имаш лично мнение и е тъпо да се правиш на абсолютно неутрална „везна“ (още повече, ако си зодия скорпион). Ще започна с убеждението, че нямам никакви проблеми със заемането на важни управленски постове от жени в каквито и да било сфери от живота. Майка ми е мениджър в частна компания, жена ми до известна степен също, в качеството си на независим творец и предприемач, който се продава сам, а през изминалите десетилетия неведнъж съм попадал под жени в йерархията на различни организации, било като наемен служител, било като учащ, студент и какво ли още не… Животът ми е пълен с примери на жени, които са ми били шефове, които са ми били спонсори, които са ми били ментори и бизнес партньори, които са ми давали правилната насока и желаната подкрепа в моментите, в които съм се нуждаел от тях. Аз съм едно разглезено от жените момче и опитът ми, бидейки изцяло позитивен, сочи, че жените са напълно способни да управляват. Това, че не им се получи да заемат едновременно най-отговорните в локално и в глобално отношение президентски постове е съвсем друга тема. Но и тук си имам лично мнение. Даже две:

Първото е, че на хората просто им писна от статуквото. Търсят нови лица, а Тръмп и Радев са изцяло подходящи за целта – с неопетнено политическо минало, но и с непроверени способности да заемат поверените им важни постове, в чисто практически план, като опит. Поне засега. Дължим им стоте дни „меден месец“ във властта и не бива да ги съдим прибързано.

Второто е, че изборите не променят кой знае колко нещата. Не залитам по конспиративни теории, но смятам за очевидно, дори очевАдно, че светът НЕ се управлява от политически идеи, лидери или пък идеали, които простолюдието е способно да избира. Светът се управлява от парите и финансовите интереси на могъщи частни организации и лица в сянка, които са несменяеми. Простолюдието има правото да променя само декорацията на „фасадата“, но не и „сградата“, която стои зад нея. Или както гласи народната поговорка:

„Каквото и да ти разправят, винаги става дума за пари“.

Въпреки изброените съмнения по-горе, политическите лидери, все пак, могат да променят доста неща. Или поне да задават „тона“ на политическото ежедневие. А тонът зависи изцяло от личните им качества. И така, какво можем да очакваме от личностите на бизнесмена и на генерала?

Радев е лаконичен. Следователно, очакваме президентската институция у нас да започне да действа по примера на онази песен от Елвис Пресли: „A little less conversation, a little more action…“ (по-малко разговори, повече действие).

Тръмп, пък, е директен и безкомпромисен. Следователно, очакваме от администрацията му директни и безкомпромисни действия, освен ако не се окаже тоталният популист, за какъвто го подозират многобройните му политически врагове.

Всички се надяват на затопляне в отношенията между Русия и САЩ, но според мен това е твърде малко вероятно да се случи, защото двете велики сили имат крайно противоположни, перманентни геостратегически интереси, които се простират далеч отвъд мандата на един президент и далеч извън правомощията му като такъв. В най-добрия случай Москва и Вашингтон ще започнат да си мълчат по-дипломатично, вместо да си разменят остри реплики, но едва ли ще „затанцуват“ под една и съща „мелодия“ скоро.

Хубавото е, че и двамата нови президенти са успели в живота мъже. Единият има блестяща кариера в бизнеса, а другият – в авиацията, която се води за най-елитният род войски. И двете поприща изискват дързост, т.е утвърдени лидерски качества, на които със сигурност можем да разчитаме в лицето на двамата нови президенти. С други думи, тези хора едва ли ще се огънат лесно пред очакващите ги предизвикателства. Каквито и да са те.

Другото, което можем да очакваме със сигурност е, че довчерашното статукво в двете държави няма просто да си посипе главата с пепел и да потъне в небитието. То ще се прегрупира, рефинансира, реорганизира и ще влезе с нова сила в битката за властта. Накратко, очаква се двамата президенти да срещнат огромна съпротива в прокарването на своите бъдещи политики и решения, при това – на всички равнища на организирания обществен и политически живот. В този ред на мисли, хубаво е, че и двамата изглеждат достатъчно упорити личности, създадени да издържат на точно такъв вид предизвикателства.

Какво ще се промени за обикновения човек? Почти нищо. Той за това си е обикновен. От Тръмп се очаква да управлява държавата като частна фирма, т.е във финансово отношение американците може би „ще дръпнат напред“ по време на неговия мандат, но това едва ли ще се усети на дъното. Тръмп е от „единия процент“ и ще работи основно за своите. В България, пък, президентската институция не е толкова пряко свързана със съдбата на обикновения човек, освен при война и извънредно положение (опазил ни Бог), но дори тогава е за предпочитане отговорният фактор да е генерал с опит, вместо бюрократ с опит.

При всички случаи можем да очакваме повече десни политики, отколкото леви, доколкото зависят от двамата нови президенти. Президентската институция у нас е мажоритарен фактор, доказал своята способност да се еманципира, т.е макар да е издигнат от лява политическа сила, новият президент на Републиката едва ли ще „дърпа в ляво“, поне доколкото дипломатическите приоритети на страната зависят от него. Можем да очакваме напъни от страна на лявото да навлезе отново в политическия живот като „ракета носител“, но можем да сме почти сигурни, че тези опити ще са едно голямо фиаско. Да не забравяме мажоритарния фактор.

От гледна точка на китайската астрология, започва годината на Петела, който е изцяло в съзвучие с красноречието, екстровертността, помпозността и екстравагантния характер на Доналд Тръмп, така че му пожелавам успех и дано звездите да го закрилят! Пожелавам успех и на новия български президент, защото никак няма да му е лесно.

Толкова с прогнозите. А сега отстъпвам сцената на Живота, за да видим този път как ще ни изненада.

Тихомир Димитров

октомври 3, 2015

Готино ли е да се пускат още бомби?

fsabsdbs

Изт: syrian-mirror.net

Да, знам, че има радикали, които мразят цивилизацията в червата си и биха закусили с кръвта на американеца / славянина / европееца с голямо удоволствие, но вижте „лицето“ на човека от снимката. Ще ми се всеки път, когато някой политически лидер реши да изпрати самолети да бомбардират някъде, независимо по каква причина, мас-медиите да отразяват преките резултати от неговото решение още преди да ги е изпратил. В близък план. Защото те винаги изглеждат така – като „лицето“ на човека от снимката. В най-добрия случай…

И, да, не можете да ме убедите, че понеже сте нация техническа, вашите изтребилети подбират внимателно своите жертви. Едва ли не, взимат им лично интервю, преди да ги „застелят с килима“. Зорко щадят цивилните, но газят войниците безпощадно! Да не забравяме само, че там, в пустинята, за „войници“ минават и деца в предучилищна възраст. Може пилотът по невнимание да разруши детска градина, маскирана като джихадистка казарма, в която хлапетата се учат да сглобяват и разглобяват АК-47. Сблъсък на цивилизациите, кво да го правиш! Очаква се едната цивилизация да е по-развита от другата. И да се държи подобаващо. Още от времето на Кортес, обаче, историята категорично доказва, че това е съвсем невъзможно. По-широкото дуло не означава по-високо съзнание.

Както и да е, зз съм много глупав човек (то си личи) и виждам нещата по съвсем елементарен начин:

Като наливане на масло в огъня. Като маймунско тупане по гърдите. Като още бомби там, където и без това вече има достатъчно взривове. Като допълнителни бежанци към Европа. Уравнението е доста просто: повече бомби = повече бежанци. Това, че няма да дойдат у вас, а ще дойдат у нас, ме кара да гледам с допълнително подозрение на „прецизната“ ви въздушна операция. Мазнее ми някак. И е прозрачна като стъкло.  Така нареченото „политическо послание“ на бомбардировките, пък, изобщо няма да го коментирам.

