Писателският блог на Тишо

юли 17, 2012

Цената на Егото

Според безплатния онлайн речник, дефиницията на „Его“ включва разбирането за себе си като нещо различно от останалите и от света.

Според Фройд, Егото съществува както съзнателно, така и подсъзнателно, служейки за посредник между изискванията на самоличността, суперегото и действителността.

Dictionary.com тълкува егото като „аз“ или „себе си“ на всеки човек, който мисли, чувства и действа така, сякаш е отделен от останалите, дистанцирайки се дори от собствените мисли.

Уикипедия представя егото като идентичност или неорганозираната част от структурата на личността, която съдържа базовите инстинкти.

Будисткото схващане за его е чувството за отделно Аз, подхранвано от омразата, незнанието и алчността.

Екхард Толе ни предупреждава, че егото не е враг, с който трябва да се борим. Ако го превърнем в проблем, само ще го усилим. Егото е просто една илюзия, от която трябва да се освободим.

Аз бих го нарекъл навик, трениран с хилядолетия, през цялата човешка история, възпитаван в еволюцията на всеки от нас поотделно, още от ден нула, което прави егото по-силен навик дори от тютюнопушенето, алкохола и хероина, вети заедно. Тоест, хич не е лесен за преодоляване този навик. И не става за един ден. А и както вече знаем: с бутане просто не става.

Единственият път извън егото е насочването на съзнанието навътре към него, с цел да си обясним крехкостта на тази фундаментална заблуда.

И колосалните последици от нея.

Вредите от това да играеш соло, против законите на Общото и Цялото, защитавайки илюзията за някаква идентичност, са видими във физическия свят. Медиците ги наричат тумор, а будистите – сън. Военните ги наричат „стратегия“.

Събуждането е възможно само извън егото, което значи, че няма да започнем да се ценим по-малко или да омаловажаваме себе си. Напротив, ще оценим себе си като най-великото произведение на изкуството, могъщо и значимо колкото цялото, което го е създало и което представлява, но в същото време толкова специално и красиво, именно защото е единствено, уникално и неповторимо.

Но ще спрем да се олицетворяваме с хора, предмети и, въобще, с форми, които ни карат да мислим, че сме нещо отделно от цялото.

Тук е важно да направим уточнение, че егото притежава не само индивидуални, но и колективни черти.

Колективни прояви на его са: нациите, религиите, расите, дори полът. Всичко, за което казваш „Аз съм“: българин, християнин, мъж, жена…

Колективното его е не по-слабо от индивидуалното, даже е по-разрушително.

Ако индивидуалното его се бори предимно за своето оцеляване, то колективното его често напада и убива, за да се защити.

Като използва цели армии, инквизиции, тайни служби и, дори, атмони бомби за целта.

Припомнете си сега всички войни, изтезания, противоречия, конфликти, обиди, мъки, болки, унижения и страдания, хвърлени само в името на тези четири от изброените по-горе колективни форми на егото. И ги умножете по няколко милиона, защото колективните форми на егото са дори повече.

Цената на егото е жестока. Неизмерима е дори във финансово отношение.

На този свят има 300 държави, т.е 300 прояви на колективното его само по линия „нациоална принадлежност“.

Всяка от тях има бюджет за война, за правителство, за администрация, за представителни разходи, за привилегии, за затвори, за оръжия, за насилие и терор над личността (индивидуална или обща), която застрашава нейната собствена идентичност.

Ами религиите?

Ами битката за власт между половете?

Някъде сред безкрайните математически числа е сумата, която човечеството е платило, за да подтиска половината от населението си с хилядолетия, при това – онази половина, която го ражда!

Цената на егото е немислимо жестока!

В бизнеса тя също е чудовищна.

За да спечеля един процент пазарен дял, някой друг трябва да намали пазарния си дял с един процент.

За да изкарам един долар на борсата, някой друг трябва да го загуби.

Моята компания срещу твоята.

