Писателският блог на Тишо

април 30, 2015

Настъпи ерата на тъп-фона

1

Изт: Google Developers Mobile-Friendly Test 

Шегата настрана, обаче този момент е епохален. Също толкова епохален, колкото новината, с която ООН заяви, че световните граждани са станали повече от световите селяни. В буквалния смисъл на думата.

Накратко, Гугъл променя алгоритъма си, за да може на световните граждани с тъп-фон, натикан в задния джоб, да им е по-лесно. Не са виновни от Гугъл, че над 50% от човечеството избра да стане световен гражданин с тъп-фон, те просто се адаптират. Щяхте да го правите и вие, ако предлагахте глобални услуги.

Може да имате своите резерви, аз също ги имам, но вътрешната съпротива към такива промени е като на пияницата, който се сърди, че слънцето изгрява. Сърдиш се, не сърдиш, рано или късно ще те огрее.

По-добре да се адаптираш.

Идеята е да проверите дали и вашето местенце в интернет е съвместимо с новата гугъл-тъпфон-конюнктура.

Дали сте „приятел“ на промЕната, един вид:

2

Изт: Google Developers Mobile-Friendly Test 

Направете го от тук, ако не сте забелязали линковете по-горе. 🙂

Благодарско на Силвина Фурнаджиева за статията „Кой се страхува от 21 април и какво друго ново в SEO?“ , както и за всеобщия й принос към ограмотяването на българското наseoление. 🙂

Голямо мерси и на WordPress, в това число на WordPress България, за нестихващия ви ентусиазъм да бъдете винаги в крак с промените! Знам, че имате остри критикари, особено сред най-взискателните маняци-перфекционисти от ай-ти сферата, но за мен, като потребител, вие сте върхът, защото знаете how to keep it simple. 🙂

3

Изт: flak.dotq.org

Тихомир Димитров

май 12, 2013

Ако кряка, скача и изглежда като жаба, значи сигурно е жаба

jaba

Изт: science.howstuffworks.com

„Политиците и пелените трябва да се сменят редовно. По една и съща причина“

(неизвестен автор в интернет. Хе-хе )

България изглежда като страна, която се управлява зле. Държи се като страна с лошо управление и в нея се живее като в страна, която се управлява супер зле. Ако четвърт век не ви стига, за да разберете това, значи няма да ви стигнат и следващите 200 години… Политическата система просто не работи. Тя в момента реже клона, върху който седи.

Мнозина биха упрекнали народа за това, т.е българите, с аргумента, че политиците произлизат от нашите среди, че те са едни от нас, че ние сами си ги избираме и, едва ли не, сме отговорни за техните решения.

Не.

Грешка.

Първо, политиците на са част от българския народ. Те са част от един привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото, чиито корени могат да се проследят чак до бившия комунистически, милиционерски, доноснически, авторитарен, привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото. Който продължава да дърпа конците и до днес…Даже довчерашният ни Първи го има на общи снимки с Първия от онова време. Ако мислите, че това е „случайно“, значи трябва да си прегледате главата. Ако мислите, че носите някаква отговорност за поведението на отделен от вас, затворен за външни лица, авторитарен, самовъзпроизвеждащ се и наследствен елит, също трябва да си прегледате главата.

Да обвиняваш гражданите за грешките на техните политици е все едно да обвиняваш служителите на една корпорация за стратегическите грешки, допуснати от нейните мениджъри, които са я довели до фалит. Или пасажерите на самолета за катастрофата, предизвикана от пилота поради небрежност. Или пътниците за недоглеждането на шофьора при произшествие.

Не.

Грешка.

Отговорност за управлението носи винаги този, който седи зад волана. Точка по въпроса.

Ние, избирателите, нямаме никакъв механизъм да държим елита отговорен за това как управлява, нямаме начин (нито практически, нито законен) да го задължим да спазва своите предизборни обещания, не можем да му поискаме отчетност (освен морална) докато ни управлява, а последният не носи никаква отговорност и за гласуваните от него решения (пак освен морална).

В резултат на това, България е страна, която се управлява зле. Изключително зле. Систематично зле. Понеже се управлява от хора, над които няма никаква отчетност и контрол. Ти, аз и бай Генчо да бяхме, ние също бихме злоупотребили в среда, където получаваш всички ресурси да управляваш, но никой не ти търси отговорност за това как точно го правиш.

Можем да ги „наказваме“ само веднъж на четири години, но това е пълен ташак, с извинение за израза, защото аз, ти и бай Генчо да бяхме, все щяхме да намерим начин да се разберем как отново всички да спечелим, ако стадото вземе, че „накаже“ някой от нас на следващите избори. Да ви прави впечатление, че едни и същи личности седят около софрата вече четвърт век? Психопати да бяха, все щяха да се разберат. А те не са психопати. Те са българи. Българите сме свестни и разбрани хора.

„Изборите не променят нищо. Иначе щяха да ги забранят“. Авторът на това изказване не съм аз.

Политиците имат в ръцете си финансовия, човешкия, икономическия, медийния и административния ресурс да управляват. Но им липсва моралния. На какво се дължи това? Според мен, на чувството за отделеност. От държавата.

Напразно си мислим, че чувство за отделеност имат само гражданите. Чувство за отделеност имат и законно избраните им представители. С тази разлика, че за тях държавата е нещо, от което винаги получават (власт, пари, удобства, привилегии), а за теб държавата е нещо, на което винаги даваш (данъци, такси, осигуровки, доверие). Повечето неща си задължен принудително да ги даваш, а има и хора, които повечето неща се чувстват задължени принудително да ги получават.

Разберете, нищо друго не мотивира един човек да влезе в политиката, освен личните облаги, които тя носи. Чувството за отделеност стои в основата на егоизма, а ние живеем в егоистично, консуматорско общество, кoето налага „ценността“ да трупаш и то повече, отколкото другите са натрупали. Ако може. Как да ви обясня, че да очакваш морал от някой, натоварен с власт, от когото и да било политик в такова общество, е по детски наивно? Хората не се чувстват натоварени с власт. Те се разтоварват финансово, когато докопат ключа за „пещерата на Аладин“.