Виж снимката по-горе…

Казват, че Ислямска държава разполага с около 50 000 бойци. Бройката е неточна. Съчинена е във въображението на журналисти, които използват Гугъл, за да преписват един от друг, но никога не са напускали редакцията, за да отидат на място там и да ги преброят. А и да са отивали, не са успели да ги преброят, защото са се връщали с една глава по-ниски. Дори половин милион да бяха джихадистите, обаче, пак нямаше да имат поне един свестен баир, зад който да се скрият на сянка в жегата. Откога шепа пустинни мародери се превърна във „военна заплаха“ за технически напредналия свят, въоръжен с дронове, сателити и бюджети за трилиони, плюс няколко стотин милиона професионални военослужещи под общите знамена? Ще ви кажа – откакто сложи ръка на петрола и взе да го продава на безценица срещу оръжия.

Следователно, ние или искаме да я махнем тази организация от лицето на земята, или нямаме никакъв интерес да го правим. Поне засега. „Хирургичните“ операции по въздуха ми изглеждат като отбиване на номера. Днес две цели тук, утре две цели – там. И зироу сивилиън кежуълтийс, ъф корс. Злите международни езици, видиш ли, започнали да говорят за сивилиън кежуълтийс още преди да са се вдинали руските самолети във въздуха. Еми да, като замеряш с ако вентилатора няма как стаята ти да се оцапа с торта. Хората го знаят от личен опит. Саддам едно време също така „хирургичо“ го бомбардираха. Помните ли операция „Пустинна буря“? Тогава беше друга нация техническа. Само дето аз не виждам разликата. Саддам увисна на въжето едва, след като пехотинците стъпиха здраво на земята с тежките си ботуши. Години по-късно.

Не казвам, че това е решението. Просто се взирам в „лицето“ на човека от снимката и виждам резултата. А той е винаги един и същ. Независимо от КОЯ нация си, техническа, горе в изтребителя…

P.S.

Ще завърша с виц за „разведряване“ на обстановката:

Две планети се срещнали в Космоса. Едната казала на другата:

– Кахърна ми изглеждаш нещо.

– Ох, мани, мани, завъдила съм хора! Чудя се какво да правя.

– Аааа, не се притеснявай изобщо. И аз имах. Те с времето сами си минават…

Тихомир Димитров 

септември 15, 2015

За бежанците

sdgndfndfm
Изт: commons.wikimedia.org

Масмедиите ни заливат с противоречиви послания. От една страна, германският премиер заявява: „Имам тук няколко милиарда евро скатани, заповядайте!”, от друга – Германия затяга контрола по границите, прекъсват се жп. връзки и прочие. Самите бежанци скандират „Алах Уакбар” и „Ангела Меркел” в едно изречение, а журналисти и политици спорят в студиата дали това са икономически мигранти или бежанци.

Икономически мигранти или бежанци?

Естествено, че са и двете. Икономическите мигранти бягат от мизерията, а една война гарантира големи количества от нея… Няма как да ги различим. Ама имали смартфони! Вие какво очаквахте? Да дойдат с мобифони от 95-та ли? Проблемът е, че смартфоните не стават за ядене…

Туристи или терористи?

Туристи със сигурност не са, защото нямат намерение да се връщат скоро, а и не ползват стандартния туристически пакет. Ходенето бос по релсите не е форма на туристически трансфер, а бежанските лагери нямат нищо общо с местата за настанаяване от „индустрията на гостоприемството”. Всъщност, те са обратното на всякакво гостоприемство. И, макар сред придошлите със сигурност да има съмнителни елементи, като криминално проявени, които бягат от правосъдието в собствената си страна, джихадисти и прочие, то болшинството от тези хора са най-обикновени граждани на разрушени държави, доведени до крайно отчаяние. Дали са последните си пари, за да потърсят убежище, живот и прехрана другаде. Където не се води война. Иначе нямаше да умират в камионите. Нямаше да изплуват удавени по плажовете… Да ги третираме като терористи под общ знаменател би било същото, като да избягаш от нацистите през Втората световна война и после Сталин да те прати в Гулаг, защото си им „помагал”.

Заплаха за икономиката или работна ръка?

Класическият макро-икономикс повелява, че нарастването на населението на една страна със сигурност води до повишаването на нейния Брутен вътрешен продукт. Раждаемостта е само един от начините за увеличаване на населението. Другите начини са имиграцията и войната. Но това е като в оня виц за статистиката, според която Пешо нямал кола, а Гошо притежавал десет нови мерцедеса, следвателно, по статистика, двамата имали средно по пет луксозни автомобила… В дългосрочен план всяка по-богата икономика печели от притока на имигратни, но не съм сигурен къде точно свършва „здравословната доза” и откъде започва „предозирането”. Никой не знае, всъщност.

Да затваряме границите или да ги отваряме?

Помня унизителните опашки за шенгенски визи пред посолствата на Западна Европа, когато бях студент и пътувах много. Не искам никога да се повтарят. Свободата на придвижване е едно от малкото права на европейския гражданин, които ме засягат пряко. Ако не и единственото. Това, което виждам сега, е крачка назад: затягат се граничните контроли в рамките на самия ЕС, хората са уплашени, държавите са разединени. Строят се нови огради. Навсякъде. Гадна работа.

Свежа кръв или бомба със закъснител?

Баба ви Европа застарява и това не е тайна за никого. Сега в нея се влива млада имигрантска кръв на големи потоци. Това ще я подмлади. И промени. Не казвам, че задължитено ще я промени към по-добро. Но животът е за живите. Тези, които ги има днес, ако не се размножат, след 50 години вече няма да ги има и на тяхното място ще съществуват други хора. А тъй като не са родени тук, те най-вероятно ще са дошли от другаде. Ще са донесли и културата си с тях. Ще живеят според нейните правила и обичаи. Защото правото на живот е на живите… Включително и правото на избор КАК точно да го живеят този живот… Къде е България в цялата бъркотия? У нас повтаряме като обезумели мантрата „младите да се върнат”, хвалим се колко сме гостоприемни към чужденците, но не приемаме младите чужденци, защото не са… „наши”. Това показва, че сме: а/ егоисти, б/ селяни и в/ страхливи селяни, тип егоисти. От фалиралия тип. Нека поясня: доходите в България са бедствие дори за хора, които идват от държави, в които се води война. Никой от бежанците, били те икономически мигранти или просто хора, които не обичат да ги обстрелват с гранатомети не желае, няма намерението и му липсва всякаква мотивация да остане тук. Пълнете си зимнината спокойно и си варете лютеницата / ракията с кеф. Да има с какво да посрещате „младите”, когато си дойдат по Коледа. От Лондон, Париж и Чикаго. За една седмица…

„След дъжд качулка”

Европа се оказа тотално неподготвена за бежанската вълна. Тотално разединена. Напълно не-солидарна. Напъните да се охраняват границите в момента, в това число и с помощта на армията в някои страни, ми приличат на презерватив след зачеване. Просто няма смисъл от тях. От едната страна на „барикадата” стоят служители на държавна заплата, които дежурят на смени, добре нахранени са и отпочинали, облечени са за сезона, осигурени са социално, здравно и пенсионно, а от другата страна има хора, които вече няма какво да губят, освен собствения си живот… Ако трябваше да обграждаме Стария континент със супер хай-тек ограда, тряваше да сме го направили още по времето на „арабската пролет”. Не се изисква да си Нострадамус, за да предвидиш събитията. Защо не го направихме тогава ли? Ами, защото мандатът на политиците продължава четири години…

„Всички на тампона”

