Писателският блог на Тишо

октомври 2, 2018

Самоубийство чрез благоденствие

Когато едно общество постигне материално благоденствие, то подписва смъртната си присъда.

Исторически примери:

Долен и Горен Египет

Древна Атина

Тракийската цивилизация

Македонската империя

Рим

И още много, които ще превърнат самия списък в „парцал“, ако трябва да минем в Новата ера…

Безпокоя се, че „цивилизованото“ общество е изправено пред самоубийство чрез благоденствие.

Благоденствието значи изобилие.

Изобилието значи мързел.

Мързелът значи егоизъм.

Егоизмът значи смърт.

Мъж срещу жена.

Бял срещу черен.

Ляв срещу десен.

Баща срещу син.

Няма признаци на обединение в разединението.

Всички ние сме обречени на самоубийство чрез благоденствие.

Всички ние, на които проблемът ни е, че уай-фи-то забива.

Че таксито се бави.

Че в хотела нямат меки, бели памучни хавлии, притоплени на пара, за допълнително разширяване на порите по лицето след горещата вана…

Всички ние, които имаме достъп до питейна вода толкова много, че можем да се къпем в нея.

И до ядивна, топла храна.

Всички ние сме обречени.

Ще оцелеят само лишените, предизвиканите, докараните до предела…

От война, глад или друго, няма значение.

Те ще си направят по 20 деца, ще ги раждат върху рогозки, за да оцелеят поне осем…

А вие ще смятате, че едно дете (без колежа) струва 250 000 долара…

„За да стане човек“.

Ще смятате, че за да имаш 2 деца, трябва да си милионер.

Щото накъде без Итън Колидж, нали така?

Всички вие сте обречени.

Аз също съм обречен.

На самоубийство чрез благоденствие.

Налейте си бърбън.

Върви много с Кока-Кола и с черен шоколад.

После си изтеглете безплатно порно, за да заглушите репродуктивния си инстинкт.

След 50 години никой няма да помни скапания ви инстаграм.

Ще се присмиват на двуизмерните технологии, които сте използвали.

Онези същите, родените върху рогозки, които не са имали топли кърпи за лице след горещата вана…

Те ще ви се присмиват, че не сте живели достатъчно, за да видите благоденстващите им физиономии.

Тихомир Димитров 

януари 24, 2013

Ресурсите са ограничени?

qeth

Изт: rainharvest.co.za

Докато един милиард се бори със затлъстяването, пет милиарда не могат да решат проблема си с изхранването.  

„Ресурсите са ограничени” – това е първото, на което те учат в икономическия – популярна заблуда, целяща да прикрие факта, че ресурсите, всъщност, не са ограничени – те просто са некачествено разпределени.

А когато науката няма отговор на въпроса как да се поправи това:

докато един милиард се бори със затлъстяването, пет милиарда не могат да решат проблема си с изхранването,

тя просто отсича: „ресурсите са  ограничени”! И се опитва да го докаже.

Природата е по-умна от нас. Погрижила се е за всичко. Ресурсите няма как да са ограничени. Бъдете сигурни, че както за всяко дърво, стръкче трева или птица в гората има предостатъчно ресурси, така и за всеки човек, родил се на тази планета, има предварително подсигурени ресурси не само, за да оцелява, но и да се развива и да преуспява.

Обаче хората имат своя ум и свободната си воля, резултатите от които също са изцяло техни. Те предпочитат да преуспяват на чужд гръб и за чужда сметка. Това ги отдалечава от естественото състояние на нещата, където изобилието е природен закон, а ресурсите никога не са ограничени.

Чувал съм, че земята може да изхрани не седем, а 20 милиарда души, стига всичките тези хора да не са слепи егоисти, загрижени единствено за собствения си задник. Помислете: ако един проблем е далеч от вас, той практически не ви интересува.

Ресурсите не са ограничени. Те просто са некачествено разпределени.

Ето, например, обществото харчи прекалено много за политики, а единственото, което интересува политиците е подготовката за следващите избори. Говоря по принцип, не само за България. Едва ли има политик в демократична държава, който да не се интересува от следващите избори и те да не са приоритет първи в работната му програма.

Тоест, възможността елита да запази своя статус в обществото е основното, което интересува елита, но това интересува слабо обществото, заето единствено със своето оцеляване.

Въпреки всичко, борбата на елита да остане в елита окупира цялото обществено съзнание (чрез масмедиите) и голяма част от обществените ресурси. Ще се съгласите с максимата, че „хората гласуват със своите хладилници”. Когато хладилникът ви е пълен, вие практически не се интересувате от това кой управлява. Когато един проблем е далеч от вас, той просто не ви интересува. Е, вашите проблеми са далеч от елита.  

Освен за политики, ние харчим прекалено много средства и за отбрана. Отново говоря за съвременното общество по принцип, а не конкретно за България. Тоест, лишаваме се от ресурси, които правят изобилието възможно, за да поддържаме възможността, ако се наложи, да се избием като диваци.

А бихме могли да отделяме тези средства за образование, което ще смекчи разликите между бедни и богати; ще даде равен шанс и на повече хора; бихме могли да ги инвестираме в медицина и в наука, вместо в политики и в отбрана. Бихме могли да отклоним колосални ресурси от хората, загрижени за нашето самоунищожение, към хората, заети с нашия просперитет: учените, лекарите, откривателите, инженерите, конструкторите, учителите, преподавателите, детегледачите, въобще хората, които не само правят живота удобен, но и съвременната цивилизация възможна, като такава.

Ресурсите не са ограничени, те просто са некачествено разпределени.

Дупката между бедни и богати непрекъснато расте, все по-голяма пропаст зее между страните с различен стандарт, както и между отделните прослойки вътре в тях. Доминиращата средна класа е сладък спомен от 80-те. Масите и елитът днес живеят в светове, които се раздалечават. Но не бързайте да обвинявате елита за всичките си беди. Вие се интересувате от неговите проблеми точно толкова, колкото и той – от вашите.

Илюзията, че „ресурсите са ограничени” е заблуда, която произтича НЕ от обществения строй или от епохата, в които живеем, а от човешкото съзнание. Описаните по-горе процеси имат общочовешки, глобален, симптоматичен характер. Те не са от вчера.

Всъщност, ресурсите не могат да бъдат ограничени в изобилната и саморегулираща се среда, в която живеем. Ограничено е само човешкото съзнание. Заради умствената служба на егоизма в продължение на хилядолетия, ние сме се провалили дори в най-елементарната задача: да изчислим правилно ресурсите, които по дефолт са преизобилни и да разпределим благата така, че да има за всички. По много. Дори компютрите не успяха да ни помогнат в това отношение.

Умствената служба на егоизма” може да прозвучи като някаква абстракция, но Екхард Толе дава точен пример за това как, всъщност, целият ни живот е подчинен и, де факто, зависи от умствената служба на егоизма. Перифразирам свободно:

Ако прочетете във вестника, че във вашия град снощи някой е откраднал кола, вие сигурно ще си кажете: „Ей, лоши хора се навъдиха на този свят! Но коли се крадат всеки ден, какво да се прави!” и, като цяло, ще подминете новината с безразличие. Но, ако прочетете във вестника, че някой снощи е откраднал ВАШАТА кола, емоционалната реакция на този скучен вестникарски материал ще е ДОСТА различна. Колко много енергия и мъка има само в думичката „мой”!

Егоизмът, с произтичащите от него психически нагласи, е причината да вярваме в очевАдно неверни заблуди като „ресурсите са ограничени”.

Защо да са очевАдно неверни? Ами, идете в гората и потърсете недостига там. Или се загледайте в Космоса. Не само, че не виждате ограничения, но не му се вижда и краят. Е, ние сме само една от точките в безкрая. Седим си на нея и мислим, че ресурсите са ограничени. Те просто са некачествено разпределени. Всяко дърво, всяко стръкче трева, всяко живо същество в гората си има своето място под слънцето, плюс огромно изобилие от светлина, вода и хранителни ресурси, за да се развива. Дори пустинята е изобилна в своя пясъчен разкош, макар там природата да изразява своето изобилие по съвсем различен начин.

Това, което се опитвам да кажа е, че мизерията, оскъдицата и недостигът не са естественото състояние на нещата. Колосалното изобилие е тяхното естествено състояние. САМО УМЪТ и то – в егоистичния си уклон – може да лиши своя притежател от това изобилие.

Което не превръща ума в нещо лошо, напротив – той е инструмент, прецизен като скалпела, с който все още не сме свикнали да боравим, защото ни липсва достатъчно еволюционен опит като мислещи същества. Осем хиляди години повтаряне на едни и същи грешки не е точно „достатъчен еволюционен опит” и няма нищо общо с „мислещите същества”. Единствената промяна от древен Египет до сега е, че скалпелът е станал по-остър. Но продължава да е в ръцете на деца.

Човечеството не е излязло от своето детство, а децата, както знаете, могат да са удивително жестоки към себе си и към по-слабите: мравчици, буболечици разни, правили сте хербарий…

Човечеството не е постигнало дори половината от своята зрялост, нито каквато и да било самостоятелност, типична за юношата, започнал да изкарва собствени пари като разносвач на вестници.

Човечеството дори не е отбито от гърдата на своята майка – ако утре петролът свърши, ние ще се избием като диваци.

Същото това човечество вярва в заблудата, че ресурсите са ограничени.

А огромната, интелигентна вселена, дори само с мащабното си присъствие и с чудовищното си разнообразие от форми, непрекъснато му подсказва, показва и доказва, че това не е точно така.

Там, където липсват същества, натоварени с човешки мозък и с произтичащия от него егоизъм, всички ресурси са неограничени. Дори в сърцето на най-неплодородната пустиня и на дъното на най-дълбокия океан живеят същества, които получават достатъчно изобилие от ресурси, необходими им, за да се приспособяват и да успяват, а в бляскавите ни градове има хора, които са по-гладни дори от плъховете.

Разделението създава недоимък. То е водещата мотивация на егоистичния ум. Единството създава излишък.

Природата е единна във всичките й форми и, освен това, тя е разумна, тоест – погрижила се е за всичко – предварително е осигурила повече от достатъчно за оцеляването и приспособяването на всеки вид и на всеки отделен индивид от него.

Само хората, обаче, са вид, надарен с разум, чийто капацитет му идва малко в повече (още едно доказателство за изобилието) и, който, поради страх от непознатото, предпочита да го остави неизползван.

Страхът на ума, вкопчен в оцеляването си за чужда сметка, противоречи на естественото състояние на нещата и на естественото правило за всеобщото изобилие. Когато реката напоява плодородна равнина, тя не е ощетена от това. Когато слънцето дарява всичко живо с топлина и светлина, то не е ощетено от това. Когато дърветата произвеждат кислород, те не са ощетени от това. Те просто дишат. Единствено глупакът може да несече източника си на кислород и да го превърне в мебели. Всички губят от преуспяването на чужд гръб. Такъв „успех“ винаги е нетраен. Той има лошия навик да се компенсира. А негов родител е страхът.

Единствено страхът избира да живее в среда, където „ресурсите са ограничени“. Ние не само избираме да живеем в такава среда, ние непрекъснато я създаваме!

Няма да ви предложа решение. Не мога да компенсирам с няколко реда текст липсващите хилядолетия в еволюцията на човечеството като единно, мислещо същество. Надявам се, че тази еволюция тепърва предстои, защото единствената й алтернативата ви е ясна.

Мога да повдигна само булото на още една от популярните заблуди, преподавана дори в университета – заблудата, че „ресурсите са ограничени”. Именно тя създава страх, който ни кара да се вкопчваме в оцеляването и да вярваме, че то е възможно само, когато е за чужда сметка.

Подобна статия: „Цената на егото”.

Предстоят още заблуди. Stay tuned…

Тихомир Димитров

март 23, 2012

Криворазбраната духовност

Изт: flickr

Иска ми се да пиша малко за  духовността. Но не бързайте да си ходите. Тук няма да прочетете нещо „възвишено” и лишено от практическа стойност. В духовността има повече практическо приложение, отколкото си мислите. В криворазбраната духовност няма. За разликата между двете ще поговорим сега.

Криворазбраният избор

Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

„Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”

Из: 33 любовни истории, Когато токът спря

Всъщност, може би завиждате на нечестното богатство, но, повярвайте ми – вие не искате неговите проблеми!

Между духовното и материалното няма възможност за избор. Те са неразривно свързани. Всичко е свързано. Разумният човек знае, че проявите на просперитета са хиляди и не му се налага да избира между тях. Той се развива хармонично. Това се случва не някъде другаде, а във вечния настоящия момент.

Криворазбраното изобилие

Няма как да си щастлив, ако постигаш само една форма на изобилие, например финансова, но изпитваш нищета в повечето (или всички) останали. Така приличаш на грешно натоварен кораб, който се е килнал на една страна – засега се справя успешно с вълните, но рано или късно ще се озове на морското дъно.

Не може да си богат и болен, а да наричаш това „изобилие”. Не може да си богат и самотен и да мислиш, че живееш в изобилие. Не може да си богат и мразен, и да твърдиш, че си постигнал някакъв успех. Не може да разполагаш с жълтици, но да нямаш време да ги изхарчиш и да вярваш, че това е някакъв просперитет. Това си е чиста проба лъжа. Или хайде, нека да го наречем: „липса на свобода”.

Изобилието значи да се развиваш хармонично. Да имаш винаги колкото ти трябва – по отношение на парите, но и по отношение на всичко останало. Изобилието не значи да избираш между духовното и материалното, защото кому си потребен, ако не можеш да си плати сметката за тока? Тогава дори на себе си не можеш да помогнеш.

Изобилието значи да имаш достатъчно от всичко: да си едновременно здрав и обичан, да си „късметлия”, да постигаш с лекота, да бъдеш обграден от истински приятели, да ти върви в любовта и на карти едновременно, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да имаш време за себе си и за обичаните от теб неща, да не зависиш от волята на друг човек, да нямаш смъртни врагове и да си полезен – за себе си и за всички останали. Богатството да ти е черта от характера. Така никой не може да ти го отнеме.

Защо „достатъчно”, а не „повече”?

Защото човек, който има сто милиона не е сто пъти по-щастлив от човек, който има само десет. Милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите. Близко е до ума. Това са просто цифри. Портрети на мъртви писатели. Те не могат да те направят щастлив, но виж – могат да те направят нещастен, ако ги нямаш точно тогава, когато ти трябват.

По-малкото създава тревога и мръсен, гаден стрес, какъвто само недоимъкът може да причини. Повечето също генерира стрес: Да не го загубиш. Да не ти се отнеме. Как ще го опазиш? Как ще го охраняваш? Ами опасността? Ами крадците? Ами завистта? Ами отвличанията? Мръсен, гаден стрес, какъвто само неравновесието може да причини.

Затова е важно да имаш винаги толкова, колкото ти трябва. В момента. Не само портрети на мъртви писатели – всичко. Не ти трябват четири жени, които да те мразят и да ти изневеряват, но да бъдат с теб само, защото имаш нещо, от което се нуждаят в момента, например – пари, слава, власт или някакъв престиж…Трябва ти само една, която да те обича истински. Не ти трябват 800 приятели във фейсбук – достатъчни са ти само двама, които винаги ще ти услужат с пари, когато закъсаш. Тогава си истински богат. Не ти трябва да обикаляш света като сирак. Трябват ти само местата, където се чувстваш „като у дома”. Независимо в коя точка от кълбото се намират. И така нататък…Това значи да си духовен. Такова нещо не се постига с учение, с работа или с дългосрочен план. То е възможно единствено сега – във вечното настояще. То изисква равновесие – вътрешно равновесие. Останалото се намества от само себе си.

Криворазбраният аскетизъм

Как изглежда популярният имидж на „духовния” човек? Нещастник с хлътнали очи и празен стомах, отказал се от всичко, което дори теоретически може да му донесе някаква радост в този живот, забравен в мизерия и самота някъде на края на света, обречен да гледа само в една точка по цял ден, да няма никакви полезни / приятни / смислени занимания, да не притежава нищо, да се храни само с корени, да ползва камък, вместо възглавница, и да носи дрипи, докато е жив.

Възможно ли е някой изобщо да се стреми към подражание на такъв образ? Милиони хора са го правили! В стремежа си към „духовност”, те подражават на един измислен образ, създаден в литературата, в киното или в изобразителното изкуство, които, както знаем, са територия на въображението. Тези хора избират нищетата, преди дори да са вкусили от изобилието. Как е възможно да отричаш нещо, което не познаваш?

Може да отидеш в пещерата и да прекараш 30 години там, но пак нищо да не постигнеш в духовен план. А можеш да практикуваш дзен и докато си ремонтираш мотоциклета, примерно. Можеш да правиш благотворителност за милиони, докато сключваш сделки за милиарди. Можеш да постиш, докато ядеш специалитети. Можеш да търсиш просветление в тантрическия секс, а не в пещерата. Попитайте Стинг.

Криворазбраната диета

Много хора сега постят и мислят, че лишенията ще ги издигнат в духовно отношение. Всъщност, лишенията ги правят само по-гладни и по-агресивни хищници. Затова прекаляват с уж „леките” храни, увеличават цигарите и алкохола за сметка на месото, изнервени са и нямат търпение да дойде Великден, за да се натъпчат с целия холестерол, който са пропуснали, под формата на яйца. И да се приключва с всичко това! Така ли изглежда духовността?  Между тялото и съзнанието трябва да настъпи баланс. Вълк-вегетарианец в природата не съществува.

Не възразявам да гладуваш, за да си прочистиш храносмилателния тракт. Нямам нищо против да си вегетарианец и да не ядеш месо. Нямам нищо против да си веган, суровояд или да минеш на фотосинтеза направо. Не възразявам да я караш цял живот на ядки и на плодове, ако така ти харесва. Но възразявам да си мислиш, че това те прави по-духовен от някого, който си слага в чинията сочна пържола, налива си каничка вино и похапва с повече кеф, отколкото ти е донесло яденето през последните 20 години, взети заедно.

Нарядът трябва да се изпълнява по съдържание, а не по форма

Ама какви са тези войнишки лафове, ще ме питате сега, какво е общото между църковния пост и наряда? Много е общото, да ви кажа. Благодаря на този човек, че ме светна за истинското значение на думата „пост”. Защото и в армията, и в църквата, тя има еднакво значение: Да си отваряш очите на четири. Да присъстваш. Да „внимаваш в картинката”. Да не напускаш поста. Да не „заспиваш”. Да наблюдаваш какво се случва. Да си буден. Да си Буда. Това значи да постиш. Постът не е някаква диета, която ще ти увеличи теглото след време. Ако ще минаваш на диета, по-добре се консултирай с диетолог. Не търси диети в армията и, още по-малко, в духовните учения.

Криворазбраният творец

Друг песимистичен образ, който не харесвам е този на криворазбрания творец. Говоря  за човека, избрал „духовното” пред „материалното”. И живеещ като скот. Защото никой на тази планета не е в състояние да оцени „духовния” му талант. Този човек е най-обикновен бедняк, според мен. Но не от ония – „бедните духом”, които си имат резервация за „царството небесно”, понеже са се отървали от излишните мисли, емоции, грижи, притеснения, страхове и тревоги, въобще – от целия „багаж”, който им пречи да са доволни още тук и сега, а от ония – бедните телом – дето си нямат дори парички за ток. И живеят на свещи поради висок „интелектуален потенциал”. Но не във времената на Паисий, а през 21 век.  И рядко изтрезняват, за да разберат какво точно се случв.

Трябва да твориш на разбираем език, за да си разбран творец. Трябва да говориш на популярни теми, за да си популярен говорител. Трябва да споделяш, за да бъдеш споделян. А не да пазиш „таланта” само за себе си.

Не трябва да мислиш за милионите на Стивън Кинг, когато се захващаш с писане, примерно, защото само един от сто милиона драскачи постига славата и богатството на Дъ Кинг. По стечение на обстоятелствата. Другите имат по-голям шанс да спечелят от лотарията. Ти защо се захвана с писане, заради кинтите ли? Заради кинти хората се захващат с бизнес, строят фабрики, теглят кредити и правят инвестиции. Рискуват, работят по 40 часа на ден и после, ако доживеят, берат плодовете на своя труд. Под формата на кинти. Творчеството ти е достатъчно, като награда, според мен. Като форма на свобода. Като вдъхновение. Това са твоите хонорари, това ти е  заплатата. Ако си искрен пред себе си. Защото мен лесно ще ме излъжеш, но себе си едва ли някога ще успееш да заблудиш…

Темата може да продължи дълго, но мисля, че схванахте основните акценти:

Не трябва да се избира между „материалното“ и „духовното“.

Материята е проекция на Духа.

Другото е нелепа шега – грешно твърдение, с което сме свикнали по правилото: „една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина”. Бъдете честни пред себе си и правете само нещата, които ви носят вдъхновение, свобода, радост и щастие още сега, които ви карат да се чувствате полезни, приятни, одухотворени, обичани и ценени…още сега. Независимо дали ви носят портрети на мъртви писатели или не. Нямате време за нищо останало. Прекалено кратък е срокът, който ни е даден, за да се преоткрием.

Нямаш ли време за себе си, значи нямаш време за нищо останало! Значи не живееш правилно. Огледай се и ще откриеш причините. И започни да променяш. Още сега. Започни да променяш вътрешния си свят, а не външния. Хитлер се опита да преобрази целия свят, понеже беше недоволен. Прави се точно обратното. Работете върху мислите, убежденията и вярванията, които ви формират. По които точно? По тези, които се повтарят непрекъснато. По „цикъла“ работете. И външният свят няма да закъснее с отговора:

„Каквото повикало, такова се обадило”

„Каквото посееш, това ще пожънеш”

„Каквото си надробил, това ще сърбаш”.

„The words of the prophets are written on the subway walls“.

Само че няма кой да чете. А с четене само не става. Трябва ти практика. Няма по-подходящ момент за практикуване на щастието от настоящия момент. Другото е просто илюзия. Други моменти, освен настоящия, просто не съществуват.

Тихомир Димитров

март 14, 2012

ДА СЕ СЪБУДИШ (Reblog, понякога се налага)

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

декември 17, 2011

Светът не се нуждае от ремонт

Изт: sofreshandsogreen.com

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия.

/Учителят Петър Дънов, „За постоянната благодарност“/

Светът определено не се нуждае от ремонт. Ние също сме в покой, но…има две неща, които ни пречат да го усетим този покой. Това са умът и емоциите. Големият „куфар“ и голямото сърце! Пречат не, защото има схема, в която трябва да ни е зле, а защото има схема, в която притежаваме съвършени инструменти, които използваме като диваци.

В крайна сметка, как би реагирал един дивак, ако намери скалпел? Би го забил в окото на съседния дивак или би прерязал гърлото му, за да присвои колибата, добитъка и дивачката, ето как. Докато опитният хирург би извършил прецизна операция.

Цялата драма идва от там, че инструментите, които са ни дадени, са перфектни по подразбиране. И еволюцията от „дивака“ до „хирурга“ отнема малко повече време. Но инструментите няма да станат по-тъпи, за да паснат на нашето развитие. Ние трябва да се развием до там, че да ги използваме по предназначение.

Такива инструменти са големият ум и голямото сърце. Мислите и чувствата. Същите, които ни пречат да видим, че светът не се нуждае от ремонт, че всичко си е по местата.

Добре, ама когато започнеш да раздаваш подобни идеи, отчаяни хора започват да те питат: КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЯ В ПОКОЙ? И първото нещо, което забелязваш, първото наистина неприятно нещо е, че тези хора, освен отчаяни, са и доста АГРЕСИВНИ. Ако не им кажеш КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ. Почти като дивака с острия скалпел в ръка.

Виж, аз не те смятам за дивак, нито мисля, че имаш скалпел, с който възнамеряваш да нараниш някого. Но ще ти кажа какво трябва (или по-скоро можеш) да направиш, за да почувстваш комфорта още сега – на нивото, на което се намираш в момента. То не е по-високо или по-ниско от моето. И аз съм въоръжен с остър, прецизен скалпел, който не зная какво да го правя. И аз живея в същата епоха. Но мога да „изрежа“ някои заблуди, ей така – за удоволствие. Освен това смятам, че комфортът е възможен и на нашето ниво, преди да сме станали „хирурзи“. Особено ако клъцнем внимателно тук-таме. Все пак, хирург се става с кълцане. Само учебниците не стигат. Нещата са много прости:

Големият куфар върху раменете ни има само две честоти, на които може да работи. Това са честотата на изобилието и честотата на оскъдицата. Условно ще ги нарека така. Това са две форми на багаж, които могат да се съберат в един и същ куфар, но по различно време. Налага се да избираш между тях. Във всеки отделен момент. А изборът сериозно влияе върху качеството ти на живот. Момент по момент го променя. „Капка по капка вир става“. Във всеки отделен момент ти правиш избор дали да се настроиш на честотата на оскъдицата или на честотата на изобилието.

Какво побира куфарът на оскъдицата?

Дори да се събуди върху планина от пари, той пак може да се почувства беден. Един-два милиона сигурно ви оправят като парички за цял живот, но може да срещнете Ричард Брансън на някой коктейл и да прецените, че ви трябват милиарди. Или просто да го гледате по телевизията…Така е, когато си настроен на честотата на оскъдицата. Така е, когато си бедняк по душа. Парите не могат да те „оправят“. Оскъдицата е твоята природа. Съсредоточаваш се върху нещата, които нямаш, върху тези, които ти липсват, а не върху онези, които притежаваш в изобилие.

И няма измъкване, братче! Винаги ще има нещо, което да ти липсва. Даже да го компенсираш, веднага ще се появи друго, което да го замести. Може да поискаш да си абсолютен монарх, примерно, ако притежаваш милиардите на Брансън. Може да поискаш личен остров. А защо не континент? Та човекът си има дирижабли и космически кораби! Защо да ги нямаш и ти? Защо не? Обаче акцентът е върху НЯМАШ. И там е грешката. Все нещо няма да е наред, докато си на тази честота!

Всъщност, излъгах, ще бъде, но когато умреш. Номерът е да го постигнеш преди това.

Става въпрос за честотата на изобилието. Въпрос на съзнателен избор е. Във всеки отделен момент. Момент по момент, цял живот. „Капка по капка вир става“.

Какво побира куфарът на изобилието?

Ами, той се събужда в бидон-вила и все пак оценява, че му е останала една цигара от снощи. Знам, това е доста демотивиращ пример, затова ще използвам себе си. Събуждам се в легло персон и половина и не са ми останали никакви цигари от снощи. Обаче се радвам, че все пак съм жив. Това е първото нещо, което мога да регистрирам, докато си търся очилата. Те, както винаги, са или под гърба ми, или под радиатора. И в двата случая съм благодарен, че ги намирам здрави, защото отново мога да виждам ясно наоколо. После се обличам, мия си зъбите (имам зъби, не е ли прекрасно? други хора си нямат!) и тичам към магазина за Camel.
Чудесно, магазинът е толкова близо до нас, а продавачката е толкова усмихната днес! Даже имам пари да си купя цигари! Други хора си нямат. На тях им се налага да ходят по десет часа на ден във фабриката за 500 лв на месец, а аз мога да изкарам същите пари като си седя на топло пред лаптопа и пия уиски със сода.

И, все пак, мога да съжалявам, че не съм женен за фотомодел. Примерно. Че нямам трилиони, че пред къщата ми не е спряно Мазерати, хеликоптер или друг вид екстраваганца на транспортната индустрия.

Схващате ли накъде бия?

Да забелязваш само нещата, които имаш и да ги регистрираш. Да си признателен за тях, не непрекъснато да циклиш върху нещата, които нямаш. Да не се вживяваш в липсите, един вид. Ми, вживей се в наличностите по-добре! Къде по-култивирано поведение е това. Не като „дивака“ в началото. Но пак трябва да внимаваш със скалпела, защото си остава остър. Във всеки един момент. Почнеш ли да измисляш причини, за да се оплакваш, почнеш ли да негодуваш, веднага ще се порежеш. Може да порежеш и някой друг.

Знаете ли колко много причини имам аз да се оплаквам? Десет прераждания няма да ми стигнат, за да ви ги изброя всичките…

Ще започна с най-елементарните: не съм женен за азиатски супер модел, нито една от книгите ми не е световен бестселър и не съм ултра богат. Пред входа ми липсва праркирано Мазерати. Дори не притежавам собствен самолет! И още не съм обиколил света! А това е само началото…Следващите 800 години в оплаквания мисля да ви ги спестя, защото вие сигурно си имате по-сериозни проблеми от мен. Може, примерно, да нямате зъби. И вашият скалпел да е по-остър от моя. Внимавайте само да не си го забиете в окото. Защото съществува и друг фактор, който определя качеството на живот:

Това е голямото сърце. При него светът също е дуалистичен: ЛЮБОВ и СТРАХ. Всички останали емоции са деривати на Любовта и на Страха. Например: радостта, веселието, ентусиазмът, вдъхновението, това са деривати на Любовта. Не на онази любов, тип „нуждая се от теб“, а на Любовта тип „изобилие“, в която имам всичко, от което се нуждая в момента, напълно задоволен съм и мога само да раздавам. Искам само да раздавам, без нищо да променям. Такава Любов движи композиторите на великите произведения, откривателите на великите изобретения и най-устойчиво забогатяващите хора в света.

Примери за деривати на Страха са: завистта, стремежът към оцеляване, новините по телевизията, песимизмът, усещането, че трябва да се махнеш от тук на всяка цена, недоволството, притеснението за утрешния ден, въобще – нещата, които оставят горчилка в устата и не те карат да се чувстваш точно добре – обратното на ентусиазма, на радостта, на вдъхновението, на оптимизма, на лекото сърце…Това са дериватите на страха. Страхът е липса на Любов.

Как действа вибрацията на Любовта?

Мотивира те с ентусиазъм, с радост, с вдъхновение, с останалите деривати. Кара те да се чувстваш добре. Правиш нещата за удоволствие, а не по принуда, от страх, че ще оцелееш трудно…Например, ако работиш нещо, което презираш, но с него ще изкараш достатъчно кинти, за да си платиш ипотеката  (наема, ще изхраниш семейството, ще вържеш двата края) това е дериват на страха. Страхуваш се за твоето оцеляване! И много лесно ще се провалиш. В тази сфера със сигурност ще срещнеш хора, които са десет пъти по-добри от теб, защото правят нещата с желание, действат със замах, мотивира ги радостта, имат хъс, демек – много повече ги кефи да се занимават от теб. Знам го от личен опит. Просто няма как да се състезаваш с тях.

Винаги, каквито и решения да взимате, моля ви, правете си безплатна консултация със сърцето и с главата преди това. Какви мисли произвежда умът ми и от какво са мотивирани те? Какви емоции стоят зад тях? Дали е Любов или Страх? А някой от многобройните им деривати? Дали мислите ви са насочени към признателност за нещата, които вече имате или страдат от липса на неща, които все още нямате? Недостигът ли ви ръководи или сте „чирак“ на изобилието? Драпате ли за нещо?

Ако все още имате два крака и се чудите какво значи „изобилие“ при положение, че живеете под световния праг не бедността, отрежете си двата крака и сравнете десетте разлики! Просто има един милиард неща, за които да сте признателни, ако решите, дори да сте най-изпадналият човек на света! И точно това е пътят за измъкване от блатото. Вижте, светът е КЕФ. Природата е доста богата. Личи й отвсякъде. Всичко в нея е създадено с кеф, с размах, с умопомрачителна щедрост. Затова естествен закон е, че стойностните неща се постигат със спокойствие и радост. Можете да променяте само когато сте абсолютно центрирани в спокойствието и радостта, иначе казано – в Любовта. Изнервеният човек не може да променя нищо. Не и към по-добро.

Гарантирам ви, че всички начинания, които са мотивирани от страха (и многобройните му деривати) са обречени на провал в дългосрочен план! Просто това е вибрацията на страха. Тя не може да генерира успехи в дългосрочен план. Може, но тези успехи винаги са свързани със страдание и имат само временен характер. Страхът винаги иска още страх, а оскъдицата търси своите недоимъци. Тя има нужда от липси. Страхът и оскъдицата не могат да се „хранят“ с изобилие и радост, защото вибрацията им е различна. Misery likes company.

Знам, цял живот са ви учили как оцеляването е най-голямата ви грижа, но съм убеден, че с такава нагласа най-много да постигнете „панелка“ и „москвич“ в съвременния им вариант, при това – на изплащане. Просто УСПЯВАНЕТО включва в себе си и ОЦЕЛЯВАНЕТО по подразбиране, а обратното съвсем не е вярно. Ако ще си поставяте някаква цел, нека тя да е „успяването“ вместо „оцеляването“, моля ви! Нека то да ви бъде цел. Постигането на целта „оцеляване“ включва само това – оцеляване и нищо повече.

Дългосрочни успехи се постигат по-лесно с любов, страст, радост, ентусиазъм и леко сърце. При това се постигат с кеф. Краткосрочно оцеляване е възможно да се постигне единствено с робство на Страха и неговите деривати. Как ще надминеш онзи, който лети върху крилете на радостта, докато ти пълзиш след него, окован във веригите на страха? Така не действа емоцията на любовта. Така не работи съзнанието за просперитет.

Сега вече имате начин да си правите безплатна диагностика всеки път, когато помислите, че светът се нуждае от ремонт. Спрете и си задайте следните въпроси: Страхът ли мотивира моите действия (емоции) или Любовта (и многобройните й деривати)? От позицията на изобилието ли разсъждавам в момента или от позицията на липсата, на недостига взимам своето решение? Признателен ли съм? В чия „армия“ служа? В армията на Любовта или в армията на Страха? Страхът за оцеляването ли е моят пряк командир или радостта от самото начинание? Виждам ли милионите неща, за които мога да благодаря или виждам само тези, за които мога да страдам и да се оплаквам, че ми липсват? Накратко, обръщам ли повече вниамние на нещата, които имам, отколкото на нещата, които нямам?

Това важи за всеки отделен момент. Няма лош момент за безплатна диагностика по тези въпроси. „Капка по капка вир става“. Момент по момент – цял живот.

Да избереш да служиш на Любовта като емоция (и нейните деривати) и на изобилието като мисъл (и неговите деривати) означава да подобриш сериозно качеството си на живот, особено ако го превърнеш в навик. Означава да извършиш прецизна операция с инструментите, които са ти дадени. Светът не се нуждае от ремонт. Ти и аз се нуждаем от ремонт. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!

Тихомир Димитров

август 22, 2011

Теория на просперитета

Натиск и търпение. Трябват само натиск и търпение. 

/Стивън Кинг, Изкуплението Шоушенк/

Написал съм толкова много текстове за духовно развитие и личностно усъвършенстване, че спокойно мога да издам поредния селф-хелп наръчник. Няма да го направя, защото съм уморен от селф-хелп наръчници.

Уморява ме дори само идеята да публикувам книга и да очаквам възнаграждение за знания, които не ми принадлежат. Те просто минават през мен. Навлизат в света чрез широко отворената ми уста. Непрекъснато използвам този блог като учебник и сам прилагам неща, за които вече съм писал. С известно закъснение във времето и с голямо учудване от резултатите (в положителния смисъл).

Подобни текстове обикновено се раждат сами, под натиска на интуицията. Бързат да излязат, докато все още са „топли“. Зарязвам всичко и сядам да пиша веднага, без много-много да му мисля. После винаги разбирам, че някой някъде е трябвало да ги прочете – точно в този момент и точно във вида, в който са поднесени.

Направих си труда да подбера най-добрите заглавия, които подтикват към действие. Озаглавих ги „Теория на просперитета“, защото практиката зависи единствено от теб. На този свят има шест милиарда души и шест милиарда персонални решения, но всички те следват едни и същ принцип. Това е природният Закон на изобилието. Опит за обяснението му е тази колекция. А резултат от разбирането му ще бъде твоят личен просперитет. Никой не е изключение от правилото. „Трябват само натиск и търпение“.

Приятно четене (текстовете се отварят в нов прозорец):

За един пробит долар или теория на просперитета 

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. Не завиждай, раздавай се умно и помни, че всичко е игра. Размерът няма значение, защото винаги печелиш, когато губиш, а ръка, която дава, никога не обеднява.

Предизвикателствата по Пътя 

Фанатик съм на тема духовен = материален просперитет. Мисля, че да избираш между двете е крайно ограничаващо. Освен това мисля, че е тъпо. Не може да живееш „осъзнато“, ако нямаш пари да си платиш тока. Да, има мъдреци, които живеят на свещи, но при тях е резултат от избор, а не от икономическа принуда. Рано или късно ще решиш да се заемеш със себе си и ще потърсиш решения, които да променят живота ти към по-добро. Ще ти се явят такива решения, защото „който търси – намира“, а посоката винаги е само една – нагоре. „Каквото повикало, такова се обадило“ и „външното прилича на вътрешното“, но забележи – промяната трябва да започне от вътре. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – съветва Майка Тереза. Аз бих добавил само, че няма да успееш да промениш света. По-лесно е да промениш себе си. Ето и част от предизвикателствата, които ще срещнеш по Пътя.

Удобни ли са ти патериците? 

Един нечовечен пост и

Един човечен пост 

За компенсация 🙂

Сбъдването на желания – някои практически аспекти 

Точно така: практическо ръководство по сбъдване на желания! Какво повече му трябва на човек? Виж какво.

Моето малко гениално откритие! 

Чети и ще разбереш.

Луксът на 21 век 

Почти всеки дом вече има вана, а ягоди и шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш. Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. А светът е само огледало на вътрешния ти мир. Мир – в буквалния смисъл на думата.

Проклятието на щастливеца 

Нека „проклятието“ и „щастливеца“ да се четат в кавички…

Хубав живот 

Питам се: „Какво е хубав живот?“ и си отговарям сам, като абсолютен шизофреник. Отговарям си, обаче, какво той не е. За да стигнем заедно до усещането за Good Life.

Бъдещето е сега! 

За мен и за теб може би изгледжа различно, но никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън. Няма значение какво сънуваме, всъщност. Хубави и лоши сънища няма. Има значение само дали ще успеем да се пробудим в съня.

Да постигнем изобилието с даване 

Това есе се радва на голям интерес от страна на читателите. Оказа се доста полезно. Доведе до написването на това:

Да постигнем изобилието с даване – капаните 

това:

За щедрите бедняци и богатите скръндзи 

и това:

Третият път към изобилието 

Последното се оказа най-полезно от всички…

На добър час!

Тихомир Димитров

май 28, 2010

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

Преди време написах есе на тема: „Да постигнем изобилието с даване”, след което получих тонове писма от читатели, коментиращи практически житейски ситуации, в които изложените от мен принципи или работят на 100%, или изобщо не действат.

Благодаря за чудесните писма! Помогнахте ми да разбера, че темата се нуждае от продължение.

Да си припомним правилата:

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

 

Даването води до получаване, a получаването – до даване.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал;

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш;

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

и

 

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Оказва се, обаче, че не е толкова просто.

Има капани.

Твърде лесно е да попаднеш в тях, защото отвсякъде дебне селски тарикат, който цял живот чака да срещне точно човек като теб, който обича да дава. И е готов да ти се качи на главата, ако му позволиш.

Що да не те завлече човекът? Нали и това е даване!

А какво става с третия принцип, че даването трябва да ти носи удоволствие?

Щом не ти носи удоволствие да гледаш как ограбват магазина, къщата, майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, кариерата, собствените ти мечти и всичко, което обичаш,  значи трябва да му отрежеш топките на селския тарикат.

Близко е до ума.

Да разгледаме и друга ситуация. Сигурен съм, че има бедняци, които всеки ден дават пари на просяци. Как звучи само, а? Пускат стотинки в пластмасови чаши и не постигат изобилие.

Пускат СТОТИНКИ.

Ами, пробвайте поне веднъж да преборите стиснатия задник в себе си и пуснете два лева. А защо не 20?

Защото покрай вас хвърчат Ауди-та и БеЕмВе-та с черни стъкла, които никога нищо не дават, нали? Гледат само да вземат. И пак са по-богати от вас!

Да, ама отново забравяме третия принцип:

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Тези хора сигурно дават много за жени, кока и лукс. Сигурно купуват скъпи дизайнерски апартаметни на любовниците си. Сигурно носят удобни, шити по поръчка дрехи. Най-вероятно залагат десет брутни годишни заплати в казиното. Или ги дават за бакшиш на певицата. Но пак са по-богати от вас!

Сещате ли се защо?

Защото дават там, където ги кефи.

Защото даването трябва да ти носи удоволствие!

Просяците едва ли ви носят кой знае какво удоволствие. Най-малкото: вонят. Освен това се съмнявате, че парите ви отиват за мафията, за наркотици или за алкохол. По-добре сами си изпийте стотинките, тогава! Пък и давайки стотинки, вие ще получавате само стотинки. Повече, но стотинки.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Сигурен съм, че хората от БеЕмВе-тата не разчитат нито на дилърите, нито на курвите и сутеньорите да им върнат парите. Да не говорим за едрогърдите певици.

Но те знаят втория принцип:

Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш.

И пак са по-богати от вас!

Защото най-вероятно вие плащате сметката. С данъците или с ниските си заплати. С глупостта да вярвате в „кризата”. Да позная ли, че половината ви колеги са съкратени, работата ви е удвоена, а заплатата – намалена? Защото е „криза”. Защото вие наистина сте щедър човек! Вие давате, при това – много. Ама не там, където ви кефи.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Аз знам 5-6 езика. Всичките ги научих по един и същ начин: записвах новите думички сто пъти на лист хартия и после ги запомнях за цял живот.

Казват, че една лъжа, повторена сто пъти, ставала истина.

Същото важи и за утвържденията.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Мога да продължа много по темата, но ще завърша с това, че изобилието не го преследваме от алтруизъм. Напротив, преследваме го от чист егоизъм.

Отпуснете се и бъдете егоисти!

Така или иначе, полученото няма как да го задържите за себе си. Изобилието е като буйна река. Има хора, които стоят „на сухо” край брега и умират от жажда. Има други, които се къпят в реката на изобилието с кеф. Тя е обща за всички, но нито едните, нито другите могат да отнесат реката с шепи у дома. Не могат и с кофи. Дори с язовири не могат. Даже да построиш язовир и да сложиш къщата си в него, пак ти ще живееш в реката, а не реката – у вас.

Защото всички сме наематели на този свят. Не сме оттук и сме за малко.

Ако парите представляват чак толкова голяма ценност за вашия „аватар”, припомнете си основното правило:

Даването води до получаване.

Давайте пари.

И помнете първия принцип:

Винаги получаваш повече, отколкото си дал.

Но невинаги оттам, където даваш.

Давайте много.

Давайте с кеф.

Не забравяйте, че межу даването и получаването стои интервал от време.

Трябва да започнете първи. Трябва да сте ларж. Схемата „ще започна да давам, когато забогатея“ не важи. Съдбата обича смелите. И щедрите.

А е толкова лесно да замениш „пари”, „красота”, „слава” и „лукс” с ЛЮБОВ.

Да речем.

Изобилието познава всички форми. Постигнете го с даване.

Мислете по-мащабно и бъдете щастливи!

Други подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване

За високия стандарт

Предизвикателствата по Пътя

Ползите от кризата

Тихомир Димитров

май 11, 2010

Да постигнем изобилието с даване

снимка: Joshua Williams @ SpiritFlow

Ръка, която дава, никога не обеднява…
/Тихомир Димитров, народен поет и писател, хаха/

Изобилието се постига с даване. Точка по въпроса. Казва ви го човек, който е потопен до шията в изобилие, но не е мултимилионер. „Защо така?”, ще попитате вие. „Ами защото досега не съм си го поставял за цел”, ще ви отговоря аз. Освен това, изобилието приема толкова много и различни форми, които надхвърлят тесните ни представи за пари, лукс и слава, че направо ми се завива свят.

Но изобилието може да съществува само в две „агрегатни състояния”: имане и нямане, излишък и липса.

Невъзможно е да си богат и беден едновременно, да си гладен и сит, болен и здрав, да си прекалено зает и абсолютно свободен. Едновременно. Не може да си чувствителен дебил, талантлив бездарник, трезвен алкохолик, честен политик…

Това са оксиморони.

Депресия, криза, завист, бедност, лошо здраве: всички тези неща се дължат на нагласата ни да предпочитаме да взимаме пред нагласата да предпочитаме да даваме.

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

Не случайно богатите са най-заети с благотворителна дейност.

Не защото са богати.

Нищо не ти пречи да дариш два лева, ако имаш 20. Това също е благотворителност.

Но богатите са по-склонни да дарят малък процент от състоянието си, защото вярват в изобилието и реално харчат колослани суми за благотворителност, които повечето хора, живеещи в нищета, дори не могат да си представят.

Звучи нелепо и абсурдно, знам, но, вижте, в природата нещата винаги действат на принципа на взаимно допълващите се противоположности.

Обратните полюси се привличат. Сушата без влагата и топлината без студа са невъзможни. Нощта осмисля деня, получаването води до даване, а даването – до получаване.

Обратните неща се привличат, причиняват се едно-друго.

Пише го в учебнците по физика и астрономия, в духовните книги, върху стените на тоалетните.

Пише го навсякъде, ама няма кой да чете…

Човек, възпитан в духа на поговорката „като ти дават еж, като те гонят – беж” няма как да опознае изобилието. Той от малък е обучен във всяка възможна ситуация да търси начин да вземе повече за себе и да остави по-малко на другите. Този човек е посветен в науката на нищетата.

Противположните неща се привличат, но сродните – също.

Само че противоположните по полюс и сродните по вид.

Например, противоположните магнити се привличат.

По пътя на тази логика, ако даваш време, ще получаваш време, ако даваш любов, ще получаваш любов, ако даваш уважение, ще получаваш уважение, ако даваш пари, ще получаваш пари.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал

Същото важи и с обратен знак. Ако вземеш сто лева назаем, почти никога не дължиш сто, нали така? Обикновено дължиш 110, 120, 130 и т.н.

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш

Ето защо има заеми, които никога няма да бъдат върнати. Има и дарения, които никога няма да бъдат потърсени.

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

Ако раздаваш със страх, че ще се разориш, наистина ще се разориш. Ако се мотаеш с притеснението, че нямаш достатъчно време, наистина ще изтървеш крайния срок… Ако даваш на някого нещо с нагласата, че не го заслужава, няма да получиш нищо в замяна. Хубаво е да сме разсъдливи и да даваме само това, което имаме в повече, но да не ни се свиди и да го правим с кеф. Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време

Никой не знае универсалната форумала за времето. Причината е, че такава просто липсва. Всеки процес е крайно индивидуален сам по себе си и зависи от безброй много други фактори / процеси. Но едно е сигурно:

Даването отваря пряк път към получаване и получаването – към даване.

Сигурен съм, че ако получите добър хонорар в аванс, все някога ще ви се наложи да поработите здраво, за да си го заслужите. Ако получите заем, все някога ще ви се наложи да помислите как да го върнете, ако обичате някого, все някой ще заобича и вас…

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме.

Има хора, които са напълно наясно с този принцип, приели са го изцяло, повярвали са в него и, уж, го спазват, но въпреки всичко продължават да живеят в липси. Причината е, че логиката на страха ги задължава да притискат вратата на изобилието с крак. Така тя не може да се отвори широко. Не и против волята им.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Човек трябва да се довери на принципа.

Трябва да започне пръв!

Поне веднъж трябва да се отпуснеш и да дадеш малко повече, отколкото считаш за „необходимо”. Без да очакваш нищо в замяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш вдъхновение, любов, удоволствие, наслада.

После остава само да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от съвсем различни посоки, но какво значение има? Механизмът вече е задействан.

Поговорката: „За да получиш, първо трябва да дадеш” звучи ли ви познато?

А „Съдбата обича смелите”?

Добрите правила наистина ги пише навсякъде.

Защото тогава хората избират да живеят по лошите? Защо после възпитават децата си, убеждават и приятелите си, макар самите те непрекъснато да страдат и никога да не постигат съществен напредък в живота?

За да споделят нищетата, разбира се, как защо?

Misery likes company.

Изобилието също.

Точка.

Други подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване – капаните

За един пробит долар или теория на просперитета

Проклятието на щастливеца

Как да се справим с безпаричието или „щастливи по време на криза

Тихомир Димитров

април 12, 2010

Проклятието на щастливеца

снимка: Kris Krug

Хайде да си поговорим за просперитет. Знам, че звучи нелепо, абсурдно, може би дори цинично и вулгарно точно сега, когато да спарваш от „кризата” е приоритет номер едно в ежедневието. Имаме къде-къде по-сериозни проблеми на главата, нали?

Въпреки всичко, хайде да си поговорим за просперитет!

Точно сега, в разгара на „кризата”, просперитетът може да се види и пипне най-лесно. Може дори да се помирише. Точно сега, през април.

Разходете в някой парк. Това, което ще видите там е истински  просперитет.

Няма да намерите просперитет в богатите квартали. Няма го в лъскавите казина и по яхтените пристанища, не, нито в моловете, край помпозните правителствени сгради или в „златните“ кредитни карти. Пластмасата няма нищо общо с просперитета. Пластмасата е симовл на недоимъка, на свършващия петрол.

Защото просперитет се постига чрез щедрост и благодарност.

Вижте връзката между Слънцето и Земята – милиарди години Слънцето дарява живот на Земята, а тя му отговаря с благодарност.

Това, което виждате в парка е символ на нейната благодарност. Така трябва да изглежда вътрешният ни свят, за да живеем в просперитет.

Интересно, че благодарността на Земята е насочена предимно към нас, нейните деца, с всичките дарове, които получаваме безплатно, които са супер яки (красиви, вкусни, полезни), без които не можем. А в замяна ние сме решили буквално да си ебем майката, с извинение на израза.  Децата никога няма да спрат да отмъщават на своите родители.

Защото хората не живеят в щедрост и благодарност. Те живеят в дребнавост и отмъстителност. Вижте отношението между правителство и бизнес, между работодатели и наети, между доставчици и клиенти, между кредитори и длъжници.

Сравнете ги с отношението между Земята и Слънцето.

Всичко в човешкия свят е дребнавост и отмъстителност: „око за око, зъб за зъб”, „пито-платено”…

„Няма безплатен обяд!”

Чудя се само за кислорода, който дишаме, за водата, която пием, за светлината, с която се топлим на плажа, за супер вкусните праскови, които растат в градината, за цвета на лалетата, за безкористната служба на коня и за вярната стража на кучето кой ще плати?

Точно така – никой! Получаваме всичко това наготово, плюс един милиард други подаръци, после започваме да ги делим и да се бием за тях като деца: вдигаме цената на тока, надписваме сметките за газ, приватизираме плажове, воюваме за петрол…

Човешкото стадо обича да живее в дребнавост и отмъстителност. Това нашето не е никакъв просперитет, това е нищета!

Въпреки всичко, има хора, които мислят, че живеят в просперитет. Усещането да караш Бугати по надупчените улици, между разпадащите се панелки,  покрай препълнените казани за смет и ровещите в тях циганета, това ли е просперитет?

Но има богати държави, разбира се, ние живеем в бедна държава. За всичко е виновна държавата, все пак!

А да платиш 25 000 долара за вечеря, докато милиарди хора по света гладуват, това ли е просперитет? Има ли значение дали кофите с боклук са точно под носа ти или на удобно километрично разстояние, така че да не ги виждаш?

Това не е никакъв просперитет. Това е нищета. Безизходица. Недоимък. Нищетата е обединяваща черта на всички хора по света. За едни от нас тя е духовна, за други – материална, а за трети и двете.

Ето как стигнахме до проклятието на щастливеца.

Няма истински щастливи хора на тази земя. Може би мислите богатите, смелите, силните, успелите, известните, красивите, умните, влюбените за щастливи, може би те точно това ще ви кажат. Но ще ви излъжат в очите.

Който има хиляда лева е нащастен, че няма един милион, а дори да го получи пак ще бъде нещастен, защото няма десет. Смелите завоеватели, жестоките тирани на човечеството са жалки страхливци в своята душа, с ОГРОМЕН комплекс за малоценност. Силните не трупат сила, пари, власт и влияние по друга причина, освен от страх, че някой друг може да ги измести, да стане по-силен от тях. Успелите винаги считат себе си за недостатъчно успели. Известните живеят в самотата на своята слава и смъркат кокаин.  Красивите са нещастни, защото остаряват. Умните мразят всички – глупаците, понеже са глупави и гениалните, понеже са по-умни от тях. Самотниците завиждат на „щастливите” двойки, а участниците в „щастлива” двойка изпитват съмнения дали са се обвързали с най-подходящия човек. На тях винаги им се струва, че светът е пълен с много по-подходящи отчаяни самотници.

Истината е, че човек винаги постига целите си. Но никога не е щастлив с тях. Покореният връх не е връх. Има по-високи от него. Проблемът е, че никой не се интересува от равнината. Никой не се наслаждава на спускането. Всички искат само върхове…

Какъв е изходът, ще ме питате вие?

Погледнете в началото на текста.

Щедрост и благодарност, вместо дребнавост и отмъстителност.

Това е изходът.

Ако се чувстваме благодарни за всичко, което имаме в настоящия момент, ще бъдем истински щастливи. Ако непрекъснато искаме още, ще сме обречени на нещастие. Кой драпа за повече, кой трупа? Бедният – този, който живее в оскъдица, който няма достатъчно, на който нещо му липсва. Или поне така си мисли. Богатият не трупа. Него оскъдицата не го вълнува. Той си има всичко. Нали затова е богат! Ако се мислиш за беден, постави се на мястото на някой раково болен пациент или осъден на смърт затворник. А сега отново се замисли дали наистина си беден и дали не трябва да благодариш за всичко, което имаш.

Благодарният е винаги богат, но богатият невинаги е благодарен.

Щедростта, това е друг вълшебен инструмент – средство за отдаване, с цел балансиране на щастието. Винаги, когато вземеш, предстои да дадеш и винаги, когато даваш, предстои да получиш, при това – много повече.

Ето защо щедростта кара хората да се чувстват добре. Всички ние подсъзнателно сме наясно с простата аритметика на факта, че даването води до получаване и получаването – до даване. Всеки акт на щедрост увеличава „капитала” в невидимата ни „банкова сметка”, която непрекъснато се „олихвява”. Няма значение дали отдаваш пари, любов, признание или усмивки. Каквото дадеш, такова ще получиш в уголемен размер. Отдаването е единственият възможен изход от „проклятието на щастливеца”, от порочния кръг на нищетата, в който постигането на едно желание автмоматично води до друго.

Щедростта и благодарността са инструменти за балансиране на щастието. Щастието е възможно само в своя абсолютен баланс. Паркът е точно толкова красив през пролетта, колкото красиви са ярко оранжевите килими от накапали листа през есента. А планината е еднакво привлекателна през зимата и през лятото, нали? Морето винаги ни омагьосва. Слънцето винаги изгрява. Напълно безплатно, при това!

Всички ние сме наематели на телата, които обитаваме и заематели на вещите, който притежаваме. Можем да ги ползваме само временно. Да не забравяме, обаче, че водещо кредо на нашия „хазяин” и „кредитор” са щедростта и благодарността. Човешката дребнавост и отмъстителност стоят, меко казано, смешно на фона на Вселената.

Водени от щедрост и благодарност, ние се доближаваме до истинската си същност.

И забравяме за „проклятието на шастливеца”

Тихомир Димитров

Следваща страница »