Писателският блог на Тишо

ноември 10, 2009

Какво се промени?

По цял ден слушам вайкания. Работите отиват на зле. Износът е умрял. Строителството е закъсало. Хотелите са празни. Спад в продажбата на автомобили. Инвестициите са замразени. Кредитите са несъбираеми. Дълговете растат. Хазната е празна. Уволняват хора. Влизам в аптека. Опашка за маски. Маските са свършили. Паника!

Светът изглежда различно от миналата година по това време.

Явно доста неща са се променили.

Питам: какво се промени?

Вкусът на храната ли стана различен? Любовта ли започна да боли по-малко? Сексът ли загуби първосигналната си важност?

Вносителите от други страни, като не купуват български консерви, дали стоят гладни?

Гледам, хората не са отишли да живеят в пещери. Обитават къщи и апартаменти, както преди. Какво като са спрели да строят? Значи няма за кого. Да вдигнеш хотел в Генерал Сусурлево не значи, че автоматично тълпи туристи ще дойдат и ще го напълнят. Генерал Сусурлево и без хотел си беше по-добре.

Като спря да купуваш коли, да не би да тръгна пеш? Щото аз така направих. Продадох колата и оттогава вървя пеш. Чувствам се бодър и в приповдигнато настроение, а  шкембето ми изчезна по естствен път. Но не гледам много хора да са последвали моя пример. Народонаселението продължава да задръства улиците и да обгазява ситуацията с шибаните си таратайки. Който няма пари за нова очевдино поддържа стара. По-скъпо излиза, уверявам ви!

Какво се промени?

Спря да инвестираш в някакъв проект. Да не би да избра друг, по-интересен? Не, стоиш и чакаш по-добри времена. Има да чакаш! Пък и сега банките обещават високи лихви. Що да не си вложиш паричките „на сигурно” в банка? Помниш ли какво се случи предния път, когато банките обещаваха високи лихви? Парите са илюзия, my friend, жива илюзия, която се храни с човешката алчност.

Българите получават най-ниските заплати в Европа. Тъжен, но всеизвестен факт. Защо тогава българските компании, като решат правят икономии, винаги започват от персонала? Теоретично, той би трябвало да е най-евтин. Теоретично, няма как да свършиш цялата работа сам. Но практически престижът на компанията ти е съшит с бели конци, а производителността на труда в нея е близка до нулата. Ето защо!

Ако опашката за маски не те навежда на мисълта, че е крайно време да си изхвърлиш телевизора, не знам какво може да те накара да го направиш.

Не мога да разбера, защо когато цените чупеха рекорд след рекорд хората се скъсваха да пазарят, а сега, когато намаленията в повечето сектори гонят равнища между 15 и 40 %, изведнъж всички спряха да купуват? Това не е ли признак за стадно поведение?

Питам: какво толкова се промени?

На пръв поглед – нищо. Не е така. Аз ще ти кажа какво се промени. Обективните факти останаха същите, променило се е само отношението ти към тях. Ако преди година и половина 2000 евро на квадрат ти се струваше приемлива сделка, днес вече се мръщиш на 800 лв, защото си наясно, че тези пари няма как да ги избиеш от наеми в град, в който хората получават 400 лв месечна заплата. А безработните им завиждат…Проблемът е, че преди година и половина те пак получаваха 400 лв. Твоят акъл, обаче, тогава беше другаде…

Не виждам нищо по-нормално от грипна епидемия в началото на зимата. Но тази година грипът не е просто грип. Това вече е свинщина! Вчера една мацка ми каза: „болна съм от пичи грип”. Разбирам я. Тя си изхвърли телевизора. Време е да го направиш и ти! Освен ако не смяташ, че целодневната компания на Иван и Андрей е в състояние да компенсира опашката за маски и спам-потопа от големия кеш.

Нищо не се е променило. Променило се е, приятелю, само отношението ти към света. А то е базирано на страх – страх, който дори не е твой.

Мисля, че е крайно време нещо да се промени!

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: