Писателският блог на Тишо

февруари 28, 2020

Алгоритъм в хаоса

Изт: личен архив

Всичко е процес.

Напразно мислим себе си като завършени факти.

Ние сме процес.

Аз съм процес.

Ти си процес.

Пътуването с влак е процес.

Връзките са процес.

Планетата и вселената са процеси.

Непрекъснатата промяна е най-познатата ни действителност.

Единствената реалност.

Константата на случайността в реда.

Алгоритъмът в хаоса.

Тихомир Димитров 

ноември 29, 2007

Светът след 100 години. Еп 2: Ред и закон

„Първо, нека приемем, че компютърните специалисти ще успеят да разработят интелигентни машини, които могат да вършат всичко по-добре от хората. В този случай, предполагаме, работата ще бъде вършена от огромни, високо организирани системи от машини и човешкото усилие ще бъде ненужно”

Човешкото общество не може да оцелее без ред и закон. Наблюдението и контролът са качества на всяка система за управление. Технологичният напредък значително увеличава възможностите за наблюдение и контрол. Светът след сто години за мен е свят на тоталния ред и закон. Оттук алтернативите са две: утопична и анти-утопична. Високотолерантно общество или Тотална Технологична Тирания (ТТТ). Според мен и двете възможности заслужават по малко внимание:

1) Високотолерантно общество: генът на злото не може да бъде елиминиран напълно, ето защо хората винаги ще бъдат опасни за себе си. Избягвайки нов Ленин и нов Сталин, плюс нова Революция, която ще изяде децата си, човечеството трябва да си осигури доста поносим житейски минимум. Човекът след сто години ще бъде ценен, само защото принадлежи към доминиращата хуманоидна раса, която му е дала право на живот. Ако ти позволят да се родиш, ще бъдеш материално осигурен до края на живота си. Няма да тежиш на никого, дори ще се родиш със закодирани способности, които ако използваш в работата, ще те направят богат. Ако не ти се занимава, обаче, просто трябва да се задоволиш с общия минимум. И никой няма да ти позволи да правиш глупости. Денонощното видео наблюдение, чиповете-имплантанти, безналичните разплащания и най-общо: технологичният контрол ще направи това невъзможно. И да не се бъркаме като Азимов: компютрите няма да взимат решения. Те ще предлагат решения. Човешката воля YES/NO ще бъде последна. Да не забравяме, че стремежът към власт е дори по-силен от стремежа към нови хоризонти.

2) Тоталната Технологична Тирания (ТТТ). Проблемът се състои именно в човешката воля, която е последна. Колко души ще взимат решенията, валидни за целия свят и доколко тези решения ще бъдат в полза на човечеството? Несъмнено, перфектната организация и ред, осигурени от технологичния контрол, представляват предимство. Правилата са ясни, спазват се без изключение. Хората се раждат и биват възпитавани в повишено съзнание за ред и законност. Спазването на правилата е добро и носи блага. Неспазването им е почти невъзможно или най-малкото безсмислено, тъй като неразкрити престъпления няма. Проблемите започват от момента, в който да си негър и да се водиш на предната седалка в такси стане престъпление, защото някой отгоре е сложил своя пръстов отпечатък. Такава е последната му, човешка воля. Тоталната Технологична Тирания е като диктаторските режими от 20 век, но с акцент върху тоталния технологичен контрол. Бар кодове на врата, експлодиращи гривни, проследяване и денонощно наблюдение, пълна липса на уединение, прецизност, жестокост и перфекционизъм в изпълнението на наказанията: такава е анти-утопията, която ни представят филмите. Според мен, обаче, е друга: ти просто няма да можеш да мислиш различно от групата. Ако пък се окажеш дефектна бройка, системата задължително ще разбере, ще те локализира и светкавично ще отстрани дефекта, без никой да се усети. Да живее Големият брат!

Тихомир Димитров