Писателският блог на Тишо

ноември 15, 2014

Десет съвета за по-добър живот

sdfhsdh

Изт: scottyandtess.blogspot.com

Днес имам рожден ден, така че ще ви черпя с десет съвета за по-добър живот:

1/ Подарете телевизора на най-големия си враг:

След няколко месеца ще усетите разликата….

2/ Пийте умерено, само с повод и при наличието на компания:

Алкохолът е депресант. Говоря от личен опит. Медицинските лица също ще го потвърдят.

3/ Не взимайте наркотици:

Особено такива, които произлизат от лабораториите на мафията. Не искате да имате нищо общо с тези хора. Повярвайте ми, че не искате да им бъдете нито длъжници, нито кредитори, нито дори редовни клиенти. Това е заговор против самите вас, който разрушава собствените ви бюджет, здрав сън и здраве. Последните две, за разлика от мимолетните удоволствия, не могат да се купят с пари. Животът е сладък и от самосебе си. Първа точка е един от начините да се убедите в това. Както и останалите в този списък…

4/ Станете енергийно и ресурсно независими:

Светлината и топлината – от слънчевите панели на покрива, водата – от кладенеца в двора, храната – пак от двора, медът, виното и ракията – също от двора. Знам, че за градските хора това е непостижимо, но те поне имат избор дали да си набавят тези неща от хипермаркетите и от монополите или от независимите произовидители на благата, без които не можем. Така не косвено, а пряко подпомагате тяхното развитие, както и увеличаването на броя им. Това, което „поливате” с парите си, то ще цъфти и ще процъфтява! Изборът е изцяло ваш. Давайте повече на хората, нещата и процесите, които харесвате и по-малко на тези, които не харесвате.

5/ Занимавайте се с благотоврителност:

Има неписан закон, че даденото от добра воля и с добро сърце се връща като подарък по десет. Въпрос на време е само, за да се убедите, че е вярно, че законът работи безотказно. Ако не можете да отделите от залъка си, полагайте доброволчески труд. Помагайте на хора и събития, които харествате. Така ще ви се помага и на вас, когато имате нужда, при това – десеторно. Само че изисква време. Правете го редовно и се въоръжете с търпение. Ще видите, че си заслужава.

6/ Не давайте храна на гладните и пари на бедните, а им подарете въдица и ги научете как сами да си ловят риба:

Така ще ги нахраните за цял живот… Тоест, научете някого на вашия занаят. Иначе безценните ви умения ще умрат заедно с физическото ви тяло.

7/ Съмнявайте се във всичко, което ви представят като „чиста монета”:

Проверявайте от личен опит дали дадена „истина” е истина и за вас самите или не. Така никога няма да сбъркате и много трудно ще ви подхлъзнат да участвате в начинания, които са изцяло във ваш ущърб.

8/ Не линчувайте политиците. Игнорирайте ги:

Цялата им сила произтича от непрекъснатото внимание, с което ги обсипвате. Те не го заслужават, но ЕЖЕДНЕВНО присъстват във вашия живот. Защото си плащат. С парите на данъкоплатеца. Тоест, с вашите пари. Сигурен съм, че дори децата си виждате по-рядко. Прекравайте повече време с хората, които ви обичат и по-малко време с хората, които ви лъжат. Припомнете си точка едно.

9/ Спазвайте основния и единствен Божествен закон:

Не правете на другите това, което не бихте искали да преживеете лично. Няма да ви се размине. Въпрос на време е само. Правилото важи за ВСИЧКИ и не прави изключение за НИКОГО. „Мнозина вече плакаха…“

10/ Спазвайте и неговото продължение:

Правете на другите само това, което искате да преживеете лично. Ако ви трябват пари, дарете пари; ако се нуждаете от любов, обичайте; ако имате нужда от разбиране и съпричастност, изслушайте монолога на някой старец; ако ви е необходима помощ, помагайте. Това, което давате, ще ви се върне по много. „Каквото повикало, такова се обадило”.

Тихомир Димитров 

ноември 15, 2011

Станах на 33

Числата са ги измислили хората, за да увековечат илюзиите си с тях.

Да потърсят смисъл в Нищото.

Който търси – намира.

Числата винаги са имали особен смисъл за мен, особено тройките.

Имали са, защото съм вярвал, че имат смисъл.

Представяте ли си свят, в който всичко, в което повярвате, става реално?

Няма смисъл да си го представяте.

Това е вашият свят.

Но отнема малко време.

Да повярвате.

Че действително е така.

Tricky business.

Всички убеждения са ограничаващи.

