Писателският блог на Тишо

декември 19, 2007

Светът след 100 години. Еп 9: Отвъд Земята

„Първите космически колонии ще летят в орбита около Земята. След време ще бъдат създадени и други колонии – или в орбита около други планети, или на повърхността им. Може би първата такава колония ще бъде на Луната. Тя е богата на суровини, например желязо и боксит. Те ще бъдат използвани за строеж и на други колонии. Ще се създадат работилници и лаборатории. 

Изследователският и колонизаторски дух на човешката раса ще преживее небивал възход. Още от праисторически времена ние наблюдаваме звездите и мечтаем за тях. В мрачните години на Студената война използвахме оръжейната индустрия като оправдание, за да се качим там горе – на високото. През 21 век  оправдания вече не са  ни необходими. На ход е космическият туризъм. Той ще се превърне в щедър донор, който ще осигури средства на учените, за да разберат и колонизират открития космос.

Колонизацията на космическите територии няма да се отличава съществено от колонизацията на непознатите преди столетия  континенти. Хората първо ще пътуват до там с любопитство, после най-големите смелчаци ще станат първите заселници, ще облагородят мястото и ще създадат условия за живот, след което ще ги последват десетки и стотици хиляди други и така човечеството ще разпростре своята диаспора ако не из далечните звезди, то поне из вече познатата ни слънчева система.

Туристическите пътувания в космоса започват до няколко години. Международните колонии в орбита около Земята и на Луната вече не са фантастика, а бизнес проект. Прекарването на интернет в космическото пространство също. И това е само началото на века. Как ли ще изглеждат космическите пътувания след сто години? Интересен въпрос. Нека предположа:

Да отидеш на екскурзия до някоя от съседните планети ще бъде нещо като да отидеш на екскурзия до съседните континенти днес – скъпо, но достъпно за много хора удоволствие, свързано с малко повече планиране, време и пари. Ако предположенията ми, че медицината на бъдещето ще удължи човешкия живот два-три пъти, се окажат верни, то няма да е никакъв проблем да отделиш няколко години за екскурзийка до Марс, нали така?

И ако днес ядосвам българските емигранти заради това, че са избрали да живеят в друга страна, бъдещият asktisho сигурно ще ги сочи с пръст и ще ги наставялва: «Отидохте на Луната и кво? Няма атмосфера! Връщайте се сега, тук на Земята, ние имаме нужда от вас!…», а те ще му отговарят сърдито: «Мой личен избор е на коя планета ще живея и намирам за смешно в началото на 22 век някой да ми навира планетарната принадлежност в лицето. Аз съм гражданин на Космоса, ще живея където си поискам и ще правя квот си искам!» :–)

Шегата настрана, но ако се замислиш сериозно, съществува твърде голяма вероятност внуците ти да отидат да живеят на друга планета. Малко е стряскащо, нали?

Тихомир Димитров