Писателският блог на Тишо

октомври 21, 2008

Проклятието на твореца

Веднъж писах за освобождаващата сила на творчеството. Но медалът си има две страни. В това своеобразно продължение, което идва една година по-късно, ми се иска да разкажа за проклятието на твореца. Любопитно ми е дали и други хора споделят същите възгледи.

Творци са всички онези хора, които създават нещо ново. Аз възприемам творческия процес като понятие, което се простира далеч отвъд границите на традиционните изкуства. Творчество са бизнесът и политиката. Науката е творчество. Предприемачеството, рекламата, маркетингът и управлението на човешки ресурси също са творчество. Или поне би трябвало да бъдат.

Римляните са използвали термина „ да твориш политика”. Аз им вярвам. На римляните. Има защо да им вярвам. Две хиляди години по-късно живея в общество, изградено върху принципите на правото и държавността, които те някога са сътворили.

Кое отличава твореца от обикновения човек?

Не можем да кажем, че е външният вид, тъй като веднага се сещам за десетина грозни и десетина приятни за окото, световно признати творци (и творкини). Не можем да кажем, че  семейното положение, произходът, богатството, славата или властта са определящи за твореца, тъй като творчеството вирее еднакво добре както в кралския дворец, така и в задните улички на гетото. Историята на изкуството познава много велики имена, които приживе са били замервани с пачки от царе, папи и патрираси, но познава и много други, които са умрели в бедност, недочакали своето признание.

Тогава може би е интелектът? Ппонеже към днешна дата човечеството признава само една скала за измерване на интелекта – логическата, с прискърбие мога да съобщя, че повечето творци – художници, артисти, скулптори, трудно могат да се похвалят с високо IQ. По простата причина, че абстрактното мислене им пречи. Все още се спори дали има такова нещо като „емоционална интелигентност” и дали емпатията и интуицията, примерно, са прояви на интелект. Докато този спор съществува, ще има както „умни”, така и „глупави” творци. А повечето ще са „глупави”. Отидете на някое събиране на МЕНСА, за да видите колко художници-импресионисти има там…

Значи „интелектът” също не е отличителна черта на твореца. Тогава кое?

Ами, умението да се впечатляваш лесно, ето кое. Проклятието на твореца, с две думи, е прекомерната чувствителност. Няма как да създаваш, ако не можеш да се вдъхновиш, а няма как да се вдъхновиш, ако си дебил.  Заобикалящата действителност непрекъснато влияе на твореца с прекалено натрапачивите си послания. Тя създава по-силни емоции, отколкото при обикновенитре хора, а емоциите, знаем, са вредни за разума. Може би това е причината повечето творци да имат проблем със социалната си адаптация. Може би това е причината „нормалните хора” да ги мислят за странни.

Един творец обаче знае, че нормалността е мит. Нормалното не съществува и именно заради огромното разнообразие от цветове и форми, заради изобилието от „нестандартни“ характери и случки, творецът получава своята порция вдъхновение и може да създава изкуство. В душата му вибрира една по-тънка струна, една по-чувствителна нишка на възприятието.

Сигурен съм, че повечето хора познават поне един близък, роднина или приятел, който „изживява” нещата по-силно от останалите: изпитва по-голямо възмущение пред лицето на несправедливостта, възхищава се повече от красотата във сичките й форми, умее да „забелязва” хармонията на най-неподозирани места, има повишено внимание към детайла. Този човек се влюбва по-лесно и изпада в по-дълбока депресия от „нормалното”. Този човек може да е инженер, прогрмаист или учител по професия, но ако наистина сте близки, сигурно ще знаете, че той тайничко нещо твори. Нещо създава. Едни правят фотографии, други пишат стихове, трети рисуват. В повечето случаи го правят интровертно. За себе си. Правят го заради освобождаващата сила на творчеството, но и заради проклятието на твореца. Ако има нещо, което ги спира да потърсят външен израз на творбите си, то това е същата онази повишена чувствителност, която прави възможен съзидателния процес.

Грубата и материална действителност ще реагира неадекватно на фините настройки вътре в теб. Ако не си готов да приемеш този факт, никога няма да закачиш картините (фотографиите) си в галерия, никога няма да направиш филм или да издадеш книга. В това отношение, творчеството е интимен акт. Като секса. С единствената разлика, че винаги носи гарантирано удоволствие…

Е, има и „ексхибционисти” като мен. Има хора, които не се свенят (колко я обичам тази думичка) да  споделят творчеството си със света, дори държат да го правят. Аз, например, качвам цялото си творчество в интернет и не като да не ми пука какво мислите за него. Но така то престава да бъде интимно. Превръща се в безплатно за теглене „порно“. Което, признавам си, малко отнема от качествата ми на творец. А може би в действителност не съм никакъв творец? Може би съм поредният драскач „с претенции”? Не знам. Обаче прекалената чувствителност ми пречи. Понякога твърде много.

Тихомир Димитров