Писателският блог на Тишо

ноември 28, 2018

Българите имат всички основания да протестират

Получават най-ниските заплати в Европа.

От десетилетия. Това е всичко.

Косите им побеляха. Децата им остаряха.

Незаминалите сега си купуват билет.

Дори джебчиите предпочитат да „работят” в чужбина.

Тихомир Димитров 

ноември 4, 2015

А ти солидарен ли си с българските полицаи?

 

dgmdghmfgm

Изт: bbsradio.com

Ще започна с това, че нито имам роднини полицаи, нито съм си мечтал като дете да стана „чичко полицай“, нито съм имал преки сблъсъци с органите на реда в краткото си пребиваване на планетата досега, т.е абсолютно безпристрастен съм по темата и изключвам всички крайности, от „родната полиция ни гази“ до Веско Мариновите изблици на любов към хората с кубинките.

Ще продължа с това, че съм напълно наясно и с корупционния натиск, на който са подложени полицаите, и с примитивните им условия на работа, и с недостига на средства, и с опасностите, и с привилегиите, които ти дава тази професия, плюс всички несъвършенства на обществото, които изкривяват ролята и мисията на полицая. Съвършени общества няма, съвършена полиция – също. Предлагам точно ние да не претендираме да сме изключение от правилото.

И ще завърша с това, че съм солидарен с българските полицаи. Ако бях в София, щях да съм с тях на площада.

Съвсем естествено, тук е моментът да ме попитате – защо?

Отговорът ми е – защото не мисля, че в България има място за намаляване на заплати. Тук са най-ниските доходи в ЕС. Не вярвам, че икономиите са път към успеха. На един човек или на една нация. „Което е добро за домакинството е добре и за кралството“, пише Адам Смит в „Богатството на народите“. Мисля, че „икономията е майка на мизерията“. Смятам, че да посегнеш на заплатите на полицаите е пагубна грешка. По-пагубно е само да посегнеш на заплатите на военните. Недостатъчно история са чели хората, които препоръчват и подкрепят такива промени. Именно за тях важи поговорката, че историята непрекъснато се повтаря. На незапознатия с историята всичко му е….като за първи път. И всеки път го боли дупецът като за първи път.

Но да се върнем на въпроса за солидарността:

Чудя се защо на площада не е пълно с учители, лекари, държавни служители, дори с безработни и обикновени писатели като мен? Не съществува ли полицията за всички нас? Не смятаме ли, че ако днес приемем за нормално да орежем доходите и пенсиите на хора, които трябва да ни предпазват от бежанците, от наркодилърите, от крадците, от убийците и т.н., то утре с още по-лека ръка някой ще смъкне жизненото равнище и на самите нас? Да не говорим, че бандитите междувременно ще вземат закона в свои ръце и бившите стражари ще се превърнат в апаши. Или може би точно това е целта? Защо си траем тогава? Съгласни ли сме само след няколко години години единствената „перспективна професия“ за дъщеря ни да бъде проститутка, а за сина ни – сводник или дилър? Поради липсата на законни алтернативи? Защо си траем тогава? Не мислим ли, че е твърде лесно сложни проблеми да се решават с прости, елементарни мерки, като рязането на заплати в страната с най-ниските заплати в ЕС? Защо си траем тогава? Не смятаме ли, че икономисаното по този начин няма да е „чиста печалба“, че „заделените настрани“ по този начин „бели пари“ няма да останат „за черни дни“, а ще потънат в бездната на бюджета, ще отидат за запълването на други дупки, т.е обществото няма да усети разликата, като цяло? Защо си траем тогава?

Аз съм солидарен с българските полицаи, защото въпреки всичките им несъвършенства, имам нужда от тях. Имам нужда от тях повече, отколкото имам нужда от политиците, например, на които им плащаме частната охрана години, след като вече не са във властта, на които поемаме и квартирните, и представителните разходи, плюс заплатите, които сами си гласуват, заедно с луксозните лимузини, шофьорите и цялата сметка за всички решения, които взимат „от наше име“, но без да ни питат. Единственият начин да ни питат е чрез референдумите, а единственият начин да се изкажем, дори без да са ни питали, е да отидем на площада при полицаите. Защото утре може да сме аз или ти. Самотно и тъжно ще ни стане тогава. Че на никой ДРУГ не му пука за нашите проблеми. Но ще бъде вече късно…

А ти солидарен ли си с българските полицаи?

Тихомир Димитров 

март 24, 2014

За смисъла и ползата от думичката „трябва”

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:20 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

frank

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

юли 26, 2013

#ДАНСwithwhom?

parliament-off

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които „трупат“ похвали, стаж и други „бонбончета“ – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – „както морално физически, така и пропорционално статистически“. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали „щастието“ да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

porsche_panamera_indian_autos_blog_30

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

road-trip

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

7_2

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

cabin_crew02

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

luxurious-property-with-stunning-views-in-la-8

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

m_1247978188_IMG_7902

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

accessible_currency

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

00000124da68e5484ee89511007f000000000001.girls-at-bar-main_Full

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

3730146445_1393eda528

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

women-health-on-the-road

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

юни 15, 2013

Месечната ми сметка за ток

smetka

Изт: malaysianwireless.com

Темата беше актуална през зимата. И ще бъде актуална отново след няколко месеца, когато слънцето спре да ни топли безплатно, а на негово място започнат да ни отопляват олигархията, монополистите и държавата, с нейните 20 процента отгоре върху всяка далавера…

Не е най-актуалната тема точно сега, но точно тя пък изкара хората по улиците за пръв път тази година и смятам за особено уместно да я напиша точно сега.

Знаете, че рокадата в шаха се предприема, когато си притиснат до стената и вече нямаш особено голям избор накъде точно да мърдаш. Рокадите във властта не промениха нищо от статуквото, което изкара хората на улицата. Месечната сметка за ток беше само капката, която преля чашата. Знаете много добре това. Знаете и поуката на Конфуций, който твърди, че не съществуват много различни проблеми. Има само различни проявления на един и същ проблем.

За мен този проблем се нарича: абсолютната невъзможност, като гражданин, да легитимирам интересите си във властта – да я накарам да работи за мен и действително да ме представлява, освен само на хартия, въпреки че от джоба си плащам за всичките й разходи и единствено моят вот я легитимира.

Да, но очевидно във властта има друг, по-платежоспособен работодател от мен, с когото тя се съюзява вече повече от 20 години срещу мен, срещу правото ми на достоен труд и адекватно заплащане, срещу икономическия ми интерес, срещу предприемчивостта ми като гражданин, срещу свободата на словото и срещу личната ми свобода. Още по-тъпото е, че този съюз е изцяло за моя сметка и е два пъти в мой ущърб – нещо, което, надявам се, вече стана ясно на всички.

Намирам пряката демокрация за единствен възможен изход от тази ситуация и аргумента, който държа в ръцете си е месечната ми сметка за ток – едно от многото документални доказателства за това, че там някъде има съюз, който работи срещу мен, от мое име и за моя сметка. Срещу този съюз аз не съм способен да предприема абсолютно нищо, когато съм сам. Още повече, той пише и законите, които съм длъжен да спазвам…

Поглеждали ли сте си месечната сметка за ток? Запитвали ли сте се някога за какво, всъщност, плащате? Тук не стои въпросът дали е много или малко, а за какво? Къде отиват вашите пари? Какво спонсорирате?

Някои намират този въпрос за сложен. За мен той е изключително прост, тъй като мога да чета на български, а в сметката за ток всичко си пише. Цитирам:

Дневна тарифа: 43.99 лв
Нощна тарифа: 4.87 лв

Изхарчил съм ток за приблизително 49 лева.

Но дължа на доставчика 120!

Как става това?

Ето как:

Достъп високо напрежение: 4.17 лв
Достъп ниско напрежение: 5.27 лв
Пренос високо напрежение: 6.09 лв
Пренос ниско напрежение: 22.82 лв
Такса зелена енергия: 7.42 лв
Когенерация (каквото и да значи това): 2.57 лв
Невъзстановяеми разходи: 2.26 лв

И върху всичко това държавата ти добавя още едни 20% ДДС. Данък добавена стойност е косвен данък – като такъв, поне според теорията, целта му е, заедно с акцизите и останалите косвени данъци, да ограничава потреблението. Тоест, наказан си, че готвиш храна за бъдещите данъкоплатци – твоите деца, че взимаш душ с топла вода през зимата и, че переш. Наказан си и, че плащаш 100% надценка на монополиста-доставчик. Върху тази надценка ти също дължиш добавена стойност.

Яко, а?

Ето как се озоваваш в ситуацията, в която харчиш ток за 50 лв, а плащаш 120, ако не искаш да се върнеш в Средновековието.

Сега, относно преноса и таксите за достъп. Плащам от джоба си такси за достъп до мрежа и за пренос по мрежа, която, ако не ме лъже паметта, не е изградена от марсианците, а от държавата, т.е би трябвало да е публична собственост, в това число и частично моя, като представител на народа, който, всъщност, формира тази държава, законен собственик е на всичко, което тя притежава и формално се води за неин суверен, т.е за източник на властта й. Ако не сме аз и ти, значи сигурно са марсианците, бездомните кучета или хлебарките, щото има и други форми на живот по тази територия, признавам…

Въпросната собственост в един момент, обаче, е била променена. Отдадена е под наем или е продадена, не ме интересува. Интересува ме само фактът, че не съм получил компенсация за отделянето ми от собствеността, например в месечната си сметка за ток. Получавам само задължението да плащам допълнително за достъп и пренос от/до/по нещо, което преди това е било мое. Това е все едно да имаш кола, утре аз да я купя, но да платя на някой друг, а от теб да изисквам да се грижиш за поддръжката, за ремонта и за пълненето на резервоара…во век и веков! Сигурно и дъщеря ти няма такива такива привилегии, човече! А непознати хора ги получават, при това директно от джоба ти, всеки месец, без изключение. И без да питат. Как се определя размерът на въпросната такса е съвсем друг въпрос. Предполагам, че като им потрябват някакви пари, просто ти ги пишат на сметката. Какво ще направиш? Ще отидеш при друг монополист ли? Хехе. Или ще минеш на свещи?