Когато се родиш, ти идваш тук без никакви убеждения.

И веднага ставаш жертва на психо тормоз от страна на най-близките, които имат вече изградени стабилни убеждения.

Започват да те убеждават кое е вярно и кое – не. В какво трябва да вярваш и в какво – не. От кое трябва да се пазиш и кое трябва да обичаш. Убеждават те, че светът се дели на свои и на чужди, на теб и на мен, на мое и на твое. Внушават ти, че трябва да обичаш своите и да внимаваш с чуждите.

И така, ден по ден, камък по камък, твоите най-близки хора ти помагат да изградиш затвора, в който ще излежиш доживотната си присъда!

Въобще, как се измъква човек от блато, в което са го напъхали още на 1?

Днес имам рожден ден.

Ще почерпя, ще приема подарък…Такова убеждение съществува у мен, че така трябва. Даже съм го приел за свое. И се чувствам доста комфортно с него.

Но не мога да си спомня истинския рожден ден, в който дойдох тук, преди 33 измислени парчета от време, без никакви убеждения.

Сигурно защото не трябва.

Може би така е по-интересно.

Предизвикателството да излезеш от капана, който сам си построил!

Природата не си играе на котка и мишка с нас, не ни създава изпитания, за да ни гледа сеира след това. Тя няма никакви убеждения!

Ние имаме убеждение, че светът, по някакъв начин, се занимава с нас.

Спомнете си Баташкото клане. Холокоста. Чумата, която унищожи две трети от населението на Европа.

Светът не се занимава с нас, това е поредното ни ограничаващо убеждение.

Всички убеждения са ограничаващи.

Както и убеждението на един римски генерал, според който днес, на тази измислена дата, в измисления от него календар, аз имам рожден ден.

Аз?

Хехе.

Това не е ли също убеждение?

Единственото вярно нещо на тази планета е вярата.

Не в Бог, не в календара на маите или в „нещо там горе”, в „някаква сила”.

Единственото вярно нещо на тази планета е вярата, че нещо е вярно.

С това убеждение можете да промените света.

Ако решите да повярвате в него.

Tricky business.

Както вече отбелязах.

Честит рожден ден!

Тихомир Димитров

ноември 15, 2010

32 годишен полу-идиот

Снимка: Пенко Скумов, „Портрет на един писател“

„Теслата е много бърза, остра и голяма, и от нея спасение няма-няма-няма…“ (Васко Т’слата)

Станах на 32 и не без основание наричам себе си „полу-идиот“.

Трябва да си пълен идиот, за да мислиш, че си нормален в идиотския свят, който обитаваш.

Но, той може да бъде колкото идиотски, толкова и красив. От тебе зависи.

Живея с мисълта, че всеки ден е рожден ден и се опитвам да го прилагам, но не в кръчмарския смисъл на думата…

Ето, днес имам „личен“ празник. Безсмислен, защото е личен.

Отделя ме от съвършенството на Цялото, което е възможно без мен, но аз съм невъзможен без Цялото.

Обаче вие имате Его. Аз също имам Его. Егото ни се нуждае от такива „празници“, за да доказва на себе си, че съществува.

Извън Цялото.

Докато гнилата круша се нуждае само от гравитация, за да се превърне в ракия.

Потапяйки мустак в отлежалата крушова ракия, по случай 32-рата годишнина от раждането на моята идентичност, аз си обещавам следното:

Да стоя все повече в настоящето и да бягам все по-малко в миналото или бъдещето.

Да знам, че миналото и бъдещето не съществуват. Извън собствената ми глава.

Да пиша.

Да бъда „жертва“ на изобилието.

Да давам все повече от това, което искам да получавам. Всеки ден.

Да гледам еднакво на думи, мисли и дела, които намирам за „лоши“ или за „добри“.

Да махам „етикета“ от „бутилката“, преди да „пия“ от „съдържанието“.

Да обичам.

Да благодаря.

Да не бъркам глаголите „Аз имам“ с „Аз съм“.

Да пътувам.

Да бъда…

Себе Си.

Не това, което искам или мога да правя.

Да сменя нуждите с предпочитания.

Желанията – с намерения.

И мечтите – с дела.

Честит ви 32 годишен полу-идиот!

Тихомир Димитров

януари 12, 2010

Пич, къде ми е колата?

Зимата отново беше хванала столичани неподготвени и пред всяка гумаджийница се редяха опашки.

Напълних багажника с комплект нови гуми, 20 литра домашно вино, две бутилки уиски и отпраших към Пловдив да си празнувам рожденния ден.

Няма смисъл да чакаш пред гумаджийници и да караш шофьорски изпит в големия град. Можеш да го направиш два пъти по-бързо и два пъти по-евтино в малкия…

Примерно.

С приятел се отбихме в бара на една позната. Мартинитата си вървяха, приказката – също.

Малко по-късно към нас се присъедини една двойка от Варна.

Напихме се като животни.

Но 20-те кила вино и двете бутилки уиски в багажника останаха непокътнати.

Решихме да ги изконсумираме някъде в планината на следващия ден.

Оставих колата пред заведението, уж да ми я наглеждат, извадих пиячката и се метнах при веселата компания в другия автомобил.

Качихме се на Белмекен, за да проверим  дали наистина при разреден въздух човек може да изпие повече.

Оказа се, че може.

Стъмни се и в Рила стана ужасно студено. Денят свършва бързо през зимата.

На магистралата възникна питанка: дали към София надясно, щото е по-близо или към Пловдив наляво, щото е по-далеч?

Телефонно обаждане реши дилемата като по поръчка. Поканиха ни на парти в Студенстки град.

Тогава „Марсилия”-та беше баахти фьешъна и там ходеха бахти пичуити и бахти пичкити.

Е, имаше хаус, мацки, безплатно пиене, какво повече му трябва на човек?

Прибрах се към 4 сутринта с такси.

Не бях спал цели 48 часа!

Излязох от кома на следващия ден, някъде около 5 след обяд.

Събудих се подпухнал и приятно изненадан, че не съм в Пловдив.

„Спестил съм си цялото прибиране, значи”- помислих си.

Излязох на терасата да запаля цигара.

Тогава дойде лошата изненада – колата ми я нямаше!

Бях свикнал да я зарязвам в друг квартал, ама в друг град…

Та ходих да си я прибирам с влака.

P.S
Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

ноември 14, 2008

Животът започва на 30

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 4:41 pm
Tags: , ,

Така се надъхвам, защото ето на – вече 3 десетилетия обитавам този грешен, несъвършен свят.
Дали се чувствам стар ли? Не, чувствам се super star. Стар ще викаш на дядо си, който е на 80.

Да бъдеш на 30 си има велики преимущества. Младежкият ентусиазъм продължава да е с теб, морето е „до колене“, но към изобилието от енергия може да прибавиш и едно силидно количество житейски опит.

Общо взето, животът наистина започва на 30. Защо ли? Защото преставаш да бъдеш новак. Вече не си нито „новодмец“, нито „новобранец“, нито „начинаещ“ в кариерата. Училището и студенстките години са зад гърба ти, прескочил си доста професионални равнища. Това е десетилетието, в което най-после започваш да живееш за себе си (или за хората, които обичаш повече от себе си).

Имах разкошно детство, учих в страхотна гимназия, дори Буковски би завидял на студенските ми години, но не бих се върнал към нито един от тези периоди. Заради ограниченията: неизвинени отсъствия, изпитни сесии, заверки, перманентен недостиг на кинти, първи стъпки в „университета“ на живота. Вече не изпитвам необходимост да доказвам на другите (и най-вече на себе си), че мога. Вече знам, че мога.

През последните десет години оставих зад себе си си два публикувани романа, няколко професии и куп разбити женски сърца (удоволствието беше взаимно). Време ми е да стана мааалко по-разумен. Ето защо, от утре ще живея само за себе си, дами и господа! В хубавия смисъл на думата. То лош няма.

Животът започва на 30!

Тихомир Димитров

ноември 19, 2007

Да станеш на 29 – урок за начинаещи

Да станеш на 29 не е кой знае какво постижение. Раждаш се, чакаш 29 години и си готов. Всеки го може. Добре де, почти всеки… Важното е, че в период на тежко мозъчно прояснение след рождения ден седиш върху тоалетната чиния и се питаш: „А сега накъде?”

Всеки си има някакви творчески, бизнес, мисионерски, лични и друг вид планове, така че аз не мога да говоря от името на останалите 29 годишни мъже/жени. Мога да говоря само от мое име, но пък не искам. Така че ще заложа на нещо, което много обичам и на нещо, за което често получавам забележки: генерализациите. Да, всеки човек е отделна вселена, но всъщност ние толкова много си приличаме…

Затова ще започна с генерализациите на тема: „Да станеш на 29 – урок за начинаещи”

Self Image: доскоро възприемаше себе си като ученик, студент, стажант, а сега си просто един успял (успяващ) или неуспял (неуспяващ) в работата си човек. Наближаването на 30-така те кара да се замислиш над тези въпроси сериозно, няма как, вече реално не си тийнейджър, дори 20-те останаха зад гърба ти. Животът е кратък. Даваш си ясна сметка, че само след 15-ина годинки ще приличаш на чичковците и леличките в автобуса. Трескаво започваш да правиш планове как да не заприличаш на тях – чертаеш проекти за нова работа, за нови успехи, за нови и интересни бизнес начинания, за пътувания, срещи, запознанства: все неща, които може би ще те направят различен.

Е, да си жив и здрав, след 15-ина годинки ти ще си поредният чичко (леличка) с тъжна физиономия в автобуса и това е така поради една единствена причина: младостта ти отминава. Неприятно, но fuck. Единствената разлика е с колко пари ще разполагаш след въпросните 15 години. Пожелавам ти да са повечко, за комфорт в ежедневието. С тях ще можеш да си купиш любов, признателност, приятна компания и емоции, дори здраве и успех ще можеш да си купиш, но не и младост. Тя е подарък Отгоре, така че й се радвай, докато можеш. Толкова по въпросите за self image-a.

Семейство, брак, деца. Има два варианта:

1) Вече си семеен човек – в онази междинната фаза, между след-сватбената еуфория и пред-брачното отегчение. Това е фазата, в която започваш да разбираш, че любовта май наистина трае само три години и, че сексът след брака май наистина спира. Но едва ли имаш много време да циклиш над тези въпроси, тъй като на главата ти висят много други: училища, детски градини, памперси и антибиотици за децата; ипотеки, наеми, заеми, кредити и лизнги за по-удобен живот; работа, овъртайм, отпуски, командировъчни, тим билдинги, срещи и оперативки за повече кеш; все по-малко приятели, все по-голямо отчуждение и все по-малко време за лични неща като фотография, разходки сред природата, рисуване, писане, някакъв друг вид творчество или просто излежаване пред телевизора. Всъщност, излежаването пред телевизора май е единственият ти лукс. Добре дошъл в подножието на 30-те: вече най-официално си ходещ банкомат и в това няма нищо лошо, стига да ти харесва.

2) Все още си от онези обърканите души, дето цялата фамилия ги мрази, защото не отглеждат ревящ, пълен с ако вързоп в домашни условия и защото са ампутирани от почти всички проблеми, изброени по-горе.. Е, не е отчайвай! Животът е пред теб! Преди сто години може да е било извратено да нямаш многодетно семейство на тази възраст, но в началото на 21 век е съвсем в реда на нещата да си сингъл, на 29, и изобщо да не ти пука. Моментът да се захванеш с истинските неща, които те правят такъв, какъвто си, е сега или никога. Разполагаш с достатъчно свобода и житейски опит за целта. Имаш нужните контакти. Държиш един много силен коз в ръцете си. Изиграй го. Или го изпуши, но на 29 е време да премислиш някои вредни навици…Майтапът настрана. Ако чувстваш себе си артист, художник, писател, фотограф, сценарист, предприемач с оригинални идеи или някакъв друг човек с мисия, Съдбата никога няма да ти даде по-добър шанс да провериш дали наистина си такъв. Хващай се на хорото, инвестирай най-ценното, което имаш – свободата и да знаеш, че аз винаги ще ти стискам палци. Това важи и за семейните люде със свободни сърца. Хората се раждат свободни и само от тях зависи докога ще успеят да запазят това състояние на духа.

Партита, дискотеки и купони: илюзията, че си започнал да се уморяваш от тези неща всъщност не е никаква илюзия. Тридневните разбивки и размази все още са част от твоето ежедневие, но ти вече не гледаш на тях толкова сериозно и с такъв ентусиазъм, както преди. Защо? Ами защото знаеш, че не водят до нищо съществено. По-приятно ти е да общуваш с интересни хора в уютна обстановка с приглушена светлина, да си говорите за бизнес, за инвестиции и за дългосрочна възвращаемост, а не за партито на поредния диджей в петък. В органайзера ти започват да се появяват все повече делови контакти и все по-малко „луди фенове”. Остаряваш, копеле!

Приятели, хобита и свободно време: В най-обшия случай, вече би трябвало да имаш по-малко и от трите, но по-качествени (и по-скъпи). Ако ли не, значи си като мен – избрал си пътя на невидимите възможности, пред утъпканата пътека, която води до един добре планиран и лесно предвидим край. Всъщност, всички ще акостираме на тихото пристанище някой ден. Въпросът е как ще управляваш собствения си кораб в морето на житейските бури дотогава. Пожелавам ти попътен вятър!

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: