Писателският блог на Тишо

март 23, 2018

Защо да ни чипират, след като вече си имаме смартфони?

Изт: AboveScience @ Youtube 

Тригодишни дечица търкат с малките си пръстчета по дисплеите на таблети и смартфони. Правят го в кафенетата и в пицариите, у дома, навсякъде и през цялото време. Раждат се с фейсбук страници. Домашните любимци също имат такива, даже инстаграм и туитър в по-екстремните случаи. Служители от десетилетие качват в различни платформи и в сайтове с обяви за работа детайли относно професионалната си реализация. Менюта, цени и локации на ресторанти се снимат, тагват и споделят в социалните мрежи. Дори кварталната бакалия вече притежава профил и рейтинг в някое мобилно приложение. Без джи пи ес не шофираме даже и в родните си градове. Всички използваме една и съща търсачка. За всичко. Всеки ден. Повечето приложения в смартфоните ни изискват геолокация. Носим в джобовете си процесори с мощта на изчислителен център от миналия век. И обикновено тези устройства са непрекъснато свързани с интернет. За да не пропуснем нещо. За да „сме в час с технологиите”. И те с нас…

Ако вярваме на популярните теории на конспирацията (аз ги наричам „теории на параноята”), съществува един задкулисен, глобален елит, който мечтае всички хора на планетата да бъдат имплантирани с електронен микрочип, за да могат господарите на света да следят всяко действие, всяка мисъл, всяко намерение и всяко движение на подчиненото си стадо…

Щеше да е прекалено зловещо, ако не беше вече постигнато. Отдавна. Дет се вика, българинът ръката си ще отреже, но чип няма да носи! Обаче и до тоалетната ходи с дивайса. Доброволно. Разберете, всяка форма на робство е невъзможна без масовото и доброволно съучастие на робите. Хората сами си плащат за средствата, с които ги контролират – често с виртуални пари назаем, за които също си плащат отделно – веднъж като лихва по изразходваните средства и още веднъж като такса за поддръжка на кредитния инструмент, който им помага „да са в час с технологиите”. Но да се върнем към вездесъщите усройства, без които не можем:

Притежавате ли смартфон, таблет, лаптоп? Използвате ли „безплатните онлайн услуги” на частни корпорации, създадени само и единствено с цел печалба? Чували ли сте израза: „Безплатен обяд няма”? Ами: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти”?

И защо да ви чипират тогава, след като толкова доброволно и усърдно сътрудничите? Кой си оставя смартфона вкъщи? Кой не ходи навсякъде с него? Кой не позволява на всяко „безплатно” приложение да знае далеч повече за личността, навиците и предпочитанията му, отколкото собствената му майка някога ще разбере? Защо дори безполезните сайтове, който не предлагат никакви услуги, настояват упорито да знаеш, че използват „кукита”, с които „подобряват своето обслужване”? Чете ли някой изобщо достъпа, който разрешава, докато си инсталира нещо ново? Слага ли си някой лейкопласт на камерите на смартфона, на таблета и на преносимия компютър, които го „виждат” и „чуват” постоянно? Ами на смарт телевизора в хола? Съобразява ли се някой какво говори, докато в джоба му има включен апарат с микрофон, за притежаването на който лично е платил четирицифрена сума? Излиза ли някой изобщо някога от социалните си профили? Използва ли криптиране? Трие ли си кукитата? Историята на търсенията? Ъпдейтва ли си мобилните приложения? Колко често го прави? Има ли някой доверие на правителствата, които контролират доставчиците на всички тези „безплатни” услуги? Изключва ли си някой някога мобилните данни, уай-фи-то, геолокацията, джипиеса?

Рядко. И в добавка използва „безплатните” мрежи по кафенета и по хотели…

Какво като не са защитени?

Просто винаги си носете зарядните, за да са ви под ръка, че тая свързаност хаби батерията, братче!

Уви, малко може да се направи. Щом сме се хванали на хорото, ще ни „пощипват”… Тезата ми е, че няма смисъл отделно и да ни чипират.

Защо да го правят, след като вече си имаме смартфони? По-вероятно е съвсем скоро и физическите разплащания да започнат да минават през тях. Безконтактно. Говорим не за научна фантастика, а за неща, които ги има на пазара от години…

„Ако нещо работи, не го ремонтирай”

Тихомир Димитров

Сродни публикации (отварят се в нов прозорец):

Къде, по дяволите, е прогресът?

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Футуризъм в сегашно време

Защо безкасовото общество е кофти идея

февруари 24, 2014

Причината на всички проблеми

doble_trouble

Снимка: Wikipedia 

„Причината на всички проблеми“ или „Double Trouble“ от Mr. Nobody, още един гостуващ автор:

Причината на всички проблеми може да бъде само една:
И тя е убеждението и съпътстващото го усещане, че сме нещо, което е истинско и живее в истински свят.

Това убеждение може да предизвика невероятно реалистично преживяване, изпълнено с безброй нюанси.
Но винаги носи със себе си и проблеми.
И проблемът е, че съществото е убедено, че е нещо истинско и живее в истински свят, отделен от него. Съществото също е убедено, че има свободна воля и избор, че прави и решава.

Също е убедено, че е родено и ще умре, че има начало и край.
Така възниква параноята. Тя се подсилва още повече от илюзорното чувство за избор и воля. Те пък носят със себе си вина, страх от грешки, прекомерно премисляне и какво ли още не.

Но палитрата от преживявяния не е изпълнена само с неприятни такива. Колкото са неприятните, толкова са и приятните – техните противоположности. Чувство на успех и загуба, правилен ход и грешен такъв, високо постижение и ниско, прозорливо и нехайно, красиво и грозно, бяло и черно…

Тъй като усеща дискомфорта от тази игра, и на този етап е напълно убедено, че има независима свободна воля и избор, съществото търси решение на този дискомфорт във всякакви аспекти. Всичко, което временно намалява дискомфорта, става обект на прекомерно преследване: пари, секс, опиати, сигурност, успех, признателност, приемственост, одобрение и … неща да искаш в този свят 🙂

Но каквото и да се постигне и получи, то няма да накара дискомфорта да изчезне напълно. Това е неговата абсолютна трагедия.

Единствено озарението, че всичко е сън и няма разделение слага край на играта.

В такъв момент съществото разбира, че всичко е реално и нереално:

Реално е защото наистина се появява.

Нереално е защото е само временен образ – холограма.

Също разбира, че то не е нещо реално и отделно от други реални неща. Съществото разбира, че няма нищо друго освен него. Разбира, че то, всъщност, е живината, в която всичко се появява. Естествен ефект е да се взриви от щастие и любов, защото разбира, че е вечно и вижда на какво е способно. Осъзнава, че е способно на всичко.

Разбира, че не е истински човек в истински свят, а ултимативният магьосник, който рисува всичко.

След подобно преживяване, убеждението, че е отделен индивид със собствена воля може да се завърне и съществото да си помисли, че е постигнало нещо, и може да помогне на „останалите“ да го постигнат – вижда се като просветлено. Но всъщност попада в стария капан и продължава да преживява, че е нещо реално, което съществува във времето и пространството.

Танцът между двете реалности може да продължава известно време, докато се разсеят всякакви съмнения. Накрая илюзията за отделеност напълно се разбулва и става ясно, че никога не имало истинско разделение, никога не е имало някой, който да прави нещо. Никога не е имало истинска отделна личност със свободен избор и воля.

Винаги е било само живина – единствена и неразделна.
Вечно съществуваща, безформена и безцелна.
Божествено красива и божествено интелигентна.
И няма нищо друго освен нея.

Не винаги обаче е лесно това да бъде прието.

Все пак играта е божествено добра и илюзията за отделеност се поддържа от божествен механизъм.

В човешкото преживяване обикновено присъстват 7 групи сетивност: гледане, мирис, звук, вкус, допир, чувства, мисли. Чрез тези 7 групи сетива се симулира супер реалистично преживяване на истинска отделна личност, със своя истинска независима воля и избор, живееща в отделен от нея истински свят.

Но винаги е било и винаги ще бъде:
Това.
Няма нищо друго.
Божественият танц в действие.
Абсолютът вкусва себе си.

Текст: Mr. Nobody