Писателският блог на Тишо

декември 16, 2015

Още няколко популярни заблуди

 

Заблуда първа:

1. Не е честно!

1a1

Изт: memegenerator.com

Никъде не пише, че ще бъде честно! Даже учителките не си правят труда да те убеждават в подобни глупости вече. А реалността го затвърждава всеки ден: Готините момичета си падат по гамените. Имаш богати родители, имаш нови маратонки и айфон! Който има крава, пие мляко! Не знам къде се е породила заблудата, че трябва да бъде честно. Като гледате естествения живот в Саваната по Нешънъл джиографик, прави ли ви впечатление някъде да присъства чисто човешката, социалистическа идея за честност и равноправие? Ми не ви прави, защото нея я няма! Няма я по тази телевизия, няма в това предаване, няма я и в Предаването на Живота! Женските са винаги на разположение САМО за най-силния мъжкар. Единствено той прави секс, останалите карат на чекии. Или на животинския им вариант. Женските предпочитат да се редят на опашка при Него, вместо да пускат на лузърите. И само Главният яде. Първи. Гладните чакат! Ако остане. Колкото и да са измършавели. Именно, защото са измършавели! „Където е текло, пак ще тече“. Да не би да е по-различно, когато ви разпределят бонусите по Коледа? Според йерархията? Честно ли е някой в Ню Йорк да вземе 20 милиона, а вие – двеста лева? При положение, че сте от един и същ прайд? Има ли разлика, че го наричате „Холдинг“? Да не би в хуманното, човешко общество да са по-различни правилата?

Решението:

Понеже съм готин, към всяка заблуда ще ви давам и по едно решение. А решението в случая е да бъдете честни към себе си. Да не си поставяте сами изисквания, които не можете да изпълните. Да не си поставяте сами срокове, които не можете да спазите. Бъдете честни към себе си. Знайте си границите. Знайте си и възможностите. И действайте според тях. Винаги давайте шанс на случайността, но не повече от 0,0000000001 процента. Само така ще реалзиирате пълния си потенциал! Някой би казал, че това е да ограничаваш таланта! Но въпросът ми е: дали наистина има талант? И, ако има, дали той е насочен в правилната посока? Дали не бачкате тази работа само заради заплатата на пето число? Ако е така, значи Животът е бил честен към вас. Превежда ли ви заплатата на всяко пето число? Превежда ви я! Но вие не сте били честни към Живота, когато сте подписвали трудовия си договор! Искали сте нещо друго, а сте приели първото, което са ви подхвърлили. Защото ви е било страх. Подчинявате ли се на страха, ще живеете в страх, подчинявате ли се на страстта, ще живеете страстно, но не дълго. Не казвам, че вариант А) страхът или вариант Б) страстта са правилните решения. Настоявам само да бъдете честни към себе си. Дължите си го. Никой друг не ви е длъжен. С нищо. Което води към:

Заблуда втора:

2. Жертва съм на обстоятелствата!

a1a

Изт: ajmahari.ca

Презирам хората, които са жертви. Не заради тяхната слабост, а заради тяхната алчност. Та нали жертвите са тези, на които всеки трябва да обръща внимание, с чиито особености и капризи всеки трябва да се съобразява! В крайна сметка, жертвата е невинна заради изборите, които е направила! Но ние сме жертвите, които трябва да се съобразяват с нея. Да й угаждат. От гузност. Че не сме на нейното място! Fuck that.

Решението:

Вижте Стивън Хокинг – пише научни трудове по астро-физика само с мигане на клепача, защото е единственото нещо, което може да движи от цялото си тяло. И е Нобелов лауреат. Не заради клепача, човекът просто е новият Айнщайн! Ако сте склонни да го съжалявате, значи заблуда втора тече в кръвта ви – вие сте жертва на обстоятелствата. Остава само да се появяват подходящите обстоятелства. А те няма да закъснеят. Поемете отговорност за краткия си живот и го изживейте като герои, мама му стара! Дори целият свят да е настроен срещу вас, ще живеете максимум 90-100 години, които, в съпоставка с Цялото, са си направо едно нищо… Какво толкова имате да губите? Което ме навежда на:

Заблуда трета:

3. Допуснах непоправима грешка!

1b1

Изт: reversepoetry.blogspot.com

Няма непоправими грешки. Точка по въпроса! Миналото е толкова недосегаемо, колкото и онази ученичка, която сте искали да опипате, преди да умре през лятната ваканация в ужасна катастрофа, но не сте успели да я опипате, защото не ви е достигната смелостта. Миналото е непоправимо като черепа на момчето в казармата, продупчило го с куршум по време на самотния си пост, защото любовното ви писмо не е успяло да го открие навреме. Сега той е зеленчук и повече няма как да чете.

Решението:

Миналото е непоправимо, но не е ваша работа да го поправяте! Не сте натискали вие спусъка, не сте завъртали вие кормилото в насрещното. А и да сте, щом четете това, значи все още имате някакъв шанс. Понеже миналото е непоправимо, вие трябва да сте особено влюбен(а) в драмата глупак или глупчака, за да се тръшкате цял живот заради пропуснати шансове в миналото. Пък и животът не е особено дълъг, имайте го предвид и това! Даже без злополуките е доста кратък. След като знаете, че миналото е аут, вие можете да се съсредоточите единствено върху бъдещето или върху настоящето, нали така? Да, бъдещето е „поправимо“, но то зависи и от „тоз дет виси“, т.е до голяма степен е извън вашия контрол, така че единствената възможност за намеса си остава настоящето. Тук можете да си отговорите на въпроса: Да го инвестирам ли в съжаление за миналото или да го инвестирам в изграждане на утрешното минало? Има само един правилен отговор на този въпрос…

Заблуда четвърта:

4. Питам се: Защо?

b1b

Изт: cowart.info

Защо жена ми изневерява, след като съм й осигурил всичко, от което се нуждае? Защо баща ми работи за едно евро на час в мината и му бавят вече трети месец заплатата, а комшията плъзга безжична мишка около безжичната си клавиатура и за две минути изкарва 20 хиляди евро с борсови спекулации? Защо шефът на баща ми има по-скъпа кола дори от него? Защо хладилникът ми не работи? Защо политиците не си изпълняват обещанията? Защо светът върви надолу? Защо поскъпнаха двойно винетките? Защо?

Решението:

Останете си с въпросите, но заместете инвалидния „Защо?“ с по-креативния „Как?“! Как да променя лайняния си живот? Прочетете заблуда едно, две и три, след което си съставете план и започнете да го изпълнявате от ВЧЕРА. Просто няма друг начин…

Заблуда пета:

5. Прекалено е трудно!

ccc

Изт: stressbusting.co.uk

Сигурен съм, че сте си го казвали, докато учехте азбуката. Сигурен съм, че сте си го казвали и, докато учехте таблицата за умножение. Но сега перфектно четете този текст и дори знаете, че петпопетправитридесетипет, нали така?

Решението:

Не трудно, но никъде не пише, че ще бъде лесно и… никъде не пише, че ще бъде честно. Просто открийте онзи метод, който работи за вас и го повтаряйте като папагал. Това е цялата „магия“.

Заблуда шеста:

6. За разлика от тях…

ddd

Изт: middleclasshell.com

За разлика от тях, аз нямам приятели в парламента. За разлика от тях, аз не започнах с червените куфарчета едно време. За разлика от тях, аз не съм участвал(а) в масовата приватизация. За разлика от тях, аз не работя в политическа партия. За разлика от тях, аз не съм роден(а) в Париж / Ню Йорк / Силиконовата долина…

Решението:

Чакай малко, бе, на кого му пука? На мен не ми пука кой си, нито какъв бекраунд имаш, нито с какъв капитал разполагаш, защото знам, че след 1000 години ще си купчина бял прах, която можеш да изшмъркаш с насраните си приятели днес само за един час, а вмирисан труп ще си най-много след още 50. Години. Максимум! И нищо на света не може да промени това! Всичко, което има значение, е как ще се държиш с околните днес. За разлика от тях, ти можеш да избереш и да не си арогантен простак.

Заблуда седма:

7. Все някога късметът ще ми се усмихне!

eswag

Изт: lotterypost.com

Чуствам се длъжен да спечеля от лотарията, просто! Даже мисля, че тотото вече ми дължи шестцифрена сума. Нали Део обеща, че парите са създадени, за да се печелят! Все някога ще ми се отвори парашутът и на мен. Щом другите го могат, значи го мога и аз! Аз съм изключително посредствен тип – единственото, което мога, е да чакам…

Решението:

Спри да чакаш. Чакането е пропиляно настояще в името на едно бъдеще, което само ти си въобразяваш. Шестицата е добре дошла, но да разчиташ ЕДИНСТВЕНО на нея е гаранция за неуспех стотици милиони към едно. Стотици милиони са дните, които трябва да минат, за да се усмихне математическата вероятност и на теб, а едно е животът, който пропиляваш в чакане. Имай си и други приоритети, освен чакането!

Заблуда осем:

8. Виновни са: преходът / политиците / скапаната държава / международната конспирация

no

Изт: weeklypodcast.net

Сигурен съм, че можете да ми предоставите аргументи.

Решението:

Прочетете цялата статия по-горе.

А сега отивам да дописвам продължението на „Аварията“ , защото никой няма да ми е виновен, ако не успея да го завърша до края на годината, както съм обещал. Меценатите ще получат „ръкописа“ топъл-топъл в началото на 2016-та, преди да е засъхнало „мастилото“, а другите ще четат историята от самото начало, за да стигнат до продължението й, ако изобщо ги интересува. Мислех си, че е прекалено сложно да се напише нов роман само за месец-два, но се оказа, че не е. Просто не бях пробвал… 🙂

Сродни публикации:

Още три мега популярни заблуди

Oще шест популярни заблуди 

Още четири популярни заблуди

Весели празници и до скоро!

Тихомир Димитров 

май 12, 2013

Ако кряка, скача и изглежда като жаба, значи сигурно е жаба

jaba

Изт: science.howstuffworks.com

„Политиците и пелените трябва да се сменят редовно. По една и съща причина“

(неизвестен автор в интернет. Хе-хе )

България изглежда като страна, която се управлява зле. Държи се като страна с лошо управление и в нея се живее като в страна, която се управлява супер зле. Ако четвърт век не ви стига, за да разберете това, значи няма да ви стигнат и следващите 200 години… Политическата система просто не работи. Тя в момента реже клона, върху който седи.

Мнозина биха упрекнали народа за това, т.е българите, с аргумента, че политиците произлизат от нашите среди, че те са едни от нас, че ние сами си ги избираме и, едва ли не, сме отговорни за техните решения.

Не.

Грешка.

Първо, политиците на са част от българския народ. Те са част от един привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото, чиито корени могат да се проследят чак до бившия комунистически, милиционерски, доноснически, авторитарен, привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото. Който продължава да дърпа конците и до днес…Даже довчерашният ни Първи го има на общи снимки с Първия от онова време. Ако мислите, че това е „случайно“, значи трябва да си прегледате главата. Ако мислите, че носите някаква отговорност за поведението на отделен от вас, затворен за външни лица, авторитарен, самовъзпроизвеждащ се и наследствен елит, също трябва да си прегледате главата.

Да обвиняваш гражданите за грешките на техните политици е все едно да обвиняваш служителите на една корпорация за стратегическите грешки, допуснати от нейните мениджъри, които са я довели до фалит. Или пасажерите на самолета за катастрофата, предизвикана от пилота поради небрежност. Или пътниците за недоглеждането на шофьора при произшествие.

Не.

Грешка.

Отговорност за управлението носи винаги този, който седи зад волана. Точка по въпроса.

Ние, избирателите, нямаме никакъв механизъм да държим елита отговорен за това как управлява, нямаме начин (нито практически, нито законен) да го задължим да спазва своите предизборни обещания, не можем да му поискаме отчетност (освен морална) докато ни управлява, а последният не носи никаква отговорност и за гласуваните от него решения (пак освен морална).

В резултат на това, България е страна, която се управлява зле. Изключително зле. Систематично зле. Понеже се управлява от хора, над които няма никаква отчетност и контрол. Ти, аз и бай Генчо да бяхме, ние също бихме злоупотребили в среда, където получаваш всички ресурси да управляваш, но никой не ти търси отговорност за това как точно го правиш.

Можем да ги „наказваме“ само веднъж на четири години, но това е пълен ташак, с извинение за израза, защото аз, ти и бай Генчо да бяхме, все щяхме да намерим начин да се разберем как отново всички да спечелим, ако стадото вземе, че „накаже“ някой от нас на следващите избори. Да ви прави впечатление, че едни и същи личности седят около софрата вече четвърт век? Психопати да бяха, все щяха да се разберат. А те не са психопати. Те са българи. Българите сме свестни и разбрани хора.

„Изборите не променят нищо. Иначе щяха да ги забранят“. Авторът на това изказване не съм аз.

Политиците имат в ръцете си финансовия, човешкия, икономическия, медийния и административния ресурс да управляват. Но им липсва моралния. На какво се дължи това? Според мен, на чувството за отделеност. От държавата.

Напразно си мислим, че чувство за отделеност имат само гражданите. Чувство за отделеност имат и законно избраните им представители. С тази разлика, че за тях държавата е нещо, от което винаги получават (власт, пари, удобства, привилегии), а за теб държавата е нещо, на което винаги даваш (данъци, такси, осигуровки, доверие). Повечето неща си задължен принудително да ги даваш, а има и хора, които повечето неща се чувстват задължени принудително да ги получават.

Разберете, нищо друго не мотивира един човек да влезе в политиката, освен личните облаги, които тя носи. Чувството за отделеност стои в основата на егоизма, а ние живеем в егоистично, консуматорско общество, кoето налага „ценността“ да трупаш и то повече, отколкото другите са натрупали. Ако може. Как да ви обясня, че да очакваш морал от някой, натоварен с власт, от когото и да било политик в такова общество, е по детски наивно? Хората не се чувстват натоварени с власт. Те се разтоварват финансово, когато докопат ключа за „пещерата на Аладин“.

Но се връщаме на отговорността. Отговорността за това, че работиш, а не можеш да си платиш тока не е твоя. Тя е на хората, които си натоварил с отговорността да те управляват. На които си платил (скъпо и прескъпо) да го правят. Отговорността е на шофьора зад волана. На капитана зад руля. На мениджърския екип на компаннията. Акционерите може и да гласуват веднъж годишно, но през останалото време отговорността се пада на мениджърите. Персонално и лично, през всяка една минута от годината те носят отговорност за имуществото, което управляват.

Ръководителите на България през изминалия четвърт век решиха, че е възможно да прибереш само едната страна на монетата в джоба, т.е правата и привилегиите, но без отговорността за това, че са ти гласували доверие и са те натоварили с обществени механизми…не, за да си оправяш семейството, вилата и лозето, нито да си пълниш банковата сметка в Швейцария, а за да разшириш съзнанието си от егоистично до национално-егоистично, т.е поне до рамките на една нация. Да мислиш за голяма група от хора, преди да помислиш за себе си. Да станеш държавник. Да бъдеш политик.

Политиката не е мръсна дума. Мръсно е ограничението в съзнанието на онези, които не могаг да видят по-далече от носа си и използват сложните политически механизми, създадени за благото на едно общество, за да си оправят положението / родата / банковата сметка в Швейцария.

В България няма политици. Не и от ранга на политиците, живели преди 2000 години, в една древна и варварска епоха, при смешни (в сравнение с днешните) знания, условия на живот, възможности за комуникация и контрол. Но те превърнаха Рим в центъра на цивилизацията. Те създадоха стандарти за държавност и за политика. Не-политиците у нас превърнаха една богата държава в мизерно общество, където работиш, но не можеш да си платиш тока…

Връщаме се отново към отговорността. Няма действие без противодействие и не можеш да прибереш само едната страна на монетата в джоба. Това поведение натрупа значителни морални дългове през последния четвърт век, които трябва да бъдат платени. А който не си обслужва дълговете фалира. Преструктурират го, разпределят му имуществото, в по-крайни случаи дори го вкарват в затвора.

Не-политическата класа натрупа огромен пасив, който вече не може да обслужва. Наближава времето, когато кредиторите ще дойдат, за да си поискат своето. Защото законът за равновесието работи. Резултатът може да се отлага във времето, но лихвите се трупат и компенсацията е неизбежна. Има една поговорка, че Бог забавя, но не забравя.

Независимо кой ще седне зад кормилото на държавата след тези избори имам чувството, че ще се окаже в ролята на човека, който ще трябва да плати вересията на всички останали преди него. Затова отидох до урните и пуснах реален глас, въпреки че мислех демонстративно да задраскам всички кандидати…Не ми даде сърцето, тъй като и за бюлетината, и за ксероските, и за хората, които обслужват този средновековен, пълен с пропуски и възможности за манипулация изборен процес съм си платил. Лично. От моя джоб. Защото аз съм от онези, които са принудени само да дават в системата. Без да ги питат дали искат. Но Системата сега е такава. И реших да я използвам. Пуснах реален глас за този, когото искам да видя как се оказва в ситуацията на длъжника, принуден да плаща за вересиите на всички преди него. Пуснах гласа си и, за да обезсмисля едни 50 или 100 лева дадени за един брой фиктивен глас от хора, които смятат, че така ще стигнат много далеч. Ще стигнат най-много до ролята на длъжника. А някой трябва да плати сметката…

Не-политическата класа у нас в момента реже клона, върху който седи. Всички очакваха краят да настъпи през 2012 година, но не знам дали ви прави впечатление, че тогава започна едно ново начало. Дори въздухът вече е различен. Правилата се промениха. Хората стават все по-осъзнати, все по-самостоятелни и скоро няма да имат нужда да плащат на някой, който да ги заблуждава, че ги води към „светлото бъдеще“, което винаги си остава отложено за неизвестното бъдеще. Все по-трудни времена настъпват за нечестните, уважаеми. На земята се спуска справедливост и тя, за разлика от дебютния ми роман, наистина е „Справедливост за всички“. Защото се ръководи от невидими правила, чиито автори не са хората с тяхното ограничено, егоистично съзнание. Едно ДРУГО съзнание се пробужда у човечеството в момента, правейки тези, които се мислят за отделeни от него, излишни.

На знам дали забелязвате, но все по-малко време е необходимо нечестните практики да излязат на яве. Все по-малко са бариерите пред прикриваните с години малки и големи, но задължително мръсни, тайни. Все повече са възможностите за разобличаване на лъжите. Все по-голямо е значението, което всеки човек разбира, че има: за себе си, за обществото, за собствената си съдба. И все по-трудни времена настъпват за нечестните.

Обръщам се от ниската си позиция в обществото към следващите ръководители, които ще застанат зад кормилото на държавата:

Скъпи сънародници, не искам да ви гледам в раирани дрехи, нито да ви конфискувам имуществото, нито да ви съдя или да ви бия по площадите. Не искам, заради простата причина, че носите същата душа, като моята, а това не ми позволява да ви пожелая нещо, което не бих пожелал на себе си. Но, за ваше собствено добро, имайте предвид следните няколко елементарни препоръки:

– Не крадете и няма да ви разследват за кражби;
– Не лъжете и няма да ви държат отговорни за лъжа;
– Не злоупотребявайте и няма да ви преследват за злоупотреби;
– Не клеветете и няма да ви съдят за клевета;
– Не заменяйте националното богатство за свое и няма да ви го потърсят обратно с лихвите;
– Не застрашавайте природата и няма да платите жестока цена за това;
– Не страдайте от заблудата, че сте нещо повече или ПО-ВАЖНО дори от просяка на улицата, защото една ПО-РАЗУМНА от вас сила ще ви накара да изтрезнеете от тази заблуда по начин, който няма да ви хареса. Това е силата на ОСЪЗНАВАНЕТО.
– Накратко, не правете на другите онова, което не бихте искали да ви правят на вас. Защoто сроковете се скъсяват…

Мислете малко по-глобално. Сега вие имате шанса да мислите от и за цяла една нация! Все по-трудни времена ще настъпват за нечестните и все по-малко ще бъде времето, в което този шанс ще им се предоставя.

Бъдете новатори! Използвайте го! За пръв път в най-новата история на България вземете, че експериментирайте да бъдете пионерите, които първо ще допринесат с нещо за общото благо, а после ще посегнат да отнемат от него. Опитайте, пък се наслаждавайте на резултатите. Дори няма да ви се налага да посягате. Ще получите много повече, отколкото сте мислили предварително, че заслужавате…

Желая ви успех и в никакъв случай не ви мисля злото!

Но ще ви наблюдавам внимателно и ще ви държа отговорни (не само морално) за всичко, което правите, мислите или говорите, докато сте „зад волана“ на „превозното средство“, в което сме аз и още няколко милиона души…

Не си мислете, че ние държим на собствения си живот или съдба по-малко от вас самите…

Или, че ще успеете да прехвърлите отговорността на пасажерите за това, че не сте забелязали рязко приближаващата промяна.

Не, ако катастрофирате, „катаджиите“ ще дойдат и ще се занимават единствено с вас…

Така, че умната! Който предпочита русата, става порно актьор, а не държавен ръководител.

Бъдете част от епохата, в която не-случайно сте се родили да бъдете.

Станете част от промяната, която искате да видите в света!

Тихомир Димитров

януари 16, 2013

Обичаш нещо или някого?

luna

Изт: weheartit.com

„Когато двама души наблюдават лунната пътека, те виждат две различни пътеки, но и двамата си мислят, че наблюдават едно и също отражение“.

(От неизвестен автор)

Сигурно ще ви се стори странно, че се захващам точно с тази заблуда. Някои заблуди са действително толкова популярни, толкова дълбоко са се вкоренили в съзнанието ни; толкова сериозно сме ги приели за даденост, че сме престанали да мислим и те са се превърнали в норма.

Целта на тези статии е да ви накарам да извадите от „ножницата” си едно ръждясало „оръжие”, което съвременният човек малко е поотвикнал да използва – това е „мечът” на критичното и, най-вече, на самостоятелното мислене. С този „меч”, колкото и непрактичен да ви изглежда в момента, ще разсечете „паяжината” на десетките, дори стотици заблуди, които формират личността, нормите на поведение, характера, проблемите, облика на обществото и на света, в който живеете. Това „оръжие” ще ви даде свобода. Естествено, аз няма как да ви дам свобода. Но ще ви покажа къде точно да сечете. Останалото зависи от вас…

Нека разгледаме една от съвсем „невинните”, на пръв поглед, заблуди:

Че обичаш нещо или някого.

Налудничаво е да се отрича, нали? Почти всеки човек обича някого или много неща едновременно. Приемливо е да смятаме, че обичаме поне един човек на света,  при това – истински. Дори сме готови да се закълнем в тази своя любов (целувайки портрета на Сталин или любимата пред олтара). Даже да умрем сме готови за тази наша любов – чисто физически, при това – в буквалния смисъл на думата.

Всъщност, от целувката до смъртта има само една крачка и тя цялата е изградена от популярната заблуда, че обичаш нещо или някого. Точно това я прави толкова опасна.

Онова, което обичаш, всъщност, е идеята ти за този някой или това нещо, което си мислиш, че обичаш – една идея, породена изцяло в собствената ти глава. В повечето случаи, тя няма нищо общо с действителността. Историята може да ви го докаже хилядократно, но ние не се учим от уроците на историята, затова ще използвам съвсем реални примери от настоящата действителност, в която всички живеем.

Започваме от там, че не обичаш някого (или нещо), а обичаш образа, идеята или представата ти за това нещо или този някой, породена в твоята глава. Тази идея, обаче, в 100% от случаите, дори не е твоя.

Появила се е от субективния ти, ограничен във времето житейски опит (житейският опит на ВСЕКИ човек е субективен и ограничен във времето), породена е от външни внушения, като например – от думите на някой авторитет; породена е от възпитанието; породена е от някакви стереотипи, които са ти наложени от други хора или от чужди норми на поведение, които приемаш за свои.

Всъщност, някога дори е трябвало да те ОБУЧАВАТ на тях (обучавали са те дори да ходиш на два крака), за да свикнеш и да приемеш тези неща за свои. Не е минало много време и след непрекъснати повторения ти вече си забравил окончателно за обучението, като си приел „коктейла” от външни убеждения, емоции, влияния или норми на поведение…за свои.

Именно този „коктейл” формира представата ти за това, което обичаш. А то може съществено да се различава от действителността.

Примерно, обичаш родината. Няма двама души, които да обичат една и съща родина. За някои родината е бабината къща на село – светъл спомен от детството, с аромат на лютеница и дебели филии, а за други – мащехата, която ги е прогонила в чужбина или е изпратила родителите им в концлагер. За едни родината може да са медалите и ордените за храброст, накичени върху покритата с нафталин униформа в стария гардероб, а за други – инвалидната количка. Или гроба на сина им…За едни родината е източник на препитание, а за други – непрекъснато съревнование в борбата за оцеляване. За едни тя е светъл идеал, а за други – мрачно проклятие. Интересното е там, че всички тези хора, сами за себе си, са абсолютно честни и прави. Всички те еднакво вярват в една и съща заблуда: че обичат „родината”, а не представата си за нея. Естествено, поставяме „държавата” и „родината” на различен „кантар”, за да правим някаква разлика, но когато поискат младия ви, здрав син да отиде на сигурна смърт или осакатяване, окичен с лаврови венци, те ще ви го поискат заради вашата любов към „родината”, а не заради държавата.

Или, да речем, обичаш някакво хоби. Някакъв спорт. Дали ще е риболов, състезателно шофиране или сноуборд, няма никакво значение. Това, което обичаш не е някакво занимание, то е представата ти за него – колекцията от спомени и навици, които паметта ни услужливо асоциира с въпросното занимание. Мозъкът си казва: „Предният път, когато рискувах своя живот и живота на всички останали имаше голям адреналин. Искам пак!“. И натиска газта. Това, което обичате не е състезателното шофиране. Вие сте наркомани, пристрастени към адреналина. Обичате своя наркотик.  И отново: ските за едни са шок от счупени стави или ужас от връхлитаща лавина, а за други са веселата семейна ваканция, прекарана в някой планински курорт. Няма двама скиори, които да обичат ските еднакво. Те обичат своите представи за тях, а представите им съществено се различават – подобно на лунната пътека от цитата в началото.

Ето и трети пример – обичаш някого. Естествено, отново става въпрос за качествено различно нещо: обичаш представата си за този някой. Сто процента от провалените връзки се дължат на факта, че неизбежно настъпва един момент на осъзнаване, на сблъсък между действителността и представите ни за този човек, в които сме окончателно влюбени. Толкова много сме влюбени в представата си за определени хора, че сме готови да ги напуснем, да упражним физическо насилие върху тях или, не дай Боже, в най-несъзнателните моменти, да отнемем живота им (а защо не и своя собствен?), само и само да не позволим на действителността да развали представата ни за тях, в която сме толкова вкопчени, сграбчени и влюбени. От която се нуждаем.

Сега разбирате защо тази почти невидима заблуда е, всъщност, толкова опасна. Тя е източник на невъобразими страдания.

Това, което обичаш и идеята ти за него съществено се различават. Страданието започва, когато го осъзнаеш и откажеш да го приемеш като даденост. Когато човек се съпротивлява срещу действителността, неизбежно започва да страда.

Ние обичаме представите си за нещата и хората повече от нещата и хората, които са обект на нашите представи. Няма двама души, които да обичат една и съща „родина“, едно и също хоби, един и същ човек, дори една и съща марка автомобили, защото родината, хобито, човеците и брандовете в главата на всеки човек са различни. И обикновено се състоят от навиците да мислим за определени неща по определен начин, внушени ни отвън, но пречупени през субективната перспектива на нашето собствено въображение…или нека го наречем по-точно: вяра.

Заобичал си работа, която са ти казали, че е престижна, а ти си повярвал; хоби, което другите смятат за интересно, а ти си повярвал; човек, който по всеобщите представи е привлекателен. Ти не обичаш, ти вярваш: в чужди идеали, които си приел за свои и с течение на времето, чрез многократни повторения, те наистина са станали твои.

Всичко това няма нищо общо с Любовта, уважаеми. Да наричаш „любов” вкопчването в различни представи, които дори не са твои, е зловещо и грозно, дори бих казал опасно в повечето случаи. „Резултатите” варират от тежки депресии, през леки физически травми, до бърза или мъчителна смърт – все неща, които не са типични точно за Любовта, като резултат. Нейният единствен резултат е винаги свободата.

Следващия път, когато си кажете „обичам това или този човек”, замислете се дали наистина познавате обекта на своята любов? Дали познавате неговата действителност или просто сте сграбчили представата си за него, от която имате нужда и заради която бихте направили куп щуротии, само и само да не позволите на действителността да ви раздели с нея.

Нуждата е абсолютна противоположност на любовта. Любовта е синоним на свободата. Можем да станем външно самостоятелни само и единствено тогава, когато си позволим вътрешната независимост на свободния ум…

Тихомир Димитров

януари 7, 2013

Живеем в патриархат?

ewdfbdsbf

„Откакто е излязъл от жената, мъжът непрекъснато се опитва да се напъха обратно в нея“

(Любен Дилов-син)

Твърдението, че живеем в патриархат е доста популярна заблуда, защото сме свикнали с нея. Жените имат неограничена, почти абсолютна власт над мъжете, независимо дали го знаят или не, независимо дали го приемат или не. Отричането на този факт няма да промени с нищо нещата. Той е причината жените да бъдат потискани, малтретирани и ограничавани през вековете. Правено е от страх. В основата на всичко стои страхът – страхът на мъжа от естествената власт на жената: като майка на неговите деца, като единствената му алтернатива за възпроизводство, като източник на неговия собствен живот, като „ахилесовата пета” в непоносимо твърдоглавия му стремеж към нежния пол, заложен генетично от природата.

Страхът и агресията, както знаем, са двете страни на една и съща монета. За психолозите те дори са синоними. Това обяснява агресивността на мъжа към жената в продължение на хилядолетия. Заблудата, че живеем в патриархат, от своя страна, е опит да се прикрие действителността – истинското състояние на нещата. Тя е метод за контрол и форма на самоизмама с цел манипулация, породена от страх. Страхът и агресията са двете страни на една и съща монета.

Възползвайки се от физическото си превъзходство и мотивирани от своя страх, мъжете доминират физически над жените и проявяват агресия към тях, за да прикрият страха си, че всъщност са по-слабият пол. Правят го още като деца, съвсем инстинктивно, докато опъват ластиците на своите съученички или ги дърпат за плитките в голямото междучасие. Различното, непознатото, то винаги буди страх.

Властта на жената над мъжа е почти абсолютна. Но тя не е насилствена и принудителна, както законите в патриархалното общество – до един субективни и относителни.  Ще ги познаете по това, че непрекъснато се променят, докато властта на жената е вечна и неизменна. Тя е „почти абсолютна“, защото борави с  абсолютното оръжие на любовта.

Майката е централна фигура в живота на всеки мъж. Тя е едновременно авторитет, обект на обожание, източник на безкористна любов, фигура с почти божествен статус. Нейното превъзходство в сърцето на мъжа може да бъде заето само и единствено от друга жена: най-често любимата (съпругата, приятелката), но също така и от сестрата или дъщерята: „момиченцето на татко“ или по-малката, беззащитна жена.

Нека си направим хипотетичен експеримент:

Взимаме за експеримента един средно статистически мъж и една средностатистическа жена, т.е: нито красиви, нито грозни, средни на ръст, от средната класа по доходи, с прилични обноски и приемливо поведение в обществото. Предлагаме им голяма парична награда, ако успеят да си осигурят сексуален партньор за една нощ, но при условие, че не го познават от преди, не използват физическо насилие, заплаха или изнудване и не предлагат директно пари срещу секс. Тоест, целта им е да съблазнят произволен партньор от другия пол, разчитайки само на личните си качества и на външния си вид, за да спечелят наградата.

В най-добрия случай мъжът ще трябва (по някакъв начин) да си плати, най-малкото с цената на личното си достойнство, докато се унижава пред непознати жени в бара. Ще ги черпи и те пак може да не му пуснат. Или ще съблазни неотговаряща на статуса му партньорка, с много добре изразен катинар, само и само да вземе паричната награда.

В най-лошия случай на жената ще й бъде платено – чрез директно предложение или под формата на безплатни коктейли, вечеря в ресторант и т.н. При всички случаи, тя ще има по-богат избор от своя конкурент. Няма да й се наложи да спи с хипопотам, за да прибере парите. Достатъчно е да се облече предизвикателно, да седне сама в някое заведение и да чака – кандидатите ще пристигнат сами, а тя дори ще има избор с кой от тях да си тръгне.

Кой, според вас, дърпа конците тогава? Този, който си плаща или го унижават, за да получи внимание / одобрение или този, на когото плащат и пред когото се унижават, за да получат неговото внимание / одобрение?

Истината, която стои зад популярната заблуда, че живеем в патриархат е следната: от край време ролята на мъжа е да осигурява прехраната на жената, да гарантира нейната сигурност и защита, да вдига тежкото вместо нея, да върши мръсната работа и да се стреми тя да избере точно него за плода в утробата си, вместо някой друг, който се справя по-добре с гореописаните задачи.

Поставен в тази неизгодна позиция, воден от своето невежество, слабост и страх, мъжът не вижда друг „полезен ход”, освен да ограничи максимално контактите на жена си с потенциални конкуренти, затваряйки я принудително в харем с кастрирани пазачи или у дома – „боса, бременна и пред мивката“, докато ходи на война вместо нея или бачка като вол, за да осигурява прехраната на цялото семейство. Именно така се ражда мъжкото потисничество през вековете. Именно така се ражда и тенденцията Адам да живее по-кратко от Ева. Както виждаме, от невежеството губят всички, а страхът е лош съветник.

Рицарството, обноските, джентълменското отношение към дамите и благородническото поведение, които толкова много се ценят в западната цивилизация (като символ на възпитание и добър произход) са най-голямото доказателство за второстепенното място на мъжа в обществото и за подчинената му роля спрямо жената.

Той просто е силно заменим. Мъжът може да умре на фронта и няма да липсва на своите конкуренти, но ако тя умре на фронта, цели генеалогични линии от родословното дърво ще изчезнат. Всеки втори би се съгласил да заеме мястото на загиналия в защитаването, в осигуряването на прехраната, във вдигането на тежко и т.н., а при физически по-привлекателна партньорка всеки първи би се съгласил…

Мъжът е силно заменим, приемете това.

Но да се върнем към нашите, не чак толкова романтични и рицарски, „демократични” времена. Да погледнем семейството – тази „клетка на съвременното общество”. Жените определят какъв цвят ще да бъдат плочките в банята и тапетите в спалнята, къде ще учат децата и как ще се възпитават, кой е поканен в техния (иначе „общ“) дом и кой не е, как да бъде обзаведен холът, къде ще се ходи на почивка, с какви приятели е хубаво да се виждаш и с какви – не; жените имат финалната дума при избора на семейния автомобил, те разпределят семейния бюджет (дори когато не работят), обличат мъжете си в подходящите дрехи, управляват домакинството и възпитават децата. Това ако не е власт, кажете ми какво, по дяволите, е?

Естествено, само богатите мъже и красивите жени имат право на избор сред по-голям брой потенциални партньори, но ако мъжът се нуждае от допълнителни атрибути, като власт, пари и влияние в обществото, за да избира, то жената се нуждае единствено от естествената си природа, за да прави същото. Тоест, мъжът избира само, когато си плаща, а жената избира винаги. „Дори гола, една жена винаги има какво да даде на един мъж“ (лаф от баща ми).  🙂

Повечето жени съвсем не са наясно с абсолютната власт, която притежават. Отделно, възпитавани са да вярват, че живеят в патриархат. Но, дори да знаят, жените няма да спечелят нищо от това, че ще поискат да злоупотребят с властта си. В най-лошия случай, те се излагат на опасност от физическо насилие, а в най-добрия ще превъзпитат мъжете си така, както пожелаят, но няма да са доволни от резултата, защото истината е, че жените харесват необуздани, трудни за опитомяване мъже. Подчиненият мъж е лишен от всякакви предизвикателства, а от там и от всякаква привлекателност. Подчинените, моделирани според предпочитанията на своите партньорки мъже са презрени както от самите им партньорки, така и от останалите мъже…

Жените няма да спечелят нищо от злоупотребата с властта си, защото тя е естествена сила, неподкупна за ума, който единствен може да взима решения за манипулация и злоупотреба. Нека не забравяме, че любовта е основната сила, която стои в основите на женското превъзходство, в неговото естествено състояние, ако може да се говори за такова, без да навлизаме в допълнителни заблуди. А любовта е не-насилствена, за разлика от ума. Тя е мъдра, но не взема решения за превъзходство. Тя е всеопрощаваща, всеобхватна и въоръжена само с добри намерения. Тя просто Е – могъща като самото Съзидание. Любовта не търпи злоупотреби. Срещу естествените закони на природата не може да се върви…

Така че, мили дами, радвайте се на дадеността, която имате! И бъдете нащрек за ума си – той по всяко време може да реши да злоупотреби с естествената ви природа, като предизвика едновременно страдание и у вас, и у вашия партньор. Както вече знаем, страданията са единственият сигурен показател за отклонение от съзнателния път и за потъване обратно в заблудите на егото…Щом страдате, значи не правите нещо като хората. И никой никога не е виновен за вашите страдания – те произлизат от липсата на съзнание у самите вас – от това, че сте избрали да вярвате в илюзиите на ума, вместо да следвате истината, която ви се посочва интуитивно.

Страданията са сигурен показател, че сме се отклонили от Пътя на духа, който е добре „павиран” и сме потънали обратно в калните пътеки на егото. Една от тези пътеки е заблудата, че живеем в патриархат. Повярвали сме в куп такива заблуди, само защото са ни ги повтаряли достатъчно. От нас, обаче, зависи дали ще продължим да им вярваме сега, когато вече знаем или ще прегърнем естествената си природа.

Прегърнете естествената си природа като жени, обичайте мъжете си им позволете да ви „служат“.  Те ще са повече от щастливи доброволно да вдигат тежкото вместо вас, да ви предоставят мястото си в трамвая, да ви обичат и защитават, да пазят дома ви, да вършат мръсната работа, да осигуряват вашия комфорт и прехрана, само и само да получат шанса измежду всички други да изберете точно тях. Ако мислите, че нещо друго мотивира мъжете да купуват поршета и да строят небостъргачи, жестоко се лъжете. Мотивира ги единствено по-голямата вероятност да изберете тях, вместо някой друг.

А междувременно  сте свободни да правите каквото пожелаете…Може да построите дори по-високи небостъргачи от тях. Просто проверявайте редовно ума си така, както проверявате компютъра си за вируси. Дали някоя заблуда не е седнала зад волана на собствения ви живот вместо вас? Това, в което вярвате, от личен опит ли го знаете или сте повярвали, само защото ви го е казал някой друг?

Тихомир Димитров

P.S

През последните година и половина – две мъкнех навсякъде със себе си един тефтер, докато пътувах. Носех го в раницата, обикаляйки из кътчетата на родината, взех го и на екскурзиите до Амстердам и Малта, за които също може да прочетете в този блог (раздел „Пътеписи”). Воден от принципа „Човек е човек, когато е на път”, аз наблюдавах внимателно какво се случва около мен и още по-внимателно си записвах на ръка в омачкания тефтер. Целта ми беше да събера онези популярни заблуди, които формират действителността, в която живеем – не само българската, но и човешката, по принцип. Става дума за лъжите, в които сме повярвали автоматично, без да проверяваме или да разсъждаваме, само защото са ни ги повтаряли достатъчно пъти – без да вникваме в есенцията на живота и карайки я по инерция, един вид. Защото така е по-лесно… Списъкът стана доста дълъг, затова реших да огранича наблюденията си само до най-популярните заблуди, доминиращи в съзнанието на  съвременния човек. Първоначално мислех да напиша и да издам книга със заглавие „Някои популярни заблуди”, но в последствие реших да ги споделя с вас под формата на безплатни публикации в този блог. Абонирайте се за RSS-фийда на блога или щракнете върху „Абонамент по имейл” от линковете най-горе, в дясно, за да не пропуснете някоя от интересните публикации, които предстоят…Желая ви осъзната 2013-та година!

юли 17, 2012

Цената на Егото

Според безплатния онлайн речник, дефиницията на „Его“ включва разбирането за себе си като нещо различно от останалите и от света.

Според Фройд, Егото съществува както съзнателно, така и подсъзнателно, служейки за посредник между изискванията на самоличността, суперегото и действителността.

Dictionary.com тълкува егото като „аз“ или „себе си“ на всеки човек, който мисли, чувства и действа така, сякаш е отделен от останалите, дистанцирайки се дори от собствените мисли.

Уикипедия представя егото като идентичност или неорганозираната част от структурата на личността, която съдържа базовите инстинкти.

Будисткото схващане за его е чувството за отделно Аз, подхранвано от омразата, незнанието и алчността.

Екхард Толе ни предупреждава, че егото не е враг, с който трябва да се борим. Ако го превърнем в проблем, само ще го усилим. Егото е просто една илюзия, от която трябва да се освободим.

Аз бих го нарекъл навик, трениран с хилядолетия, през цялата човешка история, възпитаван в еволюцията на всеки от нас поотделно, още от ден нула, което прави егото по-силен навик дори от тютюнопушенето, алкохола и хероина, вети заедно. Тоест, хич не е лесен за преодоляване този навик. И не става за един ден. А и както вече знаем: с бутане просто не става.

Единственият път извън егото е насочването на съзнанието навътре към него, с цел да си обясним крехкостта на тази фундаментална заблуда.

И колосалните последици от нея.

Вредите от това да играеш соло, против законите на Общото и Цялото, защитавайки илюзията за някаква идентичност, са видими във физическия свят. Медиците ги наричат тумор, а будистите – сън. Военните ги наричат „стратегия“.

Събуждането е възможно само извън егото, което значи, че няма да започнем да се ценим по-малко или да омаловажаваме себе си. Напротив, ще оценим себе си като най-великото произведение на изкуството, могъщо и значимо колкото цялото, което го е създало и което представлява, но в същото време толкова специално и красиво, именно защото е единствено, уникално и неповторимо.

Но ще спрем да се олицетворяваме с хора, предмети и, въобще, с форми, които ни карат да мислим, че сме нещо отделно от цялото.

Тук е важно да направим уточнение, че егото притежава не само индивидуални, но и колективни черти.

Колективни прояви на его са: нациите, религиите, расите, дори полът. Всичко, за което казваш „Аз съм“: българин, християнин, мъж, жена…

Колективното его е не по-слабо от индивидуалното, даже е по-разрушително.

Ако индивидуалното его се бори предимно за своето оцеляване, то колективното его често напада и убива, за да се защити.

Като използва цели армии, инквизиции, тайни служби и, дори, атмони бомби за целта.

Припомнете си сега всички войни, изтезания, противоречия, конфликти, обиди, мъки, болки, унижения и страдания, хвърлени само в името на тези четири от изброените по-горе колективни форми на егото. И ги умножете по няколко милиона, защото колективните форми на егото са дори повече.

Цената на егото е жестока. Неизмерима е дори във финансово отношение.

На този свят има 300 държави, т.е 300 прояви на колективното его само по линия „нациоална принадлежност“.

Всяка от тях има бюджет за война, за правителство, за администрация, за представителни разходи, за привилегии, за затвори, за оръжия, за насилие и терор над личността (индивидуална или обща), която застрашава нейната собствена идентичност.

Ами религиите?

Ами битката за власт между половете?

Някъде сред безкрайните математически числа е сумата, която човечеството е платило, за да подтиска половината от населението си с хилядолетия, при това – онази половина, която го ражда!

Цената на егото е немислимо жестока!

В бизнеса тя също е чудовищна.

За да спечеля един процент пазарен дял, някой друг трябва да намали пазарния си дял с един процент.

За да изкарам един долар на борсата, някой друг трябва да го загуби.

Моята компания срещу твоята.

Триста държави, във всяка от които има регистрирани по няколко стотин хиляди компании. Средно.

Всяка от тези компании харчи пари за данъци и такси, за заплати, за счетоводство и правни услуги, за маркетинг и реклама, т.е: за поддържането на своята идентичност.

И всяка компания се конкурира с останалите. С всички осанали. На глобалния и на местния пазар.

Всеки човек се конкурира с останалите, с всички останали, във всички сфери на своя живот.

Цялата му енергия, свободното му време и сто процента от ресурсите му отиват за състезаването на една илюзия с илюзите на други хора. Така животът ни се превръща в борба, а целта на борбата е ОЦЕЛЯВАНЕТО.

Не просперитета, забележете, а оцеляването!

Индивидуалният просперитет е невъзможен без просперитета на цялото.

Гражданите на богатите държави също са богати.

Цял живот са ни учили, че трябва да се конкурираме и да се борим, да се налагаме и да привличаме повече ресурси, да сме по-добри, по-бързи и по-хитри от останалите. Да сме най-добрите. Целта на това упражнение е да има повече за нас и по-малко за тях.

Цял живот са ни учили да се държим като ракови клетки!

Това, според хората, които са ни обучавали в несъзнателност, се нарича „успех“.

Не им се сърдете.

Те също са несъзнателни.

Тях също са ги обучавали несъзнателни хора.

Водени само от добри намерения, между другото…

И така – вече няколко хилядолетия.

Цената на егото е чудовищна.

Превръщайки го в проблем, ние ще трябва да заживеем с един чудовищен проблем.

Ето защо, духовните учители препоръчват да не се страхуваме от егото и, най-вече, да не се борим с него.

Животът е чудо, шанс, наслаждение за сетивата, той е всичко друго, но не и борба.

Няма нужда да се борим с егото. Няма смисъл ДА ПРАВИМ каквото и да било.

Достатъчно е само да осъзнаем неговата ирационална природа.

Един от начините това да стане е чрез осъзнаване цената на егото.

Я си представете свят, в който живеят седем милиарда осъзнати хора.

Това значи седем милиарда души, които мислят как да направят, как да дадат най-доброто от себе си, но не за тях самите, а за някой друг. Ще заживеете в свят, в който седем милиарда души се опитват по всякакъв начин да ви помагат и да ви бутат напред.

Сега живеете в свят, в който седем милирда души се опитват по всякакъв начин: да изкарат повече пари от вас, да заемат вашето работно място, да си легнат с вашата половинка, да изпратят детето ви на фронта, да имат по-голяма кола от вас, да проникнат във вашия дом и да ви отмъкнат плазмата…

Цената на егото е жестока.

Мислете честичко върху този въпрос.

Тихомир Димитров

април 25, 2012

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Изт: costume.net

Заниманията с „духовното“ имат чисто приложен, практически характер. Ако човек е достатъчно упорит, тоест верен на търсенията си, несъмнено постига желаните резултати във физическия свят. При всеки те са различни, понеже зависят от свободната воля. Тя е единственото сигурно нещо на този свят. Единствената „опорна” точка е изборът. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Обикновено интересът към „духовното” се събужда от прочитането на някоя книга с ню ейдж тематика, от гледането на някой филм или от възприемането на по-кратко послание, което провокира у нас нещо – събужда интереса ни към вътрешния свят, наричан още „духовен”, който е бил напълно непознат до вчера за нас.

А каквото вътре, такова и отвън.

Излиза, че сме се занимавали само с 50% от реалността – с онези 50%, които са следствие, а не причина. Причината дори не сме подозирали, че съществува.

Следва поглъщането на още и още информация. Сред „плявата” откриваме твърде малко „бисери“.  Истината е, че всичко, дори най-комерсиалният ню-ейдж, е бисер. Просто не всички бисери са предназначени за нас. Защото имаме различни предпочитания. Свободната воля! Ако нещо не ни служи, то значи е предназначено за друг. За него то е „бисер”. За нас е „плява”. Дългият период на четенето на духовна литература, на посещаването на семинари по личностно усъвършенстване и, въобще, на задоволяването на интелектуалното любопитство е етапът, в който пресяваме това, което ни трябва и махаме онова, което не работи за нас.

Несъмнено този процес по откриването на цяла една Вселена от закони и механизми, които движат света пробужда влечението ни към прилагането на различни техники, за които само сме чели. Отново всичко е индивидуално. Някои намират опора в медитацията, други – в молитвата, трети създават своя собствена система от духовни упражнения, а четвърти следват указанията на някой гуру или известен духовен водач. Има хора, които създават цяла собствена религия (кейс стъди: Л.Рон Хъбърд). Няма значение кой път ще изберете, той ще ви се даде интуитивно. В повечето случаи е третото (система от собствени упражнения, комбинираща работещото за нас от различните практики).

При всички случаи акцентът е върху думата „практика”. Четенето на книги за самопомощ, гледането на филми от духовния жанр и посещването на лекции за себе-усъвършенстване минават на заден план, тъй като са пасивни занимания и човек иска да види резултати от труда си. В крайна сметка той разбира, че всички, макар и по различен начин, говорят едно и също.

Така започва практиката. Тя изисква упоритост и постоянство, като всяко човешко занимание. Само след достатъчно вложени усилия, старание, време и труд, практиката започва да се отблагодарява, да дава резултати. Светът около нас се променя. Всъщност, променяме се ние, но то е едно и също. Започваме да постигаме все по-лесно неща, към които цял живот сме се стремили или такива, които буквално сме считали за невъзможни.

Откриваме, че  можем да направляваме съдбата си по собствен избор, че сложността и резултатите от всяко наше действие зависят повече от нагласата, с която подхождаме към тях, а не толкова от конкретиката на самото действие, че нищо не е случайно, а резултат от съзнателен или подсъзнателен избор. Разбираме, че лесно можем да привличаме пари, необходимите взаимоотоношения с други хора, подходящите условия, връзките, които желаем, признанието за труда си или въобще – успехите, които са ни коствали толкова усилия и време преди, а разумът никога не е успявал да намери подходящата схема за тяхното реализиране.

Някои хора дори започват да творят мини „чудеса”, като например: да предизвикват дъжд или вятър по собствено усмотрение, да издържат на студ без дрехи и той да не им причинява особен дискомфорт, да не се разболяват от повечето (всички) болести, да подобряват зрението си по собствено желание, да регулират теглото си без помощта на диети, да привличат дребни печалби от игри на късмета и т.н.

Оказва се, че това са елементарни „трикове”, но тук важи принципът, че първото „чудо”, което виждаш, трябва е сътворено от самия теб и, че решиш ли да използваш тези умения за користни цели, те моментално ти се отнемат. Успее ли да предолоее капана на гордостта от духовните потижения, човек развива търпение, упоритост и постоянство, но най-вече смирение, а с това силата му само расте. Такова въздействие върху околния свят е невъзможно нито със средствата на бизнеса, нито в политиката, нито чрез масмедиите, с изкуството, в науката или каквото друго се сетите от външния свят, което считаме за важно. Защото включва всичко и е само въпрос на съзнание. Постига се единствено чрез работа върху себе си – нещо, което заетите с оцеляване не считат за важно, тъй като не им носи моментални резултати. Но и оцеляването не носи моментален резултат, ако си го поставиш за цел. А това е една доста глупава цел при положение, че можеш да избираш между всички останали…

И ето, че стигнахме до момента, в който „магьосникът” с вълшебната пръчица си ти. Можеш да сътвориш почти всичко без особени усилия, като не говорим за приказка, а за обективната реалност, в която живееш.

Не е важно дали си постигнал „някакво ниво” или не. Представи си, че си. То е дадено на всички с добри намерения и не става чрез особени усилия, нито пък става с някакъв план. Мозъкът не може да измисли как точно става. По-важното е да вярва. Нека, като за начало, да предположим, че си човек, който действително може да избира между различните сценарии на живота, като дете в сладкарница, чиито родители ще угодят дори на най-дребния му каприз.

Въпросът е: какво би поискал тогава?

Тъй като няма как да постигнеш десет цели едновременно, обикновено целта, която си поставяш, е само една. Най-важната. И колкото си по-искрен (пред теб самия), толкова по-лесно я постигаш.

С тази мисъл се събудих сутринта.

Какво бих поискал, ако имах всичко?

По-точно въпросът е: кое е най-съкровеното, което бих искал да преживея?

Пари, секс, слава, любов и признание, здраве, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ, като Бугати Вейрон, това са първите неща, които разумът предлага, тъй като културата, в която живеем, му внушава, че никога няма достатъчно и, че винаги нещо му липсва. След постигането на нещо, обаче, каквото и да е то, липсата си остава. Единствено обектът на желанието се променя. Тоест, „пълно щастие няма”, както е казал народът, особено ако го търсиш под седалките на Бугати Вейрон.

Какво бих искал тогава? Нека разгледаме предложенията на ума, едно по едно:

Пари

Предполагам, че не съм първият човек на света, който открива, че след получаването на определена сума пари, съзнанието изпитва момент на твърде кратка еуфория и бързо решава, че те не са били достатъчно, че е трябвало да поиска още и т.н. Вместо да се почувства добре, както си е представял, докато ги е нямал, човек веднага започва да изпитва потребност от по-големи суми. „Дупката” си остава. Липсата е общото състояние на бедния и на богатия, разликата е само във външния им вид (понякога) и в нематериални неща, като числата, които се изписват върху монитора. След получаването на повече пари, историята се повтаря. Споменавал съм, че милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите, нали? Безумно е да вярваш в обратното. Но това не пречи да си поискаш голяма торба с пари от вълшебната пръчица. И тя ще ти ги даде. Рано или късно. По един или по друг начин. Нали за това си вълшебник! Вълшебниците, обаче, са се возили в Лондонското метро и знаят приказката „Mind the gap” (Внимавай с дупката).  Без да съм вълшебник и без да съм се возил в Лондонското метро, а и без да  подценявам силата на парите, такова желание автоматично отпада, тъй като не е „най-съкровеното от всички”. Нито  е най-съвършеното. Просто дупката винаги си стои. Дай Боже всекиму и дай Боже достатъчно, а „останалото ще си го купим”, както казват руснаците.

Секс

Вълнуващ даже повече от парите, но тук липсата също е основен мотиватор. Тъй като не можеш да си в постоянно съвкупление и в състояние на постоянен екстаз, времето винаги те побеждава, моментът винаги отминава, оргазмите са изключително кратки, а човек, колкото и презадоволен любвник да е, рано или късно узрява за идеята, че сексът носи само краткотрайно удовлетворение и, че всъщност е обречен на самота.  През повечето време. Раждането и умирането са самотни занимания, живеенето – също. Това дълго и самотно занимание е прекъсвано от моменти на взаимен екстаз, споделени с някой друг, които траят само няколко секунди. През останалото време си сам. Защото времето винаги те побеждава и моментът винаги си отминава. Самотата не може да е най-съкровеното ми желание.

Слава

Само за онези, които искат да са марионетки, играещи ролята, измислена им от средствата за масово осведомяване, която няма нищо общо с тях, но ако не я играят, ще опъват ушите от глад. Да съм „кукла на конци” и да не мога дори хляб да си купя от магазина, без продавачката да ме разпознае, това не може да е най-съкровеното ми желание.

Любов и признание

Наистина ли мислите, че можете да поверите щастието си в ръцете на някой друг? На човешко същество, което е точно толкова несъвършено, колкото вас? Да, чудесно е да получаваме любов и признание, но какво правим, когато това същество, което ни ги дава, реши да си ги вземе обратно? Или да ги даде на някой друг? Любовната мъка и депресията не са най-съкровеното ми желание. Непредвидимостта на човешкия избор – също.

Здраве

Ето вече нещо, което си заслужава. Ако го нямаш. По законите на липсата, тогава и само тогава започваш да го цениш. Какво става, обаче, когато го получиш? Пари, секс, слава, любов и признание, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ – това са нещата, които започват да те вълнуват. И да ти липсват. За здравето мога само да благодаря, но не искам да си го пожелавам.

Успешна кариера

Проблемът е, че винаги съм разглеждал „кариера” твърде буквално – в каторжническия смисъл на думата. Проблемът е, че искам да живея в понеделник, вторник сряда, четвъртък и петък, а не само през уикенда и по празниците. Проблемът е, че не познавам бизнес с кауза, която дори мъъъничко да се доближава до „най-съкровеното”, та да искам да се развивам в тази среда. Проблемът е, че едрият бизнес и политиката – единствените места, където  може да се прави „успешна” кариера – започват все повече да губят доверието ми, тъй като целите им стават все по-прозрачни. А те са крайно егоистични. Грозно, неграмотно егоистични. Проблемът е, че дори успешната кариера като писател означава слава (виж по-горе). Това също отпада.

Околосветско пътешествие

Опознаването на света несъмнено помага на човек да опознае себе си, тъй като принципна разлика между двете няма, но нека не навлизаме в „дълбоките води” сега. Най-хубавата част от всяко пътуване си остава завръщането у дома. Знам го не, защото са ми го казвали, а защото съм пътувал доста. Според едни. Според други съм пътувал малко. Това няма никакво значение за мен. Ще продължа да пътувам, когато имам възможност, ала тъй като вече съм си у дома, това също не може да бъде най-съкровеното ми желание.

Извънредно скъпа вещ

Ако трябва да е кола, ще е седемдесетарско Порше Карера, а не Бугати Вейрон. Нищо, че не е извънредно скъпо. Ако трябва да е извънредно скъпо, ще е луксозно обзаведен дирижабъл, а не кола, нито самолет. Едва ли има по-екстравагантен лукс от дворец с прислуга в небето. Проблемът е, че играчките не те правят щастлив. Дори скъпите играчки не те правят щастлив. Защото омръзват. Или винаги има по-скъпи. При всички случаи няма да е играчка.

Добре, де, а какво тогава?

Представяте ли си: имате вълшебната пръчица, можете да си пожелаете всичко, а не виждате смисъл дори в нещата, към които хората цял живот се стремят?

Все пак, няма да я използвате за разпалки в лагерния огън, нали така? Ще се радвам да споделите за какво, всъщност, бихте я използвали? Ако имахте право само на едно желание? В замяна ще ви споделя какво бих направил аз с вълшебната пръчица:

Един по-осъзнат свят

Какво значи „осъзнат”? Прескачаме няколко стотин милиарда страници, изписани по темата, и стигаме до най-важното:

Осъзнат е този, който прави за другите само онова, което иска те да правят за него.

Какъвто човекът, такъв и светът.

Каквото отвътре, такова и отвън.

Осъзнат е човек, който дава, защото обича да получава. Който харесва, защото му харесва да е харесван. Който оценява труда на другите, защото обича признанието. Който изслушва, защото обича да споделя. Който е гостоприемен, за да е навсякъде добре приет като гост. Който помага, защото харесва да му помагат. Който създава здраве, а не лекува, защото е здрав. Който вдъхва кураж, защото не се страхува. Който приема, за да може да даде и, който дава, за да може да получи. Който вдъхновява, защото е вдъхновен. Който насърчава, защото е насърчен. Който харесва чуждия успех, за да постигне свой собствен и така нататък…

Общото е, че човек винаги прави това, което иска да му правят на него. Прави го за другите и за света. Толкова е елементарно! И никога не причинява на друг онова, което не иска да преживее в първо лице, единствено число, три де, плюс няколко сетива.

Представяте ли си да живеете в свят само с осъзнати хора?

А знаете ли защо сега има няколко милиарда души на тази планета? Горе-долу толкова, колкото някога са живели по нея?

Защото предстоят грандиозни промени и всеки иска да присъства на „шоуто”.
Всички са си купили билет за „спектакъла”. Промените са положителни, в тях няма нищо страшно, но ще присъстват само онези, които искат да останат. Въпрос на личен избор. Единственото сигурно нещо в тази Вселена, е свободният избор. Свободната  воля. Тя е единствената „отправна точка”. Всичко друго е въпрос на предпочитания.

Това е най-якото желание, тъй като включва в себе си и всички останали. А е само едно. И е хубаво човек да замени желанията с предпочитания, а мечтите – с намерения. Желанието е нещо, което ти липсва. Предпочитанието е нещо, което избираш пред друго, когато всичко ти е наред и дори сега си добре. Но обикновено го получаваш, защото не ти пука. Именно защото не ти пука. Мечтата е нещо, което съществува само в бъдеще време, а намерението е нещо, върху което работиш сега.

Вълшебната пръчица ще свърши останалото, ала не без нашето съгласие и не без активното ни съдействие. Така че – помагайите и вие! Представяйте си го този свят! Бъдете за другите това, което искате светът да бъде за вас. Говорете за тези неща. Пишете по този въпрос. Вдъхновявайте с личен пример. Покажете, докажете, че така много по-качествено и по-лесно се живее! Докажете колко тъпо е да лъжеш за лична изгода, защото лъжеш единствено себе си и, в крайна сметка, ще си останеш излъган. Разберете, че докато крадеш за лична изгода, ти всъщност крадеш единствено от себе си и, рано или късно, ще се почувстваш ограбен. Припомнете, че „който нож вади от нож умира” и, че „каквото посееш, това ще пожънеш”.

Тези закони важат от милиарди години и няма да направят изключение за никой от нас, колкото и „специален” да се чувства в момента. Помогнете на себе си, като ми помогнете да реализирам едно съкровено намерение. То включва всички желания, но е само едно, тоест – помага ни да се концентрираме. Отгоре също ще помагат. Говорил съм вече с хората, хехе. Вълшебната пръчица е във ваши ръце. Изборът също е ваш.

Тихомир Димитров

март 14, 2012

ДА СЕ СЪБУДИШ (Reblog, понякога се налага)

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

юни 1, 2011

ДА СЕ СЪБУДИШ

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

– – –

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предимство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво значение,  защото човечеството ми доказва по убедителен и изобилен начин, че оценява това, което правя и, че иска да ускоря нещата, за да съм в крачка с по-нататъшното разширяване на нашето общо, колективно съзнание. Напоследък игнорирам обратната връзка от хора с клетъчно мислене, защото те са на различно ниво на осъзнанване и е съвсем естествено невинаги да са съгласни с мен.

Човечеството убеждава ли те посредством изобилие, че оценява това, което правиш? Ако не, имаш ли предположения защо не те убеждава? Дали не е защото пречиш на нуждите на човечеството и така правиш собствените си потребности незадоволими? Пробвай обратното и виж какво става. Мисля, че ще ти хареса.

Осъзнат бизнес

Наскоро слушах една аудиокнига за историята на Google. Google е започнала като сравнително идеалистична компания с амбициозната мисия да организира цялата налична информация в интернет и да я направи лесно достъпна за цялото човечество. Звучи ли ви като индивидуална цел или по-скоро отговаря на интересите на колективното цяло? Друг факт – една от причните за успеха на компанията е привличането на най-добрите специалисти в света, които са се вдъхновили от мисията на компанията, а не от парите й. Те никога не биха си сменили работата само за пари. Бих казал, че човечеството насочва повече ресурси към Google, защото Google е критичен фактор за човечеството в момента. Търсачката го прави по-информирано, по-свързано и по-осъзнато.

Microsoft изглеждаше по същия начин в началото, с идеята „да сложим компютър на всяка маса и във всеки дом.” Това беше скъпа цел, която служеше на човечеството. Но сега много хора вярват, че компанията е изгубила пътя си и понякога дори действа повече като тумор, отколкото като помагач. Как мислите, дали Microsoft стигна дотук, за да обслужва собствените си интереси? За разширяването и еволюцоята на човешкото съзнание ли работи компанията или срещу самата себе си? Може би по малко и от двете. Заради смесените резултати напоследък и скорошната стагнация, Microsoft се нуждае от нова мисия, която да отговаря на разширяващото се човешко съзнание.

Бизнес иронията е, че компании, които се интересуват по-малко от краткосрочната си печалба и влагат основно в услуги за човечеството печелят не само повече, но и по-бързо. Защо? Защото човечеството иска повече таква компании да успяват. То им дава всички необходими ресурси за целта.

* * *

Мартин Лутър Кинг казва, че имаме управляеми ракети и неуправляеми мъже. Нека променим това. Помощта е на наше разположение винаги, когато ни потрябва. Нужно е да си сравнително пробуден, за да я получиш. Тогава ще имаш всичкото вдъхновение, от което се нуждаеш.

– – –

Автор:  Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

юни 8, 2010

Да вървиш срещу егото си е тъпо

Илюстрация: Flame Warriors by Mike Reed

Обичам да чета self-help литература и да прилагам техники за личностно развитие, но има едно нещо, което винаги ме дразни в „духовните“ учения. Това е стремежът към разрушаване на егото. Не само, че не го разбирам, но изпитвам вътрешна съпротива срещу идеята да отричам Аз-а си, за да стана по-духовен.

Да, обаче много брадати типове проповядват именно това. Единственото разумно обяснение, което намирам за себе си е, че тези брадати типове са шарлатани, за които е оферта ти да нямаш его, докато те имат. Особено ако членуваш в собствената им секта / ашрам / духовна школа.

Всеки, който критично е чел New Age литература и практически е прилагал упражнения за личностно развитие знае, че да се бориш срещу нещо означава да го подсилваш. Най-малкото, защото му придаваш повече значение, отколкото в действителност има.

На егото се отделя прекалено голямо внимание в „духовната” литература, според мен.

Или, по-точно: на съпротивата срещу него.

А съпротивата винаги е излишна. Действието се постига чрез бездействие. „Цаката” е в приемането.

Не виждам как премахването на собствената идентичност може да те издигне духовно. Но знам със сигурност, че може да те доведе до лудост.

Логиката и разумът също се оказват враг на „Новата Епоха”. Сега е модерно да отричаме ума, за да „чуваме” интуицията. Широко разпространено е схващането, че мисленето, едва ли не, ежедневно ни пречи да живеем спокойно, качествено, щастливо.

Аз обаче имам един принципен въпрос: ако егото и разумът са чак толкова излишни, защо тогава съществуват?

Милионите години еволюция да ги бяха затрили досега.

Вместо да ги развиват.

Значи егото и разумът сигурно имат някакво предназначение – доста важно, при това, като всяко нещо в природата – колкото и незначително да изглежда на пръв поглед, то винаги се оказва незаменим елемент, от който зависи равновесието на цялата система. Защото системата е съвършена.

А егото и разумът дори не ми изглеждат незначителни.

Самият факт, че не умееш да боравиш с един сложен инструмент не значи, че трябва да го изхвърлиш. Егото и разумът са сложни инструменти, които не познаваме. Затова ни е по-лесно да ги отхвърлим като вредни. На фанатиците преди няколко века им е било по-лесно да изгорят Джордано Бруно на кладата, отколкото да изобретят телескопа.

Но да се върнем на егото. Банално е да го бъркаме с егоизъм. Аз съм е различно от Аз искам само за себе си.

Дори да приемем идентичността за абсолютна заблуда, каквато тя в действителност е, пак не виждам смисъл да вървим срещу нея*.

Животът е игра и всички ние сме аватари в него. Шекспир го е нарече „сцена” преди да измислят 3D симулацията и компютърните игри.

Просто „графиката” му е твърде добре направена, включени са още 4 сетива и това доста ни разсейва. Освен това, когато „влизаме” в някоя компютърна игра, колкото и „реалистично” да е нарисувана, ние не получаваме пълна амнезия кои сме, откъде идваме и каква е истинската ни същност. Може да се олицетворяваме с главния герой в три де шутъра за няколко часа, но никога не забравяме, че извън монитора съществува една друга, по-голяма и по-истинска реалност.

Всеки, който е свършвал на сън знае, че разлика в усещането за секс, когато го сънуваш и, когато го правиш в будно състояние, практически, няма. Само дето накрая отваряш очи и си мокър, а чаршафите трябва  да отидат в пералнята.

Реалността може да бъде само обективна или субективна. Няма нищо по средата.

При субективната реалност има само едно съзнание във Вселената и това съзнание си ти. Но приемаш милиарди различни форми, за да трупаш опит и знание, за да еволюираш и съ-преживяваш.

Субективната реалност е виновна квантовите физици да не откриват никаква материя при най-малките частици. Науката отдавна разбра, че всичко е изградено от светлина.

Субективната реалност е виновна всички ние да сме участници в „божествената комедия”, в която да нямаш его означава аватарът ти по никакъв начин да не се отличава от другите аватари и цялата игра да загуби смисъла си.

Субективната реалност е виновна играта да има смисъл само тогава, когато се изгубиш достатъчно добре в нея.

Заради субективната реалност на тази планета почти няма човек, който да не се вълнува от въпросите „Кой съм аз?” и „Защо съм тук?”

Субективната реалност е виновна хората да могат да променят реалността само със силата на мисълта, стига да спазват няколко елементарни правила, като например да вярват, че наистина могат да го правят.

Разбира се, вие може да вярвате, че живеете в обективна реалност, която има твърд, неизменим характер, където всяко съзнание съществува отделно, само за себе си.

Но субективната реалност не е виновна, че създавате илюзия за обективна реалност. Тя просто ви я дава.

Каква е поуката от всичко това?

Че да вървиш срещу егото си е тъпо, това е поуката.

Щом притежаваш его, значи има дълбок смисъл в него. Значи трябва да го използваш!

Субективната реалност ти позволява да правиш каквото пожелаеш с твоя аватар, може дори да го унищожиш, ако искаш. Но не бива да се учудваме, че полудяваме, когато „изтрием” самоличността, защото всичко, което сме в състояние да възприемем при сегашното ниво на съзнание, е обективната реалност.

Където Аз-ът е изгубен без себе си.

Привърженик съм на ученията, които препоръчват да развиеш по-силно его, един по-добър Аз, вместо да заличиш себе си, докато все още си „в играта”.

Нищо не ти пречи да „конструираш” силен, щедър, красив, умен, състрадателен образ, на който да се наслаждаваш цял живот, вместо да оставаш без его и връзките на бялата ти риза неудобно да са разположени отзад, на гърба.

Разбира се, съществуват хора, които могат да живеят без его и без да полудеят, но те се броят на пръстите на едната ми ръка, от седем милиарда души население… И нито един от тях не се е стремил съзнателно към това състояние. Не го е постигнал, защото е искал. Просто му е дошло времето.

За всички нас остава съзнателния избор какво да правим със собственото си его. А вариантите са безброй. Аз предлагам да го подобрим.

* Замислете се, дори името ви не е реално, не е ваше. То представлява идея на други хора (вашите родители), която по-късно сте възприели като своя, идентифицирали сте се с нея. Тази идея може да се види само под формата текст, отпечатан върху парче пластамаса или върху лист хартия, но тя никога не може да има нищо общо с вас. Пробвайте  да отидете в друга страна, където никой не ви познава и започнете навсякъде да се представяте като Джон. Десет години по-късно ще ви бъде трудно да повярвате, че наистина се казвате Емил, дори някъде, върху някаква пластмаса под снимката ви да продължава да стои същата комбинация от букви.

Тихомир Димитров

Следваща страница »