Но се връщаме на отговорността. Отговорността за това, че работиш, а не можеш да си платиш тока не е твоя. Тя е на хората, които си натоварил с отговорността да те управляват. На които си платил (скъпо и прескъпо) да го правят. Отговорността е на шофьора зад волана. На капитана зад руля. На мениджърския екип на компаннията. Акционерите може и да гласуват веднъж годишно, но през останалото време отговорността се пада на мениджърите. Персонално и лично, през всяка една минута от годината те носят отговорност за имуществото, което управляват.

Ръководителите на България през изминалия четвърт век решиха, че е възможно да прибереш само едната страна на монетата в джоба, т.е правата и привилегиите, но без отговорността за това, че са ти гласували доверие и са те натоварили с обществени механизми…не, за да си оправяш семейството, вилата и лозето, нито да си пълниш банковата сметка в Швейцария, а за да разшириш съзнанието си от егоистично до национално-егоистично, т.е поне до рамките на една нация. Да мислиш за голяма група от хора, преди да помислиш за себе си. Да станеш държавник. Да бъдеш политик.

Политиката не е мръсна дума. Мръсно е ограничението в съзнанието на онези, които не могаг да видят по-далече от носа си и използват сложните политически механизми, създадени за благото на едно общество, за да си оправят положението / родата / банковата сметка в Швейцария.

В България няма политици. Не и от ранга на политиците, живели преди 2000 години, в една древна и варварска епоха, при смешни (в сравнение с днешните) знания, условия на живот, възможности за комуникация и контрол. Но те превърнаха Рим в центъра на цивилизацията. Те създадоха стандарти за държавност и за политика. Не-политиците у нас превърнаха една богата държава в мизерно общество, където работиш, но не можеш да си платиш тока…

Връщаме се отново към отговорността. Няма действие без противодействие и не можеш да прибереш само едната страна на монетата в джоба. Това поведение натрупа значителни морални дългове през последния четвърт век, които трябва да бъдат платени. А който не си обслужва дълговете фалира. Преструктурират го, разпределят му имуществото, в по-крайни случаи дори го вкарват в затвора.

Не-политическата класа натрупа огромен пасив, който вече не може да обслужва. Наближава времето, когато кредиторите ще дойдат, за да си поискат своето. Защото законът за равновесието работи. Резултатът може да се отлага във времето, но лихвите се трупат и компенсацията е неизбежна. Има една поговорка, че Бог забавя, но не забравя.

Независимо кой ще седне зад кормилото на държавата след тези избори имам чувството, че ще се окаже в ролята на човека, който ще трябва да плати вересията на всички останали преди него. Затова отидох до урните и пуснах реален глас, въпреки че мислех демонстративно да задраскам всички кандидати…Не ми даде сърцето, тъй като и за бюлетината, и за ксероските, и за хората, които обслужват този средновековен, пълен с пропуски и възможности за манипулация изборен процес съм си платил. Лично. От моя джоб. Защото аз съм от онези, които са принудени само да дават в системата. Без да ги питат дали искат. Но Системата сега е такава. И реших да я използвам. Пуснах реален глас за този, когото искам да видя как се оказва в ситуацията на длъжника, принуден да плаща за вересиите на всички преди него. Пуснах гласа си и, за да обезсмисля едни 50 или 100 лева дадени за един брой фиктивен глас от хора, които смятат, че така ще стигнат много далеч. Ще стигнат най-много до ролята на длъжника. А някой трябва да плати сметката…

Не-политическата класа у нас в момента реже клона, върху който седи. Всички очакваха краят да настъпи през 2012 година, но не знам дали ви прави впечатление, че тогава започна едно ново начало. Дори въздухът вече е различен. Правилата се промениха. Хората стават все по-осъзнати, все по-самостоятелни и скоро няма да имат нужда да плащат на някой, който да ги заблуждава, че ги води към „светлото бъдеще“, което винаги си остава отложено за неизвестното бъдеще. Все по-трудни времена настъпват за нечестните, уважаеми. На земята се спуска справедливост и тя, за разлика от дебютния ми роман, наистина е „Справедливост за всички“. Защото се ръководи от невидими правила, чиито автори не са хората с тяхното ограничено, егоистично съзнание. Едно ДРУГО съзнание се пробужда у човечеството в момента, правейки тези, които се мислят за отделeни от него, излишни.

На знам дали забелязвате, но все по-малко време е необходимо нечестните практики да излязат на яве. Все по-малко са бариерите пред прикриваните с години малки и големи, но задължително мръсни, тайни. Все повече са възможностите за разобличаване на лъжите. Все по-голямо е значението, което всеки човек разбира, че има: за себе си, за обществото, за собствената си съдба. И все по-трудни времена настъпват за нечестните.

Обръщам се от ниската си позиция в обществото към следващите ръководители, които ще застанат зад кормилото на държавата:

Скъпи сънародници, не искам да ви гледам в раирани дрехи, нито да ви конфискувам имуществото, нито да ви съдя или да ви бия по площадите. Не искам, заради простата причина, че носите същата душа, като моята, а това не ми позволява да ви пожелая нещо, което не бих пожелал на себе си. Но, за ваше собствено добро, имайте предвид следните няколко елементарни препоръки:

– Не крадете и няма да ви разследват за кражби;
– Не лъжете и няма да ви държат отговорни за лъжа;
– Не злоупотребявайте и няма да ви преследват за злоупотреби;
– Не клеветете и няма да ви съдят за клевета;
– Не заменяйте националното богатство за свое и няма да ви го потърсят обратно с лихвите;
– Не застрашавайте природата и няма да платите жестока цена за това;
– Не страдайте от заблудата, че сте нещо повече или ПО-ВАЖНО дори от просяка на улицата, защото една ПО-РАЗУМНА от вас сила ще ви накара да изтрезнеете от тази заблуда по начин, който няма да ви хареса. Това е силата на ОСЪЗНАВАНЕТО.
– Накратко, не правете на другите онова, което не бихте искали да ви правят на вас. Защoто сроковете се скъсяват…

Мислете малко по-глобално. Сега вие имате шанса да мислите от и за цяла една нация! Все по-трудни времена ще настъпват за нечестните и все по-малко ще бъде времето, в което този шанс ще им се предоставя.

Бъдете новатори! Използвайте го! За пръв път в най-новата история на България вземете, че експериментирайте да бъдете пионерите, които първо ще допринесат с нещо за общото благо, а после ще посегнат да отнемат от него. Опитайте, пък се наслаждавайте на резултатите. Дори няма да ви се налага да посягате. Ще получите много повече, отколкото сте мислили предварително, че заслужавате…

Желая ви успех и в никакъв случай не ви мисля злото!

Но ще ви наблюдавам внимателно и ще ви държа отговорни (не само морално) за всичко, което правите, мислите или говорите, докато сте „зад волана“ на „превозното средство“, в което сме аз и още няколко милиона души…

Не си мислете, че ние държим на собствения си живот или съдба по-малко от вас самите…

Или, че ще успеете да прехвърлите отговорността на пасажерите за това, че не сте забелязали рязко приближаващата промяна.

Не, ако катастрофирате, „катаджиите“ ще дойдат и ще се занимават единствено с вас…

Така, че умната! Който предпочита русата, става порно актьор, а не държавен ръководител.

Бъдете част от епохата, в която не-случайно сте се родили да бъдете.

Станете част от промяната, която искате да видите в света!

Тихомир Димитров

март 15, 2013

Тече. Всичко тече…

stairwell spiral - looking over centripetal banisters

Изт: fraudhappens.wordpress.com

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Всичко тече. Идва и си заминава. Светът се променя. Буквално. Всеки ден. И едновременно с това си остава същият. Един чудесен парадокс, върху който ми се иска да поразсъждавамe. Той има много общо със случващото се в момента у нас и с това, което можем да очакваме от бъдещето.

Да се върнем назад във времето и да разгледаме няколко банални примера:

След Революцията през 1789 година Франция вече не беше същата. Родиха се човешките права. Заговори се за „свобода, равенство и братство“. Монархията беше свалена. Но, едновременно с това, Франция си остана същата. Разчекванията бяха заменени от гилотина, а елитът, макар и нов, продължи да убива несъгласните, докато сам не се превърна в жертва на собствената си кръвожадност. Революцията изяде своите деца. Абсолютният монарх стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Робеспиер, а след това и Наполеон. Политически екзекуции, разврват, жестокост, безсмислени войни и пилеене на държавни пари, простолюдие тънещо в нищета – такива бяха обвиненията, заради които монархията загуби своята глава, в буквалния смисъл на думата, но нейните наследници донесоха на Франция още повече от същото…

След Революцията през 1917 година Русия вече не беше същата. Роди се „диктатурата на пролетариата“. Крепостниците станаха „другари“, а собствеността – обща. Монархията беше свалена. Русия се промени. Електрификацията замени газените лампи, каруцата беше заменена от парен локомотив, а плугът – от трактор и комбайн. Започна индустриализацията. Но, едновременно с това, Русия си остана същата – огромна страна, управлявана от тирани. Абсолютният владетел стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Ленин, а после и Сталин. Репресиите на царизма бяха заменени от ГУЛАГ, а царските шпиони – от тайната милиция и доносниците на режима.

Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случи и в Китай, след падането на хилядолетната империя. Забраненият град си остана забранен…Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случва непрекъснато, навсякъде, в продължение на векове, през цялата история на цивилизацията.

Демокрацията е изключение, парадокс, временно явление в човешката история, пише Любен Дилов-син в новия брой на L’Europeo („Дикаторите“), който силно ви препоръчвам. Светът се управлява от тирани. И всеки подтик към свобода е последван от още по-крайна форма на не-свобода. Печелят най-гръмогласните – онези, които викат най-силно в смутните времена. А гласът им се чува, защото те казват на масата онова, което тя иска да чуе. Печелят манипулаторите с най-симпатичните идеи. И после всичко се променя. Безвъзвратно. За да остане същото, каквото беше преди. И каквото винаги е било…

Разбирате ли, човечеството изпробва всички икономически системи, които успя да измисли и тества всички политически режими, които някога са му минавали през главата. Приложи ги на практика. Беше водено от най-добри намерения. Всеки път. И всеки път получаваше едно и също, като резултат – революцията изяждаше своите деца. Демократите се превръщаха в тирани. Терорът отстъпваше място на нов терор, бедността – на оскотяването и нищетата, а неравенството – на нов вид „равенство“.

Това, което се променяше през историята бяха само имената. Наименованията. Термините. След като за малко премахна своя монарх, Англия се сдоби с „лорд-протектор“. Франция замени краля-слънце с император, а Китай смени императора с председател. Селяните в цял свят си останаха заринати до ушите в кал бедняци, които плащат цялата сметка, но получават най-малък дял от преразпределението, а елитът продължи да тъне в разврат и да убива несъгласните. Египет и през 20-ви век се управляваше от фараони, а Иран смени шаха с аятолаха…Но какво значение имат имената? Какво значение има дали политическата диктатура ще бъде заменена от военна, икономическа, религиозна, класова, социалистическа? Освен терминологично?

Религията, държавата, етносът, расата, историческото минало и културното наследство, спецификата на районите, където се случва „промяната“ – всичко това няма никакво значение. Нямат значение епохата и техническите средства, с които си служат народите. Няма значение дали са организирани в родови общини, в племена или в мултинационални империи. Няма значение божеството, на което се кланят. Няма значение напредъкът в науката и в медицината, изяществото в изкуствата също няма никакво значение. Без значение е дали ще прережеш гърлото на инакомислещия с нож или ще му пуснеш атомна бомба…

Говоря за системна грешка, присъща на човечеството, която винаги е била, е и ще си остане симптоматичен проблем. Това, което историята непрекъснато повтаря и преповтаря, са резултатите от симптома. А на мен ми се иска да погледнем малко по-надълбоко и да се съсредоточим върху причините за болестта.

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Кое е нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна?

Какво е нещото, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно?

Нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна, е човешкото съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Но да се върнем към съзнанието:

Човешкото съзнание, поне през последните осем хиляди години, е егоистично. Това значи, че светът винаги е разделен на „свои“, които са готини и на „чужди“, които трябва да бъдат унищожени, поругани, отречени, отхвърлени, премахнати, отписани. Които са виновни за всичко и, от които трябва да се „пазим“. За да не стане както преди…Светът винаги е бил разделен на „добри“ и на „лоши“, а нещото, което винаги е определяло в коя категория ще попадаш не е това, което правиш, мислиш или говориш, нито дори това, в което вярваш, а единствено принадлежността ти към „своите“ или към „чуждите“, т.е към егоизма на съзнанието, чиито девиз е: „ако не си с нас, значи си против нас“. Това изречение е взело няколко милиарда напълно безсмислени жертви. Егоистично съзнание значи, че докато „своето“ е по-важно от „чуждото“, докато съществуват някакви разделителни линии във възприятието, докато битува халюцинацията, че ти си нещо по-различно от квантова миниатюра на Цялото, винаги ще бъдеш престъпник и тиранин, каквато и власт да ти се даде, в каквито и добродетели да се закълнеш, каквато и вяра или идеология да изповядваш. В „Без граници“ Кен Уилбър пише: „прокараш ли разделителна линия в съзнанието, копаеш окоп, в който ще се воюва“. И, замислете се, дори имперските граници са мислени линии в пясъчника на човечеството, жестоко като малко дете – разделители в съзнанието му, за които през хилядолетията се е воювало. За да се защитят „своите“. И да се ликвидират „чуждите“…

Това, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Кралят вече не ни прави щастливи, да подарим щастието си на лорд-протектор! Короната вече не ни прави щастливи, да я заменим с диктатура на пролетариата! Вождът ще ни направи щастливи! Той е отговорен за нашето щастие! Ние нямаме нищо общо с това. Добре, но вождовете също са продукт на и резултат от егоистичното съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поставянето на гърнето с меда в скута на Мечо-пух…и очакването, че лапичките му ще останат сухи…Ние винаги търсим щастието си някъде другаде, в нещо друго, подаряваме го на някой друг, правим все същото. И очакваме промяна.

Промяната в реалността е невъзможна, докато не настъпи промяна в съзнанието:

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“

„Каквото вътре, такова и отвън“

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Каквото посееш, това ще пожънеш“

Но промяната в съзнанието е индивидуално занимание. Или по-скоро процес. Естествен процес. Опитаме ли се да я организираме, да я идеологизираме, да я приложим масово, най-много да получим още една „културна революция“ и, след като преброим труповете, да разберем, че отново сме се подхлъзнали в капана на добре познатата, стара заблуда. В хватката на его-ума.

Бидейки същества със свободна воля, страдащи от илюзията за своята идентичност и за линейния характер на времето (тик-такането на часовника не доказва, че има такова), ние практически разполагаме с цялата вечност, за да се самоунищожаваме и възраждаме от пепелта, докато повтаряме един и същ цикъл.

Защото реалността се променя не с течение на времето – историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца, не, реалността се променя с изменение на съзнанието. С покачването му на по-високо ниво. Единствената реалност, с която разполагаме, ще разполагаме и винаги сме разполагали, на егоистичното ниво на съзнание, е цикличността. Барабар с илюзията за времето и за собствената ни идентичност. Плюс навика да живеем с миналото и бъдещето, но никога в настоящето. В тази „реалност“ историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца…

Промяната, обаче, е въпрос на личен избор. Тя не е колективно занимание, нито някакъв нов вид идеология. Тя просто е. Имаме на разположение цялата „вечност“, за да й се посветим…Всеки един от милиардите жители на планетата трябва сам да реши, че иска да се изкачи едно стъпало по-нагоре в духовното си развитие. Че иска щастието си обратно, заедно с отговорността…

Тихомир Димитров

Подобни статии:

Цената на Егото

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Криворазбраната духовност

Да се събудиш

Светът не се нуждае от ремонт

Удобни ли са ти патериците?

Моето малко гениално откритие!

Творци на собствената реалност

март 14, 2012

ДА СЕ СЪБУДИШ (Reblog, понякога се налага)

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

февруари 11, 2012

United States of Love

„Един свят – едно бъдеще“ – това беше девизът на „Парада на любовта“ в Берлин през 1998 година – събитие, което в продължение на десетилетие събираше един милион души под флага на любовта всяко лято.

Столицата, където се случваше това, само преди 70 години беше наричана „столицата на злото“.

Нещата се променят. Днес Берлин е най-модерният и най-толерантният град в Европа.

„Един свят – едно бъдеще“ ми е любим девиз, защото с четири думи казва всичко.

Имаме свят с общо бъдеще, в който ще ни се наложи да живеем всички заедно.

Как ще изглежда този свят зависи от нас. От всеки от нас.

Знам, че звучи идеалистично, но е факт.

Вижте тълпата от клипчето по-горе и мислено я умножете по две.

Толкова, дори повече, подкрепиха петицията срещу ACTA в Европейския парламент.

Живеем във времена на промени. Времената на промени са интересни времена.

Това може да се разбере в хубавия и в лошия смисъл.

Лош е смисълът, когато се поддадеш на принципа „разделяй и владей“.

Когато позволиш да те разделят и владеят със страх, като те насъскват срещу някой друг.

Не позволявайте да ви насъскват срещу творците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които се грижат за комфорта на вашата душа и единственото, което искат в замяна, е да живеят нормално от труда си. Като всички останали. Посочете им без злоба пороците на сегашния механизъм и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да се адаптират към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу политиците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които, добри или лоши, определят прякото ви настояще, но те също са хора като вас – използват тоалетната, допускат грешки. Позволете им да се вслушат в гласа на разума и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да адаптират законодателството към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу компаниите, които търгуват с авторско съдържание, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Всичко, което искат те, е да запазят печалбите, офисите и работните си места. Не се различавате много от тях. И вие искате същото. Позволете им да разберат новите механизми за разпространение на авторско съдържание и те без натиск ще променят своя бизнес модел, за да се адаптират към тях. Защото искат да успяват, като всеки от нас.

Не позволявайте да ви насъскват срещу журналистите, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Те работят под огромно напрежение – подложени са на невероятен стрес на работното си място и невинаги имат времето или възможността да преценяват / анализират информацията качествено и задълбочено. Информирайте ги без страст за пропуските, които допускат. Позволете им да да си свършат работата добре и да бъдат безпристрастни. От това печелят всички.

Не позволявайте да ви насъскват срещу блогърите.

Почти никой от тях не подкрепя ACTA, но това вече не е онази хипарлива група младежи с интерес към компютрите, еко-активизма и анти-глобализационните протести. Сред тях има сериозни професионалисти, включително: издатели, продуценти, автори, музиканти, филмови артисти, юристи, политици, журналисти и обществени дейци. Техният глас все повече и все по-често ще се чува, защото информацията, която произвеждат, е нецензурирана. Не ги подценявайте, а станете един от тях. Безплатно е и всеки може да се присъедини. Споделете своето мнение със света и го направете свободно, защото светът има нужда от повече свободни мнения.

Не позволявайте да ви владеят със страх. Нито един от фаталистичните сценарии няма да се случи.

Всичко това е на дневен ред, защото епохата е такава.

Човечеството трябва да се събуди и на бърза ръка да прескочи две-три стъпала в духовното си развитие.

Затова се случват тези неща.

PIPA, SOPA и ACTA са добрите новини на деня – катализаторите, които изискват промяна.

Без тях, тази промяна няма как да се случи.

Със сигурност ще има още катализатори. Бъдете честни в сърцата си и служете на Истината.

„Истината ще ви направи свободни“, а бурята ще ви отмине.

Един свят, едно бъдеще.

А ето какво се случва по широкия свят в момента (текстовете са на англисйки):

Списък на градовете, които протестират в Европа, изт: Avaaz.org

THE GUARDIAN, 03.02.2012: „Действайте срещу ACTA сега, ако ви пука за демокрацията и свободата на словото

BBC NEWS, 06.02.2012:  „Европа се готви за протести срещу антипиратското споразумение

GOOGLE NEWS, 07.02.2012: „Чехия и Словакия замръзяват анти-пиратския пакт

FINANCIAL TIMES, 08.02.2012: „Очаква се новият пакт срещу интернет пиратството да дерайлира

„Един свят – едно бъдеще“

Противопоставянето и разделението не влизат в сметката.

Тихомир Димитров

октомври 21, 2011

Предизборни вълнения

Прекъсвам за малко пътеписите от Амстердам. Искам да споделя някои предизборни вълнения. Хората, които ме познават принципно знаят, че ми се повдига от политика. И мнения от рода: „Ама, един писател трябва да има активна гражданска позиция, да се интересува от процесите в обществото, да е ангажиран с тях” определено не вървят.

Защото, може хем да е така, хем да ти се повдига от политика. Едновременно.

Нещата, които реално вълнуват един писател, са съвсем други.

Ето някои от тях, в моя собствен мироглед, от последните дни:

Излезе още един чудесен пътепис за Амстердам.

В корпоративния блог на „Индизайн” публикуваха визията ми за къщата-мечта. Имат куп прекрасни решения и предложения, моето е едно от най-смотаните, между другото. Харесвам идеята да погледнеш къщата-мечта през очите на хора, които всеки ден „срещаш” в интернет. Ставаш близък с тези хора и започваш ги чувстваш „свои”, дори да не се познавате лично. Интересно е да видиш идеала им за дом. Приветствам инициативата да накараш хората да мечтаят!

Излезе новият брой на Алманах „ФантАstika (2010-11). В него ще прочетете съжденията ми на тема: „За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса”.  Съставителят Атанас Славов е решил да постави статията ми в секция: „Бъдещето – начин на употреба”. Броят се очертава да е интересен, поне засега, като гледам заглавията.

Българският писател Калин Терзийски получи европейско признание.  Харесвам го като човек и като автор. Радвам се на успеха му все едно, че е мой. „Има ли кой да ви обича?” е въпрос, който всеки трябва да си зададе и текст, който всеки трябва да прочете.

Жан Мишел Жар дойде на крака в България. Остана почти незабелязан от медиите, заети да отразяват предизборните напъни на чичковци и лелички с европейски амбиции. Които твърдят, че могат да променят нещо. Занимаваха ни повече с тях, отколкото с човека, който действително промени нещо – световната музикална сцена.

Такива са нещата, които вълнуват един писател в предизборните дни.

Ако политиката беше мръднала поне колкото науката, технологиите и бизнеса, сега нямаше да гласуваме с двуметрова бюлетина. В началото на 21-ви век! И, може би, щяхме да живеем в съвсем различно общество.

Тя (политиката), обаче, си остана на нивото от 1991-ва година. Гледам плакатите, чета лишените от смисъл платформи и се питам: „Има ли още хора, които се връзват на такива неща?

Оказва се, че има. Повечето хора се връзват. И поглъщат обещанията за промяна с по-голям апетит от предизборните кебапчета. А мен дори едно предизборно кебапче не се намери кой да ме почерпи, хаха. Канят ме само на скучни беседи с пропаганда. Сещат се, че в България имало артисти, пишещи хора, „представители на културата”, че моят град съществува на картата. Връщам поканите с любезната уговорка, че ще дойда следващия път, когато се поинтересуват от мен, но изборите няма да са вдругиден…

Доверието ми в политическата система отдавна напусна „кота нула”. През последното десетилетие то бавно, но сигурно пълзи надолу и заема все по-отрицателни позиции. Виновни за това НЕ са политиците, моля ви! Ние си ги заслужаваме. Тези хора изцяло отразяват нивото на средностатистическия българин-гласоподавател, което, ще ме прощавате, не е никак високо. Посетете някоя чалга дискотека в петък вечер и ще разберете какво вълнува масовия гласоподавател. Ще видите докъде се простира хоризонтът на неговите мечти. Ще оцените колко струва идеалът на простолюдието. Хората, които сега заемат 100% от медийното пространство и време, отговарят напълно на този идеал. Евтини са.

И откровено ме дразнят. Дразнят ме не като кариеристи, защото амбициите са си проблем на амбициозните хора, дразни ме убеждението им, че могат да променят каквото и да било.

България е незначително парченце от гигантския световен пъзел – един „механизъм на скачените съдове”. В него текат икономически и политически процеси, в които ние винаги сме обект, а не субект. Ще се справиш с „кризата”, ама друг път! Искрата пламна зад океана, раздухаха я медиите в цял свят, до степен на пожар, а някой тук, на село, с общинския си бюджет ще противодейства на всичко това ли? Двадесет години е обслужвал частни икономически интереси и още 20 години ще го прави. Дават го вече дори по телевизионните сериали. Банален сюжет!

Или ще водиш независима външна политика? Политиката на България никога не е била независима. Дори когато е печелена с войни. Едно такова малко, пренебрежимо петно върху картата, където комплексите са повече от ресурсите, няма право на собствено мнение. Просто така е устроен светът. Историята се пише от силните на деня. Българският кмет и българският президент, за съжаление, не попадат в тази категория.

Но плакатите им говорят друго. Твърдят, че именно тези хора могат да променят нещата,  защото…са те. И това е основният им аргумент!

Имам икономическо образование. Следя икономическата статистика. През последните 20 години българинът е на първо място в Европа по стандарт на живот и по цена, на която продава труда си. Отзад-напред. Отпред-назад е първи само в класацията с болестите, от които се умира.

И никой не успя да промени това. Нито А, нито Б, нито В, нито Г, З и Ж. Сега идва Й –твърдейки, че ще промени нещата, защото е Й…

Ще гласувам на тези избори отново. Ще гласувам, за да ви държа отговорни – вас, хората от плакатите.

Защото няма право на претенции само този, който няма мнение. Системата е назадничава, изглежда неприлично зле, но липсва друга, с която да я заменим. Такива са нещата в момента. Такива са днешните лидери. Такова е нивото на съзнание, до което е стигнало българското общество. Кандидатите напълно го отразяват. Гласуваш, не гласуваш, винаги ще правиш секс с политиците от пасивната страна. Не е ли по-добре веднъж на 4 години, поне, да си избираш партньора?

Призовавам всички, които четат този текст, да отидат да гласуват в неделя. За, против, срещу някого или в подкрепа на някого, няма значение! Просто гласувайте. Изразете мнение. Само сега се брои. Оправдайте милионите за печат на хартия. Платили сте си за тях! Не си стойте у дома. Ако го направите, ще ви назначат „служебен” партньор, който да ви „люби”. Ще ви го назначат хора без зъби в устата и без мозък в главата. В най-добрия случай, ще ви го назначат хора, които въобще не познавате.

После ще мрънкате и ще се оплаквате от политиката. Да мрънкаш и да се оплакваш е жалко, но да мрънкаш и да се оплакваш, без да си изразил мнение, дори когато са ти го поискали, е два пъти по-жалко.

Нямате право да мрънкате, ако не гласувате в неделя. Можете само да стискате зъби.

Гласувайте и след това ги дръжте отговорни!

Тихомир Димитров

ноември 10, 2009

Какво се промени?

По цял ден слушам вайкания. Работите отиват на зле. Износът е умрял. Строителството е закъсало. Хотелите са празни. Спад в продажбата на автомобили. Инвестициите са замразени. Кредитите са несъбираеми. Дълговете растат. Хазната е празна. Уволняват хора. Влизам в аптека. Опашка за маски. Маските са свършили. Паника!

Светът изглежда различно от миналата година по това време.

Явно доста неща са се променили.

Питам: какво се промени?

Вкусът на храната ли стана различен? Любовта ли започна да боли по-малко? Сексът ли загуби първосигналната си важност?

Вносителите от други страни, като не купуват български консерви, дали стоят гладни?

Гледам, хората не са отишли да живеят в пещери. Обитават къщи и апартаменти, както преди. Какво като са спрели да строят? Значи няма за кого. Да вдигнеш хотел в Генерал Сусурлево не значи, че автоматично тълпи туристи ще дойдат и ще го напълнят. Генерал Сусурлево и без хотел си беше по-добре.

Като спря да купуваш коли, да не би да тръгна пеш? Щото аз така направих. Продадох колата и оттогава вървя пеш. Чувствам се бодър и в приповдигнато настроение, а  шкембето ми изчезна по естствен път. Но не гледам много хора да са последвали моя пример. Народонаселението продължава да задръства улиците и да обгазява ситуацията с шибаните си таратайки. Който няма пари за нова очевдино поддържа стара. По-скъпо излиза, уверявам ви!

Какво се промени?

Спря да инвестираш в някакъв проект. Да не би да избра друг, по-интересен? Не, стоиш и чакаш по-добри времена. Има да чакаш! Пък и сега банките обещават високи лихви. Що да не си вложиш паричките „на сигурно” в банка? Помниш ли какво се случи предния път, когато банките обещаваха високи лихви? Парите са илюзия, my friend, жива илюзия, която се храни с човешката алчност.

Българите получават най-ниските заплати в Европа. Тъжен, но всеизвестен факт. Защо тогава българските компании, като решат правят икономии, винаги започват от персонала? Теоретично, той би трябвало да е най-евтин. Теоретично, няма как да свършиш цялата работа сам. Но практически престижът на компанията ти е съшит с бели конци, а производителността на труда в нея е близка до нулата. Ето защо!

Ако опашката за маски не те навежда на мисълта, че е крайно време да си изхвърлиш телевизора, не знам какво може да те накара да го направиш.

Не мога да разбера, защо когато цените чупеха рекорд след рекорд хората се скъсваха да пазарят, а сега, когато намаленията в повечето сектори гонят равнища между 15 и 40 %, изведнъж всички спряха да купуват? Това не е ли признак за стадно поведение?

Питам: какво толкова се промени?

На пръв поглед – нищо. Не е така. Аз ще ти кажа какво се промени. Обективните факти останаха същите, променило се е само отношението ти към тях. Ако преди година и половина 2000 евро на квадрат ти се струваше приемлива сделка, днес вече се мръщиш на 800 лв, защото си наясно, че тези пари няма как да ги избиеш от наеми в град, в който хората получават 400 лв месечна заплата. А безработните им завиждат…Проблемът е, че преди година и половина те пак получаваха 400 лв. Твоят акъл, обаче, тогава беше другаде…

Не виждам нищо по-нормално от грипна епидемия в началото на зимата. Но тази година грипът не е просто грип. Това вече е свинщина! Вчера една мацка ми каза: „болна съм от пичи грип”. Разбирам я. Тя си изхвърли телевизора. Време е да го направиш и ти! Освен ако не смяташ, че целодневната компания на Иван и Андрей е в състояние да компенсира опашката за маски и спам-потопа от големия кеш.

Нищо не се е променило. Променило се е, приятелю, само отношението ти към света. А то е базирано на страх – страх, който дори не е твой.

Мисля, че е крайно време нещо да се промени!

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

ноември 27, 2007

Светът след 100 години. Еп. 1: Епохата на Водолея

„Астролозите вярват, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Епохата на Рибите била белязана от насилие и доминирана от християнството. Тази епоха върви към своя край през 2000-та година, след което ще настъпи епохата на Водолея, която ще се характеризира с любов, светлина и задоволяване на дълбоката духовна жажда на човечеството”
Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. Обединени, те може би дори го създават. Смятам да си начеша езика по няколко въпроса, които силно ме вълнуват напоследък, а именно: как ще изглежда светът след сто години, какви ще са неговите нрави, обичаи, технологии и хора? Обичам футуристичното мислене и това, което ще напиша не е нито прогноза, нито диагноза, а просто едно лично виждане: комбинация от опит, знания, усещания и капка шесто чувство за вкус. Ще бъда кратък и съдържателен, но ще ми бъде много любопитно да погледна бъдещето и през твоите очи.

Епохата на Водолея най-общо означава Промяна. Прекалено дълга е религиозната и окултната страна на въпроса. Дънов казваше, че след 200 години хората ще бъдат красиви и с високо чело, няма да страдат от никакви болести, бракът ще изчезне като институция и хората ще се придвижват от една точка на земното кълбо до друга много бързо. Цитатът е свободен. Църквата си има своята теория за Новата ера, астролозите вярват в нова зодиакална промяна за цялата планета, шарлатаните пишат книжки, обещаващи по-добър живот в бъдещето като компенсация за сегашния шит, след което изкарват милиони…… Така че гледните точки за Епохата на Водолея са много. Това, което ги обединява, е едно: всички те очакват промяна към по-добро.

Според мен, Промяната ще се случи. Масово просветление действително ще има, хората действително ще са по-красиви и по-здрави от сега, бракът действително ще изчезне и хората наистина ще пътуват много бързо около света, но прекият виновник за това няма да е намесата Свише, а глобалната икономика, базирана на непрекъснат растеж, високите технологии, генетиката и медицината. За мен бъдещето след 100 години е бъдещето на медицината.

В момента човечеството трескаво играе на карти с Природата и вече е успяло да свали повечето от нейните скрити козове, като до пълното подреждане на мозайката по въпроса „как е създаден човек” остава съвсем малко и тогава биологичният вид ще започне да се променя сам, според собствените си предпочитания.

Какво би си пожелал всеки от нас, ако имаше магическа пръчица? Вечно здраве, красота и богатство, естествено. Точно това е, което човечеството ще осигури на себе си с помощта на технологиите като плюс, а не като водородни бомби.

След сто години хората ще бъдат по-умни, по-красиви, по-здрави и по-богати от нас. Може би ще трябва да се поограничат в раждаемостта, но за сметка на това всяка душа, която получи „входна виза” за тази планета ще се появява в перфектно изградена от генетиката опаковка: за дълъг и комфортен живот.

Ето това е Епохата на водолея според мен.

Тихомир Димитров

май 21, 2007

Време разделно

 

Живеем във време разделно. За щастие средновековието мина и вече няма опасност еничарите да те набучат на кол, но това не прави проклятието на интересните времена по-слабо. Нашето време разделно е време за раздяла с традиционните ценности и нагласи. Време на драматични промени в абсолютно всяко отношение.
Време е да се разделим с традиционните роли в отношенията между половете. Както съм казвал и преди, все повече жени се нахвърлят бясно върху кормилото на кариерата и енергично катерят йерархичната стълбица в офиса, докато повече мъже предпочитат да излизат в отпуска по бащинство, да се занимават със свободни професии, които не им докарват инфаркт на 50, да отделят време на хобитата си или да се превръщат в гейове.  Визията за средностатистическия мачо от 20 век с жена боса, бременна и пред мивката, докато той кърти кинти за цялото домочадие, започва да мирише на нафталин.
Време е да се разделим с традиционната представа за самото семейство. Децата вече не зависят от своите родители. Обикновено на 20 знаят, могат и виждат много по-далеч от тях. Съвременните млади пътуват, имат свободата да избират и обикновено са наясно със себе си и с целите си в живота. Те не са ограничени  от държавните граници на тоталитарен режим, не са подчинени на деспотичния патриархат в семействата си  и разполагат с всички шансове и възможности на глобалния свят в степен, която е непозната за нито едно предишно поколение.
Време е да се разделим с традиционната си представа за държавата като форма на организация в обществото. Националната държава е, меко казано, демоде. Тя все по-малко успява да контролира обществените процеси. Държавата е лош стопанин, консервативен реформатор и слаб лъжец. Обществата се отдръпват от нея, залагайки на професионалните организации, наднационалните институции и местното самоуправление. Сигурен съм, че след 200 години държавата  такава, каквато я познаваме днес, вече няма да съществува.
Време е да се разделим с традиционната си представа за работа, кариера и успех в живота. Успелите хора в началото на 21 век не са  трудолюбивите и умните, в ядрото на прогреса стоят новаторите, които знаят и могат да правят нещата по-бързо и по-евтино. Променят се представите за лукс и за успех в личен план. Постоянната работа в голяма компания все повече започва да се възприема като постоянна загуба на личната свобода и доживотно финансово робство към банките, ограбващо възможностите за пътуване и социалния живот. Свободното време се превръща в по-търсен лукс от голямата заплата и огромния кредит. Селата и предградията стават по-предпочитани места за живеене от претъпкания, шумен и мръсен  мравуняк на градския център. Масовият начин на работа и на живот, който създава двучасовия автомобилен трафик и препълнените средства за градски транспорт започва да става неудобен за гъвкавите, глобално ориентирани работодатели. Все пак свършената работа е по-ценна за тях от физическото присъствие на служителите им в офиса. Веднъж, прибирайки се два през нощта по Евлоги Георгиев с колата си дадох сметка колко много енергия и време се прахосват от традиционния начин за организация на трудовия процес. Къде бяха стотиците хиляди автомобили, които се тълпяха там по обяд на същия ден? Стояха си по гаражите, а техните собственици си губеха времето с чакане да стане осем, за да могат да загубят още два часа за придвижване до офиса, където пък ще си губят времето в чакане да стане шест, за да загубят още два часа за прибиране у дома. Често работя до три сутринта и се наспивам до след обяд. Вярвам, че съм доста по-продуктивен от гледна точка на количество свършена работа на час, защото никой не ми виси на главата и няма какво да ме разсейва, винаги се трудя добре отпочинал, освен това губя минимум време за придвижване, избирайки за това часовите зони, в които другите принципно не се придвижват. И вече не задръствам улиците. Колкото повече хора започнат да работят по този гъвкав начин, толкова по-добре. Освен това, за какъв чеп ти е офис в центъра, при положение, че ти, служителите ти и клиентите ти няма къде да паркирате пред него? И въобще, как можеш да си ефективен мениджър ако точността на всичките ти срещи е подложена на случайността на  градския трафик?
Време е да се разделим с традиционните си представи за климат и годишен сезон. Окончателно прецакахме времето и ще си платим за това днес, а не някога в далечното минало. Двумесечната есенна мъгла беше последвана от безснежна зима, след която пък дойдоха пролетните тропически жеги и екваториалния дъжд. Всичко, което се случва напоследък ми напомня, че навлизаме в ерата на катаклизмите. Тепърва ще трябва да свикваме с бедствията, наводненията и авариите. Те ще се превърнат в наше ежедневие. Забрави за традиционната ски ваканция през зимата и традиционното напичане на плажа през лятото. Лятното слънце може да те убие, ако не си на сянка и ако не си носиш защитния крем, а зимата дори в планините все по-рядко ще предлага сняг. Сезоните първо започнаха да се сливат, а сега са на път да изчезнат напълно. Следват зимните жеги и летните застудявания. Планетата бавно премества ъгъла на наклона си към слънцето, географските ширини променят своята локализация, полярните шапки се топят, умереният климат се превръща в субтропически, а Осло и Копенхаген потъркват ръчички в очакване да се превърнат в новите Мармарис и Кипър. Започва началото на края.
Време е да се разделим с традиционните си представи за близостта в общуването и любовта. Мина времето, когато разтрепераната от вълнение девойка  с насълзени очи чакаше на бащината си веранда  да мине пощенския дилижанс в неделя след обяд, който трябваше да донесе писмо от любимия й, воюващ по далечни, непознати земи. Днес няма далечни, непознати земи. Двадесет часа полет и две хиляди долара. Това са размерите на света в най-дългата му част.  И дори гаджето й да работи като ай ти специалист в Сингапур, тя се вижда с него всеки ден по видео чата. Толкова често, че дори започват да си омръзват в един момент. Всеки ден пишем и получаваме имейли от десетките си приятели, пръснати по целия свят. После, като се видим на живо, мълчим пред пълните халби, защото се оказва, че няма какво да си кажем. Всъщност, ние никога не сме се разделяли. Хората се влюбват, сприятеляват се, изневеряват си и се намразват по Интернет, понякога без да са се докосвали дори. Изживяват драмите на три поколения от миналото в рамките на един календарен месец. Не искам да си представя как ще изглежда Second Life след 30 години….Живеем във време разделно. Ще се разделим с всичките си навици и традиционни възприятия и само ако заедно с тях успеем да оставим предразсъдъците в миналото, само тогава ще получим втори шанс да се усмихваме щастливо дори през утрешния ден.

Тихомир Димитров

Следваща страница »