Триста държави, във всяка от които има регистрирани по няколко стотин хиляди компании. Средно.

Всяка от тези компании харчи пари за данъци и такси, за заплати, за счетоводство и правни услуги, за маркетинг и реклама, т.е: за поддържането на своята идентичност.

И всяка компания се конкурира с останалите. С всички осанали. На глобалния и на местния пазар.

Всеки човек се конкурира с останалите, с всички останали, във всички сфери на своя живот.

Цялата му енергия, свободното му време и сто процента от ресурсите му отиват за състезаването на една илюзия с илюзите на други хора. Така животът ни се превръща в борба, а целта на борбата е ОЦЕЛЯВАНЕТО.

Не просперитета, забележете, а оцеляването!

Индивидуалният просперитет е невъзможен без просперитета на цялото.

Гражданите на богатите държави също са богати.

Цял живот са ни учили, че трябва да се конкурираме и да се борим, да се налагаме и да привличаме повече ресурси, да сме по-добри, по-бързи и по-хитри от останалите. Да сме най-добрите. Целта на това упражнение е да има повече за нас и по-малко за тях.

Цял живот са ни учили да се държим като ракови клетки!

Това, според хората, които са ни обучавали в несъзнателност, се нарича „успех“.

Не им се сърдете.

Те също са несъзнателни.

Тях също са ги обучавали несъзнателни хора.

Водени само от добри намерения, между другото…

И така – вече няколко хилядолетия.

Цената на егото е чудовищна.

Превръщайки го в проблем, ние ще трябва да заживеем с един чудовищен проблем.

Ето защо, духовните учители препоръчват да не се страхуваме от егото и, най-вече, да не се борим с него.

Животът е чудо, шанс, наслаждение за сетивата, той е всичко друго, но не и борба.

Няма нужда да се борим с егото. Няма смисъл ДА ПРАВИМ каквото и да било.

Достатъчно е само да осъзнаем неговата ирационална природа.

Един от начините това да стане е чрез осъзнаване цената на егото.

Я си представете свят, в който живеят седем милиарда осъзнати хора.

Това значи седем милиарда души, които мислят как да направят, как да дадат най-доброто от себе си, но не за тях самите, а за някой друг. Ще заживеете в свят, в който седем милиарда души се опитват по всякакъв начин да ви помагат и да ви бутат напред.

Сега живеете в свят, в който седем милирда души се опитват по всякакъв начин: да изкарат повече пари от вас, да заемат вашето работно място, да си легнат с вашата половинка, да изпратят детето ви на фронта, да имат по-голяма кола от вас, да проникнат във вашия дом и да ви отмъкнат плазмата…

Цената на егото е жестока.

Мислете честичко върху този въпрос.

Тихомир Димитров

Advertisements

май 21, 2007

Време разделно

 

