Писателският блог на Тишо

септември 15, 2013

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Vamp

Изт: vampirebibliographica.com

С настъпването на първия учебен ден онлайн и офлайн започна да се пее една доста остаряла и изтъркана вече песен:

Младите са бъдещето, пред тях е животът! Нека те да решават!

Нуждаем се от млади учители за нашите деца!

Ето, този млад учител се заби да преподава в най-затънтеното село на света (срещу две европейски надници за чистач на клозети на месец). Какво постижение! Какъв героизъм! Какво себеотрицание!

Бизнесът се нуждае от млади кадри!

Младите да се върнат от чужбина! 

/Някой трябва да плаща пенсиите, все пак. Нали така, уважаеми социалисти?/

Младите, на младите да дадем властта!

Трябват чисти, млади и неопетнени хора в управлението!

Програми за развитие на млади специалисти.

Младежки инициативи.

Млад предприемач.

Няма работа за младите в малките градове.

Младите бягат в чужбина!

/О, ужас! А сещате ли се поне за две разумни причини да останат?/

В еди-кое-си предприятие работят само млади хора.

/Бас хващам, че не искате да знаете колко точно получават и колко често ги сменят/

Милена преди време беше призовала: „Аре на пангара!”. Става дума, естествено, пак за младите. Уважавам я дълбоко като „пишеща сестра”: публицист, сценарист, влиятелен блогър и автор, който прескочи огражденията. Но с това си изказване направо утрепа магарето, както викат на село. И понеже в блога й е почти невъзможно да се коментира, помолих я в личен имейл да върне дъщеря си от САЩ и персонално да й тури пангара, който препоръчва на чуждите млади у нас…

No offense. Just think before you blog. I usually don’t. That’s how I know. 🙂

Хехе, млад да си никак не е лесно в нашe време. „Дърпат те“ отвсякъде. И все със скапани оферти. Всеки гледа да се възползва (ако може за жълти стотинки) от най-големия ти актив. А какъв е той? Кое е това, което младите притежават, а възрастните – не? Нарича се бъдеще. Плюс избора с какво точно да го запълниш. Но бъдещето и изборът не са for sale, уважаеми! Не и за няколко кирливи гроша.

Плюс това, с тоя вампиризъм за млада и свежа кръв, вие оскърбявате дълбоко и погрешно пренебрегвате старите. Хората с опит. Опитът е преимущество, което може да се натрупа само с годините. Кой ще ти проектира по-успешно къща? Архитектът с 40 годишен стаж или младият ентусиаст, току що завършил ВИАС, който няма търпение да изпробва доста „иновативни” (разбирай – непроверени) методи за строителство – от твоя джоб и с риск да се срутят върху собствената ти глава? Аз лично бих се доверил на архитекта с 40 годишен опит.

Или друг пример – популярното у нас отглеждане на дете посредством баба и дядо. Другите, по-изостанали в духовно отношение нации, започват да се усещат вече, че това, като че ли, не е чак толкова лоша идея… От една страна, за предпочитане е пред случаен au pair от чужбина, т.е човек, дошъл да гледа децата ти само защото е гладен и най-вероятно ще ти счупи кристалния сервиз, ще ти изпие бутилка отлежало вино от избата, ще те завлече с храна от хладилника и с уиски от бара, ще се обади на всичките си приятели в България / Бангладеш от домашния ти телефон и ще се напуши като гъз, докато теб те няма. Или всичките тези неща едновременно, при това – срещу заплащане и на практика без никаква загриженост за посеркото, който си му оставил.

Докато бабата… виж, бабата е друго нещо. Тя никога не иска пари, дори напротив – склонна е да инвестира в процеса по отглеждането на собственото ти дете. С нея часовете не са преброени и можеш да разчиташ на пълна, всеотдайна любов, плюс буквално обсебваща грижа и 100% внимание, 24/7, каквито никой друг човек на земята няма да даде на твоето дете. Западняците дори са измислили термин вече. Нарича се „дъ баба фактор”.

От такава „сделка” печелят всички. Първо, родителите са спокойни, че чавето им няма да остане без надзор и за една секунда, та да скочи под някой камион. Второ, така могат да се посветят изцяло на нещата, които ги вълнуват в момента: трупане на стаж (т.е работа без пари), градене на кариера (привикване с каишката и с намордника), изплащане на ипотека (купуваш един апартамент, плащаш три), не-спане пред компютъра по цели нощи за някой допълнителен лев (фрийленсинг), ремонт на къщата (още работа без пари), пътуване в чужбина (с двупосочен билет) или сексуални извращенийца у дома, които са невъзможни (и недопустими), когато малкият / малката са наоколо….

От тази „сделка” печелят също и бабата, и дядото (ако не се е превърнал в битов алкохолик). Несъмнено контактът с младото същество ги подмладява. Зарежда ги с естествени, неподправени положителни емоции. Болките в ставите отшумяват. Не им остава време за задълбочаване по темата за напразно пропиляния им живот в изкуствени, насадени от някой манипулатор лъжи за светлото бъдеще. Не им остава време да се оплакват и да се самосъжаляват от грижи по пълната с енергия хала, която вилнее около тях.

От тази „сделка” печели и детето. Бабите и дядовците го глезят като крез и му позволяват неща, които вкъщи никога не са били позволени. На бабата и на дядото не им е за първи път да отглеждат деца, от което естествено следва, че ще се справят по-добре от своите деца, превърнали се наскоро в родители, на които, обаче, им е за първи път, а такива неща не се учат от книгите и в интернет…

Освен това, бабата и дядото не са толкова вкопчени в крайния резултат: детето да стане отличник, брилянтен адвокат, талантлив музикант, богат художник, всепризнат артист, световно известен автор на бестселъри, маркетинг гуру, шеф на корпорация или политически лидер… Не. Отговорността за глупостта да обременяваш децата с постигането на неща, които ти самият не си успял да постигнеш принадлежи на родителите. Бабата и дядото полагат най-добрата грижа за подрастващото поколение в момента, като възможно най-малко го обременяват психически. А младите са свободни да се занимават през това време с многото неща, които животът в активната възраст изисква от тях. Включително и с изплащането на пенсиите.

Не подценявайте старите хора! В „Разговори с Бога” Нийл Донълд Уолш пише, цитирам по памет: „Защо се лишавате от най-опитните точно тогава, когато най-много имате нужда от тях? От тяхната помощ, съвет, от мъдростта на опита, който са натрупали? Пенсионирате ги, забранявате им да работят, затваряте ги в къщи и ги чакате да умрат от чувството, че вече са безполезни…“

Но има и обратна страна на медала. Това е „вампиризмът” към младите. Жаждата за свежа (и неопитна) кръв. Заблудата, че в техните ръце се крие „ключът от палатката” и, че те знаят отговорите на всички въпроси…

Да дадем властта на млади, неопетнени хора!

А какво ще кажете да ги пристрастим към хероина? Властта е долно, не-човеколюбиво занимание, което пристрастява. Да вкараме „млади, чисти и неопетнени” хора в сегашната политическа система означава да ги пристрастим към зловещ порок, за което те жестоко ще ни отмъстят след време. Прегледайте архивните снимки. Повечето лидери, които сега презирате са юноши бледни, когато са влизали в „играта“. Спомнете си за червените кхмери. Повечето серийни убийци от режима нямаха и 18 години… Не че сравнявам властта у нас с касапницата в Камбоджа, но „млади и неопетнени“ – да си имаме уважението…

Нека старите, оцапаните и корумпираните да се занимават с това. Нека те да решават патови ребуси и всеки ден да режат клона, върху който седят. Нека на тяхната карма да се трупат грехове, тяхното (писано и неписано) „досие” с престъпления да расте. Нека новата информационна вълна да работи срещу тях, а не срещу младите, които я създават. Защото вече няма „скрито-покрито”, но инерцията от миналото е голяма сила. Нека те да отговарят за злоупотребите на своите братя по „професия“. Така или иначе, вече са затънали достатъчно надълбоко в блатото. Още един милиард народна пара в небитието и още един милион емигранти в чужбина няма да променят толкова много нещата. Така де, ако караш пиян, нямаш документи за колата и книжка, какъв е смисълът да си слагаш колан?

Младите и неопетнените, според мен, трябва да ги пазим като цвете в саксия. А не да ги набутваме да решават проблемите, които ние с десетилетия вече не успяваме да решим. Защото влизането в л*ата гарантира неприятен аромат след това. Няма начин да излезеш чист от там. Вие искате ли да пуснете собственото си дете в дупката на селския клозет? Тогава защо изисквате това от останалите? Пък и Делян Пеевски е млад човек, да е жив и здрав (не се шегувам)! Какво точно не му харесахте, ако младостта е единственият ви критерий? Не е ли? Ами тогава избирайте опитните и моралните, а не младите по дефолт. Стига с тоя вампиризъм към младите!

Всичко, което младите искат, е да ги оставите на мира. 

Защото медалът има и още една обратна страна. Ако, да речем, 40 години си бачкал като вол, осигурявал си се редовно, а накрая пенсията ти няма сто евро на месец и, освен всичко друго, ти вдигат възрастта за пенсиониране, нормално е да очакваш, че младите ще направят всичко възможно да НЕ последват твоя „светъл“ пример… Ще избягват твоята професия. Ще странят от ангажиментите, които си поемал и от обещанията, които си давал. Защото водят до скапан резултат. Най-вероятно ще избягват и града, и държавата, където си работил и живял. Да не говорим колко упорито ще избягват всичките ти съвети. Защото никой не иска след 40 години бачкане пенсията му да е под сто евро на месец…

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Припомнете си какво имат те, с което старите вече не разполагат:

Нарича се бъдеще.

Плюс избора с какво точно да го запълниш.

Нарича се право на грешки – не една, не две, а стотици, дори хиляди грешки.

Същото право, от което старите не са били лишени в младостта си.

И, от което са се възползвали многократно. Видно е по резултатите.

Бъдещето, свободата на избора и правото да грешиш не са за продан, уважаеми. Продан вече го няма. Той остаря, разболя се и умря. Спрете да си точите зъбите за свежата и наивна кръв на младите, а вижте по-скоро с какво можете да сте им полезни сега, докато все още ви има. За да имат пример един ден, когато дойдат на вашите години. Тогава, вдъхновени от вашия пример, те ще знаят, че младите не са, за да ги поучаваш, да гледаш на тях като на евтина работна ръка или като на източник за решенията на всичките ти проблеми (т.е да им гледаш сеира), а са там, за да внесат новото в твоя живот и в замяна, въпреки ужасните им грешки, да получават от теб само любов и грижа – като към цвете в саксия, което дори да не е най-красивото цвете в света, пак трябва да си го поливаме. Защото си е наше. И, защото все пак успява да задели някак стоте евро на месец, колкото и да са малко. В разрухата, която сме му оставили. Докато сме строили „живота нов” или „прехода” в „саксията”, в която сме расли. Като млади. И сме ползвали ежедневно правото си на грешки…

Тихомир Димитров

септември 15, 2009

Дрън-дрън-дрън, училищен звън!

15 септември е специална дата. За учениците, но и не само. Днес милите дечица плахо пристъпват към училищния двор със свити сърца, майки раздават съвети, бащи тайничко подсмърчат от гордост, разплакани учителки изпадат в патетична еуфория, кметове и кметици теглят дълги, отегчителни речи за „бъдещето на България”, дори чобаните карат с пуснати фарове по обяд.

Малко обаче се отплеснах от темата. Искаше ми се да разкажа за моя първи учебен ден. Но, като се замислих, то няма кой знае какво за разказване. Бях със синя връзка, побъркан от страх, притеснен, изпотен, разтреперан от  вълнение, тотално ошашкан сред толкова много нови лица, деца, авторитети и хора.

Едно нещо обаче знаех със сигурност и то беше, че ангажиментът „образование” няма да свърши скоро. Оказах се частично прав – от първи левъл в училище до последен левъл в университета минаха 16 години…Прекарах ги сред изпити, домашни, контролни, тестове, привлекателни бедра на съученички и колежки, мокри сънища със специалното участие на млади преподавателки, зловещи пирове и незабравими пътешествия… така цели 16 години.