Относно таксата „зелена енергия“ също имам конкретен въпрос: Защо екологията трябва да бъде изцяло за моя, лична, индивидуална и персонална сметка? Когато подписваха еко-договореностите, моите „представители“ във властта консултираха ли се с мен, техния работодател – човекът, който ще плаща? Не. Консултираха се с другия си работодател, който очевидно е по-платежоспособен от мен, въпреки че и моите осем лева няма да ги върнат. Какво пък, пари са си! Осем милиона по осем лева…

И какво значи „Когенерация“?

Ами „невъзстановяеми разходи“?

Сметките за ток са само един от многото начини, по които гражданите биват систематично ограбвани. Да – ограбвани. Не се страхувам да използвам тази дума. Не е прекалено силна. Когато отнемат от теб принудително, когато го правят против волята ти и, когато нямаш друг избор, освен да платиш, това си е чист рекет, грабеж или каквото искате там го наречете. Да, законовите текстове го оправдават. Но престъплението си остава престъпление. Холокостът е извършван систематично и е съобразен изцяло с действащите по това време закони на третия райх. Не е бил форма на произвол. Форма на произвол е това, което се случва всеки ден в тази европейска държава и, което ме превръща в най-бедния европейски гражданин, независимо от моите опит, воля, труд, амбиция, талант, образование, желание и стремеж към по-добър начин на живот. Независимо от моите усилия.

Това е, което изкарва хората по улиците. Не са само сметките за ток. Те са просто един от многото симптоми на един и същ проблем – пълното отделяне на суверена (властта) от действителната власт, която управлява.

Това нещо трябва да се промени. То в момента се променя. Не само тук – по целия свят. Проблемът с липсата на демократичност у демокрацията съвсем не е само български. „Демокрация“ идва от латинските наименования „демос“ и „кратос“ – власт и народ. Обединението им в една дума предполага управление на народа, а не на цар, император, монарх или друг вид олигарх.

Днес Хората все по-често се събират по площадите. Постепенно ще започнат и да се разговарят, а накрая ще започнат и да хвърлят черно-бели камъчета в една кутия така, както са го правили древните атиняни, които са познавали единствената форма на истинска демокрация в цялата човешка история. Гражданите сами ще започнат да взимат решенията, които са важни за тях, защото със сигурност опитът вече ще ги е убедил, при това многократно, включително и със сметките им за ток, че друг няма интереса, нито амбицията, нито дори желанието да се занимава с това вместо тях. Колкото и да са готови да му платят в замяна…

Тихомир Димитров

Тематични публикации:

Пряка демокрация?

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Електронно народно събрание (ТЕД видео)

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

Пряката демокрация – същност, видове, сравнителен преглед и уредба (наука.бг)

март 25, 2013

Пряка демокрация?

democracy

Изт: outheretoo.blogspot.com

Това, което се случи в икономическия живот на България по време на прехода заслужава само две думи:

Тотална корупция.

Корупцията, пише в учебниците, не позволява на средствата да достигат до своето предназначение, изкривява пазарните механизми, унищожава конкурентното предлагане, картелира и монополизира пазара, затруднява отчетността и контрола, стимулира икономическата престъпност, лишава стопанството от естествените му ресурси и т.н.

Когато се прави достатъчно дълго и на всички нива, както е у нас, резултатът става видим и с просто око: сметките за ток се изравняват с доходите, a живи факли горят пред сгради, в които елитът пие шампанско и си раздава награди. По този начин преходът фалира. Заедно с него фалира и политическата система, която го управлява.

Да се замислим малко за „представителния модел” на демокрацията у нас:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ме „представляват” хора, които аз не познавам и не съм посочил да ме представляват – хора, които се кълнат в някаква идея.

Дори децата вече знаят, че тези хора представляват всичко друго, но не и избирателите, гласували за тяхната „идея”, а по-скоро своя частен икономически интерес или интереса на своите спонсори.

Ясно е, че никой вече не вярва в идеали, а причината е проста: с идеали нито семейство се храни, нито къща се гледа, нито Мерцедес се купува…А за политическите кампании трябват пари. Много пари. И ние сме създали  една чудесна среда, в която хора, скрити зад „идеали” претендират, че ни „представляват”, докато разполагат с всички условия, за да прибират това, от което всички се интересуват – паричките – наготово.

По закон те не носят и не могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, т.е дори тези решения да са престъпни и да противоречат на обществения интерес, няма никакви проблеми…

По закон тези хора имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че могат да им се разминат дори престъпления, които нямат нищо общо с властта.

По закон тези хора не носят наказателна отговорност за „престъпления по служба”, т.е. отговорни са за злоупотребите колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

По закон тези хора декларират нещо в някакви декларации, но липсват последствия, когато са сгрешили – няма кой да ги санкционира.

По закон тези хора си делят гласовете на техните конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално „представляват” във властта дори граждани, които са гласували против тяхната идея.

По закон тези хора получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе.

По закон това са хората, които пишат закона…

Те практически не могат да бъдат подвеждани под отговорност – за нищо – липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги „избрали”.

И всичко това в най-бедната държава в Европа, където парите все още имат хигиенен характер, т.е всеки, който получи възможността да заграби от общото ще се възползва, независимо колко е честен. Ти ще се възползваш. Аз ще се възползвам. Бай Гошо от Трявна също ще се възползва. Всички сме жертва на икономическата принуда в едно общество и в една епоха, където парите са единственото нещо, което има значение не само за качеството ти на живот, но и за правото ти на живот изобщо. Поради що, тогава, очакваме от напълно непознати хора да НЕ се възползват, след като сме им позволили да го правят? Не, след като сме им позволили сами да си позволят да го правят?

Колко наивно е това? В колко предприятия работниците сами определят размера на своите възнаграждения?

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което значи „власт на народа”, т.е предполага се, че народът, като суверен, управлява. Представителната демокрация у нас така, както е организирана, защитава тази хипотеза само на хартия, тъй като в действителност суверенът не може и няма как да управлява. Не и при тези условия. При сегашните правила суверенът е заел кучешката поза и единственото движение, което му се разрешава, при това веднъж на четири години, е напред и назад, до пълно проникване, но както казва един познат: „дори когато се движи леко в страни на онези отзад пак им става хубаво”. Извинявам се за грубоватото сравнение, но майка ми получава 150 лв пенсия след 40 години трудов стаж и това, според мен, вече е грубо, а на всичкото отгоре е реалност, не просто литературна метафора – пошлата реалност, в която сме принудени да живеем изглежда точно така – 150 лв пенсия / майчинство и 300 лв сметка за ток…

Резултатите са налице. И хич не са яки. „Който не понася да се изнася” е метод, който не ми върши работа, защото по-скоро онези отзад трябва да се махнат, отколкото аз да напусна принудително, тъй като някой е решил, че може 23 години да прави секс със съдбата ми напълно безконтролно, пък ако не ми понася, нали, да си обувам гащичките и да си заминавам – аз, суверенът, който уж управлява…

Не, не става така.

Лошото е, че не само аз се чувствам по този начин. Има доста хора, които изпитват същото, но те виждат решението в „здравата ръка”, във връщането на някаква форма на диктатура, в национализацията, в национализма или в други опасни правила, които лесно могат превърнат играта във война. Ще ме извинявате, ама сексът е за предпочитане пред войната, па макар и принудителен. Национализмът не е решение, нито пък достойнство, тъй като в него аз виждам само възможност синът ти никога да не отпразнува 19-ия си рожден ден, а къщата ти да изгори до основи….Цялата история го доказва, четете книги и гледайте филми, но не спорете с мен по този въпрос…Който няма нищо общо с „любовта към родината“. Когато синът ти не успее да навърши 19 години, защото е разкъсан от граната на фронта, а бомби срутят къщата ти до снови, ти преставаш да изпитваш любов…към когото и каквото и да било. Въпросът е да не се стига до там…

Единственото мирно решение за фалиралата политическа система е промяна на правилата в посока повече цивилизация, а не повече радикализация. Ако трябва да си купя билет за самолета, в десет от десет случая ще предпочета той да каца в Швейцария, а не в Африка или в Южна Америка…Не виждам защо това, което е добро за мен, трябва да е лошо за обществото – за колективния избор – за избора на суверена в коя посока да поеме. Индивидуалните решения имат по-малко значение в случая.

След като изпитахме всички недъзи на представителната „демокрация”, включително и шегата „референдум” мисля, че е крайно време суверенът да напусне не своята държава, а унизителната поза, в която управлява само на хартия.

В момента се готвим се избори, които затвърждават статуквото на фалиралата политическа система и единствената очаквана промяна е „протестиращи“ да влязат в парламента. Окей, обаче, както писа един автор в една статия: „Кои протестиращи? Тези за лифтовете или тези против лифтовете?”. Нямам нищо против тяхното участие да е една стъпка към по-голямата цел, а тя, според мен, може да бъде само една, ако изключим опасностите от нова диктатура, гражданска или друг тип война:

Пряката демокрация

При нея няма значение кои протестиращи ще ме представляват в парламента и кои – не, защото нужда от такъв просто няма да има. Ако гражданите, които искат лифтове са повече от гражданите, които искат природа, значи ще живеем сред лифтове, а не сред природа. Съмнявам се, обаче, да е така…

Противниците на пряката демокрация изтъкват два съществени „недостатъка“:

Народът е прекалено глупав, за да управлява

и

Няма как, чисто технически, да се организира.

Да смяташ собствения си народ за глупав означава, че ти самият си глупак. Но да минем към следващия въпрос: не може да се организира и струва много пари.

Силно вярвам, че може.

Припомнете си, на преброяването 3 милиона души се регистрираха по електронен път. Това е достатъчна маса от хора, за да управлява като суверен и при всички случаи мнението им ще отразява по-добре обществения интерес, отколкото 240-те клиента, които гласуват в парламента. И, които винаги ще защитават частни интереси там, когото и да изберем. Просто системата е такава. Местата в парламента струват пари и после някой трябва да ги връща…

Тук възниква социалният проблем за техническата неграмотност и за цената на референдумите като единствен инструмент на пряката демокрация.

Проведени по електронен път, те ще са милиони пъти по-евтини от изборите на хартия и няма пречка всенародни допитвания да се организират всяка седмица, ако се налага. Остава проблемът с това, че не всеки е технически грамотен, за да се включи в гласуването и не всеки има достъп до необходимата техника за целта.

Този проблем също си има решение:

Основното образование у нас е задължително. Освен това е безплатно и се финансира от държавата. Нищо не пречи в учебната програма да се включи курс по елементарна компютърна грамотност и в него да имаме час по гласуване на референдум. Така се решава проблема с техническата грамотност. Не ти трябват пари, за да завършиш осми клас. Даже е задължително. И няма да го завършиш, докато не се научиш да работиш с компютър. Елементарно!

Остава проблемът с достъпа до компютър. Бедните хора нямат пари за домашен компютър, нито за цифров подпис, нито за достъп до интернет. Но не бива да им се отнема правото да гласуват, нали? Училищата, в които традиционно се провеждат избори, обаче, вече имат компютри, закупени от държавата, от дарения или от средства по европейски програми. Нищо не пречи тези машини да се използват всяка събота, по време на референдумите, от хора, които нямат достъп до техника, за да си изкажат мнението. Нищо не пречи това да струва, примерно, един лев (или десет стотинки), а този лев или тези стотинки да отиват за хонорар на учителите, които ще им помагат да гласуват в извънработното си време. Нищо не пречи за хората, които успеят да докажат, че са останали дори без десет стотинки в джоба, гласуването да е безплатно. От това държавата ще загуби по-малко, отколкото от една единствена приватизационна сделка, сключена по „втория начин” от досегашния политически модел. Говорим за милиарди, изтекли в неизвестна посока, а това ще струва някакви си милиончета. Злоупотребите у нас отдавна вече не играят толкова „на дребно”.

Да зачекнем и проблема със сигурността. Тук очаквам мнението на IT-специалистите да кажат дали, аджеба, преброяването, сигурността и отчетността при гласуване онлайн с цифров сертификат е по-ефикасно от разнасянето на тонове хартия. А от не-IT-специалистите очаквам да се запитат: дали живеем в 18-ти или в 21-ви век? Чувалите с хартия на гърба не ми изглеждат като да са от 21 век…

И остава последният проблем – времето.

Ясно е, че такава колосална реформа не може да се извърши от днес за утре. Но достатъчно е тя да среща широка подкрепа в обществото, като цяло, за да се извърши изобщо. Правилата на пряката демокрация няма защо да си ги измисляме, нито необходимото техническо осигуряване – всичко вече е създадено и измислено някъде. Трябва просто да „препишем”, а единственото, което се изисква, е желание, т.е волята на същия този народ, който сега управлява само на хартия.

Това е цивилизованият изход, според мен. Всичко друго ще накара цивилизованите хора да изберат един друг изход в личен план – секторът „Заминаващи” по летищата. Нека последният да изгаси лампата и да затвори вратата…

Тихомир Димитров

февруари 21, 2013

Зарежете политическата реторика!

xns

Изт: mmawere.com

Не бива да очакваш да ти се случва нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също…

Младите репортерки, които сега отразяват протеста по улиците са родени, когато родителите им са протестирали на площада през 90-та.

Аз бях дете, когато мръзнех по барикадите през 96-та.

Родителите ми остаряха, в косите на връстниците ми вече се появяват бели косми, наближаваме 40-те, а „децата на демокрацията” вече не са деца, те самите се превърнаха в родители. Едно поколение мина и си замина в сянката на политическата реторика…

Резултатите от нея са налице: заемаме последното място по жизнен стандарт в Европа. И го заемаме перманентно – нещо необяснимо за липсата на войни, кървави преврати, някакви по-сериозни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Всъщност, необяснимо е и за самата политическа реторика.

А нещата са доста елементарни:

Икономиката на страната има един основен проблем и той е повсеместната корупция. Тя изкривява пазарните механизми, унищожава конкуренцията, монополизира достъпа до ресурси и създава среда, в която „интересите на малкия и среден бизнес”, за които политическите реторици толкова много обичат да говорят, остават затворени между страниците на техните доклади.

Управлението на страната има един основен проблем и той е липсата на прозрачност, отчетност и граждански контрол върху публичните разходи.

Всичко това трудно ще го замажем с добрата стара политическа реторика.

Политическата реторика в момента спори дали много или малко е направило правителството в оставка. Съгласен съм, че то е направило много…козметични операции на един терминално болен пациент. Тоест, дрипльовците вече си имат магистрали. Имат си и метро. Не като да е някакво постижение за Европа в началото на 21-ви век, но ние сме си дрипльовци още от 90-те. Сон шанжмон. Точка по въпроса. Цялото това време го загубихме в политическа реторика, докато икономическите реалности, които тя прикриваше бяха други: корупция като правило, а не като изключение и пълна непрозрачност в управлението, плюс липса на всякакъв граждански контрол.

Политическата реторика отвлича вниманието на масите от краденето на техните собствени пари, но все някога идва моментът, в който сметката трябва да се плати. Все някога идва моментът, в който, докато говорим за успехите в бъдеще време, проблемите изведнъж се явяват в минало време. И някой спешно трябва да плати натрупалата се сметка в ресторанта.

Този някой се оказа премиерът, който побърза да си подаде оставката, т.е стана, избърса се и излезе от ресторанта. Не казвам, че цялата сметка е натрупана от него. Но срещите между политическата реторика и корупционната практика винаги завършват с оставки. Така е, заради невъзможността с политическа реторика да се реши какъвто и да е практически, в т.ч. и корупционен, проблем. Не може да очакваш да ти се случи нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също. А когато стане дума за пари, най-лесното е да избягаш…

За съжаление, с оставката си правителството категорично показа, че не е готово да напусне полето на политическата реторика и да се заеме с корупционната практика в страната. За съжаление, остават и съмненията, че правителството няколко години е целувало крадците под опашката, защото, когато най-после се наложи да ги ритне там, подви своята собствена опашка и избяга…капитанът напусна първи потъващия си кораб…Причините може и да са заварени, обаче фактът с капитанската евакуация си остава факт.

Останаха и козметичните операции на терминално болния пациент, но неговото състояние непрекъснато се влошава. Още политическа реторика в бъдеще  ще означава още корупционна практика в настоящия момент…докато косите и на нашите деца побелеят. Не съм сигурен, обаче, че „пациентът” до тогава ще издържи.

Протестиращите имат най-разнопосочни искания, но те могат да се обединят в едно:

Зарежете политическата реторика!

Чудесно е, че имаме плурализъм, разделение на властите, многопартиен парламент и демокрация, все пак са за предпочитане пред диктатурата, но когато не са в състояние да решават практическите проблеми, значи трябва да се променят. Не унищожат, забележете, а променят!

Има само една тема, която интересува сегашния партиен модел и тя е следващите избори. Запазването на този модел ще потопи и следващото поколение в политическата реторика. До пълното разграбване на собствеността, разпадането на държавността, разбягването на българите по всички краища на планетата и края на 1400 годишната им история като хора, умеещи да живеят в сложно организирана група, каквато е нацията.

Разбира се, национализмът не е решение, защото той винаги мирише на насилие, а спомните от средата на 20-ти век все още не са избледнели. Пък и той самият е удавен в политическата реторика…

Нещо трябва да се промени. Проблемът бил, че не се знаело какво точно е това нещо. Поредното доказателство, че политическата реторика е излишна, се състои в нейното абсолютно незнание…по въпроса какво точно да се промени.

Знае се и още как!

Има точно три неща, които, чисто практически, могат да се направят:
1/ Анти-корупционна практика (вместо теория), 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление.

Това, което винаги е спирало анти-корупционната практика е била липсата на политическа воля. Сега тя е заменена от гражданската воля, т.е нищо не пречи на институциите да си свършат работата, задължени директно от суверена. И, ако в момента се окажат неспособни да го направят, то тогава хората по върховете им трябва да бъдат сменяни до тогава, докато разследване, съд и прокуратура не проработят за всички и в раирани дрехи започнат да се озовават не само крадците на кокошки, а и крадците на цели предприятия…

Това, което винаги е спирало гражданския контрол върху публичните ресурси е била липсата на възможност принципалът на тези ресурси, т.е суверенът, да наблюдава харченето на собствените му пари. Да заповядат технологиите! Всяка стотинка, всеки договор, всяка обществена поръчка, концесия и приватизационна сделка може и трябва да бъде разгласявана в интернет. В масата си обществото не е достатъчно компетентно, но има експерти, които с удоволствие ще им ги разяснят. Сега експертите няма какво точно да разясняват, защото договорите са скрити. Документите, които не са унищожени, задължително трябва да минат през скенера. И миналите, и настоящите, и бъдещите такива. По подписите в тези документи ще се разбере „кой кум, кой сват и кой на булката брат”, т.е крадците ще бъдат разобличени, а с тях ще се постъпи така, както винаги се е постъпвало с всеки крадец – конфискува му се откраднатото, глобява се и си понася предвиденото от закона наказание.

Виж, последното вече е малко по-трудно: става дума за гражданското самоуправление като алтернатива на партийно-политическото такова, т.е на политическата реторика. Трудно, но не и невъзможно е моделът да се промени. Начините не са един, а много. Дали ще е форма на пряка демокрация, дали ще са мажоритарни вотове с възможност за отзоваване на представителите от хората, които са ги избрали, дали ще е експертно управление на местно и национално ниво, дали ще са промени в Конституцията, нека общественият консенсус да реши. Предимството е, че вече знаем какво точно не ни трябва, а то е политическата реторика.

Зарежете политическата реторика!

Сега сигурно някой ще каже, че „нека общественият консенсус да реши” е синоним на политическата реторика. Еми не е! Пише обществения, а не политическия консенсус. Има само една тема, която интересува политическия консенсус и това са следващите избори. За да потопи и следващото поколение в сянката на политическата риторика.

Зарежете политическата реторика!

Тя е необходима само на няколко стотин депутати в парламента, на техните „клиенти” и на няколко хиляди журналисти и политолози, за да си оправдаят заплатите, но на останалите 7 милиона души, които плащат за цялото шоу с личните си пари, тя вече не е необходима. Нито на останалите 3 милиона души в чужбина, които по обективни причини спряха да го правят…

Зарежете политическата реторика!

Заменете я с: 1/ Анти-корупционна практика, 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление

Как?

Нека общественият консенсус да реши. Не политическият, който се интересува само от избори, а общественият.

Имаме интернет, все пак…

Тихомир Димитров

май 22, 2012

Никой не иска да умре от бавна, мъчителна смърт

Само едно от изброените е обективна, лесно доказуема истина. Другите са чисти хипотези. Моля, посочете обективната истина. Имате право само на един верен отговор:

А) Никой не иска да бъде отровен и да умре от бавна, мъчителна смърт;

Б) Опитват се да превърнат БГ в сметище за радиоактивни отпадъци;

В) БГ е изостанала страна, затова ВСИЧКИ са корумпирани;

Г) Под „всички” разбирай: политици, геолози, учени, граждани, еколози, всички;

Д) Хората са перфектно информирани за проблема с шистовия газ;

Е) Частният капитал от други страни е загрижен за екологията на България;

Правилният отговор, като в малоумна SMS игра, е А. Другото са хипотези. Може да се окажат верни, може и да не се, ама се нуждаят от доказване.

Докато сигурността на факта, че никой, ама НИКОЙ не иска да бъде отровен и да умре от бавна, мъчителна смърт, ви предизвиквам да го проверявате колкото си щете: интервюта ли ще събирате, анкети ли ще организирате, рушвети ли ще предлагате, НИКОЙ НЕ ИСКА ДА БЪДЕ ОТРОВЕН И ДА УМРЕ ОТ БАВНА, МЪЧИТЕЛНА СМЪРТ.

Този резултат ще ви се набива отново и отново в очите.

Защото никой не иска да умре от бавна и мъчителна смърт. Това е въпросът, по който никога няма да се разберем. Дори с мега толерантен човек е трудно да се разбереш той да умре от бавна и мъчителна смърт. А тук не сме най-толерантните хора. Да не говоря за „мега“.  Другото е въпрос на политика, на адвокати, на лобизъм, на скрити сделки, на корпоративна пропаганда (интересно, вярва ли някой още в такива неща?), на лъжа срещу самия себе си (интересно, може ли ги някой още тези неща?). И така нататък…

Тоест, въпросът е съвсем елементарен. Хипотезите са сложни и са много, обаче НИКОЙ не иска да бъде отровен и да умре от бавна, мъчителна смърт.

Пиша това в деня, в който едно земетресение и един протест срещу дейности на „човешкия гений”, които евентуално се преполага, че хипотетично могат да предизвикват трусове в земните нерда, особено в сеизмични райони, каквато е цялата държава, съвпадат.

Има ли симовлизъм, има ли връзка между двете?

Преценете сами.

Аз не виждам нито връзка, нито символизъм.

Но виждам една обективна, лесно доказуема истина, която много трудно ще се опровергае:

НИКОЙ не иска да бъде отровен и да умре от бавна, мъчителна смърт.

Или да лиши децата си от бъдеще.

Или да трансформира плодородната си земя в радиоактивно бунище.

Това е въпрос, по който няма да успеем да се разберем.

Колкото и да са упорити хората, които вярват в обратното.

Слънцето ще изгрява от Изток.

Никой не иска да бъде отровен и да умре от бавна, мъчителна смърт.

Или да лиши децата си от бъдеще.

Или да трансформира плодородната си земя в бунище.

В каквото и да било бунище.

А, да:

И всички имаме нет…

Сбъркали сте епохата.

Тихомир Димитров

януари 12, 2009

Противоречиво за протеста

Онзи, който е доволен от всичко, не може да бъде съблазнен. Предизвикайте безпокойство и недоволство у тълпите. Внушете им усещане за нарежение и срах. Събудете у тях чувство за несигурност от заобикалящите ги обстоятелства. Създавайки неудволетвореност, вие печелите пространство, в което ще се появите като отговор на тези проблеми.

/Робърт Грийн, „48-те закона за властта“/

Дали ще участвам в протеста? Категорично не. Зает съм. Някой трябва да изкара 13-тата заплата на депутатите 🙂 Дали властта ще чуе гласа на протестиращите? Вече го чува. Въпросът е другаде – дали иска да го слуша? Моят отговор е НЕ. Ако искаше, нямаше да се изниже като мокра връв, преди обществото да се опита да й връчи заповедта за уволнение предния път.

Да изявиш гражданската си позиция активно, да покажеш, че си недоволен, да протестираш принципно е правилно. Така се прави в развитите общества с функционираща демокрация. Нашето общество не е такова. Тук протестите не действат.

Тук управляващите показват среден пръст на Брюксел, когато Брюксел най-после събере достатъчно такт и дипломатичност, за да им заяви в очите, че са крадци.

Участвал съм в предишните народни вълнения. Мръзнал съм по площади и по барикади. Не съм доволен от резултата.

Какъв е смисълът да протестирам, като не мога да предложа алтернатива? Ако знаех кого искам да видя там – зад кормилото, на мястото на тройната коалиция, сигурно щях да приема протеста присърце. Но не знам. Причината не е в мен, причината е в липсата на предлагане. Наричат го „политически вакуум“. Двадесет години са напълно достатъчни, за да изгубя всякакво доверие в политическата система на тази държава. Тя просто не функционира.

Дори не мисля, че мажоритарният вот и референдумите са решение. Хубаво е да гласуваме за личности, но кои са тези личности? Къде е този елит, който ще ги излъчи? Извън организираната престъпност и червената аристокрация, елит у нас практически не съществува. Дори водещите журналисти се оказаха бивши агенти. Референдумите ще доведат до положение, в което „вълкът козината си мени, но нравът си – не“. Защото в приемането на закони аз не виждам никакъв проблем. Проблеми виждам само в тяхното приложение.

Последното, което искам в момента, успоредно с фалшивата медийна паника около „кризата“, е да ми се създава и политическа нестабилност. Да ми се генерират условия, в които лумпенизирани радикали и политически маргинали ще „ловят риба в мътна вода“, ще яздят вълната на общественото недоволство, на моето недоволство…

Не, това не е начинът да покажа, че съм недоволен.

Аз ще продължа да протестирам, както съм го правил винаги досега, както го правя от години – с единственото си законно право – с правото си на глас. Или, по-точно, с отказа си от него. Отказвам да се подпиша върху „обществения договор“ и няма да гласувам, докато практически няма за кого…

Нулева избирателна активност на следващите избори – ето какво би се случило, ако обществото имаше глава, с която да мисли. Но тълпата е по-глупава и от най-глупавия си индивид.

„Луд е не този, който яде баницата, луд е този, който му я дава“

Виновни за сегашното положение са всички, които гласуваха на предишните избори и за пореден път се оставиха на мошениците да ги водят за носа. Те дадоха властта на СДС (Симеон, Доган и Станишев). Тяхното място е на площада, а не моето. Те са „работодатели“ на правителството. Да идат и да си уволнят некадърните служители…

Тихомир Димитров

P.S

Към всички, които ще ме упрекнат, че само критикувам, без да предлагам алтернативи: спрете и се огледайте, каква е вашата алтернатива? Действително ли има такава? Защото аз не я виждам нито в провала на управляващото мнозинство, нито в десницата, чийто бележник е пълен с двойки от горе до долу. Просто- людието разчита на бившия бодигард на комунистическия диктатор и на царя да внесе нещо ново в политиката. Или въздиша по неонацисти с налудничав поглед. Е, ще ме извинявате, ама при такъв „избор“ политическата апатия е напълно оправдана. Протестът ще бъде използван срещу интереса на протестиращите, както винаги. Погледнете отново цитата в началото на текста.