Писателският блог на Тишо

ноември 21, 2012

„Цаката“ на бизнес планирането

Една дискусия, в която участвах преди време, под публикацията в блога на Жюстин Томс: „Уроци по предприемачество: бизнесът от идея до мисия„, ме накара да напиша този текст, тъй като за бизнес планирането у нас се говори твърде много, но се знае твърде малко. Обобщил съм коментарите си под статията и леко съм ги разширил. Благодаря на Жюстин, която с нейния блог често провокира мисленето на младите и предприемчивите!

И така, съществуват хиляда учебници по темата „Как се пише бизнес план“, но общото между (повечето от) тях е, че няма да ви свършат никаква работа. В практиката. Причината е прозаична: 90% от авторите на такива „наръчници“ са писатели и преподаватели, които не са се занимавали с бизнес през последните 20-30 години, не са фалирали нито веднъж, не са ставали милионери (освен през 96-та) и не познават механизмите на реалните пазарни отношения, извън фиша за заплатата (или хонорара), под който се разписват, потопени в академичния апарат или в литературата за самоусъвършенстване. Това важи както за българските, така и за чуждестранните автори. Те просто искат да си продадат книгите. За целта преписват от други такива автори, перифразират техните идеи и добавят собствени „елементи на разсъждение“.

Не искам да обвинявам академичната общност в некомпетентност, но това, което държа да подчертая е, че преподаденото в университета на тема „Как се пише бизнес план“ най-вероятно няма да ви свърши работа, когато наистина се наложи да потърсите финансиране и да изготвите такъв.

Общото между схващанията на писатели и академици за бизнес плана е, че той представлява една своеобразна книга, като обем. За съжаление, обемът има значение само при формирането на коричната цена, която тези хора изискват.

В повечето „наръчници“ се изреждат толкова много „атрибути“, които задължително трябва да присъстват в един бизнес план, че да му се завие свят на човек! Ако ги включите всичките, ще има тонове пазарна статистика и браншова информация, от която не се интересува никой, куп разсъждения от типа „на гол тумбак-чифт пищови“, които вълнуват само вас, стотици страници текст, за които ще платите повече, ако поръчате да ви ги напишат, много цветни графики и никакви ориентири относно адекватността на идеята, за която търсите финансиране.

А това е най-важното.

И се постига с минимален обем, да не кажа – минималистичен.

Бизнес план от 30-50-100 страници е разумен (допустим) само, ако пишете за предприятие с размера на Кремиковци. За създаването (разширяването) на едно малко или средно предприятие, какъвто е масовият случай, 7-8 страници са напълно достатъчни. Дори бих казал, че е задължително да се поберете в тях.

Независимо откъде ще търсите финансиране: от роднини, приятели, банки, кредитиращи институции, спонсори, фондации, европейски програми, бизнес ангели и т.н, на вас ще ви трябва бизнес план. Хубаво е той да НЕ надхвърля 7-8 страници и в него да НЯМА сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление.

Поставете се на мястото на хората, които ще четат вашия план. Очевидно те имат пари, защото сте отишли за финансиране при тях. Това значи, че сигурно са и доста заети. Бизнес планът ви трябва да е лек и фин като балерина. Той трябва да говори само за най-важното, да очертава по същество идеята и начините за нейното реализиране.

Любимият ми подход, доказано работещ в практиката, е залагането на песимистичен и оптимистичен сценарий. За първия взимате най-ниските потенциални приходи и най-високите потенциални разходи, като желателно е да се аргументирате с примери от практиката, а за втория – точно обратното.

Ако чистата печалба в песимистичния сценарий надвишава редовните вноски по обслужването на кредита, ако имате желаното обезпечение, ако разполагате с добро кредитно минало и сте спазили правилото за седемте страници, то едва ли има кредитен инспектор, който ще ви отхвърли плана.

Напротив, дори ще ви благодари за спестеното време и за добре аргументираната, лесно смилаема идея. Ако му “изтупате” 100-ина страници върху бюрото, на човека ще му побелеят косите! Ще трябва цял ден да се занимава с вашия проект и на всяка от 100-те страници ще търси опит за манипулиране на резултатите. А “който търси – намира”.

Тук важи и “правилото на мълчаливеца” – колкото по-малко говориш, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш.

Простите сметки, пък, издават прозрачност, желание за открито отношение и коректност.

Уважението към времето на другия също се цени.

И така, „цаката“ на бизнес планирането е следната: планът не бива да надхвърля 7-8 страници и в него не трябва да има сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление. Ако аргументирано посочените приходи и разходи в песимистичния сценарий формират печалба, която надхвърля вноските по обслужването на кредита, то няма причина той да не ви бъде отпуснат.

И все пак е възможно. Това зависи от много неща: от размера на обезпечението, от условията, които ще договорите по заема, от кредитната ви история, от опита ви в конкретната сфера, от името ви на добър търговец или на редовен платец, а също така и от степента на параноята, която гони в момента потенциалния инвеститор.

В случай, че единственият „аргумент“ против е последното, то тогава потърсете друг кредитор.

Тя, конкуренцията, е за това.

А „който търси-намира“.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

Advertisements