Писателският блог на Тишо

февруари 21, 2013

Зарежете политическата реторика!

xns

Изт: mmawere.com

Не бива да очакваш да ти се случва нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също…

Младите репортерки, които сега отразяват протеста по улиците са родени, когато родителите им са протестирали на площада през 90-та.

Аз бях дете, когато мръзнех по барикадите през 96-та.

Родителите ми остаряха, в косите на връстниците ми вече се появяват бели косми, наближаваме 40-те, а „децата на демокрацията” вече не са деца, те самите се превърнаха в родители. Едно поколение мина и си замина в сянката на политическата реторика…

Резултатите от нея са налице: заемаме последното място по жизнен стандарт в Европа. И го заемаме перманентно – нещо необяснимо за липсата на войни, кървави преврати, някакви по-сериозни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Всъщност, необяснимо е и за самата политическа реторика.

А нещата са доста елементарни:

Икономиката на страната има един основен проблем и той е повсеместната корупция. Тя изкривява пазарните механизми, унищожава конкуренцията, монополизира достъпа до ресурси и създава среда, в която „интересите на малкия и среден бизнес”, за които политическите реторици толкова много обичат да говорят, остават затворени между страниците на техните доклади.

Управлението на страната има един основен проблем и той е липсата на прозрачност, отчетност и граждански контрол върху публичните разходи.

Всичко това трудно ще го замажем с добрата стара политическа реторика.

Политическата реторика в момента спори дали много или малко е направило правителството в оставка. Съгласен съм, че то е направило много…козметични операции на един терминално болен пациент. Тоест, дрипльовците вече си имат магистрали. Имат си и метро. Не като да е някакво постижение за Европа в началото на 21-ви век, но ние сме си дрипльовци още от 90-те. Сон шанжмон. Точка по въпроса. Цялото това време го загубихме в политическа реторика, докато икономическите реалности, които тя прикриваше бяха други: корупция като правило, а не като изключение и пълна непрозрачност в управлението, плюс липса на всякакъв граждански контрол.

Политическата реторика отвлича вниманието на масите от краденето на техните собствени пари, но все някога идва моментът, в който сметката трябва да се плати. Все някога идва моментът, в който, докато говорим за успехите в бъдеще време, проблемите изведнъж се явяват в минало време. И някой спешно трябва да плати натрупалата се сметка в ресторанта.

Този някой се оказа премиерът, който побърза да си подаде оставката, т.е стана, избърса се и излезе от ресторанта. Не казвам, че цялата сметка е натрупана от него. Но срещите между политическата реторика и корупционната практика винаги завършват с оставки. Така е, заради невъзможността с политическа реторика да се реши какъвто и да е практически, в т.ч. и корупционен, проблем. Не може да очакваш да ти се случи нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също. А когато стане дума за пари, най-лесното е да избягаш…

За съжаление, с оставката си правителството категорично показа, че не е готово да напусне полето на политическата реторика и да се заеме с корупционната практика в страната. За съжаление, остават и съмненията, че правителството няколко години е целувало крадците под опашката, защото, когато най-после се наложи да ги ритне там, подви своята собствена опашка и избяга…капитанът напусна първи потъващия си кораб…Причините може и да са заварени, обаче фактът с капитанската евакуация си остава факт.

Останаха и козметичните операции на терминално болния пациент, но неговото състояние непрекъснато се влошава. Още политическа реторика в бъдеще  ще означава още корупционна практика в настоящия момент…докато косите и на нашите деца побелеят. Не съм сигурен, обаче, че „пациентът” до тогава ще издържи.

Протестиращите имат най-разнопосочни искания, но те могат да се обединят в едно:

Зарежете политическата реторика!

Чудесно е, че имаме плурализъм, разделение на властите, многопартиен парламент и демокрация, все пак са за предпочитане пред диктатурата, но когато не са в състояние да решават практическите проблеми, значи трябва да се променят. Не унищожат, забележете, а променят!

Има само една тема, която интересува сегашния партиен модел и тя е следващите избори. Запазването на този модел ще потопи и следващото поколение в политическата реторика. До пълното разграбване на собствеността, разпадането на държавността, разбягването на българите по всички краища на планетата и края на 1400 годишната им история като хора, умеещи да живеят в сложно организирана група, каквато е нацията.

Разбира се, национализмът не е решение, защото той винаги мирише на насилие, а спомните от средата на 20-ти век все още не са избледнели. Пък и той самият е удавен в политическата реторика…

Нещо трябва да се промени. Проблемът бил, че не се знаело какво точно е това нещо. Поредното доказателство, че политическата реторика е излишна, се състои в нейното абсолютно незнание…по въпроса какво точно да се промени.

Знае се и още как!

Има точно три неща, които, чисто практически, могат да се направят:
1/ Анти-корупционна практика (вместо теория), 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление.

Това, което винаги е спирало анти-корупционната практика е била липсата на политическа воля. Сега тя е заменена от гражданската воля, т.е нищо не пречи на институциите да си свършат работата, задължени директно от суверена. И, ако в момента се окажат неспособни да го направят, то тогава хората по върховете им трябва да бъдат сменяни до тогава, докато разследване, съд и прокуратура не проработят за всички и в раирани дрехи започнат да се озовават не само крадците на кокошки, а и крадците на цели предприятия…

Това, което винаги е спирало гражданския контрол върху публичните ресурси е била липсата на възможност принципалът на тези ресурси, т.е суверенът, да наблюдава харченето на собствените му пари. Да заповядат технологиите! Всяка стотинка, всеки договор, всяка обществена поръчка, концесия и приватизационна сделка може и трябва да бъде разгласявана в интернет. В масата си обществото не е достатъчно компетентно, но има експерти, които с удоволствие ще им ги разяснят. Сега експертите няма какво точно да разясняват, защото договорите са скрити. Документите, които не са унищожени, задължително трябва да минат през скенера. И миналите, и настоящите, и бъдещите такива. По подписите в тези документи ще се разбере „кой кум, кой сват и кой на булката брат”, т.е крадците ще бъдат разобличени, а с тях ще се постъпи така, както винаги се е постъпвало с всеки крадец – конфискува му се откраднатото, глобява се и си понася предвиденото от закона наказание.

Виж, последното вече е малко по-трудно: става дума за гражданското самоуправление като алтернатива на партийно-политическото такова, т.е на политическата реторика. Трудно, но не и невъзможно е моделът да се промени. Начините не са един, а много. Дали ще е форма на пряка демокрация, дали ще са мажоритарни вотове с възможност за отзоваване на представителите от хората, които са ги избрали, дали ще е експертно управление на местно и национално ниво, дали ще са промени в Конституцията, нека общественият консенсус да реши. Предимството е, че вече знаем какво точно не ни трябва, а то е политическата реторика.

Зарежете политическата реторика!

Сега сигурно някой ще каже, че „нека общественият консенсус да реши” е синоним на политическата реторика. Еми не е! Пише обществения, а не политическия консенсус. Има само една тема, която интересува политическия консенсус и това са следващите избори. За да потопи и следващото поколение в сянката на политическата риторика.

Зарежете политическата реторика!

Тя е необходима само на няколко стотин депутати в парламента, на техните „клиенти” и на няколко хиляди журналисти и политолози, за да си оправдаят заплатите, но на останалите 7 милиона души, които плащат за цялото шоу с личните си пари, тя вече не е необходима. Нито на останалите 3 милиона души в чужбина, които по обективни причини спряха да го правят…

Зарежете политическата реторика!

Заменете я с: 1/ Анти-корупционна практика, 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление

Как?

Нека общественият консенсус да реши. Не политическият, който се интересува само от избори, а общественият.

Имаме интернет, все пак…

Тихомир Димитров

ноември 21, 2012

„Цаката“ на бизнес планирането

Една дискусия, в която участвах преди време, под публикацията в блога на Жюстин Томс: „Уроци по предприемачество: бизнесът от идея до мисия„, ме накара да напиша този текст, тъй като за бизнес планирането у нас се говори твърде много, но се знае твърде малко. Обобщил съм коментарите си под статията и леко съм ги разширил. Благодаря на Жюстин, която с нейния блог често провокира мисленето на младите и предприемчивите!

И така, съществуват хиляда учебници по темата „Как се пише бизнес план“, но общото между (повечето от) тях е, че няма да ви свършат никаква работа. В практиката. Причината е прозаична: 90% от авторите на такива „наръчници“ са писатели и преподаватели, които не са се занимавали с бизнес през последните 20-30 години, не са фалирали нито веднъж, не са ставали милионери (освен през 96-та) и не познават механизмите на реалните пазарни отношения, извън фиша за заплатата (или хонорара), под който се разписват, потопени в академичния апарат или в литературата за самоусъвършенстване. Това важи както за българските, така и за чуждестранните автори. Те просто искат да си продадат книгите. За целта преписват от други такива автори, перифразират техните идеи и добавят собствени „елементи на разсъждение“.

Не искам да обвинявам академичната общност в некомпетентност, но това, което държа да подчертая е, че преподаденото в университета на тема „Как се пише бизнес план“ най-вероятно няма да ви свърши работа, когато наистина се наложи да потърсите финансиране и да изготвите такъв.

Общото между схващанията на писатели и академици за бизнес плана е, че той представлява една своеобразна книга, като обем. За съжаление, обемът има значение само при формирането на коричната цена, която тези хора изискват.

В повечето „наръчници“ се изреждат толкова много „атрибути“, които задължително трябва да присъстват в един бизнес план, че да му се завие свят на човек! Ако ги включите всичките, ще има тонове пазарна статистика и браншова информация, от която не се интересува никой, куп разсъждения от типа „на гол тумбак-чифт пищови“, които вълнуват само вас, стотици страници текст, за които ще платите повече, ако поръчате да ви ги напишат, много цветни графики и никакви ориентири относно адекватността на идеята, за която търсите финансиране.

А това е най-важното.

И се постига с минимален обем, да не кажа – минималистичен.

Бизнес план от 30-50-100 страници е разумен (допустим) само, ако пишете за предприятие с размера на Кремиковци. За създаването (разширяването) на едно малко или средно предприятие, какъвто е масовият случай, 7-8 страници са напълно достатъчни. Дори бих казал, че е задължително да се поберете в тях.

Независимо откъде ще търсите финансиране: от роднини, приятели, банки, кредитиращи институции, спонсори, фондации, европейски програми, бизнес ангели и т.н, на вас ще ви трябва бизнес план. Хубаво е той да НЕ надхвърля 7-8 страници и в него да НЯМА сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление.

Поставете се на мястото на хората, които ще четат вашия план. Очевидно те имат пари, защото сте отишли за финансиране при тях. Това значи, че сигурно са и доста заети. Бизнес планът ви трябва да е лек и фин като балерина. Той трябва да говори само за най-важното, да очертава по същество идеята и начините за нейното реализиране.

Любимият ми подход, доказано работещ в практиката, е залагането на песимистичен и оптимистичен сценарий. За първия взимате най-ниските потенциални приходи и най-високите потенциални разходи, като желателно е да се аргументирате с примери от практиката, а за втория – точно обратното.

Ако чистата печалба в песимистичния сценарий надвишава редовните вноски по обслужването на кредита, ако имате желаното обезпечение, ако разполагате с добро кредитно минало и сте спазили правилото за седемте страници, то едва ли има кредитен инспектор, който ще ви отхвърли плана.

Напротив, дори ще ви благодари за спестеното време и за добре аргументираната, лесно смилаема идея. Ако му “изтупате” 100-ина страници върху бюрото, на човека ще му побелеят косите! Ще трябва цял ден да се занимава с вашия проект и на всяка от 100-те страници ще търси опит за манипулиране на резултатите. А “който търси – намира”.

Тук важи и “правилото на мълчаливеца” – колкото по-малко говориш, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш.

Простите сметки, пък, издават прозрачност, желание за открито отношение и коректност.

Уважението към времето на другия също се цени.

И така, „цаката“ на бизнес планирането е следната: планът не бива да надхвърля 7-8 страници и в него не трябва да има сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление. Ако аргументирано посочените приходи и разходи в песимистичния сценарий формират печалба, която надхвърля вноските по обслужването на кредита, то няма причина той да не ви бъде отпуснат.

И все пак е възможно. Това зависи от много неща: от размера на обезпечението, от условията, които ще договорите по заема, от кредитната ви история, от опита ви в конкретната сфера, от името ви на добър търговец или на редовен платец, а също така и от степента на параноята, която гони в момента потенциалния инвеститор.

В случай, че единственият „аргумент“ против е последното, то тогава потърсете друг кредитор.

Тя, конкуренцията, е за това.

А „който търси-намира“.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров