Писателският блог на Тишо

май 20, 2014

Ще гласувам за кандидата без евро-заплата

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

1

Снимка: bbc.com

2

Снимка: dailypastime.com

3

Снимка: smh.com.au

People sit in a boat after being evacuated from their flooded houses in the town of Obrenovac, east from Belgrade

Снимка: reuters.com

5

Снимка: diversitynewsmagazine.com

6

Снимка: timesofmalta.com

7

Снимка: sabc.co.za

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

Ще гласувам за кандидата, който дари годишната си нетна евро-заплата на хората, които бедстват до нас.

Така ще разбера, че отива там заради Европа, а не заради EURопа.
Така ще разбера, че отива там, за да премахва огради, а не за да строи нови стени.
Така ще разбера, че отива там, за да помага, а не за да се подпомага.

Има само едно условие:
Да го направи преди изборите.
След като хората се издавят вече няма да има смисъл…

Колко време можете да издържите под вода?

Тихомир Димитров

юни 1, 2007

И след нас – потоп!

Това е кратка анти-утопична статия, в която ще говоря за края на света. Имаше един филм: „Машината на времето” или нещо подобно, в който пътувайки напред във времето главният герой виждаше как светът бързо се променя около него, докато в един момент не съзря неонов надпис, на който пишеше „The future is now”. В този момент той спря хода на времето и излезе от машината. Толкова много ми хареса тази реплика, че я превърнах в нещо като личен девиз. Но добавих към нея още едно изречение. Всеки път, когато си включвам телефона, например, след като двете ръце се стиснат, за да ми покажат, че  „Nokia connecting people” ме поздравява надписът: „ The future is now. And the end is near.”
Вътрешно в мен винаги е съществувало убеждението, че ще доживеем края на света. Сънувал съм края на света. Беше толкова ужасно и истинско, че се събудих облян в студена пот.
Не може да не ви прави впечатление потопът навън. Светът свършва с потоп. Нека не бъда възприеман буквално. Краят няма да дойде сега, но аз го очаквам в най-близкото бъдеще. Огледайте се: прецакахме климата. Тотално го прецакахме. Има ли вече лято без поройни дъждове и потопи? Без ураганни ветрове и дори торнадо? В България? Преди две години имаше торнадо до Търговище, да, снимал съм го с любителска видеокамера и дори продадох записа на БТВ. Излъчваха го по вечерните новини.   Нормални ли са тези тропически извалявания за умерения климат, в който живеем? А горещите зими? А убийственото слънце? А въздуха, който дишаме, защо се вижда?
Нищо няма да казвам за вълните-цунами, колосалните земетресения, изригванията на вулкани и снеговалежите през май, които се случват в други страни.
Лошото е, че екология в 90% от света се прави само на документи, а в 100% от случаите природата я съсипваме съвсем на практика.  Не съм религиозен и не вярвам в суеверия, но след като прочетох изключително точните прогнози на Нострадамус за катаклизмите на прага между двете хилядолетия, които обитаваме, реших да се обърна и към религиозните текстове, за да видя как те виждат Армагедона. В една книжка, описваща житието и завета на Св. Иван Рилски срещнах интересна констатация. В нея Бог, разговаряйки с един светец му казва, че ще пощади света, въпреки чудовищните му грехове, докато по земята броди дори един просветен човек, или светец, който да изкупва греховете на човечеството с молитвите си. Такива хора бяха Дънов и Ванга,  такъв човек беше Майка Тереза. Къде са тези хора сега? Виждате ли ги? Има ли такива хора вече по земята? Кажете ми, плийз, защото в противен случай това би означавало, че The future is now. And the end is near. Аз мисля, че ще доживеем края на света. Мисля, че си го изпросихме. Дано да не съм прав.

Тихомир Димитров