Помните ли онзи виц за казармата, където всеки го лекували с тампона? С един и същ тампон? Номерът беше да си пръв на тампона! Това, което се търси в момента, като разрешение на бежанската вълна, е някакъв вицов тампон. Едно общо решение за всички проблеми. И за милионите човешки съдби, преплетени в тях. Еми, няма как да стане с „всички на тампона”! Европа ще трябва да покаже толерантното си, гостоприемно лице пред едни и ефективността на полицейските си и разузнавателни служби пред други. Така, както го прави спрямо собствените си граждани. Всеки е невинен до доказване на противното, но и всеки, който ще взривява детски градини или ще извършва престъпления трябва да бъде върнат незабавно там, откъдето е дошъл, защото хаосът, анархията и липсата на уважение към човешкия живот, очевидно, са условията, в които предпочита да живее… Подборът му е майката. Индивидуалният подбор. Да, ще струва много пари. Ще струва супер много пари, ще струва майка си и баща си, но нали за това баба ти Европа, освен стара, е и богата? Нали затова ги трупа и скатава тези кинти поколения наред, още от колониалните времена? Стриктният индивидуален подбор най-после ще даде на полицията, на военните и на тайните служби истинската заплаха, с която да се борят, вместо да се надцакват на белот в очакване на ранното пенсиониране. Ще им даде повод да си размърдат задниците, да си подобрят уменията, да израстнат в йерархията. Ще им осигури бюджетите, за които мечтаят и ще им развърже ръцете в доста отношения, в които „покрай сухото гори и мокрото”, т.е може да пострадат някои граждански права, но отново – спете спокойно, деца! Никой не иска да остава за дълго в държава, където е трудно да оцеляваш физически, дори когато не се води война…

Виновни ли са американците?

В България няма българофили. Тук всички са американофоби или русофоби. Вторите ще ви кажат, че Русия е по-голяма заплаха дори от настанилите се в мазето им отчаяни имигранти, а първите – че матюшка Россия е единственото спасение. Истината винаги е някъде по средата. САЩ имат привилегията да са на повече от една гумена лодка разстояние от проблема с бежанците (по море), но те много добре знаят, че светът е опасен и нападение дебне отвсякъде, в това число и по въздуха. Навремето ми отказаха студентска виза за САЩ, но на Мохамед Ата му разрешиха да управлява пътнически самолет… Да, лесно е да се намери персонифициран враг, например в лицето на „американците”. Дайте да ги мразим тях, колективно и стадно, затова че забъркаха „бъркотията” в Близкия, Среден и Далечен Изток. Ми не съм съгласен! Тях, американците, имам предвид обикновените американци, никой никога не ги е питал, както не ви питат и вас, обикновените български данъкоплатци, дойде ли ред на въпроса „Какво да се прави?” Политическата класа го решава винаги самостоятелно този въпрос. На тайни срещи и заседания. В засекретени документи. После винаги си измива ръцете с някакъв, за предпочитане външен, враг. И сметката винаги я плащат обикновените хора. Поданиците. Понякога я плащат не само с парите, но и с кръвта си. Затова, моля ви се, не мразете американците или руснаците по принцип! Това са нации пълни с прекрасни, вдъхновяващи хора! Просто помнете, че всяка нация е подведена от своя икономически и политически елит. Всяко общество е устроено така, че докато трупаш, оцеляваш или се страхуваш за утрешния ден, да не ти остава време да мислиш върху истински големите въпроси, например – върху бъдещето на твоите деца след 30 години. Друг ще разсъждава, друг ще го направи, вместо теб! Нали затова си го избрал? Ето защо, търсете отговорност в конкретните личности от елита, политически или икономически, които са довели до това или онова състояние на нещата, а не в „мъчлаливото мнозинство”, което не успя да спре Хитлер, например. Защото и германците са прекрасни, вдъхновяващи хора! Гьоте е германец. Но и тях никой не ги е питал. Те трябваше да взимат решението „с нас или против нас” индивидуално, всеки човек поотделно, вглеждайки се в дулото на пистолета или в сопата на палача от Гестапо, когато им задаваха въпроса „Какво да се прави?” Решенията винаги се взимат от кресливото малцинство.

Какво да се прави?

Тъпото е, че политиците отново си задават този въпрос. Последният, който си го задаваше, беше Ленин …И отново темата беше съдбата на милиони бедстващи хора… Ще се прави индивидуален подбор, няма какво друго да се прави! Животът на един бежанец е точно толкова ценен, колкото животът на един европеец. Трябва да сте много назадничави, за да си въобразявате, че имате по-висше предопределение от тях. Надменно е да си мислите, че сте нещо повече от отчаяните, бедстващи, прогонени от войната хора. Няма излишни хора. Правилата се пишат от хората, предназначени са за хората и трябва да се спазват от хората. Правилата на едно общество се целят в поддържането на минимален ред, справедливост и морал, които различават обществото от човешкото стадо. В страните, откъдето идват тези хора, правилата вече ги няма. Значи ще спазват правилата на обществата, в които търсят убежище. Ние не можем да отречем правото им на живот, на място под слънцето и на парченце хляб. Независимо дали са „бежанци” или „икономически мигранти”, което, по същество, е едно и също… Но не можем и да слизаме еволюционно до нивото на радикалните, средновековни, племенни, икономически, политически или религиозни доктрини, които са ги прогонили от родното им място. Резултатът от тях е ясен. В дома на домакина се спазват неговите правила и от госта се очаква да се държи подобаващо. Ето защо, ще се прави индивидуален подбор. Няма как всички да минат през тампона. Ще се прави подробно разследване на миналото, на професионалната и на личната биография на всеки чужденец, озовал се в Европа легално или нелегално. И поискал политическо убежище. Ще се изследват в дълбочина неговите семейни, лични и бизнес контакти. Ще се рови в политическото му минало. Ще се изследват племенните му връзки. Ще се търсят доказателства за религиозната му принадлежност. И за степента на религиозния му фанатизъм, ако щете. Три милиона души, три милиона подробни, задълбочени, иднивидуални разследвания. Десет милиона души – десет милиона такива. Диференциран подход. Няма какво друго да се прави. Европа да развързва кесията и да плаща. Га ядъхти кифтеата ни ривахти… Иначе при нас всичко е наред, спете спокойно! Тук дори местните се чудят как да се превърнат в икономически мигранти.

Тихомир Димитров

ноември 29, 2014

Тик, Так. И Праас…

TPP-480x406

Изт: usilive.org 

Съвсем скоро ЕС възнамерява да подпише споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство със САЩ. Става дума за печално известното ТТИП, в превод от английски: Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). Официалната демагогия е, че това ще доведе до създаване на нови работни места и ще увеличи икономическия растеж, но и децата вече знаят, че истински бенефициенти от споразумението ще са НЕ гражданите, а американските корпорации. Съжалявам, ако ви звуча като дърт хипар, но и мен вече ме обижда, че се опитат да ме вземат „за мезе“ толкова често. И толкова лесно. Спомняте ли си кога PIPA-ха SOPA-та в подготовка за ACTA? Не беше много отдавна…

Какъв е проблемът?

Проблемът е, че частни компании ще могат да съдят национални държави в арбитражни съдилища за това, че са им нарушили интересите. Глобите, в размер на стотици милиони и милиарди долари, естествено, ще са за сметка на данъкоплатеца. Съдебните системи на въвлечените в подобни спорове държави няма да имат думата. До абритраж може да доведе всеки законопроект в една независима държава, който прави така, че на икономическите мастодонти да не им изнася.

Какви са опасностите?

Внасянето на огромни суми от държавния бюджет в касичките на частни компании, извоювани от корпоративните им адвокати при закрити врати, далеч от погледа на медиите, гражданското общество и извън юрисдикцията на националното законодателство, е едната опасност. Чисто финансовата. Ограбващата. Загубата на национален сувренитет е другата. Благодарение на ТТИП транс-национални компании ще могат да държат отговорни националните държави за решенията, които взимат, за политиките, които водят и за законите, които гласуват. Така например, ако сега ТТИП беше в действие, през-окенаски компании спокойно можеха да съдят България за съпротивата й срещу ГМО или за мораториума върху шистовия газ, например. От тук произтича и екологичната опасност, която има твърде висока социална цена. Повечето национални политики, които евентуално биха нарушили интересите на транс-национални компании, включват области като: земеделието, естествените ресурси, добивната индустрия, достъпа до питейна вода и т.н., без да броим регулациите в духа на АКТА, ПИПА и СОПА, които подобно споразумение изцяло и окончателно ще развърже.

Накратко, онова беше само foreplay. Сега предстои истинското клецане, в което ти и аз, читателю, ще сме от наведената страна.

Какво може да се направи?

valqk

Не много, тъй като решението за подписване на подобни споразумения се взима на високо, над-правителствено и над-национално равнище, където гласът на обикновения данъкоплатец и гласоподавател рядко бива чут, а още по-малко – разбран. Причината е, че европейските бюрократи имат по-изострен слух и по-голямо разбиране за „болежките“ на чичко-паричко, който предлага (раз)лични облаги, вместо към интересите на милиони граждани, които формално са назначени да защитават.

И, все пак, има какво да се направи:

1/ Знанието е сила

Вместо да вярвате на дървени философи като мен, информирайте се от международно признати източници по въпроса. Ето една статия в The Economist. Ето една и в Independent.

2/ Информацията е новото оръжие

Всяко ощетяващо съдбата на индивида споразумение или ограбващо бъдещето му решение може да успее само, ако се договори, подготви и подпише в тайна. Както става в момента. Лошата „новина“ (в случая за едни, а добрата – за други) е, че живеем в информационно общество. Прегледайте няколко видеа по въпроса (само първото е на немски), споделете ги в социалните мрежи, разговаряйте с близки и приятели по въпроса. Това ги касае ПРЯКО.

3/ Подпишете петицията

Намира се на адрес https://stop-ttip.org/ и има потенциала реално да задължи европейските институции да преразгледат мнението си относно ТТИП под натиска на гражданското общество в Европа, което не иска компромиси с бъдещето на своите деца по въпроса за храната, която ще ядат, за водата, която ще пият, за данъците, които ще плащат, за работните им места и за свободата на интернет…в полза на частни корпоративни интереси. Трябва да се съберат милиони подписи, така че споделяйте и помолете колкото се може повече хора също да я подпишат. Времето изтича. Идеята е, докато вниманието ни е заето с подготовката за Коледните и Новогодишните празници, споразумението да се претупа, а после: „Нова година – нов късмет“.

Вярвам, че има хора, които са готови и майките си да продадат за пари. Логично е съдбата на индивиди като теб и мен да е последното нещо, което ги интересува. Можем да ги спрем само, ако сме заедно.

Тихомир Димитров 

юни 8, 2007

Най-охраняваният мъж на света пристига

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 12:22 am
Tags: , , ,

В края на тази и началото на другата седмица в София ще се изсипят няколко НАТО-вски генерала плюс един американски президент. Няма да изпадам в детайли относно полицейщината, която ще се развихри през тези дни в т.нар две зони за сигурност, които включват почти целия град без Люлин, защото вече по темата има изписана достатъчно информация в нета. Иска ми се да попитам обаче, някой смята ли изобщо да бачка в понеделник при положение, че основните пътни артерии ще бъдат запушени? Градският транспорт ще пропуска спирки, а с коли никъде няма да може да се ходи? Движението в София е достатъчно инфарктно и без това, не ми се мисли какво ще стане на 11-ти. Сигурен съм, че посещението на Буш ще бръкне дълбоко в джоба на абсолютно всеки икономически активен български гражданин, защото блокирането на столицата означава пропуснати крайни срокове, недоставени пратки, неподписани договори, провалени срещи, просрочени плащания, непредвидими  организационни разходи, плюс още куп пропуснати ползи и преки загуби. Някой може ли да седне и да изчисли колко ще струва тая простотия на целокупния български народ? 11-ти нямало да бъде обявен за официален почивен ден, защото да не се разминавал работният график на столицата с останалите градове?! Ами като прецакате икономическата активност на 90% от българските и чуждестранни фирми, чиито централни офиси се намират в двете зони на сигурност, според вас, няма ли да се получи някакво разминаване между столицата и техните клонове в останалата част от държавата, хм?
За какъв чеп са ти офиси в центъра, пред които не може да паркира нито клиент, нито доставчик, нито бизнес партньор? Ето защо казвам, че всички икономически активни българи ще усетят посещението на най-охранявания мъж на планетата директно по джоба си, не само софиянци. А на горките хорица, които и без това имат нещастието да живеят в центъра и да дишат олово 24/7, поне през този ден ще им се осигури „отпуска” от шумовото замърсяване и от обгазяването. Но за сметка на това пък ще прекарат уикенда под „засилено полицейско наблюдение”. Достъпът им до кварталния магазин ще бъде „наблюдаван” от 3500 подозрителни, изнервени фуражки, а всеки, повтарям, абсолютно всеки гражданин през тези три дни ще бъде потенциален терорист, не забравяйте това. И не се разкарвайте с огромни черни сакове по улиците. Всъщност, изобщо не се разкарвайте по улиците. Стойте си у дома. Защото точно такова е отношението на изнервените български куки към хората, които реално им плащат заплатите – „виновен до доказване на противното”. А през тези три дни ще си плащаме не за да ни охраняват нас, а за да охраняват президента на една друга държава и генералите от едни други държави. Ще си плащаме и ще понасяме пропуснати ползи и преки разходи. Иска ми се да видя Париж блокиран по този начин или Прага, или Виена, ама няма да стане, защото тези градове са големи икономически центрове и плътно стоят зад своите големи икономически интереси. За пореден път се доказа, че България е провинцията на Европа, а София – най-провинциалната европейска столица. Тук всеки полицейски бос може да си прави каквото си поиска, а целият маскарад и липсата на ясна предварителна информация за мерките за сигурност, казват, бил заради американските тайни служби, които мълчат като гъз и не споделят нищо с родните фуражки, ама ги командват, за сметка на това.
Замисляли ли сте се някога върху следния факт: американците си направиха военни бази у нас и си купиха комуникациите. Знам, че новият собственик на БТК е изцяло частна компания, но по-дяволите, американската държава има толкова дълга пишка, че там националният интерес винаги стои над корпоративния. И ако разузнаването зад океана поиска тези и тези данни, мислите ли, че която и да е частна компания може да каже „не”? И така, честито – вече сме американска колония! Какво печелим от това ли? Ами нищо. При капитализма е така – печелят само големите риби. Ще продължаваме да си получаваме българските заплати, ще си трошим колите в дупките по българските пътища, ще наливаме пари в пробития бръшнян чувал на българската социално-осигурителна система, ще плащаме сметки за ток и за парно на който, както, когато и с колкото реши да ни ги надчислява, а животът ни ще бъде натикван в миша дупка всеки път, когато у нас пристигат Новите господари, обаче за сметка на това пък ще се превърнем в чудесна мишена за международния тероризъм. Най-охраняваният мъж на света пристига, всички други да го духат!
Аз лично смятам да тегля една майна на цялата тази работа и да прекарам следващите три дни върху хамак със стръкче тревица в устата нейде из родния Балкан. Съветвам ви да постъпите като мен.

Тихомир Димитров