Живеем във време разделно. За щастие средновековието мина и вече няма опасност еничарите да те набучат на кол, но това не прави проклятието на интересните времена по-слабо. Нашето време разделно е време за раздяла с традиционните ценности и нагласи. Време на драматични промени в абсолютно всяко отношение.
Време е да се разделим с традиционните роли в отношенията между половете. Както съм казвал и преди, все повече жени се нахвърлят бясно върху кормилото на кариерата и енергично катерят йерархичната стълбица в офиса, докато повече мъже предпочитат да излизат в отпуска по бащинство, да се занимават със свободни професии, които не им докарват инфаркт на 50, да отделят време на хобитата си или да се превръщат в гейове.  Визията за средностатистическия мачо от 20 век с жена боса, бременна и пред мивката, докато той кърти кинти за цялото домочадие, започва да мирише на нафталин.
Време е да се разделим с традиционната представа за самото семейство. Децата вече не зависят от своите родители. Обикновено на 20 знаят, могат и виждат много по-далеч от тях. Съвременните млади пътуват, имат свободата да избират и обикновено са наясно със себе си и с целите си в живота. Те не са ограничени  от държавните граници на тоталитарен режим, не са подчинени на деспотичния патриархат в семействата си  и разполагат с всички шансове и възможности на глобалния свят в степен, която е непозната за нито едно предишно поколение.
Време е да се разделим с традиционната си представа за държавата като форма на организация в обществото. Националната държава е, меко казано, демоде. Тя все по-малко успява да контролира обществените процеси. Държавата е лош стопанин, консервативен реформатор и слаб лъжец. Обществата се отдръпват от нея, залагайки на професионалните организации, наднационалните институции и местното самоуправление. Сигурен съм, че след 200 години държавата  такава, каквато я познаваме днес, вече няма да съществува.
Време е да се разделим с традиционната си представа за работа, кариера и успех в живота. Успелите хора в началото на 21 век не са  трудолюбивите и умните, в ядрото на прогреса стоят новаторите, които знаят и могат да правят нещата по-бързо и по-евтино. Променят се представите за лукс и за успех в личен план. Постоянната работа в голяма компания все повече започва да се възприема като постоянна загуба на личната свобода и доживотно финансово робство към банките, ограбващо възможностите за пътуване и социалния живот. Свободното време се превръща в по-търсен лукс от голямата заплата и огромния кредит. Селата и предградията стават по-предпочитани места за живеене от претъпкания, шумен и мръсен  мравуняк на градския център. Масовият начин на работа и на живот, който създава двучасовия автомобилен трафик и препълнените средства за градски транспорт започва да става неудобен за гъвкавите, глобално ориентирани работодатели. Все пак свършената работа е по-ценна за тях от физическото присъствие на служителите им в офиса. Веднъж, прибирайки се два през нощта по Евлоги Георгиев с колата си дадох сметка колко много енергия и време се прахосват от традиционния начин за организация на трудовия процес. Къде бяха стотиците хиляди автомобили, които се тълпяха там по обяд на същия ден? Стояха си по гаражите, а техните собственици си губеха времето с чакане да стане осем, за да могат да загубят още два часа за придвижване до офиса, където пък ще си губят времето в чакане да стане шест, за да загубят още два часа за прибиране у дома. Често работя до три сутринта и се наспивам до след обяд. Вярвам, че съм доста по-продуктивен от гледна точка на количество свършена работа на час, защото никой не ми виси на главата и няма какво да ме разсейва, винаги се трудя добре отпочинал, освен това губя минимум време за придвижване, избирайки за това часовите зони, в които другите принципно не се придвижват. И вече не задръствам улиците. Колкото повече хора започнат да работят по този гъвкав начин, толкова по-добре. Освен това, за какъв чеп ти е офис в центъра, при положение, че ти, служителите ти и клиентите ти няма къде да паркирате пред него? И въобще, как можеш да си ефективен мениджър ако точността на всичките ти срещи е подложена на случайността на  градския трафик?
Време е да се разделим с традиционните си представи за климат и годишен сезон. Окончателно прецакахме времето и ще си платим за това днес, а не някога в далечното минало. Двумесечната есенна мъгла беше последвана от безснежна зима, след която пък дойдоха пролетните тропически жеги и екваториалния дъжд. Всичко, което се случва напоследък ми напомня, че навлизаме в ерата на катаклизмите. Тепърва ще трябва да свикваме с бедствията, наводненията и авариите. Те ще се превърнат в наше ежедневие. Забрави за традиционната ски ваканция през зимата и традиционното напичане на плажа през лятото. Лятното слънце може да те убие, ако не си на сянка и ако не си носиш защитния крем, а зимата дори в планините все по-рядко ще предлага сняг. Сезоните първо започнаха да се сливат, а сега са на път да изчезнат напълно. Следват зимните жеги и летните застудявания. Планетата бавно премества ъгъла на наклона си към слънцето, географските ширини променят своята локализация, полярните шапки се топят, умереният климат се превръща в субтропически, а Осло и Копенхаген потъркват ръчички в очакване да се превърнат в новите Мармарис и Кипър. Започва началото на края.
Време е да се разделим с традиционните си представи за близостта в общуването и любовта. Мина времето, когато разтрепераната от вълнение девойка  с насълзени очи чакаше на бащината си веранда  да мине пощенския дилижанс в неделя след обяд, който трябваше да донесе писмо от любимия й, воюващ по далечни, непознати земи. Днес няма далечни, непознати земи. Двадесет часа полет и две хиляди долара. Това са размерите на света в най-дългата му част.  И дори гаджето й да работи като ай ти специалист в Сингапур, тя се вижда с него всеки ден по видео чата. Толкова често, че дори започват да си омръзват в един момент. Всеки ден пишем и получаваме имейли от десетките си приятели, пръснати по целия свят. После, като се видим на живо, мълчим пред пълните халби, защото се оказва, че няма какво да си кажем. Всъщност, ние никога не сме се разделяли. Хората се влюбват, сприятеляват се, изневеряват си и се намразват по Интернет, понякога без да са се докосвали дори. Изживяват драмите на три поколения от миналото в рамките на един календарен месец. Не искам да си представя как ще изглежда Second Life след 30 години….Живеем във време разделно. Ще се разделим с всичките си навици и традиционни възприятия и само ако заедно с тях успеем да оставим предразсъдъците в миналото, само тогава ще получим втори шанс да се усмихваме щастливо дори през утрешния ден.

Тихомир Димитров

май 1, 2007

За жените, които се превръщат в мъже и мъжете, които се превръщат в жени

 

Иска ми се да обърна повече внимание на един дефект на съвременното общество, с който се сблъсквам почти ежедневно. Обичам дефектите, крайностите и противоречията. Интересни са ми, защото те носят промяната в себе си. Никой не може да каже със сигурност дали промяната е за добро или за лошо, но със сигурност такава има и китайското проклятие „да живееш в интересни времена” със сигурност важи за хора като нас – за мен и за теб, който четеш този текст в момента.
Живеем на прага на две епохи – в нашия кратък жизнен цикъл, който е като премигване на електрическа крушка в очите на Вселената, се случиха доста интересни неща. Разкрачени сме между две столетия, две хилядолетия, две епохи, ако щеш. Станахме свидетели на технологичната революция, на появата на интернет, на модерната война с тероризма, на първите туристически пътувания  в космоса, на влаковете, които се движат с 570 км/ч и на хората, които сбъднаха мечтата на Икар да порят небесата със собствени криле (не без помощта на реактивната тяга, естествено). За последното можеш да си направиш справка като напечаташ “flying man” в youtube.
Вярвам, че това е само началото и не мога да си представя как ще изглежда светът след 30-40-50 години.  Всичко и всички наоколо говорят за радикалните промени, на които ставаме свидетели в ежедневието. Астролозите чертаят картата на звездното небе в очакване на Ерата на Водолея, фаталистите размитат за края на света, футурулозите строят космически хотели на луната, а социолозите се занимават с един не по-малко интересен феномен – промяната в естествените социални роли на мъжа и на жената в съвременното общество.
Накратко, жените днес все повече заприличват на мъже и обратното. Тук няма да говоря за метросексуалния мъж, защото той е модна тенденция и като такъв няма достатъчно дълго присъствие, за да носи символите на ПРОМЯНАТА.
Нека да започна с жените. Съвременната жена няма мустаци и брада (слава Богу), но на моменти ми се струва, че при доста от представителките на „нежния пол” са започнали да им набождат пишчици там долу. Какво имам в предвид ли?  Ами жените са станали злобни, агресивни, алчни, пресметливи, лъжливи и жестоки почти колкото мъжете. Работохолизмът, граничещ с човекоядство, допреди време беше привилегия само на „силния” пол, който си докарваше инфаркт след 30 години изплащане на ипотека и грижа за петчленното си семейство. Жена му си стоеше в къщи, гледаше децата, ходеше по фризьорски салони или пък си бачкаше нещо там, колкото да не й е скучно. Занимаваше се с хобита. После изведнъж тя реши, че може, иска и трябва да получи живота на своя съпруг. И го получи, поне в демократичните общества.
Твърде лесно е в този момент да ме разбереш погрешно. Аз не се обявявам против еманципацията и равноправието на жените. За свободния избор съм и не виждам противоречие дори в жените с униформа. Обаче бачкането съсипва. Бачкането ти носи малко повече кинти (никога достатъчно, просто с работа не се става богат), но ти ограбва личния живот, приятелите, свободата, семейството и най-вече: комфорта.
Да си работохолик не е комфортно. Изкривява те, озлобява те, ставаш нервен, депресиран, вечно недоволен, превръщаш се в човека-краен срок. Не препоръчвам този начин  на живот нито на мъжете, нито на жените. Депресията, самотата и изолацията, наред с наркотиците,  алкохола и самоубийствата  са бичовете на нашето съвремие. В основата им стои работохолизмът. Капиталистическата система не прощава – иска още, още и още, повече производителност, повече овъртайм, по-кратки срокове, максимална ефективност. Тя не се интересува от свободното ти време и от истинските ценности на твоя живот по същия начин, по който не се интересува от опазването на околната среда. Пише същите красиви доклади за мотивация на персонала, каквито пише за екология, но не прави нищо по въпроса. Тя ти дава пари. Ако това е, което искаш, нямаш право да се оплакваш. Продал си живота си. Толкоз.
Ами че това е проблем и за мъжете, ще кажеш, какво общо има с еманципацията? Има, защото мъжете и жените са различни, идват от две различни планети. Жените имат някои неоспорими предимства пред мъжете – по-чувствителни са, имат по-развита интуиция, умеят да оцеляват по-добре. Еволюцията ги е научила така. В резултат от повишеното си емоционално възприятие към света и вродената заложба да се грижат за по-слабите, те стават по-добри поетеси, преподаватели и общественици от мъжете. Имат по-силно развита емпатия, това е всичко. Ала опитвайки се да яздят редом с мъжа, доброволно подлагайки се на всички лишения и трудности в името на независимостта, сигурността, материалната обезпеченост или каквото се сетиш, те се сблъскват с грубиянщината на мъжкия свят. И загрубяват. Загрубяват по-лесно именно защото са по-чувствителни.
Тежките престъпления, алкохолизма, наркоманията и психическите отклонения, редом с много други врати на ада вече са широко отворени за войнстващите дами. Затворите и лудниците са пълни с тях. Кардиологичните отделения също. Инфарктът съвсем скоро ще престане да бъде приоритет на деловия мъж с джип. Колкото повече мацки с джипове по улиците, толкова повече мацки в санаториума за бизнесмени с изгърмели бушони. Ако искаш пари – това е, което получаваш. И нямаш право да се оплакваш.
Докато всичко описано по-горе се случва с живота на „нежния” пол по света и у нас, в живота на неговата „по-силна” половинка протичат регресивни процеси, които също са за оплакване. Ама много. Модерно е да си гей или метросексуален мъж, обаче тук няма да говоря за мода, защото тя е по-краткотрайна дори от човешкия живот, тук ще говоря за ценностната преориентация на мъжете.
Преди време бях в Швеция – страна, в която жените отдавна са „спечелили” борбата между половете. В обществените тоалетни, например, има една клетка за мъже, две за жени и една за инвалиди. Можеш да попаднеш дори на заведения, където няма мъжка тоалетна. Същото се случва в Англия, Швейцария и други развити европейски държави. Шведските жени са превзели политиката, международните отношения, бизнеса, всичко. Обаче какво става с високия рус, шведски викинг? Ами ето какво – писнало му е да тегли каруцата и се е отказал. Оставил е юздите, заедно с отговорностите и неприятностите по дърпането им на жена си. Ползва отпуски по бащинство, по майчинство и получава социални помощи за хиляди евра. Ремонтира си мотора, обикаля из страната и се грижи за децата си. През делчничните дни кафенетата в центъра на Малмьо са пълни с рокери, които пият бира, а до тях стои паркиран Харлей с бебешка седалка на багажника. Шведските мъже имат много свободно време и живеят в демократична, богата държава, която толерира това  – женят се помежду си, разрешават им дори да си осиновяват деца (дъщерички, разбира се, не момченца), пушат джойнт и ходят на излети сред природата, защото вече не им се налага да изплащат сами ипотеката. Жена им се е нагърбила с тази задача. Те предпочитат да карат ролери по крайбрежната ивица в понеделник. Много по-разтоварващо е, някак. Имам чувството,  че тези търтеи само са чакали да започне еманципацията, за да прехвърлят всички отговорности на жените и да измият ръце от типично мъжките си задължения.
Социалните ролки се смениха. Жените заприличаха на мъже, а мъжете – на жени. И то в «моредните» общества, към които се стремим. В Англия, например, е грубо и непристойно да закачаш непознати мацки по заведенията. Дебелите руси англичанки са доста освободени и агресивни същества и могат с един ритник да ти вкарат топките в гърлото, ако се правиш на голям сваляч. Те са еманципирани. Сами решават с кого да се чукат и кога. Младежите са започнали да се държат като срамежливи ученички от седемдесетте – напиват се, отиват на дискотека и пушат до стената с надеждата, че някоя ще ги забележи и ще ги покани на танц. Грижат се много да бъдат забелязани, затова наблягат на външния си вид – купуват маркови дрешки, използват много козметика, гримират се, епилират си тялото, станали са чувствителни и лесно раними, интересуват се от хороскопи и мода – превъранли са се в путки. Сори за грубия израз, ама е така.
Харесва ли ти всичко това? По-добре си науми, че ти харесва, защото животът в началото на 21 век дава все повече и повече сигнали, че социалните роли на мъжа и на жената се сменят. А да, и си намери работлива жена. Не е важното да е хубава и умна, важното е да е трудолюбива. Епилирай се от глава до пети, после иди на някой коктейл и се надявай някоя бизнесдама да те забележи и да те покани на танц. Говори й за кариера. И за зодии. Опитай се да я убедиш, че пръст в срещата ви има Съдбата. След време ще можеш спокойно да покажеш среден пръст на шефа си и най-после да излезеш в майчинство. Завинаги.
На мен, честно да си призная, всичко описано по-горе изобщо не ми харесва. Липсва ми традиционният образ на мъжа и на жената. Липсва ми разпасният пич с тридневната брада, бутилка JIM BEAM в ръката и LUCKY STRIKE в джоба. Липсва ми илюзията, че жените са по-крехки същества, за които трябва да се грижим, които трябва да пазим и защитаваме от несправедливостите на живота. Да им отваряме врати и да постиламе палтото си в локвата, за да не съсипят новите си обувки. Да ги заговаряме първи. Да ги ухажваме продължително време, а те да се дърпат, уж че не им е интересно. Не обратното. Обратното ме отвращава. Живеем в интересни времена. Свиквай с тази мисъл.

Тихомир Димитров

януари 9, 2007

Тва да – сексуалните фантазии

Filed under: Без категория — asktisho @ 10:42 pm
Tags: , , , ,

Сексуалните фантазии са пряко свързани с либидото, а либидото е способността ти да правиш секс и да извличаш удоволствие от него. Грешно е да считаме хората с развинтено въображение за извратеняци, напротив, може да си извратен колкото си искаш подсъзнателно, стига да не допускаш опасните ти фантазии да се пренасят в реалността. Фантазиите са обсебващи, но между реалния живот и онзи вътрешния, тъмен свят на съкровени желания, трябва да стои видима граница.  В противен случай рискуваш обществото да те сметне за „непригоден” или дори за „опасен” и да те посвети на „грижите” на съответните институции, които ще ти „помогнат” да се поправиш.
Как да развиваме въображението си така, че то да ни помага в секса, а в същото време да не позволяваме на развратното подсъзнание да съсипва живота ни? Много е просто – като запазим еротичните фантазии за себе си, или поне онази част от тях, които крият опасност от противообществени прояви. „Задните мисли” в леглото са мощен афродизиак и генератор на приятни усещания, няма спор. Хубаво е да се осмелиш да изпробваш някои от фантазиите си дори на яве, но това трябва да стане само с друг пълнолетен и най-вече съгласен да си играе с теб възрастен. Всеки, обаче, крие в себе си едно мрачно кътче на възбуждащи желания, които никога не бива да виждат бял свят. Особено хората с по-богато въображение. Най-тъмните фантазии носят страхотен еротичен заряд, ако се научим да го експлоатираме правилно. Това трябва да става много внимателно. От една страна, не е хубаво прекалено силните желания да се задържат и натрупват вътре в човека, защото един ден могат да избухнат в някаква крайност, от друга – практическото им приложение е силно нежелателно. Какво да правим тогава? Ами да дадем свобода на въображението си, предлагам аз! Само така можеш да бъдеш пълноценен любовник (пълноценна любовница): ако не слагаш прегради пред собственото си въображение. Най-големият сексуален орган на човека е мозъкът, а въображението е висша проява на мозъчна дейност, по-висша дори от мисленето. С въображението си човек създава една паралелна реалност и живее в нея. Кои са безопасните и полезни начини да изживяваш най-съкровените си еротични мечти, които никога не би приложил(а) на практика? Има точно два начина: първият е с писане на подобни фантазии. Писането е чудесен отдушник, защото ти дава активната позиция, водещата роля в един волеви и логически последователен процес да преживееш в първо лице най-мръсните си мечти. Не е задължително някой да чете това, което си написал(а). Пробвай, седни и опиши с думи най-срамната сцена, която можеш да си представиш, ще видиш колко много ще те промени това. Ако си добър текстописец и имаш наистина богато въображение, може дори да намериш хора, които да дават пари за твоите фантазии. Вторият вариант е пасивно да възприемаш еротичните си фантазии така, както са ги описали други. Бас хващам, че нищо не може да те възбуди повече от един добре написан текст, в който се разказва  за любимото ти извращение. Четенето също е логически процес, който активно ангажира мозъка и това те кара да „съпреживяваш” прочетеното.  Емоционалният заряд може да е по-слаб, в сравнение с писането, единствено поради липсата на контрол върху сюжета. Възможно е, обаче, да намериш текстописци, които са описали любимата ти фантазия много по-добре, отколкото дори ти самият (самата) можеш да си я представиш. Изумително е колко много хора си падат по едни и същи неща – обувки, белю, връзване и сране върху лицето, например. Преди появата на интернет човек живееше сам в мрачния свят на подсъзнанието си и се срамуваше от себе си, защото мислеше, че е единствен. Сега е достатъчно да напишеш две думи в Google, за да разбереш, че има още няколко милиона души като теб. В мръсните фантазии няма нищо лошо. Те са естествена черта на човека, подобна на чувството за хумор, имат строго индивидуален характер при всеки ор нас. Сексуалните фантазии увеличават удоволствието от секса и поради тази причина трябва да се поощряват, стига това да не пречи на околните. Ако харесваш безпомощни жени, например, няма нужда да екзекутираш гаджето си чрез разпъване на кръст. Достатъчно е да й завържеш ръцете с копринен шал за леглото – един символичен акт, който не крие абсолютно никаква заплаха за нея (него), но със сигурност ще увеличи твоята, а (надявам се) и нейната възбуда. Обаче умната!

Тихомир Димитров

януари 7, 2007

Тва не – Алчните кучки

Filed under: Без категория — asktisho @ 4:55 pm
Tags: , , , , , , , ,

 

Съществува една категория жени, които мислят, че щом имат ва_ _ _ а между краката, значи по рождение са абонирани за всеки възможен лукс в този грешен свят. Някои успяват да продадат онази си работа  доста скъпо, като сключат изгоден брак с чичко-паричко, а други се раздават за фешън подаръчета, докато не прехвърлят трийсетака, когато вече никой не се интересува от тях. 
Наричат тези жени „прахосмукачки”, „използвачки”, „златотърсачки” и как ли не, но за мен те винаги ще си останат най-обикновени проститутки. Защо ли? Защото на този свят няма безплатен обяд. Щом продаваш тялото си пари, значи си проститутка. Не курва, курвите го правят за удоволствие, а проститутка. Мъжете уважават дори магистралните момичета повече, защото онези поне си признават, че са проститутки. Никой не обича лицемерието и лъжата, нали?
Наслушал съм се на плитки женски оправдания, които се опитват да прикрият очевадната истина, че доста момичета правят съзнателен избор да се продадат за пари, вместо да потърсят успеха със собствени сили. Никога няма да повярвам, че младата булка всъщност обича дядото до себе си. Трябва да си много тъп, за да се вържеш. Не вярвам, че е избрала да прекара живота си с престъпник, защото са „създадени един за друг“. Усмихвам се подло, когато някоя тъпа селянка започне да пробутва в лицето на очевадната истина малоумни приказки за карми, хороскопи и душевни сходства. Винаги ще гледам на тези жени като на проститутки.
В миналото нещата са били ясни – бащата притежава земята и от нея гледа да изкара достатъчно пари, за да подсигури зестра на дъщерите си, т.е да плати на някой да го отърве от тях, защото те  са физически слаби, нямат право да учат и не могат да вършат тежката работа на полето. В тези патриархални времена колкото по-богат е годеникът, толкова по-добре: ще се грижи по-качествено за дъщеричката. Тогава браковете между младо, физически неукрепнало момиче и дърт, мазен чичко-паричко са били ежедневие. Възприемали са се повече от нормално. Родителите са били щастливи, че дъщеря им отива да живее в по-богат дом, където ще получи повече, отколкото те могат да й осигурят. Днес някои общества продължават да живеят по този начин. В тях законите на държавата са еднакви със законите на Шериата.
България не е нито ислямска република, нито монархия от 19 век. Отдавна сме преписали най-модерните европейски закони и сме дали на жената абсолютно равен старт във всяко отношение. Само не ми казвайте, че на жените им е  по-трудно да си намерят хубава работа или пък, че трябва да избират между раждането на деца и кариерата. Има си предвидени достатъчно данъчни облекчения, социални помощи и законови правила, за да не се налага да се лишаваш от едното за сметка на другото. Абсолютно всички мъжки професии са отворени за жени: от армията и полицията до пожарната и вдигането на тежести. Това е хубаво. Така трябва да бъде. Аз съм против всички форми на дискриминацията. Някои врати дори се отварят по-лесно пред красивата жена, отколкото пред обикновения мъж. Това е съвсем в реда на нещата. Красотата е дар от Бога. Подобно на интелекта, тя представлява естествено превъзходство, което всеки е длъжен да използва в името на собственото си добро.
При положение, че жените имат абсолютно равностойни възможности за честен труд и достоен живот, защо тогава някои от тях решават, че е по-хубаво да захвърлят самочувствието си на боклука и да станат зле прикрити проститутки? Ще ви кажа: а) защото ги мързи и б) защото не им стиска! Мързи ги да си мръднат хубавите задници от леглото и не им стиска да се борят с трудностите на живота. Винаги има по-лесен начин и обикновено най-лесният път не води до никъде, но алчните кучки нямат достатъчно мозък в главата, за да осъзнаят този толкова елементарен факт. Чисто и просто не им пука. Предпочитат да си затворят очите. Загорелият чичко-паричко и без това дебне с блясък в очите и букет в ръка зад всеки ъгъл. Трябва само да му се усмихнеш, за да станеш проститутка. Толкова е просто. И лесно. Лесният път, обаче, не води до никъде…

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров