Писателският блог на Тишо

септември 12, 2014

Залез във влака

railways at the sunset

Изт: antiquesintheattic.net

Бързият влак от Варна за Пловдив напредва към залеза. В купето срещу мен седи мацка, около 20 годишна, с мургава кожа, черна коса и дълги, прави крака. Първоначално я помислих за циганка. После се оказа нашенско си момиче, българче, натрупало сериозен тен по плажовете това лято.

Педикюрът й е розов. Има гладки бедра, които завършват в къси дънкови панталонки. Боса е върху седалката и непрекъснато си ги мести. Ту протяга ходилата си към мен, докато я наблюдавам зад прикритието на слънчевите очила, ту излага слабичката си фигура в профил. Маникюрът й също е розов. Розов е и iPhone-ът, по който често говори. Носи сив потник, с розов надпис KISS. До главата й виси черно кожено яке, тип „рокерийка“.

В купето пътува и едно младо студентче, което се опита да я заприказва преди малко. Отзивчива се оказа, но неговият глас трепереше. Очевидно загорелите й бедра го притесняваха. Така и не успя да зададе въпрос, който да предполага нещо повече от „да“ или „не“ в отговор. Общуването между тях не се получи.

Сега той ми хвърля по един поглед от време на време, докато уж си рови в телефона, за да види какво ще предприема аз.

Аз нищо не предприемам. Достатъчно ми е само да наблюдавам ситуацията, за да се забавлявам.

А отвън, зад прозореца, електрическите стълбове се редят и слънцето си залязва.

Тихомир Димитров

май 30, 2008

SMS проза

Живеем в динамични времена. Спокойно можем да заменим израза „като отворена книга си за мен“ с „като прочетен SMS си за мен“. Кратките съобщения, които изпращаме и получаваме, до голяма степен показват как живеем, от какво се вълнуваме (и страхуваме), какво по-съществено се случва в живота ни. Изобщо, не е хубаво някой любопитко да ти прочете SMS-ите. Ще разбере всичко за теб, дори неща, които не искаш да разбира. Tака че си трийте съобщенията. Или по-добре недейте. Кой обича да си трие спомените?

Докато разъждавах върху този екзистенциален въпрос, съвсем случайно попаднах на един пост на Боримечката и идеята окончателно се оформи в главата ми. Животът често е суров и няма нищо общо с поезията. Затова следите, които оставя в мобилния телефон, аз ги наричам „SMS проза“.

Ето някои по-интересни моменти от личната ми SMS проза през последните месец-два. First person. Live. Uncut. Based on a true story. Публикувам ги такива, каквито са. С правописните грешки. Хвърлям ръкавицата в лицето на всеки, на който му стиска, да направи същото:

„Pada mi bateriata. 4akam te do vas. Vzeh si knijka, ne barzai :)“

„Prati mi napravo linka s pornoto da si go izteglq direktno.“

„Karelia blue, new silver, prestije byal, tanak, 6i6e rakia, marlboro, gd“

„Koga 6te si u vas da priklu4vame okon4atelno s oformlenieto i da ne te zanimavam pove4e…s knigata?“

„Napivam se s dvama nemci s mustaci, vse edno sa izlyazli ot 6aize sado mazo film 4ove4e“

„Day mi aktualen tel i mail na sestra ti ako patuva6, please“

„Pia mastika i pu6a. Kato vazkrasna utre 6te ti se obadya. A bientot.“

„N.P obzavedoh stayata i kotkata ostana mn. dovolna, 4e vmestu varhu 4anti4ka ve4e moje da spi varhu cyalo leglo.“

„S4upi mi se telefona. Idvam sled malko.“

„Imam temperatura i razstroystvo. Cyala no6t ne sum mignal. Sigurno e nyakakav grip. Ne moga da mardam nikade, sorry!“

„Mi te nikoga ne sa imali zna4enie po4ivnite dni za maistora na 4ove6ki sadbi…“

„Prez weekenda razmazvam v Blg. Shte se radvam da ti vidya o4ite, ako si tuk.“

„Zabavix se nyakolko sekundi da zapalya cigara i da se snimam. Tezi sekundi spasixa jivota mi. A kazvat, 4e cigarite (i suetata) bili vredni…“

„Ustanovix, 4e xaosat se sazdava kato rezultat ot xaosa v sobstvenata mi mislovna deinost. A kolkoto pove4e napredvam s istoriata, tolk.pove4e pre4i“

„Iskah samo da ti kaja, 4e 6te mina utre v 9.30.“

„N.P. Az pripadnah malko sled teb :))“

„Prati mi ako ima6 pod ruka nyakoya tvoya snimka. Taka, kakto iska6 da te vidyat xorata.“

„Text contenta e ready, steady and good to go (trie si potta ot 4eloto) proveri si maila.“

Тихомир Димитров

« Предишна страница