Защо казвам „частично”?

Защото това, което не знаех в първи клас беше, че училището никога няма да свърши.

И днес, като гледам радостните майки и бащи да мъкнат челядта си за ръчичка и осторожно да пресичат пешеходната пътека пред школото, бълвайки предупреждения и заплахи на килограм, чак ми става смешно за горките деца. Не жал, а смешно. Защото ще минат поне 16 години преди тези хлапета наистина да постъпят в първи клас.

Не че се оплаквам нещо от образованието, де. Роднините ми до девето коляно са все даскали, нямам право да се оплаквам просто. Пък и в личен план всичко беше окей:  контролните, домашните, изпитите и тестовете ги минавах с отличен, повечето съученички / колежки имаха стройни,  добре епилирани бедра, създадох куп доживотни приятелства, обиколих половината свят, приех половината пороци на човечеството за свои.  Изкарах си, меко казано, добре зад дървената скамейка.

Което не променя факта, че училището и университетът имат една единствена цел и тя е да те превърнат в робот. В послушен, благонадежден, добре облечен робот с промит мозък, който прави само това, което му кажат, защото „така трябва”, а не защото така иска. „Учи математика!” За какво ви беше висшата математика? За да пресмятате елементарен сбор с три екселски таблици и два калкулатора ли? „Музикант къща не храни”. Какво мисли Мадона по този въпрос?

Резултатът от образованието е един красив, образован, „интелигентен” роб. В западните училища поне насърчават децата свободно да изразяват лично мнение. Тук дори това е забранено. Има си методика. По тази методика някакви хора, които реално нищо не разбират от живота, цял живот те учат как да го живееш. И никога не те подготвят за истински важните неща, които ще струват същия този твой, скапан, безценен живот.

Никой не те учи как да не се самоубиваш след първото огромно любовно разочарование, което е неизбежно за всички. Никой не ти казва как да контролираш хормоналната буря през пубертета,  как да не се превърнеш в алкохолик и наркоман на 18, как да не вярваш на политиците, на сектантите и на гурутата с големи бради. Никой не те учи как да сключваш сделки, как да преговаряш, как да общуваш, как да се обличаш подходящо, как да реагираш, ако те нападнат с нож на улицата…

Вместо това получаваш само теория. При това – доста. Разбираш какъв трябва да бъде животът ти на теория, а после го прекарваш в гълтане на транквиланти, защото се оказва, че не е такъв на практика. За Бога, в училище не те учат дори на елементарни неща като  умението да приемаш заобикалящата действителност …

Може би затова образованието е безплатно – защото не струва и пукната пара?! С физика, химия и биология няма да станеш добър родител, нито пък ще разбереш как се изкарват пари, за да не умре семейството ти от глад.

Преподавателите в университета пък имат друг, елитарен подход: „на най-добрите пишем четворка, на себе си – петица, а на Господ – шестица”. Сигурно затова сега никой от моите професори по международна икономика не може да обясни какво, по дяволите, става с международната икономика. Нито един от преподавателите ми не беше милионер, дори бивш. Възможно ли е държавен служител с фиксирана заплата да те учи на бизнес?

Въпросът е риторичен.

Един роб може да те научи само да бъдеш роб като него. Защото аз принципна разлика между вратовръзката на служебния костюм и железния хомот не виждам. А разлика има, при това – голяма. Хомота ти го слагат насила, а костюма си го избираш сам и после доброволно усукваш възел в подходящ цвят около собствения си врат. Истинският роб ще използва и най-малката възможност да избяга от плантацията, докато корпоративният служител няма да го направи дори при широко отворени врати. Между него и свободата не стои някакъв синджир, стои много по-сериозна преграда – свободата на избора, продадена за жълти стотинки на лихвари, работодатели, лизингодатели, наемодатели и всякакви други гадатели.

И така, честит първи учебен ден, мили деца!

Тихомир Димитров