Писателският блог на Тишо

ноември 24, 2006

Тва не – Чалгата

Filed under: Без категория — asktisho @ 1:49 pm
Tags: , , ,

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” – същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга.
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп – друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар.
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.

 

Тихомир Димитров